Решение № 24 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Белоградчик по дело № 1065/2025 г.

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 36 ал.1 ЗА - за заплащане на възнаграждение, произтичащо от договор за правна защита и съдействие в р-р на 700.00лв. Ищеца адв. И. И. Д. излага в предявената искова молба : Между ищеца и Общински съвет/ ОбС/ Чупрене са сключени договори за правна защита и съдействие № 11182/24.11.2022 г. и № 11189/03.01.2023 г. с договорено възнаграждение, съответно – 300.00 лв. и 400.00 лв. Ищеца е участвал като представител на ОбС Чупрене по адм.д. № 244/2022 г. на ОС Видин и изготвил кас. жалба, и участвал по адм.д. № 1266/2023 г. на ВАС Ответника Община Чупрене, обл. Видин не му е платил възнаграждение в общ р-р на 700.00лв. въпреки, че ищеца е изпълнил задълженията си по договорите Ответника е поканен да заплати сумата 700.00 лв. и срока за изпълнение е изтекъл на 08.12.2023 г., поради това е изпаднал в забава при плащането и дължи обезщетение за забава в р-р на 186.64 лв. за периода 08.12.2023 г. – 09.11.2025 г. Договореното с председателя на ОбС Чупрене възнаграждение се дължи от Община Чупрене, тъй като ОбС Чупрене няма самостоятелен бюджет Моли да осъден ответника да му заплати сумата 700.00 лв. възнаграждение по договори за правна защита и съдействие № 11182/24.11.2022 г. и № 11189/03.01.2023 г. Представя писм. доказателства, претендира разноски. Ответника е оспорил предявения иск. Брани се с правни доводи : Общ. Чупрене не е страна по договорите; ОбС няма гр. правосубектност - не е ЮЛ и не притежава правоспособност да встъпва в гр. правоотношения. Уреденото в чл. 25 т.6 ЗМСМА представителство на ОС има само публичноправен характер; ОбС не може да встъпва в ПО, по силата на които да се породят права или задължения за Общината; Правомощията на Председателя на ОС по чл. 25 ЗМСМА не включва правото да сключване на договори с гражданско-правен характер с трети лица Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна : От приетите писм. доказателства се установява, че м/у ищеца и председателя на ОбС Чупрене са сключени договори за правна защита и съдействие № 11182/24.11.2022 г. и № 11189/03.01.2023 г. Договорено е възнаграждение в общ р-р на 700.00лв. Не се събраха доказателства, а ответника и не твърди да е платил договореното възнаграждение в срок. От приложените писм. доказателства се установяват извършени процесуални действия от ищеца по процесуално представителство на ОбС Чупрене по адм.д. № 244/2022 г. на ОС Видин, изготвяне кас. жалба и участие по адм.д. № 1266/2023 г. на ВАС Ответника е поканен да заплати сумата 700.00 лв. и срока за изпълнение е изтекъл на 06.12.2023 г. Процесните договори за правна защита и съдействие са сключени на 24.11.2022 г. и 03.01.2023 г. между клиент ОбС Чупрене чрез председателя му и ищеца. Уговорено е адвокатско възнаграждение в общ размер на 700.00 лв., платимо по банков път. Липсва отразяване сумата да е платена към датата на сключване на договорите. Неоснователно е възражението на ответника, че договорът е сключен от името на клиент - лице без самостоятелна правосубектност. ОбС Чупрене действително няма качеството на юридическо лице, но притежава процесуална правоспособност и може да бъде субект на процесуално правоотношение и страна в съдебно административно производство по реда на АПК. Не е спорно, че именно ОбС Чупрене е бил страна по адм.д. № 244/2022 г. на ОС Видин и адм.д. № 1266/2023 г. на ВАС. Първото дело е образувано по жалба на кмета на Община Чупрене с/у решение № 252, взето с Протокол № 43/30.09.2023 г. на ОбС Чупрене. В случаите на обжалване по реда на чл. 45, ал.3 и ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ на решения на ОбС пасивно легитимиран да участва в съдебното производство е именно ОбС в качеството му на орган на местното самоуправление, издал обжалвания акт. Според разпоредбата на чл. 15, ал.1 АПК страна в административния процес е именно административният орган, респ. същият е страна и в съдебното производство по повод обжалване на издаден от органа административен акт /чл. 153, ал.1 АПК/. В тези съдебни производства участието на ОбС се осъществява чрез процесуален представител, ангажиран от председателя на съвета, разполагащ с компетенции да представлява съвета пред външни лица и организации- чл. 25, т.6 ЗМСМА. Съгл. чл. 17, ал.1 АПК колективните административни органи, какъвто е ОбС, се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа, а според чл. 17, ал. 3 от АПК пред съда те могат да се представляват по пълномощие по реда на ГПК. Следователно ОбС Чупрене е оправомощен да сключи чрез председателя си и договор за правна защита за процесуално представителство пред съда. Паричното задължение за заплащане на адвокатското възнаграждение обаче възниква по закон в патримониума на Община Чупрене, чийто кмет е първостепенен разпоредител с бюджетните средства, тъй като ОбС не разполага със самостоятелен бюджет, с който може да се разпорежда. Предвид изложеното процесният договор за правна защита е сключен от субект с надлежна процесуална правоспособност, който може да се представлява в съдебно производство по реда на АПК от упълномощен процесуален представител. Поради изложеното неоснователни са и останалите доводи на ответника, изложени в отговора на иск. молба/ в т. см. Решение № 374/22.12.2023 г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 549/2023 г.; Решение № 2/02.01.2024 г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 716/2023 г.; Решение № 56/23.02.2024 г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 795/2023 г.; Решение № 175/25.06.2024 г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 221/2024 г. и др. / Отношенията м/у страните касаят договор за правна защита и съдействие. Този договор е разновидност на договора за поръчка, при който едно лице - адвокат се задължава да извърши определени действия (правни консултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално представителство) срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила на Закона за адвокатурата/ЗА/. Така в последния, за разлика от разрешението по чл. 286 ЗЗД, предвижда, че адвокатският труд е винаги възмезден, независимо дали е уговорено възнаграждение или не - чл. 36, ал.1 ЗА. Ако липсва уговорка относно възнаграждението, адвокатът може да поиска от съответния адвокатски съвет да определи такова (чл. 36, ал.3 ЗА). За да бъде основателен искът по чл. 79, ал.1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА ищецът следва да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор, с които ответникът възлага на ищеца определени правни действия и правна защита; че ищецът е изпълнил задълженията си и е настъпил падежът на вземането му, както и неговия размер /съобразно договора или определено от адвокатския съвет/. Ответникът следва да докаже своите оспорвания и възражения - че договорът е прекратен или че е платил дължимото. Съгл. чл. 24 ал.1 т.2 и т.3 ЗА, упражняването на адв. професия включва изготвяне на съдебни книжа и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Като процесуален представител адвокатът е длъжен да следи за интересите на клиентите си по най - добър начин, за изпълнението на което законът му е осигурил както правата по чл. 31 ЗА, така му е вменил и задължения по чл. 40 ЗА. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът - повереник поема задължението за правна защита, а не за определен резултат, като защитата адвокатът осъществява според своите възможности, познания и юридическа подготовка. Договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който са налице специални правила, предвидени в ЗА. Посоченият нормативен акт предвижда засилена защита на имуществените права на адвокатите и ограничава до минимум възможността за засягането на същите, вкл. в случаите на некачествено изпълнение на поетите от тях задължения. Единствената допусната от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал.4 ЗА - когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката. Законът за адвокатурата, като специален закон, не предвижда никакви други имуществени последици от рода на намаляване или връщане на възнаграждението при различните други форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задълженията на адвокатите. Ако волята на законодателя е била в тези случаи да намерят приложение общите правила за неизпълнение на задълженията, предвидени в ЗЗД, то в такъв случаи се обезсмисля правилото на чл. 35, ал.4 ЗА, доколкото уредената в него хипотеза също може да се подведе под общите правила и не е било необходимо специалното й посочване. От изложеното дотук се налага изводът, че правото на адвоката да получи възнаграждение не зависи от качественото изпълнение на неговите задължения, освен в специалната хипотеза на чл. 35, ал.4 ЗА. Ето защо, дори осъществената от ищеца защита да не е съвпадала с исканата от доверителя му се следва дължимото и уговорено между страните възнаграждение. Падежа на задължението на ответника е настъпил. Същият е поканен от ищеца да заплати сумата 700.00 лв./ с покана получена на 29.11.2023 г., видно от известието за доставяне/ и срока за изпълнение е изтекъл на 06.12.2023 г., поради това е изпаднал в забава от 07.12.2023 г. при плащането и дължи обезщетение за забава Ищеца претендира такова обезщетение от по-късна дата 08.12.2023 г., което за претендирания период 08.12.2023 г. – 09.11.2025 г., изчислено чрез „лихвен калкулатор“ е в р-р на 186.64 лв. Поради изложеното, съдът приема, че предявените искове с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 36 ал.1 ЗА - за заплащане на възнаграждение, произтичащо от договори за правна защита и съдействие в общ р-р на 700.00 лв. и с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД – в р-р 186.64 лв. са основателни и доказани и като такива ги уважава изцяло. Предвид изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100.00 лв. – държ. такса. На ответника не се следват разноски в размер на 400.00лв. – адв. възнаграждение Водим от горното, съдът