Решение № 938 от 14.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1883/2025 г.

Производството е образувано по предявени от Община Търговище срещу „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД осъдителни искове, както следва:

• иск с правно основание чл.432 вр.чл.429, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховане (КЗ) за заплащане на сумата 79758.93 евро (155994.90 лева) – застрахователно обезщетение по два броя договори за застраховка, сключени между „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД и „Билд – ВМ“ ДЗЗД в полза на Община Търговище по полица № 242150000238/10.04.2024г. и полица № 242150000250/12.04.2024г., дължимо поради неизпълнение на договор от 11.12.2023г. с възложител ищеца и изпълнител застраховащия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.05.2025г., до окончателното плащане;

• иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 3744.50 евро (7323.61 лева) – мораторна лихва за периода 24.01.2025г. – 28.05.2025г.

Ищецът Община Търговище твърди, че след проведена процедура по ЗОП е сключил договор № РД-Д-481/11.12.2023г. с „Билд – ВМ“ ДЗЗД с предмет „Допълнително питейно-битово водоснабдяване на с.Овчарово, Община Търговище“, по силата на който възложил на дружеството по ЗЗД извършването на строителномонтажни работи срещу възнаграждение в размер на 678238.72 лева с ДДС. Пояснява, че от изпълнителя били изискани два вида гаранции: 1.) гаранция за изпълнение, предвидена в чл.18 от договора, в размер на 3% от стойността на договора, която да служи за обезпечение на изпълнението на възложените СМР, и 2.) гаранция за обезпечаване на авансово получените средства в пълния им размер – 20% от стойността на договора. Заявява, че гаранциите били обезпечени чрез представяне на застрахователни полици за сключени от изпълнителя с ответното дружество договори за застраховка, по силата на които „ЗК България Иншурънс“ АД поемала задължение да покрие дължимото на възложителя обезщетение при неизпълнение на договора, респ. при неправомерно задържане на авансово плащане. Заявява, че в полза на ДЗЗД е било извършено авансово плащане в размер на 135647.75 лева с ДДС по фактура № 1/07.05.2024г., както следва: 10000.00 лева, заплатени на ТД на НАП офис Шумен на 25.06.2024г. за погасяване на задължения на съдружника в ДЗЗД – „ВМ Груп 1“ ЕООД; 851.82 лева, заплатени също в полза на НАП на 17.07.2024г. за покрИ.е на публични задължения на същия съдружник (като плащанията са в резултат на получено в Община Търговище съобщение за наличие на такива задължения, предизвикали налагането на запор на вземанията на „ВМ Груп 1“ ЕООД); 115000.00 лева, заплатени на 26.06.2024г. в полза на „Билд – ВМ“ ДЗЗД, и 9795.93 лева, заплатени на изпълнителя на 17.07.2024г. Твърди, че срокът за изпълнение на работата бил определен на 333 календарни дни, считано от подписване на протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво (Приложение № 2а), което станало на 25.04.2024г. Сочи, че с писмо от 18.10.2024г. е указал на изпълнителя, че следва да се придържа към линейния график, тъй като е налице значителна забава, на което изпълнителят с писмо от 29.10.2024г. едностранно прекратил договора. Заявява, че в резултат на изявлението на „Билд – ВМ“ ДЗЗД е обявил в регистъра на АОП прекратяване на договора и е обявил открИ.е на нова процедура за избор на изпълнител, като е поканил „Билд – ВМ“ ДЗЗД да възстанови авансовото плащане, както и да заплати неустойка за неизпълнение по договора в размер на 10 % от стойността на договора. С оглед неплащане на сумите поддържа, че е заявил претенцията си пред застрахователя ответник на 05.12.2024г., като е приложил изискуемите документи, установяващи настъпило застрахователно събитие. Сочи, че на 30.01.2025г. застрахователя отказал плащане с аргумент, че изпълнителят „Билд – ВМ“ ДЗЗД е оттеглил уведомлението си за прекратяване на договора от 29.10.2024г. Твърди, че е възразил по отказа, тъй като оттегляне на изявлението от застраховащия за прекратяване на договорната връзка е осъществено два месеца след публикуваното обявление за прекратяване на обществената поръчка, поради което не би могло да породи правно действие, като възражението не било възприето от застрахователя, който повторно отказал изплащане на застрахователното обезщетение по двете полици с мотиви, че ДЗЗД е изпълнил СМР на стойност равни или надвишаващи авансовото плащане, както и че няма данни за неизпълнение на договора. Предвид изложеното, ищецът заявява посочените по-горе претенции пред съд за заплащане на търсена главница в размер на 79758.93 евро (155994.90 лева), от които 69355.59 евро (135647.74 лева) авансово платени средства по договора за обществена поръчка, застраховани по полица № 242150000250/12.04.2024г., и 10403.34 евро (20347.16 лева) – обезщетение за неизпълнение на договора по полица № 242150000238/10.04.2024г. Пояснява, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за изплащане на обезщетение, считано от 24.01.2025г., когато е изтекъл 15-дневния срок по КЗ, като се има предвид, че всички изискани от застрахователя документи за събитието са били депозирани на 02.01.2025г., което обосновава акцесорната му претенция за лихва. Претендира разноски.

Ответникът „ЗК България Иншурънс“ АД оспорва исковата претенция. Твърди, че едностранното прекратяване на договора от изпълнителя не е предвидено като основание за преустановяване на договорната връзка, поради което уведомлението от страна на „Билд – ВМ“ ДЗЗД в тази насока не е породило правно действие. Изразява съображения, че ако възложителят е считал, че изпълнителят е неизправен е следвало да развали договора, което той не е сторил. Евентуално поддържа, че прекратяването на договорното правоотношение е резултат от непълно задание, като подчертава, че възнаграждението би предвидено само за направата на изкоп и полагане на тръбопровод, но средства не били предвидени за съпътстващи подготвителни дейности като направата на път, какъвто на място не съществувал и без който възложените СМР не било възможно да се изпълнят. С тези аргументи поддържа, че застраховащият изпълнител не е нарушил договорните си задължения, поради което отговорността на застрахователя, която е функционално свързана с поведението на застраховащия, не е възникнала и не дължи обезщетение по застрахователните договори. Евентуално счита, че е налице изключен риск по т.16.8 от ОУ, съгласно която застрахователят се освобождавал от отговорност, ако застрахования има задължения, възникнали преди датата на сключване на застрахователния договор, каквито се установило, че има съдружника „ВМ Груп 1“ ЕООД. При условията на евентуалност, оспорва размера на дължимо обезщетение в размер на 3 % от стойността на договора за СМР с твърдение, че надхвърля застрахователния лимит. Оспорва правото на възложителя да търси обезщетение за авансово преведените средства на изпълнителя с твърдение, че същите били вложени за закупуване на материали именно в изпълнение на сключения договор. Сочи на незаконосъобразност на процедурата по ЗОП в аспект, че не е посочено в обявлението за обществена поръчка задължение за изпълнителя да застрахова авансовото плащане, което също освобождава ответника от отговорност. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва доводите на ответника, че не е налице едностранно прекратяване на договора от изпълнителя, тъй като такава възможност не е предвидена, като акцентира на чл.42 от договора, уреждащ последиците от такова поведение. Поддържа тезата си за неизпълнен договор от страна на изпълнителя ДЗЗД, за наличие на изискване за обезпечаване на авансовото плащане, което в случая е осъществено чрез договор за застраховка, за неусвоени авансови средства, за настъпило застрахователно събитие и изпращане на уведомление до застрахователя от бенефициента, с което упражнява правата си на бенефициент. Излага съображения, че договорите за застраховка, като гаранции за изпълнение на договор по ЗОП, са неотменяеми и безусловни, поради което спорът относно изпълнение на договора по ЗОП между Община Търговище и ДЗЗД не е предмет на настоящото дело.

В допълнителния отговор ответникът е заявил възражение за нищожност на клаузата на чл.42 от договора за СМР, като противоречаща на закона, евентуално като такава без основание, евентуално като накърняваща добрите нрави.

С отговора на исковата молба ответникът е направили искане за привличане на трети лица помагачи на негова страна в лицето на съдружниците в ДЗЗД изпълнител по договора за СМР с ищеца, което искане е било уважено. С определение от 06.10.2025г. като трети лица помагачи са били конституирани „ВМ Груп 1“ ЕООД и „Билдстрой - КО“ ООД, на които е била дадена възможност за становище и такова е постъпило от „ВМ Груп 1“ ЕООД. В становището си третото лице помагач излага твърдения, че не е налице неизпълнение на договора, както и че прекратяването му е резултат от непълнота в документация, а изпълнените дейности до преустановяването на договора, които надхвърляли авансовите средства, не били заплатени от възложителя, въпреки съставения от изпълнителя протокол, тъй като Община Търговище не го подписала.

При проверка на събраните доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

По делото е приложен договор № РД-Д-481/11.12.2023г. с предмет „Допълнително питейно-битово водоснабдяване на с.Овчарово, Община Търговище“, по силата на който Община Търговище е възложила на „Билд – ВМ“ ДЗЗД работи по изграждането на провода за осигуряване водоснабдяването на с.Овчарово чрез изграждането на каптаж „Чоортлян чешме“ и на довеждащ водопровод от този каптаж до връзка със съществуващия водопровод от каптаж „Коленез чешме“ (чл.1 от договора). Договорът е сключен с класирания участник в процедура по ЗОП, поради което и неразделна част от него били техническата спецификация към обществената поръчка, техническото и ценово предложение на изпълнителя и одобреният инвестиционен проект – чл.3. Срокът за изпълнение на обекта бил определен на 333 календарни дни (чл.4), който срок започвал да тече от датата на подписване на протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво – протокол Приложение № 2а по Наредба № 3/31.07.2003г. Цената за изпълнение била определена на 678238.72 лева с ДДС. (чл.6, ал.1). Предвидено било, че всички изпълнени СМР следвало да се отразяват в протокол, посочващ вида и количеството изпълнени дейности, калкулирани по единичните цени, залегнали в КСС. Съгласно чл.6, ал.5 от договора работите се заплащали след актуване, т.е. след одобрението им от възложителя. Задължение на изпълнителят било да изпълни работата точно, пълно, качествено и в срок – чл.12, ал.1, т.1, да осигури необходимите ресурси за изпълнение – материали, труд, машини, съоръжения (т.2 на същата разпоредба), да влага висококачествени материали и строителни изделия, отговарящи на нормативните изисквания за качество и съответствие, което се удостоверява с документи, декларации и сертификати за съответствие – т.4, както и да осигури за своя сметка трасирането на обекта и маркирането на мрежите и съоръженията на подземната инфраструктура, които се намират в обхвата на строителната площадка – т.3. Негово задължение било да изпълнява нарежданията на възложителя и консултанта – строителен надзор – чл.17, а във връзка с удостоверяване на качеството на изпълнение следвало да прилага към съставяните протоколи за изпълнени СМР цялата техническа документация – произход на материалите, протоколи от изпитвания, измервания (чл.16, ал.1). Задължение на възложителя било да съдейства за изпълнение на работата (чл.14, т.2), да проверява изпълнението (чл.15, ал.1, т.2 и т.5), да приеме изработено, ако то съответства на заданието (чл.14, т.4), като за целта следва до подпише съставените от изпълнителя протоколи след проверка – чл.16, ал.4. Негово право било да развали договора, ако изпълнителят не изпълни възложеното в обема, сроковете и условията на договора – чл.15, ал.5. В чл.18 било предвидено представянето на гаранция за изпълнение от изпълнителя в размер на 3 % от стойността на договора или за сумата от 16955.97 лева без ДДС. Гаранцията можела да бъде под формата на депозит, банкова гаранция или застраховка, която гаранция се освобождавала до 30 дни от съставяне на акт образец № 15. Право на възложителя било да се удовлетвори от гаранцията, ако изпълнителят не изпълни свое договорно задължение или го изпълни лошо (частично, забавено или некачествено) – чл.24 от договора. Задържането на гаранцията се предпоставяло от установено пълно неизпълнение или такова изпълнение, което не отговаря на изискванията на възложителя, и разваляне на договора от възложителя – чл.25, ал.1, т.2), както и при едностранно прекратяване на договора от изпълнителя – чл.42 от договора, като при всички случаи на преустановяването на договорната връзка страните следвало да съставят протокол за изпълнени работи – чл.44.

В чл.7 от договора било предвидено авансово плащане в размер от 30 % от стойността на договора, които следвало да се преведат до 30 дни от подписване на протокол образец № 2а (за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво) и издаване на фактура за авансово плащане от изпълнителя, а за всяко междинно плащане се изисквало съставяне на разписан от възложител, изпълнител и строителен надзор протокол за изпълнени СМР (акт образец 19), към който се прилагали документи за качеството и количеството на изпълнените работи. Видно от договора междинните плащания не следвало да надхвърлят 80 % от стойността на договора, като от всяко плащане се приспадала съответна част от заплатения аванс, а крайното плащане от 10 % се извършвало след подписване на акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа. С допълнително споразумение № 1/01.04.2024г. авансовото плащане било ограничено до размера от 20 % от стойността на договора като последица от подписано споразумение от 18.03.2024г. между МРРБ и Община Търговище за предоставяне на общината на средства за финансиране на проекта „Допълнително питейно-битово водоснабдяване на с.Овчарово, Община Търговище“, което предвиждало аванс от 20% от стойността на договора (чл.3 от споразумението) и задължение на възложителя да възстанови средствата по бюджета на МРРБ при неусвояването им (чл.9). В това споразумение се поставя изискване изпълнителят да предостави гаранция за авансовите средства по реда на ЗОП (чл.3).

Неразделна част от договора е и издаденото и прието по делото Разрешение за строеж № РС-82/29.06.2023г. за обекта, издадено на собственика на ВиК инфраструктурата – Община Търговище, с трасировъчен план към него.

Приложена е полица № 242150000238/10.04.2024г., по силата на която и в изпълнение на задължението си по чл.18 от договора изпълнителят „Билд – ВМ“ ДЗЗД е осигурил гаранция за добро изпълнение в размер на 3 % от стойността на сключения договор за СМР или на стойност 16955.97 лева без ДДС.

Представена е полица № 242150000250/12.04.2024г. за сключен договор за застраховка от изпълнителя за обезпечаване на авансовото плащане от 20 % по договора за СМР на стойност 135647.74 лева с ДДС.

Двата договора за застраховка са подписани със „ЗК България Иншурънс“ АД в полза на Община Търговище. Към тях приложими са Общите условия на застрахователя по договори за застраховка „Гаранции“, като видно от тези ОУ с така сключените договори застрахователят поемал риска от финансови загуби на бенефициента от пълно неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения на застрахования, като ги обезщетява до размера на действително причинената вреда, но не повече от застрахователната сума – т.1, т.4, т.5, т.6, т.35 от ОУ, платима до 15 работни дни от подадено уведомление, към което са приложени необходимите документи за установяване на настъпило застрахователно събитие– т.37.1. Обезщетението не включвало финансови загуби и задължения на застрахования, възникнали преди сключване на застрахователния договор - т.16.8 от ОУ.

Приложена е работната програма за обекта, изготвена от Община Търговище, в която е посочено, че трасето на провода преминава през тесен горски път в землището на с.Овчарово (ПИ 22.257) и пресича последователно полски път 22.131, пасище 22.73, отново полски път 22.128 и завършва през пасище 22.60. Описани са

характеристиките, на които трябва да отговарят тръбите и е дадена КСС с изброяване на видовете дейности и тяхното количество, които следва да се изпълнят на обекта, съответно отразени са броя и специалистите, които следва да се осигурят при работата от страна на изпълнителя.

Прието е ценовото предложение на „Билд – ВМ“ ДЗЗД с КСС за подобект 1 и подобект 2 с подробна разбивка на видовете работи, тяхното количество и единична цена.

От работното предложение на възложителя и от ценовото предложение на изпълнителя се установява, че не са заложени дейности, свързани с направата на път. Не се и твърдят такива обстоятелства от страните по делото.

Представен е Протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво (образец/приложение № 2а), подписан на 25.04.2024г., от който момент тече срока за изпълнение на обекта. В протокола са отразени нивата на провода – дъно изкоп и дъно тръба, приложена е окомерна скица на площадката, както и данни за трасето на довеждащия водопровод.

Приложена е писмена кореспонденция между МФ и Община Търговище от м.06.2024г. и м.07.2024г., видно от която Общината е била уведомена, че съдружникът в „Билд – ВМ“ ДЗЗД, а именно „ВМ Груп 1“ ЕООД, има неплатени публични задължения, във връзка с които е наложен запор на вземанията на това дружество по договора за СМР в размер на 10000 лева и на 851.82 лева, които следвало да се преведат по сметка на ТД на НАП Варна, офис Шумен, при плащане на възнаграждение по този договор на съдружника длъжник.

Представени са доказателства за плащане на аванс по договора, както следва: 1.) платежно нареждане за сумата от 10000 лева, преведени на 25.06.2024г. по сметка на ТД на НАП Варна за погасяване на публични задължения на „ВМ Груп 1“ ЕООД; 2.) платежно нареждане за сумата от 851.82 лева, преведени на 17.07.2024г. по сметка на ТД на НАП Варна за погасяване на публични задължения на „ВМ Груп 1“ ЕООД; 3.) платежно нареждане от 25.06.2024г. за сумата от 115000 лева, платени на „Билд – ВМ“ ДЗЗД; 4.) платежно нареждане от 17.07.2024г. за сумата от 9795.93 лева, платени на „Билд – ВМ“ ДЗЗД. Общата стойност на заплатения аванс по договора за СМР е 135647.75 лева. За тази сума е била издадена от изпълнителя фактура № 1/07.05.2024г.

Приложено е писмо от Община Търговище до „Билд – ВМ“ ДЗЗД от 18.10.2024г., с което известява изпълнителя, че е в забава по отношение на изпълнение на работите, като го уведомява още, че дейностите за изграждане на временен път, не са били предвидени в работния проект, тъй като технологията за полагане на провода е на изпълнителя, който е следвало да предвиди тези работи и да ги включи в ценовото и техническо предложение.

Прието е уведомление от „Билд – ВМ“ ДЗЗД до Община Търговище, постъпило при адресата на 29.10.2024г., с което изпълнителят прекратява едностранно договора от 11.12.2023г. Волеизявлението е ясно и недвусмислено. В писмото се сочи, че причина за това е непълнота в проектната документация на възложителя, в която не са предвидени разходи за изграждане на временен път, без който не би могъл да се изпълни водопровода, които разходи надхвърлят стойността на договора.

Представено е извлечение от регистъра на АОП, видно от което на 26.11.2024г. е отразено, че договорът е прекратен предсрочно от изпълнителя с писмо от 28.10.2024г., а извършените работи се ограничават до 400 м. изкоп и 200 м. положени тръби, които не са закрити, за които работи не са били представени и съставени документи по чл.163, ал.4 ЗУТ.

Във връзка с така прекратения договор са изготвени приложени по делото становища, както следва: 1.) Становище, депозирано в общината на 31.10.2024г. от инж.Р.И. – консултант на строежа, в което се сочи, че м.07.2024г. е било установено, че доставените за обекта тръби не отговарят на проектните, за което изпълнителят е бил уведомен и е предприел действия по подмяната им; че на 16.08.2024г. било установено, че трасето на изкопа е сгрешено, заради което е бил нает геодезист от възложителя за очертаване на вярното по ПУП трасе на провода; че на 03.10.2024г. изпълнените работи са били 380-400 м. изкоп и 200 метра положени незакрити тръби, че едва на 08.10.2024г. са били предоставени от изпълнителя декларации за съответствие на доставените материали – тръби и ленти; че работата е значително забавена спрямо линейния график; че при започване на строителството е правен обход на цялото трасе за водопровода от страна на възложителя и изпълнителя, при който ясно се виждали маркираните колчета за трасето на линейния обект; че това трасе е известно и от приложения към протокол образец № 2а трасировъчен план; 2.) Становище, подадено в общината на 05.11.2024г. от инж.С.Б., авторски надзор на строежа, че при обход на 09.07.2024г. установила доставка на обекта на тръби, които не отговарят на проектните, като изпълнителят след указания ги е подменил; че на 16.08.2024г. при посещение на обекта било установено изкоп по грешно трасе; че за изграждане на трасето не било предвидено направата на път, а само разширяване на съществуващ такъв, тъй като тези временни работи зависели от технология, изпълнявана от строителя при полагане на водопровода и следователно не можело да се предвиди от възложителя, поради което в документация е описаната сложността на терена, за да се съобрази с нея изпълнителя; 3.) извадка от заповедната книжа на строежа за спирането му с предписания за обезопасяване на изкопа, изгребване на скалния материал от дерето, почистване на строителната площадка от строителни материали и представяне на актове за изпълнените до момента СМР по одобрения проект.

Прието е писмо от възложителя до изпълнителя от 12.11.2024г., с което Община Търговище уведомява „Билд – ВМ“ ДЗЗД, че задържа гаранцията за изпълнение, поради едностранното прекратяване на облигационното правоотношение от изпълнителя на основание чл.42 от договора, както и че го кани да възстанови заплатените авансово средства в 15-дневен срок от получаване на съобщението. Пратката, изпратена на адреса за кореспонденция с изпълнителя, не е била потърсена от адресата.

Приложено е писмо от изпълнителя до възложителя, постъпило при адресата на 22.11.2024г., с което „Билд-ВМ“ ДЗЗД акцентира на факта, че трасето на линейния обект не е било обхождано изцяло, поради което не са били известни спецификите му; че възложителят е изискал подмяна на тръбите за сметка на изпълнителя с различни от заложените в КСС; че възложителят не е осигурил геодезист за очертаване на трасето на линейния обект, довело до изпълнение на работа в грешно трасе; че след очертаване на вярното трасе и в периода 20.08.2024г. – 03.10.2024г. са извършени работи, които не са били заплатени, но за които е бил изпратен акт образец 19 на 10.10.2024г., поради което кани общината да ги заплати, както и че работата е преустановена, поради липса на решение относно изграждането на път за осигуряване на работата по обекта, което не е било предвидено от възложителя, но оскъпявало изпълнението на проекта. С тези аргументи третото лице помагач „ВМ Груп 1“ ЕООД поддържа в становището си по делото, че вина за преустановяване на договорната връзка носи възложителя, евентуално че е налице невиновна невъзможност за изпълнение на договора. Изпращането на протокол за изпълнени СМР на 10.10.2024г. се установява от приложена кореспонденция. Съгласно този протокол изпълнените в горепосочения период работи са на стойност 99253.87 лева, а непредвидените такива по проект, но наложителни за изграждане на обекта са на стойност 83073.54 лева. Общата сума по акта възлиза на 182327.41 лева (с ДДС). От приложено писмо се установява, че на 22.11.2024г. Община Търговище е уведомила РДНСК – Търговище за спиране на строителството и прекратяване на договора с „Билд – ВМ“ ДЗЗД и необезопасяване на строителната площадка от изпълнителя въпреки вписаната заповед за това в заповедната книга на строежа.

Прието е писмо от 05.12.2024г. от Община Търговище до „ЗК България Иншурънс“ АД с искане за заплащане на застрахователни обезщетения, както следва: по полица 242150000238/10.04.2024г. – 3% от стойността на договора, дължимо поради настъпило застрахователно събитие – неизпълнение на договора от застраховащия, и по полица 242150000250/12.04.2024г. – 135647.74 лева, дължимо поради настъпило събитие, покрит риск по договора, а именно – неизпълнение на договорно задължение, в резултат на което авансово платените средства следва да се възстановят от гаранцията по този договор. Писмото е било връчено на адресата на 06.12.2024г. С писмо от 02.01.2025г. са били предадени на застрахователя изисканите от него допълнителни документи от бенефициента. Това писмо е получено от застрахователя на 06.01.2025г.

На 23.01.2025г. е получено уведомление в Община Търговище от „Билд – ВМ“ ДЗЗД, че оттегля известието си за прекратяване на договора и уведомление, че работата може да бъде възобновена при уточняване на непредвидените, но необходими допълнителни СМР.

Видно от писмо на застрахователя до бенефициента от 27.01.2025г. „ЗК България Иншурънс“ АД е отказал удовлетворяване на претенцията с аргумент, че едностранното прекратяване на договора от 11.12.2023г. от страна на застраховащия изпълнител е било оттеглено и в този смисъл няма настъпило застрахователно събитие. Отказът е потвърден с писмо от 18.02.2025г. на застрахователя, постановен по възражение на бенефициента, че оттеглянето не може да се зачете след прекратяване на договор в АОП на 26.11.2024г., с който отказ ответникът поддържа доводите, изложени и в настоящото производство, че не е налице твърдяното неизпълнение на договорно задължение, напротив – стойността на изпълненото надхвърля авансовите средства.

За изясняване на спорни по делото обстоятелства са били събрани гласни доказателства и е приета съдебно-техническа експертиза.

Разпитан е свидетеля Р.И., упражнявала строителен надзор на обекта, която заявява, че на 25.04.2024г. е била открита строителната площадка, за което е съставен протокол и е заверена заповедна книга на строежа, като самият строеж не е стартирал веднага, поради непреведен аванс и уведомления за публични задължения на единия съдружник в дружеството изпълнител. Уточнява, че преди започване на работата е правен обход на цялото трасе с представител на изпълнителя – управителят В., при който било установено, че то е маркирано. Потвърждава, че обектът бил труден за изпълнение, тъй като трасето преминавало през 2 км скален масив. Сочи, че по сигнал на проектанта били дадени указания на изпълнителя да подмени тръбите, които е доставил на обекта, тъй като същите не били съобразени с изискванията на проектанта и характеристиките на трасето, алтернативно било предложено да се ползват доставените вече тръби, но с изпълнение на подложка, която оскъпявала работата. Признава, че вида на тръбите, посочен в проекта, и тези, вписани в КСС на общината, се различавали. Пояснява, че по-късно било установено, че изпълнението е на грешно трасе, което счита, че е пропуск на изпълнителя, тъй като негова била грижата да осигури геодезист, ако трасето не е било ясно, като упоменава, че към протокол образец № 2а е имало приложен трасировъчен план. Заявява, че при спиране на строителството и последвалото прекратяване на договора на място е бил изпълнен изкоп от 400 метра с частично положените в изкопа тръби, което изпълнение не е било прието, тъй като не били приложени необходимите документи за хидравлично изпитване преди закрИ.ето им, нито е констатирано дали има детекторна и сигнална лента, т.е. има частично изпълнено трасе, за което няма предавана документация, извън декларациите за съответствие на тръбите, вложени в строителството, които са предадени от изпълнителя едва м.10.2024г. след настояване от страна на възложителя. Твърди, че преди прекратяване на договора строителството е било спряно с вписване в заповедната книга на строежа, но не е бил съставян протокол за това по Наредба № 3/2003г., тъй като подписването му се предхожда от обезопасяване на строителната площадка, което изпълнителят не е направил и за което са му били дадени указания в заповедната книга.

Разпитан е свидетеля С.Д. – Директор на Дирекция „Устройство на територията и инфраструктурата“ на Община Търговище. Същата заявява, че при посещенията си на обекта е установявала отклонения в сроковете за изпълнение, в която връзка са провеждани разговори с управителя на изпълнителя да осигури повече работници на обекта, тъй като в повечето случаи е заварвала на място един или двама работници, най-често само един. Потвърждава, че на изпълнителя е бил заплатен аванс, както и че последният е изпратил протокол за приемане на изпълнени работи през есента на 2024г., който обаче е бил неподписан от авторския и строителен надзор, поради което плащане не е имало. Уточнява, че в протокола били отразени непредвидени работи, както и доставка на тръби, чиято дължина надхвърляла дължината на изкопа. Заявява още, че е имало подмяна на първоначално доставените тръби, тъй като не отговаряли на проекта, но подчертава, че проектът е бил част от тръжната документация и изпълнителят е следвало да се запознае с него преди заявяване на участието си в процедурата, съответно преди изпълнението на работата по договора. Сочи, че прекратяването на договора е било обявено в АОП, а след това е била обявена нова процедура за пълното трасе, тъй като поради липса на съставена документация нищо от изпълненото не можело да се зачете за полезно. Уточнява, че знае за оттегленото уведомление за прекратяване на договора от страна на изпълнителя, но същото е постъпило далеч след обявяване на прекратяването в регистъра на АОП и известяване на МРРБ за това.

Разпитан е свидетеля И.Д. - служител на третото лице помагач „ВМ Груп 1“ ЕООД, съдружник в ДЗЗД изпълнител. Същата посочва, че работата по обекта протичала нормално, но трябвало да подменят тръбите, които били зададени грешно от общината, както и че при посещения не е виждала трасировъчни маркери, което е довело до изкоп от 200 м по грешно трасе, установено м.08.2024г., която грешка била допусната от общината. Потвърждава, че до обекта няма път, дори горски такъв, поради което до строежа се ходи пеша. Твърди, че проблем при работата е възникнал и от това, че изкопът изисквал отстраняване на скална маса, което не било заложено по документи от възложителя.

Разпитан е свидетеля Д. В. – технически ръководител на обекта и брат на управителя на дружеството изпълнител. Сочи, че трасето не било означено, а било посочено от кмета „с ръка“ къде да се копае. Заявява, че първо им било указано да подменят тръбите, тъй като зададените от общината не отговаряли на проектните, после било установено след 200 метра изкоп, че той е направен по грешно трасе и трябва да се започне отначало, впоследствие установили, че вместо да се копае в почва, както ги уведомили от Община Търговище, се налагало да разбиват скала, а накрая констатирали и че няма път, въпреки уверението, че на място има такъв и той може да се ползва. Указва, че тръбите са с положена сигнална лента, като изпълнението е качествено.

Приложен е по делото и сключеният договор за обекта с новоизбрания изпълнител в последваща процедура по ЗОП, който договор е от 28.11.2025г. и който надхвърля по стойност този от 11.12.2023г. (цената по новия договор е 729041.04 лева с ДДС спрямо цена по стария договор от 678238.72 лева с ДДС). В същия изрично е отразено че 9% от цената е за непредвидени по проект работи – чл.6 от него.

От приетата СТЕ, изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото и оглед на място, се установява, че:

Стойността на извършените работи по договора възлиза на 100995.09 лева без

ДДС, съответно 121194.10 лева с ДДС;

Изпълнените, но непредвидените СМР възлизат на 83073.54 лева без ДДС

(същата е стойността им, но с включен ДДС по протокола, съставен от изпълнителя);

В обхвата на строителната площадка няма очертан и отразен в плановете път;

Към проекта липсва хидрогеоложки доклад.

Приложена е по делото и документация на „ВиК“ ООД – Търговище, съставена и съгласувана за обекта и предадена на Община Търговище за ползване при оформяне на документацията, с която кандидатства за финансиране. От нея се установява, че техническия проект е на водоснабдителното предприятие, в който проект има част Геодезия, както и договор за учредяване на сервитут в полза на „ВиК“ ООД - Търговище за изграждане на линейния обект, сключен с Изпълнителна агенция по горите, хидрогеоложки проучвания, залегнали и в обосновката за водовземането, както и одобрен ПУП.

След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:

По главния иск:

Съгласно чл.429, ал.1, т.2 КЗ с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените вреди от неизпълнение на негово договорно задължение към бенефициента по застраховката.

С оглед горното в тежест на ищеца е било да докаже, че между него и „Билд - ВМ“ ДЗЗД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за СМР от 11.12.2023г., срок за изпълнение на задълженията по него от изпълнителя, неизпълнение на договора от страна на „Билд - ВМ“ ДЗЗД, едностранно прекратяване на договора от изпълнителя и отразяване на това обстоятелство в публичния регистър, наличие на валиден застрахователен договор между изпълнителя и ответника, по силата на който ответникът е поел задължение да обезщети ищеца при неизпълнение на договора от страна на „Билд - ВМ“ ДЗЗД, респ. да обезщети възложителя за авансово преведените средства на изпълнителя, настъпило застрахователно събитиепокрит риск по двата договора за застраховка, уведомяване на застрахователя за събитието, размер на дължимо обезщетение, изпадане на ответника в забава да го заплати и размер на мораторната лихва.

Относно наличието на валиден договор за СМР от 11.12.2023г., сключен между Община Търговище и „Билд – ВМ“ ДЗЗД

По делото не е спорно и се установява от приложен договор № РД-Д- 481/11.12.2023г., че след проведена процедура по ЗОП и решение за избор на изпълнител е бил подписан договор с предмет: „Допълнително питейно-битово водоснабдяване на с.Овчарово, Община Търговище“, по който Община Търговище е възложител, а изпълнител е „Билд – ВМ“ ДЗЗД. Договорът за СМР валидно обвързва страните. С него изпълнителят поема задължение да изпълни дейностите по изграждане на каптаж и довеждащ водопровод за осигуряване на вода за питейни и битови нужди на населението на с.Овчарово в срок до 333 календарни дни от подписване на протокол образец № 2а по Наредба 3/2003г. или от 25.04.2024г. в съответствие с проекта и техническата документация за обекта.

Относно валидността на договорите за застраховка.

Съгласно чл.111, ал.1 от ЗОП възложителят може да изисква от определения изпълнител да предостави гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства. Избор на изпълнителя е под каква форма ще осигури гаранцията. В конкретния случай, изпълнителят е избрал да ги обезпечи чрез договор за застраховка, сключен със „ЗК България Иншурънс“ АД, като страните са се задължили с два договора.

1. Договор за застраховка „Гаранция за добро изпълнение“ за застрахователна сума в размер на 16955.97 лева, която сума представлява 3% от стойността на договора за СМР от 11.12.2023г. без ДДС, в рамките на която сума

възложителят е поискал гаранция за добро изпълнение с договора от 11.12.2023г.

(чл.18), осигурена чрез застрахователния договор, обективиран в полица № 242150000238/10.04.2024г., подписана от „Билд – ВМ“ ДЗЗД и ответника с бенефициент Община Търговище. Договорът обезпечава покрИ.ето на понесените от възложителя вреди от неизпълнението на договорните задължения

на застраховащия – при пълно неизпълнение или частично неизпълнение – т.1 от приложимите ОУ.

2. Договор за застраховка „Гаранция за авансово плащане“ за застрахователна сума в размер на 135647.74 лева или 20 % от стойността на договора за СМР от 11.12.2023г. с ДДС, за която е предвидена гаранция от МРРБ

като финансиращ орган и която е осигурена чрез подписване на застрахователния

договор по полица № 242150000250/12.04.2024г., подписана от „Билд – ВМ“

ДЗЗД и ответника с бенефициент Община Търговище. Договорът обезпечава

връщането на аванса при неизпълнение на договорните задължения от страна на избрания изпълнител.

Договорите за застраховка от 10.04.2024г. и от 12.04.2024г. валидно обвързват страните по тях и са породили правно действие с оглед безспорното по делото обстоятелство, че премията по тях е била заплатена от страна на застраховащия изпълнител. Съдът намира за неоснователно възражението на застрахователя, че договорът за обезпечаване на авансовите средства не е действителен, тъй като не е предвидено предоставянето на такава гаранция по договора за СМР от 11.12.2023г., съответно не е отразена в обявлението в публичния регистър на АОП – аргумент от чл.111, ал.4 от ЗОП. Тази разпоредба сочи, че предвидените гаранции и техният процент следва да се посочат в обявлението, с което се оповестява открИ.ето на процедурата по обществена поръчка. В настоящия случай, гаранцията за авансовото плащане е предвидена със споразумение между Община Търговище и МРРБ от 18.03.2024г. (чл.3, т.1 от него), с което споразумение се осигурява финансирането на проекта за изграждане на обекта и което следва по време сключеният между Община Търговище и „Билд-ВМ“ ДЗЗД договор, съответно обявяването на процедурата за избор на изпълнител по ЗОП, поради което обективно няма място нито в по-рано сключения договор, нито в по-рано публикуваната в публичния регистър информация. Същевременно, въвеждането на това изискване със споразумението от 18.03.2024г. не води до прекратяване на процедурата, само за да се изпълни изискването на чл.111, ал.4 ЗОП гаранцията за авансовите средства да се предвиди по договор и да се впише в регистъра на АОП. Отделно от това, самият факт, че ответникът приема да сключи такъв договор го обвързва и е отговорен пред бенефициента за заплатения аванс така, както би бил задължен изпълнителя по договора за СМР. Ето защо и при настъпване на обстоятелствата, водещи до възникване на отговорността на изпълнителя, бенефициентът възложител има право на пряк иск пред застрахователя – чл.432 КЗ.

По отношение на настъпилото застрахователно събитие

По делото е спорно възникването на отговорността на изпълнителя по договора за СМР, а оттук и функционално обусловената от това отговорност на застрахователя.

За изясняване на този спор, съдът съобрази следното:

Изяснено е и не се спори от страните, че изпълнението на договора е започнало едва след превод на аванса, което по приложените документи се удостоверява, че е било извършено на 25.06.2024г., съответно на 17.07.2024г., въпреки че договорът предвижда за начало на срока подписването на протокол образец № 2а за открИ.е на строителната площадка и даването на строителна линия и ниво, което се е случило на 25.04.2024г. До прекратяване на договорната връзка изпълнените по проекта СМР са около 400 метра изкоп и 200 метра положени тръби, като са налице и изпълнени съпътстващи работи, които не са част от проекта, изразяващи се в направата на път за осигуряване на достъп на строителни машини. Горните обстоятелства се потвърждават от вещото лице, както и от свидетелските показания на четиримата свидетели, които в тази част са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Установява се, че с писмо от 18.10.2024г. възложителят е поискал от изпълнителя да следва сроковете, заложени с линейния график за изпълнение на проекта, тъй като е установено забавяне, което е съществено. Доказа се също, че с уведомление от 28.10.2024г., постъпило в общината на 29.10.2024г., изпълнителят е прекратил договора. Волеизявлението в тази насока е ясно заявено и не поставя под съмнение правния му характер и последици. Същото съставлява едностранно прекратяване на договора от изпълнителя, което е предвидено с чл.42 от договора от 11.12.2023г. Съгласно тази разпоредба в случай, че изпълнителят прекрати едностранно договора, възложителят задържа гаранцията за добро изпълнение, като има право да търси неустойка за неизпълнение по същия договор. В тази насока и чл.24 от договора. Клаузата не е нищожна. Уведомлението на изпълнителя е довело до прекратяване на договорната връзка, тъй като такова основание е предвидено в самия договор. Тълкуването на третото лице помагач „ВМ Груп 1“ ЕООД, дадено в становище по делото, че тази клауза е в колизия с основанията за прекратяване на договора по чл.37 от него, поради което изявлението не е породило правно действие, не е обоснована. Чл.37 предвижда възможност изпълнителят да развали договора при неизправност на възложителя (т.4) с 20-дневно писмено предизвестие, каквато хипотеза в процеса не се поддържа, а напротив – отрича се. Никъде не се твърди, че позовавайки се на неизправност на възложителя изпълнителят е развалил договора с писмото си от 29.10.2024г. Последователно се аргументира теза, че има изявление за прекратяване на договора от изпълнителя, но то не следва да се зачита. В този смисъл, освен че не се твърди, не се и обосновава разваляне на договорната връзка от ДЗЗД.

По отговорността на ответника по полица № 242150000238/10.04.2024г.

Едностранното прекратяване на договора е дало основание за прекратяване на процедурата в публичния регистър при АОП на 26.11.2024г. Това оповестяване има информативен характер и не отрича настъпилото вече прекратяване на договора, поради което и оттеглянето с изявление от 23.01.2025г. не може да „възстанови“ облигационното правоотношение, каквито доводи излага ответникът и третото лице помагач „ВМ Груп 1“ ЕООД.

Прекратяването на договора от изпълнителя влече неблагоприятни последици за него, а именно – право на възложителя да усвои гаранцията за изпълнение. В случая, това е право на Община Търговище да отправи уведомление до „ЗК България Иншурънс“ АД да изплати обезщетение в размер на гаранцията за изпълнение, но до размер на застрахователната сума по договора за застраховка „Гаранция за добро изпълнение“ или до размера от 16955.97 лева, която сума при превалутиране по ЗВЕРБ възлиза на 8669.45 евро. До този размер претенцията в тази част следва да се уважи, съответно да се отхвърли за горницата. Размерът на дължимо обезщетение е изначално определен и той е в рамките на 3% от стойността на договора за СМР без ДДС (чл.18 от договора), а като абсолютна сума е съизмерим със застрахователната сума по полицата. За суми, надвишаващи застрахователната сума застрахователят не отговаря – аргумент от чл.429, ал.1 от КЗ.

Уважаването е последица от доказване на предпоставките за реализиране на тази отговорност – неизпълнен договор от застраховащия изпълнител, което поведение е покрит риск по валиден договор за застраховка с ответника, в рамките на действие на който е настъпило събитието, отправяне на искане от бенефициента до застрахователя за изплащане на обезщетението и представяне на всички изискуеми документи.

Неоснователни са доводите на ответника, че преустановяване на договорната връзка е резултат от непълно задание, поради което изпълнителят не може да носи отговорност, респ. ответника като негов застраховател. Твърденията са:

Трасето не е било обхождано в цялост, поради което изпълнителят не е бил

наясно с характеристиките на трасето. Това се отрича от показанията на свидетеля Р.И. (строителен надзор), която е подчертала, че преди започване на работата е правен обход на цялото трасе на провода от представители на всички

участници в строителството, вкл. на изпълнителя.

Не е имало трасировъчни маркери, а трасето било посочено от кмета на населеното място с ръка, поради което изпълнителят не може да отговаря за строеж по грешно трасе. Това твърдение също се опровергава от показанията на свидетеля Р.И., която сочи, че при огледа са се виждали маркировъчните колчета.

Тръбите са били доставени според указаното в КСС, но е поискана подмяната

им, тъй като не отговаряли на проекта, за което изпълнителят не носи

отговорност. По отношение на това твърдение няма спор. От показанията на свидетелите се доказва, че действително заложените от възложителя

характеристики на тръбите по КСС са различни от поисканите от проектанта,

макар че самият проект не е наличен по делото.

На строителната площадка няма път, а изграждането на временен такъв е

необходимо за обезпечаване на строителството. Видно от заключението на вещото лице, по план няма прокаран път. Експертът е заявил това, позовавайки

се на наличните планове, но не установява дали такъв път на място съществува,

въпреки направения оглед. В показанията на свидетеля И.Д. се сочи, че път на място не съществува.

Плащането на аванса е направено с двумесечно закъснение, поради което и считано от м.06.2024г., когато е преведен, следва да се брои срока за завършване

на обекта. Горното не намира опора в договора, в който за начало на срока се

сочи подписването на протокол образец № 2а от 25.04.2024г. (чл.4, ал.2 от договора). Не се установява изменение на тази клауза с допълнителното

споразумение от 01.04.2024г.

По отношение на така изложените доводи съдът намира следното:

Дължимата от изпълнителя грижа е тази на добрия търговец. Тя предполага последният да се е запознал с цялата документация за обекта и да е извършил проучване на терена, за да прецени като професионалист дали да участва в процедурата с предложение, съответно какво да съдържа неговото техническо и ценово предложение. Изпълнителят е бил длъжен, с оглед качеството си на търговец, сам да прецени дали изходната документация е достатъчна за тази преценка, дали проектът е пълен и годен за изпълнение със заложените материали, дали срокът за изпълнение е обективно постижим. Именно поради тези съображения проектът е на разположение на участващите в процедурата по възлагане на обществена поръчка. Изпълнителят е бил задължен и е можел да установи некоректност в документацията, която може да компрометира обекта или да го оскъпи, и да уведоми за това възложителя. Това произтича и от нормата на чл.260 от ЗЗД, която задължава изпълнителя да предупреди възложителя, ако даденият му проект е неподходящ и да иска извършване на нужните промени в него. Трайна е съдебната практика, че ако изпълнителят не изпълни това свое задължение, той отговаря за вреди и при неправилно проектно решение. В конкретния случай, грижа на изпълнителя е било да се запознае с проекта, да възрази при несъответствие на тръбите по КСС с проекта, да изиска хидрогеоложко проучване, ако не е било налично такова,умакар по делото да се установи, че такова проучване е правено при сътгласувателните процедури от „ВиК“ ООД - Търговище, което опровергава в тази част СТЕ, съответно да извърши обход на трасето, за да се запознае с характеристиките на терена и да прецени технологията за изпълнение, както и да възрази, ако възложителят е предложил достъп до трасето през горски път, какъвто не съществува на място. Негова грижа е да се запознае с трасировъчния план, който е неразделна част от РС, съответно сам да трасира обекта, ако маркерите не са ясни. Горното отрича тезата на ответника и на третото лице помагач „ВМ Груп 1“ ЕООД, че трасирането е задължение на възложителя. Обстоятелството, че след установяване на грешка в трасето на линейния обект на техническата инфраструктура именно Община Търговище и осигурила геодезист, не отменя задължението на изпълнителя да осигури работа по правилното трасе чрез наемане на геодезист, ако самият той не разполага с такъв служител, а е израз на съдействие на възложителя да се реши проблема своевременно. В този смисъл, не е налице нито обективна невъзможност за изпълнение, нито настъпили непредвидими и непреодолими пречки за изпълнението, които да освобождават от отговорност изпълнителя, съответно да оправдаят забавата, а оттук да освободят застрахователя от отговорността му да обезщети бенефициента. Право на изпълнителя е било да възрази пред възложителя, че проектът не предвижда дейности, които са необходими, съответно да иска заплащането им при изпълнение, макар да не са обхванати от договора, тъй като плащането им има своето договорно основание и е дължимо, когато е за възложена и изпълнена работа, осъществена в изпълнение на одобрен проект и тези работи са били необходими за завършването на обекта в годен за експлоатацията му вид – така решение № 50086/03.02.2023г. по т.д.№ 490/2021г. на ВКС, I ТО. Не се твърди, нито има доказателства изпълнителят да е направил възражения относно проекта или заложените от възложителя параметри. Предвид изложеното, съдът намира, че искът в частта на търсено обезщетение по договора за застраховка „Гаранция за добро изпълнение“ следва да се уважи до размера на застрахователната сума.

Съдът не обсъжда последиците от хипотеза, при която договорът е развален от възложителя, тъй като такава не е налице. Изложени са доводи в тази насока от ответната страна и от третото лице помагач, но по делото не се твърди и няма данни да е налице такова волеизявление от възложителя, за да се коментира. Това, че възложителят е имал право да развали договора, не означава, че е бил длъжен да го упражни.

По отговорността на ответника по полица № 242150000250/12.04.2024г.:

С този договор застрахователят е поел да отговаря пред бенефициента за пълния размер на авансовото плащане по договора със застраховащия изпълнител. Искането на Община Търговище е за връщане на платения аванс по неизпълнения договор.

Заплащането на аванс е предвидено по договора за СМР от 11.12.2023г. и е определено на 20% от общата стойност на договора с допълнително споразумение, подписано от възложителя и изпълнителя на 01.04.2024г., наложено от предвиденото със споразумение от 18.03.2024г. между Община Търговище и МРРБ намаляване на авансовите средства от 30 % на 20 %. Именно споразумението от 18.03.2024г. предвижда гаранция за тези средства, която изпълнителят е предоставил чрез договор за застраховка по чл.111, ал.5, т.3 от ЗОП, сключен с ответника в полза на общината.

Преводът на този аванс е осъществен с платежни нареждания от 25.06.2024г. и от 17.07.2024г. (общо 4 броя), като две от нарежданията са платен аванс на съдружника в „Билд – ВМ“ ДЗЗД – „ВМ Груп 1“ ЕООД, който е преведен директно на приходната администрация за погасяване на публични задължения на този съдружник, за което Община Търговище е получила запорно съобщение по ДОПК. Общият размер на заплатен аванс е 135647.74 лева.

Спорен е въпроса подлежи ли на възстановяване този аванс, което предпоставя отговор на въпроса дали срещу тези средства са налице изпълнени СМР, които отговарят на заданието и чиято полезност за възложителя е безспорна. Решаването на този въпрос обосновава или отрича отговорността на застрахователя.

Преди всичко следва да се отбележи, че правното основание на иска в тази част е чл.432 вр. чл.429, ал.1, т.2 КЗ, а не чл.55 ЗЗД, както поддържа ответника.

По делото са налични данни за извършени СМР по трасе, което не е проектното. С оглед изложените по-горе мотиви, че грижа на изпълнителя е било да отрази вярното трасе, за да е изправна страна по договора, то тези работи не подлежат на заплащане, тъй като не съставляват изпълнение.

Събрани са доказателства за изпълнен по вярното трасе на провода изкоп от около 400 метра с положени около 200 метра тръби в него, които СМР се твърди да са били осъществени в периода 20.08.2024г.(датата на трасиране от нает от общината геодезист) – 03.10.2024г. (дни преди прекратяване на договора от изпълнителя). Тези работи са оценени от вещото лице на сумата от 100995.09 лева без ДДС, респ. 121146.10 лева с ДДС. Дейностите са индивидуализирани в съставен от изпълнителя протокол образец 19, предаден на възложителя на 10.10.2024г. на адрес на електронна поща. В същия са посочени още изпълнени непредвидени работи на обща стойност 83073.54 лева (с ДДС според протокола, без ДДС според вещото лице). Тези СМР касаят съпътстващи изграждането на провода работи, а именно – разбИ.е, разкрИ.е и депониране на скални маси и земни почви. Общата стойност на изпълненото надхвърля платения аванс. Независимо от това, съдът намира, че не може да признае така посочените в протокола от 10.10.2024г. СМР за частично изпълнение по договора от 11.12.2023г., тъй като не е установено, че отговарят на заданието, нито е доказана тяхната полезност, т.е. че могат да се ползват от възложителя при предстоящо възлагане на строежа на същия обект. Съгласно договора и императивните правила на ЗУТ, изпълнението следва да отговаря на съществените изисквания на строежите (чл.163 ЗУТ). В конкретния случай направата на водопровода е свързано с постигането на заложените по проект параметри за дълбочина на изкопа на полагане на тръбата, за влагане на провод с определени предварително заложени характеристики, за да е безопасно и годно за ползване самото съоръжение, за използване на строителни продукти, които отговарят на изискванията на възложителя, удостоверени с декларации за произход и сертификати за съответствие, съответно съоръжението да е снабдено с необходимите протоколи за изпитване, когато такива са предвидени. Тези задължения са изрично разписани в чл.12 от договора, като самите междинни плащания, както и окончателното плащане, са предпоставени не само от проверка на изпълнението от самия възложител, надзора и проектанта, но и от прилагане на цялата съпътстваща техническа документация по изпълнението – на определения етап или на цялото съоръжение (чл.7). По делото не са приложени доказателства, че изпълнената част напълно отговаря на заданието и на изискванията на ЗУТ. Липсва техническа документация, съответно декларации и сертификати за вложените продукти. Представени са доказателства, че извършените по проект СМР и допълнителни такива са описани в протокол образец 19, изпратен на възложителя на адрес на електронна поща на 10.10.2024г., но в приложение няма никаква съпътстваща документация, тъй като е видно, че освен този протокол няма други прикачени файлове. Документи в този смисъл не са прилагани и по делото. В становище на строителния надзор е посочено, че след многократни напомняния на общината са били предадени сертификати за вложени продукти, но не става ясно за кои и дали са в пълен обем, съответно няма данни да е прилагана друга техническа документация. Именно това е посочената от свидетеля С.Д., Директор на Дирекция УТ на Община Търговище, причина за неподписване на протокола от възложителя – липса на приложена съпътстваща документация и одобряване от надзора и проектанта. При пълно комплектоване на документацията по изпълнените СМР и съответствие на същите със заданието, съответно при установяване полезност на изпълненото, то възложителят дължи приемане на работата и заплащането й, дори когато не е подписал протокола за приемане на работата. Предпоставките за това обаче не са били доказани от изпълнителя, съответно не са били изискани доказателства в тази насока от страна на застрахователя. При липса на проведено доказване на тези релевантни факти, съдът не би могъл да приеме, че частичното изпълнение е годно и може да се приеме, за да се ползва, т.е. по същество не може да приеме, че е налице частично изпълнение на СМР по договора от 11.12.2023г., които работи подлежат на разплащане и които се покриват от платените авансово парични средства.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договора за СМР от страна на „Билд - ВМ“ ДЗЗД, за което неизпълнение последният отговаря, а като последица от това отговаря и застрахователя на изпълнителя по договор за застраховка гаранция на авансовото плащане, което е вид договор за застраховка ГО съгласно чл.429, ал.1, т.2 КЗ, поради което ответникът носи отговорност за авансовите средства до пълния им размер и следва да обезщети за тях бенефициента като последица от недоказаното им целево разходване. В тази част исковата претенция се уважава за пълния размер от 69355.59 евро или 135647.74 лева, до който лимит се простира и отговорността на застрахователя, тъй като това е максималният размер на застрахователната сума.

Неоснователно е възражението на ответника, че е налице изключен риск по чл.16.8 от приложимите ОУ. Разпоредбата постановява, че застрахователното обезщетение не покрива загуби на застрахования, възникнали преди сключване на договора. Тук става въпрос за задължения, които не са свързани с договора за СМР или макар свързани с него са възникнали преди сключването на застрахователния договор. Плащането на аванса е задължение за изпълнителя да го усвои целево или да го възстанови. В този смисъл, задължението за възстановяване, за което отговорност носи застрахователя, възниква от договора за СМР и след сключване на застрахователния договор по полица № 242150000250/12.04.2024г. На изпълнителят е бил дължим аванс съобразно чл.7 от договора. Това, че плащането е отнесено за погасяване на публични задължения на единия съдружник в ДЗЗД е резултат от получено от възложителя запорно съобщение, което е длъжен да изпълни, а не съставлява по същество погасяване от възложителя на задължения на трето лице, несвързани с договора. С други думи, плащането е изпълнение на задължението на възложителя да преведе аванс на изпълнителя, а факта, че единия съдружник погасява с тях свои задължения, не се отразява на характера на плащането – аванс, обезпечен с договор за застраховка от ответника.

По акцесорния иск:

Съгласно чл.429, ал.2 КЗ обезщетението включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, като същите следва да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя. Съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ застрахователят дължи лихва върху застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства. Така и според т.37.1 от ОУ на застрахователя. Дължимата по този ред лихва е заради собствената забава на застрахователя и не са лихви, дължими от застраховащия заради собственото му неизпълнение на договорно задължение (Решение № 72 от 29.06.2022г. по т.д. № 1191/2021г. на ВКС, I ТО), т.е. такава лихва, ако е дължима, се присъжда вън от лимита на отговорност.

Застрахователят е изпаднал в забава, считано от 28.01.2025г. или след изтичането на 15 работни дни от прилагане на допълнително изисканите от ответника документи от ищеца, станало на 06.01.2025г. (така според известието за доставяне на пратката). Дължимата лихва за забава за периода 28.01.2025г. (датата на изпадане в забава) – 28.05.2025г. (крайната дата, посочена от ищеца и предхождаща исковата молба) е 377.33 евро върху главницата от 8669.45 евро по полица № 242150000238/10.04.2024г. и 3018.61 евро върху главницата от 69355.59 евро по полица № 242150000250/12.04.2024г. Общият размер на дължима мораторна лихва е 3395.94 евро, до който размер акцесорната претенция се уважава. За горницата до пълния заявен размер от 3744.50 евро, както и за периода 24.01.2025г. – 27.01.2025г., искът следва да се отхвърли.

По разноските

При този изход на спора отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Разноските на ищеца възлизат на 3340.14 евро държавна такса. От тях в тежест на ответника се възлага сумата от 3256.97 евро, съобразно уважената част от исковата претенция.

Претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства за реалното им плащане - аргумент от т.1 от ТР № 6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Представен е договор за правна помощ за договореното възнаграждение, както и издадена от адвокат Г. фактура за сумата от 12000 лева с отбелязване, че същата е платима по банков път, но липсва извлечение от банковата сметка на адвоката или платежно нареждане, което да удостовери плащането.

Разноските на ответника са в размер на 8238.75 евро реално заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът не намери за прекомерно с оглед материалният интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и активността на страната. От тази сума в тежест на ищеца се възлагат 205.14 евро, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Разноски от третите лица помагачи не се претендират, но и не се дължат такива по аргумент от чл.78, ал.10 ГПК.

При компенсиране на разходите ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3051.83 евро.

Така мотивиран, Съдът