Решение № 12091 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2295/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., [ЕГН], с адрес гр. Белослав, [улица]срещу Решение № 713/15.06.2026г., постановено по НАХД № 5195/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 442а-93/14.11.2025г., издаден от Началника на Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл.17б, ал.1 ЗУЧК на Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева ( 511,29 евро) В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосноватеност. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения при издаване на АУАН и НП. Сочи се, че формираният от съдебния състав извод за съставомерност на нарушението, е неправилен. Поддържа, че не е налице основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба – Началник на Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД на МВР – Варна, депозира писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на касационната жалба, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна: На 07.07.2025 г., около 15.45 часа, К. К. паркира собствения си л. а. „Форд Фокус" с ДК№ [рег. номер] в обл. Варна, на 500 метра след защитена местност „Лимана“, общ. Аврен, върху пясъка на територията на морски плаж, след което влязъл в морето да се изкъпе. В рамките на същия ден, длъжностни лица от Министерството на туризма, сред които свидетелите В. Д., Й. Г. и Р. М., съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи, извършват проверка по сигнал. На място служителите на двете министерства установяват паркирани превозни средства на морския плаж, като един от паркираните автомобили е този, управляван от К.. На място, не са установени водачи, поради което проверяващите правят фотоснимки фотоснимки, приложени към преписката. Свидетелят Х. И., на когото е разпределена преписката, установява собствениците на заснетите МПС и ги кани да попълнят декларации относно обстоятелството кое лице управлява собствените им автомобили. В посписаната от касатора декларация е посочено, че той е управлявал автомобила си. В предвид последното, 11.09.2025 г. срещу К. е издаден АУАН, за допуснато нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК. АУАН е предявен и връчен на касатора, който го подписва и вписва, че има възражения. Писмени възражения са депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН. АНО въпрема изцяло изложеното в АУАН, и на 14.11.2025 г. издава обжалваното НП. Така изложената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, кредитирани като обективни, безпристрастни и логични и непротиворечиви. За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя. Установено е извършване на нарушението по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, правилно е определен и размера на санкцията. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 365з-3925/ 08.08.2019 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав приема, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на формираните от въззивния съд изводи с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за изменение на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното: В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното обвинение е доказано по несъмнен начин. От събраните писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят осъществява от обективна страна състава на нарушението по 17б, ал. 1 от ЗУЧК. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, се забранява преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. За да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото, върху което е паркиран автомобила, попада в обхвата на "морски плаж" по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК. Легалната дефиниция на понятието "морски плаж" по смисъла на ЗУЧК е дадена от законодателя в чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК - "морският плаж" е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. В случая, е безспорно установено и доказано, въз основа на свидетелските показания и снимковия материал, както извършването на нарушението, така и неговия автор, а също и неговата вина. В тази връзка, неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че установеното от фактическа страна в хода на делото правилно е квалифицирано от наказващия орган по приложения административнонаказателен състав, като същият го обвързва и с релевантните легални дефиниции. Наказателното постановление е съобразено и с целта на закона, регламентирана в чл. 2, т. 1 от ЗУЧК, която е създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, и в т. 3 - опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси. Правилно, е ангажирана и отговорността на касатора, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, който текст предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. При определяне на размера на наказанието правилно са взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за касатора това е първо нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат данни за извършени други административни нарушения от лицето, поради което АНО налага минималното предвидено в закона наказание за това нарушение – 1000 лева, с равностойност 511. 29 евро. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката за маловажност се основава на по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обичайните случаи от същия вид. Паркиране върху територията на морския плаж, колидира с обществено значимата цел за опазването на природните богатства с страната и не може да се квалифицира като деяние с по-ниска обществена опасност. По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66.47 евро, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН. Воден от горното, Х- ти касационен състав