Решение № 301 от 12.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 572/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ГПП Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК: 206957640 и насрещна въззивна жалба от М. Й. М. с ЕГН: •••••••••• против различни части от решение 260/21.02.2025 г. по т.д. № 966/2024 г. на СГС. С този съдебен акт /поправен по реда на чл. 247 ГПК с решение 262/21.02.2025 г. и решение 528/09.04.2025 г./, „ГПП Мениджмънт“ ЕООД е осъден да заплати на М. Й. М. /ищец в първоинстанционното производство/, ЕГН •••••••••• сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушаване на наследеното от нея авторско право на арх.С. И. Б., чрез използване на създаденото от последния архитектурно произведение без заплащане на възнаграждение-преработка на произведението на архитектурата, представляващо сграда на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор 68134.101.33.1, съгласно КККР на гр.София, посредством осъществяването на инвестиционен проект и строеж "Реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено[1]административна сграда "ПТС-Телефонна палата" в многофункционална обществено-обслужваща сграда с конферентни зали, офиси, технологични помещения, две платформи за достъп, подземен гараж и реконструкция на абонатна станция", ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Отхвърлени са следните искови претенции – на М. М. да бъде осъдена дружеството „ГПП Мениджмънт“ ЕООД да й заплати обезщетение за нарушаване на авторско право чрез използване на архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на архитектурата - сградата на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор 68134.101.33.1, съгласно КККР на гр.София, за претърпени имуществени вреди и за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Изцяло са отхвърлени и исковете на М. Й. М. против „Вамос“ ООД да заплати солидарно с „ГПП Мениджмънт“ ЕООД обезщетение за нарушаване на авторско право чрез използване на архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на архитектурата - сградата на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор 68134.101.33.1, съгласно КККР на гр.София в общ размер на 60 000 лв., от които за претърпени имуществени вреди сумата от 40 000 лв., а за неимуществени вреди 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението. По изложени в жалбите подробни съображения, „ГПП Мениджмънт“ ЕООД и М. М. изразяват недоволство от уважената, респ. от отхвърлената част от исковете. М. М. не изразява недоволство от отхвърлените й искове спрямо „Вамос“ ООД, а единствено спрямо отхвърлителната част касателно „ГПП Мениджмънт“ ЕООД. В този смисъл, от едноличното дружество с ограничена отговорност искат от САС да се отмени решението на СГС в частта, с която са осъдени да платят 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушаване на наследеното от нея авторско право на арх.С. И. Б. и тази претенция, да се отхвърли, докато в останалите части решението на СГС като правилно следвало да се потвърди. М. иска от въззивния съд да й се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението от гореописаното твърдяно непозволено увреждане, извършено от „ГПП Мениджмънт“ ЕООД , докато в останалата част решението на СГС не се оспорва от нея.

С писмени отговори по чл. 263 ГПК, М. М. и „ГПП Мениджмънт“ ЕООД взаимно оспорват жалбите си като неоснователни. От „Вамос“ ООД също е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от М., в който се заявява, че решението на СГС спрямо тях е влязло в законна сила, като необжалвано от никого в тази му част, при което считат, че не следва да бъдат конституирани като страна във въззивното производство.

Предвид допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, както и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, в която вещото лице след като се запознае с наличните по делото и при „ГПП Мениджмънт" ЕООД технически документи и посочените документи за преустройства на процесната сграда в Писмо изх. №9400- 10214/14.03.2024 г на Министерство на Културата, изпратено до М. М., приложено към исковата молба, да отговори на следните въпроси:

1. Кога е построена процесната сграда и въз основа на архитектурния проект на кой

архитект? Кога и какви преустройства и реконструкции са извършени на процесната

сграда от създаването й - до 30.12.2022 г. ?

