Решение № 9 от 6.2.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 220/2025 г.

С Присъда № 68/27.11.2024 г., постановена по НОХД № 674/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият Н. В. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.04.2021 г. в гр.Каблешково, на площадката на втори жилищен етаж в къща, находяща се на ул. „.., по непредпазливост причинил смъртта на В.Ж. К. от гр. Каблешково, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, причинена чрез силно блъскане с ръце, в резултат на което пострадалият паднал от собствен ръст върху стълбището, свлякъл се на лявата си страна до междинната стълбищна площадка и получил гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра от трето до осмо в ляво, с кръвонасядания в местата на счупванията, и контузия на левия бял дроб, вследствие на което настъпила остра дихателна и сърдечна недостатъчност, довели до смъртта на пострадалия, настъпила на 27.04.2021 г., поради което и на основание чл.124, ал.1, предложение трето вр. чл.130, ал.2 вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. В тежест на К. са присъдени направените по делото разноски, съответно сумата от 1908,35 лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и сумата от 310 лева, представляваща направените в съдебното производство разноски за възнаграждения на вещите лица, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Съдът се е произнесъл и по въпроса за приложените по делото веществени доказателства, които следва да се унищожат по реда на ПАС като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата. Недоволство от така постановената присъда е заявено от подсъдимия Н. В. К., който е подал въззивна жалба чрез защитника – адвокат П. М. от САК. Твърди се, че по делото липсват самопризнания на подсъдимия в досъдебното или съдебното производство, които да са депозирани по реда на НПК. Според защитника съдът е основал присъдата си на извънпроцесуално признание, заявено по време на „беседа“ с полицейски служители, преди лицето да бъде привлечено към наказателна отговорност. Излагат се доводи, че не е доказано авторството на деянието в лицето на подсъдимия, поради липсата на доказателства в подкрепа на обвинението. В тази връзка се подчертава, че не са установени следи от блъскане по тялото на пострадалия. Оспорва автентичността на част от веществените доказателства. Оспорва се като незаконосъобразно приобщаването на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, поради направен отказ от страна на защитата. Основавайки се на изложеното защитникът счита, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен и прецизен доказателствен анализ, което е довело до неверни изводи за релевантните факти. Излагат се данни в подкрепа на становището, че травмата причинена на пострадалия е предполагала настъпване на смъртта му в срок до 48 часа, докато той е починал след като са изминали 72 часа. С това твърдение защитата се домогва да докаже, че смъртоносната травма е получена след спречкването на подсъдимия и пострадалия. С жалбата се прави оплакване и относно размера на наложеното наказание. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил възможността извършеното от подсъдимия да представлява случайно деяние или да е извършено при неизбежна отбрана. Твърди се липса на баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като не е отчетено решаването на делото извън разумния срок по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и чл.22, ал.1 от НПК. Заявена е претенция за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. След изготвяне на мотивите по присъдата е депозирано допълнение към въззивната жалба на подсъдимия Н. К., с което се доразвиват вече изложените възражения относно незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Изтъква се, че установената от ОС-Бургас фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателствени материали, които са оценени превратно, в нарушение на законовите изисквания. Твърди се, че присъдата почива на предположения, поради което установените правни изводи са неверни. Липсват обективни доказателства за блъскане или удряне на пострадалия, не е изяснен момента на настъпване на смъртта. Веществените доказателства не са били предявени на защитата и подсъдимия, поради което присъдата е постановена на негодни доказателства. Отново се заявява искане за оправдаване на подсъдимия, поради недоказано авторство, като в условията на евентуалност е поискано и изменение на обжалваната присъда в санкционната й част, поради неразумната продължителност на процеса и смекчаващите отговорността обстоятелства. Навежда се довод за наличие на случайно деяние. Жалба против присъдата е подадена и от адвокат П. Х. в качеството му на повереник на частния обвинител Д. Ж. К.. Излагат доводи, че присъдата е правилна и обоснована, но наложеното наказание е явно несправедливо, очевидно определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което намират за неправилно и несъобразено със събраните доказателства и поведението на подсъдимия, поради което предлагат да бъде увеличено над средния размер. Претендират се и направените по делото разноски от по 1000 лева за всяко от делата пред първоинстанционния съд по НОХД № 523/2022г и НОХД №674/2024г., двете по описа на ОС-Бургас. Заявено е искане за присъждане на разноските, направени и пред апелативната инстанция. В становище по хода на делото и писмено изложение към жалба, частният обвинител Д. К., чрез защитника си адвокат Х. поддържа подадената жалба и я допълва с конкретни аргументи по направените вече възражения. Счита, че съдът правилно е определил завишената обществена опасност на деянието, като сочи, че обществената опасност на дееца също е много висока. В тази връзка се изтъква поведението на подсъдимия след деянието – липсата на проявено каквото и да било съчувствие и загриженост към баща му, което би могло да предотврати смъртния изход. Сочат като укоримо и заслужаващо правна оценка при определяне на наказанието поведението на подсъдимия при погребението на баща му, за което са споделили св. К. и св. Ж.К.. Предлага се определяне на наказание към средния предвиден в закона размер за това престъпление. Молят съда да потвърди присъдата в останалата част като правилна и обоснована, и остави всички оплаквания, посочени във въззивната жалба на подсъдимия, без уважение. Отново е заявена претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния и въззивния съд. В хода на въззивното производство отново е направено искане от адвокат М. – защитник на подсъдимия Н. К. за допускане на нова съдебномедицинска експертиза и за разпит на вещото лице д-р П., което е оставено без уважение. Също по настояване на защитата, въззивният съд предяви на страните веществените доказателства към делото, описани в списъка към обвинителния акт и номерирани от №1 до №4, плюс парченце от кабелен канал с дължина 2,5 см: 1 брой парче от бял пластмасов канал за кабел с дължина 70 см на капака и 39 см на канала; 1 брой бяло пластмасово парче с неправилна форма с дължина 2,5 см; 1 брой бял пластмасов канал за кабел с дължина 30,5 см и 1 брой бяло парче пластмаса с неправилна форма с дължина 7 см. Относно така предявените веществени доказателства не бяха заявени оспорвания или възражения от страните. Представителят на Апелативна прокуратура - гр.Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата на Окръжен съд-Бургас да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Счита, че както жалбата на подсъдимия, така и жалбата на частния обвинител, са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Излага доводи, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият е блъснал пострадалия, като липсата на следи по тялото на пострадалия от това съприкосновение е ясно и подробно обяснено в съдебно заседание пред БОС от вещото лице по съдебномедицинската експертиза. Счита, че присъдата не почива на предположение, а на събраните по установения в НПК ред доказателства. Намира за неоснователни възраженията на защитата, че е налице случайно деяние, доколкото няма данни за това по делото. Относно размера на наказанието прокурорът счита, че то е правилно отмерено предвид възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало, мотивите да извърши деянието, както и е съобразено с целите по чл.36 от НК, поради което не се налага коригирането му. Частният обвинител Д. К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Тя е представлявана от поверениците адв. Х. и адв. В.. Двамата застъпват становището, че по същество присъдата е правилна, но определеното на подсъдимия наказание е твърде занижено. Посочват, че за своята 25 годишна възраст подсъдимият значително надхвърля младежката възраст, която се характеризира със занижен контрол на постъпките. Изтъкват необходимостта от гарантиране на генералната превенция и отзвукът, който случаят е предизвикал в обществото. Пледират за определяне на наказанието в по-голям размер. В съдебно заседание упълномощения защитник – адв. П. М. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Отново излага аргументи за липса на доказателства пострадалият да е автор на деянието. Моли за оправдателна присъда, евентуално за намаляване размера на наказанието. Посочва, че по делото не се е установило подсъдимият да е бил в лоши отношения с баща си и съжалява за случилото се. Липсата на предприети мерки в помощ на баща му след инцидента се дължат на злоупотребата на последния с алкохол и отказа му да бъде заведен на лекар. Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Н. К. се присъединява към казаното от адвоката му, поддържа твърдението си, че не е виновен и желае да бъде оправдан или да му бъде намалено наказанието. След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, прецени събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в жалбите основания, въззивният съд намери следното: При запознаване с присъдата, настоящият съдебен състав констатира допусната техническа грешка при изписване размера на наказанието „лишаване от свобода“ във втория абзац на диспозитива, относно приложението на чл.66 от НК. Погрешно е посочено, че определеното наказание е две години, при положение, че от съдържанието на мотивите безспорно се установява, че волята на съда е да определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, както изрично е посочено и в първия абзац от присъдата. Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на пълния и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Установено е, че подсъдимият Н. В. К. е роден през .. г., живеел към момента на инцидента в гр. Каблешково, общ. Поморие, ул. „... Завършил е средно образование, не е женен, не е осъждан. Пострадалият В. К. и свидетелката П. К. били съпрузи. От брака си имали две деца - подсъдимият Н. К. и по-големия му брат свид. Ж. К.. От години отношенията между пострадалия и съпругата му били влошени. В. К. злоупотребявал с алкохол, а съпругата вероятно му изневерявала /св.Ж. К./ и това ставало причина за сериозни конфликти между съпрузите, на които ставали свидетели техните деца. Стигнало се до момент, в който двамата заживели разделено във фамилната им къща, находяща се в гр. Каблешково, ул. „.. – пострадалият заживял на първия етаж от къщата, а свид. П. К. се настанила да живее на втория жилищен етаж на къщата заедно със сина си – свид. Ж. К.. Разочарован от поведението на родителите си, последният малко по-късно напуснал къщата и заживял самостоятелно в друго жилище. От м. октомври 2020 г. при пострадалия, в друга стая на първия етаж, се настанил да живее неговият баща – Ж. В. К. (починал след започване на съдебното производство). По време на описаните събития подсъдимият живеел и учел в гр. София, а по късно и в чужбина. На 18.04.2021 г. Н. К. се прибрал в България и се настанил при майка си, на обитавания от нея втори етаж в семейната им къща в гр. Каблешково. Къщата имала и трети, тавански, етаж, който бил необитаем, но подсъдимият К. понякога го ползвал за събирания с приятели. Въпреки, че от всички в семейството подс. Н. К. се разбирал най-добре с баща си, той бил повлиян от влошените отношения между родителите му и злоупотребата с алкохол от страна на баща си, поради това след завръщането си от чужбина избягвал да поддържа отношения с баща си и дори не разговарял с него. Към инкриминирания период от време братът на подсъдимия – св. Ж. В. К., изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Житарово“ към Затвора в гр. Бургас. Разделеното съжителство между съпрузите довело до разделяне и на партидите за ток – една за първи и трети етаж и друга– за втория етаж, като всеки плащал отделно изразходвания ток. Електрическото табло обаче било общо и се намирало на първия етаж, в близост до входната врата. На 23.04.2021 г. петък, след приключване на работа, около 16:15 часа, свид. П. К. излязла от дома си в гр. Каблешково и потеглила с личния си автомобил марка „Хюндай“, модел „Атос“, peг. № А .. КК. Около 17:00 часа свид. К. пристигнала пред дома на свид. Ч. в ж.к. „Меден рудник“ и двете заедно потеглили за с. Момина черква, където пристигнали около 18:00 часа на същия ден. Останали във вилата на свид. Ч. до сутринта на 25.04.2021 г., неделя, когато потеглили обратно. Около 10:30 часа К. оставила Ч. пред дома й в гр. Бургас и продължила към гр. Каблешково. След заминаването на свид. К. за с. Момина Църква, в семейната къща останали подсъдимият Н. К., баща му В. К. и дядо му Ж. К.. На 24.04.2021 г., в периода между 16:00 – 17:00 часа, подсъдимият се качил на третия етаж на къщата и установил, че електрозахранването на този етаж е спряно. В същото време чул шум, идващ от обитавания от него и майка му втори етаж на къщата. Решил да слезе да провери какво става и защо няма ток на таванския етаж. Слизайки по стълбите от третия към втория етаж, подсъдимият видял баща си – пострадалия В. К., който стоял на стълбищната площадка на втория етаж и свалял входната врата, която водела към обитаваните от подсъдимия и майка му помещения. Обикновено тази врата свид. К. държала постоянно заключена, за да няма пострадалия достъп до стаите им, но в този ден, качвайки се към тавана, подсъдимият я бил оставил отключена. Виждайки сина си, пострадалият К. го попитал с висок и агресивен тон кой е спрял тока на първия етаж. Подсъдимият на свой ред го попитал кой е спрял тока на таванския етаж. Пострадалият, отново с агресивен тон, отговорил, че той плаща тока на първия и третия етаж. Тогава подсъдимият обяснил, че той лично е изкарал от ел. таблото предпазителя за първия етаж, и го е оставил на намиращата се наблизо печка, тъй като установил, че на етажа нямало никого, а всичко светело. В този момент Н. К. се намирал на второто стъпало на стълбите, водещи от третия към втория етаж, а баща му бил на площадката на втория етаж. С лявата си ръка пострадалият хванал подсъдимия за дясната му ръка, в областта над лакътя, и с дърпане го свалил при себе си на площадката на втория етаж. Подсъдимият К. веднага реагирал, като блъснал с лявата си ръка пострадалия по гърдите и го избутал към стената на площадката, казвайки му „не ме докосвай, мухльо“. Думите му още повече ядосали баща му, който с думите „Ти кого наричаш мухльо?“, посегнал да удари сина си. Подсъдимият К. отново го отблъснал, изблъсквайки го с лявата си ръка по гърдите към стената. Пострадалият отново се насочил агресивно към него. Подсъдимият за трети път го отблъснал с ръка към стената, с намерение да се прибере в жилището си, като в този момент се намирал на входа му и входната врата все още била свалена от пострадалия К.. Тогава пострадалият взел част от пластмасов канал за кабел, който бил поставен в саксия с цвете, намираща се върху разположеното на площадката на втория етаж порт-манто и замахнал да удари с него сина си. В този момент, пострадалият се намирал на стълбищната площадка на втория етаж, с гръб към стълбите между втория и първия етаж, а подсъдимият стоял на прага на входа на жилището си, с лице към стълбите. Подсъдимият К. забелязал това и за да се предпази вдигнал дясната си ръка, като с нея поел удара, а в същото време отблъснал баща си, блъскайки го с лявата си ръка в гърдите. Пострадалият загубил равновесие, направил няколко крачки назад, и паднал по стълбите с цяло тяло, на лявата си страна, след което се свлякъл по стъпалата и спрял на междинната площадката между втория и първия етаж. После В. К. се изправил до седнало положение на стълбите и започнал да се заканва на сина си. Подсъдимият К. не обърнал внимание на баща си, не слязъл да му помогне, а започнал да поставя на мястото й свалената входна врата за обитаваните от него и майка му помещения на втория етаж. След като приключил, той погледнал към стълбището, но баща му вече го нямало. Тръгнал да го търси и го видял в гръб на първия етаж, отиващ към обитаваната от него стая. Подсъдимият се прибрал на втория етаж и повече нито видял, нито разговарял с баща си. Телефонирал на майка си и й разказал за случилото се. На следващия ден – 25.04.2021 г. след обед, около 16:00 ч., излизайки от къщата подсъдимият срещнал на двора дядо си – Ж. В. К., който го попитал какво се е случило между него и пострадалия предния ден. Подсъдимият обяснил, че с баща му са се скарали за плащането на тока, сдърпали се и последният е паднал по стълбите. След обяснението Н. К. излязъл да се срещне с приятелите си и да играе футбол. След като свид. П. К. се прибрала от с. Момина черква на 25.04.2021 г. около 19:00 часа на същия ден, тя се обадила по телефона на своята приятелка св. Ч., като й споделила, че пострадалият К. отново е пиян и пак има разправии. На 27.04.2021 г. рано сутринта свид. Ж. В. К. открил сина си В. К. мъртъв на пода в стаята, обитавана от последния. Около 06:52 часа на същия ден той подал сигнал за случилото се на телефон 112. На място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ – Бургас, филиал Поморие, както и наряд „патрулно-постова дейност“ при Районно управление на полицията (РУ) в гр. Поморие, в състав младши инспектор Х.Х. и младши автоконтрольор Й.Б., които намерили пострадалия легнал по гръб на пода, с глава подпряна на вратата към терасата, гол от кръста на долу, като долнището му било смъкнато в краката и върху него имало фекалии. Изглеждал мъртъв. Краката му били студени. На място пристигнала дежурна оперативна група от РУ – Поморие. Смъртта на пострадалия била установена от медицинския екип, като бил издаден и Фиш за спешна медицинска помощ (л. 170 от ДП). На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие (л. л. 43-45 от ДП), след което трупът на пострадалия бил откаран в УМБАЛ - Бургас, отделение по „Съдебна медицина“ където на 28.04.2021 г. бил извършен оглед и аутопсия на същия (л. л. 54-56 от ДП). При извършената аутопсия били установени следните травми: счупване на от трето до осмо ребро, контузия на бял дроб, кръвонасядане в ляво на капсулата на ляв бъбрек и меките тъкани около него, както и на предна стена в ингвиналната област. На 28.04.2021 г. бил извършен оглед на местопроизшествие (л. л. 63-65 от ДП) на стълбището на къщата, където се е развил конфликта между подсъдимия и пострадалия, като по време на това процесуално следствено действие, под пластмасова кофа с растение, находяща се в дясно от входната врата на къщата, било намерено парче бял пластмасов канал за кабел с дължина 70 см. на капака и 39 см. на канала, а на площадката на втория етаж било намерено пластмасово парче с неправилна форма и с дължина 2,5 см. Наред с това, в саксия, находяща се в дясната част на разположено на северната страна на стълбищната площадка на втория етаж дървено порт манто, бил намерен бял пластмасов канал за кабел с дължина 30,5 см., а на четвъртото стъпало на стълбището, водещо от втория към третия етаж, било намерено бяло парче от пластмаса с неправилна форма и обща дължина 7 см. Установените вещи, след приключване на огледа, били предадени с протокол за доброволно предаване (л. 150 от ДП) от подсъдимия Н. К.. На същата дата – 28.04.2021 г., по реда на чл. 158 от НПК, със съгласие на лицето, било извършено освидетелстване на подсъдимия Н. К. (л. л. 91-93 от ДП), което не установило наранявания или следи от борба по тялото му. Видно от приложеното по делото писмено заключение по назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на труп № 58/2021 г. (л. л. 96-99 от ДП), в хода на извършените оглед и аутопсия на пострадалия е установена гръдна травма, счупване на ребрата – от трето до осмо вляво, с кръвонасядания в местата на счупванията, контузия на левия бял дроб, кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек и меките тъкани около него, съответстващи по разположение на кръвонасядането по хълбочната област на тялото. Според експертното заключение, непосредствената причина за смъртта на пострадалия В. К. е остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развили се в резултат от гръдната травма. В съдебно заседание експертът уточнил, че констатираните счупвания на ребрата и протрузията на белия дроб представляват тежка гръдна травма, която не е позволила на пострадалия да извършва ефективна дихателна дейност, а така развилата се дихателна недостатъчност е затруднила сърдечната дейност. Вещото лице сочи още, че смъртта не е настъпила веднага, тъй като тя се е явила краен резултат от процес, възникнал от гръдната травма и който бавно се е задълбочил, и довел до сърдечна недостатъчност. Поради тази причина експертът сочи, че е било възможно в началото пострадалият да е активен, включително да ходи и излиза. Предвид тези обстоятелства експертът е категоричен, че е налице пряка причинно-следствена връзка между гръдната травма, получена от пострадалия на 24.04.2021 г., и смъртта му, констатирана на 27.04.2021 г. Вещото лице сочи още, че смъртта е настъпила след период от време, през който, ако е била потърсена лекарска помощ, е могъл да бъде избегнат смъртния изход. Според експертното заключение, уврежданията отговарят да са получени при блъскане и падане по стълбището върху лявата част на тялото. При огледа и аутопсията на трупа на пострадалия не са били установени увреждания, причинени от самото блъскане – този извод е потвърден и от назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 570/2021 г. (л. л. 131-133 от ДП). В съдебно заседание експертът уточнява, че при блъскане с ръце, особено ако пострадалото лице е било с дрехи, по тялото му не биха останали видими следи. Предвид тези данни и с оглед интензитета на блъскането, довело до загуба на равновесие и падане на пострадалия по стълбите, вещото лице е направило извод, че на В. К. е била причинена болка. Видно от приложеното по делото писмено заключение по назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза - Протокол № 461/2022 г. (л. л. 272-274 от ДП), установените в хода на извършените оглед и аутопсия на трупа на пострадалия В. К. кръвонасядания с площ 20x10 см., разположени в лявата му хълбочна област, от крилото на хълбочната кост нагоре и назад, са се появили часове след падането на пострадалия, като най добре отговарят да са получени след блъскане, при падане на тялото върху неравен терен на лявата му страна. В досъдебното производство е била назначена и съдебномедицинска експертиза за установяване наличието и съответно вида и механизма на получаване на телесните увреждания на подсъдимия К.. Видно от приложеното по делото писмено заключение № 571/2021 г. (л. л. 139-140 от ДП), по тялото и главата на подсъдимия не са установени травматични увреждания. Според писменото заключение по назначената в хода на разследването комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на подсъдимия К. (л. л.104-114 от ДП), към инкриминирания период от 24.04.2021 г. до 27.04.2021 г., същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Поведението му е било нормално психологично мотивирано, изключващо психопатологична продукция като качествено или количествено нарушение в отделни психични сфери – съзнание, мислене, възприятия, емоции, памет, интелект. Подсъдимият не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта му и да пречи за провеждане на наказателното производство. Подсъдимият К. е способен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на извършване на деянието 24.04.2021 г. не е бил в състояние на физиологичен афект. Преживяванията му в този момент не надхвърлят нормалната човешка емоционалност и той е можел адекватно да ръководи постъпките си. Вещите лица сочат, че в клиничната психиатрия не съществуват диагноза или термини като уплаха, смущение или силно раздразнение и се въздържат от коментар на последните. Въззивната инстанция се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че заключенията на съдебномедицинските експертизи са относими към предмета на делото, че същите са компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в областта на медицината и постави изводите им в основата на изясняването естеството на фактите и тяхната взаимна връзка с обстоятелствата, при които са били нанесени травматичните увреждания по тялото на пострадалия К., както и за разбирането на настъпилите последици, в тяхната причинно-следствена връзка, с която се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за причинения обществено опасен резултат. Експертите са отговорили на всички поставени въпроси и са обосновали в пълнота заключенията си по депозираните експертизи, което са направили в присъствие на страните по делото в откритото съдебно засе дание. Съдът, споделя оценката на първата инстанция, че както заключенията на експертизите по делото, така и отговорите в съдебно заседание на вещите лица по тях са представени в пълнота и в съответствие с изискв анията на НПК, поради което кредитира направените заключения на експертизите изцяло. Описаната фактическа обстановка се споделя изцяло от въззивната инстанция, като категорично установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и от заключенията на извършените експертизи, които първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и е изложил убедителни съображения. За да постанови обжалваната присъда, Окръжен съд Бургас е провел съдебно следствие по общия ред и е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и заключения по назначени и изслушани експертизи. Настоящият състав, като се съгласява с повечето от изложените изводи в атакувания съдебен акт по фактите , направи и самостоятелна служебна проверка на доказателствените източници събрани по делото и намери основание за частична корекция на приетото от първостепенния съд. Въззивният съд като втора инстанция по фактите, има задължението да установи фактическата обстановка по делото, като отчете всички налични процесуално годни доказателства. В изпълнение на това правомощие, съдът първо прецени служебно процесуалната им годност, а след това тяхната обективност, доказателствената стойност, с която допринасят за установяване и проверка на въведените обвинителни факти. Съдът провери правилността на оценъчната дейност в атакувания съдебен акт, за да отговори на възраженията на защитата и на подсъдимия, които са останали недоволни от постановения съдебен акт на ОС-Бургас. При направения собствен прочит и анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, като за допустимостта на част от свидетелските показания настоящият състав формира различно мнение, което не се отразява на крайния съдебен акт. Настоящият състав се солидаризира с мотивите на първостепенният съд за процесуална изрядност, респективно за допустимост на обясненията на подсъдимия Н. К., дадени на досъдебното производство и приобщени, чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2 вр., ал.1, т.3 от НПК, доколкото подсъдимият е дал противоречиви обяснения пред съда, респективно намери за неправилни защитните твърдения, че тези обяснения са опорочени и недопустими, тъй като не са събрани по предвидения в НПК ред, доколкото били депозирани по време на предварителна беседа . Видно от данните по делото, подсъдимият е бил разпитван два пъти на досъдебното производство: първоначално на 27.04.2021г. е разпитан в качеството му на свидетел и пострадал, предвид смъртта на неговия баща; след привличането му като обвиняем на 29.04.2021г. е депозирал обяснения в присъствието на упълномощен защитник-адвокат и след като са му разяснени всички права, включително и правото да откаже да даде обяснения. Не се установяват по делото полицейски показания за направени самопризнания от страна на подсъдимия по време на проведени с него предварителни беседи, съответно такива не са били кредитирани и не са били поставяни в основата на осъдителната присъда. Предвид изложеното, възражението на защитата за липса на самопризнание, дадено от подсъдимия в досъдебното производство, поради опороченост на неговото събиране, извън предвидения в НПК ред, е неоснователно като лишено от доказателствена опора. Не може да се приеме и че подсъдимият е бил в състояние на объркване и шок поради смъртта на баща му, когато е давал обясненията, поради което е изложил данни за събития, които реално не са се случили. Това е така, защото Н. К. е привлечен като обвиняем и разпитан в това му качество два дни след установяване смъртта на пострадалия, към този момент първоначалният шок би трябвало вече да е преминал и той да е имал възможност да осмисли случилото се – конфликта с баща му и настъпилите последствия. Освен това на разпита е присъствал защитник, който е следил за спазването на процесуалните права на Н. К.. Изложените от последния данни са пълни, логични, последователни, те донякъде преповтарят казаното на разпита му като свидетел, но и допълват и обогатяват първоначалния му разказ, без да се констатира вътрешно противоречие. Също така настоящата инстанция отчита и че веднага след приключване на разпита е проведен следствен експеримент, отново в присъствието на защитник, при който подсъдимият активно е участвал, като показал нагледно къде се е случило спречкването между него и баща му, как са били разположени телата им едно спрямо друго, движенията, които е извършвал всеки от двамата и механизма на извършване на престъплението, както и положението на тялото на пострадалия след като е паднал по стълбите. Поведението на подс. К. при провеждане на експеримента е контролирано, овладяно, мисълта му е ясна, показаното съответства на дадените преди това обяснения, както и на установените веществени доказателства при извършения оглед – парчета от пластмасов канал за кабел. Неоснователно е и другото възражение на защитата за допуснати съществени нарушения на правото на защита на подсъдимия при разпита му като свидетел на досъдебното производство. Действително този разпит е проведен в отсъствието на защитник, но след привличането на Н. К. като обвиняем изложените от него данни в този разпит е недопустимо да се ползват като доказателствено средство при постановяване на присъдата, поради което не са кредитирани от окръжния съд като доказателствен източник. Нарушение на процесуалните правила щеше да е налице при неправомерно позоваване на този разпит при постановяване на присъдата. В случая обаче първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като въпросният разпит е останал извън доказатествената съвкупност по делото, поради което не е оказал влияние на съда при изграждане на вътрешното му убеждение и правните изводи по делото. Известно е, че обясненията на подсъдимия са с двойствена процесуална природа, доколкото не са само гласно доказателствено средство, но и такова за упражняване правото на защита от обвиненото лице. Същевременно, не може да се приеме, че доколкото този доказателствен източник произхожда от лице, чиято наказателна отговорност е била ангажирана по делото, то винаги съдържат изначална недостоверност. Оценката за правдивостта в твърденията на обвиняемия и/или подсъдимия следва да се преценява не на база на процесуалното му качество, а след внимателна и задълбочена съпоставка с останалите гласни, писмени и веществени доказателствени средства, както и на изводите и заключенията произтичащи от експертните заключения. Извършената в конкретния случай съвкупна и задълбочена преценка обуславя извод, че обясненията му, дадени на досъдебното производство, са обективно депозирани, докато тези дадени в съдебното следствие пред ОС-Бургас представляват защитна версия по повдигнатото обвинение. Съдът намери, че обясненията му съдържат фактически описания в подробности за случилото се, поради което са ценен източник на доказателствена информация. При разпита си в съдебно заседание подсъдимият не отрича фактите и обстоятелствата, при които се е конфронтирал с пострадалия на стълбищната площадка на втория етаж. Разликата с дадените на досъдебното производство обяснения се състои в това, че в съдебно заседание подсъдимият отрича единствено обстоятелството да е блъснал пострадалия. Заявява, че той сам е паднал под влияние на изпития алкохол. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия за блъскане на пострадалия, се потвърждават от заключенията на назначените съдебно медицински експертизи и от проведения следствен експеримент с негово участие. Разположението на площадката, където е станал инцидента и намиращите се там вещи са описани в протоколите за оглед и за извършен следствен експеримент, а визуално може да бъде възприета в изготвените фотоалбуми към тях. Установени са парчета от канал за кабел, приобщени от разследващите органи в присъствието на подсъдимия и съответстващи на данните в обясненията му. В този смисъл, доказателствената основа за извършеното от К., за механизма на деянието и тяхното значение за падането на пострадалия, не е ограничена само от информацията, съдържаща се в прочетените обяснения от досъдебното производство. Ползването на обясненията му за постановяване на осъдителен съдебен акт, с оглед предвиденото в закона процесуално ограничение по смисъла на чл.116, ал.1 НПК, касае случаи, когато самопризнанията са единствените доказателствени сведения за извършеното престъпление, а настоящият случай не е такъв. В този смисъл претендираната от защитата процесуална негодност на посоченото доказателствено средство – обяснения на обвиняем, е неоснователно. Като приема, че искането на защитата да бъдат игнорирани приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.2 79, ал.2 вр., ал.1, т.3 от НПК обяснения на подсъдимия Н. К. о т 29.04.2021 г. от Д П е неоснователно, настоящият състав също постави последните в основата на изводите си по фактите, доколкото са депозирани добросъвестно и са в единство с останалия доказателствен материал. Правилно първостепенният съд е извършил преценка за тяхната достоверност, доколкото същите са били депозирани добросъвестно, без стремеж за дистанциране от създалата се ситуация, нито такъв за невярно или изопачено пресъздаване на фактите и обстоятелствата. В тях не личи опит за налагане на защитна теза или стремеж да прикрие или измени известните му факти по случая. Настоящият състав се довери на изложеното по фактите от подсъдимия в разпита му като обвиняем на досъдебното производство, доколкото описанието за случилото се и действията, довели до падането на пострадалия по стълбите, е правдиво и единно с посочените други доказателствени източници. В този смисъл съдът кредитира изложеното от К., че именно той е блъснал пострадалия, което е довело до падането на последния надолу по стълбището. Правилно и обосновано първостепенният съд е изключил от доказателствената маса показанията на свидетеля Ж. В. К. – баща на пострадалия и дядо на подсъдимия. Видно е, че същият е починал преди да има възможност да бъде разпитан в съдебно заседание, а показанията му от досъдебното производство не са били приобщени, поради отказ на подсъдимия и неговия защитник да дадат съгласие за тяхното прочитане. Правилно е отчетена и липсата на принос за изясняване на основните факти по делото в показанията на свидетелите Ж.Р. и М. В. Д., поради което същите не са кредитирани. С допълнение към въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник се прави възражение относно показанията на свид. Ж. В. К.. Твърди се, че мотивите на съда в тази част са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се. Настоящият състав не констатира такова противоречие. Показанията на този свидетел не са били приобщени към доказателствената съвкупност. Видно от мотивите на присъдата, ОС-Бургас не ги е подложил на обсъждане и по никакъв начин не е интерпретирал тяхното съдържание при формиране на правните си изводи. Първостепенният съд дори е отказал да кредитира част от показанията на свид. Д. К. и П. К., поради невъзможност същите да бъдат съпоставени с показанията на свид. Ж. В. К. и да се установи тяхната достоверност. Основателно по-голямата част от показанията на свидетелите Д. К., Ж. В. К. (брат на подсъдимия и син на пострадалия) и П. К. не са кредитирани, тъй като касаят междуличностни отношения, които нямат връзка с предмета на делото и не разкриват данни от значение за разкриване на престъплението. В тази връзка съдът е отчел и заинтересоваността на посочените свидетели от изхода на делото, доколкото всеки от тях има личен интерес, макар и от различен характер, да изопачи фактите по делото, така че те да обезпечат доказателствено неговата теза. Логично са кредитирани показанията и на тримата свидетели относно влошените семейни отношения между пострадалия и съпругата му, за склонността на пострадалия да злоупотребява с алкохол, както и за начина, по който подсъдимия Н. К. е бил засегнат от влошените семейни отношения и алкохолизма на баща му. Извън доказателствената съвкупност са останали показанията на свид. Д. К., с които пресъздава споделеното от нейния баща – свид. Ж. В. К. (починал) относно инцидента. Настоящата инстанция счита, че първостепенният съд неправилно е отказал да кредитира изложените от Д.К. данни относно възникнал скандал между подсъдимия и пострадалия в петък (визира датата на инцидента - 24.04.2021г.) късния следобед. Данни за това обстоятелство се съдържат и в обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, както и в показанията на свидетеля Ж. В. К., който също ги е узнал от починалия си дядо Ж. В. К.. Като недостоверни обаче се отчитат показанията на тази свидетелка, с които твърди, че подсъдимият е казал на дядо си Ж. В. К. (починал) „аз не съм ти Ж., ударих му два удара и отивам да играя топка и да играя в училището“. Това твърдение е изолирано от останалите доказателства и не се подкрепя по никакъв начин, то няма как да бъде съпоставено в показанията на починалия Ж. К., тъй като те не са приобщени към доказателствената съвкупност. Същевременно съдът отчита, че инцидентът е бил честа тема на обсъждане между свидетелката Д.К. и нейния баща, като и двамата са били разстроени от случилото се и измъчвани от съмнения, които е възможно да доведат до различно интерпретиране на някои от събитията. Не без значение е и безспорната заинтересованост на свид. Д.К. от изхода на делото, което допълнително поставя достоверността на показанията й под съмнение. Показанията на свид. П. К. са почти изцяло кредитирани от първоинстанционния съд, с изключение на данните, които излага относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, които преповтарят защитната теза на подсъдимия, изложена в съдебно заседание – че пострадалият е залитнал и паднал, тъй като е бил в пияно състояние. Извън доказателствената съвкупност са останали и твърденията за състоянието на пострадалия, който според нея в деня преди смъртта си се е разхождал по двора, както и за предложена от нея и от подсъдимия помощ на пострадалия, който отказал да отиде на лекар. По отношение на здравословното състояние на пострадалия и способността му да се разхожда по двора е налице несъответствие на показанията със становището на вещото лице д-р П., дадено в съдебно заседание, че след отминаването на първоначалния шок за организма от падането по стълбите, пострадалият е имал силни болки, поради което движението му е било доста затруднено и се е ограничавало до малки разстояния в обитаваните от него помещения. Нелогични и вътрешно противоречиви са и твърденията на свидетелката, че е предложила на пострадалия да го заведе на лекар. В съдебно заседание тя самата казва, че го е избягвала, че е гледала да не се вижда с него, че като го видяла на двора след инцидента и се прибрала, за да не я види, че се е страхувала от лошото му отношение към нея; същевременно свидетелката твърди, че заедно с подсъдимия Н. К. предложили помощ, неясно кога и при какви обстоятелства (дали още първия ден като се е върнала в дома си или на по-късен етап, както и дали тя или подсъдимият са инициирали срещата, за да се уверят, че пострадалият е добре или са го срещнали случайно в къщата). Това изказване е в противоречие и с данните, предоставени от свидетелката при разпита й непосредствено след инцидента – на 27.04.2021г. в досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК. Там тя категорично заявява, че след като се е прибрала от гостуването на свид. Ч. в неделя на обяд не се е интересувала от здравословното състояние на пострадалия, понеже не поддържа контакт и избягва да разговаря с него, за да не влизат в конфликти и противоречия. От сина си е разбрала, че дядо му Ж. (Ж. В. К.) е искал да закарат пострадалия в болница, но същият му е отказал. Съмненията в достоверността на показанията на свид. П. К. в тази им част допълнително се провокират от показанията на свид. Д. К., които макар и косвени, пресъздават думите на Ж. В. К. (починал), че след инцидента П. К. категорично отказала да погледне пострадалия. Отчитайки заинтересоваността на свидетелката П. К., както и липсата на доказателства в подкрепа на твърдението, че с подсъдимия са предложили помощ, настоящият съдебен състав счита, че показанията й в посочената част, дадени в съдебно заседание пред окръжния съд, не следва да бъдат кредитирани. Единственият безспорен факт в случая е, че по делото не се установяват данни действително някой да е потърсил и да оказал помощ на пострадалия, което показва, че дори да е предложена помощ, предложението е било само формално и зад него не е стояло реално намерение да се помогне. Съдът не намери причини да се съмнява в процесуалната годност и допустимост на показанията на свид. Ж. В. К. (син на пострадалия и брат на подсъдимия), като доказателствен източник относно информацията за самия инцидент, която той е узнал от своя дядо – починалия Ж. В. К.. Настоящият съд отчита, че тази информация е придобита по косвен път от лице в напреднала възраст, което също не е било пряк очевидец на служилото, а само е възприело, че във времевия период на инцидента, както е съобщен от подсъдимия, е имало конфликт между него и пострадалия, като последният бил малко пийнал, при което е чул женски глас и боботене. Какво точно е имал предвид дядото на свидетеля К. под „боботене“ и дали действително е чул женски глас няма как да бъде изследвано, поради невъзможността за кредитиране на показанията му, дадени на досъдебното производство. Въпреки това преповторената от свидетеля Ж. К. информация за скарването между неговия брат – подсъдимия Н. К. и баща му - пострадалия В. К. кореспондира с изложеното в обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и в показанията на свид. Д. К., поради което настоящият състав отчете значимостта на доказателствената информация, предоставена от свидетеля и респективно приноса им за изясняване на фактите по делото. Безспорно е установен фактът, че към момента на извършване на деянието свид. П. К. не се е намирала в дома си, а е била в с.Момина черква със своята приятелка свид. С. Ч.. Показанията на двете свидетелки са непротиворечиви и обективни, взаимно кореспондират помежду си, поради което за съда не се поражда съмнение относно тяхната достоверност. Безспорно е, че процесът по доказването на авторството на деянието и свързването му именно с подсъдимия е значително усложнен от липсата на преки доказателства, които да потвърдят самопризнанието на Н. К., дадено на досъдебното производство и да свържат поведението му с падането на пострадалия по стълбището и последвалата смърт, както и да установят обстоятелствата, при които всичко това се е случило. Не са установени очевидци на събитията, тъй като подсъдимият и пострадалият са били сами на стълбищната площадка на втория етаж на къщата. Единственото друго лице, което е присъствало в къщата, е Ж. В. К., който е починал преди да бъде разпитан в съдебно заседание и показанията му от досъдебното производство не са приобщени към доказателствената маса. Разпитаните по делото свидетели установяват факти и обстоятелства предшестващи или следващи във времето събитието на престъплението, но не и такива, установяващи случилото се между баща и син в деня на инцидента. Въпреки това и настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, прие, че в случая са налице достатъчно по обем, макар и само косвени доказателства, подкрепящи кредитираните обяснения и извършения следствен експеримент и позволяващи изводи относно авторството на инкриминираното деяние, връзката му именно с подсъдимия и вината на последния. Във връзка с възраженията на защитата следва да се отбележи, че изводите относно релевантните факти биха могли да отразят успешно истинната картина на престъплението не само въз основа на преки доказателства, но и в поредица от съждения, логически връзки и заключения, основани на косвени по характера им доказателства – подход, който не е нито недопустим, нито непознат в наказателния процес. С жалбата на подсъдимия е повдигнато възражение за автентичността на веществените доказателства, приложени по делото: 1 бр. парче от бял пластмасов канал за кабел с размер дължина 70 см., на капака и 39 см. на канала, 1 бр. бяло пластмасово парче с неправилна форма с дължина 2,5 см., 1 бр. бял пластмасов канал за кабел с дължина 30,5 см. и 1 бр. бяло парче пластмаса с неправилна форма с дължина 7 см. При предявяване на тези вещи в съдебно заседание пред ОС-Бургас, подсъдимият е заявил, че не е сигурен, че това е предметът, с който баща му е замахнал към него и, че тези вещи не ги е предал той на разследващите органи. Съдът му е предявил намиращия се на л.150 от ДП протокол за доброволно предаване на процесните вещи, при което подсъдимият е потвърдил, че подписът, положен на документа е негов. По желание на защитата същите веществени доказателства са предявени и в съдебно заседание пред Апелативен съд – Бургас, при което подсъдимият и неговият защитник заявиха, че нямат въпроси и не коментираха автентичността на предявените вещи. Настоящият състав не намира възражението на защитата за основателно. Предявените и описани в ОА вещи са били констатирани с протокола за оглед на местопроизшествие от 28.04.2021г. и на същата дата са били предадени от Н. К.. Веществените доказателства са описани с протокол за оглед на същите от 17.06.2021г. и приложения към него фотоалбум. Намирането на посочените вещи на мястото на престъплението потвърждава вероятността някоя от тях да е послужила в конфликта, разразил се между баща и син, и е в подкрепа на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство. Отричането от последния да е предавал процесните вещи и тяхната автентичност, настоящата инстанция обяснява с поддържаната защитна теза в съдебното производство. Настоящият съд счита за необходимо да отговори и на възражението на защитата, че извършеното представлява случайно деяние, като пострадалият е загубил равновесие, залитнал е и сам е паднал по време на конфликта с подсъдимия. Съобразявайки кредитираните по делото доказателствени материали, настоящата инстанция не намира това възражение за основателно. В обясненията си подсъдимият подробно описва поведението на всеки от двамата участници в конфликта, който се е състоял от неколкократни дърпания и бутания. По делото не се установиха данни пострадалият да е бил в пияно състояние към момента на конфликта, взетите след смъртта му на 27.04.2021г. кръвни проби и установеното в кръвта му минимално количество алкохол, не могат да бъдат отнесени към датата на инцидента три дни по-рано на 24.04.2021г. Самият подсъдим в обясненията си не дава информация баща му да е бил пиян. Посочва, че баща му е бил със зачервени очи и не е бил в адекватно състояние, но не посочва същият да е миришел на алкохол и да се е държал като пиян. В описаното поведение на баща му не е посочено нито веднъж той да е залитнал или да е загубил равновесие. Предвид изложеното настоящата инстанция се присъединява към извода на първоинстанционния съд, че падането на пострадалия по стълбите е следствие от блъскането му от подсъдимия К.. Този извод на съда не се разколебава от липсата на следи по тялото на пострадалия от съприкосновението с ръцете на подсъдимия. В тази връзка съдът кредитира разясненията, дадени в съдебно заседание пред ОС- Бургас от вещото лице д-р П., който е категоричен, че блъскането е лека травма, която не оставя видими следи по тялото, особено ако е покрито с дрехи. Изложеното оборва възражението на защитата, че липсата на следа, означава и липса на извършено блъскане от страна на подсъдимия. Появата на видимо нараняване в областта на тялото, където е станал контакта с ръцете на подсъдимия не е задължителна последица, независимо от силата на блъскането, затова деянието е квалифицирано като лека телесна повреда, пряка последица от която е единствено причиняването на болка. Не е налице фактическият състав на чл.15 от НК, тъй като деецът е могъл да предвиди, че блъскането на баща му, стоящ на стълбищната площадка между втори и първи етаж с гръб към стълбите, може да доведе до падането на последния по стълбите към долния етаж, които нямат защитни парапети и перила. Това е можел да предвиди, с оглед нормалното си интелектуално развитие и житейски опит, и знаейки здравословното и физическо състояние на своя родител. Аргументи в подкрепа на твърдението за случайно деяние са изложени от защитата и в друга насока, като се твърди, че подсъдимият не е получил фаталните наранявания по тялото си по време на конфликта със сина му, а при самостоятелно падане, станало на по-късен етап. Излагат се аргументи, че след получаване на тежките наранявания, В. К. не би следвало да може да ходи и би починал в рамките на 24-28 часа, предвид установената при аутопсията атеросклеротична плака, от която е боледувал. За изясняване на тези предположения, в съдебно заседание пред ОС-Бургас са зададени въпроси на вещото лице д-р П., който е дал конкретни отговори с оглед медицинското си образование и професионален опит. Посочва, че нараняванията отговарят да са получени по време към датата, на която е съобщено, че е станал инцидента – 24.04.2021г. Посочва, че подсъдимият не е можел да прави дълги разходки, но е можел да става и да се придвижва в помещенията, където живее, като вещото лице уточнява, че непосредствено след травмата организмът още не е шокиран и е възможно да извършва активни движения. Посочил е, че констатираното атеросклеротично заболяване допълнително е затруднило сърдечната дейност след настъпване на комбинираната тежка гръдна травма. Изрично е посочено, че наличието на плака в кръвоносните съдове не е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, тъй като при установените наранявания на пострадалия, той е щял да развие сърдечна недостатъчност и при липса на атеросклеротична плака. Вещото лице напълно изключва възможността тежката гръдна травма да е в резултат от падане на пострадалия от леглото му на земята, предвид положението на тялото му, когато е открит мъртъв на 27.04.2021г. Обосновава становището си, че счупването на ребрата не може да се получи при такова падане, но съответства на падане по стълбите, както е описано в обясненията на К.. Основавайки се на специалните знания на вещото лице, настоящият съд приема, че не са налице данни нараняванията на пострадалия да са получени по друг начин и в друг времеви период, различни от описаните в обясненията, дадени на досъдебното производство. Без основание е и възражението на защитата, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на обвинителния акт, като е приел, че освен с действие, деянието е извършено и с бездействие (неоказване на първа помощ на пострадалия след инцидента), каквото не е описано от прокурора при предаване на обвиняемия на съд. След запознаване с присъдата и мотивите към нея настоящият съд не констатира изявление на първоинстанционния съд, с което да е приел, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.124, ал.1 от НК е осъществено и чрез бездействие. Поведението на подсъдимия след инцидента, включително и липсата на оказана на пострадалия помощ, е отчетено единствено като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство при определяне вида и размера на наказанието. С оглед на изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства, същите не оставят никакво съмнение досежно авторството на деяни ето, извършено от подсъдимия Н. К. и в този смисъл въззивния съд споделя напълно изводите на първата инстанция. При така приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано е приел, че подс. К. по непредпазливост е причинил смъртта на баща си вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. Това е така, тъй като на посочените по-напред дата и място умишлено е блъснал силно с ръце баща си, в резултат на което последния е паднал от собствен ръст по стълбите между втори и първи етаж на семейната им къща, свлякъл се на лявата си страна до междинната стълбищна площадка и получил гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра от трето до осмо в ляво, с кръвонасядания в местата на счупванията, и контузия на левия бял дроб, вследствие на което настъпила остра дихателна и сърдечна недостатъчност, довели до смъртта на пострадалия В.Ж. К., настъпила на 27.04.2021 г. Повдигнатото обвинение е за извършено престъпление по чл.124, ал.1, предл.3 вр. чл.130, ал.2 от НК. Първоинстанционният съд безкритично е възприел тази правна квалификация. Настоящият съд също счита, че нормата на чл.124 от НК е приложима, но в друга хипотеза, доколкото са налице данни, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл.12, ал.2 от НК. Безспорно са налице характеристиките на престъплението по чл.124 от НК от обективна и субективна страна. Изпълнителното деяние се изразява в умишлено причиняване на телесна повреда, като настъпването на смъртта е по-отдалеченият резултат, който настъпва впоследствие и не се цели пряко от дееца, но се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с нанесеното телесно увреждане. В настоящия случай съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, поради което същите са достоверен източник за намеренията на подсъдимия и мотивите му за извършване на деянието. Правилно ОС-Бургас е приел, че умишлено причиненото телесно увреждане, за което подсъдимият следва да отговаря и в рамките на което следва да се определи квалификацията на процесното деяние, е лека телесна повреда. Правилно решаващият съд е оценил извършеното от подсъдимия блъскане като силно, за да има като последица загуба на равновесие за пострадалото лице. Несъществен фактор е липсата на установени при огледа и аутопсията на труп следи от блъскането, предвид становището на вещото лице д-р П., че липсата на следи е напълно нормална последица от такъв тип въздействие върху тялото, особено ако мястото на съприкосновението е било покрито с дрехи. Установените чрез доказателствените материали по делото факти правилно са дали основание на първостепенния съд да определи като умишлени действията на подсъдимия, изразяващи се в блъскане на пострадалия в областта на гърдите, които са с характер на лека телесна повреда без разстройство на здравето. По отношение на този резултат подсъдимият Н. К. е действал при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици - в случая причинената на пострадалия лека телесна повреда и е искал настъпването на тази последица от деянието му. Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, подсъдимият е извършил деянието в състояние на вменяемост и при него не са установени данни за интелектуална непълноценност. Подсъдимият е съзнавал, че блъскането в областта на гърдите на друго лице е общественоопасно деяние, както и че в резултат на това действие, с оглед силата с която е осъществено и насочеността му, ще постигне преместване на тялото на пострадалия и болка на мястото на сблъсъка, което представлява разстройство на здравето неопасно за живота, поради което може да се заключи и че е искал настъпването на този резултат. В тази връзка наказателната му отговорност по чл.124, ал.4 от НК е във връзка с осъществено деяние по чл.124, ал.1 вр. чл.130, ал.2 от НК относно причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Извършените действия, с които е причинена леката телесна повреда се намират в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, тъй като са сложили началото на причинно-следствен процес за получаване на по-тежките телесни увреждания, причинили смъртта на В. К.. В резултат на осъщественото от подсъдимия механично въздействие върху тялото на пострадалия, той е загубил равновесие, тялото му се е отместило в посока към стълбището и е паднал от собствен ръст, като се е свлякъл по стъпалата на лявата си страна. При това падане пострадалият е получил гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребрата вляво от трето до осмо, контузия на ляв бял дроб, кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек и меките тъкани около него, които са довели до остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Подсъдимият Н. К. извършил общественоопасното деяние, въпреки че в съзнанието му е имало представи, че пострадалият В. К. е значително повъзрастен от него, че терена на мястото на произшествието представлява стълбищна площадка с неголеми размери, че стълбището не е имало поставени парапети ли други прегради, поради което е било необезопасено, че разположението на тялото на пострадалия е било с гръб към стълбището, което води в посока надолу, както и че като избута силно пострадалия, последният може и да загуби равновесие и да падне. Не е доказано, че в съзнанието си подсъдимият е имал представи, че в резултат на то ва блъскане пострадалият със сигурност ще падне от собствен ръст надолу по стълбите, ще си счупи ребрата в стъпалата и ще получи тежка гръдна травма, от която да почине по-късно. От друга страна при блъскането е било възможно лицето да загуби равновесие, но да не падне въобще или да падне на стълбищната площадка, което не би довело до получаване на тежките наранявания. Падането на пострадалия по стълбите и получените от него наранявания , не е задължителна последица от въздействието върху тялото му чрез блъскане , а представлява само една хипотетична възможност, която може и да не се реализира. По изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на причинената на пострадалия тежка гръдна травма, довела до неговата смърт, подсъдимият не е действал умишлено - с пряк или евентуален умисъл, тъй като не е предвиждал настъпването на тази общественоопасна последица, т.е. липсва интелектуалният момент на умисъла. В конкретната ситуация, блъскането на пострадалия не е обстоятелство, от което да може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е искал да причини на баща си гръдна травма и смърт, нито че е допускал това, отнасяйки се с безразличие към този резултат. При установените по делото фактически положения въззивният съд приема, че по отношение на причинената на пострадалия В. К. тежка гръдна травма, която е довела до смъртта на пострадалия, подсъдимият Н. К. е действал при непредпазлива форма на вината във вид на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал, че в резултат на блъскането на пострадалия, последният ще залитне и ще падне по стълбището, при което ще си счупи ребрата в стълбите и в резултат на това ще получи тежка гръдна травма, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тази последица от деянието си. В конкретния случай подсъдимият е бил длъжен и е могъл да съобрази, че на мястото на инцидента теренът е бил неравен предвид наличието на стълбище и да предвиди, че при блъскане на пострадалия съществува голяма вероятност той да залитне в посока към стълбището и да падне, в резултат на това да получи наранявания, несъвместими с живота му. Вън от вниманието на първата инстанция са останали значителен обем от факти, посочени в обвинителния акт, признати от подсъдимия и неоспорени от страните, които водят до извода, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние по чл.124 от НК при условията на неизбежна отбрана, при която отбранителните действия са надхвърлили необходимите такива за отблъскване на нападението. За това сочат фактите по делото. На 24.04.2021г. подсъдимият слязъл от третия етаж на втория етаж на къщата, в която живее и там видял своя баща, който му се нахвърлил със словесна и физическа атака. Нападението от страна на пострадалия започнало още докато подсъдимият се намирал на стълбите, като го хванал за ръката и го издърпал при себе си на площадката на втория етаж. След това, пострадалият, провокиран от това, че синът му го нарекъл „мухльо“, посегнал да го удари няколко пъти, при което подсъдимият отблъсквал атаките, изблъсквайки баща си с ръце по гърдите. Пострадалият взел намиращ се наблизо пластмасов канал за кабел и замахнал да удари с него сина си, подсъдимият вдигнал дясната си ръка да се предпази, като с нея поел удара и в същото време отблъснал баща си, блъскайки го с лявата си ръка в гърдите. В Резултат от това блъскане пострадалият загубил равновесие, направил няколко крачки назад и паднал по стълбите с цяло тяло, при което се свлякъл по стъпалата. В рамките на повдигнатото по чл.124, ал.1 о т НК обвинение на подсъдимия и при така очертаната в обвинителния акт и установена в хода на първоинстанционното съдебно следствие фактическа обстановка, настоящият съд достигна до правния извод, че деятелността на подсъдимия Н. К. попада в обхвата на разпоредбата на чл.124, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.12, ал.2, вр. ал.1 от НК. Това е така, защото трайно установено в правната теория и съдебната практика е разбирането, че неизбежна отбрана е налице, когато се установи едно започнало и все още продължаващо нападение, при което са застрашени държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на друго лице и за да бъдат защитени тези интереси се причиняват вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Настоящият състав намира, че установените по делото факти водят до единственият извод, че с поведението си пострадалият В. К. е осъществил нападение върху неговия син - подсъдимия Н. К.. Нападението е инициирано и започнало от пострадалия, без той да е бил провокиран от неправомерни действия на подсъдимия. Макар и нападението да не е оставило наранявания и видими следи по тялото на подсъдимия, то се характеризира с упорство и целеустременост от страна на пострадалия. Нападението е било противоправно. То е било интензивно, като пострадалият си е послужил дори с намиращи се в близост предмети, като по този начин е застрашавал личността на отбраняващия се. Нападателните действия са били агресивни и насочени пряко към подсъдимия. Нападението не е било преустановено и е продължило до момента, когато подсъдимият го прекратил, чрез избутването на баща си , при което последният паднал по стълбите. При това положение настоящият състав намира, че конкретният случай отговаря на изискванията за неизбежна отбрана. След като с посочените отбранителни действия подсъдимият Н. К. е причинил лека телесна повреда н а баща си – В. К., който има качеството на нападател и увреждането е причинено в рамките на осъществяваната активна защита, при едно започнало и все още продължаващо нападение, то тогава е налице едно обективно общественополезно, необходимо и напълно правомерно поведение от страна на подсъдимия. Друг е въпросът доколко тази отбрана съответства на интензивността на нападението и дали не се касае до превишаване на нейните предели. Изследвайки именно този въпрос, настоящият състав намира, че фактите по делото налагат извода, че в настоящия случай пределите на неизбежната отбрана са били превишени от подсъдимия К.. Това е така, защото видно от неговите обяснения, както и от проведения на досъдебното производство следствен експеримент, подсъдимият е съзнавал много добре своето местоположение – на входа на апартамента и това на баща му – с гръб към стълбището, при което е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при отблъскване на атаката, естествената посока на движение на тялото на нападателя, ще бъде в посока към стълбището, водещо към долния етаж и необезопасено. Въпреки това подсъдимият е приложил такава сила при изтласкването на баща си по гърдите, че тя е причинила залитането на последния и падането му по стълбите. Като не е съобразил местоположението на участниците в конфликта – на стълбищната площадка и тяхното разположение спрямо обкръжаващата ги среда, подсъдимият е приложил сила при блъскането на пострадалия, която очевидно не е била наложителна и необходима за отблъскване на нападението. Тези обстоятелства водят до единствения извод, че интензитетът на осъществените от подсъдимия отбранителни действия явно надвишава характера и опасността на нападението и така с тях подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана. В такива случаи за съда стои задължението да отговори на въпроса дали превишаването не се дължи на уплаха или смущение, защото когато превишаването пределите на неизбежната отбрана се дължи на уплаха или смущение, съгласно чл.12, ал.4 НК деецът не се наказва. Деянието е противоправно и общественоопасно, но по силата на изричната разпоредба на закона е ненаказуемо. Въззивният съд намира, че превишаването пределите на неизбежната отбрана не се е дължало на уплаха или смущение. За да са налице изключващите наказанието предпоставки по смисъла на чл.12, ал.4 от НК, деецът следва да се намира в особено психическо състояние - силен страх, дезориентиране или объркване, което да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я превишава. Въпреки че вещите лица по комплексната съдебна психиатричнопсихологична експертиза, изготвена по делото, отказват да се ангажират с конкретно становище дали в момента на нападението и осъществяваната от подсъдимия отбрана, последният се е намирал в състояние на уплаха или смущение, поради несъществуването в клиничната психология на такива термини, те дават оценка на поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието, която спомага за изграждането от настоящия съдебен състав на съответния правен извод. Според вещите лица, поведението на подсъдимия не е хаотично или дезорганизирано, а напротив, то е подредено и целенасочено. Експертното заключение е категорично, че преживяванията му в този отрязък от време нямат болестна характеристика и не надхвърлят нормалната човешка емоционалност. Този извод е подкрепен и от доказателствата по делото, като данни в тази насока се съдържат в кредитираните обяснения на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и от извършения следствен експеримент. Подсъдимият е преценявал добре опасността, предвид, че успешно е отблъснал няколко пъти атаките на пострадалия, освен това той самият е имал провокативно поведение като е нарекъл баща си „мухльо“, което не отговаря на нормалната, общоприета представа за проява на страх. От посочените доказателствени материали безспорно се установява, че в конкретния случай подсъдимият не е б и л в състояние на уплаха или смущение, защото действията му са били подредени, рационално преценени и целенасочени. Изложените аргументи сочат на неправилно приложение на материалния закон. Първата инстанция, като е признала подсъдимия Н. К. за виновен по чл.124, ал.1 НК, за това да е причинил по непредпазливост смъртта на баща си В. К. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, не е приложила правилно материалния закон, поради което са налице основания за изменение на атакуваната присъда, като деянието на подсъдимия следва да бъде преквалифицирано по чл.124, ал.4, вр. ал.1, предл.3, вр. чл.130, ал.2 вр. чл.12, ал.2, вр. ал.1 от НК. Неизследван от първоинстанционния съд е останал и въпросът за възможността деянието по чл.124 от НК да е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие или с друго противозаконно действие. Категоричен и обоснован отговор на този въпрос се съдържа в заключението на комплексната съдебна психиатричнопсихологична експертиза, която установява, че по време на извършване на деянието, както и в периода след това, не са настъпили значими промени в психичното състояние на подсъдимия. Констатирано е, че подсъдимият има съхранен спомен за преживяното и подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност, значимост и участващи лица, поради което и действията му не са осъществени в състояние на физиологичен афект. Предвид изложеното не са налице основания за преквалифициране на деянието му по чл.124, ал.2 НК. Предвид изменението на присъдата се налага нова преценка и на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия с оглед преквалификацията на деянието в по – леко наказуемо престъпление. Настоящият състав намира, че първата инстанция е отчела всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и се съгласява с възприетите от първоинстанционния съдебен състав смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с установеното необременено съдебно минало на Н. К., липсата на предходна криминална регистрация, сравнително младата му възраст, както и съдействието за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство при участието му в проведения следствен експеримент и дадените от него обстойни обяснения. Неоснователно е възражението на частния обвинител и неговия повереник, че младата възраст на подсъдимия не следва да бъде отчетена като занижаваща обществената опасност на дееца, доколкото на възраст от 25 години към датата на извършване на деянието той е достатъчно осъзнат да контролира постъпките си и да осъзнава последиците от поведението си. Причината, поради която младата възраст се възприема като положителна характеристика, е липсата на обремененост на съзнанието на извършителя от криминогенна среда, липсата на изградени престъпни навици. Младите хора са по-адаптивни и по-лесно могат да бъдат повлияни към спазване на общественополезно поведение. Предвид изложеното, взимайки предвид съдебното минало на подсъдимия, както и липсата изобщо на предходно девиантно поведение, настоящият състав намира, че Н. К. е достатъчно млад, за да бъде превъзпитан без особени трудности в спазване на законосъобразно поведение. Неоснователно е възражението на защитата, че като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъде отчетена „неразумната“ продължителност на наказателното производство. В случая такава не е налице, доколкото от привличане на Н. К. като обвиняем до постановяване на първоинстанционната присъда са изминали приблизително три години и седем месеца. Този период не е неразумно продължителен, предвид характера на престъплението и задължението на правораздаващите органи за пълно и всеобхватно разследване с цел установяване на обективната истина. Видно от материалите по делото производството се е развивало ритмично. В досъдебната фаза са събирани доказателства, разпитвани са свидетели, назначавани са експертизи, извършвани са процесуални действия, гарантиращи правата на страните – като изясняване на пострадалите лица и предявяване на материалите по делото. Първоинстанционното производство е преминало в четири съдебни заседания, което е нормално предвид обема на свидетели, които е следвало да бъдат разпитани и вещи лица, които са изложили и защитили становищата си лично пред съда и страните. Правилно първостепенният съд е отчел, като отегчаващо отговорността обстоятелство поведението на подсъдимия по време на конфликта с баща му, тъй като той също е провокирал баща си използвайки обидни думи, както и след това – подсъдимият проявява увреждащо бездействие, което се изразило в съзнателно пренебрегване необходимостта от оказване на своевременна медицинска помощ на пострадалия в продължение на около 72 часа. Посоченото бездействие е изключително укоримо, доколкото съзнателното му извършване, самостоятелно разкрива признаци на състав на престъпление по чл.139 от НК. Въпреки това съдът не може да не отчете обстоятелството, че то е резултат от разрушени от дълги години отношения, липса на уважение и разбирателство в семейството. Съобразявайки изложените по-горе данни, настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията за прилагане на чл.55 от НК. Не се констатират нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават несъразмерна тежест и на най-ниското предвидено в закона наказание. Същото следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК, при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, доколкото същите, въпреки че не са многобройни, са със значителна тежест надвишаваща в конкретния случай значението на отегчаващите такива. Съобразявайки рамките на фиксираното в нормата на чл.124, ал.4 вр. ал.1, пр.3 НК наказание до две години лишаване от свобода, настоящият състав намира за справедливо определянето на такова в размер на 8 месеца лишаване от свобода. Отчитайки фактите и условията, при които е извършеното деянието, константно влошените отношения в семейството, от които подсъдимият не е могъл да се дистанцира въпреки дългосрочното си пребиваване извън дома, поведението на подсъдимия и на пострадалия по време на инцидента, както и поведението на подсъдимия след това, настоящата инстанция приема, че този размер е достатъчен за поправянето, превъзпитанието и възпирането на подсъдимия от извършване на подобни постъпки занапред. Действията на подсъдимия не са били проява на закономерна последица от утвърдени трайни престъпни нагласи, а се явяват инцидентно и необичайно за начина му на живот събитие. В този смисъл, при определяне размера и начина на изтърпяване на наказанието, съдът отчита нуждата от прилагане на наказателна репресия с по-нисък интензитет от средния, предвиден в закона, както по отношение на срока, така и чрез отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК, което е достатъчно за да бъдат постигнати предвидените в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието. Като се имат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, настоящият съд намира за справедлив изпитателен с р о к в размер на три години, както правилно е преценил и окръжния съд. Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на приобщените чрез протокол за доброволно предаване в хода на наказателното производство веществени доказателства: 1 бр. парче от бял пластмасов канал за кабел с размер дължина 70 см., на капака и 39 см. на канала, 1 бр. бяло пластмасово парче с неправилна форма с дължина 2,5 см., 1 бр. бял пластмасов канал за кабел с дължина 30,5 см. и 1 бр. бяло парче пластмаса с неправилна форма с дължина 7 см. Въззивният съд също намира, че посочените вещи следва да бъда унищожени след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност. С оглед изхода на делото, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е възложил на основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски по делото на стойност 1908,35 лева да бъдат заплатени от подсъдимия Н. К. по сметка на ОД на МВР - Бургас, а сумата от 310 лева по сметка на ОС-Бургас, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В хода на въззивното производство не са направени съдебни разноски, които да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Въпреки изричната молба за присъждане на разноски за адвокатско възнагражнение в полза на частния обвинител Д. Ж. К., първоинстанционният съд не се е произнесъл по този въпрос. По делото са представени доказателства, че частният обвинител К. е представлявана от един адвокат – П. Ж. Х. от АК-Бургас, като в приложените по делото договори за правна защита и съдействие са посочени и заплатените от нея суми. С оглед изхода на делото, настоящият състав намира за правилно и законосъобразно да възложи на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Н. К. сумата общо на стойност 2800 лв., от които 800 (осемстотин) лева по НОХД № 523/2022г. по описа на ОС-Бургас, 1000 (хиляда) лева по НОХД № 674/2024г. по описа на ОС-Бургас и 1000 (хиляда) лева за процесуално представителство пред АС- Бургас, която сума следва да бъде заплатена в равностойност на 1431, 6 евро в полза на частния обвинител Д. К.. Предвид гореизложеното, присъдата следва да се измени, като на основание чл.337, ал.1, т.2 от НК бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. Деянието на подсъдимия Н. К. следва да се преквалифицира от престъпление по чл.124, ал.1, предл.3 вр. чл.130, ал.2 от НК на престъпление по чл.124, ал.4 вр. ал.1, предл.3 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.12, ал.2, вр. ал.1 от НК, като бъде признат за виновен в това, че на 24.04.2021г. в гр. Каблешково причинил по непредпазливост смъртта на своя баща В. К. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Присъдата следва да се измени и в частта на наложеното наказание, като на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК размера на наложеното на подсъдимия Н. К. наказание лишаване от свобода следва да бъде намален от една година и шест месеца на осем месеца. В останалата й част присъдата е правилна и следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение в тази част. Мотивиран от изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.334, т.3 от НПК, Апелативен съд - Бургас