Решение № 9 от 16.1.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 688/2025 г.

гражданско дело № 20254300500688 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, съобрази :

Постъпила е жалба от ЕТ„Търговия на едро-Р.Н." ЕИК ••••• , с представител Р. Т. Н. ЕГН •••••••••• и адрес: гр.•••••• срещу Противозаконните действия на ЧСИ В. П., рег.№879, район на действие Окръжен съд Ловеч адрес: гр.••••• по изпълнително дело №001/2014 г. от архива на ЧСИ В. П., извършени в нарушение на закона – въвод във владение по изпълнително дело №001/2014 г. на 21.08.2025г. Изтъква ,че на посочената дата служител на ЧСИ В. П. - помощник ЧСИ П.К., заедно с лица с неустановена от него самоличност, без надлежното му уведомяване като собственик на имота под предлог, че ще извършват въвод във владение на ипотекирано имущество негова собственост са разбили входната врата на предприятието, като са срязали катинара с щанга и чук. Сочи, че доказателство в тази насока е съставен протокол, приложен на л. 3124, 3125, 3126, 3127, 3128 от изп.д.№20148790400001. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 449 ал. 1 от ГПК. Сочи, че от внимателния прочит на приложената към делото разписка стр. 3080 от делото може да се направи обоснован заключение за ненадлежно уведомяване за извършване на изпълнителното действие „въвод във владение“ на ипотекарния длъжник ЕТ„Търговия на едро-Р. Н." от ЧСИ В. П., рег.№879 с район на действие ЛОС по изп.д.№001/2014г., тъй като има само две посещения на адреса в рамките на един месец: на 07.06.2025 г. в 13.00 часа; на 16.06.2025 г. в 17.00 часа, т.е в рамките на 9 дни, вместо три посещения в рамките на един месец, съгласно чл.47, ал.1 от ГПК. В тази връзка цитира разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.), както и задължителна съдебна практика - Решение №301/26.11.2012г. на ВКС по гр.д.№749/2012г.; Определение № 559/16.07.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 4222/2014 г., IV-to ГО;Решение № 298/10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г., IV-to ГО. Счита, че е налице и ненадлежно уведомяване на Р. Т. Н., представляващ ЕТ„Търговия на едро-Р. Н." съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Определение №47/17.01.2011г. на ВКС по ч.т.д.№719/2010 г.

Изтъква ,че по отношение на ЧСИ В. П. е имало образувано дисциплинарно дело, като на ЧСИ В. П. му е било наложено дисциплинарно наказание с Решение на ВКС №19/09.04.2020 г. по гр.д. №4428/2019г за дисциплинарно нарушение – несъобщаване на ипотекарния длъжник на постановлението за възлагане на ипотекирания имот. Сочи, че в настоящото производство, както и в дисциплинарното такова ЧСИ В. П. поддържа становището, че ипотекарният длъжник е трето за изпълнителния процес лице и поради това не е измежду изрично посочените в чл. 435, ал. 3 ГПК лица, имащи право да обжалват постановлението за възлагане, поради което последното не следва да му се съобщава. Счита ,че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК, регламентираща субективните предели на изпълнителния лист, обхващащи и ипотекарните длъжници, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. В този смисъл сочи т. 2 - TP № 4/11.03.2019г. по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че поради ненадлежно уведомление на собственика на имота за извършване на въвод във владение ЧСИ В. П. съзнателно не е уведомил и органите на РПУ Луковит, за да бъде осуетена проверка от ръководството на същото, като условията и реда за това са посочени в чл. 5 от ЗМВР. Счита, че ЧСИ В. П. , носи гражданска, деликтна и дисциплинарна отговорност за вредите от действията на помощник ЧСИ П.К., извършени в изпълнение на неговите указания на 21.08.2025г. около 14,30. В тази връзка сочи Решение е №408/22.01.2015г. на ВКС по гр.д. №3355/2014г.

Излага, че и изготвения протокол за въвода във владение е неточен и непълен , с оглед на разпоредбата на чл. 434 от ГПК, тъй като не отразява разбиването на входната врата на имота и допускането на външни лица в двора на имота; не е посочено лицето, което владее имота; не е посочено кое лице е отстранено от имота; не отразява разбиването на вратата на административната сграда; не отразява името на съучастника, извършил разбиването и представящ се за ключар. В тази връзка сочи Решение №200/19 август 2013г. на ВКС по гр.д.№1858/2013 г. Счита ,че е нарушен и чл. 79 ал. 1 ал. 2 от ЗЧСИ във връзка с чл. 7 ал. 2 от ГПК , тъй като не е изготвена и изпратена на собственика на имота задължителната сметка по чл. 79 ал. 1 и ал. 2 от ЗСИ, с което му е ограничено правото на съдебна защита регламентирано в чл. 435 във връзка с ал. 2 от ГПК /Решение ВКС №366/12.01.2015г. по гр.д. №4597/ 2014 г., решение №225/18.06.2010г.на ВКС, трето гр.отд.по гр.д. №362/2009 г., решение №.366/12.01.2015г. ВКС, IV ГО по гр.д.№4597/2014 г. решение №73/01.03.2012г.на ВКС, IV гр.отд.по гр.д.№1228/2010 г.

Счита, че ЧСИ В. П. е нарушил и разпоредбата на чл.80 от ЗЧСИ и т.т. 29,33 и 34 от ТТР към ЗЧСИ, като предприема изпълнителни действия без да е получил предварително от взискателя таксите по ТТР към ЗЧСИ, за което носи дисциплинарна отговорност , съгласно т. 11 на ТР№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- Решение №73 /01.03.2012г. по гр.д. 1228/20Юг. на ВКС, Решение № 601/07.07.2009г. по гр.д.348/2009г. на ВКС, Решение №196/03.05.2012г.-по гр.д.270/2012г.на ВКС.

Моли настоящата инстанция да вземе под внимание, че има дублирани страници по делото.

По изложените съображения моли съдът да отмени извършения на 21.08.2025 г. въвод в имотите – негова собственост, находящи се в гр.Луковит на основание чл.435, ал.2, т.3 като на основание чл. 236, ал. 2 ГПК, съдебният състав на ЛОС да изведе фактическите си и правни изводи след всестранно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност /в тоя смисъл: Решение № 212 от 01.12.2012 г. по т.д. №1106/2010 г. на ВКС, Второ т.о.; Решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на Второ т.о. на ВКС; Решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. 425/2015 г. на Второ т.о. на ВКС; Решение № 206 от 31.07.2016 г. по гр.д. № 6832/2014 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 401/11.01.2012 г. по гр.д. № 327/2011 г. на III ГО на ВКС и мн. др.

Моли съдът да се произнесе извършени ли са нарушенията посочени в жалбата, а именно:.

1 .Представлява ли нарушение на 47, ал.1 от ГПК търсенето на ЕТ „Търговия на едро-Р. Н." в рамките само на 9 (девет) дни, от 07.06.2025 г. до 16.06.2025 г., вместо в рамките на един месец.

2.Има ли ненадлежно уведомяване на ЕТ„Търговия на едро-Р. Н.", когато не са посочени условията за прилагане на чл.47,ал.1 във връзка с чл.43 от ГПК , т.е. не са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК -да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението;

З.Има ли ненадлежно уведомяване на ЕТ„Търговия на едро-Р. Н." и съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Определение №47/17.01.2011г. на ВКС по ч.т.д.№719/2010 г, в мотивите на което е прието, че когато не са посочени условията за прилагане на чл.47,ал.1 във връзка с чл.43 от ГПК , имаме ненадлежно уведомление :

4.Има ли ненадлежно уведомяване на ЕТ„Търговия на едро-Р. Н." съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в определение №857/09.12.2011 г. на ВКС, ТК, I отд. по ч.т.д.№623/2011 г. ,поради факта, че никъде по делото не е представено самото уведомление, залепено от „призовкаря" на ЧСИ Я. - Т. на входната врата на адреса на фирмата, от което да може да се направят изводи за неговата достоверност и съдържа ли то необходимите реквизити съгласно закона.

