Решение № 8571 от 10.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 76687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с предявен от Р. В. Г., ЕГН •••••••••• срещу Народното събрание на Република България осъдителен иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 Кодекса на труда за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 45552,85 евро (89093,64 лева), представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца поради прекратяване на правоотношението му с ответника, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е придобил при ответника 10 години трудов стаж през последните 20 години – в рамките на 37-то, 42-то, 43-то, 45-то, 46-то, 47-то, 48-то и 49-то Народно събрание на Република България, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че в 37-то, 42-то, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то, 47-то, 48-то и 49-то Народни събрания на Република България е бил народен представител. Сочи, че към момента на прекратяване на мандата на 49 - тото Народно събрание /19.06.2024г./ са били прекратени и правомощията му като народен представител в това Народно събрание. Твърди, че към момента на прекратяване на това правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че съгласно разпореждане №•••••••••• на Звено „ОП“: 28, 112781/111248 за отпускане/изменяне/ на пенсия на Териториално поделение на НОИ София град, пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска считано от 23.11.2021 г. Твърди, че към 23.11.2021 г. е имал осигурителен стаж от III категория в размер на 39 години, 07 месеца и 17 дни и възраст от 64 години и 4 месеца. Твърди, че до датата на исковата молба Народното събрание не му е изплатило дължимото обезщетение съгласно чл.222, ал.3 от КТ, като размерът на сумата, която ответникът не му е изплатил и му дължи на основание чл.222, ал.3 от КТ за срок от шест месеца е в размер на 89 093,64 /осемдесет и девет хиляди деветдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, тъй като за месец април 2024 г. размерът на БТВ е бил в размер на 14 848,94 лв. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че освен с Народното събрание ищецът е имал трудово отношение и с Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Сочи, че със Заповед № ЧР-1625/29.09.2021 г. на ректора на УНСС, правоотношението с проф. Г. е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ), поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.10.2021 г. Твърди, че съгласно Разпореждане № ••••••••••/26.11.2021 г. на ТП на НОИ София-град, на ищеца е била отпусната лична пенсия с начална дата 23.11.2021 г. за навършена възраст 65 г. и 1 м. и осигурителен стаж от 39 г., 07 м. и 17 дни. Посочва, че по отношение на ищеца условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване са били изпълнени към 04.02.2021 г., когато осъществява правомощията на народен представител в 44-то народно събрание. Сочи, че на 26.03.2021 г. е бил прекратен мандатът на 44-то народно събрание на Република България, съответно са били прекратени и пълномощията на ищеца, като му е било издадено удостоверение за осигурителен стаж (УП 3), изх. № ПЧР-156-17- 95/22.03.2021 г. Твърди, че към датата на прекратяване на пълномощията на народния представител, от Народното събрание не му е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като е бил в трудовоправни отношения с другия работодател (УНСС). Счита, че доколкото към момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 04.10.2021 г. трудовото правоотношение с УНСС е съществувало, ищецът е следвало да получи претендираното обезщетение от работодателя, различен от Народното събрание. С оглед на това твърди, че искът е недопустим спрямо него и е следвало да бъде насочен към другия работодател на ищеца - УНСС, при който е придобил правото на пенсия за стаж и възраст. Твърди, че към датата на подаването на заявлението за изплащане на обезщетение на 07.10.2024 г. вземането е било преклудирано, доколкото мандатът на 44-то народно събрание е прекратен на 26.03.2021 г., като към този момент ищецът е могъл да претендира обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. С оглед гореизложеното моли за прекратяването на делото или отхвърлянето на иска. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна: За да е налице хипотезата на чл. 222, ал. 3 изр. 2 КТ е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение; и 3. ищецът да е придобил при ответника поне 10 години трудов стаж през последните 20 години. В този период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат. Необходимо е той да е бил при един и същ работодател. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 60324 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 763/2021 г., IV г. о., ГК). По силата на произведените избори за съответния народен представител възниква мандатно правоотношение за изпълнение на особена публична служба в интерес и в полза на обществото. Мандатът на народния представител обикновено съвпада с началото и края на мандата на съответното Народно събрание. В случая в отношенията между страните е безспорно, че краят на мандата на ищеца е настъпил с изтичане срока на легислатурата на 49-тото Народно събрание, респ. с това е прекратено и мандатното правоотношение на ищеца. Безспорно е между страните и че това е станало на 19.06.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 73 от Конституцията на Република България (КРБ) организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Съгласно разпоредбата на чл. 135 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание (ПОДНС), Глава единадесета НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, Раздел I Правно положение, за неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители. В Приложение към ПОДНС Финансови правила по бюджета на Народното събрание не са налице правила, които регламентират право на народните представители да получават обезщетение при прекратяване на мандатното им правоотношение в съответното Народно събрание след като народният представител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжността на народния представител е изборна съгласно чл. 64 от Конституцията на Република България (КРБ) и за изпълнението й народният представител получава възнаграждение съгласно чл. 71 КРБ за осъществяваната дейност. Осъществяваната от народния представител дейност на заседанията на Народното събрание и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това се отнася и за хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Това приравняване обаче се отнася единствено и само до целите на социалното осигуряване. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол (по арг. от чл. 62 КРБ). Предвид посоченото, както и препращащата норма на чл. 135 ПОДНС, се извежда извод, че правоотношението, по което полага труд народният представител по своята същност има сходство с трудовото правоотношение. Ето защо по силата на препращащата норма на чл. 135 ПОДНС приложение намира разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, респ. народните представители имат право на уреденото с тази разпоредба обезщетение, при наличие на посочените кумулативно изискуеми предпоставки. Аргумент в тази насока се извежда и от практиката на ВКС по аналогичен случай (Решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 724/2021 г., IV г. о., ГК). Функциите на общинския съветник, респ. Общинския съвет в местната власт, до голяма степен съответстват на тези на народния представител, респ. Народното събрание в централната власт. На следващо място, в отношенията между страните е безспорно, а и от приетите по делото писмени доказателства – Служебна бележка № ПЧР-51- 456-17-126/20.12.2024 г., издадена от ответника, се установява, че ищецът е бил народен представител в 37-то, 42-то, 43-то, 45-то, 46-то, 47-то, 48-то и 49- то Народно събрание, в които е придобил трудов и осигурителен стаж в размер общо на 10 години, 2 месеца и 13 дни, в периода от 18.12.1994 г. до 19.06.2024 г., със съответните прекъсвания, а за последните 20 години – 10 години, 1 месец и 5 дни (следва да се изключи стажът, който ищецът е придобил преди 19.06.2004 г., а именно този в 37-то Народно събрание в размер на 1 месец и 8 дни, тъй като същият не е придобит през последните 20 години, считано от 19.06.2024 г.). Не е спорно, а и от представеното разпореждане № ••••••••••/29.11.2021 г., издадено ТП на НОИ София град се установява, че на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 104 КСО в размер на 300,00 лв. за 39 г., 7 м. и 17 д. осигурителен стаж превърнат към III категория труд, при навършена възраст от 65 години и 1 м. От изложеното следва, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст най-късно към този момент – 29.11.2021 г. Както бе посочено, безспорно е и че мандатното правоотношение на ищеца, по силата на което същият е бил народен представител в 49-тото Народно събрание, е прекратено на 19.06.2024 г., т. е. след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното по делото се установи по безспорен начин, че всички предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция са се осъществили. По делото не бяха събрани доказателства относно наличието на отрицателната предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. последно КТ, а именно, че ищецът е получил такова обезщетение от друг работодател. Относно размера на претенцията настоящия съдебен състав намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че последният пълен отработен месец на ищеца е месец май на 2024 г., доколкото ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж при ответника до 19.06.2024 г., вкл. Съгласно представен представената служебна бележка № ПБФ-51-556- 10-356/24.11.2025 г., издадена от ответника, брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. май на 2025 г. е в размер на 13367,60 лева. При това положение исковата претенция се явява основателна за сумата от общо 41008,47 евро (80205,60 лв.), респ. за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 45552,85 евро (89093,64 лева) исковата претенция следва да се отхвърли. Във връзка с възраженията, направени от ответника с отговора на исковата молба е необходимо да се добави следното: Следва да се има предвид, че допустимостта на исковата претенция се определя от твърденията на ищеца. Последният с исковата молба твърди, че ответникът е този, който му дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, като в този смисъл всяка една част на исковата молба – начална (заглавна), обстоятелствена част и петитум, са в съответствие една с друга. Ето защо предявеният иск е допустим, тъй като е предявен срещу процесуално легитимирано лице. А дали лицето, срещу което е предявен искът, действително дължи или не това обезщетение е въпрос по съществото на спора. От представените по делото писмени доказателства – заповед № ЧР- 1625/29.09.2021 г., трудов договор № ЧР-1642/30.09.2021 г., и др., издадени от УНСС, се установява, че ищецът действително е работил по трудово правоотношение и при друг работодател – УНСС. С разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ законодателят обаче не е регламентирал като отрицателна предпоставка за изплащане на това обезщетение, работникът/служителят да е могъл да получи такова обезщетение от друг работодател. Както бе посочено, единствената отрицателна предпоставка, регламентирана от законодателя, е получено преди това такова обезщетение от друг работодател. От страна на ответника не бяха представени доказателства, че ищецът е имал право да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от УНСС. От представената служебна бележка изх. № ЧР-1643/01.10.2024 г., издадена от УНСС, неоспорена от ответника, се установява, че ищецът не е получавал от УНСС обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Причината вероятно се състои в това, че предпоставките, регламентирани в тази разпоредба, не са били налице по отношение на този работодател. На основание чл. 135 ПОДНС, вр. чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 КТ давността за вземането, предмет на разглеждане в настоящото производство, е 3-годишна и е започнала да тече считано от 19.06.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 23.12.2024 г. С подаване на исковата молба давността за вземането се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. От 19.06.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, независимо от наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността, обективно не е могло да изтече 3-годишния давностен срок за вземането. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. От страна на ответника нито се твърди, нито се представиха доказателства, от които може да се установи, че обезщетението е изплатено. По изложените съображения се налага извод, че предявеният иск е основателен, установен както по своето основание, така и до размер от общо 41008,47 евро (80205,60 лв.), като за останалата част следва да се отхвърли. Като законова последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва върху уважената част от вземането, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.12.2024 г.. до окончателното плащане на вземането. По отношение на разноските: При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 2556,46 евро (5000,00 лв.) за адвокатско възнаграждение. Съдът не следва да разгледа своевременно релевираното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото същото е бланкетно, немотивирано. При това положение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 2301,43 евро. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 200,00 евро. От тях на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят 19,95 евро. Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1640,34 евро – държавна такса за предявените искове в полза на държавата по сметка на Районен съд София, съразмерно на уважената част от предявените искове. Така мотивиран, Съдът