Решение № 963 от 26.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 63/2026 г.

Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК. С Решение № 629 от 19.12.2025 г., постановено по анд № 20254430201001/2025 год., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 001/22.04.2025 год. на Директора на РИОСВ-Плевен, с което на основание чл.125, ал.1ЗБР, на П. И. Г. с [ЕГН] от гр.Плевен, ул „Стоян Михайловски“ №33, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено административно нарушение на чл.111, ал.2 от Закон за биологичното разнообразие. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П. Г. с твърдения за неговата неправилност, моли съда да го отмени. Счита за неправилни изводите на съда, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съответствие с императивните изисквания на чл.57 и чл.42 от ЗАНН, както и че са посочени всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка , в която следва да организира защитата си. Според касатора съдът неправилно е приел, че са изпълнени изискванията, тъй като в АУАН №1/2025г. е описано, че дървото най- вероятно е отсечено след 01.11.2024г. В НП №1/22.04.2025г. е описано, че в периода 21.03.2024г. до 16.12.2024г. в с.Горталово общ.Плевен, като собственик на защитено вековно дърво от вида Г. Г. го е унищожил. Според касатора разпоредбите на чл.42, ал.1 ЗАНН указват, че АУАН следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а в настоящият случай не е уточнена датата на извършване ( а е посочен времеви диапазон), нито са описани обстоятелствата при отсичането на дървото. Сочи още, че при издаването на НП №1/2025г. има разминаване между времето на извършване на нарушението, както и липса на описание на извършването на нарушението (според РИОСВ дървото най-вероятно е отсечено след 01.11.2024г.). Счита за неясно как и кога е установена приблизителната дата на отсичането, и дали е извършена проверка между 21.03.2024г.и 01.11.2024г. от служители на РИОСВ, къде е описана проверката, съдът не е изследвал, и не е събирал доказателства в тази посока. Счита за неверни в този смисъл изводите на съда за правилното провеждане на административнонаказателното производство, тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, а и НП трябва да съдържа една и съща обстоятелствена част както АУАН (изискване на чл.57 и чл.42 ЗАНН). Счита за неверен извода на съда, че не е уведомил РИОСВ за настъпилите промени в състоянието на дървото. Твърди, че за състоянието на дървото е провел разговор с Директора на РИОСВ, а също така в предходно производство е било констатирано състоянието му (отчупени и паднали клони). В хода на делото станало ясно (от разпита на вещото лице и приетата експертиза), че действителната възраст на дървото е около 110 години, и че същото боледува от паразитен вид гъба, която е унищожила сърцевината му. Паразитните гъби са били видими с просто око, и при предходните проверки от служители на РИОСВ е можело да се направи констатация, че дървото боледува и съхне, и че този процес е необратим. Ясен знак за това са изсъхналите и падащи клони в имота, които застрашават здравето и живота на обитателите. В този смисъл отсичането на дървото е извършено при условия на крайна необходимост с опазване на имуществото, здравето и живота на обитателите. Сочи, че е отговорен стопанин , и че с цел опазване на вековното дърво е сторил всичко необходимо, включително и изместване на контурите на новостроящата се сграда с няколко метра настрани от дървото с цел спазване на нормативните изисквания. Според касатора не отговаря на истината че е системен нарушител при условията на повторност, тъй като самата РИОСВ е подходила безотговорно и е бездействала спрямо опазването на вековното дърво, с което е бил принуден да предприеме премахването на дървото, което въпреки литораслите по ствола категорично е започнало да гние отвътре и е станало опасно. Моли за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.М., поддържат жалбата на заявените в нея основания, излагат съображения за незаконосъобразност на НП, молят съда да отмени решението и НП. Претендират сторените в производството разноски. Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата, излага съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че с АУАН № 001/2025г. от 21.01.2025г. П. И. Г., в периода от 21.03.2024г. до 16.12.2024г, в с.Горталово, общ.Плевен, обл.Плевен, като собственик на защитено вековно дърво от вида Гледичия (обявено със Заповед №3701/29.12.1972 г. на МГОПС (обн. ДВ бр. 13/1973 г.), попадащо в ПИ №17258.101.121, с. Горталово, общ. Плевен, обл. Плевен, е унищожил защитеното дърво от вида Гледичия, като го е отсякъл. Това било установено и отразено в Констативен протокол №БР-ХП-10/20.03.2024 г. от проверка на експерти на РИОСВ - Плевен, съгласно който от дървото са премахнати всички клони и е останал само стволът, с която дейност е увредено защитеното дърво; Констативен протокол №БР-ХП-46/16.12.2024 г. от проверка на експерти на РИОСВ - Плевен, съгласно който защитеното вековно дърво от вида Гледичия е отсечено. На място е останал стволът с избилите по отрезите на клоните му леторасли. В момента на проверката в района на отсеченото дърво не били установени хора и техника. Направен бил извод, че с тези си действия П. И. Г. виновно е нарушил чл. 111, ал.2, предл. първо от Закона за биологичното разнообразие. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, е което на Г. е наложено административно наказание в размер на 500лв. за нарушение на чл. 111, ал.2 от ЗБР. Съдът установил описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка от показанията на св.Х. П. - актосъставител, и свидетеля по констатиране на нарушението Д. Л., както и от приложените към административната преписка писмени доказателства. Въззивният съд направил извод, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. НП е издадено от компетентен орган - Директорът на РИОСВ-Плевен. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени съдът направил извод за безспорна доказаност на вмененото на Г. нарушение на чл. 111, ал.2, предл.първо от Закона за биологичното разнообразие. Намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата. Твърдението на жалбоподателя, че няма данни кой и кога точно е отсякъл дървото се опровергава от това, че самият жалбоподател в жалбата посочва следното: „отсичането на ствола се е наложило в условията на крайна необходимост, тъй като създава пряк риск за живота н здравето ми, както и това на семейството ми и на трети лица“, с което противоречи на твърдението си, че няма вина за отсичането на дървото и няма данни кой го е отсекъл. Позовал се на разпоредбата на чл.111, ал 1 от ЗБР е, според който собствениците на дървета, обявени за защитени, са длъжни да ги опазват от унищожаване или увреждане като самостоятелни задължения, като в ал.2 са въведени изрични забрани за дейности, водещи до унищожаване, увреждане или влошаване физиологичното състояние на дърветата, обявени за защитени. Изключения от тези забрани не са предвидени в Закона за биологичното разнообразие по самоинициатива на собственика. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от Закона за устройство на територията, „Дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото“, като в ал.З е указано следното: .“Вековни или забележителни дървета се обявяват за защитени и се вписват в регистъра по чл. 113, ал 1 от Закона за биологичното разнообразие. Обявените за защитени дървета се вписват и в регистъра по ал. 1“ Съдът приел за ирелевантно дали жалбоподателят е отсякъл лично дървото или е разпоредил да бъде отсечено същото, при условие, че не го е опазил от унищожаване, след като и в самата жалба се потвърждава извършването на нарушението. Предвид гореизложеното съдът приел, че правилно административнонаказващия орган е направил извод, че е допуснато нарушение от П. Г. по чл. 111, ал.2, предл. първо от ЗБР, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма. В хода на съдебното следствие съдът установил , че защитеното вековно дърво от вида Гледичия (обявено за защитено дърво със Заповед № 3701 от 29.12.1972г. на Министерството на горите и опазване на околната - описано в т.8 от заповедта) се е намирало в поземлен имот (ПИ) № 17258.101.121, с. Горталово, общ. Плевен - собственост на жалбоподателя. От административно наказващия орган е установено, че защитеното дърво от вида Гледичия, намиращо се в училищния двор (бивш) на с.Горталово, общ.Плевен е собственост на жалбоподателя, като това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. Доказателства за собствеността според въззивния съд са приложени по административно производство, в т.ч. Решение №ПН 102- ОС/2023г. от 16.05.2023г. на директора на РИОСВ- Плевен, издадено на жалбоподателя, с което му се съгласува инвестиционното предложение (ИП) „Строителство на еднофамилна жилищна сграда в ПИ №17258.101.121, с. Горталово, общ. Плевен“, в което на стр.4 е отразено, че реализацията на ИП се съгласува при спазването на условията в него, като на стр.5 е вписано условие т.2 „Да не се допуска строителство в радиус поне 6 метра от защитеното дърво в ПИ №17258.101.121, с. Горталово“. Отстоянието на дървото от строежа е заявено и от възложителя на ИП П. Г. - стр.2, 2-ри абзац от решението. Съдът изложил съображения, че влошеното физиологично състояние на дървото не оправдава действията на жалбоподателя. Взел предвид разпоредбата на чл. 112, ал.1, според който текст министерството на околната среда и водите може да финансира поддържащи или възстановителни дейности, необходими за опазване на защитените дървета, като съгласно ал.2 собствениците внасят в Министерството на околната среда и водите предложения за финансиране на дейности по ал. 1 чрез съответната регионална инспекция по околната среда и водите. Такива действия не са предприети от жалбоподателя като собственик на защитеното дърво и съответно като задължено лице по чл. 111 от ЗБР. Съдът посочил, че в АУАН и НП е посочен периода на извършване на нарушението - от 21.03.2024 г. - следващият ден след проверката на РИОСВ- Плевен (при която е установено с Констативен протокол №БР-ХП-10/20.03.2024г. на РИОСВ- Плевен, че от дървото са премахнати всички клони и е останал само стволът, с която дейност е увредено защитеното дърво и за което нарушение е съставен АУАН № 17 от 21.05.2024г. и е издадено НП № 17/30.08.2024г., влязло в сила на 21.10.2024г.) до 16.12.2024 г., когато е констатиран факта, че дървото е отсечено, т.е. посочен е времевия интервал, в който е осъществено деянието, което представлява нарушение. Съдът взел предвид още въз основа на констативни протоколи на РИОСВ-Плевен №БР-ХП-10 от 20.03.2024г. и №БР-ХП-46 от 16.12.2024г., че на жалбоподателят е указвано от проверяващите експерти още през 2022г. (Констативен протокол №БР-ДХ-1/06.01.2022г. и Констативен протокол №БР- ДА-12 от 19.05.2022г. на РИОСВ-Плевен) какви действия може да извърши по поддържане на дървото, а именно - „Собственикът на дървото може да премахне двата сухи клона и клона, надвиснал над покрива, по начин, който не води до унищожаване или влошаване физиологичното състояние на защитеното дърво. Отрезите следва да бъдат замазани с блажна боя или овощарска маз“. В този смисъл твърденията на жалбоподателя, че „РИОСВ- Плевен не е отреагирала адекватно“ за това, че стволът е изгнил, приел за неоснователни, при условие, че дървото е било с пет основни клона и в добро състояние при извършване на проверките през 2022г., а по време на проверките през 2024г. преди отсичането му, по ствола (след отрязване на клоните му от собственика) е имало избили леторасли, което доказва, че дървото е живо. По назначената по делото съдебно-лесотехническа експертиза вещото лице пред съда заявило, че екземпляри от този вид достигат до възраст около 100г в края на 2024г., наличието на бяло гниене в източната част от дървото/ наличие на лъжлива праханова гъба/ правят дървото опасно за живота и здравето на хората (още повече, че същото е било без корона). На всички тези основания въззивният съд приел, че са спазени всички императивни норми при съставянето на АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, съгласно приложеното по преписката копие от Заповед № РД- 548/01.08.2023г. на министъра на околната среда и водите. Обжалваното НП е издадено от директора на РИОСВ-Плевен, в кръга на правомощията му съгласно Заповед № РД- 551/01.08.2023г. на министъра на околната среда и водите. Правилно е определена санкционната норма от АНО. Съгласно чл. 125 от ЗБР за нарушение на чл. 111 на физическите лица се налага глоба от 100 до 5 000 лв. Административно наказващият орган е съобразил целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН - да е съответно на тежестта на нарушението и другите отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, обществената опасност на деянието, а в случая и значимостта на охраняваните обществени отношения - опазване на околната среда и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България посредством многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, и е възприел наказание в близък до минималния установен от закона размер. Съдът установил, че се касае за повторно нарушение по Закона за биологичното разнообразие, който определя висока степен на обществена опасност на деянията, нарушаващи неговите норми. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. С оглед на това направил извод, че специфичният характер на извършеното деяние не може да го определи като маловажно. На тези основания потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на решаващият съдебен състав, че нарушението е съставомерно по чл.111, ал.2 от Закона за биологичното разнообразие и е доказано от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.111, ал.1, т.1 от ЗБР, собствениците на дървета, обявени за защитени, са длъжни да ги опазват от унищожаване или увреждане, като ал.2 на същия текст запретява извършването на дейности, водещи до унищожаване, увреждане или влошаване физиологичното състояние на дърветата, обявени за защитени. Изключения от тези забрани не са предвидени в Закона за биологичното разнообразие, независимо от състоянието на процесното дърво, щом то е обявено за защитено. Няма спор по въпроса, че процесното дърво е защитено вековно дърво от вида Гледичия (обявено за защитено дърво със Заповед № 3701 от 29.12.1972г. на Министерството на горите и опазване на околната - описано в т.8 от заповедта) и се е намирало в поземлен имот (ПИ) №17258.101.121, с. Горталово, общ. Плевен - собственост на жалбоподателя. Касаторът е нарушил тази забрана и затова законосъобразно е понесъл административнонаказателна отговорност. Както е приел и въззивният съд, правилно е ангажирана отговорността именно на касатора защото той сам е посочил в жалбата , че „отсичането на ствола се е наложило в условията на крайна необходимост , тьй като създава пряк риск за живота и здравето ми, както и това на семейството ми и на трети лица“. По делото е изслушана експертиза, изготвена от ВЛ-инженер – лесовъд , от заключението на която действително се установява, че състоянието на дървесината на дънера на отсеченото дърво е влошено, с наличие на бяло гниене, видимо в източната част от ядрото /горната част в основата на ствола/, както и че приблизително повече от половината от основата е изгнила, причинено от лъжлива праханова гъба. Последното обаче, не е основание касаторът самоволно, по своя иницитива да предприема действия за унищожаване на дървото, тъй като той не разполага с компетентност да прецени дали и какви действия следва да се предприемат по отношение на това дърво. Законодателят е предвидил в тези случаи подобни дървета да се отсичат или изкореняват само по изключение , и то след предварително писмено разрешение на съответните компетентни органи, и при това тези действия да се предприемат, след надлежна санитарна експертиза за състоянието на дървото. Предвидено е също в разпоредбата на чл.112, ал.1, възможност министерството на околната среда и водите да финансира поддържащи или възстановителни дейности, необходими за опазване на защитените дървета, като съгласно ал.2 затова собствениците внасят в Министерството на околната среда и водите предложения за финансиране на дейности по ал. 1 чрез съответната регионална инспекция по околната среда и водите. Такива действия също няма данни по делото да са предприети от жалбоподателя. Налага се извод, че преценката дали едно защитено дърво, каквото е процесното, подлежи на възстановителни или поддържащи действия, на отсичане, изкореняване, отсичане на отделни негови части или друго е въпрос, който е от компетентността на съответните органи, които във всички случаи следва да бъдат сезирани, за да направят съответната санитарна експертиза и в съответствие със заключението на същата, да се предприемат каквито и да било действия по отношение на дървото, ако се прецени, че то застрашава по някакъв начин хора и/или сгради и съоръжения. Касаторът не е сторил това, а е предприел самоволно действия, което сочи на осъществен състав на разпоредбата на чл.111, ал.2 от ЗБР. Правилно е определен и периодът на извършване на деянието- това е периода от 21.03.2024 г. - следващият ден след проверката на РИОСВ- Плевен (при която е установено с Констативен протокол №БР-ХП-10/20.03.2024г. на РИОСВ- Плевен, че от дървото са премахнати всички клони и е останал само стволът, с която дейност е увредено защитеното дърво и за което нарушение е съставен АУАН № 17 от 21.05.2024г. и е издадено НП №17/30.08.2024г., влязло в сила на 21.10.2024г.) до 16.12.2024 г., когато контролните органи при проверка са констатирали, че дървото е отсечено. Правилно е определен и размерът на санкцията от 500 лева, който е около и малко над минимално предвидения размер /законът предвижда налагането на глоба от 100 до 5000 лева/, предвид, че деянието е извършено при условията на повторност, както и предвид факта, че с предходни КП на касатора е указано какви действия по поддържане на дървото може да извърши. Значение в случая има и значимостта на охраняваните обществени отношения - опазване на околната среда и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България посредством многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация. Като е достигнал до аналогични извод, въззивният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът