Решение № 7221 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 831/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Ви Скай“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 27, срещу решение № 1471/12.12.2025 г., постановено по АНД № 3421/2025 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/. В подадена уточняваща молба жалбоподателят е изложил доводи в насока необоснованост и допуснато нарушение на закона. Твърди се , че изпълнителното деяние се изразява в допустителство, което обаче се наказва само в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ не предвижда изрично отговорност за допустителство. Излагат се доводи за недоказаност на административнонаказателното обвинение. В проверения търговски обект като работно място не е имало назначено непълнолетно лице, поради което и не следва да се ангажира отговорността на дружеството за личните действия на А. С.. Работодателят не е възлагал полагане на нощен труд на непълнолетно лице. Твърди се, че А. С. има сключен трудов договор с касатора , но работното му място е магазин „Делфин“, който е различен от проверения обект, като на 11.06.2025 г. не е бил на работа по график, но се е уговорил със своя колежка, която работи в магазин „Шипка“, да я смени. Касаторът непрецизно едва в петитума на подадената по делото уточняваща молба заявява допълнително и лаконично оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание- касациноно основание по чл. 348, ал.1 , т.3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН предвид отсъствие на извършени негови предходни адм. нарушения по КТ. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна и отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки чрез адв. С., в които има подробно изложение на правната теза на страната за основателност на жалбата. Ответникът по касация – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, се представлява от юрисконсулт Т., която поддържа депозирания отговор на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е билo наказателно постановление № 03-2500311/29.07.2025 г., с което на „Ви Скай“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 от КТ. ВРС е приел от фактическа страна, че на 11.06.2025 г., в 22:55 часа, в магазин „Шипка“, находящ се в комплекс „Шипка“ – до басейна, к.к. „Златни пясъци“, община Варна, стопанисван от „Ви Скай“ ЕООД, е полагал нощен труд като продавач-консултант непълнолетния А. С. С.. На 26.06.2025 г. е бил съставен АУАН заради неспазване на чл. 140, ал. 4, т. 1 от КТ от „ВИ СКАЙ“ ЕООД, като негов работодател . Въз основа на акта на 29.07.2025 г.е било издадено и процесното НП. За да потвърди НП, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В тези актове са посочени всички съставомерни признаци, индивидуализиращи извършеното административно нарушение. Събраните доказателстав обосновават доказаност на административното нарушение, както и неговата правилна правна квалификация. Според решаващия съд размерът на наложената имуществена санкция правилно е определен над минималния, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ , за да се гарантира постигане на целите на специалната и генерална превенция. Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби. Варненският районен съд е извършил задълбочена и цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление , като подробно в мотивите си е анализирал събраните доказателствени източници и правилно и тяхната кореспонденция с относимата правна уредба. Лишено от основание е оплакването на касатора за незаконосъобразно санкциониране на работодател за допустителство . Новелата на чл. 10 от ЗАНН гласи, че при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. При граматическо и логическо тълкуване на тази разпоредба, на която се позовава „ВИ СКАЙ“ ЕООД , става ясно, че нейни адресати са само физически лица , но не и юридически такива, защото юридическите лица са социални образувания, които не могат самостоятелно да формират воля , а само чрез участващите и ръководещите ги физически лица в тази организационна структура , а допустителството означава длъжностно лице съзнателно да допуска подчинено нему лице да извърши престъпление. Следователно задължителен елемент от правната фигура на допустителството е действайки със съзнание за противоправно поведение на подчинен . При юридическите лица подобна съзнателна дейност не съществува. Именно поради тази причина отговорността на юридическите лица , е обективна, т.е. безвиновна. Подобно становище се аргументира и при провеждането на систематично тълкуване , тъй като правилото на чл.10 от ЗАНН се намира в глава ІІ на посочения закон закон, в която глава е разписано и правилото на чл. 24, ал.2 , според което субекти на административнонаказателната отговорност са работниците и служителите, които са ги извършили , както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени . Следователно различните форми на административен деликт , както и на съучастие - помагач, подбудител, укривател, допустител, са възможно противоправо поведение само на физически лица . Допустителство по настоящия казус е възможно за управителя на дружеството - работодател или за прекия отговорник на търговския обект , но не и за юридическото лице „ВИ СКАЙ“ ЕООД. На следващо място, нормативната опора за административнонаказателно санкциониране на юридически лица не е общата регламентация на раздел ІV от ЗАНН „ Административнонаказателно отговорни лица“ , а особеното правило на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, според което се налага имуществена санкция , но не и на административни наказания , на юридически лица и едноличии търговци , като законовата предпоставка за подобон санкциониране е дефинирана по следния начин: „ когато е налице неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност“ . При тази правна рамка се налага извод, че налагане на особения вид санкция- имуществена такава, на юридически лица, е особена нормативно уредена процедура , спрямо която субсидиарно не се прилага общото правило на чл.10 от ЗАНН. Правилно е становището на районния съд, че установените по случая факти обуславят правоприлагане на препращащата административнонаказателна разпоредба на чл. 414 , ал.1 от КТ , която предписва , че подлежи на санкция работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а съгласно чл. 140, ал.4 от същия кодекс нощният труд е забранен за работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст. Според представената от касатора присъствена форма за работа през м. юни 2025 г. се установява, че непълнолетния А. С. не фигурира в графика за работа на магазин „Шипка“, защото неговото работно място по сключен трудов договор с „ВИ СКАЙ“ ЕООД е друг търговски обект на същото дружество - магазин „Делфин“ , но този факт не променя безспорната констатация на контролните органи , че С. след 22. 00 часа е работил като продавач- консултант в магазин „Шипка“, който магазин е собственост на наказаното дружество. Касационния жалбоподател не навежда твърдение, че С. се е намирал в процесния обект след 22:00 часа по причина, различна от престирането на работна сила в полза на „ВИ СКАЙ“ ЕООД . Касаторът твърди, че А. С. е бил в обекта, за да замести своя колежка, която е трябвало да бъде на работа във въпросния ден. Идентични са твърденията и на самия А. С., който при разпита му пред ВРС сочи, че е бил в обект „Шипка“, тъй като колежката му от магазин „Шипка“ не се е чувствала добре и го е помолила да довърши нейната смяна. Освен това свидетелят С. с категоричност твърди, че работодателят му е бил информиран за въпросната смяна на продавача на 11.06.2025 г. Не е налице противоречие между попълнената от лицето декларация по чл. 402 и представения по административнонаказателната преписка трудов договор № 943/17.03.2025 г., както се твърди в касационната жалба. Декларацията отразява фактическата обстановка към момента на проверката, а именно, че нает за работа в обект „Делфин“ непълнолетен А. С., е полагал нощен труд в обект „Шипка“. Обжалващото търговско дружество , като работодател , който организира и контролира работния процес, носи юридическа отговорност за спазване на нормативните изисквания при полагане на труд от неговите работници. Неговата отговорност, както бе посочено по-горе в изложението, е обективна . Касационната инстанция счита за обоснован и съответен на правната уредба извод на РС - Варна за справедливост на наложената имуществена санкция, която е в размер, близък до минималния , защото всички обстоятелства по случая следва да се разглеждат в съвкупност т.е. не само да се отчете липсата на извършени предходни нарушения на КТ от „ВИ СКАЙ“ ЕООД, но също така и характера на конкретното правонарушение и неговата степен на обществена опасност. Казусът сочи за неспазване на изрична законова забрана за полагане на нощен труд в полза на работодател от непълнолетни. Предписанието на чл. 140, ал.4 от КТ на е самоволно законодателно решение , защото преследва легитимна цел - осигуряване здравословно израстване на лицата в младежка възраст . Съдът не дължи произнасяне по оплакването на „ВИ СКАЙ“ ЕООД за необоснованост на атакуваното съдебното решение , защото необосноваността не е сред изброените касационни основания за обжалване в чл. 348 от НПК, приложим предвид чл. 63в от ЗАНН. В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на подадената касационна жалба , която следва да се остави без уважение. При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 66,47 евро, което е в минимален размер предвид действащата регламентацията на чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна