Решение № 2916 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2565/2025 г.

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК, във връзка с чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК. Образувано е по жалба от К. Г. И., [ЕГН], [населено място], [жк], вх.1, ет.8, против решение № 78А/04.12.2025 г. на директора на ТД НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ Ж-02-272/22.08.2025 г., подадена от жалбоподателя срещу мълчалив отказ на старши публичен изпълнител при ТД НАП Бургас по възражение за погасяване на задължения по давност с вх.№ [рег. номер]-000-0448766/28.07.2025 г. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на материалноправните норми. Сочи, че за събиране на дължимата глоба през 2020 г. е образувано изпълнително производство, за което не е бил уведомен. В тази връзка твърди, че от образуването на изпълнителното производство в началото на 2020 г. до първото действие по принудително събиране на 11.11.2024 г. са изтекли повече от 4 години и половина, поради което намира, че възможността за събиране на това вземане е погасена още през 2022 г. Иска се отмяна на акта и връщане на преписката на приходната администрация за ново произнасяне. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, с писмена молба иска отмяна на акта. Ответникът – директор на ТД на НАП Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Факти С присъда № 1 от 15.01.2019 г., постановена по НОХД № 104/2018 г.по описа на Окръжен съд Стара Загора, влязла в сила на 10.01.2020 г. на К. Г. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв. За наложеното наказание „глоба“ е издаден изпълнителен лист № 7/17.01.2020 г. на Окръжен съд Стара Загора. Същият бил изпратен за събиране в ТД на НАП Пловдив, където против жалбоподателя било образувано изпълнително дело № 200854702/2020 г. за неплатените от него публични вземания, представляващи наложеното по НОХД № 104/2018 г. на ОС – Стара Загора наказание „глоба“ в размер на 20 000 лева. Със съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ [рег. номер]-048-0042885/11.03.2020 г., на основание чл.221 от ДОПК, жалбоподателят бил уведомен за образуваното изпълнително дело и бил поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението доброволно да плати задълженията си (л.36). Съобщението е връчено на жалбоподателя на 19.03.2020 г. (л.42). След като старши публичен изпълнител в ТД НАП Бургас взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 200854702/2020 г., с постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№ [рег. номер]-022-0107506/11.11.2024 г. (л.34) и с ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0107501/11.11.2024 г. (л.35), на основание чл.200 и чл.202, ал.1, във връзка с чл.195 ал.1-3 от ДОПК наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Юробанк България АД“ и „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 20 020 лв. ПНОМ са връчени на жалбоподателя по електронен път на 09.04.2025 г. (л.40). На 02.05.2025 г. старши публичен изпълнител в ТД НАП Бургас, с ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0046248/02.05.2025 г., на основание чл.200 и чл.202, ал.1, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги и в „Първа инвестиционна банка“ в размер на 20 000 лева (л.33). На 28.07.2025 г. К. Г. И. подал до старши публичен изпълнител в ТД НАП Бургас възражение с вх. № [рег. номер]-000-0448766/27.08.2025 г. по изпълнително дело № 200854702/2020 г. с искане да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка задълженията по посоченото изпълнително дело, както и да бъде уведомен за извършените действия по отписване на основание чл.173 от ДОПК. Изложени са твърдения, че възможността процесното вземане да бъде събрано по принудителен ред е погасена още през 2022 г., предвид разпоредбите на НК и тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. (л.41). Към възражението е приложено писмо с изх.№ Р-5/2020 от 11.06.2025 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора, съгласно което наложеното му с присъда № 1/15.01.2019 г. по НОХД № 104/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години е изтърпяно в Затвор Стара Загора в периода от 15.01.2020 г. до 09.02.2021 г., като е бил освободен условно предсрочно с остатък от 10 месеца и 22 дни. Посочено е, че наказанието е изтърпяно с помощта на 3 месеца и 28 дни от работа и зачетено предварително задържане от 29.08.2016 г. до 15.05.2017 г. (л.43). На 22.08.2025 г. К. И. подал жалба до директора на ТД НАП Бургас, с искане да бъде отменен мълчалив отказ на старши публичен изпълнител да се произнесе по депозираното възражение за изтекла погасителна давност (л.45). Във връзка с постъпилата жалба срещу мълчаливия отказ, от старши публичен изпълнител е изготвено становище до началник отдел „Обжалване“ в ТД НАП Бургас (л.31). В същото е посочено, че тя е била сезирана с предходно възражение за давност с вх.№ 94-К-649/06.12.2024 г., по което има постановено решение № 28/08.04.2025 г. на заместник директора на ТД НАП Бургас, необжалвано и влязло в сила. По същество е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, т.3 от НК наказанието не се изпълнява, ако са изтекли десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съгласно чл.82, ал.5 от НК предвижда неприложимост на ал.4 по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително дело, както е в случая. По жалбата, подадената К. И., срещу мълчалив отказ на старши публичен изпълнител е постановено решение № 70/01.09.2025 г. на заместник директора на ТД НАП Бургас, с което жалбата е оставена без уважение (л.26), като след оспорване решението е отменено, а преписката върната за ново разглеждане (Решение № 10364/24.11.2025 г. по адм.д. № 1775/2025 г. на Административен съд Бургас). При новото разглеждане е издадено оспореното решение, с което директор на ТД НАП Бургас е оставил жалбата без уважение (л.11). Изложени са мотиви, според които в конкретния случай по отношение на давностния срок е приложим Наказателният кодекс (НК), явяващ се специален закон, изключващ приложението на нормите на ДОПК. Наред с това е прието, че единствено същинските действия по принудително действие са в състояние да прекъснат давността, като такива са посочени издаването на ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022- 0107506/ 11.11.2024 г. и ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0107501/11.11.2024 г., а за последното осъществено действие по принудително изпълнение в хода на образуваното изпълнително производство е посочено издаването на ПНОМ № [рег. номер]-022-0046248/ 02.05.2025 г., редовно връчено, според административния орган, на 02.05.2025 г. Направен е извод, че към този момент за оспорените публични задължения давността не е била изтекла и това не е основание за погасяването им по арг. на чл.168, т.3 от ДОПК, както и за отписването им на основание чл.173, ал.1 от ДОПК. По делото от страна на жалбоподателя е представено определение № 8/07.01.2026 г. по ЧНД № 1331/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е допусната съдебна реабилитация на К. Г. И. относно осъждането му с присъда № 1 от 15.01.2019 г., постановена по НОХД № 104/2018 г.по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 10.01.2020 г., определението е влязло в сила на 15.01.2026 г. (л.62). Правни изводи На основание чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител. Съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6, длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата е подадена в срока за обжалване от лице, което е адресат на акта. Обжалваното решение е издадено от директора на ТД НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.266, ал.1 от ДОПК и упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-8/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (л.30). Актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването. Мотиви се съдържат и в приложенията, съставляващи административната преписка. Съгласно чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, вземанията за глоби представляват публични държавни (общински) вземания. Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Нормите на чл.82, ал.1-3 от НК, уреждащи тази за изпълнение на наказанията по НК, включително нейното прекъсване, са специални спрямо чл.171 и чл.172 от ДОПК и са приложими в разглеждания случай, по отношение на наложената на жалбоподателя глоба. В тази насока са и мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т.д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия. Предвид вида на обсъжданото задължение – наказание по чл.37, ал.1, т.4 от НК, в конкретния случай по-краткият срок се явява този по чл.82, ал.1, т.5 от НК, според която норма наложеното наказание „глоба” не се изпълнява, когато са изтекли две години, съответно съобразно разпоредбата на чл.82, ал.2 от НК, от деня на влизане в сила на присъдата. Според чл.82, ал.3 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Съгласно ал.4 на чл.82 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1, като ал.5 предвижда, разпоредбата на предходната алинея да не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство. По аргумент от чл.82, ал.2 от НК в случая за начало на срока по чл.82, ал.1, т.5 от НК следва да се счита 10.01.2020 г. – датата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 104/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната и е започнала нова двугодишна такава. В случая с оглед датата на изпращане на съобщението за доброволно изпълнение, изпълнителното дело срещу жалбоподателя е образувано в периода от 10.01.2020 г. до 11.03.2020г., респективно давностният срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК би изтекъл най-късно на 11.03.2022 г. Както е приел и административният орган в оспореното решение, не всяко действие на надлежните органи в производството по принудително изпълнение има за последица спиране или прекъсване на давността, а само това по същинското принудително изпълнение и то само ако същото е сведено до знанието на длъжника. В тази насока са и част от мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т.д. № 8/2019 г., ОСС. Настоящият съдебен състав приема, че същински действия по принудително изпълнение са предприети с издаването на ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0107506/11.11.2024 г. и ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0107501/11.11.2024 г., получени от жалбоподателя на 09.04.2025 г. т.е. след като вече вземанията са били погасени на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК, поради което няма как с тези действия да бъде прекъсната давността, която е била вече изтекла. Давността не може да прекъсва без длъжникът за узнае или най-малко без да са били приложени всички възможности за уведомяване. В тази насока е и тълкуването по т.14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., в която се сочи, че както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин. При това положение съдът приема, че в периода от 11.03.2022 г. до 09.04.2025 г., не са били извършени действия по изпълнението, водещи до спиране или прекъсване на давността. Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на ответника относно приложението на Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ВКС, доколкото в същото е възприето, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство. По този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им. Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов [възраст] срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК. Не без значение е и обстоятелството, че с определение № 8/07.01.2026 г. по ЧНД № 1331/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е допусната съдебна реабилитация на К. Г. И., като в същото е прието, че възможността за събиране на вземането за наложената глоба е погасена. Предвид изложеното, изводът е че в случая изпълнителната давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекла, като в този смисъл обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл.173, ал.1 от АПК преписката да бъде върната за ново произнасяне. С оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. По делото такива са претендирани в размер на 5,11 евро (10 лв.) – платена държавна такса Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, втори състав