Решение от 28.5.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 1346/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК от С. М. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••••• чрез адв. Д. Е. И.-САК срещу Х. С. Е., ЕГН •••••• с постоянен адрес ••••• за делба на придобит по време на брака им в режим на СИО, прекратен с Решение ••••• постановено от ••••• семеен съд гр. И влязло в законна сила на •••••, което решение е признато с Решение ••••• на О.Д., недвижим имот апартамент ••••• представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на •••• одобрени със Заповед ••••• на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на четвърти етаж на сграда с идентификатор •••••••••• с адрес на сградата: •••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор •••••, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; със застроена площ 67,33 /шестдесет и седем цяло и тридесет и три стотни/ кв.м, състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна, антре и тераса, брой нива на обекта: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••, ведно с принадлежащото му складово помещение ••••• със застроена площ 2,66 кв.м, при граници и съседи на складовото помещение: горе - ••••• изток - складово помещение № •••••, ведно с припадащите се 2,772% идеални части от общите части на сградата в размер на 9,20 кв.м., ведно със съответното право на строеж и ведно с припадащите се 2,506% идеални части в размер на 33,70 кв. метра от поземлен имот с идентификатор ••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••• на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ 1345 кв. м, •••••••••• по предходен план: •••••, при граници на поземления имот: имот с идентификатор •••••, имот с идентификатор •••••, имот с идентификатор ••••• имот с идентификатор ••••• имот с идентификатор ••••• имот с идентификатор ••••• с адрес на имота: •••••••••• ведно с принадлежащото му складово помещение и идеални части от поземлен имот с идентификатор •••••, при квоти от по ½ ид.ч. за всяка страна. Ищецът твърди, че по време на брака им в режим на СИО са закупили описания имот, като след прекратяване на брака са собственици на по ½ ид.ч. от апартамента. В срока по чл. 131 от ГПК Х. С. Е. чрез дв. С. М. от АК-*депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изложените факти за съвместен принос при закупуването на делбения имот. Не оспорва, че имотът е закупен по време на брака за посочената в нотариалния акт цена и начин на плащане на същата. Твърди, че липса съвместен принос от страна на ищеца в закупуването на делбения имот, тъй като от ••••• работила в •••••, в ••••• а още от самото начало е имало проблеми между съпрузите, като ищецът я унижавал, не се интересувал от семейството си, не е участвал с парични средства за издръжка на семейството си, парите изкарвани от ищеца били пропилявани с други жени, включително през 2021 г., заварила ищеца с друга жена и в последствие са се разделили. Заявява, че недвижимият имот се явява семейно жилище, за чието придобиване, ремонтни дейности, поддръжка и заплащане на данъци ищецът няма какъвто и да е принос. Сочи, че за периода от ••••• е получавал трудово възнаграждение и е имала доходи и материална възможност самостоятелно да заплати уговорената цена за апартамента. В срока за отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен иск по чл. 21, ал. 4 СК за липса на съвместен принос от страна на ищеца в закупуването на делбения имот, като излага същите аргументи, като в отговора на исковата молба. Съгласно ТР № 2 от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС процесуалното средство за оборването на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК е предявяването на отрицателен установителен иск или възражение в срока за отговор на исковата молба (респ. в срока по чл. 342 ГПК в особеното исково производство за съдебна делба), основани на твърдения за обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на конкретния материален обект. В случая с отговора на исковата молба е направено възражение в срока по чл. 342 ГПК в производството за съдебна делба, но е предявен и насрещен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, като предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. С насрещния иск ищецът моли да се признае за установено на основание чл. 21, ал. 4 от СК по отношение на ответника и ищец по иска за делба С. М. М., ЕГН ••••••••••, че в придобиването по време на брака на делбения имот няма съвместен принос, поради което е изключителна собственост на Х. С. Е., ЕГН ••••••. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника по нея, с който оспорва същата по основание. Оспорва изложените факти и обстоятелства. Заявява, че не е налице трансформация на лично имущество на ищцата по насрещния иск в закупуването на имота, тъй като лично имущество са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение или с лично имущество, а получените от ищцата трудови доходи са крайно недостатъчни за закупуването на имота, както и че са получени след сключване на брака и не съставляват лично имущество, което може да се трансформира на основание чл. 23 от СК. Позовава се на ТР № 2 от 20.01.2025 г. по т. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите към което е прието, че „Доходите от трудово възнаграждение съставляват форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК, за които законът не признава трансформация на лично имущество по чл. 23 СК. Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос“. Сочи, по силата на чл. 21 - чл. 23 от СК при избран законов режим на общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. Заявява, че процесният имот придобит по време на брака между страните е закупен с негови средства и средства на баща му. Ответникът сочи, че сумата от 20 000 лева посочена в нотариалния акт представлява общи средства на съпрузите получени от продажба на злато и сватбени подаръци, получени по време на сватбеното им тържество, провело се в Р.Т., а по отношение на останалата сума, дължима по нотариалния акт в размер на 14 000 лв., твърди, че е била заплатена на продавача с негови средства и на неговия баща. Ответникът заявява, че е работил на две места в ••••• и е осигурявал издръжката на семейството, като плащал разходи за наем, комунални услуги, транспорт и битови сметки, както и че неговият баща е подпомагал финансово семейството. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът моли да се уважи иска за делба на придобития в режим на СИО недвижим имот при равни квоти от страните, както и да се отхвърли насрещния иск като неоснователен. Ответникът по първоначалния иска и ищец по насрещния моли да се отхвърли искът за делба и да се уважи насрещния иск. Страните претендират разноски. Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: С приетия за окончателен доклад по делото, поради липса на възражения на страните, обективиран в Определение •••••. съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че сключеният на ••••• между С. М. М., ЕГН •••••••••• и Х. С. Е., ЕГН •••••• граждански брак е прекратен с Решение ••••• постановено от ••••• семеен съд гр. И влязло в законна сила на •••••, което решение е признато с Решение ••••• на О.Д., както и че са придобили по време на брака си в режим на СИО въз основа на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот ••••• на нотариус К.Д. на НК с район на действие РС-* недвижим имот апартамент ••••• представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.* одобрени със Заповед ••••• на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на четвърти етаж на сграда с идентификатор •••••••••• с адрес на сградата: •••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор •••••, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; със застроена площ 67,33 /шестдесет и седем цяло и тридесет и три стотни/ кв.м, състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна, антре и тераса, брой нива на обекта: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••• над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••, ведно с принадлежащото му складово помещение ••••• със застроена площ 2,66 кв.м, при граници и съседи на складовото помещение: горе - ••••• изток - складово помещение № •••••, ведно с припадащите се 2,772% идеални части от общите части на сградата в размер на 9,20 кв.м., ведно със съответното право на строеж и ведно с припадащите се 2,506% идеални части в размер на 33,70 кв. метра от поземлен имот с идентификатор ••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••• на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ 1345 кв. м, •••••••••• по предходен план: •••••, при граници на поземления имот: имот с идентификатор •••••, имот с идентификатор •••••, имот с идентификатор ••••• имот с идентификатор ••••• имот с идентификатор ••••• имот с идентификатор ••••• с адрес на имота: •••••••••• ведно с принадлежащото му складово помещение и идеални части от поземлен имот с идентификатор ••••• за посочената сума и начин на плащане. Спорен по делото е въпросът оборена ли е презумпцията за съвместен принос на основание чл. 21, ал. 4 от СК в закупуването на делбения имот по време на брака между страните. Следва да се посочи, че насрещният иск по чл. 21, ал. 4 СК за установяване, че посоченият апартамент е лично имущество на Х. Е., тъй като С. М. няма принос в придобиването му, а е придобит чрез лични нейни средства от заплата, е обуславящ, а искът за делба е обусловен, като уважаване на иска по чл. 21, ал. 4 СК би имало значение за размера на квотите, при които да се допусне делбата по отношение на посочения недвижим имот. Искът по чл. 21, ал. 4 СК за установяване на липса на съвместен принос за придобиване на недвижими имоти по време на брака между страните е вещен по своя характер, тъй като цели изключване на вещните права, но само на другия съпруг върху придобитата по време на брака вещ. При уважаването на този иск, със сила на присъдено нещо се признава, че ответникът не е носител на вещно право върху вещта, поради липса на принос в придобиването на това семейно имущество. С оглед това и предвид разпоредбата на чл. 28 СК, предмет на спора е правото на собственост върху презумптивно притежаваната от другия съпруг 1/2 ид. ч. от съответната вещ. По делото бяха събрани гласни доказателства, от които по безспорен и категоричен начин се установява, че след като сключили граждански брак страните заминали за Великобритания, където се устроили да живеят и работят. Свидетелят Г.М.., която е майка на ищеца, заявява, че С. е работил в пицария, а снахата Х. периодично, не постоянно в оранжерия в периода от ••••• когато били повиквани, за по 2-3 дни седмично, а в периода ••••• работили заедно с Х. във фабрика. Свидетелят заявява, че искали да имат детенце за това след ••••• тя работила редовно, а снахата Х. идвала периодично по 2-3 дни, защото я пазили. Сочи, че заедно със съпруга си, който работил в строителството и печелил добре, сина си и снахата живеели в едно жилище в •••••, като С. издържал цялото семейство, плащал наема на жилището, тока, водата, както и че работил от 13:00 часа до късно през нощта. Заявява, че парите на снахата Х. не са ги ползвали за нищо, били нейни, че тя пътувала сама за България най-малко по три пъти, за да види родителите си, както и че при всяко пътуване съпругът й С. й давал между 3000 и 5000 паунда. Свидетелят заявява, че отношенията между съпрузите били добри, не е била свидетел на проблеми между тях, разбирали са се. Сочи, че закупеното от страните жилище струва 55 000 лева, като С. и Х. първоначално платили 15 000 лева в неизвестен за нея период, не знае дали са дадени на един път или на части, а мъжът й дал 20 000 паунда на сина им, за да платят жилището, тъй като когато дошла следващата вноска С. и Х. не разполагали с пари. Свидетелят заявява, че със съпруга й имали пари в брой и в банкова сметка, които спестили от работата си в •••••, както и че не знае дали дадените 20 000 паунада са на ръка или по банков път. По отношение на събраните от сватбеното тържество златни накити и пари заявява, че същите се съхранявали от страните. Разпитана по делото свидетелят Ш.Е.., която е майка на ответника Х., заяви, че след като се оженили страните заминали за •••••, където живеели с родителите на С.. Сочи, че дъщеря й работела в оранжерия по 10-12 часа и на месец получавала по 2200 паунда, както и че тя е издържала семейството, като е купувала храна, плащала ток и вода, а квартирата сочи, че е плащана от родителите на С.. Заявява, че когато си идвала в България Х. й оставяла спестените си пари от заплати в брой при нея, както и че от една страна не й стигали парите и Х. винаги й е давала пари, а от друга страна, че й помагала финансово, защото тогава работела и получава заплата и пенсия, като пенсионер. Свидетеля заявява, че С. също работил в •••••, не издържал семейството си, ходил по чужди жени, както и че майка му и баща му го издържали. Сочи, че дъщеря й Х. си идвала два пъти в годината в България, като един път за изследвания, а втория път, след прием на лекарства, пак за преглед и изследвания, като и че при идванията си С. не й е давал пари, а тя е поддържала, като е идвала, защото тогава работела като пенсионер. Заявява, че през 2021 г. я заболяло корем и Х. се прибрала в България, като след преглед установили, че има миома. Свидетелят сочи, че нямали пари понеже били платили апартамента за това тя платила 1050 лева за операцията на Х., както и че била сама, а на С. не му пукало. Ш.Е.. заяви, че страните имали две сватби. Едната била в България и получили пари в размер на 12 000 лева и злато, които били прибрани от С. и баща му, а втората сватба била в Турция. Сочи, че апартаментът бил платен със спестени пари на дъщеря й, които тя й давала като идвала в България, че Х. започнала да пести от ••••• по малко, както и че Х. и С. правили опит за деца през •••••••••• като дъщеря й има три спонтанни аборта. Заявява, че Х. идвала в България за лечение, постоянно била от доктор на доктор и за това идвала по два пъти в годината, както и че след изписването на лекарства дъщеря й остава в страната за около два месеца до следващия преглед, след което отивала в •••••. Свидетелят заявява, че първата вноска за апартамента в размер на 20 000 лев заплатили през ••••• платили 4500 лева, а след два три месеца и третата вноска от 9500 лева. Показанията на свидетелите К.Ю. и М.Й. не се базират на преки впечатления, а на разказаното им от майката на Х. и от самата нея, поради което не следва да се обсъждат. Доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК изисква съвместен, но не и равен принос, успешният изход от спора по чл. 21, ал. 4 СК възлага в тежест на съответния съпруг да докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството било по причини от субективен характер (включително фактическа раздяла, изтърпяване на наказание лишаване от свобода), било по обективни причини не е имал доходи и не се е грижил за децата и домакинството. За пълнота следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, без да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместен принос, обособени в две групи: пряк материален принос (изразен във влагането на средства от трудова или друга дейност, както и личен труд) и косвено съдействие за придобиването на имуществото (грижи за децата и работа в домакинството). Оборването на презумпцията за съвместен принос изисква пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна на другия. Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му възможни форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК и зачитащи всяка грижа за благополучието на семейството в съответствие с правилото на чл. 17 СК. Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице, има общност, ако липсва общност не възниква. Законът определя двете възможни форми на приноса - с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото и с косвено - чрез полагане на грижи за семейството и домакинството, и установява законно предположение за съществуването му. За възникването на съпружеска имуществена общност определящ е моментът на придобиването на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в обстоятелствата. Значението на приноса за възникването на общността не е в неговото количество, а в неговото качество - преценката е за това дали съществува принос в някоя от горепосочените две форми или не. Значението и формите на приноса се тълкуват във връзка със задълженията на съпрузите по чл.17 от СК. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. В случая с оглед събраните писмени и гласни доказателства по делото настоящият състав намира, че отношенията между бившите съпрузи Х. и С. към датата на закупуване и плащане на договорената цена за апартамента не са били влошени, а напротив имало е между тях взаимно разбирателство и с общи усилия и съобразно своите възможности и доходи са осигурявали благополучието на семейството си. Изводът за тези отношения между тях поне до края на 2020 г. са свидетелските показания на майката на Х., която заяви, че съпрузите правили опит за деца през •••••••••• че Х. има три спонтанни аборта и е искала да има едно дете. За това, че бившите съпрузи искали да имат дете свидетелства и майката на С., която заявява, че след ••••• Х. работила периодично във фабрика, за да я пазят. Доказателство за това са идванията на Х. в България за прегледи и лечение съгласно показанията на нейната майка, като е оставала по два месеца в страната за прегледи, прием на лекарства и консултации с лекари. Съдът приема за житейски нелогични твърденията на свидетеля Ш.Е.., че С. не се интересувал от Х. и че не си гледал семейството, но пък правили опити три години подред да имат дете, включително Х. се консултирала с лекари, правила прегледи и приемала лекарства в тази връзка. По тези съображения настоящият състав приема, че съпругът С. М.е не е бил въобще дезинтересиран от живота на семейството си с Х. най-малко към края на 2020 година, още повече пък напълно дезинтересиран, тъй като в този период съпрузите не били нито във фактическа раздяла, нито по други субективни причини да са били в невъзможност да живеят заедно, било по обективни причини, тъй като С. е нямал доходи и не се е грижил за домакинството. Свидетеля Ш.Е.. заявява, че „С. в •••••…. •••••“ и „••••••••••…“ Дори да се кредитират само показанията на свидетеля Е. то съпругът С. все пак е работил в •••••. В тази връзка настоящият състав кредитира показанията на свидетеля Г.М.., която е майка на С., защото е безспорно, че съпрузите живеели с родителите на С. в •••••, за това, че същият е работил в пицария в •••••. За работа в пицария или дюнерджийница свидетелства и майката на Х. Ш.Е... Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ш.Е.. за това, че С. не е давал пари на Х., когато се е прибирала в България, защото са противоречиви, непоследователни и взаимно изключващи се. От една страна свидетеля Е. заявява, че не са й стигали парите и Х. винаги й е давала, а от друга страна, че тя е помагала на Х., защото взимала пенсия в размер на 650 лева и 800 лева заплата от работа, че когато дъщеря й идвала в България винаги тя е поддържала, както и че платила през ••••• лева за операцията на дъщеря й, защото „••••••••••.“, като използва множествено число. Отделно от това, соченото от свидетелят Е., че С. не е идвал с Х. на прегледи в България, когато тя оставал по два месеца тук, е индиция за трудовата му ангажираност в •••••. Съвкупният анализ на доказателствата не обуславя оборването на презумпцията за липса на съвместен принос от страна на съпруга С. М. в придобиването на имота. Без значение е дали съпрузите са използвали получените от сватбата парични средства и златни накити за закупуването на апартамента, нито дали са им давани пари от бащата на С. в размер на 20 000 паунда по съгласно показанията на свидетеля Г.М.., тъй като не се твърди за трансформация на лични средства или са спестявания от работата им •••••. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.М.. в частта относно цената, на който е придобит имотът, тъй като с приетия за окончателен доклад по делото, поради липса на възражения на страните, обективиран в Определение •••••., съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че апартаментът е закупен за посочената сума от 34 000 лева и по посочения начин на плащане, а именно 20 000 лева са платени по банков път на продавача на ••••• г., а останалите 14 000 лева в срок до ••••• Представени са референции за плащания от ••••• са сума в размер на 9 500 лева и от •••••а сума в размер на 4 500 лева по сметка на продавача. Към датата на окончателното плащане на сумата съпрузите не са били във фактическа раздяла. Вярно е че свидетелите сочат, че през 2021 г. Х. хванала С. с друга жена и от тогава били фактически разделени, но не се пояснява времеви период на тази случка. Отделно от това следва да се посочи, че сумите 9 500 лева и 4 500 лева са платени през няколко дни в един и същ месец ••••••••••., което означава, че преди фактическата раздяла съпрузите разполагали с тези средства. Видно от формулирането на разпоредбата на чл. 21 от СК законодателят не отдава значение на количеството принос на съпруга за придобиване на вещно право върху недвижим имот, за да възникне съпружеска имуществена общност. В закона са налични хипотези, при които обемът на приноса има значение при уреждане на имуществени отношения между съпрузи, например чл. 29, ал. 3 от СК, където изрично е предвидено да се преценява и съизмерва обема на принос на всеки съпруг за придобиване на общото имущество. Липсва такава разпоредба при оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК, поради което следва да се приеме, че за определяне дали вещно право, придобито по време на брака чрез възмездна сделка, се притежава в режим на СИО от съпрузите или в индивидуална собственост от един от тях, е без правно значение дали приносът на съпрузите за придобиване на вещно право върху недвижим имот е равен или някой от съпрузите има поголям принос.С оглед възприетото в цитираната практика на ВКС може да се приеме като извод, че обемът на приноса на всеки съпруг за придобиване на вещно право е без значение. Дори и да се установи минимален принос, съобразно формулировката на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме наличие на принос и като последица- възникване на съпружеска имуществена общност. В тази връзка е Решение № 40 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 265/2025 г., I г. о., ГК. По тези съображения следва да бъде отхвърлен насрещният иск на Х. Е. срещу бившия съпруг С. М. по чл. 21, ал. 4 от СК за липса на съвместен принос в закупуването на делбения апартамент. Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, поради което следа да се допусне делба на закупения по време на брака в режим на СИО, който брак е прекратен с развод съгласно Решение ••••• постановено от ••••• семеен съд гр. И влязло в законна сила на •••••, което решение е признато с Решение ••••• на О.Д., апартамент при равни квоти от по ½ ид.ч. на основание чл. 28 от СК. По разноските за насрещния иск: Право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има само ответникът по насрещния иск, който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2150 евро съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 13.05.2026 г. към него. Предмет на посочения договор е извършване на процесуално представителство пред РС- Кърджали по делото, както и даването на устни и писмени консултации по правния спор предмет на делото. Предмет на делото е делба на посочения недвижим имот, както и приетия за съвместно разглеждане насрещен иск по чл. 21, ал. 4 от СК. Тъй като не е отграничено възнаграждението по двата иска следва да се присъди половината от претендирания хонорара като се съобразят възнагражденита съобразно чл. 7 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа. Така мотивиран, съдът