Решение № 447 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3742/2025 г.

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от "••••••••" ЕООД, ЕИК •••••••••, депозирана чрез адв.Т., срещу наказателно постановление (НП) № НП- КД-8/11.07.2025 г., издадено от изпълнителния ••••••• на •••••••••, с което на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7 000.00 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСУ. С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП.Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че неправилно е била ангажирана отговорността на процесното дружество за нарушение на чл.9 ал.1 от ЗСУ, оспорва се и прилагането на санкционната норма , оспорва се и размерът на наложеното административно наказание, като се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска редуциране размера на наложеното административно наказание.Иска се и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Т., която поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП въз основа на аргументите, изложени в жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото. Процесуален представител на въззиваемата страна – юк. С. Д. се явява само в първото по делото заседание, като по съществото на делото са депозирани писмени бележки с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, аргументира се доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: В началото на месец май 2025 г. била извършена проверка от служители на •••••/ •••••••••/, сред които и св.С. в дом, находящ се на адрес: с.Шкорпиловци, пл. „•••••••••••“ № ••, общ. Долни чифлик, област Варна.Установено било при проверката, че в проверения обект е било нарушено правото на свободно придвижване на Д. Н. И., ЕГН ••••••••••, Н. А. Н., ЕГН ••••••••••, М. П. С., ЕГН ••••••••••, А. Д. К., ЕГН •••••••••• и Ц. Г. Ц., ЕГН ••••••••••. Предвид горните констатации св.С. приела, че дружеството „••••••••“ ЕООД е предоставяло социална услуга за резидентна грижа на горепосочените лица, в нарушение на Закона за социалните услуги (ЗСУ), за целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ е нарушил правото на свободно придвижване на Д. Н. И., ЕГН ••••••••••, Н. А. Н., ЕГН ••••••••••, М. П. С., ЕГН ••••••••••, А. Д. К., ЕГН •••••••••• и Ц. Г. Ц., ЕГН ••••••••••, поради което на 09.06.2025 г. съставила АУАН, в който описала приетото за установено нарушение на чл.9, ал.1 от ЗСУ. АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващата дружеството, която го подписала без възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН . На 11.07.2025 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на св. С., св.Д., св.Т., заповеди, констативен протокол и др. Съдът кредитира показанията на св.С., св.Д., св.Т., тъй като същите са обективни, последователни и добросъвестно депозирани. Свидетелите излагат пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и направените констатации. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът извърши дължимата проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗСУ нарушенията по този закон и неизпълнението на задължителните предписания се установяват с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител от Агенцията за качеството на социалните услуги, каквото качество видно от представената заповед № РД-18-317/02.05.2025 г. актосъставителят В. С. има /същата е назначена на длъжност главен инспектор/. Компетентността на изпълнителния ••••••• на ••••• да издава НП следва от изричната разпоредба на чл. 171, ал. 2 ЗСУ . Основният спорен въпрос в конкретния казус е дали санкционираното дружество е само доставчик на социална услуга "Резидентна грижа" или следва да се счита освен за доставчик и за орган на управление на така предоставяната социална услуга. Съгласно параграф 1, т. 15 от ДРЗСУ, "резидентна грижа" по чл. 15. т. 8 е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25 годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности - за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Съгласно текста на санкционната разпоредба на чл. 170 от ЗСУ / в актуалната му към датата на вмененото административно нарушение редакция/ "на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба или имуществена санкция". Видно е, че съгласно този законов текст субект на отговорност е орган на управление на социална услуга. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието орган на управление на социална услуга. Всъщност на нито едно друго място в закона не се среща това понятие, поради което за съда е неясно кои точно лица /физически и юридически – видно от предвидените административни наказания/ имат качеството орган на управление на социална услуга и биха могли да носят отговорност за неизпълнение на задълженията си по закон. В процесния случай дружеството- жалбоподател има качеството частен доставчик на социална услуга по смисъла на чл. 28, вр. чл. 30, т. 1 ЗСУ . Приложената санкционна норма обаче не предвижда административно наказание за доставчик на социална услуга, а за орган на управление на социална услуга. Очевидно е, че двете понятия не са еднозначни, а съгласно Указа по прилагане на ЗНА – чл. 37, ал. 1 "думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове", а на още по-голямо основание – в един и същи акт. Съгласно ал. 2 "Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт". В случая, ДР на ЗСУ не съдържа дефиниране на понятието "орган на управление на социална услуга", нито пък съдържанието на това понятие може да се извлече от други разпоредби на този закон. Волята на законодателя не се изяснява и при запознаване с мотивите към проекта на ЗСУ, в които няма пояснение кой е органът на управление на социалната услуга, нито какви са неговите функции, а по отношение административнонаказателната отговорност се сочи единствено, че компетентният орган е ••••••••• и че са въведени минимални и максимални размери на глобите и имуществените санкции при първо и повторно нарушение, но не са изложени пояснения във връзка със субектите на отговорността и по-конкретно тези по чл. 170 от закона. Основен принцип в административно-наказателното производство е законоустановеността на наказанието. Съдът намира, че за целите на административно- наказателното преследване, субектът на отговорността не може да се определя посредством тълкуване по аналогия на съдържанието на правни норми и извеждане дефиниции на понятия, които не са дадени в закона. Законодателят е определил лицата, предоставящи социалната услуга "Резидентна грижа" за доставчици. Органите на управление на такива услуги имат властнически правомощия, каквито доставчикът не притежава. От закона ясно се установява, че правомощия по контрол и мониторинг са предоставени само на кметовете на общини /чл. 113 от ЗСУ / и Агенцията за качеството на социалните услуги /•••••/ /чл. 114 от ЗСУ /. Ето защо, настоящата инстанция намира, че не е налице идентичност между двете понятия. Отделно от това, дори и да се приеме, че е налице непълнота, несъвършенство на терминологията или неприцизност на законодателя, то е недопустимо подобни пропуски да се отстраняват по пътя на тълкуването, още по-малко в строго формален процес, какъвто е административнонаказателният. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП страда от съществен недастатък, който налага неговата отмяна, тъй като при издаването му е приложена санкционна норма, която не предвижда отговорност за доставчик на социална услуга, за друг субект – орган на управление на социалната услуга, чието съдържание е неясно и не се установи дружеството да има това качество. Предвид горното безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя. В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип за автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност. Разноски. При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв.Т., , видно от който определеното и заплатено възнаграждение на адвокат Т. за процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. С оглед данните за действително сторени от жалбоподателя разноски по обжалване на наказателно постановление, то същите следва да му бъдат присъдени изцяло, тъй като възнаграждението не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и наложената имуществена санкция. Предвид основанията за отмяна на НП искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът