Решение № 55 от 7.1.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 770/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.37в, ал.4 и ал.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Образувано е въз основа на касационна жалба от В. С. И. от с.Галата, община Тетевен, ул.“Христо Ботев“ №41, [ЕГН], чрез адв.Г., против Решение № 73 от 07.04.2025 г., постановено по адм.дело № 1210/2024 г., с което Районен съд – Тетевен е отхвърлил жалбата на В. С. И. срещу Заповед № РД-04-144-31/15.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч, с която е утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с.Български извор, обл.Ловеч по реда на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023-2024 г. В жалбата се сочи, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, незаконосъобразност поради противоречието му със закона и е необосновано. Сочи също, че липсват мотиви. Твърди, че в преписката по административното производство липсват данни да са спазени изискванията на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 АПК. От приложените към преписката писмени доказателства не са налице такива, с които да се установява, че след приключване на производството по сключване на доброволно разпределение на земеделските земи, заинтересованите лица да са уведомени, че същото ще се трансформира в такова по изготвяне на проект за разпределение по реда на чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ; липсват данни за това, заинтересованите лица, в т.ч. оспорващият, да са участвали в изработването на този проект, да са се запознали с този проект; да са изразили отношението си към него; да са изложили своите възражения и пр. Релевира нарушение на разпоредбата на чл. 29 АПК: От оспорената Заповед става ясно, че производството по издаването й е започнало по инициатива на Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ. Липсват доказателства за спазване на изискванията на чл. 29 АПК с оглед неговата форма, съдържание и други реквизити. Твърди допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК. Според касатора не са спазени и изискванията на кандидатите да се осигури възможност да прегледат документите по преписката /чл. 34, ал. 1 АПК/, както и да им се даде възможност активно да участват в процеса с изразяване на становище по доказателствата, да правят искания и възражения, да представят доказателства /чл. 34, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 АПК/. Тези изисквания е можело и да не бъдат спазени, ако органът е счел, че са налице условията на чл. 34, ал. 4 АПК, но тези обстоятелства е следвало да бъдат ясно и точно изложени в мотивите на оспорената Заповед. В настоящия случай към Заповедта няма мотиви, които да сочат причините за неприлагане на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК. Това обстоятелство не е дало възможност да жалбоподателя да се запознае с констатациите на комисията, за да може аргументирано да изложи възраженията си. Твърди, че горното се потвърждава от показанията на св. Ц. Г., който е обяснил начина и технологията, по които се изработва от комисията проекта за разпределение на земеделските земи по реда на чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ. Заявил е така също, че: „Никой не е присъствал от страните“. В преписката липсват доказателства тези „страни“ да са били уведомени и поканени на заседанието на комисията, за да могат да упражнят правата си по чл. 34 АПК. Подобни са показанията и на св. К. Х.. Същата е посочила, че в срока до 15 август не е внесен от земеделските стопани проект за доброволно споразумение. Поради тази причина членовете па комисията са се събрали на 14.09.2023 г. и след констатацията за липса на проект за доброволно споразумение, е пристъпено към „процедура за служебно разпределение на земеделските земи в землището на с. Български извор“, като на 15.09. е изготвен и проект за разпределение на масивите от системата на софтуерния продукт КАВИС. В показанията си св. В. К. обяснява същата процедура за изготвяне на това разпределение, като неговото участие в тази комисия е формално дотолкова, доколкото същият дава становище само по въпроси, свързани с проблеми на АГКК. Сочи, че липсват доказателства комисията да е уведомила заинтересованите лица и да ги е поканила за участие в процедурата за изготвяне на проект за разпределение по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ. Според касатора е нарушена и разпоредбата на чл. 72б, ал. 4 ППЗСПЗЗ - в материалите по преписката липсват данни комисията да е оповестявала чрез обяви в Кметството и в сградата на Общинската служба по земеделие, които да бъдат публикувани, и на Общината и на Областната дирекция „Земеделие“. Липсват доказателства такова обявяване да е налице за проведеното заседание на комисията на 14.09.2025 г. Касаторът релевира нарушение на разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно посочената правна норма, в състава на комисията следва да бъде включен кметът/кметският наместник на съответното населено място. Кмет на с. Български извор, Община Тетевен е бил св. И. Д., който заявил, че не е участвал в изготвянето на проекта за доклад, бил е извикан и се е подписал на него в последващ момент. Липсва изложение на фактически основания за издаване на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК /липса на мотиви/, което е пречка да се установи дали това разпределение, утвърдено с оспорената Заповед, отговаря на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСПЗЗ. Липсва и правна аргументация. Сочи, че е налице необоснованост на решението, предвид че мотивите на съда са в противоречие с показанията на св. Д.. Според касатора съдебната практика допуска да не се излагат подробни мотиви към административния акт тогава, когато се препраща към други документи, които съдържат необходимите данни. В случая административният орган се е позовал на Доклад вх. № ПО-09-966-1/15.09.2023 г. и на представения проект за разпределение за ползване на земеделските земи - обработваема земя по чл. 47в, ал. 3 ЗСПЗЗ за землището на с. Български извор, ЕКАТТЕ 07357, Община Тетевен. Счита обаче, че липсата на мотиви в самата Заповед не може да се приеме за заместена от посочените документи, доколкото в тях също липсват подробно изложени мотиви, защо и по какви причини е предложен проекта за разпределение така, както е бил изготвен, при положение, че същият е бил с различия от порядъка на 100-200 кв. м. до около 1000 кв.м съгласно показанията на св. Ц. Г.. Горното според касатора се потвърждава и от заключението на вещото лице. От таблицата, приложена към това заключение е видно, че единствен оспроващият е ощетен с най-голяма площ - 0.576 дка с оглед квотите на всеки един от участниците в разпределението. В тази връзка само на още двама от кандидатите са разпределени по-малко площи от имотите - на единия със 76 кв.м по-малко, а на другия - с 16 кв.м. На всички останали участници са разпределени площи в повече. Наред с това и с оглед установения порок при изготвянето на проекта за доклад в отсъствието на кмета на населеното място като член на комисията, този доклад не може да замести мотивите, които липсват в обжалваната Заповед. Твърди още, че оспорваната Заповед противоречи с материално-правни разпоредби - чл. 146, т. 4 АПК. Изложеното по-горе води до извод, че е издадена въз основа на проект за разпределение на ползването на земите по масиви, който проект е изготвен в нарушение на разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, отнасящ се за частта, в която на В. С. И. са разпределени площи на имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, които са значително по-малко по площ с оглед квотите на останалите участници, както и с оглед изискването за пропорционалност. Наред с това, част от тези площи не са обработваеми към момента на разпределението, видно от заключението на в.л. В тази последна част Заповедта страда и от порока „липса на предмет“. Това обстоятелство води до постановяване на обжалваното Решение в противоречие със закона. В случай, че се приеме, че обжалваното Решение е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, моли съда да отмени същото и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Алтернативно, в случай, че не се възприеме горното становище, моли да се отмени обжалваното Решение като незаконосъобразно и вместо него да се постановите такова, с което да се отмени Заповед № РД-04-144-31/15.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Ловеч. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от директора на ОДЗ, чрез юрк.С., в който се сочи, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Моли да се остави в сила. Излага подробни съображения по наведените твърдения в касационната жалба, които счита за неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът В. С. И. не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощения адвокат, в което завява, че поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Директор на ОД“Земеделие“-Ловеч в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответниците по касационната жалба – А. С. Н., ШАРОЛЕ ФАРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, Н. Д. Н., "Д.-1" ООД, БИОГРАС БЪЛГАРИЯ ЕООД, С. Р. Д., С. Р. Д. в съдебно заседание не се явяват и не се представляват и не ангажират становище по спора. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила, доводи за каквито са наведени в касационната жалба. Същите твърдения са били направени и пред въззивния съд, който аргументирано се е произнесъл по тях. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По жалба на В. С. И. от с.Галата срещу заповед № РД-04-144-31/15.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч първоначално е било образувано адм.д. №765/2023 на РС-Тетевен. С решение № 83/03.04.2024 г. по това дело съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта. По подадена от И. касационна жалба е било образувано к.а.д. №420/2024 на Административен съд - Ловеч. С решение № 2058/15.11.2024 г. на този съд решението на РС е обезсилено, а делото върнато за ново произнасяне. Видно от това решение, причина за обезсилването е фактът, че като ответник по делото е била е конституирана ОДЗ, а не директорът на ОДЗ. След връщането е образувано адм.д. №1210/2024 г. по описа на РС-Тетевен, като същото е приключило с Решение № 73 от 07.04.2025 г. Поради невъзможност на Административен съд - Ловеч да сформира състав, който да разгледа делото по подадената срещу това решение касационна жалба, с Определение №8711/18.09.2025 г. по адм.д. № 9072/2025 г. на ВАС, образуваното по касационната жалба на И. дело е изпратено по подсъдност на настоящия съд. РС по дело №1210/2020 е установил от фактическа и правна страна следното: Заповедта е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Правомощията на Директора на Областната дирекция “Земеделие” по местонахождението на имотите да издава заповед за разпределение на масивите в землището, следват директно от законовата разпоредба на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Заповедта е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си /заверено копие на стр.27 от дело №765/2023 г. по описа на РС-Тетевен/ и съдържа правните основания за издаването й. С препращане в същата към доклада на комисията по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ /мотивната част на заповедта/ е достатъчно мотивирана, доколкото според Тълкувателно решение №16/1975 на ОСГК на ВС е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в друг документ, подготвящ неговото издаване. В случая, фактическите основания за издаването на акта се съдържат в предшестващия го и издаден във връзка с него документ на помощен орган, който административният орган е възприел, поради което липсата им в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че тези предшестващи документи не били доведени до знанието приел, че съгласно разпоредбата на чл. 37в ал. 5 от ЗСПЗЗ само заповедта, издадена по реда на чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на Общината и на съответната Областна дирекция Земеделие" в срок до 10 октомври. Изискване за публикуване или за обявяване на изготвения доклад или други документи, свързани с неговото изготвяне и издаване на заповедта няма, поради което това възражение приел за неоснователно. Като заинтересована страна, жалбоподателят винаги би имал достъп до всички документи по процедурата, би могъл да участва във всички заседания на комисията, които са публични и се провеждат по предварително оповестен график. Заповедта е постановена при спазване на административно - производствените правила. Видно от събраните по делото писмени доказателства, Директорът на ОД „Земеделие” – Ловеч е назначил комисия за сключване на споразумение по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ в определения за това срок за стопанската 2023/2024 година /Заповед, цитирана в доклада на комисията-стр.12 от а.х.д. №765/2023 г./. По делото се установило по безспорен начин, че ползвателите на земите в землището на с.Български извор, Ловешка област не са достигнали до споразумение, поради което назначената комисия по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ правилно и законосъобразно на основание ал. 3 от същата норма, е съставила проект за служебно разпределение на ползването на земите по масиви – Приложение към Доклада, към който са приложени и данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, и информация за дължимото рентно плащане. Разпределението е извършено чрез софтуерен продукт, разработен и утвърден на ниво министерство, внедрен и използващ се във всички ОД „Земеделие“ в страната - показания на свидетеля Г. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Заповедта за извършеното разпределение на ползването на земите по масиви е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Нормата на чл. 37в ал. 3 от ЗСПЗЗ предвижда, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал.1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви по следния ред: 1.) правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива; 2.) площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище. Съдебната практика възприема /в този смисъл Решение №14437/30.11.2009 по адм. дело № 5641/2009 на ВАС/, че относими към решаване на спорове от вида на процесния са изясняване на обстоятелствата относно действително ползваните размери земи от отделен ползвател и съответствието им към общото разпределение. Този извод следвал според съда и съобразно разпоредбата на чл. 72 ал. 6 от ППЗСПЗЗ, предвиждаща при формиране на непрекъснатата площ на масивите по § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ в границите на масива да се включват имотите по чл. 37в, ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ. След като тези имоти се включват при формирането на масивите за ползване, а законът предписва площта им да се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище, то следва да се приеме, че задължението на комисията да предостави правото за ползване на отделния масив на ползвателя с най - голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива не е императивно, а е ограничено от изискването за пропорционално разпределение на имотите по чл. 37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ, включени в масивите. При хипотезата, че един от ползвателите се окаже с най - голям дял на ползвана земеделска земя във всички масиви, това не означава, че всички масиви трябва да бъдат разпределени на него. При условията на чл. 37в, ал. 3, т. 1 или т. 2 от ЗСПЗЗ е необходимо да се съобрази действително притежаваните общо права на ползване. Смисълът на законодателството относно разпределение на ползването е да се съобразят и запазят правата на ползвателите чрез окрупняване на площите, но не и пренебрегване правата на ползвателите с по-малък дял. В тази връзка установено било от съдебно-техническата експертиза обстоятелство, че са спазени изискванията на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. В т.3 от заключението е отразено, че в разпределените площи на жалбоподателя /площта на физическия блок/ не попадат терени, негодни за обработка. Редът и начинът за предоставяне ползването на земеделски земи са уредени в Глава пета "а", чл. 37б – чл. 37д от ЗСПЗЗ. Производството по чл. 37в представлява процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“. Било установено от приложените доказателства, че в случая между ползвателите на земеделски земи в землището на с.Български извор не е постигнато доброволно споразумение за разпределяне на масиви за ползване на земеделски земи в землището на същото село. Приетите писмени доказателства обосновават и извод, че при тези обстоятелства комисия по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е изготвила доклад на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в който е констатирала, че за землището не е постигнато доброволно споразумение за ползване на земеделските земи за стопанската 2023 г. - 2024 г. и е предложила проект за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи, изготвен на основание и по реда на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, за стопанската 2023/2024 г. за землището на с.Български извор, Ловешка област, опис на разпределените масиви за ползване и включените в тях имоти за стопанската 2023/2024 г. за землището, както и карта за разпределение масивите за ползване и регистър по чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ /писмени доказателства на стр.12-34 от а.х.д.№765/2023 г. на РС-Тетевен/. Установил, че със Заповед № РД-04-144-31/15.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч е одобрен проектът за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи, изготвен на 15.09.2023 г., на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, за стопанската 2023 г. -2024 г. за землището на с.Български извор. РС не е споделил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед. Приел, че при издаването  е спазена предвидената процедура в ЗСПЗЗ и установената форма относно съдържанието й, поради което същата се явява законосъобразна, като издадена при спазване на административнопроизводствените правила и стриктно приложение на материалния закон. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ урежда процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, ръководена от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на директора на ОД "Земеделие", в която се включват: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската служба по земеделие и представител на областната дирекция "Земеделие" (чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ). В случай, че между ползвателите не се постигне споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. За дейността си комисията изготвя доклад до директора, който отразява разпределението на масивите за ползване, данните за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Въз основа на доклада, директорът на ОД "Земеделие" издава заповед за разпределение, която подлежи на обжалване по АПК. В процесния случай, от приложената по делото административна преписка по издаване на атакуваната заповед, съдът установил издаването на нарочна Заповед по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 72б от ППЗСПЗЗ, в срока, установен с тази разпоредба, от Директора на ОДЗ – Ловеч, за откриване на процедура по сключване на споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за всяко от землищата на територията на О. Т. за стопанската 2023/2024 г., както и за определяне състава на комисията по ал. 1, която да ръководи сключването на споразумение между собствениците и ползвателите на земеделски земи за землището на с.Български извор, в срок до 05.08.2023 г. Извършена е проверка за законосъобразност на оспорената заповед, както и е преценено спазването на изискванията на закона относно конституирането и състава на комисията, дадените с тази заповед конкретни указания относно постигането на споразумение в изискуемия от закона срок до 05.08.2023 г., респ. указания комисията да състави проект за служебно разпределение на ползването на земите в масивите в срок до 15.09.2023 г., ако между съсобствениците и/или ползвателите не се постигне споразумение; въз основа на разпределението комисията да изготви проект на картата на масивите за ползване и регистър към нея, както и да изготви доклад, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който до директора на ОДЗ – Ловеч да издаде заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 01.10.2023 г. (чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ). Позовал се на данните по делото, административния орган ангажира годни доказателства за удостоверяване на горепосочените обстоятелства, както и относно фактите за проведени заседания на комисията за землището на с.Български извор в предвидените в закона срокове, обсъждане на подадените за землището заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ, предоставяне на ползвателите и собствениците на земеделски земи за землището на срок за внасяне на споразумение в ОСЗ – Тетевен, ведно с карта на масивите за ползване, подписана и подпечатана от всички участници в споразумението в срок до 30.08.2023 г. /съгласно чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ/. Според разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ, приоритет при разпределение на ползването на земеделските земи има споразумението между собствениците и/или ползвателите, постигането и сключването на което се ръководи от комисия, назначена от директора на Областна дирекция "Земеделие" по регламентиран в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред и в изрично посочени срокове - от 05 август до 30 август на съответната година. При непостигане на споразумение между ползвателите, чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ задължава комисията да състави проект за разпределението до 15 септември на съответната година по посочения в тази разпоредба ред, а съгласно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ комисията изготвя доклад до директора на Областна дирекция "Земеделие" с посочено в тази разпоредба съдържание, въз основа на който той издава заповед в срок до 01 октомври. Съдът изложил съображения, че процесното административното производство е започнало с издаването на нарочна заповед на директора на ОД „Земеделие“- Ловеч за назначаване на комисия в предвидения в чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ срок до 5 август 2022 г. и персоналният състав на тази комисия да включва лица, заемащи предвидените в този текст длъжности. Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, основната задача на тази комисия е да ръководи сключването на споразумение за разпределяне на земите. От приложената по делото административна преписка били установени ползватели и собственици на земеделски земи в землището на с.Български извор, които са подали декларации по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ с посочване на имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят и/или собственикът желае да участва в масиви за ползване по споразумение. В тази връзка, данни за уведомяване на всички ползватели и собственици на земеделски земи за започнала процедура за разпределение на масивите за ползване се съдържат в преписката. В протокола от заседанието на комисията, в първите две позиции на стр.2-ра от протокола, били описани подадените от жалбоподателя И. заявления. За безспорно приел съдът обстоятелството, че до 15 септември 2023 г. споразумение за ползването на земеделските земи в землището на с.Български извор между ползвателите и собствениците на земеделски земи не е било постигнато. От приложения по преписката доклад, неразделна част от който е проектът за разпределение, установил, че същият е изготвен от вписаната в него комисия на 15.09.2023 г., поради което РС е намерил, че същият е изготвен съгласно срока, предвиден в закона – чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Направил извод, че процесната Заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч е изготвена и постановена в предвидения срок в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, съобразно който директорът на ОД "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Фактическите основания за издаване на акта са изготвените съгласно чл. 37в от ЗСПЗЗ, посочени в заповедта за изготвен проект за разпределение на ползване на масиви и изпратен доклад до директора с вх. № ПО-09-966-1/15.09.2023 г. на комисията и окончателният регистър на имотите, изготвен на основание чл. 74 от ППЗСПЗЗ. Това са фактическите основания за издаване на оспорената заповед, тъй като представляват документи, подготвящи издаването й / Тълкувателно Решение № 16/1975 на ОСГК на ВС - допустимо е мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в друг документ, подготвящ неговото издаване/. Мотивите се съдържат в протокол на помощен орган, поради което непосочването им в административния акт според съда не представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Направените констатации от комисията, която ръководи подписването на споразумението за ползване на земеделските земи, са изложени в доклад № ПО-09- 966-1/15.09.2023 г. до директора на ОД „Земеделие“ - Ловеч. Въз основа на този доклад, и въз основа на изготвения проект за служебно разпределение на ползването на имотите по процедурата на чл. 37в от ЗСПЗЗ е издадена и обявена обжалваната заповед на директора на ОД „Земеделие“ - Ловеч. При така уредената процедура съдът приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена при допуснато нарушение за изискването на форма на административния акт - чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Обжалваната заповед е разгласена и по предвидените в чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ начини и срокове: на 19.09.2023 г. с обявление в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, както и чрез публикуване на интернет сайта на ОД "Земеделие" гр. Ловеч. Съгласно чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие" в срок до 10 октомври на съответната година. В нормата на чл. 37в от ЗСПЗЗ са посочени срокове за изпълнение на всички действия, разписани в ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 на същия текст - действия по сключване и актуализиране на споразумение между ползвателите, заместването му при непостигане на съгласие от действия на комисията по чл. 37в - съставяне на проект, изготвяне на доклад, издаването на заповед. Тези действия са разписани като дължими за изпълнение в съответната година, но самите действия се отнасят до споразумение за следващата стопанска година. С оглед установения факт, че комисията е съставила проект за разпределение на ползването на земите по масиви, който е изготвен в срок до 15.09.2023 г., а обжалваната заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е издадена също съгласно предвидения в закона срок (01.10.2023 г.), а именно: на 15.09.2023 г., съдът счел, че с нея е осъществена една правилна и законоустановена процедура. Представеният от комисията доклад е възприет изцяло от Директора на ОД „Земеделие“ Ловеч и преповторен в неговата заповед. За неоснователни приел твърденията, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията относно формата на административния акт. Съдът счел, че в оспорения акт са налице описание на фактическите основания, въз основа на които е издаден. Видно от процесната заповед, като основание за издаването й са посочени разпоредбите на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, както и доклада на комисията, също така са посочени и фактическите основания за издаването й. Поради изложеното, РС е счел, че не е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, което би било основание за отмяната му, визирано в чл. 146, т. 2 от АПК. От приетите писмени доказателства, както и от изслушаната СТЕ не установил да има съществени несъответствия между заявени и разпределени земи поне спрямо жалбоподателя И. - ползвател. Предвид това РС е приел, че заповедта се явява и мотивирана, тъй като и в нея, и в доклада, на който се основава, са описани подробно фактическите основания, въз основа на които е издадена. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът установил, че членовете на комисията са се събрали на 15.09.2023 г. в ОСЗ Тетевен и единодушно са приели проекта за служебно разпределение предвид липса на постигнато доброволно споразумение за ползване на масиви в с.Български извор. Това се доказва и от представените от ОДЗ - Ловеч писмени доказателства от адм. преписка по издаване на оспорената заповед - проекта на разпределение и доклада на комисията. Проектът за разпределение на масиви е изготвен със софтуерен продукт на програма /CADIS/ която е разработена и утвърдена от МЗХ и се прилага за цяла България. От заключението на вещото лице по допусната и неоспорена от страните СТЕ и допълнително дадените уточнения в съдебно заседание установил, че „извършеното служебно разпределение е абсолютно правомерно съобразно заявените от ползвателите площи“ и законосъобразно съгласно чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Вещото лице експерт заявило, че са разпределени площите без подадени декларации пропорционално на квотен принцип, каквито са изискванията на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Заявило, че сумата в предпоследната колона на СТЕ е превишение или намаление на площите от земите - „бели петна“, дадени на всеки ползвател, много малко е като площ, съвсем малки кв. м. плюс или минус, съвсем нормални и допустими. Експертът заявил, че нормативното изискване за квотния принцип на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ е спазено при извършеното служебно разпределение. Жалбоподателят е получил съответен дял от площите, представляващи „бели петна“ в землището и разпределението е изгодно и за него. Експертът в заключението и в съдебно заседание посочил, че поради изменения в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. вече липсва такъв слой „Допустими за подпомагане площи“. Не е налице записано в нормативен акт изискване да се съобразява наличието на слой Допустими за подпомагане площи /ДПП/ при служебните разпределения на масиви. Предвид горните мотиви, РС е приел, че оспорената Заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч е законосъобразна - издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и срок, налице са правните и фактически основания за издаването й, постановена е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ се е развила правилно и законосъобразно, не са налице допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не се нарушават изискванията за служебно разпределение на масивите за ползване, разписани в чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Изготвеният проект за служебно разпределение, одобрен с обжалваната заповед, е съобразен с действително притежаваните от собствениците и ползвателите права на ползване. Оспореният акт не противоречи на разпоредбите на закона и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е изцяло в съответствие с целта на закона и е потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна. Според настоящата касационна инстанция решението е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, при постановяването му не са допуснати съществуни нарушения на административнопроизводствените правила. Касаторът излага съображения, че решението на РС е в противоречие с материалния закон, доколкото се сочи, РС не е отчел допуснати при издаване на административния акт нарушения. Решението на РС е съдебен акт, и преценката за законосъобразност на същото не се извършва съобразно чл.146 и чл.168 АПК, а съобразно чл.209 АПК. Производството по чл.37б и сл. от ЗСПЗЗ е специално административно производство, при което се урежда ползването на земеделските земи. В същото производство са налице специални норми, които са приложими вместо съдействието и информацията от административния орган съгласно чл.28 АПК, като собствениците / арендаторите / наемателите на земеделски земи подават декларации по образец за земеделските земи, върху които имат вещни или облигационни права, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Разпоредбата на чл.29 АПК е неприложима, доколкото нормативно са определени сроковете, в които се подават декларации, срокът за постигане на съгласие за доброволно разпределение, сроковете, в които при липса на такова разпределение се извършва служебно разпределение. Административният орган и неговите помощни органи са длъжни да действат служебно, а не по искане на заинтересованите. Не е необходимо да се уведомяват страните за последващите етапи след непостигане на доброволно разпределение, тъй като при липса на такова автоматично се преминава към разпределение, извършено от административния орган. Съответно се прилага и чл.34 АПК, доколкото събраните доказателства са декларациите за начина на използване на земеделските земи. Липсват доказателства, че И. е искал да се запознае с декларациите, подадени от други лица, и това да му е отказано. Но дори да му беше отказано, това би било съществено нарушение само ако е налице застъпване на декларираните от него имоти и е дадено право на други лица относно припокриващите се имоти. Комисията съобразява само подадените декларации, като с програмен продукт извършва разпределението. В чл.37в от ЗСПЗЗ липсва изискване комисията да провежда заседания в присъствието на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 72б, ал. 4 ППЗСПЗЗ обаче, „Заседанията на комисията се оповестяват чрез обяви в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие, които се публикуват и на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие". Заседанията са публични и на тях могат да присъстват представители на собствениците и на ползвателите и други заинтересувани лица.“ По дело 1210/2024 на РС Тетевен доказателства за изпълнение на това изискване са приобщени на л.46-53. Вярно е, че по преписката, представена по дело 765/2023, липсват доказателства за извършването на така посоченото обявяване, но при повторното разглеждане на делото от РС такива доказателства са приобщени, с оглед на което следва да се приеме, че чл. 72б, ал. 4 ППЗСПЗЗ е спазен. Не е нарушена разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, като в състава на комисията е включен кметът на с. Български извор, Община Тетевен - св. И. Д.. Докладът на комисията и проектът за разпределение, одобрени от същата комисия, са официални документи, като със свидетелски показания на лице, което ги е подписало, не може да се опровергае тяхното съдържание – в този смисъл е чл.164, ал.1, т.2 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК. В заповедта ясно са изложени фактически основания за издаване на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на споразумение, и разпределение на земеделските земи в землището съответно на правата на деклараторите. РС е изложил мотиви по наведените от настоящия касатор твърдения. Позоваването в заповедта на Доклад вх. № ПО-09-966-1/15.09.2023 г. и на представения проект за разпределение за ползване на земеделските земи - обработваема земя по чл. 47в, ал. 3 ЗСПЗЗ за землището на с. Български извор, ЕКАТТЕ 07357, Община Тетевен е достатъчно, доколкото в същите земеделските земи са разпределени така, че всеки декларатор получава земя, равна на декларираната, и още пропорционално приблизително съразмерна площ от т.нар. „бели петна“ съответно на заявената от него земеделска земя. Както е видно от показанията на св. Г., целта е да няма несъответствия повече от 1000 кв.м. На И. са разпределени 0.576 дка по-малко, видно от таблицата към СТЕ, но същият е получил 26,136 дка бели петна. Получаването на бели петна в този по-малък размер не е нарушение, което да води до незаконосъобразност, доколкото практически не е възможно белите петна да бъдат пропорционално разпределени с точност до 1 кв.м, тъй като се разпределят блокове, а не по-малки по размер площи. В заповедта се разпределят всички земеделски земи, независимо дали са обработваеми или не. В заключението на ВЛ е посочено /л.75 от дело 1210/2024/, че в площта на физическия блок, разпределен на И., не попадат терени негодни за обработка – дерета, оврази, слогове и др. Има около 9 дка необработени площи, които са били обработвани до 2018 г. С оглед така изложеното в заключението следва да се приеме, че заповедта има предмет, като няма пречка необработвани от 2018 г. площи да бъдат обработени, при което ще попаднат в допустимия слой за подпомагане. Следователно касационната жалба е неоснователна, като решението на РС е валидно, допустимо, съобразено с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и е обосновано. По тези причини следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото само на ОДЗ Ловеч следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. Същите са поискани с отговора на касационната жалба и с писмено становище преди о.с.з. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а е подал писмен отговор и становище, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева съгласно чл.25а, ал.3 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав