Решение № 183 от 27.7.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 161/2026 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №10/15.01.2026г. по гр.д.№1131/2025г. по описа на НПРС ,съдът е прогласил на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 7, т. 4, 5 и 6 ЗПК отм. И чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, по иск на З. К. И. с ЕГН •••••••••• от с. ...., обл. Шумен, спрямо „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД с ЕИК 206408014, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „........, представлявано от З.П.В., ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ Договор за потребителски кредит (заем) № 1010655/23.11.2010 г. за сумата от 2000лв. и Споразумение от 22.11.2011 г., сключени между „Терра Кредит“ ООД с ЕИК 200737992 като кредитор и З. К. И. с ЕГН ••••••••••, като кредитополучател, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД да заплати на З. К. И. направените по делото разноски в размер на 877.50 € . Решението е обжалвано от „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД , действащо , чрез пълномощника си адв.М. Д. Д. от САК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете и да присъди на жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции. Въззиваемата З. К. И., действаща, чрез пълномощника си адв.Г. Ш. от ВАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението и да се присъдят разноските по делото. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Ищецът в исковата си молба е предявил установителни искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за кредит от 23.11.2010г. и Споразумение към него от 22.11.2011 г., сключен между страните по делото, поради противоречие със закона и добрите нрави, конкретно неспазване на чл. 7, т. 4, 5 и 6 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК., при условията на евентуалност 1/ иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност клаузите за възнаградителна лихва в размер на 240% на година и ГПР в размер на 838.18% за нищожни , тъй като противоречат на добрите нрави ,както и на клаузата относно лихвения процент за просрочени плащания за всеки ден просрочие в размер на 0,5% неустойка. Между страните по делото не е спорно , че те са сключили Договор за паричен кредит (заем) № 1010655/23.11.2010 г. Договорът е сключен с предмет заем на парична сума от 2000 лв. Срокът на договора е за 12 месеца и изтича на 19.11.2011 г. Договорените с него ГЛП е 240 %, а ГПР от 838,18 %. Месечната вноска е определена в размер на 450,53 лв., както и е предвидено, че при просрочени задължения се дължи за всеки ден просрочие лихва в размер на 0,5%. С договора се предвижда заплащане на такса гаранция за изпълнение в размер на 3,5 %, такса за разглеждане – 5 лв. и такса за управление – 5 лв. Съгласно чл. 10 от договора се предвижда заплащането на такси – напомняне – 10 лв., уведомление-10лв. Към договора е приложен погасителен план, в който е посочено, че месечната погасителна вноска е 450,53 лв. Посочено е в договора и застраховка злополука при уговорени от кредитора условия, без да е посочена цената на тази застраховка и размера на задлжението по нея в тежест на кредитополучателя. След сключване на договора, на ищцата са били изплатени чисто 1925 лв., съгласно приложената на гърба на л. 10 от делото разписка, тъй като сумите за такси обработка на документи – 5лв. и такса гаранция за изпълнение от 70 лв., са й били удържани. С отделна разписка са платени 5 лв. от ищцата за такса за разглеждане на документите, л. 10. Страните по договора за кредит са сключили Споразумение от 22.11.2011 г., съгласно което е прието, че до датата на сключването му са платени общо 1802,12 лв. и оставащото задължение е в размер на 3761,47 лв. Посочени са три погасителни вноски: първа вноска на 30.11.2011 г. от 200 лв., втора вноска на 12.12.2011 г. от 300 лв. и трета вноска на 22.12.2011 г. от 3261,47 лв. По делото са представени копия от квитанции за плащания от ищцата, които сочат, че ищцата е платила до датата на споразумението – 22.11.2011 г. общо 2502,12 лв., а след това общо 6262,67 лв. Общо според приходните квитанции и ордери са платени 8764,79 лв. Съгласно Уведомление с изх. № 984/09.09.2016 г. от ответника, ищцата е уведомена, че паричният заем е погасен изцяло, и към 09.09.2016 г. няма задължения по него. Между страните не се спори, че „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД с ЕИК 206408014, е правоприемник на „Терра Кредит“ ООД с ЕИК 200737992. При така установената фактическа обстановка ,съдът досгина до следните правни изводи: Към датата на сключване на договора е действал отменения Закон за потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отменен с ДВ бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Към датата на сключване на споразумението, което е от 22.11.20211 г., в сила е бил ЗПК и за него се прилагат съответните на закона разпоредби. Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК/отм./. Посоченото в погасителния план, сочи единствено общата погасителна вноска, но не сочи какво включва същата, като суми по главница, договорна лихва, такси, застраховки и пр., както и не отразява сумата на всички дължими от потребителя плащания, които възлизат на 5406,36 лв. Страната не е длъжна да извършва математически изчисления, които да й покажат крайната сума, която дължи, докато кредиторът е длъжен да посочи крайната сума, дължима от кредитополучателя във връзка със сключения договор , и липсата й е пречка за потребителя да прецени финансовата тежест, която следва да понесе, при кредит от 2000 лв. и това е в нарушение на чл.13 от ЗПК/отм./ където е въведено изскването клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат, да са видими и четливи, а в случая остават неясни условията за издължаване на кредита от потребителя . Месечната вноска по кредита в размер на 450.53лв. не е ясно как е формирана и с нея какви точно задължения се погасяват , което е в нарушение на чл.7 т.8 от ЗПК/отм./ Действителните размери на изплатените по договора суми от ищцата, значително надхвърлят сумата по договора, и дори и с неравноправните клаузи в него, като тя е изплатила към 2016 г. общо 8764,79 лв. Действителната чиста сума на кредита не е посочената в договора, а тя е 1925 лв., както и че показателите за ГЛП и ГПР, посочени в договора са по – ниски от действителните такива, то съдът приема, че договорът съдържа неясни, подвеждащи и неверни данни, които са в нарушение на добрите нрави и правят договора нищожен. Липсата в договора на посочена крайна стойност на всички дължими от потребителя суми по договора за кредит е в нарушение на чл. 7, т. 4, 6, 8, 9, 10 и 11 ЗПК отм., поради това, че в него не е посочена точно чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита); не е посочен точно годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита и какви разходи са включени в него; не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания; не са посочени ясно разходите по чл. 21, ал. 2 ЗПК/отм./, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, както и не са посочени ясно свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива. Съгласно чл. 13 ЗПК /отм./, клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат, да са видими и четливи. Липсва в договора и в погасителния план ясно посочване на крайната сума, която се дължи от потребителя. Липсва яснота в договора как е формирано посоченото в него задължение в размер на 5406.36лв. и какво точно се включва в тази сума , при отпуснат реално кредит в размер на 1925лв. и следователно договорът е неясен и заблуждава потребителя с тази неяснота. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗПК отм., когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че сключения договор е недействителен поради нарушение на чл. 7, т. т.4, 6, 8, 10 и 11 ЗПК /отм./. Страните по договора за кредит са сключили Споразумение от 22.11.2011 г., съгласно което е прието, че до датата на сключването му са платени общо 1802,12 лв. и оставащото задължение е в размер на 3761,47 лв. Посочени са три погасителни вноски: първа вноска на 30.11.2011 г. от 200 лв., втора вноска на 12.12.2011 г. от 300 лв. и трета вноска на 22.12.2011 г. от 3261,47 лв. Сключеното от страните споразумение не отговаря на изискванията на действащия към неговото сключване ЗПК. В него не е посочено точно дължимата по първичния договор сума от потребителя, както и останалите условия, на които трябва да отговаря съгл. чл. 11, ал. 1 ЗПК, конкретно с посочените в него три погасителни вноски, какви задължения по договора се погасяват. Споразумението касае принципно нов погасителен план за изплащане на посочената в него сума, но от този погасителен план не се установява ясно какви плащания се погасяват. Отделно, сумата посочена като изплатена до момента на сключване на споразумението не отговаря на действителните плащания от ищцата, които до този момент са били общо 2502,12 лв., а не както е посочено 1802,12 лв. Извършените след споразумението плащания са в общ размер от 6262,67 лв. Общо платеното е 8764,79 лв. Съдът намира, че сключеното между страните споразумение е недействително, поради това, че се основава на недействителен договор за кредит, както и несъответствието му с изискванията на чл. 11 от новия ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът приема, че както договорът, така и споразумението са недействителни и следва да бъдат прогласени за такива. Предвид гореизложеното съдът приема, че главните искове на ищеца са основателени и доказани и следва да се уважат изцяло. При уважаването на главните искове , съдът не следва да се произнасяне по евентуално предявените искове. Съобразно изхода от спора на ищцата се следва присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба ответникът е направил за първи път възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищцата заплатено пред първата инстанция присъдено с обжалваното решение. Това възражение не е било направено своевременно от ответника до приключване на устните състезания пред НПРС и е преклудирано и не следва да се разглежда по същество. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на направените от въззиваемата страна разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция за първи път в писмените си бележки депозирани пред ШОС на 21.07.2026г. след проведеното открито съдебно заседание на 14.07.2026г. и същото се явява преклудирано и не следва да се разглежда по същество . Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е преклудирано, когато позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да приключи. Когато по делото е имало открито съдебно заседание /заседания/, страната, която е била редовно призовавана, следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направено искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Писменната защита не представлява част от устните състезания. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса, след приключване на последното заседание по делото пред съответната инстанция. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на съдебния процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Самата писмена защита не е продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност, за по-точно обосноваване на разбирането по приложението на закона, при фактическа и правна сложност на делото, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за намаляване на техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Следователно на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция в пълен размер от 600 евро за адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът