Решение № 65 от 6.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 487/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20255000600487 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 32 от 09.09.2025 година, постановена по НОХ дело № 1474 по описа за 2023 г. на ОС-Стара Загора, подс. Р. Ц. Р. е признат за виновен в това, че на •••. в гр.С. З., кв. „К.“ до блок № •••, е причинил на Д. Р. К., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на задния ръб на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок от около 40 дни, поради което и на основание чл.129, ал.1, вр. с ал.2 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание 2 (две години) „лишаване от свобода“. Със същата присъда подсъдимият Р. Ц. Р. е признат за виновен и в това, че на•••г. в условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на Д. Р. К., поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъден на 3 (три) години „лишаване от свобода“, като е признат за виновен и в това, че на 27.03.2022г., около 05.00 часа, в гр.С. З., в кв. „К.“ до блок № ••, отвлякъл Д. Р. К., поради което и на основание чл. 142, ал.1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 5 (пет) години „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал.1 НК Окръжен съд – Стара Загора е определил на подс. Р. Ц. Р. общо наказание за така извършените престъпления в размер на 5 (пет) години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ “ режим, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подс. Р. Ц. Р. е бил задържан по повод взетите мерки за неотклонение “Задържане под стража” и „Домашен арест“, което е зачетено като изтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“. Подс. Р. Ц. Р. е осъден да заплати на Д. Р. К. (констритуирана като граждански ищец и частен обвинител в съдебното производство) обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянията, в извършване на които е признат за виновен, на осн. чл. 45 от ЗЗД, както следва: по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК - сума в размер на 5000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху същата сума , от датата на увреждането -27.03.2022г. до окончателното заплащане, като в останалата му част за разликата до размера на сумата от 10000 лева е отхвърлен като неоснователен; -по чл. 144, ал.З вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК - сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху същата от датата на увреждането - 27.03.2022г. до окончателното й заплащане, като в останалата му част за разликата до 5000 лева е отхвърлен като неоснователен и - по чл. 142, ал.1 от НК - сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на увреждането - 27.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата, като в останалата му част за разликата д о пълния предявен размер от 5000 лева е отхвърлен като неоснователен, както и да заплати на Държавата държавна такса върху размера на уважените искове- общо в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева. В тежест на подс. Р. Ц. Р. са възложени и направените на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 2535, 30 (две хиляди петстотин тридесет и пет лева и тридесет стотинки), както и в хода на съдебното производство такива в размер на 1860 лв. (хиляда осемстотин и шестдесет) лева. Р. Ц. Р. е осъден да заплати на частния обвинител Д. Р. К., сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направените и заплатени по делото разноски за възнаграждение на повереник. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р., който чрез защитниците си - адв. С. Ч. и адв. Х. Р., упълномощен пред въззивната инстанция, са депозирали въззивни жалби против постановената от ОС-Стара Загора присъда, по повод на които е образувано и съдебното производство пред АС-Пловдив. В жалбата, подадена от адв. Ч., се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, който намира за постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при явна несправедливост на наказанията. Иска се от съда да бъде отменена изцяло постановената присъда, с която доверителят му е признат за виновен по предявените обвинения, като същият се признае за невинен и бъде оправдан, както и да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани приетите за съвместно разглеждане граждански искове. Алтернативно се иска да бъде изменена присъдата, като за всяко едно от деянията, за които подс. Р. е признат за виновен, да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата на подсъдимия, чрез адв. Р., се навеждат същите доводи – за неправилност, нарушение на материалния закон, постановяване на атакуваната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, подсъдимият Р. да бъде оправдан, а гражданските искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани или (алтернативно) наказанията по отделните престъпления да бъдат определени при условията на чл. 55 от НК, т.е. при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна и моли първоинстанционната присъда на Окръжен съд-Стара Загора да бъде потвърдена. Излага съображения, че изнесените доводи във въззивните жалби са бланкетни. Счита, че решаващият съд правилно е достигнал до единствения извод за виновността на подсъдимия, както и че всички твърдения на подсъдимия са опровергани от обективните находки по делото и от показанията на поголямата част от разпитаните свидетели. Счита, че Окръжен съд – Стара Загора правилно е определил, както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, с оглед на което наложеното с присъдата наказание е правилно определено по вид и размер. Адв. Д., повереник на частния обвинител и граждански ищец Д. К., счита, че Окръжен съд правилно е възприел описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, която намира за безспорно доказана от събраните по делото доказателства, както и че твърденията на подсъдимия се опровергават от СМЕ, СППЕ и показанията на самата пострадала, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Наложеното наказание на подсъдимия счита за справедливо с оглед степента на обществената опасност на извършеното деяние. Защитникът на подсъдимия Р. Р.- адв. Ч. в пледоарията си на 09.02.2026г. пред Апелативен съд-Пловдив сочи, че първоинстанционният съд, установявайки фактическата обстановка, е кредитирал само показанията на свидетелите, които отговарят на обвинителната теза, игнорирайки показанията на роднините на подс. Р.. Навежда доводи за неизясняване на механизма на причиняване на телесното увреждане. Счита, че в мотивите липсва анализ на доказателствата. По отношение на наложеното наказание намира същото за завишено, както и че решаващият съд не е направил правилна преценка за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Приема за неправилен отказа на окръжния съд да приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Пред въззивния съд адв. М.- защитник на подсъдимия, пледира за нарушаване разпоредбата на чл.303 от НПК и постановяване на обжалвания съдебен акт на базата само на косвени доказателства. Навежда доводи, че в епикризата и в СМЕ 38/2022г. е посочено, че по време на престоя на К. в клиниката по неврохирургия при УМБАЛ – С. З. са й правени рентгенови снимки, в това число и на дясна глезенна става, при което не са установени данни за травматични увреждания. Също така не е установен фактът кой кого е търсил по телефона след тръгването от казино „С.“, тъй като телефонът на подсъдимия бил спрян, както и дали изпратената на свид. Т. Г. снимка на пострадалата е вследствие на побоя от месец март 2022г. или от предходен момент. Подс. Р. иска от съда да бъде признат за невинен, като в последната си дума заявява, че няма нищо общо с обвиненията. Заявява, че отишъл до блока на пострадалата, за да й помогне, защото била паднала и нямала ключ да се прибере. Производството пред първоинстанционния съд е разгледано по общия ред. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид изложените във въззивните жалби доводи, съобрази становищата и доводите на страните, изложени пред настоящата инстанция, прецени събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, с оглед изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК , прие за доказана следната фактическа обстановка: Подсъдимият Р. Р. е роден на •••, в гр.С. З., неосъждан, живеел и работел в с. С., общ.С. З.. Същият е самоосигуряващо се лице и отглеждал селскостопански животни. Същият имал две деца от фактическото си съжителството с друга жена (С. А.) – Ц. Р. Р. и Д. Р.ОВ Р.. Последните били едва на 6 (шест) и 3 (три) години, когато с решение № 176 от 23.02.2012 година, постановено по гр. дело №2475 по описа за 2011 година на РС-Стара Загора, родителските права върху малолетните са били предоставени на подсъдимия Р., който е поел изцяло грижите по отглеждането и възпитанието им. През 2009 година подсъдимият се запознава с Д. К. в заведение в гр. С. З., където същата работела като сервитьорка. Впоследствие заживели на съпружески начала, като с тях живеели и децата на подсъдимия Ц. и Д.. През 2015 г. от съвместното им съжителство се родило първото им дете – Р.. Междувременно живеели в с. М., в с. С., където подсъдимият отглеждал животни, както и на квартири в гр. С. З.. Три години след съвместното им съжителство започнали скандали и напрежение в отношенията между тях. След пореден такъв през 2016 г. пострадалата с детето били настанени в Кризисен център в гр. Д.за около две седмици, след което отново се върнала при подсъдимия, но тъй като отношенията продължавали да се влошават, К. била настанена за шест месеца отново в кризисен център, но в с. Б., общ. С. З., където разбира, че е бременна с второто им дете – С. (род. 2018 г). Междувременно РС-Стара Загора предоставя родителските права върху малолетните деца на майката – Д. К., като определя режим на лични отношения на бащата – подс. Р. и издръжка, която е осъден да заплаща на К.. Последната живяла в с. С., общ. С. З., при баща си – св. К., впоследствие на квартира в гр. С. З. с децата и баба си (по бащина линия), която й помагала за отглеждането им, а през 2020 година й било предоставено общинско жилище, в което се настанила с децата Р. и С.. Продължавала да поддържа ежедневни контакти с подсъдимия. Същият стриктно изпълнявал режима на лични отношения с децата, както и заплащал присъдената за тях издръжка. Отношенията между Д. К. и подс. Р. не биха могли да се характеризират еднозначно. След фактическата им раздяла са подавани множество сигнали от пострадалата срещу Р., както и са били образувани граждански дела по ЗЗДН. РС-Стара Загора е издал заповед за съдебна защита, с която подсъдмият Р. е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо К. (гр. Дело № 653 по описа за 2018 г), като, в друго съдебно производство, е отхвърлил молба от пострадалата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН (гр. д. № 2755/2021 г). Въпреки съдебните производства и множество сигнали до органите на МВР, същите не представлявали пречка понякога да излизат заедно. Проблемите между подсъдимия и К. се дължали предимно на болезнената ревност от страна на Р. и желанието му отново да живеят заедно. Към началото на месец март 2022 година свидетелката Д. К. работела в офис на „Б.“ в гр. С. З.. На 26.03.с.г. (събота) имала уговорка да се видят с подсъдимия Р. след работа, като същият отишъл до офиса, за да я изчака да приключи работното време. През почивните дни децата (Р. и С.) били в с. С., като за тях се грижел бащата на пострадалата – св. Р. К.. След приключване на работния ден подсъдимият и пострадалата се качили на управлявания от Р. автомобил и отишли до апартамента на К., като предварително решили да излезнат на заведение. Нямали предварително запазени места в конкретно заведение. Първоначално посетили пицария, където не успели да ги настанят, поради липса на места, след което отишли до ресторант „Н.“, където вечеряли. Подсъдимят пил водка, а св. К. не употребила алкохол. След вечерята двамата отишли в казино „С.“, находящо в хотел „Е.“ в гр. С. З.. След като заложили известна сума пари и не спечелили от игрите в казиното, решили да отидат на дискотека и се насочили към нощен бар „П.“, където подс. Р. отново си поръчал водка. Тръгвайки си от нощното заведение решили отново да влезнат в казино „С.“ и се върнали отново. Часът вече наближавал 03,00 ч. след полунощ (на 27.03.2022 г.) След известен период от време подсъдимият отишъл до тоалетна. Св. К. се подразнила, защото го видяла да влиза в тоалетната с момиче и решила да използва момента и да си тръгне без да го уведоми. Тръгнала пеш в посока „Ш.“ основно училище и се движила по ул. „Х. Б.“. Завила по една от тесните неосветени улици, като се насочила към закусвалня „А.“. Подсъдимият се опитал да се свърже с нея по мобилния телефон и тъй като неговият бил спрян я набрал от непознат номер. Впоследствие пострадалата се обадила на подсъдимия и му казала да се прибира. Той, от своя страна, я приканил да се върне в казиното, но тя отказала. До закусвалня „А.“ се качила на такси „6106“, за да се прибере до дома си, в гр.С. З., кв. „К.“ №••. Като наближили дома й, К . казала на шофьора да не спира пред блока, в който живее, а да продължи, поради което таксиметровият шофьор я оставил до детска градина, находяща се в близост до жилищния блок. Около 05:00 часа, слязла от таксито и продължила да върви пеш към дома си. В близост до входа на блока, в който живеела, имало кафе машина, където К. спряла да си вземе кафе. В този момент видяла подс. Р., който се бил насочил към нея и на висок тон започнал да й задава въпросизащо си е тръгнала от казиното и защо не му вдига телефона, като й ненесъл удар с ръка в областта на тила („по врата“), при който К. паднала на земята и си изпуснала чантата, като вещите й се разпилели, тъй като не била закопчана. Подсъдимият нанесъл ритници в областта на дясна глезенна става и подбедрицата на десен долен крайник на пострадалата, след което започнал да събира разпилените около тях вещи, изпаднали от чантата й, като взел в себе си мобилния й телефон. Вдигнал я от земята и я повлякъл към автомобила си, който се намирал в близост, до входа на 13-то ОУ, където бил паркиран преди излизането им същата вечер. К. чувствала болка в десния глезен и изпитвала затруднение да стъпва на крака си. След като я настанил на предна дясна седалка в автомобила, подсъдимият потеглил в посока с. С.. Докато пътували подс. Р. нанесъл удари с ръка в областта на лявата половина на лицето и в областта на носа и устата на К., като на висок тон многократно я питал дали ще се спре с глупостите си и дали отново ще се съберат да живеят заедно. Минали по Калояновско шосе, след което през с. А. и на изхода от селото поел по черен път, където спрял автомобила в нива, в която имало кладенец. Слезнал от колата и се насочил към предна дясна врата, от която свалил и пострадалата, като отново й нанесъл удари с ръце в областта на главата и гърба. Като й задавал неколкократно въпроса дали иска да умре, след което отново я качил в автомобила и потеглили към с. С.. Спрял автомобила пред къщата, в която живеел и свалил К. в помещението, където съхранявали млякото от животните. Сложил й въже на врата, което не успяла да види какво е, тъй като било тъмно, но го оприличава на „сезал“, с думите „Ще умреш! Това е краят ти, защото много ме тормозиш.“ За секунди подс. Р. стегнал въжето около врата й и след това го свалил. Обърнал се с гръб към нея и започнал да преглежда мобилния й телефон, който се намирал у него. К. очаквала да й посегне отново, но подсъдимият внезапно я попитал дали е добре, като й казал, че всичко ще е наред и трябва да се прибират за работа. Качили се отново в автомобила, управляван от подс. Р.. Потеглили и спрял до обора на св. С. К. от същото село, който също бил животновъд и отглеждал крави. Подсъдимият го извикал и му казал да издои кравата му. Св. К. възприел пострадалата, която била на предна дясна седалка на автомобила, като помислил, че спи, защото била отпусната на седалката, а косата й била преметната през лицето. Подс. Р. потеглил с автомобила си в посока гр.С. З., като през целия път държал ръката на К.. Влизайки в града подсъдимият казал на К.: „Сега да не вземеш да отидеш до полицията, иначе теб и баща ти ще ви заровя живи“. От страх, заради тази закана, пострадалата го уверила, че никъде няма да ходи, и че ще каже на баща си, че е под карантина заради болна колежка, за да не води децата в дома й, както се разбрали с Р. . Подсъдимият спрял автомобила отстрани до жилищния блок, в който живеела пострадалата и тогава тя установила, че й няма ключовете за апартамента. Вече било светло и подсъдимият извикал момче (с неустановена по делото самоличност), което случайно минавало покрай тях, и му казал да провери за ключовете до кафемашината. Момчето ги намерило и ги донесло до колата. Пострадалата ги взела и слязла от автомобила, като се разбрали вечерта отново да се видят . Около 08:00 часа сутринта пострадалата се прибрала в жилището си и написала съобщение на своята приятелка и колежка, свид. С. Т., която живеела в същия блок на 5-тия етаж, да не я чака за работа . Обадила й се по приложение „Месинджър“ чрез видеокамера. Св. Т. възприела, че окото й „надуто и синьо-лилаво“, а устата й била изкривена. Плачела и я помолила да прераде в офиса, че няма да отиде на работа. Веднага след това пострадалата К. звъннала чрез приложението „Месинджър“ на камера на приятелката си свид. Д. Р. и я помолила за помощ. След около половин час свид. Р.А отишла в дома на пострадалата и видяла състоянието й - трудно стъпвала, глезенът й бил подут, двете й очи били с отоци, едното око било затворено, челото й било черно, а коляното ожулено. Св. Р.А се обадила на бащата на пострадалатасвид. Р. К. и след като последният пристигнал заедно отишли в ЦСМП към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД-С. З.. Пострадалата веднага била приета за лечение в Клиника по неврохирургия на същото лечебно заведение. Н а същата дата (27.03.2022г.) във Второ Районно управление на МВР- гр.Стара Загора постъпил сигнал от ЦСМП- Стара Загора за приета за лечение жена вследствие на нанесен побой и опит за душене. Малко след подадения сигнал на място - в зала „Реанимация“ на УМБАЛ пристигнал екип на Второ РУ на МВР - Стара Загора, като незабавно било образувано досъдебно производство - по реда на чл.212 ал.2 от НПК, с първото действие по разследване - протокол за разпит на свидетел - пострадал от престъплението. На 30.03.2022г. след тридневен престой, пострадалата била изписана от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД- гр.С. З. с окончателна диагноза: „Контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците. Мозъчно сътресение“. Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се различава частично от възпроизведената от първоинстанционния съд такава. Последната изцяло възпроизвежда тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, който от своя страна е очертал предмета на доказавне в настоящото производство. Частичната промяна се дължи най-вече на обстоятелството, че при осъществяване на изпълнителните деяния от страна на подсъдимия Р., освен пострадалата К., не са присъствали трети лицаочевидци, поради което се противопоставят обясненията на подсъдимия на показанията на пострадалата. Последните следва да бъдат внимателно анализирани, а не да се приемат абсолютно безкритично, доколкото К. също е заинтересована от изхода на делото, а и нейните показания, дадени в хода на досъдебното производство, както и пред първоинстанционния съд при провеждане на съдебното следствие, страдат от противоречия. Настоящата инстанция, обаче, намира за необходимо да изложи и допълнителни мотиви по отношение на част от принципно правилните констатации на Окръжен съд- Стара Загора, което не опорочава постановения съдебен акт до степен да доведе до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Апелативният съд формира част от изводите по фактите, различни от тези, приети за установени от първата инстанция, но същите касаят най-вече случилото се преди осъществевяване на изпълнителните деяния на престъпленията, в които е обвинен подсъдимият, както и механизма на причиняване на средната телесна повреда на пострадалата. На първо място, въззивната инстанция прие за достоверни обясненията на подсъдимия Р., че с пострадалата К. са имали предварителна уговорка да се видят след приключване на работното й време на ••• година, поради което е отишъл на място до офиса на „Б.“, където същата работела, за да я вземе с автомобила си. Св. Д. К. е разпитвана неколкократно на фазата на досъдебното производство, както и пред първоинстанзионния съд в хода на съдебното следствие, в т.ч. пред друг състав на съда. В част от разпитите същата е твърдяла, че около 23,00 часа на 26.03.2022 година е излезнала сама от дома си е отишла на дискотека „П.“ в гр. С. З., където е имала уговорка със свои приятели, които в нито един от разпите не са били конкретизирани поименно. В същото заведение се срещнали случайно с подс. Р., който бил със своя компания. Около 03,00 часа решила да отиде до казино „С.“, в което работела нейна приятелка. Пристигайки на място установила, че същата не е на работа, но тъй като познавала едно от крупиетата – св. Т., решила да изпуши една цигара преди да се прибере. В този момент в казиното пристигнал и подс. Р.. Св. К. решила да използва момент, в който същият посетил тоалетната на казиното, за да си тръгне незабелязано. Тези твърдения на пострадалата не се кредитират от настоящия съдебен състав, тъй като при отделните разпити се установяват противоречия, които не биха могли да бъдат игнорирани. В показанията си, дадени на в с.з., проведено на 20.03.2024 ч (т. 1, л. 103-129 от настоящото СП, дадени пред друг състав на съда) и приобщени към доказателствата по делото, св. К. подробно е обяснила, че са имали уговорка с подсъдимия да се видят след работа. В същия е заявила кои конкретни заведения са посетили двамата същата вечер, както и тяхната последователност – р-т „Н.“, казино „С.“, нощен бар „П.“ и отново казино „С.“, която последователност изцяло съвпада с изнесените от подсъдимия твърдения при проведения му разпит. Както бе посочено по-горе, не би могло да се приеме, че обясненията на подсъдимия по същността си са само и единствено защитна теза, а следва да бъдат анализирани поотделно и в съвкупност с останалите събрани доказателства по делото, доколкото представляват и доказателествено средство. Поради изложеното, настоящият състав ги кредитиа изцяло като достоверни в тази им част. По отношение на механизма на причиняване на описаните травматични увреждания. Окръжен съд- Стара Загора е приел, че след събарянето на пострадалата на земята, което се е осъществило в близост до блока, в който същата живее, подсъдимият започнал да скача върху десния й крак. Събраните в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие доказателства позволяват изводи в различен на приетия от първата инстанция смисъл. В съответствие с изискванията на чл. 316 НПК при собствения си доказателствен анализ настоящият съдебен състав прие изменение във фактическата обстановка в тази част, които, обаче, не се отразяват на правните изводи, направени от първоинстанционния съд, както и на съставомерността на причинената телесна повреда. За да приеме, в мотивите си механизъм на причиняване на средната телесна повреда, изразяваща се в счупване на задния ръб на големия пищял на дясната подбедрица, водещо до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 40 дни, с което е осъществен съставът на престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, съдът е кредитирал изцяло показанията на пострадалата Д. К.. В свидетелските показания пред съда тя е заявила, че подс. Р. Р. е скачал неколкократно върху крака й, както и че при изписването й от болницата не е ползвала помощни средства, но е куцала. Св. К. (баща на пострадалата), който е бил с нея при изписването й, е потвърдил, че е изпитвала силна болка в глезена, което е наложило да я придържа. Едва на 04.04.2022г. К. при разпита си (л.17, т.1 от ДП) представя рентгенова снимка и амбулаторен лист за преглед от специалист ортопед на дясна глезенна става. Това е станало причина първостепенния съд да приеме като напълно достоверно казаното от пострадалата. От показанията на свид. Д. Р. пред окръжния съд и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, става ясно, че тя е възприела непосредствено състоянието на К. още сутринта, когато е отишла в дома й, а именно, че глезенът й е бил подут. За изясняване на обстоятелствата по образуваното ДП е назначена Съдебномедицинска експертиза на живо лице и в последствие СМЕ по писмени данни. Цитираните експертизи са били оспорени от защитниците на подсъдимия. В съдебното заседание пред окръжния съд, проведено на 13.06.2026г., при приемане на изготвената съдебномедицинска експертиза № 38/2022 (л.30-31 ДП) е изслушано заключението на вещото лице д-р Д.А, която е заявила, че при луксация на става болката е мигновена, при счупване също, но е възможно при образуването на оток същият да притиска нервни окончания и с времето, на по-късен етап, болката да се засили. Експертът е посочил, че има два механизма, които могат да причинят подобна травма, а именно удряне с предмет или огъване на ставата, а самия ритник по естеството си представлява удар от твърд тъп предмет. Във въззивното производство при проведеното съдебно следствие бе допуснат преразпит на пострадалата, която заяви, че е имало и скачане, и ритане върху крака й, но не знае кое е причинило счупването. В разпита си от 28.03.2022г. пред органите на досъдебното производство К. свидетелства само за ритници в областта на краката. Предвид интензитета на действие при скачане от страна на подсъдимия върху крака на К. и оказаната сила, предвид телосложението на подсъдимия (едър мъж с тегло над 100 кг.) приетият в мотивите механизъм на причиняване на телесното увреждане на големия пищял на дясната подбедрица, а именно чрез скачане върху крака, не кореспондира нито със заявеното от пострадалата в първоначалния й разпит, нито със заключението на съдебномедицинските експертизи, според които описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, каквито, както е посочил и експерта в съдебно заседание пред окръжния съд, са ритниците. Настоящият съд приема за достоверни показанията на свидетелката К. от 28.03.2022г., тъй като същите са дадени непосредствено след деянието, още в първия й разпит, не са отдалечени във времето и спомените на пострадалата към онзи момент са достатъчно ясни и възпроизвеждат точно случилото се. Освен това, те напълно кореспондират с приетото в заключението на съдебномедицинската експертиза. За да приеме описания механизъм въззивната инстанция взе предвид и другите причинени телесни повреди, които, както правилно е отбелязал и решаващия съд, изключват възможността да бъдат получени от падане от собствен ръст, както твърди подсъдимият, тъй като са нанесени в различни анатомични области по цялото тяло. С оглед на тези, несъмнено установени факти по делото, съдът намира за неоснователен и наведения довод от защитата, че счупването е получено от „стъпване накриво“, случило се вечерта преди срещата между подсъдимия Р. и пострадалата вблизост до жилищния блок, а обясненията на подсъдимия приема като защитна теза. Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия излага доводи, че Окръжен съд-Стара Загора е събрал само доказателства, които подкрепят обвинителната теза, приемайки изцяло показанията на пострадалата. В тази връзка следва да се отбележи, че о т особена важност и значение по настоящото дело са показанията на Д. К.. Тя е пострадала от престъпленията, в които е обвинен подсъдимия, пряко засегната е от действията му и е възприела най-точно и подробно неговото поведение. Именно и затова окръжният съд е отделил особено внимание на показанията й. Внимателната оценка, на която са били подложени показанията на тази свидетелка от решаващият съд, се е наложило и от изложенните по-горе обстоятелства - същата е заинтересована от изхода на делото , както и липсата на други очевидци на случващото се между подсъдимия и пострадалата. Анализирайки същите, първостепенният съд правилно е достигнал до извода, че няма основание да игнорира показанията на К. като предубедени, тенденциозни и недобросъвестно дадени. Фактът, че същата е страна в съдебното производство не е повлиял на обективността им. В тази връзка, въззивният съд не споделя направените възражения на защитата, че показанията на разпитаните свидетели са ценени тенденциозно. За да приеме показанията на К. като правдиви и надеждни съдът законосъобразно ги е съпоставил с останалия доказателствен материал – с безспорно установените обективни находки и конкретните увреждания по главата, лицето и тялото, намерили отражение и в медицинската документация и приетите експертизи. На основание чл. 281,ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК , в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, са били прочети показанията на К. от 28.03.2022 г. (л. 11, т. 1 от ДП) и от 04.04.2022г. (л.17-18, т. 1 от ДП) , дадени на фазата на досъдебното производство. За да възприеме показанията като достоверни окръжният съд ги е съпоставил с многобройните писмени медицински документи по делото: Амбулаторен лист от 01.04.2022 г. , изд. от лекар УНГ д-р П. (л. 21 от ДП, том първи), където е описано обективното състояние на получените наранявания по лицето на пострадалата, Амбулаторен лист от 01.04.2022 г. от ортопед д-р С. (л. 20 от ДП, том първи), СМУ № 103/ 2022 г. (л. 22 от ДП) и Епикриза от Клиника по неврохирургия, Съдебномедицинска експертиза № 38/28.03.2022г. на Д. Р. К. (л.30-л.31 от ДП), Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №112/20.05.2022г. , История на заболяването № 5900/2022 г., Епикриза и 2 бр. дискове с образни изследвания, Допълнение към съдебномедицинско удостоверение № 103/12.04.2022г. от 12.04.2022 г. на Д. Р. К. (л.105 от ДП). Нейните показания са съпоставени и със заявеното от останалите свидетели по делото. Нараняваният в областта на лицето, кръвонасяданията, отоците на клепачите, също кореспондират с показанията на пострадалата за множеството удари, които са били нанесени от подсъдимия Р. Р.. Състоянието на пострадалата К., непосредствено след като се е прибрала вкъщи, е било възприето от нейни приятелки, които също подробно описват вида й и наличието на множество наранявания по лицето и тялото. Свид. Д. Р. е пряк свидетел на състоянието на пострадалата, тъй като я е видяла още сутринта на инкриминираната дата. В показанията си от ДП прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, сочи, че двете очи на пострадалата са били посинени, едното око затворено, което кореспондира и с медицинската документация (амбулаторен лист № 1053/01.04.2022 г.) – „множество синини и кръвонасядания по лицето и вляво на шията. „Хематомни очила“. От СМЕ № 38/2022 г. (л. 30, т. 1 от ДП) се установяват конкретните телесни увреждания, получени от К. – контузия на главата – множество кръвонасядания и отоци по лицето и главата, кръвоизливи под слизестите обвивки на двете очи, сътресение на мозъка, нарушаване на целостта на емайла на втори горен ляв зъб, кръвонасядания по шията, оток и контузия на дясна глезенна става, три охлузвания на дясно коляно, кръвонасядане в областта на шията с размери 6/5 см. Прегледът е извършен на 28.03.2022 г., като е констатирано от експерта, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на тъпи предмети и представляват разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Така установените увреждания напълно отговарят на показанията на К.-за нанесените удари с ръце и юмруци в областта на главата и лявата и централна част на лицето (докато са пътували в колата и ударите в нивата), за сложената й примка около врата (в къщата, в която живеел), което се потвърждава от изводите на експерта, че кръвонасяданията в областта на шията могат да се получат от поставяне на примка в същата област и последващо приплъзване и затягане. Показанията на св. К. изцяло се подкрепят от всички обективни находки и изготвените във връзка с телесните увреждания експертизи, поради което правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд. Подсъдимият отрича да е извършил инкриминираните деяния и твърди, че обвиненията са измислени от пострадалата поради ревност, хазартна зависимост и нежеланието му да възобновят връзката си. Според него на процесната дата двамата по взаимна уговорка излезли заедно – посетили няколко заведения и казина, където тя играела хазарт и употребявала алкохол. Той заявява, че по-късно тя му се е обадила, казвайки, че е паднала пред блока, когато се е прибирала. Отишъл да помогне, като твърди, че не е упражнявал насилие, а само я придържал, тъй като накуцвала. Обясненията на подсъдимия, макар и допустимо доказателствено средство, в тази им част (изр. последно) въззивната инстанция не кредитира като достоверни. Същите се опровергават от съвкупната оценка на доказателствения материал и заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, установяващи наличие на множество травматични увреждания по тялото на пострадалата (макар и в голямата си част несъставомерни), които по своя характер, локализация и механизъм на причиняване категорично не съответстват на твърденията му, че биха могли да бъдат причинени от предходно падане от собствен ръст от страна на пострадалата, което се е случило преди срещата им в близост до блока, в който живее. Наред с това, по делото са разпитаните свидетели, които непосредствено след инцидента са възприели състоянието на пострадалата и видимите й наранявания, които напълно съвпадат с твърденията на свидетелката за упражнено насилие. Показанията свид. С. Т., свид. Д. Р., свид. Н. М., свид. Т. П., и свид. Д. Т., както и на бащата на пострадалата свид. Р. К. са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и напълно съответстват на експертните заключения. Разпитаната св. Д. Р. – Д. (сестра на подсъдимия –л.486 гръб - л.489) също не е очевидец на деянията. В показанията си свидетелства за отношенията между Р. и пострадалата от момента на запознанството им. Същата заявява, че лично е плащала по банков път, по сметка на К., издръжката на деца в размер на 290 лв., които й били давани от брат й в брой, както и когато изпитвал финасови затруднения. Същата свидетелка изнася и факти относно честите посещения на двамата по казина в града, в т.ч. че лично е била няколко пъти с тях във времето, за отношенията с децата и т.н.. Пред въззивната инстанция защитата излага довод, че първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свид. С. К. за това, че същият не е видял никакви увреждания в областта на лявата част на лицето на пострадалата. Същият е неоснователен. На л.19 от мотивите показанията на посочения свидетел са детайлно изложени и подложени на анализ. В разпита на този свидетел пред окръжния съд са констатирани противоречия, поради което са прочетени показанията му, дадени пред друг състав на съда. Решаващият съд ги е съпоставил с наличната по делото медицинска документация, с показанията на пострадалата Д. К. и с обясненията на подсъдимия Р. Р.. Телесните увреждания на пострадалата са категорично установени от медицинската документация (виж по-горе) и няма каквито и да било съмнения относно тези факти. Няма спор, че св. К. и св. К. не са имали личен контакт помежду си. Напротив. Последната не е слизаа от автомобила на подсъдимия, а е била отпусната на предната седалка. Разговорът между Р. и св. К. е продължил в рамките на някоко минути извън автомобила и последният не е имал възможност да внимателно и обстойно да види лицето на пострадалата. Свид. К. твърди, че в момента, когато я е видял „за две -три минути“, докато е разговарял с подсъдимия, тя била спяща и „рошава“ и съответства напълно на останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. показанията на самата пострадала. Предвид всичко изложено, преценката на решаващия съд, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, е правилна. Заявеното от пострадалата К., че подсъдимият й е причинил телесните увреждания, чрез нанасяне на ритници, удари с ръце и юмруци, че е била душена, заплашвана с убийство, и че против волята й е била откарана в с. С., напълно кореспондират с цялостната доказателствена съвкупност по делото. В подкрепа на това са следите по врата й, които няма как да бъдат получени при падане (според версията на подсъдимия) , а отговарят да са получени точно по посочения от нея механизъм. В показанията си пострадалата заявява, че Р. е сложил примка на врата й, която е притегнал, заявявайки й „Ще умреш. Това е краят ти“. А след това при връщането им в гр.С. З. до блока, в който живее, й се заканил с думите: „Сега да не вземеш да отидеш до полицията, иначе теб и баща ти ще ви заровя живи“. В последната отправена закана, макар да са налице данни за осъществена принуда, настоящият състав не намира за необходимо да ги подлага на обсъждане в този контекст, поради липса на обвинение за осъществена такава, като приема, че е извън пределите на въззивната проверка. Абсолютно обосновно е прието, че пострадалата през цялото време е изпитвала страх, че може да загуби живота си, с оглед поредицата на събитията, които са се случили и преживяното от нея. Тези обстоятелства са в унисон и с заявеното при предявяване на докладна записка изготвена от свид. М., че си спомня, че следите са били видими по лицето и пострадалата е показала следите от опита за душене по шията. Такива следи са възприети и от свид. Р. К.. От СМЕ №38/2022 г., изготвена на 28.03. 2022 г. (л. 30-31, том 1 от ДП), преди изписването и от болницата и преди рентгеновата снимка на глезена й, се установява, че при прегледа на пострадалата е установено кръвонасядане в областта на шията, което може да се получи при поставяне на примка с последващо приплъзване и затягане. От СМЕ № 112/ 2022 г., изготвена на 20.05.2022 г. (л. 36-41, т.1 ДП), се потвърждава първоначалното заключение. По категоричен начин по делото са опровергани показанията на свид. Т. Г.. В досъдебното производство е назначена Техническа експертиза и видно от изготвения Протокол 487/16.08.2022г. от метаданните на изображенията е видно, че първите три снимки категорично не са цифров презапис, а са оригинални файлове, създадени с изследвания мобилен апарат, съответно на дати 27.03.2022г. и 28.03.2022г. От снимките във фотоалбума по ДП също се установяват нараняванията по лицето на пострадалата, което е в подкрепа и на медицинската документация и изготвените експертизи. Правилно са преценени като недостоверни показанията на свид. М. В., който е заявил, че две седмици след репортажа, отразил случилото се, по Нова телевизия е видял пострадалата и тя не е имала синини, както и не е използвала помощни средства за да се придвижва. Същите са в пълно противоречие с медицинската документация и двете приети съдебномедицински експертизи, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Пред първата инстанция, по искане на подсъдимия е разпитан свид. С. В., който свидетелства за това, че е видял К. в с. . в колата на баща й, на шофьорското място като тя е била с тъмни очила. Пред окръжния съд същият се е отказал от показанията, дадени от него пред друг състав на съда, че в този момент окото й е било синьо. Правилно тези показания също н е са ценени с доверие предвид противоречието им с останалата доказателствена съвкупност. Освен назначените съдебномедицински експертизи в хода на производството са били назначени и КСППЕ на пострадалата и подсъдимия. За способността на пострадалата да участва в наказателното производство и за проверка дали са били налице клинични данни за преживян стрес и настъпило състояние на страх и уплах е била назначена Комплексна психолого-психиатрична експертиза /на л.242-247, т.2/. От заключението се установява, че К. не страда от психично заболяване, годна е да участва в разследването с оглед на своето физическо и психическо състояние е могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение по делото, и да дава достоверни показания за тях. Констатирано е, че са налице клинични данни за преживян стрес с промени в психичното й състояние, начина й на живот и разгръщане на типичните симптоми на посттравматично стресово разстройство, както и медицински данни за настъпило състояние на страх към момента на извършване на деянието. Не се констатират клинични маркери за развили се състояние на уплаха или смущение. В конкретния случай отправените заплахи и агресивни действия от страна на подсъдимия Р. Р. са предизвикали у нея чувство на страх, който е мотивиран, разбираем и съответен на преживяното. От заключението на втората КСППЕ на пострадалата К. се потвърждава установеното в предходната експертиза. Тя е дала отговор на поставения от защитата въпрос при първото разглеждане на делото, как може да се възприеме поведението на пострадалата, която при непрекъснато подавани жалби срещу подсъдимия продължава да контактува с него. Вещите лица обясняват, че наличието на обтегнати отношения и данните за непрекъснати контакти с подсъдимия, не представляват личностови особености на характера на К.. Същата се е страхувала при срещите си с вече бившия си партньор, но вече в рамките на нормална психологическа реакция. Поведението да търси контакти с подсъдимия е мотивирано от житейската ситуация, а именно наличието на деца от съвместното съжителство. Комплексна психолого-психиатрична експертиза е изготвена и на подс. Р. Р.. В заключението се сочи, че същият, макар и да не страда от психично заболяване, е с установено „Хистрионно личностово разстройство“ (Код по МКБ-10 F60.40). Последното не е психично заболяване в тесен смисъл на думата, а абнормност на характера с черти на демонстративност, емоционално-волева незрялост, склонност към афективни отреагирания и агресивни прояви. Същият е годен правилно да възприема фактите, свързани с деянието и да дава достоверни обяснения за тях.Експертите са категорични, че Р. не страда от заболяване, което да го лишава от психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е в състояние да участва адекватно в процеса и може да се защитава сам. Личността му се характеризира със склонност да приписва резултатите от действията си на външни фактори, като в конфликтни ситуациии показва ограничени възможности за избор на подходящо адаптивно поведение. Според експертите манипулативното и социално желателно поведение, отклоняването от отговорите и отричане на част от фактите са защитни механизми, с които се опитва да се защити и оневини; използва лъжата като защитен механизъм и манипулира в своя полза. От заключението на КСППЕ на пострадалата е видно, че по време на деянието К. е преживяла “Остра стресова реакция, код по МКБ F 43.0”. Тази остра стресова реакция, представляваща преходно разстройство със значителна тежест, продължава от няколко часа до дни и се дължи именно на преживяното. Вещите лица от двете СППЕ са дали заключение, че липсват особености в характера на пострадалата, които да са причина за инцидента. По отношение на наведения довод, че съдът избирателно тълкува съдържащата се информация в Централизирана автоматизирана информационна система „Документооборот“ ЦАИДСО, за дела и заповеди за защита, аналитичната дейност на съда в тази насока не следва да бъде коригирана. В съдебно заседание пред Апелативен съд Пловдив на 10.02.2026г, защитникът на подсъдимия адв. Ч. заяви, че първата инстанция е игнорирала факта, че голяма част от производствата във връзка с подавани жалби между пострадалата и подсъдимия са прекратени по различни причини и че има издадено решение, с което е отказано издаване на заповед за незабавна защита. Това твърдение е лишено от основание. В мотивите си на л.26 и л.27 съдът подробно е аргументирал, направените констатации, които се подкрепят и от назначените в хода на производството КСППЕ на пострадалата и подсъдимия. Нещо повече, разгледани съвкупно, както и съпоставени с част от свидетелските показания тези писмени доказателства дават информация за предшестващите отношения между подсъдимия и пострадалата. Установено е, че пострадалата К. многократно е подавала жалби, сигнали за периода от 2016 г.- 2022 г. , а съдът е анализирал всички относими към предмета на доказване материали, като задължението за мотивиране не включва преповтаряне на всеки постъпил сигнал, а обсъждане на доказателствата, които имат правно значение за спора. Не случайно и настоящата инстанция прие, че отношенията между подсъдимия и пострадалата след фактическата им раздяла не са еднозначни. Същите са поддържали постоянен контакт, при това не само по повод на децата. Излизали са заедно, в т.ч. на заведния. От показанията на св. Т. (работещ в казино „С.“) се установява, че двамата често са посещавали казиното заедно, т.е. излизането им заедно на заведение не е инцидентен случай, което е в подкрепа на казаното по-горе. Това се потврждава и от разпитите на св. Т., св. Р.-Д, св. К., в които се изнасят и данни за постоянно звънене по телефон от страна пострадалата, за да иска пари от подсъдимия. В пледоарията на адв. М. пред въззивния съд се сочи нарушаване разпоредбата на чл.303 от НПК и постановяване на обжалвания съдебен акт на базата само на косвени доказателства. По делото е събран достатъчен обем от гласни, писмени доказателства и експертни заключения, който да обосновава така установените за приети факти. След собствен анализ на всички доказателства и проверка на изводите на първоинстанционния съд по повод тяхната относимост към предмета на доказване и достоверността им, въззивният съд намира, че съставомерните факти, с изключение на механизма на причиняване на средната телесна повреда, който настоящия съд положи усилия да изясни в максимална степен, са коректно установени. Наред с горното, обаче и във връзка с направени възражения от защитата, не следва да бъдат оставени без коментар следните обстоятелства: В мотивите е посочено, че делото било разгледано в достатъчно дълъг период от време, в който е „дадена възможност на подсъдимия да докаже своите твърдения“. Тази констатация по своята същност е недопустима, с оглед на това, че подсъдимият не е длъжен да доказва своята невиновност, и всяко очакване за ангажиране на доказателства в този смисъл не следва да се възприема като негово процесуално задължение. В този смисъл са и приетите в Постановление № 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. постановки, че правото на защита на обвиняемия е неразривно свързано с неговото правно положение, произтичащо от презумпцията за невинност, изрично установена с чл. 14, ал. 2 от НПК, а гаранцията за реализиране на това правно положение лежи в изискването съответните държавни органи да докажат виновността на обвиняемия (чл. 83, ал. 1 НПК), както и в забраната да се прехвърля тежестта на доказването върху обвиняемия (чл. 83, ал. 2 НПК). На следващо място, въпреки, че сам е констатирал, че не е налице квалифициращия елемент деянието по чл. 129, ал. 1 от НК да е извършено в условията на домашно насилие, в мотивите си ОС е засегнал обстоятелства, които са извън предмета на доказване (л.29). Така, макар и съдебния акт да е с голям обем, поради включването и на това съдържание, на места дейността на съда действително е заменила оценъчното съдържание с излагане на житейски разсъждения, което, обаче, не е оказало влияние върху правилността на правните изводи. При така анализираната доказателствена съвкупност и настоящата инстанция приема за безспорно установено, че подсъдимият Р. Р., от обективна, така и от субективна страна, на •••. в гр.С. З., кв. „К.“до блок № •• и в с. С., обл. С. З., е осъществил последователно и в условията на реална съвкупност три деяния, за които е ангажирана наказателната му отговорност в настоящото производство. От обективна страна подсъдимият Р., е осъществил фактическия състав на деянието по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК, като е причинил на Д. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на задния ръб на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок от около 40 дни . Споделими се аргументите на първоинстанционния съд по отношение на формата на вината. Същият обосновано е приел, че деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето на ритници върху крака на пострадалата може д а причини счупване, допускал е и е целял настъпването на общественоопасните последици. Естеството на въздействие върху пострадалата – нанасяне на ритници в областта на краката, със значителна сила, упражнена от едър и здрав мъж, и от близко разстояние е такова, че неминуемо е могло да причини процесното увреждане на пострадалата Д. К.. Споделими са и доводите на съда по отношение на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, като е приел че по безспорен и категоричен начин е доказано, че подсъдимият на •••. в условията на продължавано престъпление, на два пъти, се е заканил с убийство на Д. К.. Първия път в село С., общ.С. З., където след като й сложил въже на врата и заявил, „ Ще умреш! Това е краят ти!“ и втори път- на същата дата в гр.С. З. се заканил с думите „Сега да не вземеш да отидеш до полицията, иначе теб и баща ти ще ви заровя живи“, като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, с които е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на деянието по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние по квалифицирания състав на чл. 144, ал. 3 от НК се изразява в действие- закана, обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши конкретно престъпление (убийство) срещу личността на пострадалата и нейни ближни (баща й), т.е. същата е отправена към конкретен адресат и е възприета от него. Отправените вербални закани от страна на подсъдимия Р. Р. са с пределно конкретно съдържание. В конкретния случай пострадалата, с оглед случилите се последователни събития същата вечер, е възприела като реална възможност деецът да осъществи това свое намерение. За да е осъществен съставът на това престъпление е достатъчно заканите да са могли да възбудят основателен страх у пострадалото лице, който факт също е установен по делото. Предвид данните от двете КСППЕ на пострадалата, е безспорно установено, че тези закани са възбудили у нея страх, вследствие на което тя е изпаднала в посттравматично стресово разстройство, което е отшумяло за около година. Това се потвърждава и от св. К. (майка на пострадалата), която потвърждава, че след инцидента дъщеря й е се е затворила в себе си, изпитвала страх от подсъдимия и е посещавала социална програма с психолози в продължение на една година. Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е отправил закани, с което е целял да съдаде страх у пострадалата до степен, че да я подчини напълно на волята си. Поставянето на примка и притягането й на врата на пострадалата, придружено със закани за живота й и този на нейни близки, са действия, които категорично внушават страх от реално извършване на изреченото от подсъдимия. Правилно е преценено от решаващият съд, че д еянието е извършено в условията на продължавана престъпна дейност . Касае се за две деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. По отношение на извършеното престъпление по чл. 142, ал.1 НК, изпълнителното деяние по основния състав на престъплението отвличане се осъществява само чрез действие и се характеризира с няколко особености. Първата от тези особености е, че деецът при осъществяване на изпълнителното деяние, ограничава възможността пострадалия да се придвижва свободно. Втората се изразява в това, че жертвата се премества или отвежда на друго място, което е различно от мястото, от където тя е похитена. Това преместване винаги е принудително, т.е. противно на волята на пострадалия. При осъществяването на изпълнителното деяние Р. извършва действия, свързани с употреба на физическа сила, с цел да сломи съпротивата на жертвата. В конкретния случай, деянието по чл. 142, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Р., се обективира от това, че на •••. около 05.00 часа, в гр.С. З., в кв. „К.“ до блок №••, е отвлякъл пострадалата К. като принудително я е преместил от мястото, където тя е била (кафе- машината в близост до блока, в който живее) и с управлявания от него автомобил я е отвел на място, което е изключило възможността й на свободен избор. Тя е била поставена в положение да не може самостоятелно да се придвижва в пространството, което е несъмнено установено. Съгласно утвърдената съдебна практика отвличането може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни актове на нейната реализация: с насилие, с побой, вербална заплаха и др. средства. При осъществяване на изпълнителното деяние от страна на подсъдимия Р. Р. е използвана сила. Пострадалата е била ударена в областта на тила, ритана, насилственото е дърпана и вкарвана в паркирания в близост автомобил, вратите му са били заключени, а тя е отведена принудително на места извън град С. З., което е било съпроводено и с психическо въздействие. Правилно е обосновал окръжният съд авторството на деянието, предвид наличието на двата акта, извършени от подсъдимия Р. Р.- принудата и преместването на пострадалата. Престъплението е довършено с факта на отвличането на пострадалото лице и отвеждането му на друго място , като му е била ограничена свободата на придвижване. От субективна страна, по отношение на престъплението по чл. 142, ал.1 от НК, същото може да бъде осъществено само с пряк умисъл . От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият е извършил деянието с ясното съзнание за противоправността му, целейки и желаейки неправомерното лишаване от свобода на пострадалата. Както правилно е приел окръжният съд не са събрани доказателства, от които да се извлече информация, че К. се е качила доброволно в автомобила. Правилно не са кредитирани обясненията на подсъдимия в тази насока, тъй като същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Поради изложеното, въззивната инстанция прие, че правилно и законосъобразно подс. Р. Р. е признат за виновен по трите предявени обвинения, които са доказани по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Подбудите за извършване на престъпленията от страна на подс. Р. Р. са незачитане на установения в страната правов ред, както и белезнената ревност, която е изпитвал към пострадалата. ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА При индивидуализиране на наказанията за всяко едно от деянията, в извършване на което е признат за виновен подс. Р. Р., първоинстанционният съд е приел, че за да бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК и в частност на личната и генерална превенция на закона, и най-вече с цел поправянето на дееца, същите следва да бъдат определени по реда на чл. 54 от НК, поради липса на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства и за трите престъпления съдът е отчел младата възраст на подсъдимия и семейното му положение- баща на две малолетни и две непънолетни деца (от предходна връзка), за които дължи грижи и издръжка. Изрично е посочено, че не „са събрани достатъчно ясни данни“ дали Р. полага обществено полезен труд и как осигурява средствата си за издръжка. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са посочени лошите характеристични данни, предходното му осъждане, „макар и реабилитиран по право“, като за всяко отделно престъпление са изложени и допълнителни обстоятелства. Настоящата инстанция не споделя част от отчетените като смекчаващи, респ. отегчаващи обстоятелства от първоинстанционния съд. На първо място, от издадента от БС към РС-Стара Загора справка за съдимост № 28.03.2022 г. на подс. Р. Р. (т. 1, л. 94 от ДП), се установява, че същият е бил признат за виновен с одобрено от съда споразумение на 16.11.2026 година, за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, по НОХД № 3349 по описа за 2016 година на РС-Стара Загора, от което се налага извод, че е настъпила реабилитация по право, на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, с изтичане на изпитателния срок, т.е. на 16.11.2019 година. Предвид последиците от настъпилата реабилитация, а именно заличаване на осъждането и отмяна на всички последици от него за в бъдеще, които законите свързват със самото осъждане, не би могло да се приеме, че подс. Р. Р. е осъждан, а напротив – същият е с чисто съдебно минало, което е следвало да бъде отчетено от първоинстанционния съд като смекчаващо, а не като отегчаващо отговорността обстоятелство. Настоящата инстанция не споделя и отчетеното като смекчаващо вината обстоятелство „младата възраст“ на подсъдимия. Към датата на деянието същият е навършил 28 годишна възраст, баща на четири деца –две малолетни и две непълнолетни такива, поради което това обстоятелство не следва да се отчита като такова за един зрял мъж. На следващо място, по делото са налице достатъчно данни, че подсъдимият е самоосигуряващо се лице и отглежда селскостопански животни (при снемане на самоличността на подсъдимия и в присъдата е отразено, че е земеделски производител), което се установява и от разпитаните свидетели роДнини на Р., както и от показанията на св. К., в т.ч. от характеристичната справка, изд. От 02 РУ- Стара Загора (л.88, т. 1 от ДП). От последната не биха могли да се изведат конкретни лоши характеристични данни по отношение на личността на подсъдимия или противообществени прояви. Установени са заявителски материали в ИИС „Справки“, но единственото осъждане е посоченото по-горе (в справката за съдимост), за което както бе прието е настъпила реабилитация, поради което не следва да се приеме, че са налице лоши характеристични данни. Поради изложеното, настоящият въззивен състав извърши собствен анализ на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелстава по отношение на подс. Р. Р. за всяко едно от престъпленията, налагащ собствената им преценка. Едно от основните искания на защитниците на подс. Р. Р. е приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието за всяко едно от деянията, както и приложенито на чл. 66, ал. 1 от НК. За извършеното от подс. Р. престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 6 (шест) години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени ниска степен на обществена опастност на самия деец, произтичащи от чистото му съдебно минало (виж по-горе), трудовата му ангажираност, семейното му положение – баща на две малолетни деца от фактическото си съжителство с пострадалата К., за които проявява и дължи грижи и издръжка, както и на две момчета- пълнолетно и непълнолетно, за които е упражнявал родителски права, полагал е всички грижи за възпитанието и издръжка им, необходимостта от родителска подкрепа и за тях, добросъвестно процесуално поведение, както и продължителността на производството (делото пред първоинстанционния съд е започнало от самото начало не по вина на подсъдимия). Като отегчаващи отговорността обстоятелства, извън причинената съставомерна телесна повреда на пострадалата, следва да се отчетат множеството нанесени телесни увреждания, макар по характер същите да са леки такива, както и проявената агресия от страна на подсъдимия. При преценката на горните обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите такива, поради което наказанието следва да бъде определено под средния размер на предвиденото в закона при приложението на чл. 54 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, с което биха се постигнали целите на личната и генералната превенция на закона и най-вече за поправянето на Р.. За извършеното от подс. Р. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК законът също предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 6 (шест) години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства също следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, семейното му положение – баща на две малолетни деца от фактическото си съжителство с пострадалата К., за които проявява и дължи грижи и издръжка, както и на две момчета- пълнолетно и непълнолетно, за които е упражнявал родителски права, полагал е всички грижи за възпитанието и издръжка им, необходимостта от родителска подкрепа и за тях, добросъвестно процесуално поведение, както и продължителността на производството (делото пред първоинстанционния съд е започнало от самото начало не по вина на подсъдимия). Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете, че деянието е извършено при условията на усложнена престъпна дейност (продължавано престъпление) – две отделни деяния, извършени през непродължителен период от време (в рамките на часове), осъществени в две населени места, факта, че деянието е съпроводено с проявена физическа и психическа агресията по отношение на пострадалата. При преценката на горните обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите такива, поради което наказанието следва да бъде определено под средния размер на предвиденото в закона при приложението на чл. 54 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, с което биха се постигнали целите на личната и генералната превенция на закона и най-вече за поправянето на Р.. За извършеното от подс. Р. престъпление по чл. 142, ал. 1от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) да 10 (десет) години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства също следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, семейното му положение – баща на две малолетни деца от фактическото си съжителство с пострадалата К., за които дължи и проявява грижи и издръжка, както и на две момчета- пълнолетно и непълнолетно, за които е упражнявал родителски права, полагал е всички грижи за възпитанието и издръжка им, необходимостта от родителска подкрепа и за тях, добросъвестно процесуално поведение, както и продължителността на производството (делото пред първоинстанционния съд е започнало от самото начало не по вина на подсъдимия). Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете, че деянието се характеризира с виска степен на обществена опасност, а пострадалата е изведена извън населеното място – гр. С. З., макар и да е в къщата, където са живеели. Настоящият състав прие, съпоставяйки всички обстоятелства, и най-вече за поправянето на дееца, както и за постигане на целите по чл. 36 от НК, прецени, че ще следва наказанието да бъде определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, който извод се споделя и от настоящата инстанция, поради което жалбите в тази им част се явяват неоснователни. Определеното, на осн. чл. 23, ал. 1 от НК, общо наказание на подс. Р. ще следва да бъде съобразено с най-тежкото такова за трите престъпления, а именно „лишаване от свободаа“ за срок от 3 (три) години. Съдът прецени, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. Настоящият въззивен състав прие, че са налице изискванията на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК – подс. Р. не е осъждан и за постигане целите на наказанието, и най-вече за поправянето му, не е наложитено същото да бъде изтърпяно ефективно, като му бъде даден шанс да работи и да се грижи за децата си – чрез упражняване на лични контакти с малолетните такива и заплащане на дължимата издръжка, както и за оказване на необходимата подкрепа на синовете си. Ефективното наказание би оставило незаличими и тежки вреди в живота и на четирите деца, би довело до отчуждаването му с дъщерите, родени от пострадалата, а последната би останала единствен родител полагащ преките грижи за последните, които са в изключително крехка възраст. При преценката за изпитателния срок, който следва да бъде определен, съдът прецени, че същият следва да бъде в максималния предвиден от закона такъв, а именно 5 (пет) години. Правилно и законосъобразно е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан в мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, на осн. чл. 59, ал. 1 от НК. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИЕТИТЕ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ В СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО С постановената първоинстанционна присъда подсъдимияТ Р. Р. е осъден да заплати на Д. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието както следва: за престъплението по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК- сумата в размер на 5000 /пет хиляди лева/ ведно със законната лихва върху същата сума от датата на увреждането - 27.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата, като в останалата му част до размера на сумата от 10 000 лева го е отхвърлил като неоснователен. за престъплението чл. 144, ал.З вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК- сума в размер на 3000 / три хиляди лева /, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на увреждането - 27.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата, като в останалата му част до размера на сумата от 5000 лева е отхвърлен като неоснователен. за престъплението по чл. 142, ал.1 от НК - сума в размер на 3000 /три хиляди/ лева ведно със законната лихва върху същата сума от датата на увреждането - 27.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата, като в останалата му част до размера на сумата от 5000 лева е отхвърлил като неоснователен. С оглед приетото относно съставомерността на деянията, на които се основават претендираните граждански искове, настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Р. Р.. Обезщетение за претърпени вреди се дължи при наличието на няколко предпоставки: противоправност на деянието, доказана вина при извършване на същото, причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. По силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От събраните доказателства въведените от закона предпоставки се изпълнени по несъмнен начин. Съображения за наличието на вина за всеки един от случаите, съдът вече изложи по-горе. Без съмнение, на гражданския ищец Д. К. са били причинени множество болки, страдания и отрицателни психически изживявания. Те не могат да бъдат остойностени, тъй като поначало нямат паричен еквивалент, могат обаче да бъдат възмездени. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съблюдавайки това правило и отчитайки характера, и интензитета на търпените от гражданския ищец неимуществени вреди - болки и страдания, правилно е отмерил и основателно е уважил посочените по-горе искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Споделими и подробни са мотивите на първата инстанция досежно гражданските искове, поради което въззивния съд не смята за нужно да ги преповтаря. Определените и уважени размери за всяко едно от деянията са справедливи такива, поради което правилно и законосъобразно са отхвърлени исковете за разликата до пълния им предявен размер. Правилно окръжният съд е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски на фазата на досъдебното и съдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, както и възнаграждение за повереник на гражданския ищец и частен обвинител Д. К.. Пред настоящата инстанция не са сторени разноски, както и не се претендират от страна на гражданския ищец и частен обвинител, порди които не следва да се присъждат. Намаляването на размера на наказанието за престъплението по чл.142, ал.1 от НК налага изменение на присъдата в наказателно-осъдителната й част, както и в частта, досежно определеното, по реда на чл. 23, ал. 1 НК , общо най – тежко наказание, като неговият размер също следва да бъде редуциран, като изпълнението на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, ще следва да се отложи за срок от 5 (пет) години, вместо да бъде изтърпяно при ефективно. Присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна ще следва да бъде потвърдена. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и т. 3, предл. 2-ро и чл. 338 от НПК, Апелативен- съд Пловдив