Решение № 1011 от 10.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 549/2026 г.

Със заявление № ЗДОИ-11/02.03.2026 г. по описа на общинска администрация Божурище, адресирано до кмета на община Божурище, Г. П. Д. е поискал предоставяне на информация относно: изпълнението на обществена поръчка с УНП 00171-2023-0008, „Инженеринг, включващ проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор на обект - Изграждане на футболно игрище в град Божурищя“.

Не се спори по факта, че заявителят не е получил никакъв отговор.

В преписката се съдържат достатъчно данни, че жалбата на Г. Д. е подадена чрез ССЕВ на 09.04.2026 г. до административния орган, както и че е подписана с електронен подпис от жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е допустима.

Заявлението на жалбоподателя е постъпило в администрацията на община Божурище на 02.03.2026 г., срокът за произнасяне изтича на 16.03.2026 г. (работен ден). Срокът за оспорване на мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация е двумесечен от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе (чл. 149, ал. 2 от АПК) и изтича на 18.05.2026 г. (работен ден). Жалбата е подадена на 09.04.2026 г.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Няма данни за прилагане разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗДОИ, поради което е било дължимо произнасяне с решение за предоставяне/ съответно – отказ за предоставяне на поисканата обществена информация.

От съдържанието на заявлението, с което е поискана обществена информация, е видно, че е поискана информация относно изпълнението на обществена поръчка с УНП 00171-2023-0008, „Инженеринг, включващ проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор на обект - Изграждане на футболно игрище в град Божурище“.

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществено значима информация, с изключение на нормативно уредените ограничения на правото. Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ, обн., ДВ, бр. 55 от 07.07.2000 г.) е общ закон, който транспонира във вътрешното законодателство Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно повторното ползване на информация в обществения сектор (§ 16 ПЗР на ЗДОИ). Основна характеристика на обществената информация е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение на заявителя относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне е поискано, следва да е свързана с дейността именно на община Божурище, като задължено по ЗДОИ субект. Ето защо, за да се приеме, че информацията, до която е поискан достъп, е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тя трябва да е свързана с дейността на органа, от когото е поискана, т. е. да се съдържа в издаден от него акт (официална обществена информация) или да е събрана, създадена или съхранявана във връзка с официалната информация (служебна обществена информация).

В Раздел ІІ на ЗДОИ е установен реда за разглеждане на заявленията и предоставяне на достъп до обществена информация. Съобразно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ: Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В ал. 2 на с. з. в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица, да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. Следователно, единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Задължените субекти по ЗДОИ са длъжни винаги да се произнесат по подадените до тях заявления, включително да искат уточнения и прецизиране на същите, ако считат, че са нередовно направени (чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ), съответно – да мотивират отказа при преценка на основания за това.

В случая акт не е постановен и производството по подаденото заявление по ЗДОИ не е прекратено. При липсата на волеизявление за оставяне на заявлението без разглеждане, се дължи произнасяне по същество, а непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК.

При отправено заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи произнасяне с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2, вр. с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне по заявлението, което бездействие представлява мълчалив отказ по смисъла на 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание оспореният акт следва да бъде отменен. Това е така, тъй като специален закон, ЗДОИ, дерогира нормите на общия такъв АПК.

Съгласно чл. 30 ЗДОИ е допустимо срокът по чл. 28, ал. 1 да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка. Това обаче не настъпва по право, а задължително следва да бъде направено с изричен акт на ответника, изпратен на заявителя. Това задължение за уведомяване на заявителя за удължения срок за произнасяне, произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗДОИ, която посочва, че в уведомлението по чл. 29, ал. 1 се посочват причините за удължаване на срока, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация. В конкретния случай по делото не са предоставени доказателства, срокът да е удължен, за което заявителя да бъде уведомен.

Поради изложените мотиви мълчаливият отказ за предоставяне на обществена информация следва да бъде отменен. Тъй като издаването на решение по ЗДОИ изисква оценка от страна на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, включително и на обстоятелствата, представляващи основание за отказ за предоставяне на информация, делото следва да бъде върнато на ответника за произнасяне по същество. След преценка на вида и характера на исканата информация, и на реда, по който тя може да се предостави, задълженият субект следва да постанови писмено мотивирано решение по заявлението, с което да предостави или да откаже да предостави исканата информация, ако са налице законови пречки за това, включително и тези, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 325,12 евро, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.