Решение № 2010 от 7.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2220/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е. А. М., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление № 867246-F861042/12.12.2025 г., издадено от Директор на офис „Витоша“ в ТД на НАП – София, с което на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3227,20 лева за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗДДФЛ. В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че към датата на проверката и преди съставяне на АУАН е подадена коригираща декларация, като не е установена данъчна щета и не е определен допълнителен данък, поради което липсва довършен административнонаказателен състав. Акцентира се, че в случая с действията си административният орган е санкционирал лице, което е упражнило законово признато право на корекция по чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ. На следващо място се сочи, че неправилно е определен периодът на нарушението, тъй като законът изрично допуска корекция до 30.09.2025 г., поради което и от посочената дата не би могъл да тече период на нарушение. Счита се, че неправилно административнонаказващият орган не е анализирал субективната страна на нарушението. Отделно от изложеното се поддържа, че наказващият орган е приложил неправилно закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено с материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на наказателното постановление изцяло. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В дадения ход по същество въззивникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.К., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: На 21.11.2025 г. в ТД на НАП София, офис „Витоша“, бул. „Цар Борис III“ № 215 била извършена проверка от служители на НАП за установяване на факти и обстоятелства, възложена с Резолюция № П- 22221725115809-ОРП- 001/07.11.2025 г. в информационния масив на НАП на подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2023 г. В хода на проверката било установено, че на 01.04.2024 г. била подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 2217И0518160/01.04.2024 г. от жалбоподателя Е. А. М., ЕГН •••••••••• – като данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, за облагаем доход за 2023 г. Декларацията била подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, но в нея не били посочени обстоятелства по чл. 50, ал. 1, т. 5, буква „а“, а именно – не били обявени предоставени парични заеми в Пр. 11 – предоставени/получени парични заеми, част I - непогасена част от предоставени през годината парични заеми в размер на 32271,95 лв. през 2023 г., които жалбоподателят М. би предоставил на дружеството „•••" ЕООД, ЕИК •••. Във връзка с установеното, свидетелят Г. Н. М., заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП, офис „Витоша“, изправила до жалбоподателя по електронен път покана по чл. 103 от ДОПК № ПО- 22221725115809-177-001/21.11.2025 г. за подаване на коригираща декларация и за съставяне на АУАН. Коригираща декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ била подадена по електронен път с ПИК на 21.11.2025 г. с вх. № 2217И0691867/21.11.2025 г. Предвид констатациите от проверката, свидетелят Г. Н. М., заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП, офис „Витоша“, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F861042/26.11.2025 г. срещу Е. А. М., ЕГН •••••••••• за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗДДФЛ. Актът бил съставен в присъствието на въззивника и връчен на същия срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 867246-F861042/12.12.2025 г., издадено от Директор на офис „Витоша“ в ТД на НАП – София, с което на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3227,20 лева за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗДДФЛ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Г. Н. М.. Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право. От показанията на св. Г. Н. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Г. М. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Съобразно нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗДДФЛ нарушенията на цитирания закон се установяват с акт на орган по приходите. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите", с оглед на което свидетелят Г. Н. М., заемаща именно такава длъжност е била компетентна да състави процесния АУАН. От т. 1. 2 б. "г" на заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 80а от ЗДДФЛ и на директорите на офиси при ТД на НАП, а процесното НП е издадено от директора на офис „Витоша“ при ТД на НАП – София. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице. От доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят Е. А. М. не е изпълнил задължението си в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ до 30.04.2024 г. вкл. (вторник – работен ден), да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да декларира непогасената към 31.12.2023 г. част от предоставен на "•••" ЕООД паричен заем, която част надхвърля 10 000 лева, а именно 32271,95 лева, нито е сторил това в срока за чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ до 30.09.2024 г. вкл. (понеделник – работен ден) при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, респективно е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 5 б. "а" от ЗДДФЛ. Нарушението е извършено умишлено с пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че е предоставил на търговско дружество паричен заем, съзнавал е, че дружеството не е извършвало плащания за погасяване на главницата, тоест че към 31.12.2023 г. непогасената част от предоставения заем надхвърля 10000 лева и не е декларирал това обстоятелство в законоустановения срок. Въпреки тези констатации обаче съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на определяне на датата на нарушението от страна на наказващия орган. В конкретния случай и в противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в процесните АУАН и НП изобщо не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението (с оглед посочената в закона крайна дата, на която жалбоподателят е можел да изпълни правомерно и да подаде коригираща декларация – 30.09.2024 г.). В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението чрез бездействие е започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение. Този ден е следвало да бъде посочен в АУАН и в НП като дата на начало на извършване на нарушението. Съгласно приетото от съда това е датата 01.10.2024 г. (вторник – работен ден). Обстоятелството, че последният ден, в който жалбоподателят е могъл законосъобразно да изпълни, е бил присъствен – 30.09.2024 г. (понеделник), обуславя като дата на нарушението деня, следващ посочения краен срок. Ето защо нарушението е следвало да се счита за извършено на 01.10.2024 г. – първия работен ден след изтичането на срока, в който въззивникът е можело законосъобразно да изпълни задължението си, какъвто ден изобщо не е посочен от административнонаказващия орган и в каквато връзка са и възраженията на жалбоподателя. В процесния случай АНО не просто не е посочил конкретната дата, на която счита, че нарушението е извършено, но с оглед избраната формулировка при описание на нарушението е видно, че на жалбоподателя се вменява извършване на нарушението на дата, на която срокът все още не е бил изтекъл. Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на задължението (датата, на която е можело правомерно да се изпълни). Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава трайно противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая, продълженото нарушение е извършено юридически на конкретна дата – датата след изтичането на законовия срок, в който е следвало да се направи промяна в декларираните данни чрез подаване на нова декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят след срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който нарушението е довършено или констатирано. От това, че нарушението е продължено не следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част от административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, липсата на посочване на датата на извършване на нарушението в НП е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение, а посоченият реквизит – „дата на нарушението“ е съществен такъв, респективно следва да бъде изрично посочен, а не да бъде извличан от доказателствата по делото, или пък да е просто „определяем“. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган. Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна /в този смисъл Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм.д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г., Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 12447/2015 г., Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по к. а. н. д. 3327/2021 по описа на АССГ 11- ти касационен състав и други/. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси и доводи, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски, но доколкото последният не претендира такива, то и съдът не дължи произнасяне в този аспект. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът