Решение № 176 от 31.7.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 165/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Й.С.в.О. (J.S.V.O.), гражданин на К.Н., роден на *, с адрес: *, притежаващ чуждестранно СУМПС №*, подадена ч/з пълномощника му адв. Ц.П.М. от САК, с/у НП №* от 07.03.2026 г., издадено от полицейски инсп. при ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.53 от ЗАНН, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени адм. наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, – „глоба“ от 1`000,00 лева (511,29 €) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата и в депозираната писмена защита се поддържа, че НП е незаконосъобразно и несправедливо. Наведени са следните възражения:

Сочи се, че на жалбоподателя, който не владее бълг. език, не е бил назначен преводач, поради което не е бил запознат на разбираем за него език с процесуалните си права, със съдържанието на съставените документи и с последиците от действията си, а функциите на актосъставител и на преводач са били съвместени от едно и също заинтересовано лице. Твърди се, че в нарушение на чл.43, ал.1 и чл.44, ал.1 и 2 във вр. с ал.4 от ЗАНН, актът не му е бил надлежно предявен и не му е била осигурена възможност за възражения. Релевира се, че не е доказана изправността на ТС, не е доказана материалната и персоналната компетентност на актосъставителя и на издателя на НП. Посочва се още, че глобата е събрана неправомерно и следва да бъде възстановена. Излагат се съображения, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца е несправедливо. Претендира се отмяна на НП изцяло, евентуално – намаляване на срока на лишаването от право на управление до 1 месец, както и присъждане на направените по делото разноски.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа жалбата на всички изложени в нея основания.

АНО - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не е ангажирал становище по жалбата и не претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните и извърши цялостна служ. проверка на атакувания акт съобразно чл.314 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, приема за установено следното: НП е връчено на жалбоподателя лично на 07.03.2026 г. с/у подпис в разписка. Жалбата е депозирана ч/з НО на 23.03.2026 г. (вх. №1519/23.03.2026 г. по описа на РУ-Б.). Тъй като последният ден на 14-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, – 21.03.2026 г., е неприсъствен ден, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и с/у подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.58д, т.1 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна, съдът приема следното:

На 07.03.2026 г. свидетелите мл. инсп. М.Р.Д. – мл. автоконтрольор, и мл. инсп. А.А.К., двамата служители в група „ОП“ при РУ-Б., ОДМВР-Б., са били назначени в наряд като автопатрул на територията на о.Б. за времето от 08:30 ч. до 20:30 ч.

На същата дата 07.03.2026 г. в *, полицейските служители възприели л. а. марка „Ф.“, модел „А.“, с рег. №*, собственост на „П.Л.Б.“ЕООД, който излязъл от бензиностанция „Е.“ с ляв завой, забранен с пътен знак и с пътна маркировка, и се движел в посока от * към *. Служителите спрели автомобила за проверка и по представените документи установили самоличността на водача – жалбоподателя Й.С.в.О..

Тъй като в управлявания от жалбоподателя автомобил се усещала миризма на алкохол, св. Д. уведомил водача, че ще бъде тестван с ТС, и му обяснил на англ. език начина на извършване на пробата. Водачът дал годна проба от първия опит. Извършената на 07.03.2026 г. в 10:20:55 ч. проба №7139 с ТС „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. №ARPL-0254 отчела положителен резултат от 1,11 промила алкохол в издишания въздух.

Водачът бил запознат с резултата от пробата. На същия бил издаден талон за мед. изследване №*, връчен му в 11:00 ч., с указание да се яви във ФСМП-Б., в срок до 45 мин. от връчването. В талона жалбоподателят първоначално отбелязал съгласие да бъде изследван като отбелязал („ДА“), след което – след като поискал и осъществил в присъствието на полицейските служители телефонен разговор с адв. – зачеркнал отбелязването и вписал отказ с („НЕ“). Кръвна проба не е била дадена, а жалбоподателят не се е явил във ФСМП-Б.. За установеното нарушение мл. инсп. М.Д. съставил АУАН серия * от 07.03.2026 г. в присъствието на свидетеля А.К., като приел, че водачът е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, съдържанието на същия му било разяснено на англ. език, водачът го подписал, като в графата за обяснения и възражения било вписано „нямам възражения“, и получил препис с/у подпис в разписка, в която изрично е отразено правото му в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения и възражения, както и правото му в 14-дневен срок да предложи сключване на споразумение. Възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са били депозирани.

Със Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №*/07.03.2026 г. на жалбоподателя било временно отнето СУ на МПС на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят няма постоянен адрес в Р.Б., актът бил предоставен незабавно на НО по реда на чл.44, ал.4 от ЗАНН, и същия ден било издадено обжалваното НП №* от 07.03.2026 г., връчено е лично на жалбоподателя с/у разписка, в която е отразено и правото му по чл.79б от ЗАНН. Глобата е била заплатена от жалбоподателя на 07.03.2026 г. в намален размер от 80 на сто – 799,99 лева (409,03 €).

По делото са приобщени като писмени док-ства: АУАН серия */07.03.2026 г.; ЗППАМ №*/07.03.2026 г.; НП №*/07.03.2026 г. с разписка; талон за изследване №*; Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР; Заповед №*/22.03.2022 г. на министъра на ВР; Заповед №*/09.04.2025 г. на дир. на ОДМВР-Б.; списък на преминалите последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, изготвен от „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, както и извлечение от паметта на ТС „Draeger Alcotest 7510“.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приобщените писмени док-ства и на показанията на разпитаните в СЗ на 03.07.2026 г. свидетели М.Д. и А.К.. Показанията на двамата свидетели са последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят изцяло от писмените док-ства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Обстоятелството, че св. Д. е актосъставител, само по себе си не е основание показанията му да бъдат дискредитирани, доколкото не се установяват противоречия с останалия доказателствен материал. Наред с това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото производство жалбоподателят не ангажира док-ства, оборващи констатациите на актосъставителя.

От правна страна, съдът намира следното:

Относно компетентността на актосъставителя и на издателя на НП.

Възражението за липса на материална и персонална компетентност е неоснователно. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в закона. Службите за контрол и оправомощените длъжностни лица са определени със Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР, приобщена по делото. Съгласно т.1.3.3 от заповедта контрол по ЗДвП, осъществяват и служителите от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, в РУ, а съгласно т.2.2 именно тези служители са определени да съставят АУАН по ЗДвП, след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП, и КЗ. Актосъставителят мл. инсп. М.Р.Д. заема длъжност в група „ОП“ при РУ-Б., ОДМВР-Б., поради което попада в кръга на лицата по т.1.3.3 и т.2.2 от министерската заповед. Успешното преминаване на изискуемата подготовка се удостоверява от приобщената Заповед №*/09.04.2025 г. на дир. на ОДМВР-Б., издадена на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, чл.189, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.37, ал.1, б.„б“ от ЗАНН, и в изпълнение на Заповед №*/07.12.2021 г. на гл. секр. на МВР и Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР, както и на протоколи от проведени обучения на служителите за завършен курс „Контрол на пътното движение ч/з използване на ТС, АИС и РСОД от полицейски органи“. В раздел I.5, т.10 от тази заповед, актосъставителят е изрично поименно посочен.

Доводът на защитата, че последната заповед удостоверява единствено правото на Д. да ползва ТС, но не и правомощието му да съставя актове, не се споделя от настоящия съд. състав. Правомощието за съставяне на АУАН произтича пряко от закона и от министерската заповед по чл.189, ал.1 от ЗДвП, която определя службите за контрол и оправомощените длъжностни лица по родов признак – по заемана длъжност и структурно звено, а не поименно. Заповедта на дир. на ОДМВР има допълващ хар-р и удостоверява изпълнението на условието по т.2.2 от заповедта на министъра. Не са налице и основанията по чл.37, ал.3 от ЗАНН, при които съответното лице не може да съставя акт: актосъставителят не е пострадал от нарушението, не е роднина на нарушителя и не се установяват особени отношения или заинтересованост по смисъла на т.2, като самото обстоятелство, че той е установил нарушението, не го прави „заинтересовано от изхода на производството“ лице – обратното разбиране би обезсмислило института на АУАН.

НП е издадено от полицейски инсп. при РУ-Б., ОДМВР-Б., който изрично се е позовал на оправомощаване със Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, НП се издават от министъра на ВР или от определени от него длъжностни лица. По т.4 от цитираната заповед, извън работно време, в празнични и почивни дни, НП с/у водачи на МПС, които нямат постоянен адрес в Р.Б., се издават от определените за оперативни дежурни длъжностни лица в ОДМВР и от полицейските органи в звената ОДЦ и ОДЧ в РУ. Нарушението е извършено и НП е издадено на 07.03.2026 г. – събота, т.е. в неприсъствен ден, а жалбоподателят е чужд гражданин без постоянен адрес в Р.Б., поради което издаването на постановлението от посоченото длъжностно лице е в съответствие с т.4 от цитираната заповед. Данни, оборващи компетентността на издателя, по делото не се събраха. Относно възраженията за неназначаване на преводач.

Основното възражение на жалбоподателя – че в адм. нак. производство не му е бил назначен преводач от/на нидерландски език, е неоснователно. ЗАНН, не предвижда изрично

задължение за АНО да назначава преводач на лице, което не владее бълг. език, във фазата по установяване на нарушението и издаване на НП. Препращането по чл.84 от ЗАНН, към разпоредбите на НПК, е изрично ограничено – то обхваща призоваването и връчването, описа и изземването на вещи, разноските на свидетели и възнагражденията на ВЛ, изчисляването на срокове, както и производството пред съда по разглеждане на жалби с/у НП. Адм. фаза пред НО остава извън обхвата на препращането, поради което позоваването на чл.21 и чл.55 от НПК, е неотносимо към действията на полицейските органи. Същият извод следва и от правото на ЕС. Съгласно чл.1, §.3 от Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на С. от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в нак. производство, когато законодателството на държава членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага единствено по отношение на производството по обжалване пред този съд. Аналогично е разрешението и по чл.2, §.2 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в нак. производство, като в съображенията и на двата акта пътнотранспортните нарушения, установени след пътна проверка, са изрично посочени като типичен пример за леки нарушения. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на нак. производство, като за административните нарушения такова задължение липсва.

Разпоредбата на чл.106а, ал.1 от ЗМВР, на която се позовава защитата, също не установява задължение, а възможност – при осъществяване на правомощията си, за разясняване на правата на лице, което не разбира бълг. език, полицейският орган „може“ да ползва преводач или тълковник.

Ето защо липсата на назначен преводач при съставянето и предявяването на АУАН сама по себе си не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Преценката не следва да се прави формално и не може да се основава единствено на този факт. Определящо е дали е било осигурено правото на лицето да разбере за какво нарушение е обвинено и да упражни защитата си, като преценката се извършва през призмата на чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 и чл.48, §.2 от Хартата на основните права на ЕС, с оглед на конкретните действия на актосъставителя, поведението на нарушителя, сложността на случая и развитието на процедурата в цялост. В настоящия случай док-ствата водят до извода, че правото на защита не е било ограничено.

От показанията на двамата свидетели се установява по несъмнен начин, че комуникацията с жалбоподателя е била водена на англ. език от св. Д.; че на жалбоподателя е било разяснено на англ. език извършеното нарушение, начинът на извършване на пробата, резултатът от нея, съдържанието на съставения акт, правото му да поиска изследване с кръвна проба, както и последиците от отказа му; че жалбоподателят многократно е бил питан дали разбира и е отговарял утвърдително, че разбира всичко, което му казват. Св. К. сочи и че на жалбоподателя е било предложено ползването на преводач, от какъвто той изрично се е отказал, заявявайки, че разбира разясненията.

Наред с това поведението на жалбоподателя по време на проверката недвусмислено сочи, че той е разбирал както фактическата обстановка, така и процесуалните си права и последиците от действията си. Същият е поискал и е осъществил телефонен разговор с адвокат – право, за което е бил уведомен и от което се е възползвал. Направил е информиран избор относно мед. изследване, като първоначално е отбелязал съгласие, а след консултацията с адвокат е променил волята си и е вписал отказ. Подписал е предявените му документи, като е вписал, че няма възражения, включително заплатил е глобата в намаления размер по чл.79б от ЗАНН, което предполага разбиране на съдържанието и правните последици на връченото НП. Не на последно място, жалбоподателят е упражнил в законоустановения срок правото си на обжалване ч/з надлежно упълномощен процесуален представител, като в жалбата са изложени подробни фактически и правни доводи по всички аспекти на цялата адм. нак. преписка.

Обстоятелството, че св. Д. не притежава сертификат за владеене на англ. език, е ирелевантно – законът не поставя такова изискване към полицейския орган, а от значение е единствено дали проверяваното лице реално е разбрало разясненията, което в случая безспорно се установява. Неоснователно е и възражението, че функциите на актосъставител и на преводач са били съвместени. Преводач по смисъла на закона не е бил назначаван, поради което не намират приложение правилата за несъвместимост по чл.148 от НПК. Полицейският орган е изпълнил задължението си да доведе до знанието на проверяваното лице извършеното нарушение и правата му по разбираем за него начин, ползвайки език, който жалбоподателят владее.

Цитираната от жалбоподателя съд. практика не обосновава друг извод, доколкото същата е постановена по случаи, при които е било установено, че санкционираното лице действително не е разбрало съдържанието на предявените му актове и обвинението с/у него. В настоящото производство се установи обратното.

Относно възраженията за нарушения на чл.43 и чл.44 от ЗАНН, и за издаването на НП в деня на съставяне на акта.

Възраженията са неоснователни. От самия акт се установява, че той е бил предявен на жалбоподателя, съдържанието му е било разяснено на англ. език, същият го е подписал и е получил препис с/у подпис в разписка, в която изрично е отразено правото му в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения и възражения. В графата за възражения жалбоподателят е заявил, че няма такива. Неупражненото право на възражения не съставлява нарушение на адм. произв. правила.

Не е нарушение и издаването на НП непосредствено след съставянето на акта, без изчакване на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.44, ал.4 от ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в Р.Б., съставеният акт се предоставя незабавно на НО, а съгласно чл.52, ал.1, изр.2 от ЗАНН, в тези случаи НО се произнася в деня на получаване на адм. нак.та преписка. Именно такъв е настоящият случай, тъй като жалбоподателят е чужд гражданин без постоянен адрес в страната. Следователно бързината, с която е приключило производството, не е произвол, а законово предписан ред.

Съдържанието на акта отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на тези по чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано пълно и ясно, с посочване на дата, място, управлявано МПС, конкретно деяние и отчетена концентрация на алкохол, което е позволило на жалбоподателя да организира защитата си в пълен обем.

Относно възражението за негодност на ТС.

Възражението е опровергано от док-ствата по делото. Използваният уред „Дрегер Алкотест 7510“ е сред одобрените ТС за установяване концентрацията на алкохол в кръвта съгласно Заповед №*/22.03.2022 г. на министъра на ВР, издадена на основание чл.1, ал.4 и 5 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. От приобщения списък на „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ е видно, че средството за измерване „Дрегер 7510“ с фабр. №* е преминало успешно последваща периодична проверка на 17.02.2026 г. със срок на валидност 6 месеца, т.е. същото е било в срок на валидност към датата на проверката – 07.03.2026 г. Тази дата се потвърждава и от извлечението от паметта на уреда, в което като дата на калибриране е посочена 17.02.2026 г., а под №* е отразен процесният резултат от 1,11‰ от 07.03.2026 г., 10:20:55 ч. Общото оспорване на условията, при които е използван уредът (температура, налягане, време), е останало недоказано и неконкретизирано – жалбоподателят не е ангажирал докства в тази насока и не е поискал назначаване на експертиза.

От решаващо значение е и следното. На жалбоподателя е бил издаден и връчен талон за изследване №*, с който му е предоставена законовата възможност да оспори показанията на ТС ч/з мед. и хим. лаб. изследване. Жалбоподателят изрично се е отказал от тази възможност и не се е явил в посоченото лечебно заведение. Съгласно чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на ТС именно в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Ето защо отчетеният резултат от 1,11 промила е надлежно установен по предвидения в закона ред и доводът, че „ако бе взета кръвна проба, резултатът щеше да е различен“, представлява недоказано предположение, чиято реализация е била в зависимост единствено от волята на самия жалбоподател.

По приложението на материалния закон.

От обективна и субективна страна е осъществен съставът на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на ППС да управлява същото след употреба на алкохол. Установената концентрация от 1,11 промила попада в диапазона над 0,8 до 1,2 на хиляда включително, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е бил наясно с употребата на алкохол и въпреки това е предприел управление на МПС. Приложението на чл.28 от ЗАНН, е изключено по силата на изричната разпоредба на чл.29 от ЗАНН, съгласно която чл.28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркот. в-ва или техни аналози. Независимо от това следва да се отбележи, че случаят и по същество не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, отчетената концентрация е близо до горната граница на диапазона, деянието е извършено в светлата част на денонощието, в населено място, и е било предшествано от друго нарушение на правилата за движение – извършване на забранен ляв завой. По размера на наложените наказания.

Възражението за несправедливост и алтернативното искане за намаляване срока на лишаването от право да управлява МПС до 1 месец са неоснователни.

Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвижда абсолютно определени по вид и размер адм. наказания – глоба от 1`000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. При това положение АНО не разполага с оперативна самостоятелност при индивидуализацията да намали размера на наложеното наказание, доколкото законодателят не е предвидил рамка, в границите на която да се извършва такава преценка. В този смисъл, такава процесуална възможност липсва и за съда. Недопустимо е и определяне на наказание под предвидения размер съобразно чл.27, ал.5 от ЗАНН. Наложените наказания са в единствено предвидените от закона вид и размер, поради което съдът ги намира за правилни и законосъобразни. Изложените от жалбоподателя съображения относно чистото му адм. минало и относно значението на правоспособността му за упражняваната от него дейност не могат да обосноват друг извод.

Относно искането за възстановяване на заплатената глоба и искането относно отнетото СУ.

Искането за връщане на заплатената глоба е недопустимо в настоящото производство. Предмет на съд. контрол по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, е законосъобразността на НП. С оглед изхода на спора основание за връщане на платената сума не е налице. Извън предмета на делото е и искането СУ на МПС да не бъде изпращано на постоянния адрес на жалбоподателя в К.Н., а да бъде връчено ч/з процесуалния му представител. Отнемането на свидетелството е извършено с отделен адм. акт – Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №*/07.03.2026 г., която подлежи на самостоятелен съд. контрол пред Бл.АС, а редът за връщане на документа се определя от адм. орган. По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на адм. произв. правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, материалният закон е приложен правилно, а наложените

наказания са в законоустановения вид и размер. Не са налице основанията по чл.63, ал.3 от ЗАНН, за отмяна, нито основанията по чл.63, ал.7 от ЗАНН, за изменение на акта, поради което на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, НП следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. АНО не е представляван в производството и не е претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9 от ЗАНН, съдът