Решение № 4458 от 25.9.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 944/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 38 от Закона за висшето образование /ЗВ0/. Образувано е по жалба, подадена от Д. З. Т., против Заповед № 0150-У от 14.07.2025 г. на Ректора на Националната художествена академия, с която на основание чл. 116,ал.1, т. 2 от Правилника за дейността на Националната художествена академия е разрешено поради незаверен летен семестър да прекъсне финансираното от държавата 3 курс, специалност „Моден дизайн“ о.к.с. „ бакалавър и да бъде записана за редовен студент през летния семестър на 2025/ 2026 година Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, намира оспорената заповед за нищожна предвид, че е издадена при липса на основания за това, и незаконосъобразна, поради това, че е издадена в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Същата била бланкетна, не съдържала конкретни обстоятелства относно повода и основанията, на които била издадена, или относно причините и обстоятелствата, поради които не й бил заверен летния семестър от учебната 2024 г./2025 г. Релевира доводи , че липсвало основание летния семестър не й бъде заверен, а при издаването на обжалваната заповед ректорът не бил извършил надлежна проверка относно наличието на факти и обстоятелства, които да обосноват издаването на заповедта. Според Т. заповедта не била издадена в изискуемата от закона писмена форма и не съдържала изложение на фактически и правни основания за съставянето й по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и всички реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК (така например липсват реквизите по чл.59, ал.2, т.7 от АПК),, поради което счита, че били налице пороци, съществено накърняващи формалната й законосъобразност. Оспорва твърденията, че тя била отсъствала многократно без уважителни причини през летния семестър на 2024 г./2025 г. От представената медицинска документация се установявало, че същата е имала уважителни причини за отсъствия, но въпреки това не е ползвала отпуск по болест и е отлагала медицински интервенции, за да вземе участие в учебния занятия, за да се подготви и да се яви на конферанса, насрочен за 23.05.2025 г. След като тя била допусната до този конферанс, следвало да се направи извод че не било налице основание да не бъде заверен семестъра й, с оглед на това, че студентите биват допуснати до изпитни форми само след заверка на съответния семестър. В правилника за дейността на НХА липсвало разписана ясна процедура към кой момент се заверява семестъра. Според жалбоподателкта било налице неяснота и противоречие в атакуваната заповед по отношение фактическите и правни основания за издаването й, която ограничавало правото ой на защита и представлявало такъв съществен порок, който влечал незаконосъобразност на заповедта. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО изрично и изчерпателно изброява основанията за отстраняване на студентите за определен срок от висшето училище, поради което не е налице неуредено положение по смисъла на чл. 37 от ЗВО, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов регламент., а отстраняването поради незаверка на семестър не било сред тях. Атакуваната Заповед противоречила и на целта на закона.. Претендира отмяната на оспорената заповед и разноските по делото. Ответникът – Ректорът на Националната художествена академия, чрез процесуалния си представител и в представената писмена защита , оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице - адресат на оспорения акт, което има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК в писмена форма. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, включително тези, представени от ответника като административна преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от протокол № 18 от 23.05.2025 г. на 23.05.2025 г. е проведено заседание катедреният съвет на катедра „ Моден дизайн“ , като по т. 3 във връзка със системното неприсъствие и неизпълнение на поставените семестриални задачи от страна на студентката Д. Т. , 3 курс специалност „ Моден дизайн „е взето единодушно решение да не бъде дадена заверка на семестъра на студентката. Тя продължавала системно да отсъства от занятията, което е аргументирало членовете на катедрата да вземат това решение. С писмо от 06.06.2026 година Т. е уведомена , че не получава заверка на семестъра С писмо от 16.06.2026 година , адресирано до ректора на НХА , ръководителя на катедра „ Моден дизайн“ и до декана на факултета за приложни изкуства Т. е оспорила взетото решение на катедрения съвет В него излага доводи, че поради влошеното й здравословно състояние й и било трудно да изпълнява учебните задания и ангажименти , за което била уведомила ръководителя на катедра „ Моден дизайн“. Към писмото е приложената и съответната медицинска документация В писмото си твърди, че тя била допусната до участие на конферанса , при което не й била дадена конкретна аргументация за оценката й. Релевира доводи , че за нея било неясно как била допусната до конферанса , след като летният семестър не й бил заверен .Освен това моли да й бъде предоставена информация по какъв ред и в какви срокове да се явя на изпитна сесия и да й бъде предоставена информация на какво основание не получава заверка за втория семестър на трети курс. Със заявление от 26.06.2026 година до ректора на НХА ръководителят на катедра „ Моден дизайн“ е уведомил ректора на НХА, че във връзка с входираната молба на Т. за преразглеждане на решението да ней се завери втория семестър на трети курс преподавателският състав на катедрата застава категорично зад решението си за незаверка на семестъра ,поради факта, че студентката многократно е била предупреждавана за направените отсъствия и поради липса на комуникация с преподавателите. През април 2025 година те били уведомени от преподавателите по Моден проект, Модна илюстрация и конструкция, че Д. не е посещавала часовете по дисциплината. Ръководителят на катедрата се бил свързал с Т. да разбере причините за отсъствията и .тя е била предупредена, че може да прекъсне. С писмо от 07.07.2025 година декана на факултета по приложни изкуства и моден дизайн е уведомил Т.,че представената от нея медицинска документация не е представена пред катедра „ Моден Дизайн“ нито в деканата на факултета С оспорената в настоящото производство Заповед № 0150-Уот 14.07.2025 г. на Ректора на Националната художествена академия с която на основание чл. 116,ал.1, т 2 от Правилника за дейността на Националната художествена академия е разрешено поради незаверен летен семестър да прекъсне финансираното от държавата 3 курс, специалност „Моден дизайн“ о.к.с. „ бакалавър и да бъде записана за редовен студент през летния семестър на 2025/ 2026 година По делото беше допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. О свидетелските показания на К. И. се установи, че той е бил студент в НХА и също имал здравословни проблеми , като Д. , за което бил информирал завеждащия катедрата. След операцията, че преподавателите имали негативно отношение към него. Бил допуснат до конферанса , но бил получил слаба оценка , с обяснение „поради некоректно отношение към задачите“ Той бил прекратил следването си . Случвало му се да закъснее за лекции поради работата си Отношението към работещите студенти било негативно. В НХА нямало ясни критерии и правила за оценка на студентите Свидетелката К. Р. познава Д. от 6-7 години от [населено място], но се били сближили с нея в академията , тъй като живеели на едни етаж в съседни апартаменти. Миналата година Д. имала здравословни проблеми с бъбреците, както и проблеми със заверка на семестъра. Д. се била допусната и се явила на конферанса и след него й съобщила как е преминали изпитите. Конферансът е форма на изпит, който се провежда една две седмици преди изпитната сесия и на него се представяли задачите по специалните предмети. К. работила заедно с Д., като й помагала със задачите, койот следвало да представи на конферанса. Т. й казала, че била прекъсната по средата на изпита и не й били дали възможност да представи всички задачи. Не й била дадена възможност да довърши изпита. Било й било казано, че ще прекъсне. Изпитващите били споменали, че причина за незаверка на семестъра са множеството й отсъствия. Много преди конферанса Д. се била свързала с ръководителя на катедрата и била обяснила какво е здравословното й състояние , изпратила й болничните си листове , но й било предложено да прекъсне. Дори по време на болнични Д. била посещавала лекции. Д. й била споделяла ,че преподавателите имат негативно отношение към нея. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: В чл. 74, ал. 2 от ЗВО е предвидена възможност за временно отстраняване на студент от висшето училище, при наличието на изчерпателно установените в същата норма предпоставки. Това временно отстраняване по своя характер представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, засягаща неблагоприятно правната сфера на нейния адресат, чрез ограничаването на права. Принудителните административни мерки са индивидуални административни актове /чл. 21, ал. 1 от АПК/ като случаите, когато могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ /чл. 23 от ЗАНН/. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт не се допуска. Съответно при преценка на валидността и законосъобразността им следва да се съобразяват критериите за индивидуалните административни актове. В процесуалните закони, уреждащи административното производството, вкл. и АПК, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, а в доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен, като са възприети следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон се съотнасят към правилността на административния акт, а не към неговата валидност, поради което нищожен би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. В случая обжалваната заповед е издадена от ректора на НХА .София. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Доколкото в правомощията на ректора е произнасянето по всички въпроси, определящи придобиването или загубата на статута на студенти, в тях се включва и този за временното отстраняването от висшето училище на лица с такъв статут /арг. от чл. 67 от ЗВО/. Следователно оспореният акт е издаден при наличието на материална компетентност на неговия автор. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея не е посочена правната норма от ЗВО, която органът е намерил за приложима. В случая заповедта би следвало да е издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, но некоректното посочване на тази норма, както и липсата на изложение относно подведените към нея факти, мотивирали налагането на ПАМ не обуславят липса на волеизявление и от там невалидност на акта. Както бе посочено по-горе, превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност на административния акт като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В чл. 74, ал. 2 от ЗВО изрично е установена възможност за временно отстраняване на студент от висшето училище, т. е. крайната цел на издадената от ректора на НХА заповед е допустима от закона, при което същата не е нищожна на това основание. Съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването за форма на административния акт. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Същите съставляват обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се отнася за акт, засягащ в позитивна или негативна насока правната сфера на адресата му. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат точни и ясни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Ето защо липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната практика еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на административния акт, като незаконосъобразен /Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите/. В случая, както се коментира по-горе, в оспорената Заповед, не са изложени фактически съображения и ясни и конкретни съображения, посочено е правно основание е посечено чл 116ал.1, т.2 от Правилника за дейността на НХА , не е посочено правно основание от ЗВО. По пътя на изключването може да се направи необосновано предположение, че правното основание за постановяване на акта е чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО – жалбоподателят системно не е изпълнявал задълженията си по учебния план и/или правилниците на висшето училище. Законът за висшето образование не съдържа легално определение за "системно" неизпълнение. Обичайно в практиката се приема, че системност е налице при извършване на три или повече нарушения в период от една година (в случая на една учебна година). В обстоятелствената част на оспорваната Заповед не са изложени факти от които да следва извод, че Т.. системно (не по-малко от 3 пъти) не е изпълнявал задълженията си по учебния план или задължения, установени в правилниците на на НХА и съответно какви са били тези неизпълнявани задължения . Действително съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, но следва в самия акт да е извършено изрично позоваване на такъв документ, като е ясно какви са и съображенията. В обжалваната заповед не е посочено, че тя препраща към решението по т. 3 от решението на катедрения съвет на катедра „ Моден дизайн Нещо повече, поначало не се установява друг документ, съдържащ мотиви за прилагането на конкретната ПАМ, включително измежду представените от ответника документи, съставляващи според него административната преписка. В представения по делото Протокол № 18 от 23.05.2025 г. съдът може да установи, че не са водени разисквания,. Въпреки , че съдът задължи ответника да представи доказателства за броя на отсъствията на Т. през летния семестър на втори курс, такива не бяха представени. В заповедта не е посоченото правно основание - чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. В случая не е ясно в какво се състои нарушението и системното му неизпълнение от страна на жалбоподателя Поради изложеното съдът намира, че решението на катедрения съвет на катедра „ Моден дизайн не може да бъде възприето като документ, обосноваващ издаването на обжалвания акт. Както се отбеляза, липсата на мотиви в индивидуалния административен акт, като фактически и правни основания за издаването му, какъвто на практика е разглежданият случай, е порок самостоятелно обосноваващ неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че основанията за временно отстраняване на студенти от висшето училище са лимитативно определени от нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗОВ и са следните: 1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище; 2. подправяне на документи за студентското му положение; 3. системно неизпълнение на задълженията по учебния план; 4. системно неизпълнение на задълженията по правилниците на висшето училище; 5. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Наличните в делото документи не установяват обстоятелства, изпълващи фактическия състав на която и да е от изброените по-горе хипотези. Доколкото нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО установява основания за издаването на ИАА, засягащи негативно правната сфера на адресатите им, разширителното тълкуване на същата е недопустимо. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното заповед на ректора на Университета по хранителни технологии-Пловдив е незаконосъобразна и като такова следва да бъде отменена. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя: 5,11 евров. – внесена държавна такса; 511,29 евро, ,изплатено адвокатско възнаграждение в брой или общо сумата в размер на 516, 40 евро. / /четиристотин и десет лева/. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Съдът