Решение № 312 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 8020/2025 г.

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Образувано е по искова молба, подадена от „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Калофер № 1, ет. 5 против Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ 000695349, със седалище: гр. Перник, ул. Славянска № 1. С определение № 254/26.01.2026 г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирана Д. П. В. – държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник, изпълнявала и длъжността съдия по вписванията в Районен съд – Перник за времето от 24.01.2025 г. до 06.03.2025 г. въз основа на заповед № СД-03-06/24.01.2025 г. на министъра на правосъдието. Ищецът твърди, че с молба вх. № 608/17.02.2025 г. на Служба по вписванията – гр. Перник е поискал заличаване на отбелязване на договор за особен залог на вземания от ••.••.•••• г., сключен между него и „Прайвът Кредит Стръкчиъринг“ С. А. Р. Л./Private Credit Structuring S. A. R. L./, вписан в същата служба с вх. Рег. № ••••/••.••.•••• г., том 3, акт 86. Излага, че с Определение № 15/17.02.2025 г. на съдия по вписванията Д. В. при ПРС е отказано заличаването на вписания особен залог. Сочи, че срещу постановения отказ е подал жалба с вх. № 15/27.06.2025 г., по която е образувано ЧГД № 505/2025 г. по описа на ПОС, по което с определение № 618/11.09.2025 г. отказът е отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на съдията по вписванията за заличаване на отбелязването. Поддържа, че в резултат на незаконния отказ да се извърши вписването е претърпял имуществени вреди, тъй като е заплатил държавна такса в размер на 25 лв./12.78 евро/ и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лв./255.65 евро/. Счита, че от датата на плащанията – 26.06.2025 г. ответникът дължи лихва за забава в размер на 14.33 евро до датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2025 г. Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплащане на държавна такса в размер на 12.78 евро и адвокатско възнаграждение в размер 255.65 евро, причинени с незаконосъобразен отказ, обективиран в Определение № 15/17.02.2025 г. , постановено от Д. П. В. – държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник, изпълнявала и длъжността съдия по вписванията в Районен съд – Перник за времето от 24.01.2025 г. до 06.03.2025 г. въз основа на заповед № СД-03-06/24.01.2025 г. на министъра на правосъдието, отменен с определение № 618/11.09.2025 г. по ЧГД № 505/2025 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва в размер на 14.33 евро, считано от 26.06.2025 г. до 26.11.2025 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2025 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Исковата молба с приложенията към нея са връчени на ответника и на третото лице – помагач. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – Министерство на правосъдието е подал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа, че с иска за присъждане на обезщетение се заобикаля законовата уредба, съдържаща се в ГПК, регламентираща разноските в охранителното производство. Сочи, че производството по чл. 32а, ал. 1 от ПВ е охранително, поради което направените в него разноски са за сметка на молителя. Излага, че ответникът по делото – Министерство на правосъдието не е страна в производството по вписване, поради което не носи отговорност за разноските, направени в хода му. Ответникът твърди, че не е налице фактическият състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за възникване на отговорността му. Не оспорва обстоятелството, че по отношение на съдията по вписванията, постановил процесния отказ има качеството на „възложител на работа“ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Поддържа, че отказът за извършване на вписване не представлява неправомерно действие, поради което не може да породи задължение за отговорност за вреди. Сочи, че при постановяването му съдията по вписванията, в качеството си на независим държавен орган издава властнически акт по вътрешно убеждение, който има превантивен характер. Счита, че дейността по постановяването му в изпълнение на законово правомощие и има оценъчен и правоприлагащ характер, поради което не е противоправна и виновна. Ответникът излага, че заплатените от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение не представляват вреда, тъй като не са резултат от нарушаване на общото правило да не се вреди на другиму. Сочи, че направените разходи за адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно-следствена връзка с процесния отказ, тъй като са следствие от сключен договор за правна защита и съдействие. Излага, че преценка на страната е дали да упълномощи адвокат, тъй като адвокатското представителство не е задължително. Оспорва разходите да са реално направени. Счита договора за правна защита и съдействие за антидатиран и неистински. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач на ответника. Предявеният иск е оспорен изцяло. Излага се, че не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки за осъществяване състава на чл. 45 от ЗЗД, който е правопораждащ и за отговорността на възложителя на работа, какъвто е ответника. Твърди, че процесният отказ на съдията по вписванията не представлява противоправно действие по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като е постановен от компетентен за това държавен орган в обема на правомощията му, по предвидения процесуален ред и при спазване на изискуемата форма. Сочи, че отказът да извърши вписване е изрично предвиден в закона като правомощие на съдията по вписванията в хода на провежданото от него производство. Излага, че със съдебния акт, с който е отменен постановения отказ, не е отменено извършеното от съдията по вписванията процесуално действие и не се установява противоправността на последното. Поддържа, че действието по издаване на отказа, като извършено в изпълнение на правомощията по закон на съдията по вписванията не е противоправно, тъй като е допустимо и не е забранено от закона или правилата на морала. Третото лице – помагач оспорва ищецът да е претърпял твърдените от него имуществени вреди. Счита, че заплатените от него разноски в производството по обжалване отказа на съдията по вписванията не представляват вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Поддържа, че производството по вписване е охранително, а съдията по вписванията не е страна в него, поради което не дължи разноски. Сочи, че в чл. 541 от ГПК изрично е уредено, че направените в охранителното производство разноски са за сметка на молителя. Излага, че нормата е специална, поради което изключва възможността същите тези разноски да бъдат претендирани от молителя по друг ред – на деликтно основание. Счита, че с предявената претенция се заобикаля разпоредбата на чл. 541 от ГПК, което действие на основание чл. 26 от ЗЗД е незаконосъобразно. Поддържа, че в ГПК е предвидена изрично деликтна отговорност за съдебния изпълнител и за частния съдебен изпълнител във връзка с осъществяваните от тях действия в изпълнение на правомощията им, но не е предвидена такава за съдията по вписванията. При условията на евентуалност третото лице – помагач твърди, че предявеният от ищеца иск представлява злоупотреба с право, тъй като процесният отказ е постановен поради непредставяне от ищеца на изискуем за вписването документ, като молителят е имал възможност да подаде нова молба за вписване вместо да обжалва отказа, за което би направил по-малко разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Излага се, че то не е съответно на фактическата и правна сложност на предоставената правна помощ, както и на извършената работа, поради което размерът му не съотносим с критериите заложени в Решение СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не и изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск по подробно изложени съображения. Моли съда да го уважи и да присъди направените съдебни разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е посочил, че оспорва иска и поддържа подадения отговор. Моли съда да отхвърли исковата претенция по подробно изложени съображения. В съдебно заседание третото лице – помагач, чрез пълномощника си – адв. Р.П., оспорва иска и поддържа подадения отговор. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира разноски. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното: Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен. От приложените по делото преписка на Служба по вписвания – гр. Перник, образувана по молба вх. № 608/17.02.2025 г. и ЧГД № 505/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник се установява, че с молба вх. № 608/17.02.2025 г., подадена до Службата по вписвания – гр. Перник ищецът „ЛЕНО“ АД е поискал заличаване на вписаното отбелязване на договор за особен залог на вземания от ••.••.•••• г., вписан в СВ – гр. Перник, с вх. рег. № ••••/••.••.•••• г., том 3, акт 86 относно ипотечно вземане, обезпечено с ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – гр. Перник, с вх. № рег. № •••• от 23.04.2021 г., акт •••, том 1, дело № 957 от 2021 г. върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент № ••, с идентификатор •••••.•••.••.*.•• по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия. Към молбата са представени нотариално заверени препис – извлечения на декларация – съгласие за частично заличаване, удостоверение за вписвания за определен период от ЦРОЗ, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, копие от договор за залог, доказателства за внесена държавна такса, копие от пълномощно. С определение № 15/17.02.2025 г. Д. В. – съдия по вписвания при Районен съд – Перник е отказала заличаване на вписването на особен залог върху вземане, обезпечено с договорна ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № •••, том *, рег. № •••, дело № 154/2021 г. на нотариус М.М., рег. № ••• на НК, вписан в Службата по вписвания – гр. Перник, с вх. № рег. № •••• от 23.04.2021 г., акт •••, том 1, дело № 957 от 2021 г. Срещу определението е подадена жалба от „ЛЕНО“ АД с вх. № 15/27.06.2025 г., чрез адв. Н. П.. Към жалбата е приложено пълномощно по силата, на което Александър Тонков – изпълнителен директор на „ЛЕНО“ АД е упълномощил адв. Н. П. да го представлява пред съдилищата. Приложен е и договор за правни услуги, в оригинал, сключен на 26.06.2026 г. между „ЛЕНО“ АД и адв. Н. П.. С договора адв. П. се е задължил да осъществи правна защита и представителство по обжалване на определение № 15/17.02.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Перник срещу възнаграждение в размер на 500 лв., с равностойност 255.65 евро. Отразено е, че договорното възражение е изплатено изцяло в брой в деня на подписване на договора. Към жалбата е приложена и разписка от 26.06.2025 г., от която се установява заплащането на държавна такса по сметка на Окръжен съд – Перник в размер на 25 лв., с равностойност 12.78 евро. Оспорването на достоверността на датата на договора за правни услуги е без правно значение за настоящия спор, тъй като тя няма отношение към възникването на спорните субективни права. Наред с това, този договор е приложен към жалбата, с която е сезиран Окръжен съд – Перник и която има достоверна дата по смисъл на чл. •••, ал. 1 от ГПК. За такава се счита, датата, на която е извършено удостоверяване от служител на Окръжен съд – Перник за постъпването и в съда, а именно 07.07.2025 г. От изложеното следва, че към 07.07.2025 г. договорът за правни услуги е съществувал. Без значение за изхода на делото е и оспорването на автентичността на подписа, положен в същия договор от името на представляващия ищцовото дружество. Договорът за правни услуги е представен от „ЛЕНО“ АД в производството пред Окръжен съд – Перник, а в настоящото производство въз основа на него това дружество претендира права. Следователно дори подписът да не е изпълнен от представляващият търговеца, то на основание чл. 301 от ТЗ той се счита потвърден от това лице. Затова съдът приема за доказано наличието на сключен договор за правни услуги между ищеца и адв. Н. П. за предоставяне на правна защита и представителство по обжалване на определение № 15/17.02.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Перник и заплащането на дължимото по него адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро. С определение № 618/11.09.2025 г. по ЧГД № 505/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник е отменен отказа на съдия по вписванията при Районен съд – Перник, обективиран в определение № 15/17.02.2025 г. и преписката е върната на Служба по вписванията – Перник за извършване на вписване по молба вх. № 608/17.02.2025 г. от „ЛЕНО“ АД. Исканото вписване на заличаването на договор за особен залог е извършено по разпореждане от 16.09.2025 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – Перник. За установяване на оспорванията си, третото лице – помагач е представило седем броя еднотипни жалби, подадени от ищцовото дружество срещу седем различни отказа на съдия по вписвания при Районен съд – Перник, постановени при обстоятелства, сходни с тези по процесния отказ. При така установените факти, съдът от правна страна, намира следното: Чл. 49 от ЗЗД предвижда отговорност за възложителя на работа за вредите, които са произтекли при или по повод изпълнението и. Това е гаранционно-обезпечителна отговорност за чуждо виновно и неправомерно действие или бездействие. За възникване задължението на възложителя за обезвреда е необходимо изпълнителят да е осъществил фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, включващ кумулативно: виновно и противоправно деяние/действие или бездействие/; настъпили имуществени или неимуществени вреди за трето лице; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Съгласно правилата на чл. 154 от ГПК доказването на всички обективни елементи от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД е в тежест на ищеца. По силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД субективният елемент – вината, се презюмира. Оборването на презумпцията е в тежест на ответника. Безспорно между страните по делото и произтичащо от разпоредбата на чл. 281 от ЗСВ, е обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по отношение на третото лице – помагач, постановило процесния отказ като съдия по вписванията при Районен съд – Перник при условията на чл. 279, ал. 4 от ЗСВ. Спорен е въпросът за противоправния характер на отказа да бъде извършено поисканото от ищеца с молба вх. № 608/17.02.2025 г. заличаване на вписването на особен залог. Съдът не споделя становището на ответника и третото лице помагач, че законовото правомощие на съдията по вписванията да постанови отказ и оценъчния характер на дейността му, изключват противоправността на издадения от него акт. В чл. 280, ал. 2 от ЗСВ е определен обемът на правомощията на съдията по вписванията - разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения и извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. От цитираната разпоредба следва изводът, че съдията по вписванията разполага с правомощие да откаже искането вписване, отбелязване или заличаване. Предпоставките и реда за вписването са уредени в Правилника за вписванията, издаден по законова делегация на чл. 116 от ЗС. В чл. 32а, ал. 1, във вр. с чл. 32б от ПВп е предвидено, че в случай, че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, отбелязване или заличаване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. От изложеното следва, че съдията по вписванията разполага с правомощие да постанови отказ, но само когато са налице предвидените за това предпоставки. Когато отказът е издаден без да съществуват условията, визирани в чл. 32а, ал. 1 от ПВп, то той противоречи на закона. Всяко деяние /действие или бездействие/, което не е съобразено с процесуална или с императивна материално-правна норма е незаконосъобразно. Затова противоправен по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е и отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване, отбелязване или заличаване, когато са били налице законовите предпоставки за извършването им. Чл. 577 от ГПК, във вр. с чл. 32а от ПВп предвиждат реда за проверка на законосъобразността на постановения от съдията по вписванията отказ. Те препращат към инстанционния ред за контрол, уреден в чл. 274 – чл. 277 от ГПК. В настоящия случай със съдебен акт, постановен в производство по чл. 247 – чл. 277 от ГПК – определение № 618/11.09.2025 г. по ВЧГД № 505/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник, влязло в сила на 1109.2025 г., е констатирана незаконосъобразността на процесния отказ и е разпоредено исканото вписване на заличаването на особен залог. Предвид изложеното съдът намира, че е налице твърдяното от ищеца противоправно деяние, обосноваващо гаранционната отговорност на ответника. Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията на ответника и третото лицепомагач, че исковата претенция заобикаля нормата на чл. 541 от ГПК, която предвижда, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя, както и че същата представлява злоупотреба с право. Нормата на чл. 541 от ГПК отчита едностранния характер на охранителните производства, каквото е и производството по вписване, провеждано от съдията по вписване по реда на ПВп. Отсъствието на насрещна страна и на правен спор изключва възможността за разпределяне на разноски с оглед основателността на молбата, с която е сезиран съда. Горното не изключва отговорността на държавата за вредите, причинени от нейните органи и длъжностни лица. Отговорността на държавата е предвидена на конституционно ниво. Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. В настоящия случай именно по силата на конституционно закрепеното правило Министерство на правосъдието, в качеството си на държавен орган, който чрез представляващия го министър на правосъдието назначава съдиите по вписвания/чл. 281 от ЗСВ/ отговаря за вредите, които последните са причинили със своите действия по служба. Отговорността, както вече беше посочено, се реализира при условията на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и може да бъде ангажирана само при наличие на виновно и противоправно деяние. В случай, че охранителното производство пред съдията по вписванията се е развило съобразно законовите разпоредби и е приключило с издаване на искания акт или със законосъобразен отказ, то за молителя не възниква право да бъде обезщетен за направените в това производство разноски. Когато обаче, какъвто е и настоящият случай, съдията по вписванията е постановил неправомерен отказ, който е отменен от Окръжния съд по реда на обжалването, то молителят, който е направил разноски за заплащане на държавна такса за разглеждане на жалбата му и за адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в производството по обжалване, има право да бъде обезщетен за стойността им. Тези разноски представляват отрицателно изменение в имущественото му състояние, пряко и непосредствено произтичащо от неправомерния отказ. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., както и формираната преди постановяването му трайна практика на ВКС, обективирана в Решение № 81/27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, Решение № 355/3.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на ВКС, Решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на ВКС и други. В разглеждания казус ищецът е направил разноски в производството по обжалване на процесния отказ в размер на 12.78 евро – заплатена държавна такса и 255.65 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, за които следва да бъде обезщетен от ответника. Обстоятелството, че ищецът е подал повече от една жалби във връзка с постановени еднотипни откази на съдии по вписванията при Служба по вписвания по ПРС не сочи на недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Не се установява от събрания по делото доказателствен материал твърдението на третото лице – помагач, че отказът е издаден, поради непредставяне на изискуем документ. Съдът счита за неоснователно и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно разясненията, дадени от Съда на Европейския съюз, с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай всички процесуални действия във връзка с обжалвания отказ са извършени от упълномощения процесуален представител – изготвяне на жалбата, заверка на приложените към нея доказателства, подаване на заявление за предоставяне на отдалечен достъп за проследяване на хода му. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, отличаваща се от други производства от този вид. Затова и заплатеното възнаграждение в размер на 255.65 евро е в справедлив размер. То незначително надвишава предвиденото в чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа препоръчително възнаграждение за извършената работа, но не в степен която да обоснове наличие на прекомерност. Предвид изложеното предявеният иск по чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да бъде уважен. Ищецът е заявил и претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на 14.33 евро за периода от заплащане на съдебните разноски – 26.06.2025 г. до 16.11.2025 г. – подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е предвидено, че при задължение от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без покана. Настоящият състав счита, че забавата на ответника настъпва от момента на отмяна на незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията – 11.09.2025 г., а не от извършване на разхода. Влизането в сила на съдебния акт, с който е установена противоправността на вредоностното действие, е моментът, от който настъпва изискуемостта на задължението за обезщетяване. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2020 г. и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. Затова искът по чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи за периода от 11.09.2025 г. до 16.11.2025 г. в размер, определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, а именно 6.84 евро и да се отхвърли за периода от 26.06.2025 г. до 10.09.2025 г. за разликата над тази сума до пълната заявена претенция. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Представени са доказателства за внесена държавна такса в размер на 100 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. или общо 306.78 евро. В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 297.57 евро. На основание чл. 78, ал. 8, във вр. ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 5.37 евро. Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК третото лице-помагач няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.