Решение № 839 от 25.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 945/2026 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 18 от 14.01.2026 год., постановено по гр.д.№ 85/2025 год. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, 4-ти състав, Р. К. М. е осъден на правно основание чл.50 от ЗЗД да заплати на А. В. И. сумата 4 686.09 евро /9 165.20 лева/, частично предявен от 9 914.40 лева, представляващи обезщетение за направени разходи за семена за засаждане на картофи сорт „Сорая“ и за минерални торове през 2024 год. в поземлен имот с идентификатор 78553.24.60 в с. •••, община Драгоман, както и в имот № 024061 – нива, стопанисвана от ищеца по силата на чл. 37в от ЗСПЗЗ с площ 12.234 дка, поради унищожаване на 90% от засадените 22,53 дка картофи, като вредите са причинени от унищожаване на растенията през периода от края на м. юни до 03.10.2024 год. от 65 броя коне, собственост на ответника Р. К. М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2024 год. до окончателното изплащане. Със същото решение Р. К. М. е осъден да заплати на А. В. И., на правно основание чл.50 от ЗЗД сумата 20 934.02 евро /40 943.39 лева/, частично предявена от 81 600 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от неполучена продукция реколта картофи сорт „Сорая“ през 2024 год. от поземлен имот с идентификатор 78553.24.60 в с. •••, община Драгоман, както и от имот № 024061– нива, стопанисвана от ищеца по силата на чл. 37в от ЗСПЗЗ с площ 12.234 дка, поради унищожаване на 90% от засадените 22,53 дка картофи, като вредите са причинени от унищожаване на растенията през периода от края на м. юни до 03.10.2024 год. от 65 броя коне, собственост на ответника Р. К. М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2024 год. до окончателното изплащане, като са разпределени и разноските между страните. Решението е обжалвано от ответника Р. К. М., чрез процесуален представител с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда, с които е приел, че именно собствените на ответника животни са причинили вредите на ищеца, като в тази връзка е дадена изключителна вяра на показанията на ищцовите свидетели. Твърди, че от показанията на свидетелите на ответника се установило, че животните не са виждани в нивите, засадени от ищеца с картофи. Поддържа, че неправилно съдът е възприел заключението на агротехническата експертиза и вследствие на това е осъден за заплати продукция, за чийто добив няма климатични условия и качествен материал. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по делото. Въззиваемият А. В. И., чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, свеждащи се до наличието на фактическия състав на твърдяната деликтна отговорност. Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане на вреди. Ищецът А. В. И. излага в исковата молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 78553.24.60 в с. •••, община Драгоман с площ 10196 кв.м. с трайно предназначение на земята: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при посочени граници и съседи, представляваща имот № 024060 по предходен план, като през стопанската 2023/2024 год. засадил с картофи посочената нива, както и съседния на нея имот № 024061 – нива, ползвана от ищеца по силата на чл.37в от ЗСПЗЗ с площ 12.234 дка, като общата площ на двата имота е 22.53 дка. За подобряване качествата на почвата преди засаждане на семената ищецът закупил и използвал минерални торове калциев нитрат GG Haifa и NPK 11- 11 18+ME/Sulf. За засаждането на земеделските площи използвал 6 тона семена за картофи, средноранен сорт „Сорая“ лично производство, чиято стойност по средни пазарни цени възлиза на сумата 6600 лева /по 1,10 лева на килограм/, като очакваният период за вадене на картофите бил между 05-15 октомври. Твърди, че малко след поникването на растенията в началото на месец юни, коне от съседен животновъден обект, намиращ се в с.•••, разполагащ с 65 броя еднокопитни животни, регистриран на името на ответника Р. М., започнали почти ежедневно да навлизат в насажденията му, да стъпкват и изриват картофите и да ги изяждат. В периода юли септември 2024 год. ищецът провел няколко разговора с ответника, който поел обещание да се погрижи да няма повече набези от страна на конете му, но въпреки това животните продължили многократно да навлизат в засадените ниви на ищеца и постепенно унищожили растенията. На 03.10.2024 год. бил съставен констативен протокол във връзка със заповед на Кмета на община Драгоман от нарочна комисия, която извършила проверка на поземлените имоти, обработвани от ищеца. Твърди, че претърпял имуществени вреди в резултат на унищожаване на 90% от насажденията му от картофи, т.е. около 20 декара, а именно: претърпени загуби, изразяващи се в стойността на закупените от ищеца минерални торове за подобряване качествата на почвата, както следва: калциев нитрат GG Haifa 0.70 тона на обща стойност 1 176 лева и NPK11-11-18+ME/Sulf – 1 тон на обща стойност 1 920 лева, както и стойността на използваните 6 тона семена за картофи средноранен сорт „Сорая“ за засаждане на двете ниви с обща площ 22.53 дка, която възлиза на 6 600 лева, или по 1,10 лева на килограм, или 7 920 лева с ДДС, т.е. вложените от ищеца суми възлизат общо на 11 016 лева, като при 90% унищожени насаждения претърпяната загуба е в размер на 9 914.40 лева; пропусната полза, изразяваща се в стойността на очаквания добив, тъй като ищецът имал намерение да реализира продукцията на едро, като средната цена за килограм картофи на едро с ДДС за м. октомври 2024 год. е в размер на 1.36 лева, а ищецът очаквал да получи от унищожените 20 дка минимум 60-80 тона картофи, т.е. пропуснатата печалба е в размер на 81 600 лева – 108 800 лева с ДДС. Твърди, че вина за претърпените вреди има ответникът и моли съда да го осъди да заплати вредите. Ответникът Р. К. М. оспорва исковите претенции, както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че има регистриран на негово име животновъден обект на територията на с.•••, като отглежда коне, но посочва, че в периода на годината, когато ищецът твърди да са причинени вредите, конете му не са се намирали на територията на процесните имоти. Ежедневно се грижи за конете си, като дори по времето, когато същите се намират в обекта в близост до посочените от ищеца имоти, те се охраняват с електропастир, чиято цялост ежедневно се проверява от ответника. Дори да е имало вреди от животни в насажденията на ищеца, то същите в никакъв случай не са причинени от конете на ответника. Поддържа, че с оглед късното засаждане от ищеца на сравнително ранен сорт картофи, липсата на напоителна система и екстремните температури в периода юни - септември 2024 год., ищецът не е имал основание да очаква добра реколта. През целия период от края на м. юни до края на месец септември ищецът не се е възползвал нито веднъж от правата си по чл. 18 и сл. от ЗОСИ, а представеният по делото констативен протокол не съдържа реквизитите и не отговаря на изискванията на акт по чл. 18 от закона, като в него липсва и констатация за това кой е нарушителят. Поради това моли за отхвърляне на исковете. Съдът намира от правна и фактическа страна следното: Отговорността по чл.50 от ЗЗД е за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, като отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на делинквента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. В настоящия случай от правилно установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, поради което не следва да бъде преповтаряна, се установява, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 78553.24.60 в с. •••, община Драгоман, представляващ нива с площ 10196 кв.м., както и че през стопанската 2023/2024 год. засадил с картофи посочената нива и съседния на нея имот № 024061, също нива, ползвана от ищеца по силата на чл.37в от ЗСПЗЗ с площ 12.234 дка, като общата площ на двата имота е 22.53 дка. Не се спори, че ответникът е собственик на животновъден обект в съседство с нивата на А. И., в който към 24.12.2024 год. са отглеждани 65 бр. коне. Установява се, че при извършената проверка по жалба на ищеца от м. септември до БАБХ към Министерство на земеделието, нарочна комисия, назначена със заповед на кмета на община Драгоман е извършила проверка на място и е установила, че е повреден електропастира на обекта и има следи от копита и свободно движещи се коне в насажденията на ищеца. Комисията е установила, че 90% от насажденията са унищожени. Съдът след съобразяване със събраните по делото гласни доказателства, съпоставени с приетите писмени такива, приема, че до унищожаване на насажденията на ищеца се е стигнало вследствие поведението на животните на ответника. Свидетеля Д. установява, че през 2024 год. в двете ниви на А. И. насажденията от картофи били унищожени от коне, които се разхождали свободно без надзор, като много хора в селото се оплаквали от набезите им, предимно през периода м. юни-м. септември. Всички в селото знаели, че животните са на Р. М., като в с. ••• няма друг такъв животновъден обект или други стопанства за коне в близост, с изключение на хотел за коне на боксово отглеждане, които винаги се държат затворени. Конете редовно унищожавали посевите на хората от селото. В този смисъл са и показанията на свидетеля Н., която през 2024 год. лично многократно е виждала как конете пасат в картофената нива, тъпчат и унищожават цветовете и листата на картофите, като същите влизали и излизали именно от стопанството на ответника Р. М.. Установява се също така, че ищецът многократно е водил разговори с ответника, който обещавал да вземе мерки и да ремонтира електропастирите си, но реално не предприел никакви действия. Продукцията на ищеца била почти напълно унищожена, като в този смисъл са и показанията на св. С., който много пъти е забелязвал как животните на ответника влизат в картофената нива и стъпкват насажденията на ищеца. Свидетелят познава конете, тъй като ги е виждал многократно едно и също стадо коне около 60-70 броя. През 2024 год. конете се разхождали в нивата точно по времето, когато растенията били в период на цъфтеж, като и след това навлизали постоянно в имота на ищеца. Показанията на останалите разпитани по делото свидетели не опровергават тези факти, доколкото обстоятелството, че ответникът отглежда конете в два електропастира /зимен и летен/, както и че през периода от м. май до м. септември животните са в летния пастир, който е на разстояние около 500 метра от картофената нива, не изключва възможността конете да се придвижват и да навлизат в нея предвид това, че електропастирите на много места са компрометирани, а животните са се разхождали свободно. Това, че за да стигнат до нивата на ищеца конете е трябвало до минат през други две ливади, вкл. т.нар. „смеска“ /свидетелите В. и С./, в която се отглеждат разнородни култури, също не внася съмнение в достоверността на изнесеното от първите две свидетелки. Дори да се приеме тезата на ответната страна, че „кон картоф не яде“, то това по никакъв начин не изключва възможността конете да навлизат в тези насаждения и да ги стъпкват, когато са оставени да се разхождат без надзор, а се установи, че това е ставало многократно. Така свидетелите Н. и С. лично много пъти са виждали именно животните на ответника да влизат в картофената нива и да стъпкват насажденията на ищеца, поради което без значение е обстоятелството, че в с.••• понякога са идвали коне от други близки села /свидетеля С./, тъй като това е ставало инцидентно и липсват каквито и да било доказателства такива животни да са навлизали именно в имота на ищеца. Вследствие навлизането на животните в имота на ищеца са били причинени вреди, изразяващи се в унищожаване на листната маса на картофите, което е довело до изсъхване на стъблата и загниване на растенията, като 90% от насажденията са унищожени. Установява се от приетата пред първоинстанционният съд аграрно-икономическата експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, че загубите за ищеца включват стойността на вложените семена картофи за засаждане и използваните минерални торове: калциев нитрат и NPK 11-11-18+ME/Sulf. Поради унищожаване на 90% от засадените 22.53 дка картофи, или за 20.277 дка загубите и пропуснатите ползи са, както следва: на площ 20.277 дка са използвани 5 399 кг. семена сорт „Сорая“ на стойност 1.20 лв./кг., или използваното семе картофи за 20,277 дка възлиза на стойност 6 478.80 лева. Вложените торове при засаждането са на обща стойност 2 786.40 лева /1 058.40 лева – калциев нитрат и 1728 лева - NPK / за 90% от площта на нивата, или направените разходи са в общ размер от 9 265.20 лева. В подкрепа на извода, че тези разходи реално са извършени от ищеца са и приетите по делото фактури и платежни нареждания. Вероятната продукция картофи от 20.277 дка, която може да се добие за 2024 год. е 38 850.732 кг. х 1,20 лв./кг. = 46 620.87 лева, като след приспадане на всички необходими разходи за агротехнически мероприятия пропуснатите ползи от неполучена продукция възлизат на стойност 40 943.39 лева. При определяне на вероятните добиви от имота вещото лице е взело предвид обстоятелството, че ищецът е засадил нивата по-късно, а именно: в средата на м. юни вместо в началото на м. май, липсата на напоителна система, необичайно високите температури през 2024 год. и голямото засушаване през периода на вегетация на растенията, както и средният добив от картофи за стопанската 2023/2024 год. в този район на България, поради което именно е определен значително по-нисък очакван добив: 1 916 кг./дка вместо оптималните 3 500 - 4 000 кг./дка, които биха се получили при своевременно засаждане и достатъчно напояване. Всичко изложено дава основание на въззивния съд да приеме, че е налице основание за ангажиране на ответника за причинените на ищеца вреди, като същият следва да бъде осъден да му заплати сумата 9 165.20 лева, равняващи се на 4 686.09 евро, представляващи обезщетение за направени разходи за торове и семена, както и сумата 40 943.39 лева, равняващи се на 20 934.02 евро -пропуснати ползи от неполучена продукция. Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решението на Софийския окръжен съд следва да бъде потвърдено. При този изход на спора пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски в размер на 1 400 евро, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. По изложените съображения, Софийски апелативен съд