Решение № 64 от 6.7.2026 г. на Районен съд - Балчик по дело № 120/2026 г.

Районен съд - Балчик06.07.2026reporting judge ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА

Ruling

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ••• от ••• г., издадено от Кмета на •••, с което на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от изп. директор инж. Х. П., на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на •••, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1022.56 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и шест цента ), равняващи се на 2000.00 лв., за нарушение на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. ОСЪЖДА •••, ЕИК •••, да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от изп. директор инж. Х. П., сумата от 310 евро (триста и десет евро), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд - Добрич. Съдия при Районен съд – •••: _______________________

Grounds

наказателно дело № 20263210200120 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от изп. директор инж. Х. П., чрез адв. Д. К. от АК - •••, против Наказателно постановление № ••• от ••• г., издадено от Кмета на •••, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на ••• на въззивното дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1022.56 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и шест цента), равняващи се на 2000.00 лв., за нарушение на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, и нарушение на материалния закон. Посочва се, че „ВиК Добрич“ АД е лицензиран ВиК оператор за обл. Добрич, вкл. •••, по силата на решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на МРРБ. На 07.03.2016 г. дружеството е сключило договор с Асоциация по ВиК - Добрич, в която ••• е член, за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите. Твърди се, че на ••• г. е получен сигнал от диспечер за възникнала авария на ул. „•••“ в гр. •••, която е отстранена от авариен екип на ••• г. Уточнява се, че ремонтните дейности се извършват по водопровод, който се експлоатира от дружеството в изпълнение на законови функции. Жалбоподателят сочи, че след отстраняването изкопът веднага е запълнен с чакъл, уплътнен и подравнен, за да не създава предпоставки за ПТП. Пълното асфалтиране се извършва планово по графици предвид необходимостта от улягане и климатични условия. В тази връзка сочи, че през зимния сезон авариите технологично могат да се запълват само с инертни материали с трамбоване. Поддържа се, че в наказателното постановление липсват важни реквизити - не е описано какво точно е нарушението от страна на санкционираното дружество. Излага се, че наказващият орган не е приложил убедителни доказателства, като по време на проверката на ••• г. не е присъствало длъжностно лице или представител на ВиК оператора. Наред с това се твърди, че Общинският съвет може да приема наредби само в рамките на изрична законова делегация и подзаконовият акт на ••• не може да въвежда нови задължения, такси или финансови тежести, нито да ограничава режим, уреден в специален закон. Оспорват се редица разпоредби от общинската наредба - чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 2, т. 3; чл. 3, ал. 4, т. 3; чл. 3, ал. 6; чл. 10, ал. 5 и Приложение № 2, уреждащи задължението за предоставяне на парична или банкова гаранция като условие за извършване на аварийни ремонти. Сочи се, че въвеждането на предварителни административни и финансови условия и забраната за разкопаване преди изпълнението им фактически възпрепятстват неотложните ремонти, което противоречи на чл. 198о и чл. 198п от Закона за водите и създава реален риск за живота, здравето и хигиената на населението поради забавяне. В алтернативност се поддържа, че са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по чл. 28 от, тъй като не са настъпили каквито и да било вредни последици и не са засегнати обществените отношения. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание въззивното дружество е редовно призовано, не се явява законен представител, представлява се от упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява, представлява се от юриск. П. Д., която излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли за потвърждаване на издаденото наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На ••• г. служители на •••, сред които свид. П. С. Т. - началник отдел „ИДК“ и З. В. С. - старши специалист „НС“ извършили проверка в гр. •••. Проверката била провокирана от устен сигнал, подаден от жители на ул. „•••“. При проверката на място е констатиран разкопан участък с размери 1.50 метра на 3.20 метра в края на ул. „•••“ на около 30 м преди кръстовището с ул. „•••“, при който е разрушено асфалтовото покритие за отстраняване на водопроводна авария от „ВиК Добрич“ АД. Участъкът е бил запълнен със земна маса, се намира на около 10 см под нивото на съществуващия асфалт, като до него е положен изкопаният асфалтов слой с размери 1.20 метра на 1.70 метра. След извършване на служебна проверка в деловодната система на ••• е констатирано, че за този участък не е подавано писмено уведомление по чл. 3, ал. 2 от Наредбата и не е внесена гаранция по чл. 3, ал. 4, т. 3 от същия подзаконов акт. Констатираните при проверката обстоятелства са описани в Констативен протокол № ••• от ••• г. Впоследствие с писмо с рег. № ••• от ••• г. Изпълнителният директор на дружеството инж. Х. П. е поканен да се яви на ••• г. за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. На посочената дата в сградата на ••• се явява Д. В. Н., началник на експлоатационен район „•••“ при „ВиК Добрич“ АД. Той представя Пълномощно № ••• от ••• г., нотариално заверено от нотариус Е. З. с рег. № •••. Правомощията по това пълномощно са изрично ограничени единствено до физическото получаване на препис от съставения АУАН и подписване на разписката за връчване. Въпреки ограничението, актосъставителят З. С. съставя АУАН № ••• от ••• г., като вписва Д. Н. в графата за представител на юридическото лице. Н. подписва акта и вписва в него „ще възразя“, но в законоустановения срок не са депозирани писмени възражения. На ••• г. кметът на ••• издава Наказателното постановление с което е квалифицирал деянието като административно нарушение на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и чл. 3, ал. 4 от Наредбата и е наложил имуществена санкция от 1022.56 евро. Наказателното постановление е изпратено по пощата и е връчено на дружеството на 07.05.2026 г. Гореизложената фактическа обстановка се установи по Я. и недвусмислен начин от показанията на свид. З. В. С. и П. С. Т., както и от всички налични по преписката писмени доказателства, между които не съществуват никакви противоречия. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Датата на деянието е задължителен реквизит на АУАН, съгласно чл. 42, т. 2 от ЗАНН и на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наред с описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и мястото, на което е извършено. Тези задължителни реквизити индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. В настоящия случай общинската администрация не е доказала кога точно е извършено разкопаването. Свидетелката С. изрично заяви, че не са установили на коя точна дата е извършено прокопаването. Посочването единствено на датата на проверката - ••• г. не замества задължението за установяване на точната дата на деянието. Трайната съдебна практика е категорична, че при нарушения от продължен характер или при установено състояние, АНО е длъжен да направи всичко възможно, за да установи датата на извършването на акта, а не просто да констатира последицата. Липсата на точна дата на извършване на нарушението ограничава правото на защита на лицето, тъй като то не може да организира защитата си и възпрепятства съда да провери дали не са изтекли давностните срокове за образуване на производството. На второ място, авторството на деянието също е останало недоказано в хода на проверката. Свидетелят Т. признава, че са приели, че разкопаването е дело на ВиК оператора, единствено въз основа на устни твърдения на граждани, без на място да е имало техника, служители или автомобили на дружеството. Нито един от тези граждани не е бил идентифициран или подписан като свидетел в Констативния протокол или в АУАН. На трето място е налице и друг дефект, свързан с нарушаването на правото на защита на санкционираното юридическо лице при съставянето на АУАН. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица се ангажира по строго формален ред. Съгласно закона, АУАН трябва да бъде съставен в присъствието на нарушителя или неговия законен представител, освен в изброени изключения. В случая в АУАН като представител на дружеството е вписан Д. Н.. От представеното по преписката Пълномощно № •••/••• г. обаче е видно, че неговите представителни правомощия са били изрично ограничени единствено до физическото получаване на преписа от АУАН. Пълномощното изрично изключва възможността пълномощникът да прави възражения, да дава обяснения или да подписва други документи от името на дружеството. Приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от страна на Кмета на ••• в Наказателното постановление е изцяло неправилно. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява издаване на наказателно постановление при допуснати нередовности в АУАН, само ако по безспорен начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съдебната практика приема, че тази норма може да санира само леки технически грешки или непълноти (например сбъркана буква в името или цифра в ЕГН/ЕИК, стига субектът да е индивидуализиран по несъмнен начин). Тя обаче не може да санира липсата на надлежно представителство при съставянето на самия АУАН, тъй като това засяга валидността на самото предявяване на административното обвинение и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение по чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на •••. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на ••• поставя изискването разкопаването на терените по ал. 1 да става след представяне на гаранция под формата на паричен депозит, внесен по набирателна сметка на ••• или банкова гаранция. Изборът на формата е на възложителя. В случаите на банкова гаранция се определя и нейният срок, като се имат предвид сроковете, посочени в настоящата наредба. Съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата разкопаването на уличните и пътните платна, алеи, тротоари, зелени площи и вътрешно квартални пространства при отстраняване на аварии по мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се извършва въз основа на Уведомление /Приложение № 1, обр. 2/, което съдържа и срока за извършване на възстановителните работи, който не може да бъде повече от две седмици от началото на изкопните дейности. Уведомлението следва да е придружено от следните документи: ситуация, изработена върху скица от действащият кадастрален и подробен устройствен план на района с нанесени подземни проводи и съоръжения на разкопавания участък, схема за временна организация на движението, съгласувана със сектор "Пътна полиция", когато това е необходимо; документ за гаранция, съответстваща на стойността на възстановителните работи на обекта; лед извършване на аварийно-възстановителните работи, лицата извършили разкопавания подават в общинската администрация необходимата документация, удостоверяваща извършеното СМР. Установи се, че подземната инфраструктура на ул. „•••“ е публична общинска собственост, която обаче е предадена за управление и експлоатация именно на „ВиК Добрич“ АД. Дружеството в единствен легитимен субект, който не само има правото, но и законовото задължение да поддържа системата в изправност и да отстранява авариите. Основният материален въпрос по делото е дали ••• има право да изисква финансови гаранции и тежки съгласувателни процедури при отстраняването на аварии по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, всеки подзаконов нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на законите на страната. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, правораздавателните органи са длъжни да приложат нормативния акт от по-висока степен, ако подзаконов акт, какъвто е общинската наредба, му противоречи. В случая Общински съвет ••• е приел Наредба, чиито изисквания пряко ограничават правата, предоставени на експлоатационните дружества с императивни законови норми. Чл. 72, ал. 1 от ЗУТ регламентира общото правило, че работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки, се извършват въз основа на разрешение за строеж, като за започването им се уведомява общинската администрация. Законодателят обаче е предвидил специално изключение за неотложни ситуации. Така нормата на чл. 72, ал. 2 от ЗУТ урежда хипотезата на повреди на подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно. В тези случаи експлоатационното дружество има законното право да започне ремонтните работи веднага, като единственото му задължение е да уведоми за това общинската администрация и собствениците на засегнатите имоти. В пряко противоречие с тази законова рамка, чл. 3 от Наредбата на ••• въвежда следните изисквания за аварийни ремонти: задължава оператора да подаде предварително уведомление, което да съдържа ситуация върху скица от КСПУП, съгласувана схема за временна организация на движението и доказателство за внесена гаранция и забранява всякакви разкопавания преди реалното внасяне на финансовия депозит. Спешното спиране на водоподаването и разкопаването за локализиране на теча не търпят технологично време за изготвяне на скици, съгласуване на схеми с Пътна полиция и извършване на банкови преводи за гаранции. ЗУТ не изисква издаване на предварително „разрешение за разкопаване“ или внасяне на гаранции под формата на депозити, запис на заповед или банкови гаранции при извършване на аварийни ремонтни работи. Ето защо съдът намира, че въведените в Наредбата правила за внасяне, задържане и възстановяване на гаранции при аварийни ремонти за незаконосъобразни, поради което неизпълнението им не може да бъде квалифицирано като административно нарушение, съотв. наложените въз основа на тях административни санкции подлежат на отмяна. Допълнителен аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗУТ, която дава право на общинската администрация да изисква гаранция за възстановяване на настилките, но само при планови ремонти по ал. 1 и изрично забранява изискването на такава гаранция преди влизането в сила на разрешението за строеж. По аргумент за посилното основание, при аварийни разкопавания по ал. 2, където разрешение за строеж не се издава, изискването за предварителна гаранция е напълно изключено от приложното поле на закона. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна и на това основание. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 310 евро с вкл. ДДС, за което са представени доказателства за извършването им. Съдът приема за неоснователно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК (приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК) за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение, доколкото размерът му не надвишава предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Cited provisions

28