Решение № 225 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 3264/2024 г.

Предявени са първоначални искове по чл.59, ал.11 от СК (обн. ДВ, бр. 115 от 30.12.•••• г., в сила от 30.12.•••• г.) за разширяване режима на лични контакти на бащата с детето, поради изменение на обстоятелствата и по чл.127а от СК за заместване на съгласието на майката за издаване на паспорт на детето и пътуване извън пределите на Република България, както и насрещно искане от майката за ограничаване на първоначално определения режим на контакти на бащата с детето с основание чл.59, ал.11 от СК. Производството е образувано по искова молба от Ц. С. Т. с ЕГН •••••••••• с адрес гр.Ш, ул. •••, чрез адв. С. И. със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № 68, вх.2, ап.20 срещу Б. М. Б. с ЕГН •••••••••• с адрес гр.Ш, бул.“••••••••••“ № 19, вх.3, ет.3, ап.56. В исковата молба се сочи, че страните живели на семейни начала и имали едно дете – СЦТ.а. С Решение по гр. д. № ••••/••••г. на ШРС било одобрено постигнатото между тях споразумение за родителски права, лични контакти и издръжка на детето. Оттогава досега изминали повече от 5 години, като между бащата и детето имало изградена емоционална връзка и ищецът имал желание да вижда детето си за повече време, с което майката не била съгласна. Отделно от това имал желание да пътува с детето в чужбина, но не получавал съгласие за това от майката. Това обосновавало правния му интерес от образуване на настоящото производство. В заключение се иска да бъде изменен режима на контакти, определен по гр.д. № ••••/••••г. на ШРС, като бъде определен нов разширен режим, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за дните вторник и четвъртък, след учебните занятия на детето до 20.00 часа, без преспиване или други делнични дни, след предварителна уговорка между родителите; всяка първа, трета и пета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и сряда след учебните занятия на детето до 20.00 часа, без преспиване или други делнични дни, след предварителна уговорка между родителите; 30 дни през лятото разделени на по 15 дни за месеците от 15 юни до 12 септември, с преспиване, с предварително разбиране на родителите за точните дати; първата половина от зимната и втората от пролетната ваканция на детето; през нечетните години – първите два дена от Коледните празници от 10.00 ч. на 24 декември до 17.00 часа на 25 декември, с преспиване; на Великден – от Разпети петък от 10.00 ч. до 17.00 ч. в събота; на рождения ден на детето – ••••• – два часа преди обяд (10.00ч.-12.00ч.) или след обяд (17.00 ч. – 19.00 ч.) по уговорка между родителите; през четните години – на Коледните празници от 17.00 ч. на 25 декември до 17.00 часа на 26 декември, с преспиване; на Великден – от 17.00 часа в събота до 10.00 ч. в понеделник; на Новогодишните празници – от 10.00 ч. на 31 декември до 17.00 ч. на 01 януари; на рождения ден на детето – ••••• – два часа преди обяд (10.00ч.- 12.00ч.) или след обяд (17.00 ч. – 19.00 ч.) по уговорка между родителите. При осъществяване на режима бащата следва да взема и връща детето от адреса на майката в гр.Ш. Иска се да бъде постановено и решение, заместващо съгласието на майката детето да напуска България, като пътува извън пределите на Република България до Република Турция, ФРГ, Нидерландия, Белгия и всички съседни страни, както и страните на Европейския съюз, придружавано от бащата, за период от 25 март до 15 април и от 15 юни до 12 септември, както и от 20 до 30 декември за следващите 5 години (••••г.-2030г.), както и да му бъдат издадени документи за пътуването – задграничен паспорт. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били връчени на ответницата, като в писмения отговор се оспорва, че между бащата и детето е създадена емоционална връзка, като поведението на бащата било властническо, дори на моменти агресивно, като липсва съобразяване с нуждите на детето. Оспорват се часовете на връщане на детето, тъй като не би могло да се подготви за училище, а бащата не се интересувал от учебния процес. Предложеният режим през седмицата съвпадал със заниманията на детето по класически балет и характерни танци, провеждани в училището в дните вторник и четвъртък. Детето след училище посещавало занималня, която приключвала късния следобед. Отделно от това детето имало и извънкласни занимания по балет в понеделник и сряда. Посочва се, че бащата не е посещавал родителски срещи или консултации с учители, нито е водел С на културно събитие. Бащата не спазвал определения към момента режим на контакти, като връщал детето много по-късно от определените часове, понякога дори и в 22 часа. Не бил загрижен за С, като веднъж я върнал ухапана от кърлеж, а втори път била ударена в слепоочието с вратата на автомобила му. Имало прояви и на физическо насилие над детето от негова страна, като се цитират конкретни дати - ••/••/••••г. и ••/••/••••г. с подробно описание на актовете. Имал и рисково поведение, тъй като шофирал с висока скорост и не превозвал детето в детско столче. Според детето бащата имал пистолет в шкафчето си, който детето видяло. При престоя при бащата детето било в компания на негови приятели, които употребявали алкохол и цигари. Режима на контакти се изпълнявал в дома на неговата приятелка, където условията не били подходящи. Посочва се, че имало образувано дело по ЗЗДН, приключило с отхвърляне на молбата на ответницата. Оспорва се и претенцията по чл.127а от СК, като във връзка с това майката попълнила и представила пред Главна Дирекция „Гранична полиция“ нотариално заверена декларация, забраняваща напускането на детето извън България. Твърди се, че ако детето напусне България, то няма да има връзка с майка си и не може да разчита на нейната помощ. Депозира се насрещна искова молба, с която се предявяват искове по чл.59, ал.11 от СК, по чл.150 от СК, както и иск по чл.127б от СК. С Определение № •••/••/••/••••г. съдът е отделил исковете по чл.127б от СК и по чл.150 от СК в отделни производства, като в настоящото е приет за съвместно разглеждане иска по чл.59, ал.11 от СК, с който се иска изменение на режима на контакти на бащата с детето, чрез ограничаването му, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота; 10 дни през лятото от 10.00 ч. на 01 август до 18.00 ч. на 10 август; четните години през време на Коледните празници - от 10.00 ч. на 24 декември до 17.00 часа на 26 декември, с преспиване; нечетните години през време на Новогодишните празници - от 10.00 ч. на 30 декември до 17.00 часа на 01 януари, с преспиване; през време на Великденските празници – от 10.00 часа на втория ден на Великден (неделя) до 17.00 часа в понеделник, с преспиване. Направени са доказателствени искания, съвпадащи с тези посочени в писмения отговор. Препис от насрещната искова молба е връчен надлежно на ответника по насрещните искове, като в писмения отговор се сочи, че искането за ограничаване режима на контакти е неоснователно и се оспорват изложените твърдения за физическо насилие и безотговорно поведение на бащата. През време на срещите си с детето бащата го е водил на различни места и е обогатявал общата му култура. Оспорва се, че редовно е закъснявал при връщането на детето, а когато се налагало да закъснее с минути е предупреждавал майката по телефона. Ответникът не смята, че детето изпитва страх от него. По отношение на пистолета твърди, че е притежаван законно газов пистолет, който не съхранява в къщи, а на пчеларската си база, където детето рядко ходи. Твърди, че майката настройва детето срещу него и минава време докато детето се отпусне в негово присъствие. В заключение се моли насрещните претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание ищецът по първоначалната искова молба (ПИМ) и ответник по насрещната искова молба (НИМ) се явява лично, заедно с адв. С. И., като се поддържат предявените искове и се моли за уважаването им. Направеното искане за постановяване на привременни мерки в производството е оставено без разглеждане от съда, като недопустимо. В представените по делото писмени бележки се аргументира подробно основателността на исковете. Претендират се разноски. В съдебно заседание ответницата по ПИМ и ищца по НИМ се явява лично, заедно с адв. В. К. от ШАК, заменена в последното съдебно заседание от адв. Ц К от ШАК. Поддържа се насрещната искова молба и се оспорва първоначалната такава. В депозирананата в срок писмена защита се излагат обстойни доводи за липсата на основания за изменение на режима, чрез увеличаване на контактите на бащата с детето, като се иска уважаването като изцяло основателен на насрещния иск, с който се иска ограничаване на първоначално определения режим. ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не се оспорва, че страните живели на съпружески начала за период от около три години, като в началото на 2018г. се разделили окончателно. От съвместното им съжителство имали родено едно дете – дъщеря СЦТ.а, родена на ••/••/••••г. С Решение № ••• от ••/••/••••г. по гр.д. № ••••/••••г. на ШРС, влязло в законна сила на ••/••/••••г. било одобрено споразумение между страните, с което родителските права над детето се предоставяли на майката и се определяло местоживеенето на детето на адреса на майката - гр.Ш, бул.“••••••••••“ № 19, вх.3, ет.3, ап.56. На бащата бил определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване; 10 дни през лятото, с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск; 10 дни през зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск; всички почивни дни на Новогодишните празници; половината почивни дни от Великденските празници, като при осъществява на режима бащата вземал и връщал детето от адреса му на местоживеене. Бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето, като служебно известно е на съда ( предвид, че е бил съдия-докладчик по делото), че в последствие издръжката е увеличена от 127.83 евро (250 лева) на 204.52 евро (400 лева) с Решение № ••• от ••/••/••••г. по гр.д. № •••/••••г. на ШРС, отменено над обжалваната част с Решение № ••• от ••/••/••••г. по в.гр.д. № 545/••••г. на ШОС. Малолетното дете към момента е на почти 10 навършени години, като видно от Удостоверение изх. № ••••• от ••/••/••••г. е ученичка в трети клас в Средно училище „••••••••••••“ – Ш. С посещава занималня към училището, която по програма започва в 13.00 часа (със свободно време и обяд) и завършва в 18.10 часа със занимания по интереси. С има и редовни извънкласни занимания, като от Служебна бележка от ••/••/••••г. от Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов“ Ш е видно, че посещава школа по класически балет в понеделник от 17.45 ч. до 19.15 ч. и сряда от 18.00 ч. до 19.30 ч., а от Служебна бележка от СУ “••••••••••••“ – Ш се установява, че участва в група по „Класически балет и характерни танци“ всеки вторник и четвъртък от 16.35 ч. до 17.55 ч. В приетия по делото социален доклад изх. № •••••••••••• от ••/••/••••г. (лист 130 от делото), изготвен на база проведени социални анкети с детето и неговите родители, се сочи, че С се справя отлично в училище, като няма данни за специфики в режима по отглеждането й, както и за здравословни проблеми. Детето се отглежда от майката с помощта на нейната баба по майчина линия, която се включва активно. С общува и с разширения кръг на баща си, като посещава роднините си в с. В, гостувайки с удоволствие на своята прабаба, с която има силна връзка. Майката на детето работи като учител в същото училище, в което С учи, като преподава в часовете по „••••••••••“ и „•••••••••••••••••••“ на учениците от V - X – ти клас, а бащата е регистриран земеделски производител и се занимава с пчеларство. В доклада е отразено наблюдавана силна емоционална връзка на детето с неговата майка. Бащата посочва, че когато С е при него се нуждае от време да се отпусне и да бъде спокойна. По данни на майката бащата не спазвал установения режим на контакти, като вземал и връщал детето, когато му е удобно, а в последните 5 години изобщо не вземал детето през зимата за периода от 10 дни. За закъснения при връщането на детето от бащата майката подавала сигнали на тел. „112“, както и в полицията. Към доклада са приложени писмените възражения на майката по отношение на изложените в доклада факти, че не са установени актове на упражнено насилие от страна на бащата над детето, както и че констатирания от социалните работници родителски конфликт не съществува, както и по отношение на други констатации в него. По делото са представени доклади, изготвени от специалисти от Комплекса за социални услуги за деца и семейства – Ш по повод предоставяна социална услуга „Информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация“ на детето и родителите (лист.176 и сл. от делото). В доклада по отношение на детето е отразено, че в сесиите с него споделя, че най-хубавите моменти са с майка му, като иска промяна в баща си – да й подарява подаръци, да й обръща внимание от първия път, когато му говори, да прекарва повече активно време с нея, да й осигурява закуска, без тя да му казва. Същевременно разказва как през месец февруари е донесъл лакомства на нея и на децата на съжителката си. Като любимо място, където бащата я води посочва дома на прабаба си. Според нея майка й се притеснява когато е с баща си да не се удари и да не падне, а при баща си не улавяла притеснения за себе си. Детето не споделяло конкретни страхове във връзка с образа на бащата. Съдът е приел изготвения доклад по делото, като счита, че оспорванията на страната срещу констатациите в него са във връзка с твърдения на майката, които следва да се докажат по делото, с оглед разпределената доказателствена тежест. В писмо от Агенция социално подпомагане Вх.№ ••••••/••/••/••••г. (лист 255 от делото) е посочено, че Дирекция „Социално подпомагане“ – Ш работи по случая с детето, като основен риск за детето са изведени родителските конфликти между майката и бащата. Във връзка с депозирано заявлението през месец декември ••••г. от майката, детето е насочено към ползване на услуга и са издадени направления на ••/••/••••г. От писмо от доставчика на услугата на ••/••/••••г. е станало ясно, че е невъзможно да стартират работа по направлението поради отказ от страна на Б. Б. да работи със специалистите, като на ••/••/••••г. е издадено ново направление. Предвид сложността в случая е изведена необходимост от работа с цялото семейство и по-специално за подобряване на взаимоотношенията и изграждане на комуникация между бащата и детето, при която С да заявява своите желания, като е издадено направление от ••/••/••••г. със срок 6 месеца и бащата приел с готовност идеята за ползване на услугата. Има приложен Протокол от проведена среща на ••/••/••••г., в която детето разказва за два случая, при които когато без да иска е бутнала очилата на баща си и той я е ударил по главата и по челото. Детето изявява желание баща й да обръща повече внимание, да играе с нея, да й купува пъзели и други игри. Майката представя изпратена от бащата покана чрез ЧСИ ••••••••••, в която се предлага среща между двамата на ••/••/••••г. в кантората на адв. И. за разговор за уточняване на датите на вземане и връщане на детето, поради това, че майката е блокирала телефона му. Представена е декларация, изхождаща от Б. М. Б., с която изрично забранява С да пътува и пребивава в чужбина, включително и да минава сухопътната граница на Република България (лист 31 от делото). Служебно е известно на съда, че по искова молба на майката с правно основание по чл.127б, ал.1 от СК е образувано гр.д. № •••/••••г. на ШРС, тъй като настоящия съдебен състав е разгледал делото. С Решение № ••• от ••/••/••••г., влязло в законна сила на ••/••/••••г. съдът е отхвърлил иска за забрана детето да напуска страната, като неоснователен и недоказан. По молби на майката били образувани производства по ЗЗДН, като гр.д. № •••/••••г. на ШРС е приключило с Решение № •••/••/••/••••г., влязло в законна сила на ••/••/••••г., с което молбата е отхвърлена, а гр.д. № ••/••/••••г. на ШРС е приключило с Определение № ••• от ••/••/••••г. за прекратяване на производството и връщане на молбата, поради неизправяне на нередовности, като е влязло в законна сила на ••/••/••••г. По жалба на майката е образувана преписка Вх. № ••••/••••г. на ШРП, като с Постановление на прокурор от Районна прокуратура от ••/••/••••г. е отказано образуването на наказателно производство, поради липса на достатъчно данни за престъпление от общ характер. По сигнал от Агенция „Социално подпомагане“ – Ш до прокуратурата, към който е приложена съдебномедицинска документация и освидетелстване на малолетното дете от д-р В, била образуваната преписка Вх.№ ••••/••••г. приключила с Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от ••/••/••••г. поради липсата на достатъчно данни за престъпления от общ характер, както и поради това, че описаните в сигнала деяния, включително и по отношение на инцидент в Дряновския манастир, при който бащата ударил детето, което по невнимание бутнало очилата му, не съставлявали престъпления. В мотивите на прокурора се твърди, че във връзка с инцидента на ••/••/••••г. не са налице данни, които да са в такъв обем, че да обосноват образуването на наказателно производство по общия ред за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2 и т.5а от НК за причиняване на лека телесна повреда на малолетно лице в условията на домашно насилие, тъй като единствен източник в посока на извършено престъпление са сведенията на С. За останалите случаи са налице данни, които не сочели човешко поведение. Прокурора е направил извод, че дори и да се приеме, че наранявания са получени от С когато е била при баща си, то те не могат да се определят като резултат на негово виновно поведение. От справка Изх.№ •••••••••••• от ••/••/••••г. на ОД МВР Ш (лист 125 от делото) се установява, че са постъпили общо седем сигнала от майката срещу бащата в периода от месец март ••••г. - месец февруари ••••г. По делото е представено заключение по Съдебномедицинска консултация и освидетелстване № ••• от ••/••.••••г. (лист 166 от делото), издадено от д-р В, изготвено след преглед и консултация по представена медицинска документация. Заключението е представено по преписка Вх.№ ••••/••••г. на ШРП образувана по сигнала на АСП, като е посочено от прокурора и обсъдено в съвкупност от доказателствата. Видно от заключението на ••/••.••••г. съдебния лекар приема, че има повърхностна мекотъканна травма на дясното слепоочие след удара във вратата на автомобила, на ••/••.••••г. имала главоболие, настъпило от удара в областта на тила, а на ••/••.••••г. – травматичен оток в окосмената част на главата задно теменно слепоочно в ляво и умерена палпаторна болезненост в същата област след удар в тъп предмет – стена. Ответницата представя Амбулаторен лист № ••••••••••••• от ••/••.••••г., издаден от доктор Ч във връзка с твърдението за възникнали здравословни проблеми на С след пренощуване в дома на приятелката на бащата, като по думите на детето спалното бельо не било сменено. В амбулаторния лист е отразена диагноза „други уточнени възпалителни болести на вагината и на вулвата“, като била изписана медикаментозна терапия. По делото не са представени доказателства по отношение на причинно-следствената връзка между настъпилото възпаление и несмененото спално бельо, поради което категоричен извод за причината не може да бъде направен. Съдът е изискал информация за регистрирани сигнали в РЦ „112 В“, като в съдебно заседание е направен оглед на приобщени като веществено доказателство дискове, чрез възпроизвеждане на съдържащите се в тях файлове, както следва: на ••/••.••••г. (петък) в 18.05 часа (петък) от майката е подаден сигнал за това, че бащата вози детето в автомобила си, без поставено детско столче; на ••/••/••••г. (неделя) в 18.09 часа, че бащата не е върнал детето в 18.00 часа съобразно определения режим на лични контакти; на ••/••.••••г. (неделя) в 18.16 часа, че бащата не е върнал детето в 18.00 часа съобразно определения режим на лични контакти; на ••/••.••••г. (неделя) в 18.25 часа, отново за това, че бащата не връща детето във времето на режима за лични отношения, а именно в 18.00 часа. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. РСА – интимна приятелка на ищеца, свид. ЖЖЖ – приятел на ищеца, свид. СИД – съседка на ответницата, свид. ДПП – учител на детето в групата по целодневно обучение, свид. ММБ. – майка на ответницата. От показанията на свидетелите А и Ж се установява, че бащата бил грижовен и отговорен родител, който очаквал с нетърпение срещите си със С. И двамата свидетелстват, че когато бащата взимал детето в петък, то първоначално било свито и притеснено, като постепенно се отпускало и започвало да общува свободно. Понякога при пътуванията на бащата и детето извън града се е случвало да закъснява с часа на връщане на детето, заради пътя, но закъсненията били сравнително кратки и майката винаги била предупреждавана. Установява се, че за определен период от време майката е блокирала телефона на бащата и същият нямал връзка с нея и детето. Отделно от показанията на свид. А, се установява, че първоначално със С имали много добри отношения, като правили различни неща заедно и С се държала свободно и приятелски с нея, но от момента, в който майка й разбрала за връзката между нея и Ц., поведението на детето се променило и спряла да иска да комуникира със нея и когато й задавала въпроси не искала да отговори и гледала надолу. Свидетелката имала две деца – син на 11 години и дъщеря на почти 6 години, която също се казвала С, които отглеждала сама, като децата също имали подобен режим на контакти с бащите си. Бащата и С оставали да спят у дома й няколко пъти през зимата, като спяли отделно в осигурена стая, а тя спяла със своите деца отделно. Детето на Ц. и нейната дъщеря се разбирали и играели заедно, а синът й имал други интереси, защото е момче и се занимавал отделно. От показанията на разпитания свидетел Д се установява, че между родителите на С и между бащата и бабата по майчина линия отношенията били обтегнати. Присъствала на случай, при който детето не желаело да се среща с баща си и се наложило неговата баба да го убеждава. Свидетелката знаела от майката и бабата на С, че бащата връщал детето със закъснение в неделя и тя не можела да се подготви за училище, като закъсненията се случвали повече от три пъти. Разказва за случай, когато бащата имал по-агресивно поведение, като обикалял по улицата с автомобила си и натискал клаксона, с което обезпокоил живущите на улицата. Веднъж хвърлил детско столче за кола обратно в двора на къщата на Б., с което увредил оградата и се наложило нейния мъж и бащата на Б. да извършат ремонт. Свидетелката П е учителка на С в занималнята към училището и освен в колегиални е в приятелски отношения с майката на детето. Свидетелката разяснява обстоятелства свързани с учебната подготовка на детето. Преразказва казаното й от С, че когато била в дома на приятелката на баща си, нейния син отворил вратата на тоалетната, докато била вътре, което силно я смутило и засрамило. С й споделила и за случай, когато същото дете й казало, че ще я прободе с отвертка. Лично възприела поведението на родителите през време на училищно тържество, като й направило впечатление, че Б. е загрижен родител, а бащата само стоял на стола си. След тържеството бащата откарал до дома им свидетелката, Б. и С, като според Д скоростта, с която управлявал била висока, а шофирането нервно. Била свидетел и на случай, в който бащата посетил С в училище след операция на носа и не изглеждал добре, което притеснило детето. Свид. М Б., споделя за случаи през ноември ••••г., в които С разказва, че когато била при баща си се е случвало да бъде удряно по главата от него, защото по невнимание бутала очилата му, както и че според свидетелката бащата не се справял с отговорностите си на родител, тъй като детето се е връщало болно след престой при него, случвало се С да се удря или пада при игра, както и за причината да не бъде проведена среща в „Зона Закрила“, а именно отмяната на същата поради служебен ангажимент на бащата. Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, като вътрешно безпротиворечиви и логични, отчитайки същевременно приятелските, съседските и роднинските отношения на свидетелите с всяка от страните. Част от показанията на свидетелите Ж, свед. П и свид. Б. са основани на разкази от детето или от страните по делото, а не от възприети лично и непосредствено впечатления от свидетелите, поради което в тази им част същите се разглеждат в съвкупност със останалите събрани по делото доказателства. По делото е назначена съдебно-психологична експертиза на основание чл.59, ал.8 от СК, заключението по която е прието от съда като пълно, обосновано и компетентно дадено. Същото е оспорено от ответницата, като процесуалния й представител е направил искане за допускане на повторна експертиза, поради това, че не отговаря на професионалните стандарти и не е научно и методологично обоснована, както и че при изготвянето й са използвани императивни, вместо обективни методи, довели до неправилни заключения и отговори на въпросите. Счита се, че следва да бъде назначено вещо лице със специалност от областта на детската психология, което да изготви заключение използвайки стандартизирани методи за обследване по международно утвърдени тестове, включително изследвайки и родителския капацитет. Съдът е намерил, че няма основания по чл.201 от ГПК за назначаване на повторна СПЕ, доколкото заключението е пълно, ясно и мотивирано. Експерта е посочил в експертизата си не само изводите, които е направил във връзка с поставените към него задачи, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи, тъй като целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът намира, че в случая това е сторено от вещото лице, като научните методи чрез които е достигнал до съответните изводи не се поставят под съмнение от съда. Отделно от това участие за пореден път в психологическо обследване би се отразило негативно на детето. В заключението по СПЕ се приема, че в отношенията между детето и баща му се очертава формираща се негативна нагласа към поведението на бащата и последващото дистанциране към него, като детето представя бащата като недостатъчно грижовен, пренебрегващ и на времена агресивен, като тази нагласа възниква и се развива като реакция на натрупаните във времето неудоволствени преживявания, изводими предимно от конфликтните отношения на родителите. Отношение се поражда и в резултат на враждебното отношение на майката спрямо бащата. Вещото лице посочва, че у бащата не се откриват дефицити по отношение на родителския му капацитет и способност да полага грижи за детето. Налице са отчуждаващи практики, които сочат към повишен риск от развитие на процеси на родителско отчуждение, като към момента не може да се направи категоричен извод за наличието на синдром. Преодоляването на негативното отношение е бавен процес, изискващ бащата да приема дистанцията без наказание и обида, като бъде емоционално стабилен и предсказуем, като е препоръчително срещите с бащата първоначално да бъдат с медиатор. С се намира в ситуация на значителен вътрешен конфликт, произтичащ от напрежението между значимите за нея родителски фигури. Детето изпитва несъзнателна потребност да съхрани емоционалната връзка с основния грижещ се родител, което оказва съществено влияние върху начина, по който интерпретира и описва взаимоотношенията си с другия родител. Вещото лице е изслушано подробно и в съдебно заседание, като поддържа изготвеното от него заключение и отговаря на поставените към него въпроси. В настоящото производство са изслушани и двамата родители, на основание чл.59, ал.8 от СК. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и приобщените веществени доказателства чрез възпроизвеждането на съдържанието им в съдебно заседание. По основателността на първоначалния иск по чл.59, ал.11 от СК: В разпоредбата на чл.59, ал.11 от СК се сочи, че когато обстоятелствата се изменят съдът може по молба на засегнатия родител да измени режима на лични отношения и по необходимост на определи допълнителни мерки. Преценката на съда за това какъв режим на лични отношения да се определи е с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на детето и е конкретна във всеки отделен случай, като е свързана с формиране на вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Конкретните измерения и параметри на мерките по всяко дело са обусловени от особеностите на случая. В настоящия случай съдът приема за установено, че първоначално след раздялата между родителите, (настъпила когато С е била около 1 година и 6 месеца), отношенията между тях били търпими и доверителни, като майката оставила детето на грижите на бащата за период повече от месец, предвид пътуването й заедно с нейните родители до Австралия. Определеният с Решение № ••• от ••/••/••••г. по гр.д. № ••••/••••г. на ШРС режим на лични отношения се е спазвал или поне не е бил повод за пораждане на напрежение помежду им до ••••г. когато комуникацията помежду им се нарушила, проявление на което е образуваната преписка в ШРП по жалба на майката. Съдът приема за установено също, че и двамата родители са отговорни, грижовни към детето и имат добър родителски капацитет, отчитайки различията им във възгледите за възпитанието на детето, което в никакъв случай не уврежда интересите на детето, а напротив допринася за формирането му като личност, тъй като детето може да изгради мирогледа си въз основа на ценностната система предадена му от всеки от родителите. Безспорно към момента е налице изменение на обстоятелствата настъпили след постановяване на първоначалния режим на контакти, като освен навлизането на С в ученическа възраст и физическото й израстване, основното изменено обстоятелство налагащо намесата на съда, с оглед защитата интереса на детето, са породените спорове между родителите при изпълнение на режима на контакти. Съдът намира, че вина за създалата се нова и изменена ситуация имат и двамата родители, тъй като са създали помежду си конфликтна среда на неразбирателство и противопоставяне, в центъра на която стои най-ценното за тях, а именно дъщеря им С. Родителите сами поставят детето в ситуацията на вътрешен конфликт, произтичащ от напрежението между значимите за нея родителски фигури, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по СПЕ, кредитирано от съда. Доказателство за влошаване на отношенията са множеството сигнали подавани от майката до тел.“112“ и до органите на полицията, основани главно на нарушения от страна на бащата при изпълнението на режима на лични контакти (невръщане в определените часове, невземането на детето за 10 дни през зимата) или твърдяни инциденти с детето с негово участие или в негово присъствие. Без значение за конкретните поводи, съдът намира, че основната причина за създалата се ситуация е именно разпадането на доверителната връзка между родителите и липсата на комуникация между тях. По делото има данни, че за определен период от време телефона на бащата е бил блокиран от майката. От своя страна дори и да има контакт с майката, бащата предпочита да води разговори с нея чрез детето, като например в случаите на закъснение при връщането му на майката. За съдът е очевидно, че родителите макар и да не осъзнават това, са въвлекли детето в конфликта помежду си, именно чрез подобно деструктивно поведение един спрямо друг продължаващо във времето. В заключението по кредитираната от съда СПЕ се прави извод за отчуждаващи практики от страна на майката спрямо бащата, които към момента макар и да не са формират родителско отчуждение между детето и бащата, сочат на повишен риск от развитието на такъв процес, ако продължават във времето. Тревожността на майката когато детето е при баща си (да не му се случи нещо лошо) се предава върху детето, видно от доклада на КСУДС. Детето разбира, че е в центъра на конфликт, който преодолява чрез несъзнателната потребност да съхрани емоционалната връзка с отглеждащия родител, което оказва съществено влияние върху начина, по който интерпретира и описва взаимоотношенията си с другия родител. Същевременно обаче, връзката баща – дете, макар и нарушена в момента, се е запазила достатъчно, че С да се чувства добре и спокойно, макар и й да отнема известно време да се отпусне. В този смисъл, съдът намира, че макар и в поведението на С спрямо баща й да има промяна, то емоционалната връзка между двамата съществува и не е нарушена в степен, при която детето изцяло да възприема баща си в негативен план. Твърденията на майката за извършени актове на насилие, както и поставянето от бащата на детето в риск не бяха доказани безспорно по делото. Следва да се отбележи, че голяма част от описаните актове са били предмет на образувани преписки от ШРП, приключили с постановления за отказ от образуване на наказателни производства, а друга част са били предмет на образувани граждански производства по ЗЗДН, като по едно от производствата молбата на майката по ЗЗДН е разгледана по същество и отхвърлена, а по другото не са изправени нередовностите. Единствено, като нови факти в производството са въведени твърденията за инциденти с детето през месец ноември ••••г., когато детето докато е било при баща си се е заразило и в последствие разболяло от ангина, както и продължаващото поведение на бащата да удря С в областта на главата (през месец февруари 2026г.), за които свидетелства бабата на детето по майчина линия – свид. М Б. По отношение на заболяването на детето, съдът намира, че същото не се дължи на виновно поведение на бащата и обективно може да се случи и по време когато не е при него. По отношение на нанесени удари от него отново не са събрани категорични доказателства. Свидетелката преразказва факти известни й от детето, като в обясненията си бащата отрича подобно поведение. Твърдения за такива предходни инциденти са били предмет на обсъждане и от органите на ШРП и не са приети също за безспорно доказани. Другото опасение на майката, че детето продължава да спи в едно легло с баща си на тази възраст, съдът намира също за неоснователно, доколкото бащата сочи, че детето спи в отделна стая и само отива през нощта при него, тъй като се страхува. Съдът приема за доказано, че у бащата липсват дефицити за способността му да се грижи за детето по време на режима на лични контакти, като има желание да развива уменията си на родител, включително и с подкрепата на специалисти в обхвата на предоставената му социална услуга от КСУДС-Ш с цел подобряване на взаимоотношенията му с детето. По отношение на обстоятелствата, свързани със задължението на бащата да спазва определения вече режим на контакти и закъсненията във времето на връщане на С в дома на майката: Бащата не отрича, че понякога не връща детето навреме, но това било свързано с обективни обстоятелства, тъй като с детето са били извън града и са пътували обратно към гр.Ш, като е предупреждавал майката при закъснение. За горното по искане на майката са изискани и сигналите подавани от нея до РЦ“112“ – В. От изслушаните записи се установи, че майката подава сигналите при сравнително кратки закъснения в рамките на половин час, което съдът не намира за съзнателно виновно поведение на бащата да не спазва определения час за връщане, а и майката не отрича по делото, че е била предупреждавана за тези закъснения. С оглед на тези установени специфики на конкретния случай, режимът на лични контакти за в бъдеще трябва да се осъществява така, че да обезпечи най-добре интереса на детето и да препятства за в бъдеще възможните конфликти между родителите по повод изпълнението му. Под „интерес на детето“ следва да се разбират всестранните интереси по неговото отглеждане и възпитание – съхраняване на връзката със всеки от родителите, изграждането на детето като личност, създаване на трудови навици и дисциплина, опазването на имуществените и неимуществените му права и интереси и др. От друга страна право на всяко дете, а и естествена негова потребност е, да общува и с двамата си родители, така че да съдействат за правилното му възпитание и развитие и тъкмо това е в негов интерес, а не в негова вреда. В този смисъл са Решение № 207 от 24.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 911/2012г., IV г.о., гр.д. № 51 от 08.07.2020г. по гр.д. № 4140/2019г., III г.о., Решение № 195 от 11.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1707/2009г., IV г.о., Решение № 729 от 10.12.••••г. на ВКС по гр.д. № 4149/2023г., IV г.о. и др. Желанието на родителите и това на детето относно мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е винаги най-добрият интерес на детето. В този смисъл са Решение № 217 от 27.05.2015г. по гр.д. № 6851/2014г. IV г.о., Решение № 243 от 08.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 7289/2013г. IV г.о. и др. Предвид на изложеното, съобразявайки, че интереса на детето е връзката между детето и бащата да се възстанови и съхрани в пълна степен, то съдът намира, че режимът постановен към момента следва да се измени, чрез разширяването му и да бъде определен, както следва: всяка първа, трета и пета седмица от месеца за времето след приключване на учебните занятия в петък до 16.00 часа в неделя през учебно време и от 12.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя през неучебно време, с право на преспиване, като бащата взема и връща детето от адреса на майката; всяка втора и четвърта сряда от месеца, като бащата взема детето от училище след приключване на учебните занятия и води детето на извънкласните му занимания, и като връща детето до 20.00 часа на адреса на майката; 20 дни през лятото, разделени на периоди, както следва: 10 дни през втората половина на месец юли и 10 дни през втората половина на месец август, с преспиване, като родителите уговарят периодите писмено най-късно до края на месец юни на текущата година. При липса на уговорка помежду им се изпълнява както следва: от 10.00 часа на 20 юли до 18.00 часа на 30 юли, с преспиване и от 10.00 часа на 15 август до 18.00 часа на 25 август, с преспиване; първата половина на есенната и пролетната учебни ваканции на детето; през четна година - през време на Коледните празници за времето от 12.00 часа на 24 декември до 16.00 часа на 27 декември, през време на Великденските празници - за времето от 10.00 часа на Разпети Петък до 17.00 часа на Велика Събота, с преспиване; нечетна година - през време на Новогодишните празници за времето от 10.00 часа на 30 декември до 16.00 часа на 02 януари, с преспиване; през Великденските празници за времето от 17.00 часа на Велика събота до 14.00 часа понеделник, с преспиване; на рождения ден на детето - ••••• - два часа, уговорени предварително между родителите три дена преди рождения ден; на рождения ден на бащата – 02 септември – три часа, уговорени предварително три дни преди рождения ден; Бащата има право да присъства на родителски срещи на детето, тържества и събития организирани в училище или в извънкласните му занимания, като майката следва да го уведомява за това устно или писмено не по-късно от два дена преди съответното събитие. Бащата следва да взема и връща детето от настоящия му адрес – гр.Ш, ул.“•••••••••“ № 9, като майката се задължава да го уведоми при промяна на адреса на местоживеене на детето. Доколкото страните по делото не спорят, че адреса на майката е променен от адреса посочен в Решение № •••/••/••/••••г. по гр.д. № ••••/••••г. на ШРС, а именно гр.Ш, бул.“••••••••••“ № 19, вх.3, ет.3, ап.56 на адрес в гр.Ш, ул.“•••••••••“ № 9, то съдът намира, че новия адрес следва да бъде отразен в решението на съда, като адрес от който детето се взема и връща от бащата. Бащата следва да уведомява майката устно или писмено при закъснение в часа на връщане на детето над 30 минути. Бащата следва да има право на срещи с детето, винаги когато детето пожелае и по взаимна уговорка между родителите, направена писмено, включително и чрез социални мрежи. При съвпадане на регулярния режим на контакти с режима за официални празници се изпълнява режима за официални празници. Този режим на лични отношения е съобразен с възрастта на С, с това, че е ученичка, както и че има редовни извънкласни занимания. Учебния процес и уреждането на режим за Коледните и Новогодишните празници води до отпадане на определения период от 10 дни през зимата с преспиване. Режимът е подборно разписан, като не изключва възможността детето да се среща с баща си, когато пожелае извън този режим. При изпълнението му родителите трябва да са търпеливи към детето и един към друг, да се съобразяват с настъпването на непредвидими ситуации и да регулират поведението си спрямо създалата се ситуация, като възникналите въпроси се разрешава чрез диалог и разговори, а не със взаимни обвинения и нападки. В тази връзка от най-съществено значение е родителите да възстановят диалога и доверието помежду си, да си разпределят грижите за детето по найудачния начин, да се подкрепят и изграждат положителен образ за другия родител, макар и вече да са разделени. Като отговорни родители и личности следва да разговарят и търсят решение при грешки направени от другия, вместо да се търси вината. Съдът намира, че само чрез изграждане на положителен образ за другия родител, ежедневното показване на уважение към личността на другия и избягването на обидни квалификации, както и негативно отношение изразено по какъвто и да е начин, би се намалила тревожността у детето им и би накарало С да се чувства спокойна, щастлива и обичана. Подобно поведение се дължи не само от родителите, но и от техния разширен семеен кръг, както и приятелски такъв. В настоящия случай съдът не следва да определя допълнителни мерки, тъй като към момента действа направление по предоставена от АСП – Ш социална услуга на бащата и детето, свързана именно с възстановяване на връзката помежду им. От изложеното и въз основа и направените по-горе съждения относно първоначалния иск по чл.59, ал.11 от СК, съдът намира, че не е в интерес на детето ограничаването на режима на контакти, изпълняван досега, като предявения насрещен иск следва да се отхвърли. Следва да се отбележи, че съдът не е променил съществено изпълнявания режим, чрез разширяването му, като основната цел на съда е да определи режим, съобразен едновременно с учебното и извънкласното време на С, както и спорните досега въпроси относно времето на връщане и един ден от седмиците в които детето не е при него бащата да има възможност да я вижда. По основателността на иска по чл.127а от СК във връзка с чл.76, т.9 от СК: Налице е спор между родителите по отношение на въпросите свързани с пътуването на детето в чужбина. По делото е представена Декларация изхождаща от майката, с която забранява детето да напуска страната, изпратена до Главна дирекция „Гранична полиция“. Същевременно противопоставянето на майката детето да пътува с бащата се извежда от предявената от нея искова молба с правно основание по чл.127б, ал.1 от СК, по която е образувано гр.д. № •••/••••г. на ШРС, производството по което е приключило към момента с постановяване на Решение № ••• от ••/••/••••г., влязло в законна сила на ••/••/••••г., с което е отхвърлен искът. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Ж и свид. А, че бащата имал желание да пътува с детето извън България за кратки периоди от време, като например да посещава коледните базари в Румъния, да почиват в Гърция с приятели и други, като нямал никакво желание и намерение да се установява трайно в чужбина. Съдът счита, че най-добрият интерес на детето е приоритетен при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл.127а, ал.2 от СК. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете. В настоящия случай в интерес на детето е да посещава страни извън България. Това е свързано с развитието му като личност, с натрупването на положителни преживявания чрез запознаване с чужди култури и традиции и като цяло би имало положителен ефект върху развитието на С. По делото не са налице доказателства за намерението на бащата да напуска България и да се установява трайно в чужбина, още повече, че същият е свързан с роднински, приятелски и икономически връзки със страната. Развиването и изграждането на бизнеса му в България не предполага трайно отсъствие. Поради това тези опасения на майката са недоказани. По делото липсват въведени като цяло възражения срещу пътуванията на С извън страната. Част от периодите излизат от определения режим на лични контакти, като при пътуванията в интерес на детето е да е налице уговорка между родителите, поради това съдът следва да даде разрешение пътуванията да се извършват в тези периоди, а не за тези периоди от време. Поради това, съдът намира искът с правно основание по чл.127а, ал.2 от СК за основателен, като следва да бъде уважен за срока поискан в него, а именно до 2030г. По основателността на иска по чл.127а, ал.2 от СК, във връзка с чл. 45 от ЗБДС: Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната. По делото не са налице доказателства към момента С да има валиден международен паспорт. Доколкото е предявен иск за заместване разрешението на майката, детето да пътува извън страната, то правния интерес от водене на настоящия иск по отношение на бащата е налице, а основателността на искът за пътуване, предполага и основателност на искът за издаване на документи, свързани с пътуването. Предвид на това искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл.127а, ал.4 от СК е допустимо предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда. В настоящия случай, съобразявайки преди всичко интересите на детето, то съдът намира, че е основателно да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в тази му част. По разноските в производството: В производството по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото следва да намери приложение Тълкувателно решение по т. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай съдът при постановяване на решението си не е уважил искането на ищеца изцяло, а насрещната искова молба също не е уважена, поради което разноските остават за страните така като са направени. По отношение на уважените искове по чл.127а, ал.2 от СК направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса, подлежат на уважаване. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 200 евро (лист 279 от делото), доколкото не са разграничени от страната по трите иска, то съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 12.79 евро и 133.33 евро за адвокатско възнаграждение по двата иска. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът