Решение № 1743 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2465/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал.6 от ЗСПД. Образувано е по жалба, подадена от Д. С., [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, чрез процесуален представител адв. Д. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А/18279/02.12.2025г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас. Жалбоподателката иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Според пълномощникът й оспорения акт е немотивиран, тъй като в него не е указано какви документи не е представила С.. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 11 от ППЗСПД, защото от жалбоподателката е било изискано представяне на документ, непредвиден с посочената норма. В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява. Явява се пълномощникът й адв. О., който поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски при хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 204,25 евро. Ответникът, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не се явява и не изпраща представител. По делото е представил становище, в което аргументира тезата за неоснователност на жалбата. Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок. I.ФАКТИТЕ: На 09.10.2025г. Д. С. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 от ЗСПД за дъщеря си К. С.. В заявлението посочила, че има регистриран настоящ адрес в гр.Бургас, ул. •••. със заявлението представила копие от Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила и удостоверение за раждане на детето К. С., според което същото е родено на 25.10.2024г. в гр.Бургас. На 19.11.2025г. Д. С. получила писмо, подписано от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, съдържащо указание в 14 дневен срок от получаването му да представи удостоверение за родените от нея деца, както и документ от съответните компетентни власти в Република Украйна, ползвано ли е правото на помощ при раждане за детето К. С.. Отправено е предупреждение, че при неотстраняване на нередовностите помощта ще бъде отказана. На 20.11.2025г. жалбоподателката е представила удостоверение за раждане на другото си дете Н. С. и декларация, че не е ползвала от Украйна правото на еднократна помощ за раждане на детето К. С. и не е получила такава от Украйна. Посочила, че поради военното положение в Украйна и краткия срок, който и е даден не може да се снабди с документ от Украйна, с който да удостовери, че не е получила от Украйна еднократна помощ за раждане на детето К. С.. Върху подаденото заявление, на 25.11.2025г., длъжностно лице – социален работник е направило отбелязване, свързано с мотиви за отказ: „ на осн. чл.5, ал.2 от ППЗСПД- непредставени документи в дадения 14 дневен срок“. На 02.12.2025г., по заявлението, длъжностно лице извършило предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, направеното искане съответства на нормативната уредба, окомплектовано е с всички изискуеми документи, като са спазени нормативно регламентираните срокове.Под посоченото в лисна заявление е изписан „отказ“. На 02.12.2025г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас издал Заповед № ЗСПД/Д-А/18279/, с която отказал на Д. С. отпускане на еднократна помощ за 1 дете за К. С., като се позовал на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ППЗСПД – непредставени документи и неотстранени нередности в дадения 14 дневен срок. II. ПРАВОТО: С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията. Според чл.6, ал.1 от ЗСПД, майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Позовавайки се на посочената норма жалбоподателката е поискала еднократна помощ за раждането на дъщеря си К. С., родена на [дата]. в гр.Бургас. За упражняването на това право, според чл.11, ал.1 от ППЗСПД, следва да бъде подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Ал.2 на нормата сочи какви документи следва да бъдат представени със заявлението: копие от разрешението за продължително или постоянно пребиваване на гражданите на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и копие от разрешението за продължително, постоянно и дългосрочно пребиваване на чужденците (само в случай че тази информация не може да бъде проверена по служебен път). Посочените изисквания са спазени от жалбоподателката с подаване на Заявление- декларация №ЗСПД/Д-А/18279/ 09.10.2025г., като с него е представено и удостоверение за раждане на детето. Ал.3 на чл.11 от ППЗСПД изрично определя обстоятелствата, за които административния орган е длъжен да извърши служебна проверка. Тогава, когато тези обстоятелства не могат да бъдат служебно установени, приложение следва да намери разпоредбата на чл.11, ал.5 от ППЗСПД, според която, когато майката е с чуждо гражданство и с разрешено продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в страната и не може да бъде получена информация за родените от майката деца от компетентния орган в Република България, еднократната помощ при раждане на дете се изплаща в размера, определен по реда на чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, като се взема предвид само броят на родените от майката деца с българско гражданство, а в случаите по чл. 3, т. 5 от Закона за семейни помощи за деца – и на децата с чуждо гражданство, родени на територията на Република България. Посочената норма е приложима по отношение на жалбоподателката, тъй като е доказано, че същата е със статут на предоставена временна закрила, т.е. намира се на територията на Република България на законно основание и има право на семейни помощи за деца при хипотезата на чл.3, т.5 от ЗСПД. Предвид изложената законова регламентация Д. С. има право на семейна помощ по чл.6, ал.1 от ЗСПД, като за определяне на размера й от значение е само броя на децата с чуждо гражданство, родени на територията на Република България. Съдът намира, че административният орган в нарушение на закона е дал указание на жалбоподателката да представи документ от съответните компетентни власти в Република Украйна, ползвано ли е правото на помощ при раждане за детето К. С., тъй като такъв не се изисква с разпоредбата на чл.11, ал. 2 от ППЗСПД. Според чл.5, ал.1 от ППЗСПД, в случаите, когато е прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. В настоящия случай посочената хипотеза не е налице, тъй като жалбоподателката е представила всички документи, които законът изисква. Дори административният орган да среща трудности при установяване на значимите, според него факти не може да възлага административната тежест за доказване върху заявителя, чрез задължение за представяне на документи, които не са изискуеми от него по закон. Поради изложеното, като е дал незаконосъобразни указания на жалбоподателката административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.5, ал.2 от ППЗСПД и е постановил акт, който следва да бъде отменен. На осн. чл.174 от АПК съдът следва да определи срок за изпълнение на съдебното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. С оглед изложеното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,