Решение № 968 от 13.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11298/2025 г.

Производството е по чл.258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Л. С. К. и непълнолетните Д. С. Г. и Д. С. Г. срещу Решение № 12215/23.06.2025 г. по гр.д. № 27116/2025 г. на СРС, ГО, 37 състав, което се обжалва в частта, в която е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства, респ. неправилен извод, въз основа на доказателствата по делото, за недоказаност на процесното домашно насилие. Акцентирано е върху това, че съдът неправилно не е взел предвид и не е кредитирал декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН показанията на единствения свидетел очевидец, последните кореспондиращи изцяло с декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата на въззивниците и срещу въззиваемата страна Г. Д. Я. да бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН на основанията и предвид твърденията, изложени в молба вх.№ 167183/13.05.2025 г. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции . Въззиваемата страна Г. Д. Я. застъпва становище за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа, че непълнолетните молители не са присъствали на събитията от 15.04.2025г., както и крайно конфликтни отношения между него и Л. К., породени от имуществен спор. Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт. Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л. С. К. за издаване на заповед за защита в нейна полза и в полза на непълнолетните й деца - Д. С. Г. и Д. С. Г. срещу Г. Д. Я., заради извършен от последния спрямо нея акт на домашно насилие на 15.04.2025 г., станал достояние на децата й. В сезиращата молба К. е посочила, че ответникът е неин вуйчо –брат на майка й, с който живеят в една жилищна сграда, находяща се в с.Герман, ул.“Дружба“ № 2. През последните години ответникът системно злоупотребявал с алкохол, в резултата на което ставал агресивен към нея и децата, обръщал се към тях с нецензурни думи, повишавал тон и ги заплашвал. На 15.04.2025 г., в 00:30 часа, К. и непълнолетните Д. и Д. чули силни трясъци от стълбището, които се оказало, че са причинени от опитите на Я. да разбие вратата към таванското помещение. След щетите, които нанесъл на вратата, Я. счупил камерата за видионаблюдение, която предният ден К. била поставила, след което започнал да крещи и да блъска по вратата на жилището й, като по пътя към него бутнал и и повредил камина, която временно молителят била оставила на стълбищната площадка пред тавана. Децата вече били уплашени от случващото се, поради което и Л. К. решила да отвори вратата и да помоли вуйчо си да спре. Когато отворила вратата той я блъснал и й изкрещял : „Внимавай, че съм полудял и ще видиш какво ще стане!“. К. успяла да затвори вратата и да се обади на 112. На случилото се присъствал С. Д. Г. (баща на непълнолетните молители). Пред отзовалите се на обаждането полицейски служители, ответникът продължил да сипе обиди и нападки. В уточнителна молба от 14.05.2025 г. К. е посочила, че на 15.04.2025 г., около 00:30 часа, ответникът звънял по телефона на майка й Ц. К. и я е заплашил, че ще ги унищожи – нея и дъщеря й Л. К., която нарекъл „боклук“ и др.п., поради което молителят те посочила, че търси защита и за майка си. С определение от 15.05.2025 г. като молителите по делото, наред с Л. К. са конституирани непълнолетните Д. С. Г. и Д. С. Г., както и Ц. Д. К. (чл.9, ал.2 ЗЗДН) и делото е насрочено в открито съдебно заседание. Със същото определение е оставено без уважение искането на К. за издаване на заповед за незабавна защита. Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на извършено от него домашно насилие на процесната дата, но е признал твърдяната родствена връзка с молителите, както и че с К. и непълнолетните й деца обитават различни етажи от една и съща жилищна сграда с административен адрес в с.Герман, ул.“Дружба“ № 2. Признал е също така, че е счупил поставената камера за видео наблюдение, като и че между него и племеницата му К. е възникнал конфликт на процесната дата 15.04.2025 г. С обжалваното решение № 12215/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 27116/2025 г. Софийския районен съд, 37 състав, е отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу Г. Д. Я. в полза на четиримата молителите и е осъдил Л. С. К. да заплати държавна такса в размер на 100 лева, а на Я. разноски в размер на 1000 лева. Решение № 12215/23.06.2025 г. по гр.д. № 27116/2025 г. на СРС, 37 състав не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена молбата на Л. С. К. за защита на Ц. Д. К. от домашно насилие, поради което и първоинстанционното решение в тази съответна част е влязло в сила и не е предмет на въззивно разглеждане. За да постанови решението в атакуваната му част първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да може да бъде направен категоричен извод за осъществено от Я. домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН спрямо Л. К. на процесната дата, което да е извършено в присъствието на децата Д. и Д., поради което е оставил без уважение искането за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в полза на Л. С. К., Д. С. Г. и Д. С. Г.. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното: Не се спори по делото, а и е видно от удостоверение изх. № УГ01-159- ГР14-4 от 28.04.2025 г., издадено от СО-Кметство с.Герман, че ответникът и въззиваема страна в производството Г. Д. Я. е в родство по съребрена линия от трета степен с молителя Л. К., респ. в родство по съребрена линия от четвърта степен с непълнолетните деца на последната Д. С. Г. и Д. С. Г.. Наред с това следва да бъде отбелязано, че сезиращата районният съд молба е допустима, като подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно районният съд я е разгледал по същество. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и страните не спорят, че живеят на различни етажи в една и съща сграда, находяща се в с.Герман, ул.“Дружба“ №2, като отношенията между пълнолетните страни са крайно обтегнати поради невъзможността да уредят въпроса за ползването на общите части в сградата, проява за което са висящите съдебни производства между таях и множеството сигнали подавани до органите на реда. Не се спори по делото, а и е видно от удостоверение от 12.05.2025 г. на 8-мо РУ-СДВР и Протокол за оглед на щета, че на 15.04.2025 г. са причинени щети на вещи, собственост на Л. К., находящи се в общите части на сградата с администативен адрес – с.Герман, ул.“Дружба“ №2, изразяващи се в счупена камина, липсваща камера и счупен шкаф за обувки. Не се спори, че именно ответникът е причинил щетите около 00:30 часа на 15.04.2025 г. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗДН в приложимата редакция на ДВ, бр.69 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, за които този закон изисква да се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие (чл.2, ал.2 ЗЗДН), като актовете на домашно насилие може да се извършват чрез действие или бездействие (чл.2, ал.3 ЗЗДН). При съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съдебен състав намира, че по делото се установяват твърдените в молба вх.№ 167183/13.05.2025 г., действия на въззиваемия Г. Д. Я. спрямо въззивника Л. С. К. на процесната дата. Установява се, че 15.04.2025 г., около 00:30 часа, след като Я. вдигнал силен шум при опита си да разбие вратата към таванското помещение на жилищната сграда, находяща се в с.Герман, ул.“Дружба“ №2, като трясъците му нарушили нощната тишина и събудили децата Д. и Д., и след като последният причинил щети на вещи, собственост на Л. К., находящи се в общите части на сградата, започнал да крещи и да блъска по вратата на жилището на молителите, а след като К. отворила входната врата, той я блъснал и й изкрещял : „Внимавай, че съм полудял и ще видиш какво ще стане!“. Последната успяла да затвори вратата, обадила се на 112, като пред полицейските служители, отзовалите се на сигнала, Я. продължил да сипе обиди и нападки. Опора за този извод, противно на приетото от районния съд, са показанията на свидетеля – очевидец С. Д. Г., които съдът ще обсъди по –долу, кореспондиращи, както с представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи белези на процесния акт на домашно насилие – описано е насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора на Д.нието и в каква връзка се намира с пострадалата К., посочени са и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие (като причините за конфликта, състоянието на пострадалата, начинът, по който й се е отразила агресия на извършителя и др.), така и с останалите събрани по делото писмени доказателства. Така, от събраните по делото доказателства, в частност от показанията на св.Г., се установяват действията на Г. Я. на процесната дата, изразяващи се в предизвикването на силен шум, тропане и блъскане по вратата през нощта, съпроводено с блъскане и отправяне на заплашителни реплики от рода на „внимавай, че съм полудял“ и „ ще видиш какво ще стане“, надхвърлящи пределите на крайно изострените отношения между тях, представлява не само съседски тормоз, но и психическо домашното насилие спрямо Л. К., с оглед връзката между извършителя и жертвата, по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. Наред с това, от показанията на Д., възприел пряко и непосредствено действията на ответника и въззиваема страна в производството Я., се установява, че децата Д. и Д. са се събудили от внезапният и силен шум, предизвикан от трясъците на Я., излезли са в коридора и са възприели опита на Я. да влезе в жилището, бутайки майка им и крещейки по неин адрес: „Внимавай, че съм полудял и ще видиш какво ще стане!“. Преценявайки показанията на св.С. Д. Г. по реда на чл.172 ГПК, съдът намира последните за логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Евентуалната заинтересованост на св.Г. от изхода на спора, с оглед фактическата му връзка с въззивника К. и родствената му връзка с непълнолетните Д. и Д., не е основание за дискредитиране на показанията само на това основание, а единствено за съвкупна и критична преценка на заявеното от свидетеля (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., ГК). Извършвайки тази преценка, въззивният състав не намира основание да не кредитира показанията на този свидетел. До същия извод би стигнал и районният съд, ако бе подложил показанията на разпитаните по делото свидетели на критичен анализ, съобразявайки, за кои факти и обстоятелства всеки от тях пресъздава лични впечатления, респ. пресъздава споделено му от страна по делото, и съпоставяйки ги с останалите събрани по делото доказателства, още повече, че по делото не са събрани никакви доказателства, които да компрометират показанията на св.Г.. Що се отнася до показанията на св.Г. З., следва да бъде отбелязано, че този свидетел няма никакви преки впечатления от случилото се между страните на процесната дата и единственото което установява е наличието на сериозен конфликт между пълнолетните страни по повод ползването на таванското помещение, както и че в деня след инцидента Я. е бил с високо кръвно и му се е оплакал за случилото се. Така, противно на приетото от районният съд, анализа на събраните по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти, обосновава извод за наличие на обективни данни за извършено от Г. Д. Я. домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо Л. С. К. на процесната дата. Доколкото последното е извършено в присъствието на децата Д. С. Г. и Д. С. Г. се явява и домашно психическо насилие спрямо тях (чл.2, ал.2 ЗЗДН). Извършеното насилие е доказано, поради което извършителят следва да понесе предвидената в закона санкция. С оглед на гореизложеното и установеното неправомерно поведение на въззиваемия Я. спрямо пълнолетния въззивник К., покриващо признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, представляващо и домашно психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН спрямо непълнолетните децата Д. С. Г. и Д. С. Г., първоинстанционното решение в обжалваното част следва да бъде отменено като неправилно, като бъде постановено друго, с което да бъде ангажирана отговорността на извършителя по ЗЗДН. Според настоящият съдебен състав, съответна на характера, интензитета и тежестта (значително ниска) на установеното домашно насилие е мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, която следва да бъде наложена на Г. Я.. В случая, при определяне на мярката за защита, съдът освен тежестта и естеството на домашното насили, отчита и неспособността на пълнолетните страни да разрешат наличният спор за ползване на общите части на сградата, генериращ напрежение в отношенията им и причина за чести спорове и разправии между тях. За яснота следва да се отбележи, че при налагането на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН), които намира за адекватни при съответната конкретика, степента на риска, и с оглед необходимостта от закрила. С оглед изложеното, решение № 12215/ 23.06.2025 г. по гр.д.№ 27116/2025 г. на Софийския районен съд, 37 състав, следва да бъде отменено като неправилно, в частта, в която е отказано издаването на заповед за защита от домашно насилие срещу Г. Д. Я. в полза на Л. С. К., Д. С. Г., и Д. С. Г., в частта, в която Л. С. К. е осъдена да заплати държавна такса по сметка на СРС за разликата над 25 лева до присъдените 100 лева, и в частта, в която Л. С. К. е осъдена да заплати на Я. разноски за разликата над 250 лева (направените от Я. разноски за адвокат във връзка с молбата за защита на Ц. Д. К.) до присъдените такива от 1000 лева, вместо което да бъде постановено друго, с което срещу Г. Д. Я. да бъде издадена заповед за защита с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. С. К., Д. С. Г. и Д. С. Г.. С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди въззиваемият Я. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 38.35 (3х12.78) евро за молбата за защита от домашно насилие на Л. С. К., Д. С. Г. и Д. С. Г., както и държавна такса в размер на 19.17 (3х6.39 ) евро за въззивната жалба. С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски над присъдените му за първоинстанционото производство такива в размер на 250 лева. Въпреки изхода на делото разноски не се следват и на въззиваемите – молители в първоинстанционното производство Л. С. К., Д. С. Г. и Д. С. Г., нито за първата инстанция, нито за въззивната. По делото липсват каквито и да е доказателства за реално сторени от тях разноски за производствата, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение. До края на първоинстанционнто производство молителите не са ангажирали доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях адв.С. Д., нито са ангажирали доказателства, от които да е видно, те да са заплатили адвокатско възнаграждение на последната за възизвната инстанция. Този извод на съда не се променя от представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, сключен между Л. К. и Адвокатско дружество „Д. и партньори“, ЕИК 176548228, за защита и съдействие по в.гр.д.№ 11298/2025 г. на СГС, в който е вписан размер на уговорено адвокатско възнаграждение от 1100 лева и начинът на плащане на последното – в брой, платени при подписване на договора. Това е така, защото липсват доказателства за упълномощаване на това дружество по делото, а и в представения договор не е посочено името на представляващия (управителя) и подписал договора от името на дружеството адвокат. От тук не може да се приеме за доказан факта на самото договаряне на адвокатско възнаграждение по време и във връзка с производството по настоящото дело, както и факта на заплащане на адвокатското възнаграждение. От друга страна, дори и да се приеме, че представения договор за правна защита и съдействие удостоверява договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева, то по делото липсват доказателства Л. К. да е представлявана в производството именно от адвокат, съдружник в Адвокатско дружество „Д. и партньори“, ЕИК 176548228, преупълномощен от управителя му по реда на чл.71 от ЗА. Така мотивиран, Софийският градски съд