Решение № 3071 от 7.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13809/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Същото е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура”, ОПУ - София, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк. Г.Н. срещу решение № 18 477/14.10.2025 г. на СРС, 76 състав, постановено по гр.д. 1 969/2025 г., с което е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 655, 26 лв. – регресно вземане за възстановяване на плотено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за вреди на лек автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. № ••••••••, настъпили в резултат на ПТП от 20.10.2021 г., за които е заведена щета № 2231-1261-21-000185, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 227, 83 лв. – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 22.03.22 г. – 13.01.2025 г., както и сумата от 755 лв. – разноски в производството. Със същото решение е отхврлен и предявения от АПИ срещу „Инжстройинженеринг” ЕООД обратен иск, предявен по реда на чл. 219 ал.3 от ГПК с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 889, 09 лв. /сбор от стойността на претенциите по главните искове/, представляващи обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка с № РД-38-18/12.09.2015 г. В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Заявени са твърдения, че не били представени действащите ОУ на ищеца към датата на ПТП, а представените по делото били неотносими. Твърди се, че протоколът за ПТП бил в противоречие с чл. 179 ал.2 вр. с чл. 183 от ГПК, поради което следвало да се изключи от доказателствата по делото. Същият бил непълен, неточен и противоречив и в него липсвало пълно и ясно описание на механизма на ПТП. Бил съставен без местопроизшествието да е посетено на място. Заявени са съображения, че представените по делото частни писмени доказателства не се ползвали с обвързваща съда материална доказателствена сила и посочените в тях обстоятелства не се потвърждавали от другите доказателства по делото. Твърди се, че понятието в нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП „предвидимо препятствие” следвало да се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно разстояние или е обозначено. ОПУ – София не било сигнализирано относно евентуалното препятствие, а на инцидента нямало и свидетели и не бил изготвен снимков материал респ. такова не се установявало и от изводите на вещото лице. Изложени са и съображения относно извода на СРС за наличие на противоправно поведение, тъй като не било установено спазване на правила и условия. Твърди се, че вещото лице по САТЕ посочило, че липсват данни, от които да се определи скоростта на лекия автомобил. Изложени са възражения относно сключения застрахователен договор като се твърди, че плащането на застрахователно обезщетение не е основание да се счита, че е настъпило застрахователно събитие. Процесното ПТП не съставлявало и покрит риск по договора. Твърди се, че не били представени доказателства, че водачът на лекия автомобил при реализиране на ПТП-то не е бил под въздействие на алкохол или други упойващи вевщества респ. не били събрани доказателства дали пътния инцидент не представлява изключение от покрития риск, съобразно т. 27 и т.28 от ОУ. Заявени са възражения, че не са установени всички предпоставки на фактическия състав на чл. 49 вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД, тъй като увредата можела да настъпи от бордюр или друга неравност, по-висока от терена или при обикновено ползване на МПС. Твърди се, че е налице валидно сключен договор за обществена поръчка, съгласно който изпълнителят има задължение да поддържа пътищата по начин, който да осигурява безопасни условия за движение и след като имало препятствие на пътя, то същият не е изпълнил това свое задължение. Твърди се, че е възможно съпричиняването от страна на пострадалия да касае допринасяне за настъпване на ПТП-то, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Заявени са твърдения, че водачът се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме евентуалното препятствие на пътя. Предвид което се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което главните искове бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност да бъде уважен обратния иск. Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗК „Лев Инс” АД, в който са изложени съображения относно правилността на първоинстанционното решение и искане същото да бъде потвърдено. Не е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника, ответник по обратния иск - „Инжстройинженеринг” ЕООД. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ. Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Фактът на ПТП и неговият механизъм на извършване се установява при съвкупен анализ на изслушаната пред СРС съдебна авто-техническа експертиза, събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля – очевидец Л.Г.И. и протокола за ПТП с № 1824902, които безпротиворечиво установяват, че причина за настъпване на процесния пътен инцидент е наличието на внезапно паднали камъни на пътното платно. Заявеното оспорване на представения протокол за ПТП, има отношение само за доказателствената тежест на страните за установяване механизма на пътното произшествие. Във всички случаи за страната съществува възможност в рамките на съдебното производство да установи, съответно обори факта на настъпването на ПТП и неговия механизъм респ. причинените вреди с всички допустими доказателствени средства, включително гласни доказателства, авто-техническа експертиза, което в рамките на производството пред СРС е сторено. Съвсем отделен въпрос е, че предвид механизма на процесното пътно произшествие същото не попада в приложното поле на чл. 125 от ЗДвП, изискващ задължително посещение на службите за контрол на МВР, въпреки това и видно от съдържанието на протокола, местопроизшествието е било посетено от служители на контролния орган. Поради което заявените във въззивната жалба възражения в този смисъл се възприемат като неоснователни от съда в неговия решаващ състав доколкото се опровергават от ангажираните по делото доказателства. Първият елемент от фактическия състав на разпоредбата е ответникът да притежава качеството „възложител”. Не е част от спорния предмет по делото, че участъкът от пътя, където е осъществено процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, поради което същият е изключителна държавна собственост по арг. на чл. 8 ал.2 от Закона за пътищата. Следва да се има предвид, че с оглед чл. 8 ал. 5 от ЗП вр. с чл. 5 ал.1 от ЗП собствеността се разпростира и върху всички основни елементи – обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Управлението на републиканските пътища с оглед нормата на чл. 19 ал.1 т.1 от ЗП е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съобразно разпоредбата на чл. 48 т. 1 б. “а“ от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии отново е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба РД-02-20- 19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ, издадена на основание чл. 50 от ППЗП, която възлага поддържането и текущия ремонт на републиканските пътища на АПИ. В чл. 2 ал.2 от цитираната Наредба са посочени видовете поддържане на пътя с оглед целите, които следва да бъдат постигнати: превантивно, текущо и зимно. Съобразно чл. 10 ал.1 от същата Наредба т екущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти, а в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че текущото поддържане и текущият ремонт на пътищата включват изброените в нормата основни видове дейности: постоянен контрол върху експлоатационното състояние на елементите на пътя, пътните съоръжения и принадлежности /т.1/ ; почистване на малки свлачища, срутища и наноси /т.2/. Този комплекс в предписаната периодичност /„всекидневни дейности”/ предполага непрекъсната дейност по тяхното съблюдаване, изпълнение и контрол на изпълнението, поради което не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната жалба, че липсвало уведомление до АПИ за наличието на препятствие на пътя – паднали камъни. При очертаната нормативна рамка, с оглед ангажираните от страните доказателства и съобразно задължителната съдебна практика пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения /т. 6 от ТР 5/2005 г. на ОСГК на ВКС/, предвид което настоящият съдебен състав намира, че ответникът притежава качеството „възложител“, доколкото на същия като субституент на Държавата са възложени дейностите по стопанисването, управлението и поддържането на републиканските пътища. С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани. Размерът на причинените вреди респ. пряката причинно-следствена връзка с ПТП-то е установена от изводите на вещото лице по САТЕ. Заявените възражения във въззивната жалба относно заключението на САТЕ са преклудирани като незаявени в срока по чл. 200 ал.3 от ГПК. Фактът на изплатено застрахователно обезщетение се установява ангажираните писмени доказателства – преводно нареждане от 10.02.2022 г. Срещу тези обстоятелства в жалбата липсват възражения, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да ревизира същите. Не могат да бъдат споделени и възраженията, касаещи застрахователния договор, обосновани с липсата на представени ОУ. Видно от доказателствата по делото такива са представени респ. липсват данни същите да са отменени или изменени към датата на процесното ПТП. Самият договор е сключен в изискуемата от чл. 344 ал.1 от КЗ писмена форма за действителност. Видно от представеното по делото уведомление от 20.10.2021 г., застрахованият е изпълнил и задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото ПТП и същото е сторено в срока по чл. 403 ал.1 от КЗ. Визирането на чл. 493 и чл. 494 от КЗ във въззивната жалба касае неотносими обстоятелства, доколкото правните норми касаят застраховките, покриващи риска „ГО”, а не имуществена „Каско” каквато е процесната по делото. Съобразно установения по делото механизъм на инцидента, същият представлява пътно-транспортно произшествие по смисъла на дефинитивната норма на §6 т.30 от ДР на ЗДвП респ. съответства на дефиницията за „ПТП” в общите условия към договора, визирани в раздел XIV от същите и като такова е покрит риск по сключената застраховка „Каско - клауза 1”, предвид т.1.3 от ОУ към договора. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че по делото не били събрани доказателства относно наличието на изключен риск респ. доказателства, че пътният инцидент не е резултат на умишлени действия на водача на лекия автомобил. За да бъдат събрани подобни доказателства за установяване на визираните обстоятелства респ. за тяхното опровергаване следва да има наведени подобни правоизключващи или правоограничаващи възражения в подобен смисъл от страна на ответника в производството респ. при липса на възражения в подобен смисъл не съществува процесуална нужда за тяхното събиране. В рамките на настоящото производство подобни възражения не са навеждани от страна на ответника поради което отсъства причина за събиране на доказателства, които да установят съответно да опровергаят тези твърдения. Съображенията, че застрахователят не бил съобразил, че ПТП е изключен риск се оправергават от изготвения доклад по щета, представен по делото, в който след проверка на документите по образуваната преписка същият е обосновал извод, че същото представлява покрит риск по договора за застраховка. Възраженията, че нямало доказателства, че ПТП-то не е настъпило след употреба на алкохол или други упойващи средства от страна на водача се опровергават от съдържанието на протокола за ПТП, в който контролният орган след извършена проверка е констатирал, че същият не е под влияние на алкохол или наркотични вещества и в тази си част протокола има обвързваща съда доказателствена сила. По отношение заявеното възражение за съпричиняване в рамките на първоинстанционното производство по делото не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелството, че водачът на лекия автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване на инцидента. Във въззивната жалба, вън от теоретичните съждения за естеството на възражението за съпричиняване, конкретни възражения не са наведени. Видно от данните по делото ответникът е бил надлежно поканен да възстанови сумата, изплатена като застрахователно обезщетение с надлежно връчена на 22.03.2022 г. покана. Липсват данни за изпълнение на това задължение, такова не се и твърди от страните, поради което и заявеният акцесорен иск за процесния по делото период е основателен. Предвид тези съображения, жалбата срещу решението на СРС по отношение заявените първоначални искове се явява изцяло неоснователна, а поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. По отношение заявения обратен иск същият е обоснован със сключен договор за обществена поръчка. Видно от съдържанието му, негов предмет са извършване на дейности по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на ОПУ – София. Съобразно чл. 5 от договора, дейностите се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. Установеният механизъм на ПТП – внезапно паднали камъни на платното за движение предполага събитие от извънреден характер. В б. „в” на чл. 5 от договора е посочено, че извънредните задания, в случай на настъпване на непредвидени обстоятелства, възложителят и/или директора на ОПУ Благоевград, съгласувано с ЦА на АПИ има право да възлага писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътя и осигуряване безопасността на движението като изпълнителят е задължен да започне незабавно изпълнението на разпоредените работи. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да установяват или поне да индикарат за наличие на подобно възлагане от страна на възложителя, за да се приеме неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя. Не се и твърди наличието на подобно възлагане. Поради което и предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане изводите на двете инстанции и в частта на обратния иск, решението на СРС и в тази му част следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е заявила претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав при съблюдаване фактическата и правна сложност на делото и извършените от страната процесуални действия намира, че такова следва да бъде определено в размер на 100 евро. Въззиваемата страна – ответник по обратния иск не е заявила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Предвид изложените съображения съдът