Решение № 549 от 28.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба, депозирана от "БОРИЛ ИНВЕСТ" ЕООД гр.Враца, ЕИК 106588013, длъжник по изпълнението, срещу Решение № 2/05.01.2026г. постановено по гр.д. № 181/2025г. по описа на ОС Враца, ГО, Първи въззивен състав, с което жалбата му срещу разпределение от 25.02.2025 г., извършено по изп. дело № 20227230400762 по описа на ЧСИ М. Н., рег. №••• на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, е оставена без уважение. Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 13.01.2026г. Частната жалба е депозирана на 14.01.2026г. т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване. Жалбоподателят "БОРИЛ ИНВЕСТ" ЕООД гр.Враца,изтъква факта, че при извършване на разпределението ЧСИ Н. нарушил императивни разпоредби на ГПК, което го прави незаконосъобразно. Първи ред вземания в полза на ЧСИ М. Н. са включени разноски, които според жалбоподателя не са били необходими за осъществяване на изпълнителния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. В конкретният случай ЧСИ е включил всички такси по изпълнителното производство, вкл. и тази по чл.26 от ТТРЗЧСИ, което е в противоречие със задължителбното тълкуване, дадено с ТР 2/2021 г на ВКС. Трети ред вземания - вземане в полза на взискателя в размер на 132 729,01 лв. Твърди, че не е ясно как ЧСИ е определил дължимата на взискателя сума в горепосочения размер, след като същата е в отклонение от посочената в изпълнителния лист, както и в изпращаните писма и съобщения от ЧСИ до длъжника. Освен това, в протокола не е записано има ли други присъединени вземания и кредитори по изпълнителното дело, които не получават суми по разпределението поради изчерпване на събраната сума. Това условие е задължително и обуславящо извършването на разпределение изобщо от ЧСИ. Ответникът по частната жалба "С.Г. Груп" ЕАД, не изразява становище в писмен вид. Софийски апелативен съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдияизпълнителя, намира за установено следното: Атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид, че първоначално делото е образувано под № 20198990400581 по описа на ЧСИ И. Ц. per. № ••• с район на действие ОС - Враца, въз основа на молба вх. № 08203/10.04.2019г. на "Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК 831094393, с приложен към нея изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1425/2019г. по описа на РС- Враца на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на банката против "Борил Инвест" ЕООД. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложена възбрана, както и да се пристъпи към опис, оценка и публична продан на ипотекирани в негова полза два недвижими имота: недвижим имот с идентификатор 12259.1015.109, находящ се в •••, собственост на ипотекарния длъжник Н. Б. Н., както и недвижим имот с идентификатор 12259.1020.26.5.12, находящ се в •••, собственост на ипотекарния длъжник В. М. В., управител и едноличен собственик на капитала на дружеството длъжник и жалбоподател. ЧСИ Ц. е наложила възбрана върху ипотекираните недвижими имоти, изпратила е покани за доброволно изпълнение до ипотекарните длъжници Н. Б. Н. и В. М. В. и до длъжника „Борил Инвест” ЕООД, и е насрочила описи на процесните имоти. На 24.08.2019г. държавата е присъединена като взискател по изп.дело (видно от резолюция на съдебния изпълнител върху удостоверение вх. № 21970/23.08.2019г. - л.127). С Постановление с изх. № 117/07.02.2020г. ЧСИ Ц. е конституирала на основание чл.429 ГПК "С.Г. Груп" ЕАД, ЕИК 205942517, в качеството му на взискател на мястото на "ПИБ" АД ЕИК 831094393, въз основа на сключен договор за цесия, за което е изпратено уведомление до страните. По молба на взискателя "С.Г.Груп" ЕАД от 12.10.2022г. изп.д. № 581/2019г. на ЧСИ Ц. е прехвърлено към ЧСИ М. Н. за продължаване на изпълнителните действия на основание чл. 427, ал. 5 ГПК, за което всички страни са уведомени. Прехвърленото изп.дело № 581/2019г. по описа на ЧСИ Ц. е преобразувано под № 20227230400762 по описа на ЧСИ Н.. На 15.12.2022г. е извършен опис на недвижим имот с идентификатор 12259.1015.109, ведно с попадащите сгради в него, находящ се в •••. За периода от 14.06.2023г. до 14.07.2023г. е насрочена публична продан на този имот, която е спряна с разпореждане с изх. № 5538/26.06.2023г. След възобновяването на делото, на 18.07.2023г. е насрочена нова публична продан на недвижим имот с идентификатор 12259.1015.109, ведно с попадащите в недвижимия имот сгради в периода 08.08.2023г. до 08.09.2023г. На 11.09.2023г. в сградата на РС-враца е проведена публична продан на процесния недвижим имот като за купувач е обявена Р. В. М.; изготвено е и Постановление за възлагане на процесния недвижим имот изх.№ 11994/01.10.2024г. Разпределението е насрочено за 25.02.2025г. от 11:00 часа, като призовките са изпратени до страните, които са редовно уведомени. На 20.02.2025 г. от взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД е постъпила справка за актуалния дълг с оглед на предстоящото разпределение (л.593). На 05.02.2025г. е изготвен Протокол за предявяване на разпределение на постъпила сума от публична продан в размер 161 432,00 лв. Видно от протокол за извършено разпределение от 25.02.2025 г., към тази дата вземането на взискателя "С.Г.Груп" ЕАД възлиза на 132 729,01 лева. На 25.02.2025г. е изготвено и предявено Разпределение на постъпила сума от извършената публична продан на сума в размер от 161 432 лева. Всички страни са редовно призовани. В кантората на ЧСИ Н. са се явили Б. В. В. и за "Борил Инвест" ЕООД юрк. Б. П., които били запознати с разпределението. Съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, по първи ред са разпределени таксите и разноските по обезпечението и принудителното изпълнение. В този ред са таксите и разноските по ТТРЗСИ, изискани от взискателя, но неплатени от него както следва: т. 3 /за извършване на справки/ - 312 лева с ДДС; т. 4 /за изпращане на уведомления/ - 312 лева с ДДС; т. 5 /за изпращане на уведомления чрез призовкар/ - 624 лева с ДДС; т. 10 /за заличаване на възбрана/ - 36 лева с ДДС; т. 19 /за изпращане на книжа свързани с публична продан/ - 288 лева; т.31 /разноски- пощенски/ - 60 лева с ДДС; Административни такси към други институции 20 лева; Таксите за банкови преводи към Община Враца МДТ, Агенция по вписванията /за заличаване на възбрана и към приобретателите/ са общо 13,60 лева; пропорционална такса по т. 26 от ТТЗЗЧСИ /изчислена на база вземането по делото/ - 8082,94 лева. Общ размер на задълженията за разноски към ЧСИ - 9784,54 лева. Третият ред вземания, съгласно чл.136, ал.1, т. 3 ЗЗД, са вземания, обезпечени със залог или ипотека - вземане в полза на взискателя в размер 132 729,01 лева. След предпочтителното разпределение всички кредитори са изцяло удовлетворени, а по изп.дело е наличен остатък от 18 719,92 лева, който ЧСИ е разпределил между приобретателите на ипотекирания имот, както следва: на Б. В. В. - сумата 9359,96 лева; на С. В. В. - сумата 9359,96 лева. ОС Враца е оставил без уважение жалбата, като е посочил, че липсата на конкретни оплаквания относно нарушение на закона при извършване на разпределението прави жалбата бланкетна, а бланкетната жалба не задължава съда да извършва служебна проверка на цялото разпределение за всички възможни пороци, които то би могло да съдържа. На второ място видно от приложеното разпределение събраната сума от публичната продан на недвижимия имот, подлежаща на разпределение, е по-голяма от задълженията, които се изпълняват в изпълнителното производство, като след тяхното удовлетворяване е останал остатък, който е върнат на ипотекарните длъжници. По тази причина не е следвало дори да се извършва разпределение, но въпреки това ЧСИ е приложил чл.460 ГПК, като е определил конкретният ред за удовлетворяване на вземанията съобразно установените в чл.136 ЗЗД привилегии, разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред, форма и срок. Настоящата съдебна инстанция намира решението на ОС-Враца за недопустимо по следните съображения: Разпределението по реда на чл. 460 от ГПК /към изготвянето на каквото насочва чл. 495 от ГПК/ е акт на съдебния изпълнител, с който при постъпления в изпълнителното дело, които са недостатъчни за пълно удовлетворяване на всички предявени вземания, той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко от тях. В това производство съдът проверява кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Извън предмета на проверката са другите нарушения в принудителното изпълнение. При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата /ТР 2/2021г. на ВКС/. В процесния случай от изготвената сметка и от материалите по изп.дело е видно, че вземанията на всички взискатели, които имат право да получат част от получената цена за имота, предмет на публичната продан, са удовлетворени. Следователно обжалваното разпределение не е такова по чл. 460 и сл. ГПК, което по дефиницията на правната норма се изготвя ако събраната по изп.дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, които имат право да получат част от постъпила в изпълнителното дело сума. Условие за извършване на разпределение по реда на чл.460 ГПК е събраната сума да е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. В процесния случай и видно от приложеното разпределение събраната сума е по-голяма от задълженията, които се изпълняват в изп.производство като след тяхното удовлетворяване е останал остатък. Обжалваното разпределение в действителност представлява акт на съдебния изпълнител, в който констатира, че събраната по делото сума е достатъчна за удовлетворяване на всички заявени в изпълнителното производство вземания на всички взискатели по делото като с него се определят и дължимите разноски и такси. В този смисъл и като се има предвид изложените доводи и възражения в подадената жалба, ОС-Враца е следвало да констатира, че петитума на жалбата касае акт на съдебния изпълнител, който не подлежи на обжалване и изхождайки от основанията, посочени в нея, да обсъди дали подадената жалба не представлява такава срещу разноските за изпълнението, предвид обстоятелството, че изготвената сметка не представлява разпределение по смисъла на чл. 460 и сл. ГПК и с оглед наведените доводи за неправилно определяне на разноските по изпълнението. Съдът е следвало да се произнесе по тези доводи за неправилно включени разноски, като в случай, че е имало неясен /бланкетен/ петитум - да изиска от жалбоподателя да внесе уточнения. С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на длъжника е предоставена възможност да обжалва разноските по изпълнението пред окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В тези случаи съгласно чл. 437, ал. 4 решението на окръжния съд, постановено по жалбата не подлежи на обжалване. Развитите от жалбоподателя оплаквания не касаят разпределението на постъпилите суми, поради което същите не подлежат на разглеждане в рамките на настоящото производство. Вместо да стори това, ОС се е произнесъл по реда на чл.463 ГПК по жалба срещу акт, който не представлява разпределение по смисъла на чл.460 ГПК. Подадената жалба е недопустима, тъй като с нея се обжалва неподлежащ на обжалване съдебен акт. За да е налице разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК, подлежащо на обжалване по силата на изричната норма на чл. 463 ГПК, следва да са налице двете предпоставки на чл.460 ГПК: постъпилите по изпълнителното дело суми да са недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, какъвто без съмнение не е разглежданият случай, доколкото остава сума, включително в полза на длъжника. Не на последно място характерът на един акт се определя не от това как е озаглавен, а от неговото съдържание. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че актът на ЧСИ, който се обжалва не е разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба ОС е постановил недопустим акт, който следва да се обезсили, а делото да се върне за образуване по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК. Воден от изложеното съдът