Решение № 5031 от 20.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6361/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20021711/16.03.2022 г. СРС, 156 с-в, по гр.д.№ 42416/2019 г. е допуснал извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.906.4.4. с адрес на имота: гр. София, ж. к. ••••, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположен в поземлен имот е идентификатор № 68134.606.906 с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 57,84 кв. м. заедно с прилежащите части: мазе № 13, заедно с 1,948 % ид. ч. от общите части на сградата при съседи- самостоятелни обекти в в сградата: на същия етаж: 68134.606.906.4.5, под обекта: 68134.606.906.4.1, над обекта: 68134.606.906.4.7, който обект представлява: Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. ••••, с площ от 57,84 кв. м., състоящ се от: една стая, дневна стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток - двор, запад - държавен апартамент № 5, юг - двор, заедно с мазе № 13, при съседи: изток - мазе на сем. Й., запад - държавно мазе, север - вход, юг - двор, заедно с 1,948 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж, отстъпено на държавна земякомплексно жилищно застрояване, между М. Е., гражданин на Украйна, роден на •••• г. в Руската федерация /СССР/, И. Е., гражданин на Украйна, роден на •••• г. в Руската федерация /СССР/ и М. Н. Е., при квоти в съсобствеността: 3/8 ид. части за М. Е., 3/8 ид. части за И. Е. и 2/8 ид. части за М. Н. Е..С решението е отхвърлено искането за допускане на привеременна мярка на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на М. Е. и И. Е. срещу М. Н. Е. да заплаща сумата на всеки от по 129,75 лева - месечно, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на описания по-горе недвижим имот от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на делбата, както и за разпределение на ползването чрез определяне кой от съделителите да ползва имота от момента на влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното плащане. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците- М. Е. и И. Е. в частта относно квотите на съделителите.Въззивниците твърдят, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон и в разрез със събраните доказателства.Излагат твърдения, че съдът неправилно е приел, че липсва съвместен принос между съпрузите Н. И.ов Е. и Н. Е. при придобИ.е на делбения имот и че той е лична собственост на Н. Е., макар и придобит по време на брака.Поддържат, че дори и да се приеме, че приложимо е украинското право, имотът е съвместна събственост на съпрузите.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на наследяването следва да приложи украинското право, а не е приложил същото по отношение на придобитото по време на брака имущество и съвместния принос.Твърдят, че наличието на фактическа раздяла не опровергава наличието на съвместен принос и че по делото не е оборена установената законова презумпция, тъй като не е установено, че парите по паричния влог на името на общия наследодател са негова лична собственост.Твърдят, че чл.19 СК от 1985 г. поставя паричните влогове, открити след брака, в режим на съпружеска имуществена общност и че Н. Е. е полагала грижи за отглеждането им.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да допусне извършването на съдебна делба на процесния имот при квоти: 1/8 ид.част за М. Н. Е., 7/16 ид.ч. за М. Е. и 7/16 ид.ч. за И. Е..Претендират разноски.Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответницата по въззивната жалба- М. Н. Е. оспорва същата.Твърди, че е придобила имота по давност и че въззивниците не са приели наследството на общия наследодател съгласно украинското право. Постъпила е въззивна жалба и от М. Н. Е. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при допуснато съществено процесуално нарушение.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно, че ищците са узнали за процесния апартамент през 2018 г., тъй като изявлението на пълномощника й в съдебно заседание е, че не спори, че ищците са повдигнали за пръв път въпроса за апартамента през 2018 г.Твърди, че съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства.Излага доводи, че по делото е доказано, че е придобила имота по давност, а ищците са се дезинтересирали от наследството на баща си.Изразява становище, че при липса на официални доказателства в регистрите за гражданско състояние не е установено, че е съществувал граждански брак между Н. Е. и Н. Е., респ. ако е съществувал, дали е прекратен с развод, поради което Н. Е. не е негов наследник.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска, а в случай, че уважи иска за делба-да допусне същата при равни квоти-по 1/3 за всяко от децата на наследодателя.Претендира разноски. Ответниците по въззивната жалба- М. Е. и И. Е. оспорват същата.Твърдят, че имотът е придобит при наличието на съвместен принос от съпрузите Н. Е. и Н. Е.. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 ЗС.Ищците-М. Е. и И. Е., граждани на Украйна твърдят, че с ответницата М. Н. Е. са наследници на Н. И.ов Е. и са съсобственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.906.4.4 с адрес на имота: гр. София, ж. к. ••••, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.606.906 с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 57,84 кв. м., заедно с прилежащите части: мазе № 13, заедно с 1,948 % ид. ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обектив в сградата: на същият етаж: 68134.606.906.4.5, под обекта: 68134.606.906.4.1, над обекта: 68134.606.906.4.7, който обект представлява: апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. ••••, с площ от 57,84 кв. м., състоящ се от: една стая, дневна стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток - двор, запад - държавен апартамент № 5, юг - двор, заедно с мазе № 13, при съседи: изток - мазе на сем. Й., запад - държавно мазе, север - вход, юг - двор, заедно с 1,948 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж отстъпено от държавна земя - комплексно жилищно застрояване.Твърдят, че наследодателят им Н. И.ов Е. е бил в брак с Н. Е., починала на 27.02.2019 г. и оставила ищците за единствени наследници.Молят съда да допусне делба на описания имот при квоти: по 7/16 ид. ч. за всеки от ищците и 1/8 ид. ч. за ответницата.Твърдят, че имотът се ползвал от ответницата, която не им предоставя достъп до имота и молят съда да определи кой от съделителите ще ползва имота до завършване на делбата и какво обезщетение ще дължи на останалите съделители. Ответницата- М. Н. Е. оспорва същата.Твърди, че е придобила имота по давност, тъй като го е владяла от 27.04.2007 г. до момента, плащала е всички данъци, изплатила е задълженията на баща й, правила е ремонт и подобрения в апартамента.Въпреки че са знаели за апартамента, ищците не са предявили претенции до 15.10.2018 г.Моли съда да отхвърли иска за делба.Твърди, че Н. Е. не е била в граждански брак с общия наследодател Н. Е. към датата на придобИ.е на процесния недвижим имот-1998 г., тъй като баща й се е прибрал в България и е живял сам до датата на смъртта си и е твърде възможно да се е развел, като в този случай делбата следва да се допусне при по 1/3 за всяка от страните. Видно от нотариален акт № 27/27.10.1998 г. по н.д.№ 224/1998 г. С.Д.Д. е продал на Н. И.ов Е. апартамент № 4 в гр.София, жк ••••, със застроена площ от 57,84 кв.м., заедно с мазе № 13, заедно с 1,948% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Видно от представената схема на АГКК описаният в нотариалния акт имот е с идентификатор 68134.606.906. От представеното удостоверение за наследници № 300/27.04.2007 г. на СО-р-н „Подуяне“ е установено, че Н. И.ов Е. е починал на 26.04.2007 г. и е оставил за наследници по закон: 1.Н. Н. Е.-съпруга, починала на 27.02.2010 г.; 2. И. Н. Е.-син; 3. Н.й Н. Е. и 4.М. Н. Е.-дъщеря. С декларации с нотариална заверка на подписите И. Е. е декларирал, че името И. Е. по украински паспорт и името И. Н. Е. по удостоверение за наследници на Н. И.ов Е., са негови имена, съответно М. Е. е декларирал, че името М. Е. по украински паспорт и името Н.й Н. Е. по удостоверение за наследници на Н. И.ов Е., са негови имена. По делото е представено и свидетелство за сключване на брак, от което е установено, че на 23.08.1977 г. е сключен граждански брак между Н. И.ов Е. /българин/ и Н. Н. С. /украинка/ в Ярославски градски дом на бракосъчетанието, за което в книгата за регистрация на актовете за сключване на брак е направен запис под № 2802. Видно от свидетелство за смърт Н. Н. Е. е починала на 27.02.2019 г. в Украйна, Запорожка област, гр. Запорожие. В представеното извлечение от регистрите за гражданско състояние за отсъствие на актов запис за гражданско състояние на Украйна, за Н. Е. за периода 26.04.2007 г. до 12.06.2019 г. не е открит актов запис, като за посочения период актовите книги са запазени. Видно от писмо на Министерство на правосъдието на Украйна, Югоизточно междурегионално управление, Крипивницкий градски отдел за държавна регистрация на актовете за гражданско състояние за периода 01.01.1977 г.-31.12.1998 г. акт за сключен граждански брак и за прекратен брак между Е. Нионила М.ивна, родена на 22.05.1947 г. и Е. Н. И.ов, роден на 20.12.1948 г., не е открит. Видно от удостоверение от 10.06.2019 г. на Министерство на правосъдието на Украйна, Главно териториално управление на правосъдието в Запорожка област, Запорожки градски нотариален окръг, частен нотариус Б.Т.М., Н. Н. Е. е починала на 27.02.2019 г. и е оставила за наследници по закон пълнокръвни синове Н.й Н. Е., роден на •••• г. и И. Н. Е., роден на •••• г. От приетите пред въззивния съд съдебни поръчки в Градски обреден дом на Изпълнителния комитет на Ярославски градски Съвет на депутатите на трудещите се е установено, че е налице запис за сключване на брак № 2802 от 23.08.1997 г. между Н. И.ов Е. и Н. Н. Е.. Съгласно представената извадка от украинското право в изпълнение на съдебна поръчка имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна обща съвместна собственост.Съпрузите се ползват с равни права на собственост, дори ако единият от тях се е занимавал с домакинство, грижа за деца или по други валидни причини не е имал самостоятелен доход /чл.22 от Кодекс за брак и семейство на Украйна/. Децата на наследодателя, включително тези, заченати по време на живота на наследодателя и родени след смъртта му преживелият съпруг и родителите имат право да наследяват като първия ред в съответствие със закона /чл.1261 от ГК на Украйна/.Дяловете в наследството на всеки от наследниците по закон са равни /чл.1267/.Наследник, който желае да приеме наследството, но към момента на открИ.е на наследството, но към момента на открИ.е на наследството не е живял трайно при наследодателя, трябва да представи пред нотариуса или в селските райони-упълномощено длъжностно лице на съответния орган на местната власт заявление за приемане на наследството /чл.1269, т.1/. От съдържанието на представените заверени преписи от изпълнени съдебни поръчки, приети от въззивния съд е установено, че съгласно чл.20 от Кодекса за брака и семейството на РСФСР имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна обща съвместна собственост.Съпрузите имат равни права да притежават, използват и се разпореждат с това имущество.Съпрузите се ползват с равни права на имуществото, дори и в този случай, когато единият от тях се е занимавал с домакинство, грижи за деца или по други основателни причини не е имал самостоятелен доход.В материалите от съдебната поръчка е посочено, че на 02.07.2021 г. е приет Федерален закон № 3580-ФЗ „За изменение на някои законодателни актове на Руската федерация“.Съгласно чл.33, т.1 от СК на Руската федерация правният решим на имуществото на съпрузите е режимът на тяхната съвместна собственост.Правният режим за имуществото на съпрузите се прилага, когато в брачния договор не е предвидено друго.Чл.34 от СК на Руската федерация предвижда, че имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна съвместна собственост /т.1/.Общото имущество на съпрузите включва също придобитите за сметка на общия доход на съпрузите движими и недвижими вещи, независимо на името на кой от съпрузите е закупено.Правото върху общото имущество на съпрузите принадлежи и на съпруга, който по време на брака се е занимавал с домакинството, се е грижел за деца или по други основателни причини не е имал самостоятелен доход /т.3/. От заключението на ТЕ на вещото лице Д.М. е установено, че се установява, че средната пазарна наемна цена на процесният недвижим имот е в размер на 346,00 лв. Разпитаната по делото свидетелка Н.З. твърди, че е присъствала на среща между Н.й и М. през 2010 г., но не е чула разговори за апартамент и за наследство.През 2012 г. Н.й е помолил свидетелката да поиска от М. смъртния акт на баща му, за да го занесе на майка си.Свидетелката го е поискала от М., но тя й е казала да не се намесва в семейните й отношения. По делото е разпитана и свидетелката М.Д., която твърди, че за няколко години М. Е. е живяла в жк „Хаджи Димитър“, ул. •••• вляво до асансьора.Свидетелката е отишла за първи път в апартамента скоро след като бащата на ответницата е починал.Апартаментът е бил неремонтиран, целият в боклук и тя е ходила да помага на ответницата.Преди 4-5 г. е ходила на гости, като апартаментът вече бил ремонтиран.Свидетелката заявява, че от три години не е ходила, тъй като ответницата вече не живее там.Твърди, че първият път, когато е отишла в апартамента, е било през лятото на 2007 г. Апартаментът е бил за разчистване и почти веднага след това ответницата е наела фирма, която да извърши ремонта, като й е поискала пари назаем, за да плати капарото.Сменени са плочките в банята, изхвърлени са неработещите печки, направила се е кухнята, целият апартамент е бил ремонтиран, по-късно са сменени прозорците и щранговете.Ремонтът не е бил извършен наведнъж, основният ремонт е бил извършен в началото, а след това е имало допълнения, последно е сменена входната врата, но свидетелката не може да каже кога.Братята на ответницата са се появили преди година, като са поискали достъп до имота, но тя не им е дала. Ответницата се е консултирала с адвокат, който й казал, че братята й вече не би трябвало да имат претенции към апартамента.Ответницата е казала на свидетелката, че иска да намери начин да уведоми братята си, но не е успяла да намери техен адрес, за да ги уведоми за ремонтите, както и за разходите за погребение, за данъците и за сметките, които са се били натрупали.Ответницата си е платила данъците, за което е искала пари назаем от свидетелката, платила е и част от сметките, като е теглила кредит.Ответницата й е казала, че с някой от братята си ответницата се е видяла през 2010 г., когато той е идвал в България и тя гоо е попитала дали ще си уредят сметките, но той й бил казал, че няма какво да се урежда.Към момента на смъртта на наследодателя М. не е живяла в имота.Свидетелката заявява, че не е присъствала на срещи между М. и братята й. В съдебно заседание на 17.02.2022 г. пред СРС ищците са признали, че владението на имота им е предадено на 05.11.2021 г. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предмет на въззивното производство е искът по чл.34 ЗС.В частта, с която съдът се е произнесъл по искането по чл.344, ал.2 ГПК решението има характер на определение и е влязло в сила поради необжалването му. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго. Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е съсобствен между страните по делото на твърдяното придобивно основание-наследствено правоприемство от наследодателя Н. И.ов Е. при квоти: по 3/8 идеални частиза М. Е. и И. Е. и 2/8 идеални части за М. Е..Съдът е отхвърлил възражението на ответницата за придобивна давност, като е изложил подробни мотиви, че тя не е отблъснала владението на останалите наследници, като манифестира пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си.Изложил е мотиви, че декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техни права, плащането на данъци и консумативни разноски, извършването на ремонти в имота също не са действия, защото съгласно чл.31 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността.Т.е. фактът на поемането на разноските само от един от съсобствениците сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици.Съдът е приел, че бракът е сключен в рамките на бившия СССР, поради което приложимо право по отношение на личните и имуществените отношения между съпрузите е правото на СССР към момента на сключването му.Приел е, че между Н. Е. и Н. Е. е било налице брачно правоотношение, прекратено поради смъртта на наследодателя на страните.Изложил е мотиви, че съгласно чл.89, ал.2 КМЧП наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.По отношение на имуществените отношения между страните съдът е приел, че след като съдебната поръчка от Руската федерация е постъпила по делото след приключване на съдебното дирене, същата не следва да бъде взета предвид, и е приложил нормите на украинското право, като е изложил мотиви, че предвид представеното удостоверение на нотариус, в което е удостоверено, че ищците са наследници по закон на Н. Е., същите са приели наследството й, но е изложил съображения, че с оглед липсата на данни за приложим режим на имуществените отношения между съпрузите, следва да се направи извод, че процесният имот към момента на придобИ.ето му е бил изцяло собственост на Н. Е..Дори и да е установен режим на СИО, липсва съвместен принос и имотът е изцяло собственост на общия наследодател и съдът е определил квотите на страните в размер съответно по 3/8 ид.части за ищците и 2/8 ид.част за ответницата.По отношение на привременните мерки съдът е изложил съображения за неоснователност, тъй като владението на имота е предадено на ищците, а и не са ангажирани доказателства за варианти за разпределяне на ползването. Настоящият съдебен състав също счита, че по делото е установено, че ищците са съсобственици на процесния имот на посоченото придобивно основание-наследствено правоприемство. Съдът намира, че ответницата не е провела пълно доказване на възражението за придобИ.е на имота по давност, като в тази част споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Правилно първоинстанционният съд е приел, че в отношенията между сънаследниците презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на останалите сънаследници.От показанията на разпитаната свидетелка М.Д. не е установено, че с действията си по упражняване на фактическа власт върху процесния имот ответницата е отблъснала правата върху наследствените на ищците идеални части, като е демонстрирала намерение за своене.В подкрепа на този извод е и изявлението на свидетелката, че ищцата е искала да установи контакт с ищците, за да ги уведоми за направените разходи, което е признание, че тя ги счита за съсобственици, които следва да участват в тежестите на общата вещ съобразно дела си.С оглед липсата на доказателства за отблъскване на владението на ищците ирелевантно е обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е приел за безспорно, че ищците са узнали за процесния апартамент през 2018 г. доколкото липсват такива твърдения на страните. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответницата, че липсват официални доказателства в регистрите за гражданско състояние да е съществувал брак между Н. Е. и Н. Е., респ. че ако е съществувал, същият е прекратен с развод.По делото са представени убедителни доказателства, че в регистрите за гражданско състояние в Градски обреден дом на Изпълнителния комитет на Ярославски градски Съвет на депутатите на трудещите се е налице запис за сключване на брак № 2802 от 23.08.1997 г. между Н. И.ов Е. и Н. Н. Е..Представено е и свидетелство за сключен граждански брак.По делото липсват доказателства бракът да е прекратен развод, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че бракът е прекратен със смъртта на съпруга. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 КМЧП по отношение на имуществените отношения между съпрузите следва да намери приложение правото на СССР, тъй като съпрузите са с различно гражданство, а бракът е сключен на територията на бившия СССР и същите първоначално са имали местоживеене на територията на тази държава.Видно от представеното съдържание на Кодекса за брака и семейството на РСФСР имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна обща съвместна собственост.Съпрузите се ползват с равни права на имуществото, дори и в този случай, когато единият от тях се е занимавал с домакинство, грижи за деца или по други основателни причини не е имал самостоятелен доход.При това положение съдът счита, че процесният имот като закупен по време на брака, представлява съпружеска имуществена общност и е придобит в резултат на съвместен принос.По делото липсват доказателства имотът да е придобит с лично имущество на общия наследодател.Обстоятелството, че същият се е завърнал да живее в България, не изключва наличието на съвместен принос.Следва да се добави, че от представеното съдържание на чуждото право имуществените отношения между съпрузите са регулирани с императивни правни норми, като не е предвидена възможност за оборване на презумпцията за съвместен принос.Дори и да се приеме, че следва да намери приложение украинското право, видно от представените извадки от съдържанието му /чл.22 от Кодекс за брак и семейство на Украйна/ имуществените отношения между съпрузите са уредени по идентичен начин. Предвид нормата на чл.89, ал.2 КМЧП по отношение на наследяването следва да намери приложение българското право като право на държавата, в която се намира недвижимият имот.С оглед установеният съвместен принос в придобИ.ето на имота и при съобразяване на разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН делбата следва да се допусне при квоти: по 7/16 ид.части за ищците и 2/16 ид.части за ответницата. Други конкретни оплаквания включително не се съдържат във въззивните жалби, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в тях. Поради частичното разминаване на крайните изводи на двете инстанции решението следва да бъде отменено в частта относно квотите, като вместо него се постановено друго, с което делбата на процесния имот се допусне между страните при квоти: по 7/16 ид.части за ищците и 2/16 ид.части за ответницата.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивницата-ответник следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците-ищци сумата от евро 463,36 евро /906,26 лв./-разноски за въззивната инстанция за държавна такса, за превод на документи от съдебната поръчка и за адвокатско възнаграждение.