Решение № 86 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 40/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. Т., ЕГН - ••••••••••, с адрес: гр. С., ж . к . „С.“ № ••••, вх. •••, ет. •••, ап. •••, срещу Наказателно постановление № НП-КД-11/19.12.2024г., издадено от изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на жалбоподателката, за нарушение по чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от Закона за социалните услуги, на основание чл.171, ал.2 и чл.168 от Закона за социалните услуги е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателката не е извършила посочените нарушения, както и, че отразеното в констативния протокол, акта за нарушение и НП не е вярно, както и, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призовА., се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, като изразява подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и иска потвърждаване на издаденото НП, като излага съображения в подкрепа на становището си.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

В периода от 08.10.2024 г. до 10.10.2024 г., комисия, определена със Заповед № РД-18-770/02.10.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, е извършила извънредна, тематична проверка по сигнал за съответствието с изискванията на Закона за социалните услуги и нормативните актове по неговото прилагане и спазването на правата на потребителите на социални услуги в рамките на социалните услуги, предоставяни в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Надежда“, Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Милосърдие“, Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Вяра“, Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Светлина“, с целева група „Пълнолетни лица с психични разстройства“, в резултат на което е установено следното:

На 10.10.2024 г. при извръшван е на проверка в с. Каменица, общ. Струмяни, обл. Благоевград, в четирите Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“, ръководени и представлявани от управителя С. Г. Т., се предоставят социални услуги в противоречие с изискванията на Закона за социалните услуги, а именно:

1. При предоставянето на социални услуги в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“ е допуснато нарушаване на правото на разпореждане с лични средства и правото на свободно изразяване на мнение лично и/или чрез настойник/попечител на следните лица:

1.1.С. Ст. П., настанена в ЦНСТПЛПР „Светлина“;

1.2.Ф. Н. А., настанена в ЦНСТПЛПР „Светлина“;

1.3.С. С. Т., настанена в ЦНСТПЛПР „Светлина“;

1.4.Т. Н. М., настанена в ЦНСТПЛПР „Милосърдие“ - поставена под пълно запрещение с назначен настойник И. Я. (служител в ЦНСТПЛПР „Вяра“);

1.5.В. К. Х., настанена в ЦНСТПЛПР „Вяра“;

1.6.А. Т. Г., настанена в ЦНСТПЛПР „Вяра“ - поставена под пълно запрещение с назначен настойник К. У. (служител в ЦНСТПЛПР

„Милосърдие“);

1.7.Е. А. М., настанена в ЦНСТПЛПР „Надежда“;

1.8.Д.. Р. А., настанена в ЦНСТПЛПР „Надежда“ - чрез закупуване с личните им средства на техника - преносими компютри(лаптопи), без доказА. необходимост и изразено изрично желание и съгласие за това от тяхна стрА. и/или от стрА. на назначения настойник/попечител.

2. При предоставянето на социални услуги в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“, е нарушено правото на всички настанени потребители на достъп до здравни грижи и медицински услуги, както и правото им на достоен живот. На потребителите не е организирА. и предоставена стоматологична помощ, което е довело до невъзможност за нормално хранене. Потребителите, със затруднения в предвижването се хранят в спалните помещения, в които не са осигурени никакви условия за това.

3. При предоставянето на социални услуги в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“ е нарушено правото на свободно придвижване на П. В. чрез заключването й в спалното помещение, с което виновно е нарушила чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от Закона за социалните услуги.

Извършените нарушения се установяват с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 8 от 27.11.2024 г., съставен от Х. К. И. - на длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ в Агенцията за качеството на социалните услуги, упълноммощена съ заповед № РД-01-42/01.03.2024г. на изпълнителния директор на социалните услуги, както и от следните доказателства, приложени по преписката:

1.Заверени копия на:

1.1. Протокол № 10/01.10.2024г., ведно със справка за закупени лаптопи на потребители;

1.2.Констативен протокол № 9/13.09.2024 г.;

1.3.Назначения за месец септември - 13.09.2024 г.

1.4.Форма № 1 за назначения и отчитане на ежедневен прием на лекарства на потребителя - „Милосърдие“;

1.5.Форма № 1 за назначения и отчитане на ежедневен прием на лекарства на потребителя - „Светлина“;

1.6.Трудов договор № ДЗИДП-58/31.03.2023 г.;

1.7.Трудов договор № ДЗИДП-59/31.03.2023 г.;

1.8.Трудов договор № ДЗИДП-60/31.03.2023 г.;

1.9.Трудов договор № ДЗИДП-61/31.03.2023 г.;

1.10.Длъжностна характеристика за заемане на длъжността „Управител“ в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Вяра“;

1.11.Длъжностна характеристика за заемане на длъжността „Управител“ в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Надежда“;

1.12.Длъжностна характеристика за заемане на длъжността „Управител“ в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Милосърдие“;

1.13.Длъжностна характеристика за заемане на длъжността „Управител“ в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Светлина“;

2. Копия на:

2.1.Пълномощно от В. И. Ц., ЕГН ••••••••••;

2.2.Психичен статус на В. К. Х.;

2.3.Психичен статус на Ф. Н. А.;

2.4.Психичен статус на С. С. Т.;

2.5.Психичен статус на Т.Н. М.;

2.6.Психичен статус на А. Т. Г.;

2.7.Психичен статус на Е. А. М.;

2.8.Психичен статус на Д.. Р. А.;

3. Справка потребители под запрещение;

4. Информация лекарства по протокол;

5. Информация от С. Г. Т.

При съставянето на АУАН № 8 от 27.11.2024 г. управителят на социалната услуга Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“ – жалб.С. Г. Т. е представила своите възражения и обяснения, както при съставянето на акта, така и в предоставения й срок, съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Във възражението, направено в съставения АУАН, С. Т. е посочила, че за закупуването на всички вещи с лични средства на потребителите съществуват отправени молби до управителя, както и че на нито един потребител не е отказано съдействие и достъп до здравни грижи. Твърди, че мярката спрямо П. В. е била предприета с оглед нейната безопасност.

В постъпилото в 7-дневния срок допълнително писмено възражение управителката С. Т. е заявила, че „на всички потребители в ЦНСТПЛПР има подадени лично молби до комисия за проучване на потребностите, определена със заповед на управителя на ЦНСТПЛПР, с. Каменица, общ. Стурмяни, обл. Благоевград.“ Също така, С. Т. е посочила, че не приема констатацията относно ограничения достъп на настанените лица до здравни грижи и медицински услуги, „защото няма потребител на когото да е отказА. медицинска и стоматологична помощ“, като потребителката Т. Н. М. е заведена на стоматолог за изработването на горна и долна зъбни протези“. По отношение на заключената потребителка П. В., във възражението се посочва, че мярката е предприета с оглед на нейната безопасност, а не с цел ограничаване на правото й на свободно придвижване, „защото няколкократно е предотвратявано падането й по стълбите заради нарушение в ориентацията на лицето“.

Така изложените възражения и обяснение са разгледани от АНО, но същия приел, че са неоснователни, тъй като няма представени никакви доказателства, които да потвърдят тяхната истинност и не с а приет и за достоверни.

Въз основа на АУАН и при пълна идентичност на фактическата обстановка и посочените за нарушени законови разпоредби било съставено и наказателно постановление № НП-КД-11/19.12.2024г., с което на жалбоподателката, за нарушение по чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от Закона за социалните услуги, на основание чл.171, ал.2 и чл.168 от Закона за социалните услуги е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат поподробно А.лизирани, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Х. И., А. Н., В. И.. Съдът кредитира депозираните показания, които са логични и вътрешно непротиворечиви и кореспондират с остА.лите доказателства по делото. Съдът даде вяра на посочените доказателства, като прецени относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция помежду им. Предвид горното и доколкото доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, по-подробен неин А.лиз не се налага.

