Решение № 9092 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1259/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, срещу Решение № 19/03.02.2026 г., постановено по АНД № 20253120200272/2025 г. по описа на Районен съд - Девня, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-153/19.07.2024 г. на Директор АДФИ, с което на П. П. П.: 1./ за нарушаване разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗОП, на основание чл. 255, ал. 3 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 10000 лева; 2./ за нарушаване разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗОП, на основание чл. 255, ал. 3 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева. С решението са присъдени и разноски. С Определение № 26.04.2026г. по същото дело по искане на П. решението е допълнено, като е присъдил разноски пред касационната инстанция. С касационната жалба се релевират основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че ЗАНН се явява специален закон по отношение на ЗДФИ относно развитието на административнонаказателното производство. В този смисъл счита за неправилен изводът на районния съд, че изготвеният във връзка с възложената финансова инспекция доклад, е следвало да се връчи на нарушителя, респективно въззивния съд неправилно е приел, че е било изискуемо спазването на процедурата по чл. 17 от ЗДФИ. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С частна касационна жалба с.д. № 8949/29.04.2026 г. касатора обжалва Определение № 26/03.04.2026 г. по НАХД 272/2026 г. за допълване в частта за разноските на Решение № 19/03.02.2026 г., постановено по АНД № 20253120200272/2025 г. и отправя искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - П. П. П., чрез адв. Ф., оспорва жалбата. Твърди, че решението на ДРС е правилно, като правилно са отразени допуснатите съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които не подлежат на саниране. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените разноски. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдебното производство е било образувано по изпълнение на решение № 8349 от 24.07.2025 г. на Административен съд Варна по канд. № 1340/2025г., с което е отменено Решение № 39/13.03.2025 г. постановено по н.а.х.д. № 311/2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане за да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че за периода 24. 10. 2023 г. – 16. 02. 2024 г. свид. И. Ж. И., служител при АДФИ, извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол, като след завършването  изготвил доклад. В доклада приел за установено, че на 26.06.2023 г. в [населено място] •••, обл. Варна, П. П. П. - ••••• на Община – Вълчи дол, в качеството си на упълномощено лице, съгласно Заповед № 1076/20.10.2023 г. на Кмет на Община Вълчи дол, чрез сключване на две допълнителни споразумения от 26.06.2023 г., е изменила Договор за обществена поръчка № 244/27.06.2019 г., с предмет Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община – Вълчи дол, по проект Осигуряване на топъл обяд, ДПЛУИ – [населено място] и Домашен социален патронаж, по обособена позиция № 1 – Доставка на различни хранителни продукти и Договор за обществена поръчка № 245/27.06.2019 г., с предмет Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община – Вълчи дол, по проект Осигуряване на топъл обяд, ДПЛУИ – [населено място] и Домашен социален патронаж, по обособена позиция № 2 – Доставка на хлебни продукти, без да са налице основанията по чл. 116 от ЗОП. Съдът приел, че без да се изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени такива. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е отменил наказателното постановление, като приел, че в проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ДРС е приел, че проверката по случая е стартирана с нарочна заповед от правоимащо лице, проведена е от лице, разполагащо с необходимите правомощия, но при осъществяването й са допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура по чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален, тъй като изготвеният доклад и резултатите от финансовата инспекция от свид. И. Ж., ведно с доказателствата към него, е следвало да бъдат връчени на проверяваните организация/лица, съгласно визираното в чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от ЗДФИ, което не е сторено. Съдът е счел, че доколкото не е осъществено връчване/предоставяне, проверяваното лице е било лишено от възможност да осъществят правото си на защита с писмено становище, което би обосновало задължение за проверяващия, както да изготви писмено становище, така и да го представи на проверяваните, т. е. за втори път нейните права не са гарантирани. По този начин освен лишаване от права, това е довело и до отпадане на два етапа, изрично регламентирани в закона, поради което е опорочена предвидена от законодателя нарочна процедура, гарантираща освен право на защита на проверяваното лице, така и възможност на органа, инициирал финансовата инспекция да вземе обосновано решение какво да предприеме за всеки конкретен случай. Приел е, че действително ЗАНН урежда съставянето на АУАН и НП, но не изключва спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните нарушения, в случая ЗДФИ, изрично уреждащ процедурата до съставянето на АУАН и издаването на НП, и едва след това чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ препраща към разпоредбите на ЗАНН. Въззивният съд е приел, че констатираните нарушения, поотделно и в съвкупност са съществени и не биха могли да бъдат преодоляни, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Решението на Районен съд Девня е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията на касационната инстанция дадени в отменителното решение. Доводите на първостепенния съд, преповторени и при новото разглеждане на делото, за допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура – чл. 17 от ЗДФИ са неправилни. Издаването на АУАН и НП се извършва съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. ЗАНН определя реда и условията за установяване на административни нарушения, както и процедурите за налагане на административни наказания. Той също така урежда правата и задълженията на страните в административнонаказателното производство, включително правото на обжалване на издадените актове и постановления. Издаването на АУАН следва процесуалните правила на ЗАНН, а не тези на ЗДФИ и ППЗДФИ, по аргумент от чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ. В случая нарушението е установено в хода на възложена от зам. - директора на АДФИ финансова инспекция на Община Вълчи дол, но правилата на ЗАНН не изискват предхождащо връчване на ръководителя на проверяваната организация на доклада по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ. Нещо повече, ЗАНН дава допълнителни и самостоятелни гаранции за правото на защита на санкционираното лице, включително за запознаване с приобщените доказателства и изразяване на становище по тях. Предвид горното, неправилен е изводът на ДРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, е следвало да бъде спазена процедурата по чл. 17 ЗДФИ. Настоящото производството е образувано след повторно произнасяне на районния съд, поради което тричленният състав при Административен съд – Варна следва да реши делото по същество. В случая на П. П. П. - •••••• на Община – Вълчи дол, в качеството си на упълномощено лице, съгласно Заповед № 1076/20.10.2023 г. на Кмет на Община Вълчи дол, са наложени глоби на основание чл. 255, ал. 3 от ЗОП за извършени две нарушения - чрез сключване на две допълнителни споразумения от 26.06.2024г., е изменила Договор за обществена поръчка № 244/27.06.2019 г., с предмет Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община – Вълчи дол, по проект Осигуряване на топъл обяд, ДПЛУИ – [населено място] и Домашен социален патронаж, по обособена позиция № 1 – Доставка на различни хранителни продукти и Договор за обществена поръчка № 245/27.06.2019 г., с предмет Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община – Вълчи дол, по проект Осигуряване на топъл обяд, ДПЛУИ – [населено място] и Домашен социален патронаж, по обособена позиция № 2 – Доставка на хлебни продукти, без да са налице основанията по чл. 116 от ЗОП. В споразуменията П. се е позовала на изтичащия срок на договора на 27.06.2023 г., постъпили жалби по обявената своевременно нова процедура със същия предмет, както и на социалния характер на предоставяната услуга – предоставяне на топъл обяд на хора от общината, които не са в състояние сами или с помощта на свои близки да осигурят такъв. Между страните не е спорно, че обществена поръчка със същия предмет е открита с решение № [рег. номер]/07.03.2023г. т. е. преди повече от три месеца преди подписване на споразуменията за всяка обособена позиция и в рамките на срока на действащия договор. С Решение № D24384993/12.06.2023 г. на кмета на община Вълчи дол, чрез заместник – кмет, упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП е определен изпълнител в процедурата за възлагане на обществена поръчка чрез сключване на рамково споразумение с предмет: „Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община Вълчи дол по обособени позиции”, в частта по обособена позиция № 2 - „Доставка на хлебни продукти”. Решението е обжалване и с Решение № 908 от 21.09.2023 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-527/4.07.2023 г. жалбата е отхвърлена. Решението на КЗК е потвърдено с Решение № 12849 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2023 г. С Решение № D24384947/12.06.2023 г. на кмета на община Вълчи дол, чрез заместник – кмет, упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП е определен изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка чрез сключване на рамково споразумение с предмет: „Доставка на хранителни продукти за нуждите на община Вълчи дол по обособени позиции”, в частта по обособена позиция № 1 - „Доставка на различни хранителни продукти”. Решението е обжалвано и с Решение № 909 от 21.09.2023 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-528/4.07.2023 г. жалбата е отхвърлена. Решението на КЗК е потвърдено с Решение № 12863 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2023 г. Процесните договорите са изменени с допълнителни споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Съгласно цитираната норма договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, и което изменение не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение. В ДР на ЗОП няма определение на дължимата грижа, поради което съдържанието, което се влага доколкото не е дефинирано - се преценява конкретно и с параметрите на определението за непредвидени обстоятелства, за което има дефиниция. Следва обаче да се съобрази, че съгласно Директива 2014/24 ЕС за обществените поръчки - в т. 109 е визирано, че "може възлагащите органи да бъдат изправени пред външни обстоятелства, които не са могли да предвидят, когато са възлагали поръчката, по-специално когато изпълнението й обхваща дълъг период от време. В тези случаи е необходима известна степен на гъвкавост за адаптиране на поръчката към тези обстоятелства без провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка. Понятието за непредвидени обстоятелства се отнася за обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени въпреки достатъчно надлежната подготовка на първоначалното възлагане на поръчка от възлагащия орган при отчитане на наличните средства, естеството и характеристиките на конкретния проект, добрите практики в съответната област и необходимостта да се осигури подходящо съотношение между ресурсите, изразходвани за подготовката на възлагането на поръчката, и нейната предвидена стойност". В контекста на изложеното, като се има предвид и § 1, т. 27 от ДР на ЗОП, визиращ какво е "непредвидени обстоятелства" и това са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия, то съдът прави следните изводи: Видно от изложеното в НП, новата обществената поръчка, открита с решение № [рег. номер]/07.03.2023г., е завършила пред ответника с решения за определяне на изпълнител по двете обособени позиции от 12.06.2023 г., но те са обжалвани пред КЗК. В НП е визирано, че за да се приеме, че дадено обстоятелство е непредвидимо за възложителя, то това предполага той да е положил дължимата грижа и въпреки това да не е предвидил настъпването му. Прието е, че в резултат на неправилно планиране от страна на П., към 26.06.2023 г. – датата на приключване на предходните договори, откритата от нея процедура не е приключила. АНО е счел, че обжалването на откритата на 07.03.2023 г. процедура за възлагане на обществена поръчка не е обстоятелство, което при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди и в съответствие с чл. 140, ал. 1, т. 2 от ППЗОП, във вр. с чл. 244, ал. 1 от ЗОП, той е следвало да отчете времето за подготовка, провеждане на процедурите и сключване на договорите, в. т.ч. и обжалването им. Този извод не е подложен на контрол и преценка от въззивната инстанция, но доколкото се касае за второ разглеждане и е недопустимо ново връщане, съдът приема, че при ангажиране на административно-наказателна отговорност по всеки един от съставомерните елементи трябва да има ясно изложение и съответно доказване. Общи констатации от типа на изложените в НП са недопустими, включително визираното в НП, че възложителят имал задължението да осъществява прогнозиране на обществените поръчки. Следва да се подчертае, че след като административно-наказващият орган счита, че към датата на подписване на споразумението на 26.06.2023г. П. е била изпаднала в противоправно бездействие чрез неполагане на дължимата грижа, включително и към 07.03.2023 г., когато е била обявена обществената поръчка, то е следвало да направи констатации от коя дата е началния момент, т. е. кога конкретно се е породило това състояние и кога най-рано, предвиждайки, че по ЗОП може да има обжалване, е трябвало да обяви поръчката. Това е необходимо с оглед факта, че отговорността по ЗАНН е лична и се носи, тогава когато съответното лице със своето поведение е създало причината за удължаване срока на договора. Следва да се има предвид, че от Решенията от 12.06.2023 г. за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка чрез сключване на рамково споразумение по двете обособени позиции до постановяване на окончателния съдебен акт по жалбите са изминали повече от 6 месеца. Съгласно описаните факти в НП, П. е определена за упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно Заповед № 1076/20.10.2022 г., или по-малко от 5 месеца от Решение № [рег. номер]/07.03.2023 г., с което е открита обществената поръчка. С оглед на изложената, за П. е било обективно невъзможно да предвиди и да отчете времето за обжалване, т. к. към този момент тя не е била упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Налагането на административно наказание на последния по време на срока на действие на договора е допустимо само, когато нарушението е последица от виновно деяние на конкретното лице, но не и когато е последица от последователни действия и бездействия на други лица. На следващо място приложими са правилата на чл. 13а от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, изключващи обществената опасност на деянието, извършено при оправдан стопански риск. Оправдан е този стопански риск, който не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, когато се цели съществен обществено полезен резултат /полза/ или се постига избягване на значителни вреди и не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на настъпилите вредни последици. Следователно на първо място не се изключва настъпването на вредните последици, но те се преценяват според това дали деецът е направил всичко, зависещо от него за да ги ограничи или изключи. В настоящия случай съставът на административното нарушение е формален и не ги предвижда, а освен това деецът е направил всичко, което зависи от него, чрез правните си действия по ЗОП за откриване на нова процедура по възлагане на обществена поръчка. С изменението на срока на договора се цели избягване на значителни вреди и едновременно постигане на обществено полезен резултат при това съществен. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предмет на разглеждане в производството е и частната жалба на АДФИ срещу Определение № 26/03.04.2026 г. по НАХД 272/2026 г., с което е АДФИ е осъдена да заплати на П. П. сумата от 802,73 евро, представляваща направените разноски за възнаграждение на упълномощен защитник – адвокат пред касационната инстанция. Частната жалба е допустима, като подадена от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в производството пред районния и административния съд имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН по искане на насрещната страна и ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в случаите, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. С отмененото от въззивния съд наказателно постановление са наложени две глоби – едната в размер на 3000 лева и втора в размер на 10 000 лева, а заплатеното възнаграждение е на определения в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер – 1570 лева (802,72 евро). Предвид изложеното, определението следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 802,73 евро. Ответникът е отправил възражение за прекомерност на претендираната адвокатско възнаграждение. Съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.), намаляването на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, може да се осъществи по преценка на съда, единствено ако е бил сезиран с мотивирано искане. В случая, ответника в касационната си жалба с.д. № 8476 от 23.04.2026 г. е направил възражение за прекомерност, което е немотивирано. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника не следва да се уважава. Касационният ответник е поискал и присъждането на разноски пред въззивната инстанция по АНД 311/2024 г. Нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, урежда дължимите действия на въззивния съд след връщане на делото от ВАС за ново разглеждане от друг състав. Употребеният съюз "и" в чл. 226, ал. 3 АПК задължава първоинстанционният съд да определи разноските по делото, както за първоначалното разглеждане от въззивната инстанция, така и пред касационната инстанция, съобразно окончателния резултат по делото, който ще определи. В конкретния случай, Районен съд – Девня не е присъдил разноски по АНД 311/2024 по описа на РС – Девня и по КАНД 1340/2025г. по описа на Административен съд Варна. С молба по АНД 272/2025 г. е поискано присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция и с Определение № 26/03.04.2026 г. по същото дело съдът е уважил искането. Не е поискано присъждане на разноски по АНД 311/2024 г. по описа на РС-Девня в срока за обжалване, поради което и искането за присъждането им пред настоящата инстанция е недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна