Решение № 1742 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 186/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационна жалба, депозирана от "ФЛАМИНГО 78" ЕООД гр. С., представлявано от управителя М. Б. С., чрез адв. С. Н., против Решение № 155/15.12.2025г., постановено по АНД № 142/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на Районен съд – Димитровград е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление също следвало да бъде отменено. Съдът отхвърлил жалбата срещу Наказателно постановление № 813773-F79431/14.02.2025г., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, при изложени лаконични мотиви по изложените в жалбата срещу НП. Според касационния жалбоподател проверката в игралната зала, била извършена от служители на МВР, които нямали правомощия да влизат в обекти, в които се осъществява организирането и провеждането на хазартни игри и съответно да извършват проверки по реда на Закона за хазарта. АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Наказателното постановление не било ясно, тъй като от една страна се твърдяло, че нарушението е извършено за пръв път, а от друга страна при преценката за определяне на наказанието, като отегчаващи обстоятелства било прието от административнонаказващият орган, че отегчаващо вината обстоятелство било,че за същото по вид нарушение на жалбоподателят било издадено наказателно постановление № 788613-F773146/17.09.2024 г. Това водело до противорачие, тъй като ако имало издадено такова първо НП, то не било вярно, че нарушението е извършено за пръв път. Освен това не ставало ясно защо след като е посочил само отегчаващо вината обстоятелство, наказващият орган е индивидуализирал размера на наказанието в минимално предвидения размер по чл. 110, ал. 1 от ЗХ – имуществена санкция в размер на 5 000,00 лв. (пет хиляди лева). Последното имало отношение и към преценката за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изложеното се твърди, че изискването на чл. 57 от ЗАНН не било изпълнено и наказателното постановление не съдържало всички необходими изисквания за формата му, което сочело на незаконосъобразност на същото. По отношение на това възражение съдът изобщо не се е произнесъл, а само бланкетно е посочил, че не е съгласен с възражението, че не е изпълнено изискването на чл. 57 от ЗАНН. Освен всичко това в НП и в съдебното решение не било взето под внимание, че от свидетелските показания се установявало, че крупието било заявило, че е имало технически проблем със системата, поради което справките за регистрираните лица не можело да се извършват. Това обстоятелство било от съществено значение за преценка приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изложеното се иска съдът да отмени обжалваното Решение с рег. № 155 / 15.12.2025 г. по административно наказателно дело № 20255610200142 / 2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград и да отмени атакуваното наказателно постановление. Моли се присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, депозира чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, в който посочва, че решението на Районен съд – Димитровград е правилно, постановено в съответствие с приложимите нормативни разпоредби, с излагане на подробни мотиви и след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства. Твърденията в противен смисъл, изложени от страна на жалбоподателя, били неоснователни и недоказани. Извършеното административно нарушение било установено и доказано по безспорен начин. Нарушителят не бил лишен от възможността да разбере какво точно нарушение му е вменено, тъй като същото било описано детайлно и ясно, посредством всички съставомерни елементи в НП. Самото нарушение било правилно квалифицирано. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление. твърди се, че проверката на НАП е инициирана по повод получена преписка от РУ-Димитровград. Едва след това е извършена нарочна проверка от органите на НАП, която е завършила със съставен констативен протокол, в който били констатирани и описани от проверяващите от НАП, всички обективни признаци на нарушението посочени след това в АУАН и НП. И в АУАН и в НП нарушението било подробно и точно описано и била дадена точна правна квалификация на същото. Това позволявало на нарушителя ефективно да се защити. Неоснователно се явявало и твърдението, че нарушението представлява маловажен случай. По изложените възражения се иска съдът да потвърди обжалваното съдебно решение и присъждане на произтеклите от делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 813773-F797431/14.02.2025г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на „ФЛАМИНГО 78“ ЕООД за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ на основание чл. 110, ал.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева и е осъдил дружеството да заплати на НАП направените по делото разноски в размер на 150.00 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на подаден сигнал на тел. 112 на 15.08.24г., служители на МВР- Димитровград- св. К., Я. и Разцветников извършили проверка в обект игрална зала с адрес : [населено място] , [улица], стопанисван от „Фламинго 78" ЕООД с [ЕИК]. Сигналът бил за това, че в залата имало допуснато лице, което нямало право да я посещава, защото имало забрана за това. Полицейските служители установили, че на игрален апарат играело лицето Д. М. Д. с [ЕГН]. Попитали крупието в залата, дали това лице е вписано в регистър по смисъла на чл. 10г от ЗХ, но крупието отговорило, че в момента имало проблем с регистъра и такава проверка не можело да бъде извършена. Оказало се, в последствие, че това лице е вписано в Регистъра по чл.10г, ал.1 от Закона за хазарта. По- късно било сигнализирано на служители на НАП. При проверката на органите на НАП се установило, че организаторът на хазарти игри „Фламинго 78" ЕООД е допуснал в игралната зала присъствието на лицето Д. М. Д. с [ЕГН], без да му е правена проверка за установяване на забрана за посещение на игрални зали. Същият бил вписан в регистъра по чл.10г от ЗХ на дата 28.06.2023 г., като това вписване не е заличено към дата 15.08.2024г., когато е извършена проверката. От страна на проверяващите било констатирано, че Д. Д. е изиграл на игрален автомат сумата от 500 лева, като в писмени обяснения същият е заявил, че е допуснат в игралната зала без проверка на личните данни. Св. Ж. Ж. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) cep. AN № F797431 / 12.11.2024 г., където било описана горната фактология плюс извода, че вписаното в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ лице е участвало в хазартните игри с игрални автомати, организирани от „Фламинго 78" ЕООД с [ЕИК]. В хода на проверката, извършена на 15.08.2024г., безспорно било установено, че Фламинго 78" ЕООД с [ЕИК], в качеството си на организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал.1, т. 1 от Закона за хазарта, за която дейност дружеството притежава Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с № 000030-3649 от 28.03.2024г. от Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.34, ал.1 от Закона за хазарта., е извършило нарушение на чл. 45, ал.2, т. 7 от ЗХ . АУАН бил подписан от актосъставител, свидетели и представител на жалбоподателя, препис от него бил връчен на последния. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното тук НП № 813 773-F797431 / 14.02.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, като в него е описано същото нарушение и е дадена същата правна квалификация, като на основание чл. 110, ал.1 от ЗХ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. НП било връчено на 19.03.25 г. С оглед така установените факти съдът е приел, че жалбата срещу НП е в срок, а наказателното постановление е законосъобразно. Посочено е в решението, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Посочил е, че превратно се тълкува от жалбоподателя, че органите на МВР не са компетентни да извършват проверки по ЗХ. Съдът е посочил, че това което органите на МВР са установили е, че на 15.08.24 г. в обект - игрална зала с адрес : [населено място] , [улица], стопанисван от „Фламинго 78" ЕООД е бил Д. М. Д. с [ЕГН]. Посочил е, че това е в тяхната компетентност и няма как да се отрече този факт- всички доказателства били в подкрепа на тези факти. Изложил е мотиви, че органите на МВР могат да извършват проверка за това дали определено лице може да бъде допускано или не в игралната зала, тъй като това било в общта компетентност на полицията да не допуска нарушения на обществения ред. Още повече, че полученият на телефон 112 сигнал бил точно в тази насока, а именно посещение на игралната зала на лице, което неможе да я посещава. Отделно съдът е посочел, че органите на МВР не могат да съставят АУАН за това и да санкционират за нарушения по ЗХ. Те обаче можели да установят данните, които сочели на нарушение и да сезират компетентните органи, в случая тези на НАП. Така проверката и установяването на нарушението на ЗХ от „Фламинго 78" ЕООД било установено от служители на НАП, които по закон имали такава компетентност. Освен това съдът е приел, че не е процесуално нарушение, че в АУАН бил посочен само един от полицейските служители присъствали при проверката и установяването на нарушението. Не било съществено процесуално нарушение и съставянето на АУАН без участието на свидетели на нарушението. Нататък съдът е приел, че безспорно е установено, че „Фламинго 78" ЕООД с [ЕИК], е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-3649/28.03.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за горепосочената игрална зала на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ, актуално към момента на проверката и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-3102 от 23.03.2022 г. Освен това безспорно се установило още ,че към датата на проверката- 15.08.24 г., дружеството стопанисвало обект - игрална зала с адрес: [населено място], [улица], в която се организират хазартни игри с игрални автомати. От доказателствата събрани в хода на съдебното следствие съдът е приел за безспорно, че на процесната дата лицето Д. М. Д. с [ЕГН] е бил в залата и е вписана в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, но въпреки това е участвала в хазартните игри с игрални автомати, организирани от „Фламинго 78" ЕООД, което правилно е квалифицирано като нарушен е чл. 45, ал.2, т.7 от ЗХ. Съдът е приел, че правилно в случая не е на лице маловажен случай и правилно е наложена имуществената санкция на жалбоподателя в размер на 5000 лева на основание чл.110, ал.1 от ЗХ. Приел е липса на маловажен случай. Така съдът е потвърдил НП. Уважена е и претенцията на административнонаказващия орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Решението е постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съда и по надлежно образувано производство, при наличие на процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата срещу наказателното постановление. Жалбата пред районния съд е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. По делото безспорно е установено, че на 15.08.24г. е бил подаден сигнал на тел. 112 на който сигнал, служители на МВР- Димитровград- св. К., Я. и Разцветников са извършили проверка в обект игрална зала с адрес : [населено място] , [улица], стопанисван от „Фламинго 78" ЕООД с [ЕИК]. Сигнала бил за това, че в залата имало допуснато лице, което нямало право да я посещава, защото имало забрана за това. Полицейските служители установили, че в игралната зала се намира лицето Д. М. Д. с [ЕГН], което играело на игрален апарат. След справка с крупието в залата, последното посочило, че в момента имало проблем с регистъра и проверка в Регистъра по чл.10г, ал.1 от Закона за хазарта, не можело да бъде извършена. В последствие се оказало, че това лице е вписано в Регистъра по чл.10г, ал.1 от Закона за хазарта. За тази проверка била съставена докладна от св.Д. Н. К., като били снети и обяснения от три лица в това число и от Д. М. Д., който бил включен в Регистъра по чл.10г, ал.1 от Закона за хазарта. Тази преписка на МВР е изпратена с писмо на НАП. В тази връзка е извършена проверка от органите на НАП, които са установили, че на процесната дата в обект игрална зала с адрес : [населено място] , [улица], стопанисван от „Фламинго 78" ЕООД с [ЕИК] е присъствало лицето Д. М. Д. с [ЕГН], което е изиграл на игрален автомат сумата от 500 лева, като в писмени обяснения същият е заявил, че е допуснат в игралната зала без проверка на личните данни. Същият бил вписан в регистъра по чл.10г от ЗХ на дата 28.06.2023 г., като това вписване не е заличено към дата 15.08.2024г., когато е извършена проверката. Фламинго 78" ЕООД с [ЕИК], имало качеството на организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал.1, т. 1 от Закона за хазарта, за която дейност дружеството притежава Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с № 000030-3649 от 28.03.2024г. от Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.34, ал.1 от Закона за хазарта. Така проверяващите от НАП са стигнали до извода за извършено от дружеството нарушение на чл. 45, ал.2, т. 7 от ЗХ. За това нарушение е издаден АУАН cep. AN № F797431 / 12.11.2024 г. Акта е съставен в присъствието на един свидетел и бил подписан от актосъставител, свидетеля и представител на жалбоподателя, препис от него бил връчен на последния. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното тук НП № 813 773-F797431 / 14.02.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, като в него е описано същото нарушение и е дадена същата правна квалификация, като на основание чл. 110, ал.1 от ЗХна дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. НП било връчено на 19.03.25 г. Така посочените обстоятелства се подкрепят от писмените доказателства по административнонаказателната преписка, включително протокола от проверката, както и от гласните доказателства, като в преписката се съдържат и доказателства относно идентификацията на лицето и относно извършената справка в регистъра. При така установените факти се доказва съставомерно деяние по чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ – присъствие в игрална зала на лице, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, което организаторът е длъжен да не допуска, както до присъствие, така и до участие в организираните игри. Неоснователни се явяват възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на компетентност на органите на МВР да извършват проверки по ЗХ. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че проверката от полицейските служители е била извършена по сигнал от телефон 112 за лице, което не е следвало да се намира в процесната игрална зала. Именно това са проверили и служителите на МВР, като са установили в залата Д. М. Д., и други лица които не са имали правото да се намират там. Това по себе си е нарушение, което е било установено от служителите на МВР в рамките на тяхната компетентност. Те са съставили докладна записка, и са снели обяснения от лицата които са установили и с това е приключила тяхната проверка. След като са установили, че не са компетентни да вземат отношение за присъстващите лица по ЗХ, преписката е била изпратена на НАП и така се е стигнало до извършването на проверка от органите на НАП и съставяне на АУАН и НП за констатираното нарушение за което е издъдено и НП № 813 773-F797431 / 14.02.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП. Тоест настоящата инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че нарушението е констатирано от надлежен орган като такъв е съставил и АУАН. Касателно съставянето на АУАН настоящата инстанция намира, че не са на лице съществени процесуални нарушения, така както е приела и първата съдебна инстанция. Видно от доказателствата по делото АУАН е съставен на база протокола от проверката, докладната записка и обясненията на заварените в залата лица. Тоест АУАН е съставен на база официален документ по реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН, макар и това да не е отбелязано, а и такова изискване няма в ЗАНН. В тази връзка всички възражения за нарушения при съставянето на АУАН свързани с липсата на посочени свидетели при установяването на нарушението са ирелевантни и необосновани. АУАН е съставен от надлежен орган в присъствие на един свидетел и представител на нарушителя и според настоящата инстанция липсват съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, които да водят до отмяната на НП на това основание. Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН изчерпателно и пълно са посочени всички елементи от състава на описаното нарушение, както и фактите и обстоятелствата при които е извършено същото. Правилна е и дадената на нарушението правна квалификация. До колкото нарушението е описано по същия начин и в НП, то съдът намира, че са спазени и изискванията на чл.57 от ЗАН при издаването на НП. То е издадено от компетентен орган в кръга на компетентността му. В конкретния случай наказателното постановление съдържа всички тези релевантни данни: датата и часа на проверката, конкретния обект и адреса му, качеството на дружеството като организатор на хазартни игри, констатацията, че в залата е установено лице, което играе на конкретен игрален автомат, и установяването чрез справка, че лицето е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ. Така осъщественото описание очертава ясно фактическия състав на нарушението. Освен това липсва противоречие в посочването на това, че нарушението е извършено за пръв път и прието при обсъждането на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства където е посочено, че е било издадено друго НП за същото нарушение. Това е така защото видно от мотивите на НП, не е посочено това НП №№ 788613-F773146 / 17.09.2024 г. да е влязло в сила. Освен това не е взето под внимание при ангажиране на отговорността на жалоподателя въпреки, че е посочено. Последното се извежда от наложената имуществена санкция на жалбподателя, която е определена в минимален размер. Затова и касационната инстанция намира, че мотивите за разминаване в твърдението за първо нарушение и посоченото друго НП не водят до невъзможност да се разбере в какво точно се състои нарушението, а от там и да се упражни правото на защита. Последното не е и пречка за мотивирането или преценката за липсата на маловажен случай. По материалноправната квалификация следва да бъде отбелязано, че чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ въвежда забрана за присъствие на лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, в игрални зали и игрални казина. При установено присъствие на вписано лице е налице неизпълнение на това задължение от страна на организатора, поради което правилно е приложена санкционната норма на чл. 110, ал. 1 ЗХ, предвиждаща имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. за нарушение на чл. 45, ал. 2 ЗХ. Относно чл. 28 ЗАНН касационните възражения също са неоснователни. Маловажният случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН се преценява конкретно с оглед степента на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В разглежданата хипотеза защитаваното обществено отношение е с висока значимост: законът създава специален режим, който цели ограничаване достъпа до хазарт на лица, за които е налице забрана и които са вписани в специален регистър. По делото се установява не само присъствие на такова лице в игралната зала, но и участие в игра с предоставена възможност за правене на залози, което увеличава обществената опасност на деянието и го приближава до типичната, а не до занижена степен на опасност. Даже и да се приеме, че в момента в обекта не е можело да се извърши проверка на лицата които са искали да участват в хазартните игри за това дали са вписани или не в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, поради технически проблем това не променя крайния извод на съда. Организатора е следвало при положение, че не може да извърши такава проверка да не допуска нови лица до игралната зала и да стори това едва след възможността да бъдат проверени. Тоест липсата на техничаска невъзможност за проверка в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, не води до извод за маловажност. Фактът, че нарушението е извършено за първи път не е достатъчен да обоснове квалифициране на случая като маловажен. При тези данни правилно районният съд е приел, че липсват предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. До колкото настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд в останалата им част няма да обсъжда същите, а на осн.чл.221 ал.2 препраща към тях. Наложената имуществена санкция е определена в минималния предвиден размер по чл. 110, ал. 1 ЗХ, поради което не се установява нарушение на принципа на съразмерност. При доказано нарушение и при липса на основания за приложение на чл. 28 ЗАНН правилно наказателното постановление е потвърдено. С оглед изхода на спора правилно районният съд е присъдил и направените от административнонаказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да бъде присъдено в размер на 66.47 евро (130 лева), което е в минимален размер предвид действащата регламентация на чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът