Решение № 225 от 18.7.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 287/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. А. Т., с ЕГН •••••••••• с адрес ••••••••• срещу Наказателно постановление № 1899а-113/11.12.2025г. на ВПД Началник на 01 РУ Благоевград, с което на основание чл. 424, ал. 1 и ал. 5 от ПР на НК и чл. 218б, ал. 1 от НК на жалбоподателката е наложено администравно наказание "глоба" в размер на 100 лева . В жалбата се оспорва възприетата фактическа обстановка, навеждат се доводи за процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното НП. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, подържа жалбата си, като уточнява атакувания санкционен акт, по същество моли за отмяна на наказателното постановление. Административнонаказващия орган и Районна прокуратура Благоевград редовно призовани не изпращат представител и не ангажират становище по същество. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: В гр.Благоевград на ул.“Д-р Христо Татарчев“ в пред блоково пространство на №31 били засадени цветя от св.Д. и нейната сестра в кашпи. На 20.05.2025г. около 05.30ч. жалбоподателката минала покрай мястото, като същата изкоренила част от цветята, поставила ги в чанта и продължила пътя си. На същата дата около 09.00ч. св.Д. установила липсата на посадените от нея цветя, като предвид наличието на видеонаблюдение на блока решила да прегледа записа, при което възприела как непозната жена изкоренява цветята. Тя качила записа в социалната мрежа фейсбук, като лице от мъжки пол се свързал с нея и посочил, че познава жената, като посочил и името и. На 28.05.2025г. св.Д. депозирала жалба в 01 РУ Благоевград по повод, на която била образувана преписка 2907/2025 г. по описа на 01 РУ Благоевград. В хода на същата били снети обяснения, проведени оперативноиздирвателни мероприятия, в резултат, на които е установена извършителката, а именно Т., която била призована в 01 РУ, където на същата били снети обяснения и на същата било указано, че следва да възстанови цветята. На 08.10.2025г. жалбоподателката засадила на мястото на изкоренените цветя, нови такива. В резултата на установеното и след направена справка, относно криминални прояви на Т. било прието, че същата е извършила кражбата, но предвид възстановяване на щетите и чистото съдебно минало е налице маловажен случай, поради което с постановление на РП Благоевград от 16.10.2025 г. бил постановен отказ за образуване на наказателно производство и материалите били върнати на 01 РУ Благоевград с указание за преценка и налагане на административно наказание. В изпълнение на прокуроското постановление на 11.12.2025 г. било изададено атаказуваното НП, с което жалбоподателката била санкционирана с административно наказание глоба в размер на 100 лв на основание чл. 424, ал. 1 и ал. 5 от ПР на НК и чл. 218б от НК, затова, че на 20.05.2025 година е отнела чужди вещи - цветя от различни видове, които били засадени в кашпи, поставени пред блок на адрес: гр. Благоевград, ул. „Д-р Христо Татарчев“, № 31, на обща стойност 50 лева, от владението на И. Л. Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е посочено, че по този начин Т. е осъществила състав на престъпление по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК, правно квалифицирано, като нарушение на чл.218б, вр. чл.207 от НК. Наказтелното постановление е връчено на жалбоподателката на 04.03.2026г. при условията на отказ, като в законоустановения срок е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба. Жалба с идентично съдържание е депозирана и пред ОП Благоевград, препратена по компетентност по настоящото дело. Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели К., Д., частично от показанията на св.Т.. Чрез показанията на св.К. се установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка, осъществените действия в хода на същата, както и процедурата по връчване на НП. При разпита си този свидетел изяснява своето участие по случая, поведението на жалбоподателката, както и факти, свързани с ангажиране отговорността и, възстановяване на вещите и това, че има произнасяне на прокурор, потвърдено и от приобщените материали по прокурорсаката преписка. Св.Д. чрез показанията си установява обстоятелства, свързани със засаждането на цветята, дава яснота, относно вида им, кога ги е засадила, както и как е установила липсата им, действията си след това. Св.Т. /дъщеря на жалбоподателката/ чрез показанията си възпроизвежда нейната гледна точка, като в същите не се съдържат факти, свързани с конкретното деяние, а по-скоро за случилото след това, като посочва, че цветята са възстановени. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: писмо № УРИ 189900 1942/03.04.2026 г. на Първо районно управление на МВР – Благоевград, ведно с жалба, докладна записка № УРИ 1899р-4485/11.03.2026 г. на Първо районно управление на МВР – Благоевград, писмо № УРИ 1899зм409/11.12.2025 г. на Първо районно управление на МВР – Благоевград; писмо № 8701/2025 от 09.04.2026 г. на Районна прокуратура – Благоевград. писмо № 631/2026 г. от 16.04.2026 г. на Окръжна прокуратура – Благоевград ведно с жалба на Д. Т., писмо с вх. № 16116/30.06.2026 г. ведно със заповед с рег. № 8121з 694/07.06.2021 г., материалите по прокурорска преписка, постановление за отказ да се образува ДП. Съдът кредитира показанията на св.К. и Д., като същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват посредством показанията на св.К. и Д. и събраните в хода на проверката писмени доказателства, в които са обективирани извършените действия по случая, както и резултатите от проведеното разследване. По отношение показанията на св.Т. съдът кредитира същите в частта, че цветята са възстановени, потвърдено и от останалите доказателства, в останалата част показанията на тази свидетелка съдът не подложи на анализ, доколкото не съдържат факти, относими към предмета на доказаване, а по съществото си представляват упреци към действията на полицейските служители, по които съдът не дължи произнасяне. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. / заповед с рег. № 8121з 694/07.06.2021 г. на МВР/ От приобщените писмени доказателства се установява, че по отношение на деянието е проведено производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, по което е постановен отказ. След постъпване на преписката от Районна прокуратура - Благоевград, ведно с постановлението за отказ да се образува наказателно производство, правилно и законосъобразно административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката. Анализът на съдържанието на НП, на фактите по преписката и на събраните доказателства, сочи на правилно приложение от АНО на процесуалните правила по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Доколкото, в настоящия случай, наказателното производство е приключило с акт на прокурора, то при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, не е необходимо съставянето на АУАН. Необходимо и достатъчно условие за законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е препратените на наказващия орган материали да очертават по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административнонаказателното производство. В този смисъл, за надлежното образуване на административнонаказателно производство по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на първо място, актът, в случая с който се отказва образуване на наказателно производство, следва да съдържа посочване на лицето, срещу което производството (преписката) е водено, описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние, както и основанието за отказа. В този смисъл, независимо че АУАН не се съставя, административнонаказващият орган не е освободен от задължението си по чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН, т. е. да извърши преценка за доказаност на нарушението, в това число и по отношение на събраните доказателства. В конкретния случай, в постановлението на РП - Благоевград, ясно е посочен деецът, деянието и правната му квалификация. В постановлението за отказ да се образува наказателно производство и НП съществува абсолютно единство относно дата, място на извършване на нарушението. Както бе отбелязано вече, в случая е налице изключението от общия принцип, регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство въз основа на съставен АУАН, поради което наличието и/или липсата на такъв не се отразява на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. От значение в случая е, че в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от получаване на преписката - административнонаказаващият орган е издал процесното НП, в този смисъл Решение № 2306 от 11.07.2024 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 699/2024 г. Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на посоченото като нарушител лице. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката е наложено наказание за нарушение на чл.218б от НК. Съгласно посочената разпоредба за деяния по чл. 194, ал. 3, по чл. 195, ал. 4 чл. 204, б. "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. В конкретния случай в санкциония акт се установяват съществени непълноти, относно съставомерни елемнти на приетата за нарушена норма, както и вътрешно противоречие по отношение волята на наказващия орган. В случая от фактическа страна на Т. е вменено деяние, представляващо кражба по основния състав, а именно, че е отнела цветя от владението на св.Д.. От правна страна обаче това поведение на лицето е квалифицирано веднъж по чл.194, ал.3 от НК, а след това по чл.207 от НК, норми, които запретяват съвсем различни деяние, а при липсата на съществени факти, относими към престъпния състав съдът е лишен от възможност и да упражни правомощието си да извърши преквалификация. В тази връзка следва да се посочи, че стойността на предмета на престъплението сама по себе си не определя случая като маловажен, а НП в случая страда и от друг порок. В него липсват обстоятелствата, при които е извършено престъплението доколкото, както се посочи обстоятелствената част по същество представлява диспозитив за престъпление кражба по основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК. На следващо място липсва и констатация вещите да са били възстановени на тъжителката, макар и при наличие на доказателства в тази насока, като при този дефицит на факти, деянието е квалфицирано като кражба по привилегирования състав на чл. 194, ал.3 от НК, след което при липсата на фактимеско обвинение за това пък е прието, че жалбоподателката е нарушила чл.207 от НК. По този начин според съда е допуснато особено съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно обвинение, което е ограничило правото на защита на санкционираното личе и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно и като издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения: За да е налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел няколко изчерпателно посочени предпоставки- деянието да е от кръга на изрично визираните в нормата; стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените в ал. 2 на чл. 218б от НК отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително не само за съда, но и за органите на прокуратурата и полицията. В случая макар и при констатирана неяснота, относно това дали Т. е санкционирана за престъпление по чл.194, ал.3 или по чл.207 от НК, доколкото в обстоятелствената част на НП се съдъбражат макар и оскъдни факти за евентуално извършена кражба, според съда следва да се изследва има ли съставомерно поведение по чл.194, ал.3 от НК. Съгласно чл. 194, ал. 3 НК: "В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. " С оглед гореизложеното за съставомерност на извършеното по чл. 194, ал. 3 НК следва да се констатират следните елементи от фактическия състав: -изпълнително деяние: под формата на отнемане; -предмет на престъплението- чужда движима вещ, която се намира във владението на другиго; -елемент от обективна страна: липсващо съгласие на владелеца за отнемане на вещта; -субективна страна: пряк умисъл и присвоително намерение; -маловажност на случая, за да се квалифицира деянието по привилегирования състав на чл. 194, ал. 3 НК, а не по основния състав на чл. 194, ал. 1 НК. Спазването на изискванията на чл. 57 ЗАНН е изисквало в НП да намерят надлежно очертаване всички тези обстоятелства. В случая, както бе посочено липсва описание на основни съставомерни обстоятелства от обективна страна, включ. недостатъчна ивидуализация на вещите. На следващо място от атакуваното НП не може да се установи волята на наказващия орган досежно квалификация по чл.194, ал.3, доколкото липсват каквито и да било твърдения за маловажност на случая, като в тази насока не е достатъчно и определящо да бъде посочена стойността на вещите. Посоченото обстоятелство е особено съществено в случая, с оглед наложената санкция. На следващо място, в текста на НП липсват каквито и да било твърдения, които да обусловят приложението на чл. 218б НК, включително и за съотношението на предмета на престъплението с минималната работна заплата. Посоченият порок в съдържанието на НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти, е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи елемент от фактическия състав, който изобщо не е вменен на дееца с НП и без който деянието е несъставомерно. Посочените неясноти в атакуваното наказателно постановление, относно съставомерни елементи на вмененото деяние не позволяват упражняването на съдебен контрол върху същото, относно това извършено ли е деяние, какво е то и извършено ли е виновно, поради което и във връзка с наведените в жалбата доводи за липса на нарушение съдът не може прецени тяхната основателност, включ. налице ли са предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Изложеното обуславя незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът