Решение № 100 от 19.1.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 248/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Е.И.А. •••, •••, чрез пълномощника си * С.С. от АК ••, против Уведомително писмо, с изх. № 02-060-6500/975/02.05.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е обективиран отказ за плащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин. Изложени са доводи, че оспорения административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че жалбоподателката е регистрирана с УРН •••••• в интегрираната система за адм. контрол, а за конкретната кампания 2023 г. е подала заявление за подпомагане, по интервенции, както следва: основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/- 125.57 ха; Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване“ / Еко-ЗВПП/ - 105.53 ха; „плащания за планински райони“ НР1, - 8.77 ха и Еко схема за намаляване използването на пестициди- 105.53 ха. Оспорва се изводът на ответния орган, че дружеството не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП. Изтъква, че липсват мотиви в тази насока, нито е изложено в оспорения акт как и по какъв начин е установено твърдяното в уведомителното писмо. Сочи се, че този извод не съответства на законовата разпоредба предвиждаща много алтернативни условия при преценка активността на земеделския стопанин. Производителят заявява, че основната дейност на фирмата е упражняване на селскостопанска дейност, съгласно НКИД 01.61 и е била активна както през 2022г., така и през 2023г. Иска се отмяна на оспорения административен акт. В открито съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована се представлява от пълномощника си- * С.С. от АК •••. Пълномощникът поддържа жалбата и пледира същата да бъде уважена, представя писмени бележка с доводи за отмяна на оспорения акт. Претендира разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът – Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" представя административната преписка. В открито заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от пълномощника – •• •• иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Поддържа законосъобразност на постановения отказ, съответно тезата, че заявителката и жалбоподател по делото не е активен земеделски стопанин. Позовава се на информацията от НАП и НСИ, съгласно приложени по преписката писмо, обективиращи кореспонденцията между посочените институции и ДФ "Земеделие". Административен съд - Враца, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не е спорно, че жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) ••••••. В качеството на земеделски производител е подадено заявление до Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция с вх. № 20014425 от 25.05.2023 г. на общо заявление за подпомагане (л.23 и сл.), както и Заявление за подпомагане 2023г. форма за физически лица /л.28 гръб и сл./, с което е заявено за подпомагане за кампания 2023 г. по посочените интервенции за подпомагане – ОПДУ, ДП-ОПДУ, МЗС, ЕКО-ЗВПП, ЕКО-НИП, ЕКО – РОК, НР1. Към заявлението са приложени Таблица за използваните парцели за 2023г. с номер по БЗС и номер от ИСАК, код на културата и за заявените площи по интервенции към 2023 /л.30-гръб и сл. /. Подадена е и таблица за използваните парцели през 2022 г. /л. 23-гръб и сл. / и изискуемите декларации. По преписката се съдържа кореспонденция между ДФЗ и НАП- писмо л. 59-79, с оглед предоставяне на информация от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и чл. 92/чл. 252 от ЗКПО, съгласно приложени списъци, като по отношение на лицето Е.А. липсва посочена основна дейност за финансовата 2022 г. с код, липсва и посочване на сумата, декларирана от физическото лице в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Съдържа се и кореспонденция с НСИ, намираща се от л.80 до л.109 вкл. Видно от отговора на НСИ от 18.06.2024г. /л.104/ Е.А. е подала късен отчет за 2022г., като КИД 2008 за 2022г. е 01.61. С писмо 07-3300/8119#16 от 08.07.2024г. отново е поискана актуална информация от НСИ във връзка с продължаващите проверки за активен земеделски стопанин на кандидатите по директни плащания за кампания 2023г., на което е отговорено с писмо /л.108-109/, в което се сочат приходите от селскостопанска дейност на жалбоподателката, посочено е че същата няма приходи от неселскостопанска дейност. От писмото става ясно, че КИД-2008 за 2022 г. на лицето е 01.24; приходи от селскостопанска дейност за 2022 г- 15 000 лева; приходи от неселскостопанска дейност за същата година- 0 лева. От приетите по делото доказателства, се установява, че оспореното по делото Уведомително писмо /л. 20-21 от делото/ съдържа една таблица. Видно от съдържанието на Таблица 1 е отразено като информация само сумата, поручена като дериктни плащания за предходна година и размера на директните плащания. Посочено е в таблицата, че сумата не е по-малко от 5000 евро, а останалите колони са непопълнени. В първата страница на писмото се сочи, че кандидатът не отговаря на критерия за допустимост по чл. 54 от ЗПЗП, тъй като не е активен земеделски стопанин. Сочи се, че след извършени задължителни административни проверки по реда на закона и предоставената и описана по-горе в изложението информация от други държавни органи, които я събират и обработват се обосновава извод, че дружеството не отговаря на нито едно от условията в чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП изброени пунктуално. Посочено е, че направеният извод е въз основа на предоставената информация от НАП за размера на приходите, декларирани в ГДД за най-близката данъчна година, за която има данни и от НСИ за кода на икономическата дейност, основната икономическа дейност и упражняваната дейност за предходната година, приходи от селскостопанска дейност, съгласно ГОД за съответната данъчна година. По делото е допусната съдебно –икономическа експертиза, по която вещото лице да извърши проверка кога са подадени отчетите за статистиката за 2022г. и при какви обстоятелства от жалбоподателката; кога са изплащани субсидиите на земеделските производители за 2022г. и за 2023г. и била ли е активен верефициран земеделски производител жалбоподателката към момента на изплащане на субсидиите, както и за съответните периоди на изплащане. Експертизата е приета от съда, като ответника в писмено становище е оспорил същата поради пристрастност, с твърдение че същата не представя реално действителните факти и обстоятелства. При така направените фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи: Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно ал.4 от същата разпоредба, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случаят, уведомителното писмо е издадено от самия изпълнителен директор. Предвид изложеното съдът, приема, че оспореното уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/975 от 02.05.2025 г. е издадено от материално компетентен орган – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в изискуемата писмена форма. По отношение спазване на административнопроизводствените правила: Уведомителното писмо за отказ на директни плащания съдържа доводи за липса на активност на земеделеския стопанин, съдържащи се на първа страница от писмото, поради което същото е надлежно мотивирано и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствеите правила, т. е. не е налице основание за отмяна на акта, по чл. 146, т. 3 от АПК. Описаните в писмото съображения, съставляват именно фактически констатации и правни основания и обуславят отказа от изплащане на поисканата със заявлението помощ- подпомагане по интервенции. По отношение изискванията за спазване на приложимите изисквания на материалния закон, същите принципно следва да се проверяват към момента на неговото издаване, т. е. към датата 02.05.2025 г, съобразно указаното в нормата на чл.142, ал.1 от АПК. Обаче, самото административно производство е започнало в конкретния случай с подаване на процесното заявление на 25.05.2023 г. и възможността за неговото подпомагане е уредена с норми от материалноправен характер, чиито изисквания следва да се съобразяват към този момент, защото последващи изменения от рестриктивен /ограничителен/ характер не биха могли законосъобразно да обосноват отказ от исканото подпомагане по посочените интервенции. В случаят, ответникът се позовава на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, като твърди, че заявителят не отговаря на нито едно от посочените условния. Съгласно чл. 54.