5.Има ли ненадлежно уведомяване на ипотекарния длъжник ЕТ“Търговия на едро-Р. Н." и поради наличието на следния факт:

В представената разписка по делото от призовкаря на ЧСИ Я. лицето Т., който я е съставил, в нарушение на указанията в образец №33 към чл.4 т.2 от Наредба №7 от 22 февруари 2008г. на Министерство на правосъдието, не е записал ДЛЪЖНОСТТА, която заема.

6. Има ли ненадлежно връчване на ипотекарния длъжник ЕТ „Търговия на едро-Р. Н." при липса на разпореждане на ЧСИ за залепване на уведомление по чл.43, ал.2 от ГПК, тъй като разписка не е попълнена съгласно указанията в образец №33 към чл.4, т.2 от Наредба №7 на Министерството на Правосъдието.

7. Приема ли за правилно Определение от шестнадесети юли 2015г. на Ловешкия Окръжен Съд по гр.д.№ 340/2015г. ,че има ненадлежно връчване когато няма изрично указание на ЧСИ съгласно чл.43 ал.2 от ГПК:

„с констатацията че лицето не е намерено като връчителя е предприел лепене без да има изрично указание по см.на чл.43 ал.2 от ГПК. При тази констатация състава приема че е нарушена процедурата по чл.47 от ГПК, поради което следва да се приеме, че връчването е нередовно".

8. Има ли ненадлежно връчване на ипотекарния длъжник ЕТ „Търговия на едро-Р. Н.", тъй като лицето Т. е написал, в приложената по делото Разписка, че е търсил фирмата в 13.00 часа и в 17.00 часа, но съгласно реш.на ВКС №301/26.11.2012 г. на II ГО по гр.д. №749/ 2012 г., ненамирането в тези часове на лицето не означава, че лицето не се намира на този адрес – Решение №301/26.11.2012 г. на ВКС, II ГО по гр.д.№749/2012 г

Излага подробни съображения като прави отвод на съдия Татяна Митева и съдия Иван И..

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ••••••, регистрирано по партида в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК: •••••, представлявано от Р.Г.С. - Главен изпълнителен директор и И.А.Й. -Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Г. И. Х. - юрисконсулт, упълномощен с пълномощно с peг. № 5273 (заверка на подписи) и peг. № 5274 от 05.07.2021г. (заверка на съдържание) на Б.Б., нотариус с peг. № 515 на Нотариалната камара Адрес за кореспонденция: гр. •••••, дирекция "Проблемни кредити", телефон: 02/8120373, моб.: ••••••••••, ел.поща: •••@•••. Счита, че жалбата е недопустима и неоснователна с оглед на разпоредбата на чл. 498 от ГПК, съгласно която - ал. 1, купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, - ал. 2, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и то може да се брани само с иск за собственост. С оглед на това счита, че жалбоподателят не разполага с легитимация да обжалва въвода във владение.

Освен това приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя. Изтъква, че с постановление за възлагане с изх. № 14454/16.05.2020г., издадено от ЧСИ В. П. по изп. дело № 1 от 2014г., което е влязло в законна сила на 09.04.2021г., банката придобива: недвижими имоти, находящи се в гр. Луковит, ул. „Възраждане", а именно: сграда-картофохранилище със застроена площ 720 кв.м., с идентификатор 44327.502.9832.11 и административна сграда със застроена разгъната площ 1170 кв.м., с идентификатор № 44327.502.98.32.1.6.

Излага ,че на 21.08.2025г., по изп. дело № 1 от 2014г. по описа на ЧСИ В. П. е извършен въвод във владение на недвижимите имоти, с който владението върху тях е предадено на банката. За извършения въвод е съставен протокол, с изх. № 3473 3/22.08.2025г., в който са отразени, както законовото основание, така и фактите и обстоятелствата при въвода, откритото заварено имущество, находящо се в имотите. Протоколът е подписан от извършилият въвода ПЧСИ П.К., както и от двама инспектори от РПУ Луковит, както и представители на взискателя /юрк.Г. Х., юрк. Д.Б. и М.П. - директора на клон Ловеч на „Интернешънъл Асет Банк" АД.

По отношение на ненадлежното уведомяване сочи, че ЕТ „Търговия на едро - Р. Н." е търговец по смисъла на чл. 56 от Търговския закон и връчването на книжа следва да бъде извършено, съгласно уредбата в чл. 50 от ГПК. Съобразно чл. 50, ал.1 от ГПК, мястото на връчване на търговец е последният посочен в търговския регистър адрес. В настоящият случай, последният посочен адрес е гр. София, ул. ••••. Изтъква ,че видно от уведомлението за въвод във владение, както и видно от уведомлението от ЧСИ С. Я. и разписката към него, книжата са коректно адресирани, насочени и адресът е посещаван. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3 от ГПК, връчването на търговци става в канцелариите им и може да се извърши на всеки работник или служител, който е съгласен да ги приеме. От уведомлението на ЧСИ С. Я. с вх. № 58830/02.06.2025г. се установява, че лицето е ЕТ „Търговия на едро - Р. Н." е търсено три пъти, на дати 07.06.2025г., 16.06.2025г. и 09.07.2025г., като в разписката към уведомлението е отбелязано, че лицето не отваря, а също, че е оставен мобилен телефон за връзка, но няма обаждане.

Излага, че съгласно разпоредбата на член 50, ал. 4 от ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някого, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по член 47, алинея 1 ГПК. Второ уведомление не се залепва. Изтъква, че тази уредба е различна от уредбата в член 40 и чл. 41 ГПК, отнасяща си за физическите лица. Само при тях има задължението за посещение на адреса в интервал от време около месец. При търговците и юридическите лица е достатъчно и необходимо едно посещение. Констатирано е при посещенията, че никой не отваря вратата, както и не постъпва обратна връзка чрез оставеният телефон, при което са налице обстоятелствата за извършване на връчване чрез залепяне. Едва след това е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на 09.07.2025г., на адрес гр. София, ул. ••••, на който се помещава седалището на търговеца. Фактическият състав е осъществен и връчването е редовно.

Счита, че са спазени изискванията на чл. 449 ал. 1 от ГПК, тъй като този текст от закона се отнася до едновременни действия, извършвани в изпълнителния процес заедно с поканата за доброволно изпълнение, което е неотносимо към връчването на уведомление за въвод във владение в настоящия случай.

Излага ,че невярно се явява твърдението, че съдебния изпълнител не е уведомил РПУ – Луковит с оглед посоченото в протокола за въвод. Изтъква, че разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ГПК предвижда връчване на страните на актовете на съда, които подлежат на самостоятелно обжалване, а сметките по чл. 79 от ЗЧСИ не са такива актове. Сочи, че взискателят е заплатил сумите по получените съобщения от ЧСИ с вх. № 30831/29.07.2025г., и 35277/26.08.2025г., поради което се явява неоснователно твърдението, че действията са извършени без заплащането им.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да остави жалбата на ЕТ „Търговия на едро -Р. Н." без разглеждане като недопустима, а в условията на евентуалност- да остави същата без уважение - като неоснователна.

В срока по чл. 436 ал. 3 от НПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч. Сочи, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 84/2009 е образувано на 16.12.2009 г. при ДСИ при Луковитски районен съд по молба на „Интернешънъл Асет Банк" АД с ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••, въз основа на Изпълнителен лист от 09.11.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 48832/2009 г. по описа на Софийски районен съд, срещу длъжник „КМТ" ЕООД с ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••, представлявано от С.Й.Н..

Сочи, че по молба на взискателя № 607/21.11.2013 г. и на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с чл. 427 от ГПК изпълнително дело № 84/2009 г. по описа на СИС Луковит е предадено на Частен съдебен изпълнител В. Л. П., вписан под peг. № 879 в Камарата на Частните съдебни изпълнители, за продължаване на изпълнението по него, като е преобразувано под изпълнително дело №20148790400001. Излага ,че по изпълнителното дело е проведена публична продан на описаните с гореспоменатия протокол за опис недвижими имоти от 19.06.2017 г. до 19.07.2017 г. Публичната продан е редовно разгласена по реда на ГПК, за което е съставен Протокол от 09.05.2017 г. Изтъква, че с протокол за обявяване на купувач за такъв е обявен взискателят по изпълнителното дело „Интернешънъл Асет Банк" АД. Изготвено е Постановление за възлагане с изх. № 14454/15.06.2020 г., което е влязло в сила и вписано в Служба по вписванията гр. Ловеч, дв. вх. peг. № 437 от 23.04.2021 г., том I, акт № 18.

Излага, че с молба с вх. № 69047/13.05.2025 г. взискателят „Интернешънъл Асет Банк" АД е направил искане за насрочване на въвод във владение на придобитите от проведената публична продан недвижими имоти, като е приложил Определение № 1422/12.05.2025 г. на ВКС, с което не се допуска до касационно обжалване Решение № 34/06.03.2024 г., постановено по в.т.д. № 197/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч. Въводът във владение е бил насрочен за 21.08.2025 г.

Относно допустимостта на жалбата вх. № 122149/04.09.2025 г. счита ,че тя е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на обжалване на действие на съдебния изпълнител, с оглед на разпоредбата на чл. 435 от ГПК, в която са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, сред които обаче не е въвода във владение. С оглед на това приема, че се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Алтернативно, в случай, че съдът счете жалбата за допустима, приема, че същата се явява неоснователна.

Изтъква, че за насрочения въвод във владение ипотекарния длъжник ЕТ „Търговия на едро -Р. Н." е уведомен с Уведомление с изх. № 19859/15.05.2025 г., което е връчено на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК от призовкар на ЧСИ С. Я. на осн. чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ.

Сочи, че съгласно приложената Разписка /л. 3080/, с която се удостоверява връчването, връчител на ЧСИ С. Я. е посетил адреса 3 пъти - на 07.06.2025 г. в 13.00 ч., на 16.06.2025 г. в 17.00 ч. и на 09.07.2025 г. в 15.30 ч. Следователно твърдението на жалбоподателя, че има само две посещения на адреса в рамките на един месец е невярно. Счита, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, в която законодателят не визира един календарен месец, а един месец от първото посещение.

Изтъква ,че е невярно твърдението на жалбоподателя, че по делото не е представено уведомлението, адресирано до ЕТ „Търговия на едро - Р. Н., тъй като комплектът от документи, изпратени за връчване по делегация, се връща в цялост, когато е залепено уведомление и адресатът не е посетил кантората в предвидения за получаването им 14-дневен срок/ в настоящия случай документите са върнати с Придружително писмо с изх. № 42574/24.07.2025 г. и вх. № 103044/28.07.2025 г.

Приема за неверни и твърденията ,че лицето Т. не е записал длъжността, която заема, видно от приложената към делото разписка.

Изтъква ,че е невярно е и твърдението в жалбата че ЧСИ съзнателно не уведомява РПУ Луковит за насроченото изпълнително действие с оглед на приложеното към делото искане за оказване на съдействие с изх. № 33693/08.08.2025 г. ЧСИ на осн. чл. 431 от ГПК и чл. 5, т. 1 от Правилата за реда за оказване на съдействие от полицейските органи на съдебните изпълнители при изпълнение на техните функции/служебни задължения. От същото е видно, че ЧСИ моли да бъде осигурено съдействие от полицейски органи за извършване на принудителни изпълнителни действия, като с оглед изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 1 до 5 от Правилата за реда за оказване на съдействие от полицейските органи на съдебните изпълнители при изпълнение на техните функции, са посочени номер на изпълнителното дело, страните, изпълнително действие, име, номер и район на действие на съдебния изпълнител, както и адрес на местоизпълнението. Изтъква, че

присъствието на двамата служители на РПУ е отразено от ПЧСИ и в Протокола за въвод, и същите са се подписали лично.

По отношение на твърдението, че протокола за проведения въвод във владение е непълен и неточен, без задължителните реквизити по ГПК изтъква, че последният не посочва изрично и задължително съдържание на протокол за въвод.

Сочи, че в протокола за въвод на стр. 3 е посочено, че достъп до дворното място е осигурен с помощта на ключар, който принудително е

отворил вратата с помощта на технически средства и е сменил ключа, като на страница пета е посочено и неговото име – Иво Рангелов. Последното опровергава изложеното в жалбата, че в протокола за въвод не е отразено името на лицето, което е „разбило" вратата.

Изтъква, че в Протокола не е посочено лице, което е отстранено от имота, тъй като такова не е присъствало и респ. никой не е отстранен принудително.

Излага, че взискателят е уведомен за дължимите такси по ТТРЗЧСИ за връчване на Уведомления за въвод до страните, включително и до ипотекарния длъжник, като същите са заплатени своевременно. Сочи, че за извършване на самия въвод във владение такса на осн. т. 22 от ТТРЗЧСИ не е събирана, тъй като по повод постъпила Молба с вх. № 15009/13.07.2015 г. /л. 1636/ от взискателя, ЧСИ В. П. в Отговор с изх. № 09137/17.07.2015 г. /л. 1641/ се е задължил и е приел да извърши отново отменените от съда действия /постановление за възлагане и въвод във владение/ за негова сметка.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да остави

жалба с вх. № 122149/04.09.2025 г. без разглеждане като процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. В условията на евентуалност, в случай ,че съдът счете жалбата за процесуално допустима, моли да я остави без уважение, тъй като всички посочени от жалбоподателя твърдения са неверни и не съответстват на обективната действителност, което е видно и от приложените в кориците на делото книжа.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на взискателя и мотиви на ЧСИ и след като се запозна с приложените към делото писмени доказателства, приема, че компетентен да я разгледа е Ловешкия окръжен съд. Същата е подадена от лице, които има право на жалба, в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие и като такава се явява процесуално допустима.

От приложените към делото писмени доказателства е видно, че с молба от „Инернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК ••••• и приложен към нея

изпълнителен лист, издаден на 09.11.2009 г. от Софийски районен съд на основание чл. 417 т. 2 от ГПК въз основа на издадена заповед за изпълнение от 09.11.2009 г. , по гр. дело № 48832 е образувано изпълнително дело № 8482009 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Луковит. Видно от същия „КМТ“ ЕООД, “ЕИК ••••• , представлявано от С.Й.Н. е осъдено да заплати на взискателя сумата от 279960 лева – неплатена главница по договор за кредитна линия № 002740 002 от 20.02.2007 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата , сумата от 12 686,54 лева – просрочена лихва за периода 31.07.2009 г. до 29.10.2009 г. , както и сумата от 9004,45 лева представляваща сторените от заявителя разноски пред СРС .

Впоследствие изпълнителното дело е било преобразувано под номер 1/2014 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч, въз основа на подадена молба от взискателя № 607/21.11.2013 г. и на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с чл. 427 от ГПК.

С Постановление за възлагане на недвижими имоти, представляващи сграда – картофахранилище и административна сграда/подробно описани в него, л. 2517, том 6/ , влязло в законна сила на 09.04.2021 г., вписани в служба по впиванията вх. №432/23.04.2021 , № 18, том първи, същите са били възложени на взискателя по делото .

С молба вх. № 69895/27.10.2022 г. последният е направил искане да бъде въведен в имота, негово собственост ,представляващи административна сграда с площ от 1170 кв. м. и сграда –картовохранилище със застроена площ от 720 кв/м възложени му с посоченото по-горе Постановление.

С решение № 120/27.06.2023 г. , постановено по в.гр.д. № 532/2022 г. Окръжен съд – гр. Ловеч е оставил без уважение жалбата на длъжника срещу постановлението за възлагане/л. 2868, том 7 от изпълнителното дело/. С Определение № 545/09.10.2023 г. постановено по в.гр.д. № 440/2023 г. Апелативен съд – гр. Велико Търново е оставил без разглеждане подадената жалба против посоченото по-горе решение на Окръжен съд – гр. Ловеч /л. 3036, том 7/. С Определение № 872/09.04.2024 г. постановено по ч.т. д. № 336/2024 г. ВКС е потвърдил това Определението постановено от АС – гр. Велико Търново.

С молба № 69047/13.05.2025 г. взискателят по изпълнителното дело с оглед на посочените по-горе факти е направил искане на основание чл. 498 от ГПК да бъде въведен във владението на посочените по-горе имоти/л. 3048, том 7 от делото/. Същият е бил насрочен за 21.08.2025 г., като уведомлението за това е било връчено на С.Й.Н. на 27.05.2025 г. / л. 3067, том седми/.

С придружително писмо /л. 3079,том 7/ на основание чл. 18 ал. 6 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ С. Я. ,рег. № 844, да приеме и връчи уведомление за въвод във владение с изх. № 19859/15.05.2025 г. От приложеното на л.3080, том седми такова, е видно ,че същото е било залепено на адреса на дружеството, като в разписката е посочено, че имота е посетен на 07.06.2025 г. в 13.00 часа ,на 16.06.2025 г. в 17.00 часа и на 09.07.2025 г. в 15.50 час, като е отбелязано, че адреса е посещаван, лицето не отговаря и положен подпис срещу връчител „Т.“.

При тези факти настоящата инстанция приема, че жалбоподателя ЕТ„Търговия на едро-Р.Н." ЕИК ••••• , с представител Р. Т. Н. ЕГН •••••••••• и адрес: гр.•••••• е ипотекарен длъжник и съгласно тълкувателно решение № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. на ВКС ОСГТК има качеството на длъжник, не на трето лице. Имотите по отношение на които е насочен въвода във владение са негова собственост.

С оглед на това, съдът приема, че в качеството си на длъжник може да обжалва действията на съдебния изпълнител посочени в чл. 435 ал. 2 от ГПК, в конкретния казус - чл. 435 ал. 2 т. 3, като отсраняването от имота се свързва единствено с разпоредбата на чл. 522 от ГПК, която предвижда възможност на защита на принудително остранен от имота си длъжник срещу въвод във владение, т. е реалното предаване на имота на лицето, на което той е присъден. Следователно е налице правен интерес от страна на длъжника, да обжалва извършения въвод във владение.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал. 3 от ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съгласно ал. 4 на същия тест, когато връчителя не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен да получи съобщението, то залепя уведомление по чл. 47 ал. 1. Видно от приложената разписка посочените погоре изисквания на закона не са изпълнени. Безспорно ЕТ„Търговия на едро- Р.Н." ЕИК ••••• , с представител Р. Т. Н. ЕГН •••••••••• и адрес: гр.•••••• е търговец, поради което, по отношение на него се прилага разпоредбата на чл. 50 ал. 3 и ал. 4 от ГПК. От така приложената разписка на л. 3080 том седми от изпълнителното производство не се установява на първо място посочения връчител Т. служител ли е на ЧСИ Я./ тази връзка липсват каквито и да било доказателства/, с оглед на разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ, за да се приеме, че е налице надлежно уведомление. Освен това, поради факта, че длъжникът е търговец с оглед разпоредбата на чл. 50 ал. 3 от ГПК следва връчителя в разписката да е удостоверил че не е намерил достъп до канцеларията на търговеца , както и че не е намерил никой, който да съгласен да я получи. След което следва да се приложи разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК. С оглед на това, че в разписката са посочени три дати на които връчителя е посетил адреса е следвало за всяка дата уведомлението и приложената към него разписка да са оформени, съобразно изискванията на чл. 50 ал. 3 от ГПК.

Следва да се посочи, че е налице и нарушение на чл. 43 ал. 2 от ГПК, което следва да се преценява с оглед на разпоредбата на чл. 47 от ГПК.

При горните съображения съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 50 ал. 3 и ал. 4 от ГПК, поради което уведомяването на жалбоподателя за отстраняването му от имота / въвода във владение/ е ненадлежно и следва да се отменят действията на ЧСИ В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд- гр. Ловеч обективирани в Протокол за въвеждане във владение от 21.08.2025 г. по изпълнително дело № 1/2014 г.

По останалите възражения следва да се посочи, че към делото е приложено уведомление за въвод във владение/л. 3080, том 7 от делото/, по отношение на което съдът изложи мотиви.

Правилността и законосъобразността на един съдебен акт, се установява, чрез процесуалните способи, предвидени в ГПК и е извън компетентността на настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът