Решение № 74 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 47/2026 г.

Районен съд - Сливница03.06.2026reporting judge Людмила Людмилова Митрева

Ruling

ПОТВЪРЖДАВА, изцяло Наказателно постановление № 867670-F855234/16.12.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП за извършено нарушение по чл.10д, ал.3 от Закона за хазарта, за което на „Е.Б.Е. ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 511.29 евро /1000 лева/, на основание чл.118 ЗХ. ОСЪЖДА „Е.Б.Е. ООД, ЕИК ••••••••••••••• ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП сумата в размер на 66.47 евро – юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК. Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

Grounds

наказателно дело № 20261890200047 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „Е.Б.Е. ООД срещу Наказателно постановление № 867670-F855234/16.12.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП за извършено нарушение по чл.10д, ал.3 от Закона за хазарта, за което на жалбоподателят е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева /511.29 евро/, на основание чл.118 ЗХ. В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, като счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по подробни съображения, изложени в отговора. Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество: От представеното по делото Наказателно постановление № 867670-F855234/16.12.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП /л.10/, се установява, че на „Е.Б.Е. ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, на основание чл.118 от Закона за хазарта /ЗХ/ за извършено нарушение по чл.10д, ал.3 ЗХ. От Акта за установяване на административно нарушение /л.14/ се установява, че на 02.04.2025 г. в ЦУ на НАП е постъпил сигнал от лицето Р. И. С., в който са изложени твърдения, че дружеството „Е.Б.Е. ООД, на което е издаден лиценз от НАП за хазартни игри онлайн, опериращо с интернет страница www.sportingwin.com, го е допуснало до участие в хазартни игри през 2023 г., въпреки че е вписан в Регистъра на уязвимите лица по чл.10г, ал.1 ЗХ с период от 28.04.2023 г. до 28.04.2083 г. При извършени проверки въз основа на сигнала е установено, че „Е.Б.Е. ООД е допуснал лицето Р. И. С. до участие в хазартни игри на интернет страницата си www.sportingwin.com на 20.09.2023 г. в 17.26 ч., 17.30 ч., 17.31 ч., 18.18 ч. и 20.26 ч. въпреки, че лицето е вписано в Регистъра на уязвимите лица по чл.10г, ал.1 ЗХ с цел забрана или недопускане в участие в хазартни игри с период от 28.04.2023 г. до 28.04.2083 г., с което допуснато нарушение по чл.10д, ал.3 ЗХ. Констатациите в акта се установяват и от разпитаните по делото свидетели – актосъставителят П. К. Б. и свидетеля на съставянето на акта – Б. К. З. /протоколо от о.с.з. от 30.04.2026 г. л. 66/, които заявяват, че нарушението е установено по документи, така както е описано в акта. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган , съгласно разпоредбата на чл.90, ал.3 ЗХ, а именно изпълнителният директор на НАП. Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентни за това органи по чл.90, ал.2 ЗХ, а именно орган на НАП, видно от Заповед № 217 от 20.01.2025 г. /л.59/ и длъжностна характеристика на актосъставителя /л.61/, в която е предвидено да извършва проверки във връзка със спазване на изискванията на Закона за хазарта и да издава АУАН. Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не е налице противоречие в двата акта, което да обуслови нарушена административно – наказателна процедура по издаването им. По отношение на възражението на жалбоподателя, че към датата на съставяне на Акта за административно нарушение е било погасено по давност правото на държавата да санкционира жалбоподателя за нарушение, посочено в него, доколкото същото е извършено на 20.09.2023 г., а АУАН е издаден повече от 2 години след него – на 17.10.2025 г., съдът приема това възражение за неоснователно. В случая е приложима разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗАНН, доколкото нарушението, предмет на административно-наказателното производство е на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност, а именно Закона за хазарта, за което са предвидени по-дълги срокове за съставяне на АУАН, а именно 6-месеца от открИ.е на нарушителя, но не повече от 5 години от извършване на нарушението, като изрично е посочено, че сроковете на чл.34, ал.1 ЗАНН не се прилагат. В случая съдът приема, че нарушителят е установен на 22.04.2025 г., когато дружеството „Е.Б.Е. ООД е предоставило информация на НАП за участията на Р. И. С. в онлайн хазартни игри, организирани от дружеството на поддържаната от него интернет страница за това /л.26/. АУАН е издаден на 17.10.2025 г., преди да изтече 6 –месечния давностен срок за съставянето му. С оглед изложеното съдът приема, че не са изтекли, предвидените в чл.34, ал.2 ЗАНН срокове, поради което административно-наказателна отговорност за процесното нарушение не е погасена по давност. Видно от Решение за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри онлайн със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета /л.31/, същото е издадено в полза на „Е.Б.Е. ООД като му е предоставен лиценз от 12.10.2022 г. за организиране на хазартни игри онлайн, като е посочен и интернет сайтът, чрез който ще се извършва участието в хазартните игри, а именно www.sportingwin.com. Видно от Искане за вписване по чл.10г, ал.3 Закона за хазарта в регистър за уязвими лица, с цел забрана или недопускането им до участие в хазартни игри до изпълнителния директор на НАП /л.22/ лицето Р. И. С. е поискал такова вписване на дата 28.04.2023 г. за период от 28.04.2023 г. до 28.04.2083 г. на основание чл.10г, ал.2, т.4 ЗХ – като лице, чието социално положение и/или равнище на доходи може да го направи по-податливо към участие в хазартни игри и развИ.е на хазартна зависимост, като вписване е осъществено за посочения период. С писмо от 22.04.2025 г. до НАП „Е.Б.Е. ООД /л.26/ представят информация в табличен вид /л.29/ за игралните сесии по дата и час на лицето Р. И. С. в поддържания от тях онлайн сайт за хазартни игри, от която е видно, че такива игрални сесии са проведени от посоченото лице на 20.09.2023 г. в 17.26 ч., 17.30 ч., 17.31 ч., 18.18 ч. и 20.26 ч., което не се оспорва от жалбоподателя. По отношение на възражението на жалбоподателя, че не е имал задължение да проверява дали лицето, поискало участие в хазартни игри е регистрирано в регистъра за уязвимите лица, а съответното лице носи отговорност да не участва в такива игри, ако е вписано в този регистър, както и дружеството не било уведомено от НАП за лицата, които са вписани в този регистър, съдът ги намира за неоснователни. Разпоредбата на чл.10д, ал.3 ЗХ създава категорична и императивна забрана организаторите на хазартните игри да не допускат до участие в организираните от тях хазартни игри лицата, вписани в регистъра на уязвимите лица. В тежест на организаторите на хазартни игри е да извършват проверка дали лице заявило участие до организираните от тях хазартни игри е вписано в този регистър. Съгласно разпоредбата на чл. 10д, ал.1 ЗХ НАП е органът, който уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в този регистър, но това уведомление се свежда до това да осигури пълен и неограничен достъп на същите до данните на този регистър – ал.2, чл.10д ЗХ, а не да им изпраща уведомление за всички лица, включени в регистъра, което би противоречало на Закона за защита на личните данни. Според настоящия състав, тълкувайки посочените по-горе разпоредби, идеята на законодателят е единствено НАП да осигури възможност на организаторите на хазартни игри да осъществяват неограничен достъп до този регистър и да правят справки за конкретно физическо лице, заявило желание за конкретно участие в хазартни игри при съответен организатор, като по този начин ги уведомява за вписаните в регистъра лица. В случая по делото е безспорно, че жалбоподателят е имал достъп до този регистър, доколкото в писмото си до НАП /л.26/ уведомява същите, че е направена такава проверка в регистъра и е установено, че лицето Р. И. С. е вписано в същия на 12.05.2023 г. Същото се установява и от представена таблица /л.30/, в която по дати и часове е отразено кога е направена справка от името на жалбоподателя по ЕГН на Р. И. С. дали същия е вписан в регистъра по чл.10г, ал.3 ЗХ, като от проверката е установен статус „вписан“. С оглед горното следва да се обоснове, че законодателят не е вменил в тежест на лицата, вписани в регистъра по чл.10г, ал.3 ЗХ да уведомяват организаторите на хазартни игри за осъщественото вписване, именно поради факта, че същите са уязвими лица, не могат да контролират поведението си и да се въздържат от участие в хазартни игри, поради което и се е наложило да се впишат в този регистър, за да може организаторите на хазартни игри да контролира достъпа им до такива, защото ако можеха сами, нямаше в закона да е предвидена тази защитна за тях мярка. Именно затова в чл.10в, ал.3 ЗХ е предвидена само възможност за тези лица по т.3 и т.4 на ал.2, каквото е Р. И. С., да поискат да не бъдат допуснати до участие в хазартни игри, но не и задължение, което да е скрепено с някаква санкция за тях. Държавата дава защита на тези лица, чрез организаторите на хазартни игри, които имат задължение да не ги допускат до участие в такива, като направят за всеки един конкретен потребител справка дали е вписан в посочения по-горе регистър и именно неизпълнението на това задължение на организаторите е скрепено със санкция, предвидена в чл.118, пр.2 ЗХ, а именно за юридическите лица „имуществена санкция“ в размер от 1000 лева до 5000 лева. С оглед всичко изложено съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушение, за което е санкциониран, а именно по чл.10д, ал.3 ЗХ, като правило е приложено материалноправната норма. Правилно е приложена и санкционната разпоредба, която в случая е чл.118, пр.2 ЗХ, предвиждаща имуществена санкция за нарушения по ЗХ, които не са посочени в разпоредбите от чл.96-117 ЗХ, за юридическите лица в размер на 1000 лева до 5000 лева. Съдът счита, че правилно е определен размерът на наказанието от административно наказващия орган в минимален размер, доколкото е първо по ред нарушение на жалбоподателя. Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото от данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. Касае се за дружество, което организира хазартни игри, търговец, който трябва да подхожда отговорно към лицата, участващи в, организираните от него хазартни игри. В случая нарушената норма е насочена към защита на уязвими лица, цели се да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост и доброволно са се самоограничили от участие в хазартни игри. Сумата по НП ще бъде превалутирана, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1, 95583 лева за едно евро. По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за АНО. Същият се е представлявал от юрисконсулт по делото и претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева /66.47 евро/ за осъществената защита, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е НАП, която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка. При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.9 ЗАНН, Районен съд – Сливница.

Cited provisions

21