2. Кога и от кои архитекти са направени проекти за архитектурни изменения на сградата

от създаването й до придобиване на сградата от "ГПП Мениджмънт" ЕООД на 30.12.2022 г.? Реконструкциите по т. 1 извършвани ли са в съответствие с проектите за изменения на сградата?

3. С предвидената реконструкция на сградата, съгласно Разрешение за строеж

№162/04.07.2019 г„ издадено на ТД „НГ Пропърти“ ЕАД, ЕИК 204519674, настъпват

ли съществени промени в досегашния вид на сградата - какви промени са предвидени

във вида на покрива и променя ли се фасадата на сградата?

4. Въз основа на какви данни, техническа информация, документи, проекти, конкретно в част „Архитектура“, "Вамос" ООД е изготвило инвестиционния проект въз основа на който е издадено „Разрешение за строеж №162“ за „Реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено

• административна сграда „ПТС - Телефонна палата“ в многофункционална

обществено обслужваща сграда с изложбени площи, офиси, технологични помещения,

две платформи за достъп „подземен гараж и реконструкция на абонатна станция„ в поземлен имот с идентификатор 6134.101.33.1. ?

5. При изготвяне на инвестиционния проект за реконструкция на сградата в част

„Архитектура“, използвало ли е "Вамос" ООД архитектурни проекти на С. И. Б.?

6. След построяването на процесната сграда, променян ли е нейният първоначален

/оригинален/ вид, какви промени са извършвани от други проектанти? Кога и от кои

архитекти са правени проекти за архитектурни изменения на сградата след създаването

й.

Съдът констатира, че е предявен по делото иск с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП във връзка с чл.53 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД относно осъждането на ответниците „ГПП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 206957640 и „Вамос“ ООД, ЕИК 206957640 да заплатят солидарно на ищцата М. М. обезщетение за нарушаване на авторско право чрез използване на архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на архитектурата - сграда на Телефонната и телеграфна станция в гр.София, в общ размер на 60 000 лв., от които за претърпени имуществени вреди сумата от 40 000 лв., а за неимуществени вреди 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Ищцата основава претенциите си с твърденията, че е внучка на проф.арх.С. Б., който е автор на архитектурния проект на сградата на Телефонната палата в гр.София. Тя сочи, че съгласно чл. 12, ал.1 и ал.2 ЗАПСП авторското право върху произведения на архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. В случая авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект. Ищцата сочи, че според чл.19 ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид ползване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАПСП авторското право се закриля, докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт. Проф. арх. С. И. Б. е починал на 09.10.1962 г. и към настоящия момент негови наследници по закон са М. Б. Н., която е негова дъщеря и ищцата М. Й. М. негова внучка. Ищцата твърди, че съгласно чл.69 ЗАПСП за всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора. Подобно съгласие не е искано и не е давано от наследниците на автора на проекта във връзка с използването на проекта по повод на преработката му. Ищцата сочи, че съгласно § 2, т. 9 от ДР на ЗАПСП "произведения на архитектурата" са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, регистрирани от съответната организация за колективно управление на права, а според § 2, т. 9а и т.9б от ДР на ЗАПСП "преработка на архитектурен проект" е приспособяването или използването му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени, а „преработка на произведение на архитектурата“ (сграда) е неговото пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението му. По силата на чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП носителят на имущественото авторско право проф.арх.Б., а след смъртта му, наследниците му по закон имат правото да разрешат преработката (пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението) на вече построената сграда - Телефонна палата в гр.София, независимо от правото на собственост, възникнало в полза на дружеството ответник "ГПП Мениджмънт" ЕООД, ЕИК 206957640, както и да получат възнаграждение за това. За да реализира ищцата това си право на възнаграждение тя е изпратила изрична покана, чрез ЧСИ до „ГПП Мениджмънт" ЕООД, която е получена от последното на 05.12.2023 г. Във връзка с тази покана били реализирани две срещи с ответника в опит да се постигне споразумение, но такова не било постигнато. Подобна покана била изпратена и до втория ответник „Вамос“ ООД, който отговорил на ищцата писмено. Ищцата твърди, че процесният архитектурен проект е изготвен за първата и единствена с такива размери в България телефонна и телеграфна станция, тоест самият проект има голямо обществено значение, както за българското общество, историческата ни памет, за развитието на страната ни в архитектурно отношение, така и за изграденото име и репутация от проф. арх. Б., който в краткия си житейски път е постигнал много и е отдал труда и знанията си за бързото развитие на архитектурата и строителството в България така, че проектираните и строени сгради в този период, да не отстьпват по нищо на строените такива в европейските страни, като Германия, Франция, Италия, Англия, Швейцария и др. Промяната на предназначението на сградата от обществена сграда - Телефонна палата, в сграда - хотел, обезличава напълно труда, усилията и знанията, които е използвал проф.арх. Б., за да проектира първата и единствена за България сграда с такова предназначение, а и с огромни размери за времето си. Тези преустройства ще доведат до загуба на автентичния вид на сградата, която от единствена по рода, вида, размерите и предназначението си, ще се превърне в поредния хотел в центъра на гр.София, т.е. ще загуби историческото си значение. Ищцата отбелязва, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с писмо № 2637 от 07.06.1988г на НИПК сградата на Телефонната палата е декларирана като единичен архитектурно - строителен паметник на културата и имотът попада в обхвата на територия с културно - историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност - „Зона на исторически развилия се обществен градски център /А1/, гр.8 в гр.София, декларирана с Писмо №4469 от 22.08.1986 г. на НИПК като групов паметник на културата, с предназначение и наименование Телефонна палата, а не като хотел. Затова с промяната на предназначението на цялата сграда в хотел, на практика ще се загуби значението й на културна ценност, показваща и свидетелстваща за историческото развитие на градския центьр. Ищцата сочи, че на 30.12.2022 г. по силата на Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том X, рег.№930972, дело № 1683 от 2022 г. на Нотариус с рег. №•••, съгласно регистъра на Нотариалната камара, първият ответник "ГПП Мениджмънт" ЕООД, ЕИК 206937640 е придобил следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор 68134.101.33.1, представляваща Телефонна палата/ производствено административна и техническа сграда, находяща се в гр. София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4 по документ за собственост, а съгласно актуален административен адрес, включително по кадастрална карта в гр. София, ул.“Ген. Гурко“ № 4, с разгърната застроена площ от 17401,973 кв.м., ведно с всички самостоятелни обекти в същата сграда, нанесени в кадастралната карта, заедно с прилежащия терен, на който е построена сградата, УПИ с идентификатор 68134.101.33, с площ от 4 196 кв.м. На 04.07.2019 г. било издадено Разрешение за строеж №161 за „Рампа към подземен гараж в сграда с идентификатор 68134.101.33.1, с РЗП 51,275 кв.м., по проекти изготвени от втория ответник „Вамос“ ЕООД. На същата дата е издадено и Разрешение за строеж №162 за „Реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено - административна сграда „ПТС - Телефонна палата“ в „многофункционална обществено обслужваща сграда с изложбени площи, офиси, технологични помещения, две платформи за достьп, подземен гараж и реконструкция на абонатна станция“ в поземлен имот с идентификатор 6134.101.33, с РЗП 22170, 71 кв.м., отново по проекти изготвени от втория ответник „Вамос“ ЕООД. На 24.08.2023г. била издадена Виза за проектиране за промяна на предназначението от „УПИ за многофункционална обществено обслужваща сграда“ в „УПИ за многофункционална обществено обслужваща сграда с хотел“ по зачертаването в кафяв цвят и текст в поземлен имот с идентификатор 68134.101.33 /УПИ за многофункционална обществено обслужваща сграда/, кв.472, м. “Главен градски центьр - Зони Г-8 и Г-10“, район „Средец“, съгласно влезлия в сила регулационен план, одобрен със Заповед №РД- 50-09-252а/18.09.1989г. на гл.архитект на София, и влезлия в сила работен устройствен план, одобрен със Заповед № PA50-125/12.02.2018г. на гл.архитект на СО и кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18 33/15.06.2010г. на ИД на АГКК с промени от 28.02.2017г. и 20-02-2023 г. Ищцата твърди, че ответникът „ГПП Мениджмънт“ ЕООД е възложил на втория ответник „Вамос“ ООД изработването на проекти за изменение по чл.154 от ЗУТ на одобрения с Разрешение за строеж № 162/04.07.2019 г. проект, видно от Обяснителна записка, предоставена в НИПКН за одобрение. През м.07.2023 г. е била открита строителна площадка в имота и там се извършват строителни дейности в изпълнение на издадените разрешения за строеж и одобрените промени в инвестиционните проекти. Предвид изложеното, ищцата счита, че с преработването на архитектурните проекти, чийто автор е проф. арх.Б. и промяната на предназначението на сградата, без знанието и съгласието на неговите наследници, двамата ответници са извършили солидарно нарушение и на чл.15, ал.1, т.5, вр. чл.17 от ЗАПСП, която регламентира неимуществените права на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство. Нарушаването на тези права на автора от страна на ответниците солидарно, респективно на неговите наследници, е довело до нанасянето и на неимуществените вреди-болка и страдание от уронване престижа и доброто име на наследодателя проф. арх. Б., чието обезщетяване също се претендира

В законоустановения срок по ГПК, двамата ответници са депозирали писмени отговори, с които са оспорили исковите претенции на М. М., като неоснователни и недоказани.

За да постанови атакуваното пред апелативния съд решение, СГС е събрал писмени и гласни доказателства и тълкувайки нормативната уредба ведно с тези доказателства, е преценил, че исковете са частично основателни спрямо ответника „ГПП Мениджмънт“ ЕООД и неоснователни спрямо „Вамос“ ООД.

По фактите в делото не се спори, поради което не следва да се повтаря възприетата от градския съд фактическа обстановка в атакувания пред САС съдебен акт. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно /през призмата на чл. 269 ГПК/ що се отнася до частично уважените искове спрямо „ГПП Мениджмънт“ ЕООД. Исковите претенции на М. М. са подлежали на цялостно отхвърляне, поради което, въззивната жалба на същото търговско дружество е основателна, а насрещната жалба на физическото лице – ищец е неоснователна по следните съображения:

На първо място, неточни са правните заключения на контролирания съд в атакуваното решение, че „............че към момента на изготвяне на архитектурния проект и сключването на договора за изработването му от 1941г. авторското право върху архитектурните произведения не е било регламентирано от закон.“

В действителност, преди отбелязаният от СГС като първо действал в България

Закон за авторското право (отм.) от 1951 г., в страната е съществувал и се е прилагал Закон за авторското право /ЗАП/, утвърден с Указ № 143/21.07.1921 г. и обн. в ДВ, бр. 86/20.07.1921 г., който е бил модерен за времето си и уреждащ отношенията между арх. Б. и държавата по повод на Телефонната палата с процесния договор за изработване на проект от 23.09.1940 г. що се отнася до авторските права. Видно от разпоредбата на чл. 1, т. 3 от ЗАП от 1921 г., архитектурните произведения, в т.ч. и техническите проекти към архитектурните планове, са се считали за „художествени произведения“ по смисъла на същия закон и са били закриляни от държавата като обект на авторски права. Съгласно чл. 11, ал. 1 от закона от 1921 г., авторското право върху съответното произведение е било притежание на автора през целия му живот, а на наследниците и другите му правоприемници – 30 години след смъртта на автора /в този смисъл, Л. Аврамов, В. Таджер, „Авторско право на НРБ“, С., 1965 г., издателство „Наука и изкуство“, стр. 19 - 21/. Ето защо, била е налице действаща нормативна уредба, която се е прилагала и към процесния договор за проектиране на Телефонната палата, сключен пред 40-те години на 20 век.

В приложените към исковата молба копия от договори от 23.09.1940 г. и 29.04.1941 г., сключени между министъра на железниците, пощите и телеграфите, действащ като представител на държавата, от една страна и арх. Ст. Б., от друга страна и уреждащ „проектирането и ръководенето на постройката на нова сграда….“ /така изрично т. 1 от договора от 29.04.1941 г./ няма поначало специални клаузи, уреждащи предоставянето на авторските права изрично. В договора от 29.04.1941 г., т. X обаче е налице следната договорка между страните – „Всички книжа и планове относно работата на постройката, представени в управлението от договарящия архитект остава собственост на Главната дирекция на п.т.т. След свършването на строежа, архитекта се задължава да предаде един екземпляр от окончателните екзекутивни планове на сградата в мащаб 1:100, изработени на копирно платно“.

Тълкуването, което тук може да се направи е, че всички права относно „…

работата на постройката“, в т.ч. и авторските права по ЗАП от 1921 г. са били прехвърлени по договорен път в полза на възложителя „Главната дирекция на п.т.т.“, поради което те не са притежание на арх. Б., а от там и на неговата наследница и страна в настоящия процес М. М.. Това би било по-коректното тълкуване на клаузата на т. X от договора от 29.04.1941 г., тъй като не би имало житейска и правна логика „книжата и плановете“ относно работата на постройката, да останат собственост на Главната дирекция на п.т.т. като документи, но без прехвърляне на авторските права върху изработеното. Изрично обаче следва да се посочи и друго – че по делото липсват доказателства за надлежното извършване на възложеното и предаването му на възложителя с договора от 29.04.1941 г., в т.ч. и на уговореното по т. Х за предаване на един екземпляр от окончателните екзекутивни планове на сградата в мащаб 1:100, изработени на копирно платно. Доказателствената тежест за това е на ищцата М. /чл. 154, ал. 1 ГПК/, а тя не е доказала тези обстоятелства. Такъв извод следва и от заключението на експертизата, приета във втората инстанция, според която „…..по делото няма приложени каквито и да е архитектурни проекти, от периода на строителството на сградата“. След справка в Националния Политехнически музей, извършена от вещото лице Б., е установено, че там се съхраняват някои технически документи, касаещи сграда - Телефонна Палата в гр. София, които са подписани от арх. Б., като част от чертежите са без необходимата заверка от държавен или общински орган, но в музейната документация не се съхранява пълен комплект от архитектурните чертежи и проект за сградата, такива не са представени и от ищцата.

Поради изложеното следва да се приеме, че М. не доказва в нейния патримониум да са налични твърдените авторски права, наследени от покойния й наследодател арх.Б., така както твърди тя в исковата си молба.

Дори обаче да се направи по-благоприятното тълкуване за ищцата М. на т. X от договора от 29.04.1941 г., както и на останалите доказателства, приложени по делото, а именно – че авторските права върху проектите са принадлежали само на арх. Б., не са били преотстъпвани на възложителя по договора от 1941 г., работата и проектите са предадени надлежно на възложителя, наследени са от М. М. /като наследник на арх. Б./ и тя е легитимирана да предяви процесните искове, то претенциите пак биха били изцяло неоснователни по следните съображения.

Видно от приетата пред втората инстанция съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Б., процесната сграда е построена през 1947 г., когато е решено изпълненото да бъде прието от комисия, назначена от съответния компетентен орган, както бе посочено и по-горе. Сградата е построена въз основа на архитектурен проект на арх. Б., премиран на конкурса през 1940г. за постройка на нова сграда за Централна телефонна и телеграфна станция, като през 1940г. и 1941г. на арх. Б. е възлагано проектиране и ръководство на строежа.

По делото няма приложени каквито и да е архитектурни проекти, от периода на строителството на сградата, но след справка в Националния Политехнически музей, извършена от вещото лице Б., е установено, че там се съхраняват някои технически документи, касаещи сграда - Телефонна Палата в гр. София, които са подписани от арх. Б.. Част от чертежите са без необходимата заверка от държавен или общински орган. В музейната документация обаче не се съхранява пълен комплект от архитектурните чертежи и проект за сградата.

До правно значимия по делото момент - 2019 г., сградата е била многократно преустроявана от 1970 г. до 2019 г., като в табличен вид, вещото лице е дало пълно описание на извършваните промени и реконструкции и в какво се състоят те. По отношение на това, въз основа на кои документи ответникът в първата инстанция "Вамос" ООД е изготвило инвестиционния проект, послужил за издаване на „Разрешение за строеж №162 за „Реконструкция, промяна на мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено - административна сграда „ПТС - Телефонна пачата“ в многофункционална обществено обслужваща сграда с изложбени площи, офиси, технологични помещения, две платформи за достъп „ подземен гараж и реконструкция на абонатна станция, в поземлен имот с идентификатор 6134.101.33.1., вещото лице е отговорило, че той е изготвен въз основа на заверен от НАГ на 29.08.2016 г. проект заснемане за възстановяване на строителна документация за сградата.

Заснемането за възстановяване на загубена документация е възложено от тогавашния собственик на сградата – „БТК“ ЕАД, въз основа на писмо на ДАГ от 2003 г. за липса на проектна документация за постройката, и е извършено от „Вамос” ООД. Архитектурните заснемания на сгради отразяват фактическото състояние и са необходими от техническа гледна точка, включително и при налична строителна документация от построяването на сграда, тъй като с тях се констатират всички промени, настъпили по време на строителството, както и намеси (преустройства, реконструкции и др.) през периода на експлоатация, за които няма издавани строителни книжа.

Вещото лице е категорично, че при изготвяне на инвестиционния проект за реконструкция на сградата в част „Архитектура“ проектантът "Вамос" ООД не е използвал архитектурни проекти на С. И. Б., а само собственото си заснемане на сградата, извършено през 2016 г., тъй като за сградата няма официални строителни книжа (с оглед писмото на ДАГ от 2003 г. за липса на проектна документация), които би следвало да се съхраняват към разрешението за строеж.

В.л. Б. сочи още, че в периода от построяването на сградата - до 2019 г., в сградата са правени множество преустройства свързани с нейното функциониране - монтаж на инсталации и промени свързани с промяна на предназначението на част от помещенията на партерното ниво на сградата. Промените по фасадите, за които има данни, са свързани с четири етажната пристройка към ул. „Стефан Караджа“, незаконно изградени обеми пред фасадите по ул. „Дякон Игнатий“ и ул. „Гурко“, поставяне на преместваеми обекти пред фасадата към ул. „Гурко”, като проектните намеси по сградата, за които има данни, са описани в отговора на въпрос втори от приетата пред САС експертиза.

Следователно, предприетото от ответника „ГПП Мениджмънт“ ЕООД преустройство на процесната сграда не нарушава наследените от арх. Б. авторски права на ищцата, дори и те да са в нейния патримониум, тъй като по силата на чл. 15, ал. 2 ЗАПСП като собственик на сградата, дружеството може въпреки липсата на съгласие на автора да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. Законодателят е дал приоритет на правото на собственика на произведението да се разпорежда свободно с него пред неимущественото право на автора по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – вж. Определение № 60449/02.08.2021 г. по т.д . № 601/2020 г. и Определение № 1956/24.06.2025 г. по т.д. № 2486/2024 г., с които не са допуснати до касационно обжалване други актове на апелативни съдилища по сходни казуси и е разсъждавано по този начин.

Вярно е, че във всички случаи, когато посочените промени налагат преработка на оригиналния архитектурен проект, по силата на чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗАПСП следва да се изиска предварителното съгласие на неговия автор или наследените от съответния наследник негови авторски права.

Установява се обаче от приетата пред САС съдебно-техническа експертиза, че при извършване на процесните преустройства на сградата, проектантът "Вамос" ООД не е използвал архитектурни проекти, черетежи и др. на С. И. Б., а само собственото си заснемане на сградата, извършено през 2016 г., тъй като за сградата няма официални строителни книжа.

Същевременно, доколкото в Националния Политехнически музей се съхраняват само част от чертежите и проектите на арх. Б., послужили за построяването на т.нар. „Телефонна палата“ в София през 40-те години на миналия век, но не и архитектурният проект и чертежи в тяхната цялост, то не би било възможно, дори и чрез назначаване на допълнителна експертиза /по реда на чл. 201 ГПК/ да се установи някакво теоретично мислимо ползване на архитектурния проект, без съгласието на наследниците на автора, за да бъдат уважени изцяло или частично предявените пред СГС от М. М. искове.

Ето защо, предявените от М. искове не са частично основателни, както е приел Софийски градски съд, а изцяло неоснователни, тъй като не се установява и не се доказва по делото да са ползвани при преустройството на палатата от двете дружества-ответници архитектурни проекти, чертежи и други обекти, закриляни от авторското право на арх. Б. и наследени от М. като наследник на автора. Следователно, макар и да е по принцип легитимирана като наследник на арх. Б., да упражнява наследените от същия негови авторски права, в т.ч. относно обезщетяването на вреди от неправомерното им ползване, то исковете на М. М. следва да се отхвърлят като недоказани. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и правилно разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест, ищцата не е доказала ползване на обекти на авторското право, създадени от арх. Б. от страна на ответниците „ГПП Мениджмънт“ ЕООД и „Вамос“ ООД.

Поради несъвпадение в правните изводи на първите две инстанции, обжалваното решение на СГС следва да се отмени в частта, в която „ГПП Мениджмънт“ ЕООД е осъден да заплати на М. Й. М. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушаване на наследеното от нея авторско право на арх.С. И. Б., чрез използване на създаденото от последния архитектурно произведение без заплащане на възнаграждение-преработка на произведението на архитектурата, представляващо сграда на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор 68134.101.33.1, съгласно КККР на гр.София, посредством осъществяването на инвестиционен проект и строеж "Реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна поредназначението на обществено административна сграда "ПТС- Телефонна палата" в многофункционална обществено-облужваща сграда с конферентни зали, офиси, технологични помещения, две платформи за достъп, подземен гараж и реконстрикция на абонатна станция", ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, а вместо това да се постанови друго решение, с което въпросната искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В останалите атакувани пред САС части, първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

Разноски:

С оглед резултата във въззивното производство и отхвърляне на исковете в цялост, ищцата М. дължи сторените от „ГПП Мениджмънт“ ЕООД и „Вамос“ ООД съдебноделоводни разноски за първа и втора инстанция в тяхната цялост. Неоснователни са възраженията за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от двете

търговски дружества, релевирани по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК от процесуалния представител на М. М. – адв. С., тъй като се касае за правен спор, който е сложен и обемен, както фактически, така и правно, със събрани много доказателства и от юридическо естество, което не се среща ежедневно в българските съдилища. Останалите разноски представляват държавни такси и внесен депозит за вещо лице, поради което не могат да бъдат намалявани. Ето защо, ищцата М. следва да заплати следните съдебно-деловодни разноски на ответниците съгласно приложените списъци по чл. 80 ГПК и разходо-оправдателни документи, както следва – в полза на „ГПП Мениджмънт“ ЕООД в общ размер от 14 665.98 евро /за две инстанции/ и в полза на „Вамос“ ООД в общ размер от 13 375.40 евро /за две инстанции/.

Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в,