Решение № 3869 от 8.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11928/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. Е. срещу „Грийнлайф Изток“ ЕООД иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. Чл.365 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 165100 евро представляваща неплатено задължение по споразумение от 05.08.2025г. за прекратяване по взаимно съгласие на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство на недвижми имот – Апартамент №•••••••• и паркомясто 2,11 находящи се в комплекс „••••••••“ гр. София от 29.10.2024г. ищцата посочва, че между страните е сключен горепосоченият предварителен договор за покупко-продажба на недвижми мити, като уговорката между страните е била ищцата да заплати 318 000 евро, като в изпълнение на сключения договор ищцата превела на ответното дружество сума в размер на 165 100 евро. С порцесното споразумение е постигвато съгласие между страните сключеният предравителен договор да бъде прекратен, а ответникът да възстанови заплатената до момента сума в размер на 165100 евро. в срок до 30.09.2025г. Посочва, че сумата не е заплатена в указания срок, с което се обосновава и правният интерес на ищцата от предявяване на настоящи я иск., като се претендира и лихва за забава в размер на 1312,68 евро за периода от 30.09.2025г. до 25.10.2025г.., както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се дава становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключено процесното споразумение, в което е уговорено, че след изплащане на сумата от 165100 евро в срок до 30.09.2025г. сключеният предварителен дговоро ще бъде прекратен. Не оспорва, че сумата в размер на 165 100 евро не е платена, поради което счита, че предварителният договор не е прекратен и заплатените суми не подлежат на връщане. Оспорена е и дължимостта на претендираната лихва за забава. На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД, като искът се счита предявен за сумата от 1147,03 евро за периода от 01.10.2025г. до 21.10.2025г. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: На 29.10.2024 г. е подписан Предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот и строителство на недвижим имот — Апартамент № 18, етаж 7, секция 1 и паркомясто 2.11, находящ се в комплекс „••••••••”, гр. София по силата на който ответникът се е задължил да построи и да прехвърли на ищцата правото на собственост над следните недвижими имоти: 1) АПАРТАМЕНТ № 18 (осемнадесет), находящ се в секция 1 (едно) на сградата, на седми етаж, кота +18.65 (плюс осемнадесет цяло шестдесет и пет стотни) метра, със застроена площ 94.01 (деветдесет и четири цяло и една стотни) квадратни метра, състоящ се от: входно преддверие, склад, коридор, две спални, две бани, дневна с кухненски бокс и тераса, при съседи: апартамент № 19, коридор, апартамент № 17 и от две страни двор, заедно с 0.911% (нула цяло деветстотин и единадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на секцията и 0.291% (нула цяло двеста деветдесет и една хилядни върху сто) идеални части от общите части на Сградата, равняващи се общо на 17.20 (седемнадесет цяло и двадесет стотни) квадратни метра, или обща площ 111.21 (сто и единадесет цяло двадесет и една стотна) квадратни метра, заедно с 0.289 % (нула цяло двеста осемдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена Сградата, равняващи се на 11.22 (единадесет цяло двадесет и две стотни) квадратни метра; и 2) ПАРКОМЯСТО 2.11 (две точка единадесет), с площ 12,60 (дванадесет цяло и шестдесет стотни) квадратни метра, при съседи: асансьор, коридор, гараж № 2.07 двоен, подземна улица и калкан, заедно с 30,369 % (тридесет цяло триста шестдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от маневрена зона за паркинг № 2 (две) и от описаните по - горе прилежащи на паркинг № 2 (две) идеални части от общите части на Сградата и идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху което е построена Сградата. Дължимата цена по договора е в размер на 318 000 евро, а дружеството ответник е трябвало да построи със собствени средства и сили и да прехвърли на доверителката ми собствеността върху гореописаните имоти в срок до 31.07.2026 г., като заплатената сума от ищцата е в размер на 165 100 евро. На 05.08.2025 г. между страните в производството е сключено между страните е подписано споразумение, съгласно което се от датата на плащане на дължимата по споразумението парична сума се прекратява действието на предварителния договор, като за целта ответникът в настоящото производство се е задължил да възстанови внесените от ищцата суми в размер на 165 100 евро в срок до 30.09.2025 г. За безспорно и ненуждаещо се от доказване са обявени обстоятелствата, че между страните е сключено споразумение от 05.08.2025г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: В случая исковата претенция се основава на сключеното на 05.08.2025 г. споразумение. По делото не е спорно, че споразумението е подписано от страните, поради което съдът приема, че те са обрвързани от него. В посоченото споразумение страните в производството са приели за безспорно в отношенията им, че ответното дружество е поело задължение да възстанови на ищцата пълния размер от заплатените суми, както и да уреди отношенията между тях във връзка с Предварителния договор заплащайки сума в размер на 165100 евро. В срок до 30.09.2025г. Доколкото е уговорен падеж на задължението, съдът приема, че същото е изискуемо. При определяне на неговия размер следва да се съобразят постигнатите между страните по споразумението взаимни уговорки. В случая страните са се съгласили, че задължението на ответника към ищеца възлиза на 165100 евро. Тази уговорка е валидно постигната, в рамките на договорната свобода, като в случая тази сума не е обвързана единствено от размера на заплатените от ищцата суми, а касае цялостното уреждане на отношенията им. Според чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Със спогодбата могат да се създадат, изменят или погасят правоотношения, които не са били предмет на спора. Процесното споразумение от 05.08.2025 г. следва да се квалифицира като спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните са уредили помежду си съществуващ спор във връзка с неизпълнение на предварителен договор за продажба и строителство. Със спогодбата страните са установили размера и основанието на задълженията, дължими от ответника, както и са договорили - връщане на внесените от ищеца суми. Следва да се посочи, че с процесното споразумение, макар и да не е изрично посочено, страните прекратяват съществуващия между тях предварителен договор и уговарят връщане на посочената в споразумението сума. Възражението на ответника, че предварителния договор не е прекратен, тъй като не е извършено плащане по споразумението от негова страна е неоснователно, доколкото съдът счита, че не следва ответникът да извлича благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че точно е изпълнил задължението си, произтичащо от споразумението от 05.08.2025 г. В хода на производството същият не е ангажирал доказателства, а и не твърди да е платил на ищеца уговорената сума в размер на 165100 евро. Ето защо съдът приема, че не е извършил такова плащане. С оглед на това предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи. По отношение на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД. Ищецът е уточнил, че претендира лихва за забава в размер на 1312,68 евро за периода от 01.10.2025г. до 21.10.2025г. С оглед уговорения падеж, и предвид направеното уточение основателна се явява претенцията за лихва за перидоа от 01.10.2025г. до 21.10.2025г. изчислен по реда на чл.162 ГК с електронен калкулатор възлиза на 1147,03 евро като до пълния предявен размер от 1312,68 евро искът се явява неоснователен. По разноските по производството: Ищецът претендира разноски в размер на 9900 лева адвокатско възнаграждение и 13019 лева държавна такса. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 22896,19 лв. - сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Настоящият съд следва да отбележи, че съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. С Решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г. е определена дата на въвеждане на еврото 01.01.2026 г. В диспозитива на съдебния акт всички суми следва да са посочени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите в лева се преизчисляват към евро при курс 1.95583 лева за 1 евро при правилата за закръгляне към най-близкия цент съгласно Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. Воден от гореизложеното, съдът