Решение № 61 от 20.2.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 4/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба от В. Ж. М., ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес: гр.Р.••, в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на „А.” ЕООД със седалище: гр.Р. против отказ №20251208160659-4/12.12.2025г.на А. – Т., постановен по заявление с вх. № 20251208160659. Жалбоподателката сочи, че на 16.12.2025г. й е връчен отказ №20251208160659-4/12.12.2025г. за вписване на „А.” ЕООД със седалище: гр.Р. в ТРРЮЛНЦ. Отказът е мотивиран с формалния аргумент, че не е представен документ за придобита (призната) специалност „Обща медицина“ на учредителя/управителя, а удостоверението за зачисляване като специализант не е достатъчно, тъй като законовите изключения за регистрация/работа без придобита специалност са с изтекли срокове, поради което липсва необходимата предпоставка за първоначална регистрация. Счита, че отказът за регистрация е незаконосъобразен по следните съображения: 1/ В отказа длъжностното лице по регистрацията е поставило като условие за първоначална регистрация представяне на документ за придобита специалност „Обща медицина“ и е отказало вписване, тъй като е представено само удостоверение, че управителят/ЕСК е зачислен като специализант по обща медицина от 01.10.2025 г. Намира, че тази преценка излиза извън допустимата проверка в производството по ЗТРРЮЛНЦ. Излага доводи, че съгласно съдебната практика, отразена в Решение № 310/03.07.2025 г. по т.д. № 412/2025 г. на ОС - П., проверката на длъжностното лице по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се свежда до това дали са налице изискванията за създаването/учредяването на дружеството - при лечебните заведения ключово е изискването на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗЛЗ учредителят да е лекар/лекар по дентална медицина, но не и изискванията за „организиране и осъществяване“ на дейността. Излага подробни доводи, като се позовава на цитираното съдебно решение. 2/ Посочва, че в мотивите на отказа длъжностното лице, след като цитира чл.14а ЗЛЗ, прави извод, че „към настоящия момент“ за регистрация било нужно лицето да има призната специалност „Обща медицина“, а „не да е в процес на придобиването й“, тъй като „всички изключения и сроковете за тях" били изтекли, позовавайки се на различни преходни разпоредби (вкл. § 6, § 94 и изменения от 2014 г. и 2019 г.). Счита за незаконосъобразен отказа и в тази му част, като излага подробни доводи и оплаквания. Жалбоподателката, чрез пълномощника си, счита, че постановеният отказ за регистрация на „А.’’ ЕООД със седалище: гр.Р. в ТРРЮЛНЦ се явява незаконосъобразен и моли да бъде отменен, като длъжностното лице да бъде задължено да извърши вписване в ТРРЮЛНЦ на заявените обстоятелства. Ответникът по жалбата - Агенция по вписванията е подала писмен отговор, с който оспорва изложените в жалбата доводи. Навежда доводи за неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли, като потвърди отказа. Излага подробни доводи и съображения относно законосъобразността на отказа, като се позовава на чл.14а ЗЛЗ, както и на ПЗР към ЗЛЗ, на ПЗР към ЗИД на Закона за здравето. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалвания отказ. Съдът като взе предвид доводите в жалбата и писмения отговор, както и представените писмени доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Видно от данните по делото, със заявление вх.№ 20251208160659 В. Ж. М., с постоянен адрес: гр.Р.••, чрез адв.М. Н. М., е заявила за вписване на ТРРЮЛНЦ еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „А.”, със седалище и адрес на управление в гр.Р. •• и подробно посочения предмет на дейност. Основните съображения на отказа са свързани с това, че предметът на дейност на дружеството попада в обхвата на Закона за лечебните заведения, а не се установява спазването на изискванията на този закон за наличие на придобита специалност по „обща медицина“ на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството В. Ж. М.. В посочения смисъл длъжностното лице по регистрацията трикратно е указвало на заявителката да представи доказателства за придобита специалност по „обща медицина“, а пълномощникът на страната е мотивирал с нарочни обяснения, че указанията са изпълнени, като е давал подробни обяснения в тази връзка. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация следва да извърши проверка за съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, като проверката се извършва на база представените със заявлението документи. В настоящия случай се установява, че с приложения към заявлението протокол за учредяване на ЕООД от 05.12.2025г. е учредено едноличното дружество „А.”, със седалище и адрес на управление в гр.Р., като дружеството се учредява с цел извършване на медицинска дейност като индивидуална практика за първична медицинска помощ, регламентирана в Закона за лечебните заведения. В предмета на дейност на дружеството, посочен в чл. 5 от учредителния акт, са включени дейности по диагностика, лечение, рехабилитация на болни и др. В Закона за лечебните заведения са въведени специални изисквания за регистрацията на лечебните заведения, включително и за регистрацията им в търговския регистър – глава седма от закона, озаглавена "Създаване, регистрация и разрешение на лечебните заведения". В аспекта на нормата н а чл. 21, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация следва да извърши проверка и относно спазването на изискванията на специалния закон. В чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ е казано, че лечебните заведения за диагностика, лечение и рехабилитация на болни представляват организационно обособени структури на функционален принцип, създадени от лекари или лекари по дентална медицина. В чл. 8 и чл. 9 са разграничени и изброени лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, като в чл. 8, ал. 1, т. 1, б. а) като лечебни заведения за извънболнична помощ са визирани амбулаториите за първична медицинска помощ, сред които т. нар. индивидуална практика за първична медицинска помощ, която фигурира в предмета на дейност на жалбоподателя. В чл.3, ал.2, т.1 ЗЛЗ е указано, че лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" се учредяват от физически лица – лекари и лекари по дентална медицина. В аспекта на посочените норми, за учредяване на еднолично търговско дружество, което ще извършва дейност като лечебно заведение под форма на индивидуална практика за първична медицинска помощ, е необходимо да се представят със заявлението доказателства за това, че учредител на дружеството е лекар. Такива доказателства са представени със заявлението - заверен препис от диплома за завършено висше образование специалност "Медицина", квалификационна степен "Магистър". Според чл.13, ал.1 и чл.14а ЗЛЗ, индивидуална практика за първична медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност по обща медицина, съответно от лекар по дентална медицина, който се регистрира по реда на чл. 40, както и право да организират и осъществяват индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, след регистрация по реда на чл. 40, имат и лекари, приети за обучение за придобиване на специалност по обща медицина. Съгласно чл.3, ал.4 ЗЛЗ, лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на ЗЛЗ. Съответно регистрацията на лечебните заведения е уредена в чл. 40 и сл. от закона. Там е предвидена специална регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ, извършвана от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Тази регистрация се извършва след регистриране на лицето по реда на Търговския закон като търговско дружество. За целта е необходимо да се подаде заявление, към което се представят доказателства за регистрацията в търговския регистър, както и документ за призната специалност на лицата, които ще ръководят, съответно ще работят в лечебното заведение – чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЛЗ. Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която урежда обхвата на проверката, извършвана от длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, Търговски регистър, включва единствено обстоятелствата, чиято необходимост е въведена от закона като изискване за учредяването на съответното търговско дружество, за неговото създаване. Следва да бъдат съобразени специалните норми на Закона за лечебните заведения, когато новоучредяващото се дружество е лечебно заведение, но единствено тези норми на специалния закон, които въвеждат изисквания към учредяването/създаването на лечебното заведение, в т. ч. изискването на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗЛЗ относно качеството на лицето, което учредява дружеството, а именно – същото да е лекар или лекар по дентална медицина. Съдът счита, че изискванията на чл.13, ал.1 и чл. 14а ЗЛЗ касаят организирането и осъществяването на съответната дейност, а не учредяването на лечебното заведение. Горните изисквания следва да бъдат спазени, за да може лицето да осъществява дейността, за която е учредено, като проверката за наличие на посочените обстоятелства следва да се извърши при регистрацията на дружеството по реда на ЗЛЗ, която се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Настоящият състав на ОС счита, че длъжностното лице по регистрация при АВ, ТР не следва да извършва проверка относно това дали съответният лекар е придобил специалност "обща медицина" или пък е приет да специализира в хипотезата на чл. 14а ЗЛЗ. Тази специфична проверка касае осъществяването на дейността, а не учредяването на дружеството, поради което е в правомощията на последващата регистрация по ЗЛЗ, извършвана от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". С оглед изложените съображения, съдът намира, че отказът следва да се отмени, като се укаже на длъжностното лице по регистрация да извърши вписване на заявените обстоятелства. Водим от горните съображения, Окръжен съд