При така установената фактическа обстановка от правна стрА. съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирА. е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. РазгледА. по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

С оглед характера на производството съдът служебно следи дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 171 от ЗСУ, доколкото НП е издадено от лице, заемащо длъжността изп. Директор на АКСУ, а АУАН е съставен от служител на АКСУ, който съгласно посочената разпоредба не се нуждае от допълнително оправомощаване. Съдът обаче констатира, че при издаването на АУАН и на НП не е спазен материалният закон и е допуснато нарушение на процесуалните правила.

На първо място съдът констатира, че субект на административнонаказателна отговорност по чл. 69 от ЗСУ е не жалбоподателката С. Т. - в качеството на управител на доставчика на социални услуги, предоставяни в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Надежда“, Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Милосърдие“, Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Вяра“, Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства „Светлина“, с целева група „Пълнолетни лица с психични разстройства“, или същата в качеството на управител на дом за стари хора, а самият доставчик на социални услуги, който е самостоятелно

персонифицирано образование - юридическо лице, притежаващо своя самостоятелна правосубектност и възможност да бъде санкционирано чрез налагане на имуществена санкция, каквато чл.169 от ЗСУ предвижда. Не се спори по делото, а и са събрани категорични доказателства, че именно четирите Центъра за настаняване от семеен тип за пъл нолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“, намиращи се в с. Каменица, общ. Струмяни, обл. Благоевград, са доставчик на социалните услуги. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗСУ организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Отделно пък чл. 28 от същия закон предвижда, че доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги. Съответно именно това юридическо лице носи отговорност за качеството на социалните услуги, съответно то отговаря за тяхното доставяне, годност и то е адресат на констатираните нарушения, посочени в протокола за извършена проверка. В тази връзка остава неясно защо жалб.Т. в лично качество е санкционирА. за извършените нарушения, адресирани до юридическо лице, доставчик на услугата. Законът за социалните услуги не регулира дейността на управителите на домовете за стари хора, съответно не им вменява самостоятелни задължения по прилагане и спазване на закона, съответно те не са годен субект на предписания по чл.114, т.6 от ЗСУ. В този смисъл жалб.Т. нито в лично качество, нито като управител на четирите Центъра за настаняване от семеен тип за пъл нолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“, намиращи се в с. Каменица, общ. Струмяни, обл. Благоевград, е годен субект на задълженията по този закон, въздигнати в административно нарушение в чл.9, ал.1 и ал.4 от ЗСУ. Единствен такъв може да е доставчикът на социални услуги, в случая юридическо лице, за което е предвидена имуществена санкция. В този смисъл е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото е ангажирА. отговорността на лице, което нито е адресат на задълженията по този закон, нито в случая е годен субект на нарушението по чл.9, ал.1 и ал.4 от ЗСУ. Нарушението е съществено и влече отмяна на атакуваното наказателно постановление поради наличието на тежък порок в определяне на субекта на отговорността.

На следващо място, съдът намира, че неправилно е приложен чл. 18 от ЗАНН, според който когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая наказващият орган е приел, че са извършени 2 отделни нарушения, съответно по чл.9, ал. е по чл.9, ал.4 от ЗСУ, които освен това са извършени на четири различни места – в четири отделни центъра, а именно: четирите Центъра за настаняване от семеен тип за пъл нолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“, намиращи се в с. Каменица, общ. Струмяни, обл. Благоевград, съответно всяко едно от тях е отделно административно нарушение, за което е следвало да бъде наложена самостоятелна санкция, която да бъде изтърпяна отделно. В нарушение на това правило на ЗАНН за две административни нарушения, които се констатира освен това, че се извръшени на четири различни места, а именно: четирите Центъра за настаняване от семеен тип за пъл нолетни лица с психични разстройства - „Надежда“, „Милосърдие“, „Вяра“ и „Светлина“, е наложена една единствена санкция, което е съществено нарушение, водещо също до самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Поради изложените съображения, независимо от достигнатия извод за осъществено административно нарушение от жалбоподателкат, обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено, поради неправилно определяне на субекта на административнонаказателната отговорност, както и нарушение на чл. 18 от ЗАНН.

Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл.144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева, равняващи се на сумата от 204,52 евро - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие, за които е направено своевременно искане и са представени доказателства. Претендираното възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна и сложност на делото и извършените процесуални действия.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът