Решение № 183 от 12.7.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 788/2025 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК №, представлявано от управителя В. Ч., срещу НП № 855244-F846968/10.10.2025 г. на Ц.С. – Зам.Директор на ТД на НАП София, с което на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК №, със седалище и адрес на управление АДРЕС, за извършено нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, вр. чл. 123, ал. 10, т. 1 ЗДДС, на основание чл. 192а, ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева. В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което било издадено от орган, който не притежава компетентност, както и за неспазване на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Административнонаказващият орган – Ц.С. – Зам.Директор на ТД на НАП София, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена защита от Гл.юрисконсулт. М.Ерска, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява неоснователна. Въз основа на резолюция за възлагане на проверка № О-22002325082574- 0РП-001/05.05.25 г. е извършена проверка на " ФИРМА" ЕООД за установяване на касови наличности над 100 000 лева. След анализ на представените документи, проверяващите са установили, че съгласно представената оборотна ведомост към 31.12.2023 г. "ФИРМА" ЕООД разполага с налични парични средства в брой в размер на 116720,48 лева, отразени като крайно дебитно салдо по счетоводна сметка 501 "Каса в лева". Тъй като сумата е надвишавала 50000 лева, за "ФИРМА" ЕООД е възникнало задължението за подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ в срок до 31.01.2024 г., но такава декларация не била подадена. При тези констатации свид. И. Нинов съставила на "ФИРМА" ЕООД АУАН № F846968/11.09.25 г. за нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ , вр. чл. 123, ал. 10, т. 1 ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 855244- F846968/10.10.2025 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Н. и М. Х.. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 10 ЗДДС „Когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията/включително от предоставени заеми/ от собственици физически лица, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лева, регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно: сумата на налични парични средства в касите; размер на вземанията/включително от предоставени заеми/ от собственици физически лица; размер на вземанията/включително от предоставени заеми/ от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица. В конкретния случай "ФИРМА" ЕООД след като е било длъжно като регистрирано по ЗДДС лице, което е предприятие по Закона за счетоводството, не е декларирало паричните средства в касата на дружеството в размер на 116720,48 лева, които суми в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. надхвърлят 50 000 лева, е осъществило от обективна страна състав на нарушение по чл. 123, ал. 10, т. 1 ЗДДС. Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и за довършването му не е необходимо настъпване на вредни последици. Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност на юрдическите лица и ЕТ е обективна и безвиновна. Законосъобразно на дружеството е ангажирана отговорност на основание чл. 192а, ал. 1 ЗДДС, в която норма се предвижда глоба от 1000 до 4000 лева за лице, което, като е длъжно, не декларира или невярно декларира данни по чл. 123, ал. 10, или не ги декларира в предвидените срокове. Съдът намира възражението на жалбоподателя за маловажност на случая на основание чл. 28 ЗАНН, за неоснователно. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Съдът обаче намира, че наложената имуществена санкция в размер близък д о максималния за явно несправедлива и несъответстваща на установения факт, че нарушението е за първи път, и отсъствието на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават толкова завишен размер на санкцията. Настоящият съдебен състав прие, че НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален от 3000 лева на 1000 лева, какъвто е законоустановеният минимум, който според съда съответства на тежестта на нарушението, както и на факта, че се касае за първо нарушение. По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на НАП София. Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и 0,47 евроцента/. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът: