Решение № 335 от 13.5.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 248/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Застрахователна компания “Лев Инс" АД, чрез юрисконсулт Камелия Александрова, срещу Решение № 2560/17.11.2025 г. по гр.д.20242120104718 по описа на Районен съд- Бургас, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на В. Б. К. сумата от 3531.00 лв - застрахователно обезщетение, дължимо по Договор за застраховка „Отмяна на пътуване”, 254.19 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 03.01.2024 г. до 08.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2024 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; на И. Т. Д. сумата от 3531.00 лв застрахователно обезщетение, дължимо по Договор за застраховка „Отмяна на пътуване”, 254.19 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 03.01.2024 г. до 08.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2024 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 680.82 лв - разноски по делото в полза на двамата ищци, както и сумата от 1057.04 лв - адвокатско възнаграждение. Твърди се, че обжалваното решението е неправилно и необосновано, доколкото от представените и събрани по делото доказателства, не се установява по безспорен и категоричен начин наличие на основание за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди на ищците В. Б. К. и И. Т. Д. по застраховка „Отмяна на пътуване“- застрахователна полица № 911023003255, издадена на 28.03.2023 г. и застрахователна полица № 911023003258, издадена на 28.03.2023 г. Излагат се твърдения по фактите и се твърди, че в случая не са налице условията на т.10.11 от Общите условия на застраховка „Отмяна на пътуване“; на т.72.4 и т.72.5 от ОУ; не са представени доказателства за писмено уведомяване съгласно т.10.13 от ОУ на Застрахователя в срок от 5 работни дни и на съответния туроператор/туристически агент за отмяна на туристическото пътуване от деня, в който на застрахования В. К. му е станало известно обстоятелството или причината за отмяната като не са представени и изискуемите по т.72.5 от ОУ медицински документи; по преписките по щетите не е представено предписание от лекар преди 16.07.2025 г., което да указва невъзможност на ищеца К. да предприеме пътуване. Твърди се, че е налице изключен от покритие риск и по т.10.11 от ОУ, защото разходи за отмяна на пътуване се покриват само при неочаквано влошаване на хронично заболяване на Застрахования, наложило хоспитализация за минимум 10 дни, медицинските показатели по повод на което са противопоказни за пътуването, а в случая ищецът е хоспитализиран за срок от 3 дни след началната дата на пътуването, като с изслушаната по делото съдебна медицинска експертиза е установено, че оплакванията, с които е постъпил в болница на 17.07.2023 г., са хронични. По отношение на иска на ищцата И. Т. Д. се твърди, че е неоснователен, тъй като съгласно т.10.10 от ОУ наличието на предшестващо или хронично заболяване на близък на Застрахования е изключен от покритие риск, съотв.застрахователят не дължи застрахователно обезщетение и не носи отговорност, а за самата ищца Д.- К. към 16.07.2023 г. не се установява да са били налице медицински или немедицински причини, представляващи покрит риск по застраховка „Отмяна на пътуване“, които да са й попречили да осъществи планираното пътуване. С подробни съображения са оспорени твърденията на ищците, че при сключване на застрахователните договори не са им били предоставени ОУ по застраховка „Отмяна на пътуване“ и те не са били запознати с тях. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови отхвърляне изцяло на предявените от В. Б. К. и И. Т. Д.- К. искове. За откритото съдебно заседание по делото не е изпратен представител, депозирано е писмено становище с искания по същество и за присъждане на съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства. Въззиваемите-ищци В. Б. К. и И. Т. Д. оспорват въззивната жалба като неоснователна с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание - чрез процесуалния си представител адв.М.Иванова от АК Бургас. Излагат се твърдения, че обжалваното решение е правилно, съобразено с материалния закон и обосновано въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че с оглед дадените от съда указания по разпределяне на тежестта на доказване, ответникът е следвало чрез насрещно и непълно доказване да е опровергал твърденията и правните доводи на ищците, което обаче не е сторено от ответната страна. Посочва се, че доказателства, оборващи твърденията на въззивника, че ищците не били изпълнили задължението си своевременно да уведомят застрахователя или застрахователния посредник за отмяната на туристическото пътуване, се съдържат в представените от самия ответник преписки по образуваните в дружеството щети. Твърди се, че е правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че Общите условия на застраховка „Отмяна на пътуване" в случая са изобщо неприложими, тъй като нямат действия спрямо ищците. В тази връзка се твърди отново, че са налице допуснати от ответника нарушения на чл.2, ал.2 КЗ, на чл.344, ал.1, чл.348, ал.1 КЗ, на чл.298, ал.1 и ал.2 ТЗ, на чл.147, на чл.147а от ЗЗП при съставянето и ползването в договорните отношения между двете страни по спора на ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване" като се посочва, че ищците своевременно са оспорили вписания в бланката на полицата текст, че са получили от представител на застрахователя екземпляр от ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване", че са се запознали с тях и че ги приемат. Твърди се, че след като по делото не е доказано връчване на надлежно оформен текст на ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване" на всеки от ищците като застраховани лица, каквито и правила да са уговорени в тях, вкл.уговорки за изключени рискове, те са непротивопоставими на ищците, съотв.отказът на ответника за заплащане на обезщетение, обоснован само на текстове от ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване", е лишен от основание. Посочва се, че липсата в жалбата на оплаквания, свързани с действието на ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване" спрямо ищците, може да се тълкува като мълчаливо признание от страна на въззивника, че е допуснал нарушенията на изискванията, записани в посочените по-горе норми на КЗ и ЗЗП. Твърди се, че е правилен изводът на съда за спазване от страна на ищците на срока по т.10.13. от ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване", съотв.оплакването във въззивната жалба за наличието на нарушение на изискването по т.10.13. от ОУ е невярно и неоснователно. Подкрепят се като правилни и изводите на първоинстанционния съд, че нормата на т.10.11. от ОУ, противоречи на целта на закона и същността на застрахователната дейност (във вр.чл.2, ал.1 КЗ), поради което е нищожна и не следва да намери приложение. Оспорва се като неоснователно твърдението във въззивната жалба, че към 16.07.2023 г. не са били налице медицински или немедицински причини, представляващи покрит риск по застраховка „Отмяна на пътуване" за ищцата Д., поради което за нея не е налице основание за получаване на застрахователно обезщетение. Излагат се съображения, че в случая застрахователните отношения се уреждат не само от КЗ, но и от ТЗ (доколкото застрахователят е търговец) и от ЗЗП (предвид обстоятелството, че ищците имат качеството на потребители на застрахователни услуги), поради което ОУ към застраховка „Отмяна на пътуване" е следвало и да бъдат предадени на застрахованите при сключването на застрахователния договор, а не е достатъчно застрахованият да е заявил писмено, че ги приема, още повече, че по делото фактът на предаване на ОУ не е доказан. Доводите във въззивната жалба, че ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване" били публикувани в Интернет поради което ищците можели да се запознаят с тях, както и, че ищецът като професионалист в сферата на туризма изключвало възможността ищците да не познават процедурите и договорите, които се осъществяват при сключване на договор за пътуване, представляват според въззиваемите мълчаливо признаване на неизпълнението от страна на ответника на задължението му да предаде при сключване на застрахователния договор на ищците като застрахованото лице, ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване". Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на адв.възнаграждение на адв.Иванова, представляваща въззиваемите по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и права страна, следното: Страните не спорят по следните релевантни за спора обстоятелства: Наличие на сключен между ищците и туроператора „ТА Мондел Травел” ООД, чрез туристически агент “Ориндж Холидей” ЕООД като негов представител, договор за туристически пакет № 18876 от 21.03.2023 г., по силата на който туроператорът се задължил да предостави на ищците организирано туристическо пътуване, представляващо обиколка на Великобритания, с продължителност от 11 дни с период на пътуването от 16.07.2023 г. до 26.07.2023 г., за което ищците са заплатили в полза на туристическия агент пакетна цена в общ размер на 8 154 лв. Във връзка с процесното туристическо пътуване ищците са сключили с ответното дружество застраховка “Отмяна на пътуване”, както следва - И. К. - с полица № 911023003258, издадена на 28.03.2023 г., а ищецът В. К. - с полица № 911023003255, издадена на 28.03.2023 г., по които договори застрахователните премии са били изцяло изплатени. Съгласно условията на застрахователния договор, сред покритите от застраховката рискове са разходите за отмяна на пътуването, които представлявали невъзстановимите разходи до размера на договорения лимит, заплатени предварително във връзка с пътуването, който съгласно договорите възлиза на сумата от 3 531 лв. В периода от 17.07.2023 г. до 20.07.2023 г. ищецът К. е бил приет по спешност и хоспитализиран в МБАЛ “Лайф Хоспитал” ЕООД с оплаквания от остра болка и тежест в епигастриум и дясно подребрие след прием на пикантна храна, от 4-5 дни. Болката свързвал с постоянно гадене, киселини като парене зад гръдна кост, многократни ГЕР позиви предимно вечер след храна. Туристическото пътуване на двамата ищци не се е състояло. Ответното дружество е отказало да изплати обезщетение по сключената застраховка “Отмяна на пътуване” като се е обосновало с това, че от представената документация става ясно, че се отнася за отмяна на пътуването без медицинските причини да отговарят на разпоредбите на ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване“, а именно – че не е налице основание по т.10.11. от ОУ за покриване на разходите за отмяна на пътуването – „неочаквано влошаване на хронично заболяване на застрахования, наложило хоспитализация за минимум от 10 дни, медицинските показатели по повод на което са противопоказни за пътуването“. Спорно по делото в настоящата инстанция, предвид заявените във въззивната жалба оплаквания е: Връчени ли са били на ищците Общите условия по сключената застраховка “Отмяна на пътуване” и имат ли действие между страните по договора. Налице ли са били към 16.07.2023 г. за двамата ищци медицински или немедицински причини, представляващи покрит риск по застраховка “Отмяна на пътуване”, които да са попречили на всеки от ищците да осъществи туристическото пътуване. В този смисъл по отношение на ищеца К. е спорно дали медицински документи установяват да е имал влошаване на здравословното състояние преди 17.07.2023 г., а по отношение и на двамата ищци – дали са били изпълнени всички изисквания на ОУ по застраховката “Отмяна на пътуване”, в т.ч.дали са били представени надлежни доказателства за настъпване на твърдяното събитие към 16.07.2023 г. Във връзка с последното между страните е спорно и на коя дата ищците са уведомили „Ориндж Холидей“ ЕООД като представител на „ТА Мондел Травъл“ ООД за възникналите здравословни проблеми при ищеца К. – на 14.07.2023 г., както твърди ответникът, или на 12.07.2023 г., както твърдят ищците. По така изброените спорни въпроси, с оглед представените по делото доказателства, съдът намира следното: Съгласно сключената между ответното дружество като застраховател и ищците като застраховани лица застраховка „Отмяна на пътуване“, съотв.по застрахователна полица № 911023003255 от 28.03.2023 г. за ищеца В. К. и по застрахователна полица № 911023003258 от 28.03.2023 г. за ищцата И. Д., страните са се договорили при настъпване на поетия от застрахователя риск „отмяна на пътуването“, същият да изплати на застрахования застрахователна сума в размер на 3 531 лв. Уговореният срок на застрахователното покритие е от 00:00 ч.на 28.03.2023 г. до 24:00 ч.на 26.07.2023 г. Част от текста (предварително изготвен) на полицата е текстът „Получил съм подписан от представител на застрахователя екземпляр от Общите условия на застраховка „Отмяна на пътуване“, запознах се с тях и заявявам, че ги приемам“. Всяка от двете застрахователни полици е подписана от съответния застрахован – ищеца В.К. и ищцата И.Д.. Съгласно чл.348, ал.1 от КЗ общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема, като приетите от застраховащия общи условия стават неразделна част от застрахователния договор. Съгласно чл.348, ал.3, изр.второ от КЗ застрахователят е длъжен да даде на ползвателя на застрахователни услуги общите условия по застраховката преди сключването на застрахователния договор. Съгласно чл.147а от ЗЗП, при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях (ал.1); съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис (ал.2); търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя (ал.3); тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца (ал.4). В чл.147а, ал.5 от ЗЗП изрично е посочено, че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. В конкретния случай, при изрично заявеното от ищците в исковата им молба твърдение, че екземпляр от Общите условия по застраховката „Отмяна на пътуване“ не им е бил връчен изобщо от застрахователя, ответникът е следвало да ангажира доказателства за предаване на всеки от ищците на екземпляр от Общите условия. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че такова доказване по делото не е извършено от ответника. В представените от него с молба вх.№ 4442/31.01.2025 г. преписки по щета № 0203-9110-02-23- 7131 от 12.11.2023 г. и по щета № 0203-9110-02-23-7132 от 12.11.2023 г. приложените екземпляри от Общи условия не носят подпис нито за получил ОУ, нито за предал ОУ. Не са ангажирани никакви други доказателства за реално предаване на ОУ на двамата застраховани ищци. Нещо повече, вместо да ангажира доказателства, че е връчил ОУ по застраховката на всеки от ищците при сключването на застрахователния договор (каквото е изискването на чл.348, ал.3 от КЗ и чл.147а, ал.3 от ЗЗП), в отговора на исковата молба ответникът не само се е позовал единствено на текста от застрахователните полици, но и е изложил твърдения, че публикуването на тези ОУ в интернет ги прави достъпни за всеки, т.е.ищците са могли да се запознаят с тях, и е посочил, че фактът, че ищецът К. е професионалист в сферата на туризма, а в последните години двамата ищци пътуват често, „изключва възможността двамата ищци да не са запознати с условията на сключване на застрахователните договори „Отмяна на пътуване“ и със задължително придружаващата ги документация, съотв.с Общите условия по тази застраховка“. Ето защо, на основание чл.147а, ал.5 ЗЗП, съдът намира, че ответникът не е доказал реално да е връчил екземпляр от ОУ по застраховката на ищците при сключване на застрахователния договор с всеки от тях. Предвид липсата на доказване застрахователят да е връчил ОУ по застраховката на ищците, по аргумент от чл.348, ал.1 от КЗ и чл.147а, ал.1 от ЗЗП, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая Общите условия по застраховка „Отмяна на пътуване“ не обвързват двамата ищци в качеството им на застраховани по посочените по-горе две застрахователни полици. След като Общите условия по застраховката не обвързват застрахованите, при доказаната по делото отмяна на пътуването до Великобритания, което е следвало да се проведе от 16.07.2023 г. до 26.07.2023 г., т.е.в срока на застрахователното покритие по застраховката „Отмяна на пътуване“, налице е задължение за застрахователя да заплати уговорената застрахователна сума – по 3 531 лв на всеки от двамата застраховани, като са неприложими разпоредбите на Общите условия по застраховката, в т.ч.ограниченията по Раздел V Изключени рискове (т.10-т.10.24). Поради това, че приема за неприложими в случая Общите условия по застраховката „Отмяна на пътуване“, съдът намира, че не следва да обсъжда дали влошаването на здравословното състояние на ищеца К. представлява основание по ОУ по застраховката „Отмяна на пътуване“ за заплащане на уговорената застрахователна сума или попада в изключените рискове по т.10.11. от ОУ, както и налице ли са били основания по ОУ за отказ за изплащане на застрахователната сума на ищцата Д. при установената отмяна на пътуването в срока на застрахователното покритие. Независимо от горното и от липсата на изрично заявени в тази насока оплаквания във въззивната жалба, следва да се посочи, че настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП на клаузата по т.10.11 от ОУ по застраховката „Отмяна на пътуване“, което води до извод за нейната нищожност. Уговореното с нея изключение от Изключените рискове по Раздел V от ОУ очевидно е уговорено във вреда на потребителя – застрахования, тъй като клинични пътеки, предвиждащи болничен престой от 10 и повече дни са изключение и за голямата част от заболяванията, които биха били противопоказни за пътуването, не се предвижда по клинична пътека хоспитализация за такъв дълъг период. Това, както е приел и първоинстанционният съд, води до извод, че така уговорената клауза не осигурява защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, съотв.противоречи на целта на застрахователната дейност, формулирана в чл.2, ал.1 от КЗ, поради което клаузата е нищожна. Също за пълнота следва да се посочи, че настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от представените медицински документи се установява, че здравословното състояние на ищеца К. внезапно се е влошило още към 26.06.2023 г. (амбулаторен лист, л.27), когато ищецът е бил насочен към кардиолог; на 28.06.2023 г. му е извършена електрокардиограма (л.28), на 29.06.2023 г. са му извършени кръвни изследвания, назначени от д-р Ралев – кардиолог (л.29), а на 17.07.2023 г. ищецът е бил хоспитализиран по спешност за диагностично доуточняване, овладяване на общото състояние и проследяване и изписан с окончателна диагноза съгласно издадената епикриза (л.30-33) Постхолицистектомичен синдром. На последно място, с оглед осъществената между застрахователния посредник „Ориндж холидей“ и застрахователя „Лев Инс“ АД електронна кореспонденция от 12.07.2023 г. и 13.07.2023 г., съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищците са уведомили предварително, преди деня на пътуване, застрахователния посредник „Ориндж холидей“ за влошаването на здравословното състояние на ищеца К., съотв.за невъзможността да осъществят пътуването, а той от своя страна е уведомил застрахователя за отмяната на предстоящото пътуване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема за основателни двата предявени иска и поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК. При така постановения резултат, на основание чл.78 ГПК на въззивника не се дължат разноски за въззивното производство, а той следва да заплати разноските на въззиваемата страна. Въззиваемите в настоящото производство са представлявани от адв.М.Иванова по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради което въззивникът следва да заплати на адв.Иванова адв.възнаграждение в размер на 500 евро, като при определяне на размера на адв.възнаграждение съдът отчита защитавания материален интерес, както и обстоятелството, че адв.Иванова е изготвила отговор на въззивната жалба и писмени бележки по съществото на спора, както и се е явила лично в откритото съдебно заседание по делото. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд