Решение № 251 от 27.5.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1170/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4628/26.02.2024г., подадена от адв. С. Б., пълномощник на ответника по делото Ю. Ц. А. против Решение №911/21.12.2023г., постановено по гр.д. №2359/2021г. по описа на РС Б. По тази жалба е било образувано в.гр.д.№ 443/2025г. по описа на ОС Б.и постановено решение № 325/25.06.2024г. С решение № 642/30.10.2025г. на ВКС по к.гр.д. № 4763/2024г., I ГО, 2- състав, въззивно решение №325/25.06.2024г. по в.гр.д. №443/2024г. по описа на Окръжен съд - Б.е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение касационната инстанция е дала задължителни указания при новото разглеждане на спора да се извършат нови съдопроизводствени действия и се допусне и назначи съдебнотехническа експертиза, която да отговори на посочени в решението въпроси. Във възивната жалба жалбоподателят оспорва изцяло решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изводът на съда, че Решение № 3-Г от 02.02.1999 год. на ПК-Б.не е нищожно, е незаконосъобразен. Поддържа се, че при издаването му не са спазени изискванията на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в действалата при постановяването му редакция, която разпоредба е императивна и нарушаването й прави решението нищожно, като издадено в нарушение на административно-производствените правила. Твърди се липса на мотиви по възражението на страната и за материална незаконосъобразност на реституционното решение, като се поддържа становището, че наследодателят на ищците не е внасял процесния имот в ТКЗС, поради което ищците не могат да се легитимират като негови собственици. Описват се подробни действия по владение, осъществявано от жалбоподателя, с което сочи, че ищците са загубили правото на собственост върху спорния имот, поради придобиването му от него по давност. При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен с присъждане на разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещните страни е постъпил писмен отговор. Всички доводи на жалбоподателя се оспорват като неоснователни. Правилно съдът е приел, че реституционното решение е валидно и законосъобразно, независимо, че не е подписано от нечетен брой членове. Разпоредбата на чл. 60, ат. 4 от ППЗСПЗЗ определя единствено персоналния състав на поземлените комисии, а не и в какъв състав органът заседава и взема решенията си. Сочи се, че решението на ПК отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от Закона за административното производство (отм.), като е подписано от председателя и секретаря на комисията и е взето с единодушие от всички членове на състава. Решението на ПК се определя и като законосъобразно, издадено при наличието на материално основание за това, като наследодателят на ищците е бил собственик на имота, внесен в ТКЗС, за което по преписката са представени всички документи. Оспорва се възражението на ответника, че е придобил имота по давност. Анализират се поотделно събраните гласни доказателства, установените от тях факти и се съпоставят с останалите приети доказателства. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Пред въззивния съд е допусната съдебно – техническа експертиза и е изслушано заключение на вещо лице. Въззивникът, чрез пълномощник, в съдебно заседание поддържа жалбата и оплакванията в нея. Въззиваемите страни, чрез процесуален представител оспорват жалбата и поддържа доводите си в отговора. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред РС Б.е образувано по искова молба от Д. К. М., Й. Г. П., К. Г. П. и М. И. И., с която срещу Ю. Ц. А. е предявен положителен установителен иск – за установяване спрямо ответника, че ищците са собственици по наследство от общия им наследодател С.Г.И. на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.36.68 , в местност „Р.Б. - Ш.107“ с площ от 2 196 кв.м. , с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5 /пета/; с номер по предходен план: 360068 /триста и шестдесет хиляди и шестдесет и осем/, при граници/ съседи/ на имота: поземлен имот с идентификатор № 04279.36.80; 04279.36.67; 04279.36.71; 04279.36.69; 04279.36.66, които имот, съгласно Решение от 02.02.1999г. с № З-Г за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Б.на Поземлена Комисия гр. Б. е описан като НИВА от 2.197 дка. /два декара и сто деветдесет и седем квадратни метра/, пета категория, местност „Р.Б. - Ш.107“, имот № 036068 по плана за земеразделяне в земището на гр. Б. при описани граници/съседи, при квоти както следва: за Й. Г. П. - 7/36 ид.ч., за К. Г. П. - 7/36 ид.ч., за Д. К. М-Т - 7/18 ид.ч. и за М. И. И. - 2/9 ид.ч. от описания недвижим имот – правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Поискано е също така, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да се отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност вписан в СВ - Б.с Акт № 149, том XXI, вх. pen 6253 от 30.12.2020 г., дело 2667 от 2020 г., съставен от Нотариус К.М. с рег. № •• на Нотариалната камара, с район на действие - PC - Б. Ищците са поддържали, че са собственици на посочените идеални части, уточнени в открито с.з. пред РС на 18.09.2023г. /л.168 и сл.РС/ , предвид отказа от наследство на една от конституираните страни, на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател С.Г.И., на който е възстанове право на собственост с план за земеразделяне по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски имот. Твърди, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за същия имот през 2020г., с което правото им на собственост е оспорено и с това обосноват правния си интерес от установяване на правото си срещу ответника. В срока за отговор от ответната страна искът е оспорен, като неоснователен. Прави се възражение за нищожност на реституционното решение. Твърди, се че е издадено в нарушение на порцесуалните правила по чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, както и при липса на материално основание за издаването му. Също така от ответната страна е противопоставено възражение за придобиване на имота по давност. Пред РС са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следното: От удостоверение за наследници изх. № 3113/02.08.2021 г., издадено от Община Б./л. 11 от РС/, се установява, че лицето С.Г.И., с ЕГН ••••••••••, починал на 30.12.1989 г., е оставил трима преки низходящи наследници – А.С.П. Л.С.М. и ХС.П. Те са починали и от своя страна също са оставили наследници. На А.С.П. наследници са ищците Й. Г. П. и К. Г. П., а на Л.С.М. наследник е ищцата Д. К. М-Т. а Х.И., починал най – рано, е оставил за наследници - ищцата М. И. И., преживял съпруг и двете му сестри А. П.а и Л.М. След тяхната смърт наследството на Х.И. се поделя между преживялата му съпруга и наследниците на двете му починали след него сестри. Видно от удостоверение за наследници с изх.№ РКС23-УФ01-423 от 20.04.2023г., както и от препис- извлечение от акт за смърт №0683, след подаване на иска ищецът К. Г. П. е починал на 04.04.2022г. Негови наследници са Г. К. Г., който е направил отказ от наследство и производството по отношение на него от РС е прекратено, както и ищецът Й. Г. П.. Като доказателство са приобщени материалите по преписка по заявление вх. № Г 2028/28.02.1992г., подадено от Л.С.М., с искане възстановяване на наследниците на С.Г.И. правото на собственост на земеделски земи в землището на гр.Б. Към заявлението наследниците на посочения наследодател са представили декларации, удостоверение за наследници, декларация за притежавани непокрити земеделски земи от С.Г.И. ведно със записка № 36, том1 от 20.01.1945г. за впиване на акт за поземлена собственост от С.Г.И., опис на имоти на С.Г.И., в ТКЗС Горна Джумая, заявление на С.И. за приемане в ТКЗС. С Решение № 3-Г/02.02.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Б. на наследниците на С.Г.И., бивш жител на гр. Б. е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Б.върху НИВА от 2.197 дка. /два декара и сто деветдесет и седем квадратни метра, пета категория, местност „Р.Б. - Ш.107“, имот № 036068 по плана за земеразделяне в земището на гр. Б. при граници/ съседи/: имот № 036066 - нива на наследници на Й. Г. Т.; имот № 036069 - нива на наследници та Г. И.И.; имот №036071 - нива на В.С.П.; имот №000772 - полски път на Кметство гр. Б. имот №036067- нива на наследници на Г. М.Н. Видно от Протокол №00-21/10.02.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Б. Л.С.М. е въведена във владение на имотите, описани в Решение № 3- Г/02.02.1999 г. Със Заповеди № ПО-09- 2364/29.09.2020 г., № ПО-09-1422/25.09.20219 г. , № РД-1528/25.09.2018 г., № РД-08-016/12.02.2018 г., № РД-08-344/20.12.2016 г., № РД-08-510/21.12.2015 г., всички на ОСЗ Б. е определено на Д. К. М. да се изплатят суми, представляващи дължимо рентно плащане за имотите по чл. 31в, ал. 3, т. 2 от ЗСП33 за стопанските години: 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г., за имот с № 36.68, на С.Г.И., с ползвател К.Ф. Сумите са заплатени на ищцата Т. видно от приобщените платежни нареждания. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 155, том III, рег. № 10••, дело № 454 от 2020 г. по описа на Нотариус К.М., с район на действие - Районен съд -Б.въззивникът Ю. А. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ „Нива“ с идентификатор 04279.36.68. СГКК е издала удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с № 25- 94562 от 05.04.2021г. за обект 04279.36.68 и обект 04279.36.68.1. Въззивникът А. е подал заявление до СГКК - Б.за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесния недвижим имот, видно от Заявление с вх.№01-209053 от 16.04.2021г. В т.4 от заявлението е посочено, че се иска издаване на скица за имот или сграда в неурбанизирана територия с идентификационен номер 04279.36.68.1. Към заявлението е приложена и Скица-Проект №15-506700 от 14.05.2021г., в която е отразена сграда в процесния недвижим имот с проектен идентификатор 04279.36.68.1, с площ 46кв.м., предназначена за селскостопанска сграда. След получаване на уведомление от въззиваемата Т. във връзка с подаденото от Ц. А. заявление, същата е възразила писмено срещу заявлението. Във възражението се сочи, че имотът с идентификатор 04279.36.68 е собственост на С.Г.И., като същият имот е предоставен за ползване на С.М. от наследниците на С.И. като всички намиращи се в имота сгради за построени незаконно. Видно от Констативен протокол от 21.09.2021г. е била извършена проВ. по повод постъпило в Общинска администрация Б.Нареждане с наш вх. № Е0-Б-1959/09.09.2021 г. от Началника на РДНСК Б. по повод постъпила жалба от Д. К. М-Т, относно „Изградена сграда“ в имот с идентификатор 04279.36.68, местност „Р.Б. - Ш.107“ по кадастралната карта на Б. При извършената проВ. на място е установено, че в имот с идентификатор 04279.36.68, местност „Р.Б. - Ш.107“ по кадастралната карта на Б. е изградена селскостопанска постройка с приблизителни размери 6,00 м/7,00 м., собственост на Ю. Ц. А.. Така изградената селскостопанска постройка представлява строеж, съгласно разпоредбата на § 5, т. 38 от ЗУТ. Пред РС са събрани гласни доказателства.От разпитаните в качеството на свидетели лица се установява следното: Св.С.М. сочи, че знае спорния имот и твърди, че го е обработвал в продължение на шест години - от 2006 до 2012г. Не знае точно местността, но сочи, че се намира до реката. През 2006г. е участвал и водел строеж на голям магазин в близост и твърди, че в спорния имот е закарал около 50 камиона със земя, която престояла там на купчини около една година. След това подравнили и общо около 6-7 години обработвал имота със зърнени култури и с царевица и бостан. Първите 2 години на имота гледал царевица и бостан, след това житни култури - пшеница. Получавал и субсидии за обработването на този и други около 20 дка имоти.За обработването на този имот твърди, че се е разбрал със собственичката му, но не знае името й. Твърди, че след него, през 2012г. имотът бил даден на лице Велко- тракторист, който го обработвал около три години със житни култури, тъй като имал и земеделска техника. Не знае дали е плащал наем. След това починал, а след него имота се обработвал от другия свидетел по делото. Свидетелят потвърждава, че за годините, когато ползвал процесния имот „в ъгъла“ на тези 6 дка, които обработвал имало заградено място от около 100 квадрата, имало бараки и един човек, който не го вижда в залата, но който гледал кози. Свидетелят посочва, че не е знаел, че точно това е имотът на ищците, но твърди, че казал на този човек, че е в нарушение и че се е настанил незаконно, но тъй като не пречел много свидетелят не го е тормозил да се маха. Признава, че от време на време му правел бели с козите, но така продължило до 2012г., докато обработвал спорния имот. Тези около 100 квадрата според свидетелят били заградени с примитивна ограда, тук-таме имало мрежа и подръчни материали – дъски, но не може да си спомни дали освен ограда е имало примитивна постройка, според свидетеля обор, в който вкарвал кози. Свидетелят подчертава, че собственика на имота, който обработвал, но без да плаща наем, е друго лице, което познава отдавна и от което разбрал, че има спор за имота. Впоследствие уточнява, че човекът, с който е виждал в тази част от имота е бил бащата на ответника /сочи Ю. А./, който ползвал заградената площ. Свидетелят К.Ф.същи твърди, че знае имотът, за който спорят страните. Твърди, че от 2015г. до 2021г. го ползвал, за което е плащал и внасял парите в Областна дирекция „Земеделие“ по някаква сметка, от която после собствениците си получават парите. Тъй като са много собствениците не са сключвали договори, но му казвали да го работи. Сочи като собственик на имота Д., която познава. Сочи като граница Р.Б., както и че става дума за имот от един блок. Точно граници не може да посочи, но приблизително знае имота. Твърди, че е видял къща или постройка в него. Сочи, че е обработвал и съседните имоти. Не познава ответника и баща му. От към реката сочи, че имало боклуци, кочинки, не е обърнал внимание дали е имало селскостопанска постройка. И днес твърди, че ползва имота. За последно е сял на мястото миналата година. Не знае дали където са кочините е заградено. За свидетеля няма ограда, като под ограда разбира да има мрежа, бетонна стена. Не е видял да има ограждение, не е обърнал внимание. Лично Д. на имота не я е виждал. За другите наследници не знае. Св.З.Б. сочи, че познава въззивника и баща му от 30 години. Знае, че Ю. има имот в град Б.до Р.Б. от 2 дка, който чистили с бай Ц.. Сочи като съседи на имота Г. Н., В.П. мисли, че има път, който води до животинския пазар. В този имот твърди, че има изградени две стаички и барака, конюшня. Селскостопанската постройка я изградили Ю. и татко му. Едно време гледали овце, като този имот им бил даден от Съвета или Общината, когато през 1999г. се развалило АПК по някакво постановление май. Сочи, че селскостопанската постройка е построена след 1999г. Оттогава и до сега, Ю. си ползва имота и татко му му помага. Имотът е ограден, но не цялата площ от 2 дка - около половин декар само /с мрежа и с бодлива тел/. Твърди, че лично е ходил да помага. Някога е била оградена цялата площ, но „излезна някаква жалба“. Преди 2-3 години се видели на животинския пазар и казали, че са излезли някакви собственици, но никой не са виждали и заради това заградили помалка площ. В оградената площ Ю. си е насадил овошки и си гледа и кокошки, кон имали. Свидетелят сочи, че в селскостопанската сграда и към момента живеят Ю. и татко му. Събота и неделя там се събират като не са на работа. Друг освен Ю. и баща му, свидетелят не е виждал в заградената площ. Разликата до 2 дка е дадено под аренда. Тази част под аренда се ползва от 2-3 години. Преди това тази част си я ползвал Ю.. После свидетелят разбрал, че идвали да мерят, но въззивникът нищо не знаел. Имало и предупреждение, че „един метър нещо стърчеше към пътя“, не може да каже от кой е, не е запознат, по думите на въззивника и баща му. Това са обстоятелства от преди 2-3 години. Свидетелят признава, че познава разпитаният вече като свидетел К.Ф.. Виждал е трактор „да бръмчи натук-натам“, но не и в частта, заградена от Ю.. По - надолу в показанията си уточнява, че е виждал Ф. да минава с трактор оттам, разорал е пътя.Заграденото сочи, че си е на Ю.. Не знае съседите на имота. От тях разбрал от бай Ц. и Ю., когато идвали от кадастъра да замерват, така разбрал, че от север е В., от юг е Г. Н., така излезли на скиците, от там знае за съседите. От 1999г. ходи на този имот, където се събирали на беседка, пекли агнета, а последно е ходил миналата сряда, когато има животински пазар. Св.Е. Г. сочи, че познава въззивника и баща му от 1990г. знае, че има имот до р.Б. и че е ходил често там. Знае, че имотът е повече, но 500 кв. м, където са стопанските сгради е заградено, иначе целият е около 2 дка. Едната съседка, според бай Ц., е В. П. и Г. Н. и отстрани е полски път.Твърди, че преди е имало ограда с мрежа на целия имот. Ю. заградил само където са сградите, като според свидетелят това е така от около 2 две години, защото някой си търсел - било негово. Според свидетелят Ю. има имота от баща му по някаква програма за гледане на животни - овце, свине, кози, като даден им от общината, някъде 1990г. В този имот има изградена от въззивника и баща му селскостопанска постройка през 1999г. Откакто се изградили тази постройка Ю. ползва имота. В имота още се отглеждат овце, прасета, имало е парник, имало е овощни дръвчета - череши, круши, ябълки, той си ги отглежда. Не може да каже дали имотът е земеделска земя, или е в регулация. От 1999г. освен Ю., друг не е виждал в имота да влиза или да ползва, нито да го гони, да мери, да копае. Доста често твърди, че ходи на имота, почти всяка седмица. Последно бил там преди месец. Не познава лично К.Ф. но признава, че е виждал трактори срещу постройката и оградата, през пътя, че се обработва, точно и какво не може да каже, но имало някакви насаждения. К.Ф.не е идвал да ползва заградената от Ю. част. При така установените факти РС е уважил предявения иск и с обжалваното решение № 911/21.12.2023г. е признал за установено спрямо ответника Ю. Ц. А., че ищците Д. К. М., Й. Г. П. и М. И. И., са собственици по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател С.Г.И., бивш жител на град Б. починал на 30.12.1989 г., на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.36.68 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка тридесет и шест точка шестдесет и осем точка/, с адрес на поземления имот: гр. Б. община Б. област Б. местност „Р.Б. - Ш.107“ с площ от 2 196 кв.м. /две хиляди сто деветдесет и шест квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5 /пета/; с номер по предходен план: 360068 /триста и шестдесет хиляди и шестдесет и осем/, при граници/ съседи/ на имота: поземлен имот с идентификатор № 04279.36.80; 04279.36.67; 04279.36.71; 04279.36.69; 04279.36.66, който поземлен имот, съгласно Решение от 02.02.1999 г. с № З-Г за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Б.на Поземлена Комисия гр. Б. е описан като НИВА от 2.197 дка. /два декара и сто деветдесет и седем квадратни метра/, пета категория, местност „Р.Б. - Ш.107“, имот № 036068 по плана за земеразделяне в земището на гр. Б. при граници/съседи: имот № 036066 - нива на наследници на Й. Г. Т.; имот № 036069 - нива на наследници на Г. И.И.; имот № 036071 - нива на В.С.П.; имот № 000772 - полски път на Кметство гр. Б. имот № 036067 - нива на наследници на Г. М.Н. при квоти, както следва: за Й. Г. П. - 7/18 ид.ч., за Д. К. М-Т - 7/18 ид.ч. и за М. И. И. - 2/9 ид.ч. Със същото решение, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 155, том III, рег. № 10••, дело № 454 от 2020 г. по описа на Нотариус К.М., с район на действие - Районен съд - Б. с който ответникът Ю. Ц. А., с ЕГН ••••••••••, е признат за собственик на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.36.68 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка тридесет и шест точка шестдесет и осем точка/, с адрес на поземления имот: гр. Б. община Б. област Б. местност „Р.Б. - Ш.107“ с площ от 2 196 кв.м. /две хиляди сто деветдесет и шест квадратни метра/, а спрямо новоконституирания в хода на процеса, поради смърт на наследодателя му, ищец - Г. К. П., производството е прекратено. В тази прекратителна част решението не е обжалвано и влязло в сила. От приетата пред въззивния съд съдебно – техническа експертиза се установява следното: Вещото лице сочи, че е извършило оглед и заснемане на място, като е отразило съществуващите на място огради и постройки . Посочило е ползваната нормативна уредба и съответно техническите съоръжения и мащаби, с които е извършил заснемането. Според вещото лице за процесния имот № 036068 по КВС, има открита партида от 02.02.1999г., т.е. от тогава придобива номер по КВС и започва да съществува. Възстановен е с площ 2.197 дка в м. „Р.Б. - Ш. 107“ при съседи: Й. Г. Т. - имот № 036066; Г. И.И. - имот № 036069; В.С.П. - имот № 036071; Полски път - имот № 000772; Г. М.Н.- имот № 036067. Вещото лице и извършило анализ на наличните в Google Earth изображения, от които е установил, че към 01.2001г. няма видими материализирани граници, в източната част на имота преминава черен път, имотът е необработваем. НА следващата снимка към м.04.2005г. няма видими материализирани граници, в източната част на имота преминава черен път, имотът е необработваем. Към 08.2008 г. в източната част на имота има изградена ограда и постройка, черният път е изместен леко на З., в З.ната част на имота са видими дървета (овощна градина). Към 08.2016г. в източната част на имота има изградена ограда и постройка, черният път е изместен леко на З., З.ната част на имота се обработва като част от земеделски масив. Към 03.2025 г. в източната част на имота има изградена ограда и постройка, черният път е изместен леко на З., З.ната част на имота се обработва като част от земеделски масив. Вещото лице е пояснило, че установената ограда от изображенията, съхранявани в сървърите на Google Earth, не съответства на границите на имот № 036068 (ПИ 04279.36.68). От извършването на въвод във владение с Протокол № 00-21/10.02.1999 г. на Поземлена комисия - Б.до 03.2025г. процесният имот не е ограждан. Вещото лице изразява категорично становище, че описаният в Решение № 3-Г от 02.02.1999г. на Поземлена комисия Б.земеделски имот с № 036068 по КВС на гр. Б. с площ 2.197 дка, местност „Р.Б. - Ш.107”, при съседи имоти №№ 036066, 036069, 036071, 036067 и 000772 и описаният в Нотариален акт № 155 от 30.12.2020 г., том III, рег. № 10••, дело 454 вписан в служба по вписванията № 149 от 30.12.2020 г., том XXI, рег. № 6253, дело 2667 поземлен имот с идентификатор 04279.36.68, с площ 2196 кв.м., местност „Р.Б. - Ш.107”, при съседи ПИ №№ 04279.36.80, 04279.36.67, 04279.36.71, 04279.36.69, 04279.36.66 –са идентични. Вещото лице е съпоставило цифровите модели (КККР и КВС), при което е установил,че имот с № 036068 от КВС в землището на гр. Б.е мигриран в КККР като ПИ с идентификатор 04279.36.68 без промяна на неговия контур и/или граници, т.е. е налице пълна идентичност между имотите, предмет на възстановителното решение и на нотариалния акт. Експертът сочи, че е извършил оглед на място и геодезическо заснемане на 16.04.2026 г. в присъствието на двете страни. Изготвено е Приложение № 1, на което в зелен цвят са визуализирани съществуващите на място огради и сгради. Установено е, че в източната част на ПИ 04279.36.68 са изградени две едноетажни жилищни сгради; постройките са оградени с паянтова ограда, представляваща бетонови колове с телена мрежа между тях (точки 1-2-3-4-5- 6); през имота преминава черен път с направление изток-З.. З.ната част на ПИ 04279.36.68 е оградена с тънки дървени колове с два реда бодлива тел между тях (точки 17-18-19-20-21). В Приложение № 2 вещото лице е отразило снимков материал от огледа на място и посочил, че не е от компетентността му като геодезист да установи кога са изградените сградите и оградите. В картата на възстановената собственост, респ. в кадастралната карта, няма отразена постройка в имот № 036068 (ПИ 04279.36.68). Със заявление с вх. № 01-134456 от 12.03.2021 г. е внесен проект от правоспособно лице за отстраняване на явна фактическа грешка в КК - отразяване на сграда в процесния имот съгласно заложеното в чл. 81в от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри с възложител Ю. Ц. А.. Проектната документация е приета с Удостоверение № 25-94562 от 05.04.2021 г. на Началника на СГКК - Б.и би могла да послужи за процедиране на изменение на КККР. В законоустановения срок е постъпило възражение, поради което процедурата не е финализирана и сградата не е отразена. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е предвидена процедура за разпределяне на земеделски площи между ползвателите в рамките на всяко землище, с цел по-ефективно използване на земеделската земя, усвояване на пустеещите земи и уедряване на блоковете, обработвани от един собственик или наемател. За целта се изготвя проект на разпределението на земеделските земи и регистър към него, които се одобряват от директорът на областна дирекция „Земеделие“ със заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. При извършената справка в ОСЗ - Б.е установено, че Заповеди с № ПО-09-2364/29.09.2020 г., № ПО-09-1422/25.09.2019 г., № РД- 1528/25.09.2018 г., № РД- 08-016/12.02.2018 г., № РД-08-344/20.12.2016 г., № РД-08-510/21.12.2015 г. одобряват разпределението за обработка на земеделските земи в землището на гр. Б. Според вещото лице процесният имот фигурира в регистрите към проектите за разпределение на земеделските земи и е отреден за ползване от К. Ф.. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение са случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При служебна проВ. въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания. По същество на оспорванията: За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че ищците пълно и главно са установили, че са собственици на спорния имот на поддържаното от тях в исковата молба придобивно основание наследство от общия им наследодател С.Г.И. и на които с решение от ПК /сега ОСЗ/ Б. в качеството им на наследници на това лице, е възстановено правото на собственост върху спорния земеделски имот. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие - т. е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост Ако насрещната страна, на която се противопоставя такова решение не е участвала в административното производство по възстановяване на собствеността, тя не е обвързана от него и може да оспорва както валидността, така и материалната законосъобразност на решението. В този случай съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК разглеждащият спора граждански съд е длъжен да осъществи инцидентен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на постановения от ОСЗ административен акт и инцидентно в мотивите на решението по спора да се произнесе дали са налице основания да се приеме, че решението на ОСЗ е нищожен или унищожаем административен акт. Именно такова оспорване в преклузивния срок за отговор на исковата молба е направил ответникът, настоящ въззивник. Ето защо съдът следва да разгледа възражението поддържано от тази страна, както за материална, така и за процесуална незаконосъобразност на решението на ПК /сега ОСЗ/ Б. с което ищците се легитимират за собственици на спорния имот. Възраженията на неучаствалата в административното производство страна обаче следва да бъдат ограничени само в рамките на заявените от нея противопоставими права. В Тълкувателно Решение № 9 от 07.11.2012 г. по т.гр. д. № 9 от 2012 г. на ОСЗГ на ВКС, е прието, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, можe да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК), от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е била възстановена при наличие на право на изкупуване по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респективно неговият наследодател, не е било собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният на ищеца с решението на ОСЗ имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. По същите съображения, изложени в посоченото Тълкувателно решение, приетото в него следва да се прилага и по отношение на спорове за собственост между бивши собственици и всяко друго лице, което не заявява права върху земеделския имот към момента на неговото включване в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация или към момента на неправомерното му отнемане. Предвид изложеното и установената по този въпрос съдебна практика въззивникът не може да оспорва правата на ищците с доводът, че наследодателят им не е бил собственик на имота или че не е идентичен с притежавания от наследодателя на ищеца преди колективизацията имот, след като не заявява права върху същия имот или част от него към момента на обобществяване на земеделските земи и включването им в ТКЗС или други такива образувания. Според цитираното ТР ответникът не разполага с такива възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по отношение на тях косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон. Като мотиви за това се извеждат от целта на закона - за възстановяване на имотите на лицата, на които са отнети и ако в исковото производство не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Той няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес /в тази насока вж. мотивите на Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК/. При тези аргументи възражението на въззивника за материална незаконосъобразност на реституционното решение на ПК /сега ОСЗ/ Б.е неоснователно, тъй като наред с него не излага становище и не сочи доказателства да е носител на правото на собственост върху същия имот или част от него към релевантния момент- образуване на ТКЗС. Въззивникът възразява, че реституционното решение е и процесуално незаконосъобразно, поради неспазване на процедурата по издаването му и по – специално разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ. По въпросът дали е нищожно решението на ОСЗ поради издаването му от некомпетентен орган, когато ОСЗ е заседавала и е постановила решението си в състав, несъответстващ на състава, посочен в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, също е налице съдебна практика. В Решение № 1507 от 17.06.2005 г. по гр. д. № 861 от 2004 г., ВКС, Четвърто г.о., Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 759 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 770 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 173 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 368 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 310 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., последните пет постановени по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че чл. 60 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр.34 от 1992 г. определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ определят в какъв състав следва да се постановяват решенията на поземлените комисии. Това е определено в чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Националния поземлен съвет, приет на основание чл. 32, ал. 2 от ЗСПЗЗ (отм.), според който решенията на ПК се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието.За да е действителен административният акт, ОСЗ следва да е заседавала в законния си състав, но не е необходимо административния акт да бъде подписан от всички членове на ОСЗ. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ до 2003г. няма разпоредба затова кой следва да подписва решенията на ОСЗ, поради което за постановени до 2003 г. решения на ОСЗ следва да се приложи общата за административните производства разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.), според която когато административният акт е постановен от колективен орган, той се подписва само от председателя или негов заместник и секретаря на този орган. В Решение № 4077 от 2004 г. на ВАС, Четвърто отделение, Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 912 от 18.01.2011г. по гр. д. № 1753 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 237 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 578 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 770 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 173 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 193 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 1068 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., последните пет постановени по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че неподписването на административния акт от всички членове на ОСЗ не води до нищожност акта. В горепосоченото решение ВАС обаче следните мотиви за този свои извод: че 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е императивна, а инструктивна норма, докато ВКС основава решенията си на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП. Понастоящем вече има изрична уредба на този въпрос – новият чл. 60а от ППЗСПЗЗ (нов ДВ бр.31 от 2003 г.) изрично уточнява, че решенията се подписват от Началника на ОСЗ и от определените със заповед на Директора на Областна дирекция “Земеделие” служители от ОСЗ. При така установената практика по спорния процесуален въпрос и предвид фактът, че процесното решение е подписано от председател, секретар и от всички останали членове, т.е. взето е единодушно, то следва, че решението е издадено от компетентен орган в законен състав, което прави това възражение на въззивника неоснователно. По възражението на ответника за придобиване на имота по давност. Придобивна давност е един от регламентираните в чл. 77 ЗС оригинерни способи за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В разпоредбата на чл. 68 от ЗС е дадено легално определение на владението - упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя, т.е. трябва да са налице кумулативно и двамата елемента – обективният - на упражнявана фактическа власт, така и субективния – вещта да се държи като своя. Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност (факт) за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт, разбирана в контекста на настоящото изложение относно правните форми на защита, следва да е установена трайно - поне в рамките на 6 (шест) месеца по иска по чл. 75 ЗС, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право. Субективният признак е на владението се изразява в съзнанието да се държи една вещ като собствена, като доказването на намерението като психическо състояние, в случаите, различни от придобивния способ - наследяване, е установена оборимата презумпция на чл.69 ЗС, според която “се предполага държане за себе си, ако не се установи друго. Други признаци на владението, които не са уредени изрично от ЗС, макар и да ги има в по-старите закони (чл. 302 ЗИСС - отм.), но според съдебната практика се изследват от съдилищата. При липса на някой от тях искът или възражението на заявеното основание - давност, се отхвърля. Според тези допълнителни елементи владението трябва да е: постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато - в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; да е несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си, да е спокойно - такова е, когато не е установено с насилие; да е явно - владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. В тежест на въззивника е да установи пълно и главно придобиване по давност на спорната вещ, тъй като той се позовава на това придобивно основание. Предмет на спора е не реална или идеална част от вещ, а конкретна вещ – недвижим имот, понастоящем заснет в КККР с идентификатор ПИ 04279.36.68. Вещото лице е категорично в извода си за пълна идентичност на така описания и заснет в КККР имот с този по реституционното решение, легитимиращо въззиваемите и описаният в нотариалния акт имот, с който се легитимира ответника. Вещото лице в заключението си е установило, че в имота има изградени две едноетажни жилищни сгради, постройките са оградени с паянтова ограда, представляваща бетонови колове с телена мрежа между тях (точки 1-2-3-4-5-6 на Приложение №1 към заключението). През имота преминава черен път с направление изток-З.. З.ната част на ПИ 04279.36.68 е оградена с тънки дървени колове с два реда бодлива тел между тях (точки 17-18-19-20-21). В Приложение № 2 вещото лице е отразило снимков материал от огледа на място и посочил, че не е от компетентността му като геодезист да установи кога са изградените сградите и оградите. В картата на възстановената собственост, респ. в кадастралната карта, няма отразена постройка в имот № 036068 (ПИ 04279.36.68). Вещото лице също така е извършило анализ на наличните в Google Earth изображения, от които е установил, че към 01.2001г. няма видими материализирани граници, в източната част на имота преминава черен път, имотът е необработваем. Едва към м.08.2008г. от тези изображения, вещото лице е установило в източната част на имота изградена ограда и постройка, черният път е изместен леко на З., в З.ната част на имота са видими дървета (овощна градина). Към 08.2016г. в източната част на имота има отново изградена ограда и постройка, черният път отново е изместен леко на З., а З.ната част на имота се обработва като част от земеделски масив. Към 03.2025 г. в източната част на имота има изградена ограда и постройка, черният път е изместен леко на З., З.ната част на имота се обработва като част от земеделски масив. В съдебно заседание вещото лице определя приблизително тази площ от заграденото към 2025г. от около 607 кв.м. Вещото лице е пояснило, че установената ограда от изображенията, съхранявани в сървърите на Google Earth, не съответства на границите на имот № 036068 (ПИ 04279.36.68). В обобщение данните от експертизата сочат, че най – рано към м.08.2008г. в източната част на процесния имот с идентификатор 04279.36.68 е установил изграждането на паянтови постройки и ограда, както и изместване леко на З. на черния път, минаващ през тази част на имота. В последствие към м.08.2016г. от снимките се установява постепенно „разширяване“ на тази заградена част в източната част на имота, отново има видимо на снимките „разширяване“ на заградената част и ново изместване на З. на черния път, докато към м.03.2025г. се стига до ограждане на източната част от имота от около 607 кв.м., пояснено от вещото лице в съдебно заседание. Тези данни от вещото лице се потвърждават от събраните гласни доказателства. Св.С.М. и св. Ф. сочат, че през различни периоди от време по съгласие с един от съсобствениците на процесния имот, различен от жалбоподателя и баща му, са се договаряли и обработвали земята - св.М. през периода 2006-2012г., а св.Ф. през периода 2015г. до 2021г. И двамата свидетели сочат, че знаят за собственици на земята други лица, сред наследниците на С.И. а не въззивника, както и че с наследниците на това лице са договаряли условията по ползването на земята. Подробно описват как са я отглеждали , какви култури са засаждали, включително и житни, който факт се потвърждава от вещото лице. В експертизата, при анализ на част от снимките от Гугъл Ърт, вещото лице посочва, че с оглед цвета на З.ната част от имота съди за засаждането и отглеждането му с житни култури, за които изрично свидетелстват посочените по-горе двама свидетели. И двамата свидетели, по – специално св.Ф. изтъква, че в източната част на имота е установил въззивника да разполага паянтови постройки, както и че му е правел забележка, че му пречи със животните. Св.М. потвърждава, че в „ъгъла“ на имота от около 1000 квадрата имало заградено място с примитивна ограда с бараки, в което други лице, различно от собствениците, е отглеждало кози. Свидетелят посочва, че е направил забележка на този човек, че е в нарушение и че се е настанил незаконно. Свидетелят подчертава, че собственика на имота, който обработвал, но без да плаща наем, е друго лице, което познава отдавна и от което разбрал, че има спор за имота. Впоследствие уточнява, че човекът, с който е виждал в тази част от имота е бил бащата на ответника /сочи Ю. А./, който ползвал заградената площ. Свидетелят К.Ф.сочи като собственик на имота Д., която познава, както и че след уговорки с нея е ползвал имота за периода 2012г. до 2021г. От към реката сочи, че имало боклуци, кочинки, не е обърнал внимание дали е имало селскостопанска постройка. И днес ползва имота, но не знае където са кочинките да има ограда. Под ограда разбира да има мрежа, бетон, стена. При така установените от вещото лице факти и обстоятелства относно състоянието на имота и начина му на обработване през годините съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и Ф., но не и на свидетелите Б. и Г.. Тези свидетели не установяват, извършване на владелчески действия от ответника и баща му върху целия процесен имот с идентификатор 04279.36.68, а само на една малка част от него, в източната част, която се е променяла и постепенно „разширявала“ през годините, считано от 2008г. до 2025г. Св.Б. изтъква, че в този спорен имот има изградена от ответника и баща му още през 1999г. селстостопанска постройка. Вещото лице не сочи такива данни в експертизата. Едва през м.08.2008г. вещото лице е установило „заграждане“ на част имота от изток с изместване на черния път на З. и данни в тази заградена част да има изградени паянтови постройки. Ето защо показанията на този свидетел в тази част не следва да се кредитират. На същото основание не следва да се кредитират и показанията в тази част и на св.Г., който също твърди за простройка от 1999г. изградена от въззивника и баща му, а вещото лице сочи, че към 2001г. в имота по снимките не е установил наличието на каквито и да било постройки, дори паянтови. Също така не са представени никакви доказателства, а и вещото лице не е установило данни имотът да е бил предоставян за ползване от АПК на трети лица, какъвто факт сочи св.Б.. Св.М. и Ф. сочат, че са ползвали и държали имота като поземлен с посочения идентификатор от името на собствениците, като са обработвали земята и този начин на обработване съответства на професионалната дейност, с която се занимават. И двамата свидетели са ясни, последователни и непротиворечиви в показанията си, като отричат по време, когато са обработвали имота той да е бил изцяло ограден. Този факт се установява и от експертизата. Ето защо и в частта, с която св.Б. твърди, че спорните два декара първоначално са били изцяло оградени от ответника, също са неверни и съдът не кредитира с доверие. Не се установи даването на тези части под аренда от ответника и баща му, както твърди свидетелят. Напротив – от събраните писмени доказателства този факт се опровергава. Със Заповеди с № ПО-09-2364/29.09.2020 г., № ПО-09-1422/25.09.2019 г., № РД-1528/25.09.2018 г., № РД- 08-016/12.02.2018 г., № РД-08-344/20.12.2016 г., № РД-08-510/21.12.2015г. е одобрено разпределението за обработка на земеделските земи в землището на гр. Б.и според вещото лице процесният имот фигурира в регистрите към проектите за разпределение, като отреден за ползване от св.К. Ф.. Св.Б. признава, че от 2-3 години ответникът му е споделил, че са възникнали спорове за имота, както и признава, че е виждал св.Ф. на място. Св.Г. също признава, че въззивникът и баща му преди две години са оградили само частта от имота, където са сградите, а преди това твърди, че целият бил ограден. Експертизата не установява в нито един момент целият спорен имот да е бил ограждан. Ето защо показанията на св.Г. в тази част също не са достоверни. И този свидетел признава, че е виждал св.Ф., виждал е трактори срещу постройката и оградата, но не и в оградената част. При този анализ на събраните гласни доказателства въззивникът не установи пълно и главно в кумулативност, както обективния, така и субективния елемент на владението и то по отношение на спорната вещ. Възражението на тази страна е за придобиване по давност на целия имот с идентификатор 04279.36.68. Посочените от тази страна свидетели не установиха, че този имот е бил владян от ответника като собствен и това състояние да е продължило явно, трайно и необезпокоявано поне 10 години. Във възражението си за давност въззивникът не се е позовал на придобиване на идеална част от спорната вещ, а на цялата, така както е изтъкнат довод за първи път едва в писмената защита пред настоящата инстанция, което е недопустимо. Дори да се установи допустимост на това възражение в този вид, същото е останало недоказано. От експертизата се установява за първи път заграждане на част от спорния имот през м.08.2008г., като впоследствие обемът, размерът на тази заградена част постепенно се разширява на З. и се измества т.нар. черен път, за да достигне към приключване на устните състезания до 607 кв.м. Тази площ обаче има данни да е такава едва към м.08.2025г. В този смисъл от ответника не се доказа конкретен по обем владение на вещта и това състояние да е продължило минимум 10 години, а се касае до постепенно „разширяване“ на оградената част с навлизане в спорния имот и ограждане на все по-голяма площ от него, до степен, че такова състояние с конкретен обем и с квадратни метри остана недоказано да е осъществявано трайно поне за 10 години. Нещо повече, владението по този начин на ответника е било смущавано. Св.Ф. и св.М., сочат, че са ползвали и обработвали процесния имот от името на собствениците. Следователно, те са държатели на имота. Като такива са възприели постепенните действия на ответника по „ограждане“ и навлизане в спорния имот и поради това св. М. заявява, че лично е отправил забележка на този човек, че е в нарушение и че се е настанил незаконно. Следователно дори от въззивника да е установено владение, то същото е било оспорено от собствениците, чрез държателите. При това положение въззивникът не може чрез извършване на спорно навлизане и завладяване на част от един имот и без пълно и главно доказване на конкретния обем и размер на тази част за постоянен период от поне минимум десет години, да претендира придобиването му изцяло по давност. Ето защо обжалваното решение, с което искът е уважен и отменен, на основание чл.537, ал.2 ГПК констативния нотариален акт, с който въззивникът се легитимира за собственик на спорния имот, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: Поради неоснователността на жалбата въззивникът следва да заплати на въззиваемите страни направените пред двете въззивни инстанции разноски – 766,94 евро /1500 лева/ по в.гр.д.№ 443/2024г. по описа на ОС Б.и 1300 евро за адвокатско възнаграждение и експертиза по настоящото дело. На основание чл.294, ал.2 ГПК жалбоподателят дължи на насрещните страни и разноските пред касационната инстанция в размер на 564,98 евро /1105 лева/. Или общо разноски от 2631,92 евро. Водим от горното, съдът