Решение № 43 от 13.1.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1418/2025 г.

Образувано е по искова молба „ЙЪЛМАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 202978482, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Осогово“ № 4, представлявано от управителя Й.Ф.М. и ,,ПEPCПЕКТИВА. APX“ ЕООД, ЕИК 204593183, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж.к. „Пентагон“, ул. „Джордж Вашингтон“, бл. Секция „Г“, представлявано от управителя Ф.А.О.Х, срещу Н. Г. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••••••••, с която се иска да се приеме за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 от ЗС по отношение на ответника, че правото на строеж, възлизащо на 1/3 ид. част върху ПИ с идентификатор № 77195.736.181 по КККР на гр. Хасково, целият с площ от 449 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 927, квартал 197, парцел V, при съседи: поземлени имоти с №№ 77195.736.136, 77195.736.182, 77195.736.180, 77195.736.179, 77195.736.178, е погасено по давност в полза на „ЙЪЛМАЗ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД и ,,ПЕРСПЕКТИВА.АРХ ЕООД, поради неупражняването му в законоустановения срок. В исковата молба е изложено, че с Решение № 73 от Протокол № И- 7/20.04.1976г. Изпълнителният комитет на Градски народен съвет - Хасково е определил И.В.И. и Т. Г. К. за купувачи на 2/3 ид. части от жилищна сграда, построена върху държавна земя - парцел V в кв.197 по плана на гр. Хасково, ведно с 2/3 ид. части от правото на строеж, собственост на Д. Г. С., находяща се на ••••••••••, а с Решение № 124 от Протокол № И-9/29.06.1976 г. е отстъпил останалата 1/3 ид. част от правото на строеж върху парцел V в кв.197 по плана на гр. Хасково на Г.Д. С., който е дарил на сина си Н. Г. С. същата 1/3 ид. част от правото на строеж върху парцел V в кв.197 по плана на гр. Хасково, съгласно Нот. акт за дарение № 156, том I, дело № 337/1985 г. Сочи се, че през 1998 г. Н. Г. С. е закупил от областния управител на област Хасково 1/3 ид. част от правото на собственост върху парцел V с пл.сн. № 927, кв.197 по плана на гр. Хасково, целият с площ от 422 кв.м., съгласно Договор за продажба на държавна земя по реда на § 27 от ЗС, във връзка с ПМС № 235/1996 г. и ППЗДС от 16.06.1998 г. С Акт за частна общинска собственост № 1563 от 14.01.2002 г. и Акт за частна общинска собственост № 9097 от 24.10.2016г. гореописаният недвижим имот е бил актуван на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС като частна общинска собственост, а впоследствие със Заповед № 934 от 10.07.2017 г. на кмета на Община Хасково е наредено отписване от актовите книги за общинска собственост на 1/3 ид. част от урегулиран поземлен имот V, кв.197, имот с пл.сн. № 927 по кадастралния и регулационен план на р-н „Овчарски“, гр. Хасково, целият с площ от 422 кв.м., одобрен със Заповед № 90/1971 г., с идентификатор 77195.736.181 по КК на гр. Хасково. Изложено е, че възникналата по този начин съсобственост между Община Хасково и Н. Г. С. и съпругата му Д. Х. С.а върху гореописаният недвижим имот е била ликвидирана чрез съдебна делба, в резултат на която имотът бил изнесен на публична продан, а впоследствие с Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Н. К., вписана под № 929 в регистъра на КЧСИ, постановено по изп. дело № 1692/2019г. по описа на същия ЧСИ, влязло в сила на 12.03.2020 г., вписано в вписано в СВ - Хасково на 01.04.2020 г., поземлен имот с идентификатор 77195.736.181 по КККР на гр. Хасково е бил възложен на Н.Д.Б.. Сочи се от ищците, че именно от Н.Д.Б. те са закупили поземлен имот с идентификатор № 77195.736.181 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, целият с площ от 449 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 927, квартал 197, парцел 5, при съседи: поземлени имоти с №№ 77195.736.136, 77195.736.182, 77195.736.180, 77195.736.179, 77195.736.178, за цена от 70 000 лева, съгласно Нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № 23, том I, peг. № 129, дело № 19 от 2021 г., на нотариус Х. К.а, рег. № 081 в НК, с район на действие PC - Хасково, вписан в СВ - Хасково с вх. № 479, дв. вх.р. № 475 от 29.01.2021 г., акт 86, том II, дело 164/2021 г. Твърди се, че след придобиване собствеността върху поземления имот, ищците са подали молба до СГКК - гр. Хасково за издаване на скица на имота, но при получаването й с изненада са установили, че в СГКК - гр. Хасково като носители на право на строеж са отразени други лица, тъй като преди да закупят имота били направили необходимите справки за тежести и наличие на други вещни права върху имота. Сочат, че с издадено Удостоверение от 15.10.2020 г., Кметът на Община Хасково е удостоверил, че за поземлен имот с идентификатор № 77195.736.181 по КККР на гр. Хасково, от 2013г. до издаване на удостоверението, не са постъпвали искания - заявления за издаване и одобряване на строителни книжа, а с издадено Удостоверение вх. № 94 Н- 4073-1/05.08.2020г. е удостоверил, че сградата, която е описана в Протокол № И-7/20.04.1976 г. и Нотариален акт № 156, том I, дело № 337/1985 г., намираща се в имот с идентификатор № 77195.736.181 по кадастралната карта на гр. Хасково, е разрушена. Съответно обстоятелствата, че жилищната сграда е разрушена и като такава не е отразена в действащата кадастрална карта на гр. Хасково и че УПИ V, кв.197 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 90/1971г. е идентичен с имот с идентификатор 77195.736.181 по кадастралната карта на гр. Хасково са удостоверени от кмета на община Хасково с издадено от него Удостоверение на вх. № 94Н-1418-2/30.10.2013 г. Твърди се от ищците, че жилищната сграда, която е била построена в УПИ V, кв.197 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 90/1971 г., който е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 77195.736.181 по КК на гр. Хасково, е била разрушена още към края на 80-те години, поради което същата не е заснета и отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК. Поддържат, че от този момент, в който сградата е престанала да има посочените в § 5, т.46 от ДР на ЗУТ характеристики, тя е престанала да бъде годен обект на правото на собственост и за носителите на правото на строеж е възникнало правото да я възстановят в първоначалния й вид, съгласно чл.66, ал.2 от ЗС, но давностният срок за ответника да възстанови сградата в първоначалния й вид, съгласно чл.66, ал.2 от ЗС е бил изтекъл и към сключването на Договора за продажба на държавна земя по реда на § 27 от ЗС, във връзка с ПМС № 235/1996 г. и ППЗДС от 16.06.1998 г. Сочат, че повече от 35 години ответникът не се е снабдил с необходимата строителна документация и не е предприел строителство за възстановяване на жилищната сграда в първоначалния й вид, поради което правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 77195.736.181 по КККР на гр. Хасково е погасено по давност в полза на собствениците на терена, като погасителната давност е започнала да тече от 01.01.1990 г. - датата на разрушаване на сградата и до датата на завеждане на исковата молба са изминали повече от тридесет и пет години, а от влизане в сила на Постановлението за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Н. К., вписано в СВ - Хасково на 01.04.2020 г., с вх. peг. № 1519, Акт № 125, том № 5, - 12.03.2020 г., до завеждане на исковата молба, са изминали повече от пет години. Изложено е, че считайки, че правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 77195.736.181 по КККР на гр. Хасково е погасено по давност, ищците са подали молба до СГКК - гр. Хасково за заличаване на наследниците на горепосочените лица, като носители на право на строеж върху имота им, но с Уведомление с изх. № 24-8457-24.03.2021 г. СГКК - гр. Хасково ги е уведомила, че са подадени възражения против исканото заличаване, в които са посочени, че наследниците на И.В.И. и наследниците на Т. Г. К. са носители на идеални части от правото на строеж върху имота. В тази връзка се посочва, че с Решение № 640 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 149/2022 г. по описа на PC – Хасково, съдът е приел за установено по отношение на ищците, че притежаваното от С. Т. М., П. Т.ов К. и Х. П. К.а право на строеж, възлизащо общо на 6/9 ид. части за построяване на сграда в поземлен имот с идентификатор 77195.736.181 по КККР на гр. Хасково, е погасено по давност в полза на собствениците на терена. Това решение е било потвърдено с Решение № 163 от 14.06.2023 г. по в. гр. д. № 268/2023 г. по описа на ОС - Хасково и Определение № 2837 от 10.06.2024 г. по гр. д. № 5430/2023 г. по описа на ВКС. Отбелязва се, че с оглед горните обстоятелства и изтеклия давностен срок за реализиране правото на строеж на ответника върху притежавания от тях ПИ, за ищците е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който признава, че не е упражнявал процесното право на строеж и то е погасено по давност. Счита обаче, че същото е прекратено и на друго основание – поради сливане на собственика на поземления имот и суперфициаря в едно лице, след закупуването на 1/3 от парцела от ответника и съпругата му. От изложеното в исковата молба ставало ясно, че действията на ответника са били такива, че той никога не е имал намерение да упражнява правото си на строеж и не го е упражнил. Счита, че за ищците липсва правен интерес от водене на настоящото производство, поради прекратяване на правото на строеж преди изтичане срокът на погасяването му поради неупражняване на правото. Сочи, че името му не фигурира нито в издадената от ОССГ скица, нито в представеното съдебно решение. Освен това излага, че никога и по никакъв повод не е претендирал въпросното право на строеж, защото счита, че то не съществува. Моли съдът да прекрати делото поради недопустимост на иска и да му присъди разноски по делото на основание чл.78, ал. 4 от ГПК, а в условията на евентуалност и в случай че съдът намери иска за основателен, моли съдът да не възлага разноските в негова тежест, защото той не е станал причина за завеждане на делото. В съдебно заседание по делото, с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищеца, чрез пълномощника му по чл. 237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание. Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право. Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК - в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната практика - "Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим." - в този смисъл и Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С отговора на исковата молба, както и в първото по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на това признание на иска. С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание на иска - заявеният в настоящето производство установителен иск е допустим и основателен. Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната - ответниците, може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция за основателни като доказана. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се следват на ищеца, но с оглед изричното изявление на същия, че такива не се претендират, то и не следва да бъдат присъждани. Мотивиран от гореизложеното, съдът