Решение № 121 от 1.9.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 269/2026 г.

Производството е въззивно по чл. 48 от ЗЕЕЗА. Въззивното производство е образувано по частен протест от Окръжна прокуратура-гр.Русе и по частна жалба от жалба от адвокат О. Б. от АК- Русе, в качеството му на защитник на исканото лице С. М. Ш., против Решение рег. № 142/20.08.2026год., постановено по ЧНД № 722/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе, в производство по чл.44 от ЗЕЕЗА. С обжалваното решение първоинстанционният съд направил следното: ОТКАЗАЛ изпълнението на Европейска заповед за арест от 29.06.2026г. издадена от Й. Г. - съдия в Окръжен съд на Варшава, Република Полша, за предаване на българският гражданин С. М. Ш., ЕГН-••••••••••, род. на 17.08.1988г. в гр.Добрич, на полските съдебни власти, за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“. ПРИЕЛ ДА СЕ ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл.44, ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, от Окръжна прокуратура-Русе, наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на българския гражданин С. М. Ш., ЕГН- ••••••••••, съгласно Присъда на Районен съд за Столичен град Варшава от 14.12.2022г. по дело V K 344/22, изменена с Присъда на Окръжния съд във Варшава от 08.12.2023г. по дело Х Ка 395/23. На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА, първоинстанционният съд ПОТВЪРДИЛ взетата във връзка с разглежданата Европейска заповед за арест с Определение №399/17.08.2026г. по ЧНД № 719/2026г. на Окръжен съд-Русе мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение на исканото лице С. М. Ш., ЕГН-••••••••••, която мярка да се изпълнява на адрес гр.Русе, ул. „Трети март“, № 64, ниво 2 (етаж 2) до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“. Постановено е след влизане в сила на решението, на основание чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА, препис от него да се изпрати на Окръжна прокуратура-Русе, за изпълнение. Постановено е след влизане в сила на решението да се уведоми компетентният орган на издаващата държава, а именно Окръжен съд във Варшава, за изхода на делото. С частния протест на Окръжна прокуратура-гр.Русе са заявени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на определението на решението на първоинстанционния съд, като се излаган следните съображения: Излага се, че в мотивите относно отказа да изпълни издадената от полските власти ЕЗА, съдът е приел, че по този начин ще се запази в най - пълна степен връзката на осъденото лице с най - близките му, ще се улесни адаптацията и комуникацията в пенитенциарното заведение в Р България, а в последствие и възможностга за сравнително безпроблемната му ресоциализация след изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Основание за това се черпи от чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите - членки относно Европейските правила за затворите, приета от Комитета на министрите на 11.01.2006г. - „17.1 Доколкото е възможно, затворниците се насТ.ват в затвори, намиращи се близо до техните домове или места за социална рехабилитация“. ОП-Русе посочва, че на първо място следва да се отбележи, че правомощието на съда по чл.44, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА е факултативно/незадължително/ и не може автоматично да се откаже изпълнението на ЕЗА. На следващо място се сочи, че видно от обясненията на лицето, същото е живяло в Р. Полша дълги години и след извършване на престъплението е напуснал държавата, без да остави данни за контакти, знаейки много добре, че срещу него се води наказателно производство, бидейки задържан под стража там. След освобождаването му от ареста, същият е напуснал пределите на Р. Полша, след което е пребивавал в Р. Германия, след което преди около два месеца се е преместил на територията на гр.Русе, която е различна от постоянния му адрес в гр.Добрич. Според прокурора от тези данни е видно, че лицето няма трайно установена връзка нито на постоянния си адрес, нито в гр.Русе, което да предполага „близост до близките му“. Посочва се, че може да се счита, че лицето е преминало през две държави единствено, за да се укрие от правосъдието на полските власти, с оглед ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. Излага се довод, че съдът не следва да толерира такова поведение, прилагайки чл.44, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, тъй като целта на ЕЗА не е осигуряване на „убежище“ от правосъдие. На следващо място се излагат съображения, че съдът е потвърдил мярката за неотклонение „домашен арест“, която обаче не е влязла в сила, тъй като срещу първоначално взетата с Определение № 399 от 17.08.2026г. по ЧНД № 719/2026г. по описа на Окръжен съд - Русе е подаден протест, който към момента на изготвяне на частния протест не е разгледан от Апелативен съд - Велико Търново. ОП-Русе счита, че не може да се потвърди нещо, което не е влязло в сила, тъй като по този начин се изземват функциите на горната инстанция. По съществото на мярката за неотклонение прокурора счита, че с оглед обезпечаване на ефективното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, което Ш. следва да изтърпи и реалната опасност той да се укрие, което се предполага от липсата на трайна обвързаност с конкретно населено място, факта, че от години не живее на посочения от него постоянен адрес, и угрозата от наказанието, което следва да изтърпи, следва да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“. Предлага се Великотърновският апелативен съд да отмени Решение № 142 от 20.08.2026г. по ЧНД № 722/2026г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е отказано изпълнение на ЕЗА, издадена от Окръжен съд - Варшава от 29.06.2026г. спрямо С. М. Ш., ЕГН ••••••••••, роден на 17.08.1988 г. с постоянен адрес гр.Добрич, •••••••• и да постанови същата да се изпълни, като се предаде лицето на властите на Р. Полша и да отмени потвърждаването на мярката за неотклонение „домашен арест“ спрямо С. М. Ш., като вместо нея да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“. С частната жалба, подадена от адвокат О. Б., в качеството му на защитник на исканото лице С. М. Ш., се твърди, че решението като краен резултат вероятно е правилно, но е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и правото на защита на С. М. Ш., като се излагат следните аргументи: 1.Видно от материалите по ЕЗА от 29.06.2026г.. издадена от ОС - Варшава, наказателното производство в Полша срещу С. Ш., ЕГН •••••••••• за престъпление по чл.207. §1 и чл.207. §1а от техния НК е било проведено в негово отсъствие. Съгласно разпоредбата на чл.40а от ЗЕЕЗА, от упълномощените от него защитници е поискано приобщаване към делото на присъда на P C за столичен град Варшава от 14.12.2022 год. подело № V К344/22. изменена с присъда на ОС Варшава от 08.12.2023 год. по дело № X Ка 395/23. В тази насока в съдебно заседание на 20.08.2026 год. е било и становището на другата страна в процеса - прокурора. Твърди се, че двата съдебни акта имат съществено значение за делото, макар и да се предоставят на лицето само за сведение, като това се обуславя от: -обстоятелството, че се приема за превеждане присъда на P C за столичен град Варшава от 14.12.2022 год. по дело № V К344/22, изменена с присъда на ОС Варшава от 08.12.2023 год. по дело № X Ка 395/23, с която никой от участващите в процеса в България, включително и ръководно решаващия орган - съдът, не е запознат с нея. Излага се предположение, че е възможно в ЕЗА от 29.06.2026г., издадена от ОС - Варшава, те да не са правилно интерпретирани и да няма необходимост от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ или в такъв размер; -ОС - Русе приел за изпълнение наказание, без да е налице актът, с които то е определено. Съгласно чл.44. ал.10 и ал.11 от ЗЕЕЗА решението му се изпраща на съответната прокуратура, която следва да внесе предложение по реда на чл.457 от НПК, което отново изискват наличност на присъдите на съдилищата в Полша. 2.От ЕЗА ставало ясно, че С. Ш., ЕГН •••••••••• е осъден на 2 години лишаване от свобода, а следва да изтърпява 11 месеца и 22 дни. С оглед на това, според защитника на исканото лице следва да бъдат изискани по реда на чл.44. ал.4 от ЗЕЕЗА допълнителна информация от компетентните власти в Полша, съдия от ОС - започнато ли е изпълнението на наказанието по присъда на PC за столичен град Варшава от 14.12.2022 год. по дело № V К344/22, изменена с присъда на ОС - Варшава от 08.12.2023 год. по дело № X Ка 395/23 и защо не е довършено т. Кога е бил освободен С. Ш., ЕГН ••••••••••. Какъв е срока на погасителната давност за изпълнение на наказанието. Възможно било в Полша да настъпва такава. Излага се довод, че въпреки процесуалното нарушение - неизискването на такава информация от ОС - Русе и продължаването на производството по ЕЗА от 29.06.2026 г., издадена от ОС - Варшава, от осъденото лице С. Ш., ЕГН •••••••••• и неговите защитници било изразено становище за привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ по присъда на P C за столичен град Варшава от 14.12.2022 год. по дело № V К344/22. изменена с присъда на ОС Варшава от 08.12.2023 год. по дело № X Ка 395/23 в България по реда на 3ПИЛишСв и чл.457 от НПК. В тази насока е било и взетото решение на ОС - Русе. Защитникът на исканото лице изразява становище, че по същество, с оглед наличните към настоящия момент данни, то е правилно, тъй като съобразно тях са налице предпоставките на чл.40, ал. 1, т.4 от ЗЕЕЗА и е законосъобразен извода за отказ за изпълнение на ЕЗА. Предвид на това се твърди, че правилно е и продължена процедурата на основание чл.44. ал.8 от ЗЕЕЗА, както и законосъобразно е потвърдена мярката за неотклонение „Домашен арест“. С оглед на изложеното са отправени следните искания към Великотърновския апелативен съд: 1.Да изиска от компетентния орган в издаващата държава 11олша - съдия от ОС - Варшава допълнителна информация: 1.1.присъда на PC за столичен град Варшава от 14.12.2022 год. по дело № V К344/22. изменена с присъда на ОС - Варшава от 08.12.2023 год. по дело № X Ка 395/23: 2.2.данни за периода на изпълнението на наказанието по присъда на PC за столичен град Варшава от 14.12.2022 год. по дело № V К344/22, изменена с присъда на ОС Варшава от 08.12.2023 год. по дело № X Ка 395/23, причината за недовършването му и срока на погасителната давност за изпълнение па наказанието „Лишаване от свобода“ от 11 месеца и 22 дни. 2.При потвърждаване на обстоятелствата по ЕЗА от 29.06.2026г., издадена от ОС - Варшава и липса на други основания за неизпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ от 11 месеца и 22 дни въззивният съд да отвърди решение от 20.08.2026 год. по ЧНД № 722/2026 год. по описа на ОС - Русе. 3.При получаване на информация за обстоятелства различни от ЕЗА от 29.06.2026г., издадена от ОС - Варшава, по повод изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ от 11 месеца и 22 дни на С. Ш., ЕГН ••••••••••, въззивният съд да вземе решение съобразно тях. По направените доказателствени искания с частната жалба на защитника на исканото лице, въззивният съд се е произнесъл в открито заседание, като ги е оставил без уважение. В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Великотърновската апелативна прокуратура поддържа частния протест и оспорва частната жалба на защитника на исканото лице, като я намира за неоснователна. Исканото лице С. М. Ш. и защитниците му адвокат О. Б. и адвокат С. М. поддържат подадената от адвокат Б. частна жалба по изложените в нея съображения и оспорват частния протест, като го намират за неоснователен. В последната си дума във въззивната инстанция исканото лице С. М. Ш. моли съда да му определи мярка за неотклонение „Домашен арест“ и да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода в България. Великотърновският апелативен съд, като съобрази наведените в частния протест и частната жалба на защитника на исканото лице оплаквания и доводи, становищата на страните и доводите им изложени в съдебно заседание във въззивната инстанция, доказателствата по делото и като в рамките на правомощията си съгласно чл.66 от ЗЕЕЗА вр. с чл.314 от НПК извърши служебна проверка на решението на първоинстанционния съд, намира за установено следното: Частния протест и частната жалба са подадени в законоустановения срок по чл.48 ал.1 от ЗЕЕЗА от лица, които притежават активна процесуална легитимация, съдържанието им отговаря на законовите изисквания и са допустими. Разгледани по същество, частния протест е частично основателен, а частната жалба на защитника на исканото лице е неоснователна. Производството по чл.44 ал.1 от ЗЕЕЗА в Русенския окръжен съд е образувано въз основа на получена по реда на чл.38а ал.1 от ЗЕЕЗА и внесена от Окръжна прокуратура-гр.Ловеч за разглеждане, Европейска заповед за арест от 29.06.2026г. издадена от Й. Г. - съдия в Окръжен съд на Варшава, Република Полша, за предаване на българският гражданин С. М. Ш., ЕГН- •••••••••• на полските съдебни власти, за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ по влязла в сила Присъда от 14.12.2022г. на Районен съд за гр.Варшава, за извършено на територията на Р.Полша престъпление - малтретиране на лице, намиращо се в отношение на зависимост от извършителя, в съвкупност с малтретиране на безпомощно лице, поради възрастта и психическото му състояние. По отношение на исканото лице С. М. Ш. с Определение № 399/17.08.2026год., постановено по ЧНД № 719/2026год. на Окръжен съд-Русе била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. Срещу това определение е бил подаден протест от ОП-Русе и с Определение № 319/27.08.2026год., постановено по ВЧНД № 257/2026год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, е отменено Определение № 399/17.08.2026год., постановено по ЧНД № 719/2026год. на Окръжен съд-Русе, като вместо него въззивният съд е взел на основание чл.43 ал.3 от ЗЕЕЗА вр. чл.64 от НПК мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на българския гражданин С. М. Ш., роден на 17.08.1988г. с постоянен адрес гр.Добрич, ••••••••, с ЕГН •••••••••• до приключване на производството по изпълнение на Европейска заповед за арест от 29.06.2026г. по дело VIII Кор 109/26, издадена от Окръжен съд - Варшава, Република Полша, във връзка с Присъда от 14.12.2022г., по дело № V К 344/22 на Районен съд Варшава, изменена с Решение на Окръжен съд Варшава по дело № X Ка 395/23 от 08.12.2023г. В съдебно заседание исканото лице С. Ш. е заявило, че желае да изтърпи в Република България наложеното му с присъдата на полския съд наказание. Европейската заповед за арест е издадена с цел предаване на българският гражданин С. М. Ш., ЕГН-•••••••••• на полските съдебни власти, за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ по влязла в сила Присъда от 14.12.2022г. на Районен съд за гр.Варшава за извършено на територията на Р.Полша престъпление, което според законодателството на искащата държава се определя като малтретиране на лице, намиращо се в отношение на зависимост от извършителя, в съвкупност с малтретиране на безпомощно лице, поради възрастта и психическото му състояние и е квалифицирано като престъпление по чл.207, §.1 и §1а от Наказателния кодекс на Р.Полша. Присъдата била изменена с Решение от 08.12.2023г. на Окръжен съд Варшава, като на Ш. било наложено окончателно наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 години, от които следва да изтърпи 11 месеца и 22 дни. Според отразеното в ЕЗА, деянието е извършено в периода от 22.06. до 07.09.2021год. в гр.Варшава, като С. Ш. упражнявал физически и психически тормоз над своята бивша съжителка Д. А., намираща се спрямо него в преходно отношение на зависимост, по този начин, че предизвиквал скандали, биел я, удрял я с телефон, обгарял я с цигари, щипел я, не й позволявал самостоятелно да напуска жилището и я заплашвал, че ще я убие, при което тези заплахи са породили у пострадалата опасения, че ще бъдат изпълнени. Освен това упражнявал психически тормоз над своя син С. С.ов М., безпомощно лице поради възрастта и психическото му състояние, по този начин, че предизвиквал в негово присъствие скандали с Д. А., заплашвал последната в присъствието на детето, че ще я убие, заплашвал и детето, че ще го убие, при което тези заплахи са породили у пострадалия опасение, че ще бъдат изпълнени, както и на два пъти нарушил неговата телесна неприкосновеност, чрез удари с ръка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания посочени в разпоредбата на чл.37 от ЗЕЕЗА по отношение съдържанието на изискуемите реквизити. Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство. Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Р.Полша - съдия в Окръжен съд на Варшава, Република Полша и се придружава с превод на български език. В Европейската заповед за арест е налице описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, за изтърпяването на чието наказание се иска предаването на исканото лице, включително време, място и степен на участие на исканото лице. Отразени са изрично характера и правната квалификация на престъплението. Посочени са и влязлата в сила присъда и окончателния съдебен акт, въз основа на който наложеното на исканото лице наказание „Лишаване от свобода“ е изпълнимо. Лишени от основание са доводите в частната жалба на защитника на исканото лице, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, заради отказа на първоинстанционния съд да събере доказателства, поискани от защитата. Първоинстанционният съд е събрал и приобщил всички доказателства, необходими за разкриване на обективна истина и правилното решаване на делото, с оглед предмета му. Като е оставил без уважение искането на адвокат Б. за изискване на допълнителна информация от съда в гр.Варшава, ОС-Русе не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като събирането на исканите доказателства не е необходимо за разкриване на обективната истина и правилното решаване на делото, с оглед предмета му. Първоинстанционният съд правилно е намерил за неоснователно възражението на защитниците на исканото лице за непълнота на доказателствета по делото, поради отсъствието на присъдата в материалите изпратени от полските съдебни власти. Съобразно чл.37, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА Европейската заповед за арест се издава в писмена форма съгласно приложението към този закон и съдържа данни относно влязлата в сила присъда. Такава информация се съдържа в издадената ЕЗА, поради което и не е налице соченият от защитата порок на тази заповед. Наказание „Лишаване от свобода“, за чието изпълнение се иска да бъде предаден българския гражданин С. Ш. с процесната ЕЗА, е не по-малко от 4 месеца, а именно 11 месеца и 22 дни. При това положение е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Престъплението, за което С. Ш. е бил осъден в Р.Полша не е сред визираните в чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА, за които не се изисква двойна наказуемост, но в случая е налице двойна наказуемост, доколкото фактическите обстоятелства описани в ЕЗА дават основание посоченото деяние да се определи като престъпление и по българското законодателство с възможна квалификация по чл.131, ал.1, т.5а, чл.142а, ал.4 и чл.144, ал.3, т.3 от H K на Р.България. Тези престъпления са наказуеми в Р.България с наказание „Лишаване от свобода“ повече от една година. Исканото лице С. М. Ш. е пълнолетно. Същото не е осъждано, съобразно наличните по делото доказателства, за същото престъпление, за което е издадена настоящата ЕЗА, с влязла в сила присъда на български съд или на съд на трета държава - членка, по смисъла на чл.39, ал.1, т.2 от ЗЕЕЗА и респективно не изтърпява или не е изтърпял наказание за това престъпление. Правилно първоинстанционният съд е намерил, че не са налице посочените в чл.40, ал.1, т.1, т.1а, т.2, т.3, т.5 и ал.2 от ЗЕЕЗА обстоятелства, представляващи факултативни основания съдът да откаже изпълнението на Европейската заповед за арест. Срещу българския гражданин С. Ш. в Република България не е водено и прекратено, преди получаването на ЕЗА, наказателно производство за деянието, за което е издадена ЕЗА. Не са налице данни за престъплението, за което Европейската заповед за арест е издадена, С. Ш. да е привлечен като обвиняемо лице или подсъдим в Република България. Не е изтекъл и давностния срок за наказателно преследване, съобразно вътрешното на изпълняващата страна законодателство, като това изрично е посочено в ЕЗА. Липсват доказателства исканото лице, което е български гражданин, да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за престъплението, за което е издадена заповедта. Описаното в ЕЗА престъпление не е извършено частично или изцяло на територията на Р. България, нито е извършено извън територията на издаващата държава - членка и българското законодателство да не допуска наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън територията на Р.България. Съобразно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, когато исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Р. България, или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието „лишаване от свобода“ или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава - членка, може да откаже предаването му. Въззивният съд се солидаризира с приетото от първата инстанция, че в конкретният случай, от всички доказателствени източници по делото се установява безспорно, че С. Ш. е български гражданин, роден и израсъл в Р. България, притежава настоящ адрес в Р. България, на територията на гр. Русе, както и семейство - съпруга и дете, с които съжителства в едно домакинство в същия град. С. Ш. лично е изразил желание при възможност да не бъде предаван на властите на Р.Полша, а да изтърпи наказанието си, наложено му от съда на издаващата страна в Р. България, за да може да бъде посещаван от близките си. С оглед така установеното, съобразявайки и константната практика на ЕСПЧ по приложението на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и Препоръка R e c (2006)2 на Комитета на министрите на държавите - членки относно Европейските правила за затворите, приета от Комитета на министрите на 11 януари 2006 г. - „17. 1 Доколкото е възможно, затворниците се насТ.ват в затвори, намиращи се близо до техните домове или места за социална рехабилитация.“, въззивният съд намира за законосъобразно и правилно решението на първоинстанционния съд, с цел минимизиране интензитета на наказателната принуда върху исканото лице и за гарантиране правото му на личен и семеен живот, да откаже предаването на исканото лице С. Ш., като приеме да се приведе в изпълнение наказанието му в Р. България. По този начин ще се запази в най-пълна степен връзката на осъденото лице с най-близките му, ще се улесни адаптацията и комуникацията в пенитенциарното заведение в Р.България, а впоследствие и възможността за сравнително безпроблемната му ресоциализация след изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Неоснователни са доводите в частния протест, че първоинстанционният съд неправилно е отказал изпълнение на Европейската заповед за арест на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА. Обстоятелството, че основанието по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА съдът да откаже изпълнение на получена ЕЗА е факултативно, не може да обуслови извод за неправилност на решението на ОС-Русе в тази му част. Обстоятелствата, че исканото лице дълги години е живяло в Р. Полша, а след извършване на престъплението е напуснало държавата, без да остави данни за контакти, знаейки за воденото срещу него наказателно производство, след което е пребивавало известно време в Р.Германия, а преди около два месеца се е преместило да живее в гр.Русе, където не е постоянния му адрес, са ирелевантни за преценката за правилността на приложението на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА. Напълно неоснователен е и доводът в частния протест, че съдът не следва да толерира такова поведение, прилагайки чл.44, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, тъй като целта на ЕЗА не е осигуряване на „убежище“ от правосъдие. При положение, че отказа на съда да изпълни ЕЗА на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, е съпроводен с приемане да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, не е ясно защо според автора на частния протест това представлява „…осигуряване на „убежище“ от правосъдие“, но това твърдение категорично е невярно. Предвид горното, първоинстанционният съд законосъобразно е отказал изпълнението на ЕЗА, на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА и на основание чл.44, ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА е приел Окръжна прокуратура-Русе да приведе в изпълнение наложеното на С. Ш. от съда на искащата страна - членка наказание „Лишаване от свобода“. Частния протест е основателен в частта, с която се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд в частта по чл. 44, ал.9 от ЗЕЕЗА и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на исканото лице С. Ш.. На основание чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА и с оглед на решението на съда за отказ от предаване на исканото лице на полските власти и приемане да се приведе в изпълнение в Р.България наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, първоинстанционнишят съд е приел, че най-адекватна в случая мярка за неотклонение спрямо С. Ш., се явява „Домашен арест“ до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, с оглед осигуряване на лицето за изпълнение на наказанието му и неутрализиране опасността от укриване. За да приеме това, първоинстанционният съд е взел предвид, че към момента на постановяване на решението Ш. е бил с тази мярка /въпреки, че определението, с което е била взета не е било влязло в сила/, не е я нарушавал, явявал се е при призоваванията, настоящето му осъждане е първо и няма други данни за противоправно поведение от негова страна. Тези доводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени. Предвид наличието на влязла в сила присъда, с която на исканото лице С. Ш. е наложено ефективно наказание лишаване от свобода, което съдът е приел да се приведе в изпълнение от ОП-Русе и установените от доказателствата по делото данни, че исканото лице се е укривало от полските власти в различни страни, за да осуети изпълнението на наказанието, настоящият съдебен състав намира, че съществува реална опасност от укриване на исканото лице, поради което найподходящата и законосъобразна мярка за неотклонение, която следва да бъде в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, в конкретния случай е „Задържане под стража“, каквато мярка за неотклонение е била взета на С. Ш. с влязлото в сила на 27.08.2026год. Определение № 319/27.08.2026год., постановено по ВЧНД № 257/2026год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново. Представения от защитника на исканото лице в съдебно заседание във въззивната инстанция Амбулаторен лист, не установява наличието на заболяване, заради което мярката за неотклонение „Задържане под стража“ да се явява прекомерно тежка и неподходяща в конкретния случай. Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се измени, като се отмени в частта по чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА и вместо това на основание чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА следва да се потвърди взетата с Определение № 319/27.08.2026год., постановено по ВЧНД № 257/2026год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на исканото лице С. М. Ш., ЕГН-••••••••••, която мярка да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“. В останалите части решението на първоинстанционният съд е правилно, не са налице основания да бъде отменено или изменено и следва да се потвърди. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд