Решение № 1639 от 12.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7851/2023 г.

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20078255/07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 29599/2018 г. по описа на СРС, 44 състав, е отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. А. Ц., Д. К. Ц. и Д. К. Ц., не дължат да заплатят на „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), сумата от 4584,43 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. ••••, съгласно извършена корекция по издадена фактура № 0240398132/23.04.2018г., за периода от 19.01.2018 г. до 18.04.2018 г., въз основа на констативен протокол № 3022148/18.04.2018 г.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищците М. А. Ц., Д. К. Ц. и Д. К. Ц. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат, че съдът неправилно е приел наличие на материалноправните предпоставки за извършване на корекция на сметка за електрическа енергия. Според жалбоподателя към процесния период 19.01.2018 г. – 18.04.2018 г. липсвала действаща нормативна уредба, уреждаща реда и условията за установяване на неизмерена или неточно измерена електроенергия, тъй като с решение на ВАС са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по проверка и установяване на такива случаи, като са останали действащи единствено нормите относно методиката за изчисляване. Поради това не е съществувала законова процедура за извършване на корекционна проверка, която да бъде заместена чрез общите условия на дружеството, поради което извършената корекция е незаконосъобразна. Навежда се и довод, че общите условия на доставчика не съдържат предвидения в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ ред за уведомяване на клиента при корекция на сметка, а предвиждат единствено уведомяване след извършването , което не гарантира защита на потребителя. Освен това се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията относно недължимостта на начислените с фактурата такси „задължение към обществото“, „пренос“ и „достъп до мрежата“, тъй като процесното количество електроенергия не е реално отчетено или доставено, а е изчислено по формула. Поради изложеното въззивникът счита, че липсва законово основание за начисляване на процесната сума.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като са били налице всички законови предпоставки за извършване на процесната едностранна корекция на сметката. Изтъква се, че от събраните писмени, гласни и експертни доказателства е установено нерегламентирано въздействие върху схемата на свързване на измервателната система, довело до непълно отчитане на доставената електроенергия, поради което дружеството е имало право да извърши корекция по реда на чл. 48 ПИКЕЕ. Поддържа се, че проверката е извършена при спазване на приложимата процедура, констативният протокол е съставен в присъствието на независими свидетели и служител на МВР, поради което има доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, а извършеното преизчисление е математически правилно и съобразено с методиката по ПИКЕЕ. Въззиваемата страна сочи още, че при този вид корекция не е необходимо да се доказват нито реално потребеното количество електроенергия, нито вина на потребителя, тъй като законът предвижда обективна отговорност и заместващ способ за изчисление при установено неточно или непълно измерване. Оспорват се и доводите за липса на ред за уведомяване, като се поддържа, че такъв е предвиден в Общите условия и във всеки случай потребителят е бил надлежно уведомен за проверката, констативния протокол и издадената фактура. Излага се също, че към датата на проверката ПИКЕЕ са били действащо право и последващата им отмяна не засяга вече възникналите правоотношения. По отношение на начислените такси „задължение към обществото“, „пренос“ и „достъп“ се твърди, че същите се дължат на самостоятелно нормативно основание и правилно са включени в корекционната фактура.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че М. А. Ц., Д. К. Ц. и Д. К. Ц., не дължат да заплатят на „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), сумата от 4584,43 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. ••••, съгласно извършена корекция по издадена фактура № 0240398132/23.04.2018г., за периода от 19.01.2018 г. до 18.04.2018 г., въз основа на констативен протокол № 3022148/18.04.2018 г.

За да бъде основателна претенцията ответникът следва да докаже:

1. Наличие на основание за извършено преизчисление на сметки за електроенергия;

2. Преизчислението е направено съгласно нормативно установена методика;

3. Налице е конкретен факт – нерегламентиран достъп или вмешателство в електромера

(например промяна в електрическата схема);

4. Този факт е довел до неправилно отчитане на реално потребената електроенергия;

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по силата на посочената правна норма същите стават част от мотивите на въззивното решение. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата: кои законови норми са приложими при установените с констативния протокол факти, дали ответникът съгласно действащото към момента на извършване на техническата проверка на процесното СТИ разполага с право да извършва корекция на сметка за ел. енергия по правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, дали правилно е проведена процедурата по извършване на такъв вид корекция на сметки.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на приетите по делото доказателства, които за пълнота на изложението следва да бъдат изложени накратко:

К.А. Ц., починал на 6.05.2006 г., е бил потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. ••••, придобит по договор за покупко-продажба от 17.01.2000 г. заедно със съпругата му М. А. Ц. в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно удостоверение за наследници след смъртта си К.А. Ц. е оставил за свои наследници по закон М. А. Ц. – съпруга, Д. К. Ц. – син, и Д. К. Ц. – дъщеря, като по силата на наследственото правоприемство правото на собственост върху електроснабдения имот е преминало в патримониума им при квоти 4/6 ид.ч. за М. А. Ц. и по 1/6 ид.ч. за Д. К. Ц. и Д. К. Ц..

На наследодателя на ищците е начислена сума в размер на 4584,43 лв. от ответника по фактура № 0240398132/23.04.2018 г., представляваща преизчислена стойност на потребена електрическа енергия за периода от 19.01.2018 г. до 18.04.2018 г.

Съгласно констативен протокол № 3022148/18.04.2018 г., съставен от служители на отдел „Нетехнически загуби“ при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, при извършена проверка на електромер с фабричен № 40038868, при която е установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото, пломбата на капачката на клемния блок е манипулирана, левите винтове на деривационните пластини на фаза „S“ и „Т“ са разхлабени и липсва връзка между токова и напреженова бобина, поради което е налице промяна в схемата на свързване на измервателната система. С еталонен уред ЕМСИСТ с фабричен № 0200410 и свидетелство за калибриране Е- 381/19.07.2016 г. е измерена грешка от минус 80,17 % спрямо действително консумираната електрическа енергия, като е отразено и че схемата на свързване е възстановена. Протоколът е подписан от съставителите, от двама свидетели – представители на Федерация на потребителите, както и от служител на полицията, на когото констатациите са били демонстрирани, докато потребителят не е подписал, тъй като е бил търсен на адреса, но не е намерен.

Въз основа на тази проверка е изготвено предложение за корекция на сметка за периода от 19.01.2018 г. до 18.04.2018 г. с доначисляване на 24973 kWh електрическа енергия, като до потребителя са изпратени писма с приложен препис от констативния протокол и данни за начислената сума, които са върнати като непотърсени.

На първо място, няма спор в съдебната практика, че правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както при старата, така и при сега действащата редакция на ЗЕ.

По делото е прието и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, според което установените нарушения съставляват промяна в схемата на свързване, водеща до частично измерване на потребената електроенергия, а преизчислението е извършено правилно по методиката на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ за период от 90 дни и по одобрените от ДКЕВР цени, като изчисленията са математически верни и в рамките на този период не са извършвани други проверки на средството за търговско измерване.

От разпита на свидетелите П.И.П. и В.Н.К. се установява, че същите си спомнят извършената проверка, че протоколът е подписан от всички посочени в него лица, включително от полицейски служител, и че на място са констатирани описаните нарушения, измерена е грешката с еталонен уред и е възстановена схемата на свързване, като потребителят е бил предварително потърсен на адреса, но не е бил намерен.

Ищецът има качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на пар. 41а от ДР на ЗЕ, доколкото е лице, снабдено от електроразпределителната мрежа. Не се спори, а е и общоизвестен фактът, че ответното дружество е оператор на електроразпределителна мрежа на територията, на която се намира процесният електроснабден имот, поради което и между страните е налице облигационно правоотношение по договор за използване на електрорапределителната мрежа, като съобразно ОУ на ответника цената за достъпа до мрежата се заплаща на крайния снабдител.

С оглед изложеното в свидетелските показания, които са детайлни, непротиворечиви и логични, не са оспорени и от ищците, въззивният съд намира за доказано обстоятелството, че е спазена процедурата за извършване на корекция на сметката за потребена електроенергия. Свидетелските показания се потвърждават и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, а и същото не е оспорено от страните. С оглед изложеното въззивният съд намира, че не се установи дори едно доказателство, от което да има индиция за невярност на констатираните в протоколите обстоятелства, поради което следва да се приеме за установено нарушението в схемата на свързване.

Корекцията е извършена в рамките на максимално предвидения период от три месеца, доколкото липсват данни за извършена през този период предходна проверка на средството за търговско измерване. Съгласно изводите на вещите лица незаплатената стойност на потребена енергия за процесния период е изчислена правилно, както и съобразно действащите утвърдени от КЕВР цени за битови потребители.

Електромерите не са изпращани на проверка в БИМ, доколкото в случая е налице промяна в схемата на свързване, а не манипулация вътре в някой от двата електромера, поради което и този довод в жалбата е неоснователен.

По решаващият спорен въпрос – дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката /в сила от 17.7.2012 г./ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г./ - отговор е даден в постоянната и непротиворечива практика на ВКС.

В решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на ВКС, 3 ГО се приема, следното: „Съгласно решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени с решение на ВАС, обнародвано в ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. В този смисъл са и решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г.о. и решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г.о., според които при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.“

В решение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 2004/2021 г. на ВКС, 4 ГО и решение № 60196/05.10.2021 г. по гр. д. № 286 / 2021 г. на ВКС, 4 ГО се приема, че: „При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата. Отговорът обобщава практиката на ВКС по този въпрос (решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г., I-во ГО, решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III-то ГО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г. III-то ГО, решение № 160/31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., IV-то ГО, решение № 35/16.02.2021 г. по гр.д. № 1898/2020 г. IV-то ГО и много други), поради което не се нуждае от допълнителни мотиви.“

Предвид изложеното неоснователен е доводът на жалбоподателите за липса на процедура по установяване на обстоятелствата по чл. 48 и сл. ПИКЕЕ. Следва да се отбележи, че това задължение за уведомяване не е предвидено с цел потребителят да участва в процедурата по извършване на корекция, освен предвиденото участие при съставяне на КП. Целта на разпоредбата е потребителят да бъде уведомен за наличието на такова задължение, респ. да може да го оспори, включително и по съдебен ред. В случая спазването на тази процедура води до възникване за потребителя на нормативно определеното му задължение да заплати цената на използвана, но неотчетена електрическа енергия, доколкото това задължение се установява по съдебен ред, а единствено би могло да доведе до освобождаване от забава в плащането му. Освен това според Решение № 124 от 18.06.2019 г по гр. д. № 2991/18 г на ВКС, III ГО съдът не може да се позовава на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърли иск за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Извънсъдебната процедура по корекция на сметки предвидена в ОУ е само предварителна процедура.

На следващо място, разпоредбите на ПИКЕЕ не изискват доказването на виновно поведение от ищеца като предпоставка за извършването на едностранна корекция от ответника – така и решение № 60176/26.10.2021 г. по гр. д. № 3865/2020 г. на ВКС, 4 ГО, постановено след частичната отмяна на ПИКЕЕ, според което отговорът на този въпрос „… следва да бъде съобразен с практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав /решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т.о., и решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т.о./, в която е възприето становището, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на доставчика, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.“

Въззивният съд намира, че в настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия. Същите са издадени от председателя на КЕВР в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Корекцията е извършена в рамките на максимално предвидения период от три месеца, доколкото липсват данни за извършена през този период предходна проверка на средството за търговско измерване. Съгласно изводите на вещите лица незаплатената стойност на потребена енергия за процесния период е изчислена правилно, както и съобразно действащите утвърдени от КЕВР цени за битови потребители. Последващото начисляване на стойност на потребена електрическа енергия представлява реализиране на гражданската отговорност на потребителя на електрическа енергия в изрично предвидени от закона хипотези. Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция е извършена на законово основание.

С оглед изложеното оплакване на въззивниците в тази насока следва да се отбележи, че начислената допълнителна ел. енергия е законосъобразно изчислена и включването в нея на „задължения към обществото“ и такси за „пренос“ и „достъп“ не противоречи на чл. 51 ПИКЕЕ (отм.). Дори първоначално да има такова противоречие, новата норма на чл. 35а ЗЕ във вр. чл. 35 ЗЕ, чл. 30а от Наредба № 1 от 14.03.2017 г за регулиране цените на електрическата енергия, следва да се приложи с оглед целта на закона и да дерогира ПИКЕЕ, който е подзаконов нормативен акт. Доколкото става въпрос не за договорно обезщетение, а за доначисляване на неотчетена ел. енергия, в цената й трябва да се включат всички компоненти и такси, които биха се дължали при доставка на действително отчетена ел. енергия.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд - потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемият. Същият претендира разноските за настоящата инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 102,26 евро в тежест на въззивниците с оглед липсата на правна и фактическа сложност на производството.

С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ). Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

Воден от гореизложеното, съдът