Решение № 15940 от 11.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4686/2025 г.

С искова молба с вх. № 27177/27.01.2025г. ищецът ••••• е предявил против ответника •••••• обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 329, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4344,77 евро (с левова равностойност 8497,64 лева), представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за доставка на сурово прясно мляко, обективиран във фактура № 000000049/23.06.2023 г. общо за сумата от 18 497.64 лв., от която е заплатена сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 18.10.2024г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 786,97 евро (с левова равностойност 1539.18 лева) - лихва за забава за периода от 24.06.2023 г. до 18.10.2024 г., за които суми по ч.гр.д. № 61931/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба се твърди, че между ищеца ••••• и ответника ••••••“ е сключен договор при условията на транзитна продажба за доставка на 22 021 л. сурово прясно краве мляко, с произход Румъния, до млекопреработвателно предприятие (мандра) на •••••• в г••••••. По заявка на ответника посоченото количество прясно мляко е доставено на 24.06.2023г., като същото е прието от указания от ответника получател без забележки съгласно Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180602653744- 3/24.06.2023г. на НАП. Ищецът изпълнил изцяло задължението си да извърши доставката по договора с ответника, за което е издадена фактура № 000000049/23.06.2023г. на обща стойност 18 497.64 лв. На 23.06.2023г. ответното дружество изплатило 10 000 лв. по издадената фактура, като е останала неразплатена сума в размер на 8 497.64 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ••••••. Ответникът твърди, че е сключил договор за доставка на сурово краве мляко с „•••••••• - •••••, в изпълнение на който е заплатил на последното авансови суми по издадени проформа фактури в размер на 179 237.50 лева. Посоченото дружество уведомило ищеца, че няма да бъде в състояние да достави авансово заплатеното количество сурово краве мляко и че същото ще бъде доставено на ответника от •••••. Твърди се, че „•••••••• - •••••, ••••• и •••••• са сключили тристранно споразумение за заместване на страна от 08.06.2023 г., по силата на което ••••• е приело и се е съгласило да поеме всички права и да встъпи във всички задължения на „•••••••• - ••••• като доставчик към ответника, както и се е съгласило и е приело, че платените авансово суми от страна на •••••• в размер на 179 237.50 лв. ще се считат за надлежно извършени плащания към •••••, а надвнесената сума ще се дължи от „•••••••• - ••••• на ответника ••••••. Поддържа, че предвид постигнатото споразумение, възнаграждението по извършените доставки на сурово мляко от страна на ищеца към ответника са изцяло погасени от страна на ответника със сумата, заплатена на „•••••••• - •••••. Твърди в тази връзка, че извършеното частично плащане в размер на 10 000 лв. е по друга фактура № 150, различна от процесната, съобразно посоченото основание за плащането по приложено от ищеца извлечение от сметка. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Конституираните на основание чл. 219, ал. 1 ГПК по делото трети лица – помагачи ••••• и „•••••••• - ••••• не изразяват становище. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното: Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 329, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като тяхната основателност е обусловена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1/ възникнало облигационно отношение между страните по договор за транзитна продажба на стоки, по който страните са уговорили продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице (•••••); 2/ че ищецът и ответникът са постигнали съгласие по въпросите относно количеството на стоката, относно нейната цена, както и че стоката ще се предаде направо на третото лице (•••••); 3/ надлежно и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на ищеца по договора да предаде стоката на посоченото от ответника трето лице (•••••) и приемане на стоката от това трето лице без възражения; 4/ настъпване на изискуемостта на вземането на ищеца за уговорената цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и размера на обезщението за забава. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на претендираните вземания. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. С оглед предмета на дейност, извършван от ищеца и ответника, който е вписан в Търговския регистър, съгласно представените по делото справки, съдът приема, че договорът за продажба, който се твърди да е сключен, попада под приложното поле на Търговски регистър и за него следва да се прилагат нормативните правила, уредени в посочения нормативен акт - арг. чл. 318, ал. 1 ТЗ. При договора за продажба, сключен между търговци, и при липса на противна уговорка купувачът дължи заплащане на цената на стоката при предаването й от страна на продавача. Възможно е, при изрична уговорка между страните по договора, съобразно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът да е задължен да плати цената при предаването на документите, които му дават право да я получи. В закона е уреден и особен вид търговска продажба, като съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ТЗ, уреждаща правилата за транзитна продажба на стоки, страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. Ищецът твърди, че във връзка с извършената от него доставка на прясно мляко на 23.06.2023 г. е издал представената по делото фактура № 000000049/23.06.2023 г. на стойност от 18 497,64 лева. В тази фактура, която не е подписана от ответника, е отразено, че предмет на доставените стоки е сурово краве мляко в общо количество от 22 021 литра. В тази връзка следва да са посочи, че е формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която двустранно подписана фактура може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето. Освен това се приема, че дори и фактурата да не е подписана за „получател“ от купувача по договора за продажба, то вписването й в дневниците за покупки, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Подобна неподписана фактура не може да послужи като доказателство нито за сключване на договор за търговска продажба, нито за получаване на стоката, ако не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките - декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея /в горния смисъл са Решение № 218 от 06.01.2017 г. по т.д. № 3572/2015 г., I т.о. на ВКС, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 631/14 г. на ІІ т. о, Решение № 71 от 08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г., т.к., II т.о. на ВКС/. Вписването на сделките в счетоводните книги и оповестяването им за целите на данъчното облагане се възприема като признание на сключването им, заместващо полагането на подписа на получателя по фактурата /решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о. и др./. Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупкопродажби и справките - декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба /така Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. В случая представената по делото фактура № 000000049/23.06.2023 г. не е подписана от ответника ••••••, поради което не може само въз на нея да се направи извод за наличие на продажбено правоотношение между спорещите страни. Въпреки това доколкото търговската продажба е неформална сделка и законът не поставя като условие за нейната действителност спазването на писмена форма, то извод за наличието на такъв неформален договор може да бъде направен и въз основа на други обстоятелства, които несъмнено свидетелстват за намерението на страните да бъдат обвързани по такова продажбено правоотношение. Други такива обстоятелства според съда са и изявленията на купувача по договора за продажба, направени в отговора на исковата молба. В случая е видно от отговора на исковата молба, че ответникът не оспорва, че по негова заявка ищецът ••••• е извършил процесната доставка на сурово прясно мляко, за което е била издадена и процесната фактура № 000000049/23.06.2023 г. на стойност от 18 497,64 лева. Твърди единствено, че за тази доставка и по тази фактура цената е била погасена със заплатените от него суми в полза на „•••••••• - ••••• съгласно сключеното тристранно споразумение за заместване на страна от 08.06.2023 г. С обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът е извършил превоз на сурово прясно мляко за 22 021 л., с произход Румъния, до млекопреработвателно предприятие (мандра) на •••••• в г••••••, доставено на 24.06.2023г. и прието от получателя без забележки. Доставката на мляко до третото лице •••••• се установява и от приетата по делото международна товарителница, в която е отбелязано, че стоката се изпраща от „FENOV SRL“, Румъния, като е получена срещу подпис на 24.06.2023 г. от •••••• в •••••••, както и от приетия Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180602653744-3/24.06.2023г. на НАП. При това положение, с оглед изявленията на ответника, липсата на оспорване и посочените току-що писмени доказателства, както и от представената фактура, която съдържа съществените елементи от договора за продажба - видът на стоката /мляко/, неговото количество /22 021 литра/, единична цена /0,70 ст./ и обща стойност, начинът на плащане, както и времето и мястото на съставяне, съдът счита, че между страните и по заявка на ответника •••••• (купувач) е бил сключен договор за продажба на прясно мляко по фактура № 000000049/23.06.2023 г., при цена от 18 497,64 лева, изпратено от ищеца ••••• (продавач) на посоченото от ответника трето лице ••••••. Не се оспорва и от събраните по делото доказателства е установено, че заявените от ответника стоки са доставени и приети на 24.06.2023 г. от посочено от него дружество - ••••••. Следователно, налице е транзитна продажба, уредена в разпоредбата на чл. 329 ТЗ, при която продавачът се задължава да предаде стоката на посочено от купувача лице, като продажбеното правоотношение е между страните по делото-продавач и купувач, при наличие на уговорка престацията да е на трето лице. Съгласно чл. 329, ал. 3 ТЗ, цената при транзитната продажба може да бъде платена и от третото лице. Третото лице - краен получател обаче не е длъжно да заплаща цената на стоката по аргумент от чл. 327, ал. 1 ТЗ, предвиждащ това задължение като такова на купувача. Цената на стоката може само да бъде заплатена от третото лице - краен получател, ако то е участвало в договарянето между продавача и купувача и по съгласие с тях е поело изрично такова договорно задължение спрямо продавача вместо купувача. По делото не се твърди и няма доказателства •••••• да се е съгласило да заплати цената на доставеното прясно мляко вмести купувача ••••••, поради което приложима е разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ и длъжен да заплати цената на доставеното мляко е ответникът •••••• в качеството му на купувач. Посочи се, че във връзка с продажбата на млякото и неговата доставка ищецът е издал фактура № 000000049/23.06.2023 г. на обща стойност от 18 497,64 лева, като той признава неизгодния за него факт, че част от вземането за възнаграждение по договора за продажба е било погасено от ответника до размера на сумата от 10 000 лева, като се претендира неговият остатък от 8 497,64 лева. Ответникът не твърди, че този остатък е погасен чрез извършено директно плащане в полза на ищеца и доказателства в този смисъл не представя. В тази връзка следва да се посочи, че по искане на ответника съдът е допуснал счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори дали и по какъв начин фактура № 000000049/23.06.2023 г. е осчетоводена от ответника. Три пъти са давани указания на ответника да внесе депозит за вещото лице, като е предупреден, че ако не представи доказателства за това, съдът може да приеме на основание чл. 161 ГПК, че посочената фактура е останала незаплатена. Указанията не са изпълнени, поради което съдът прилага неблагоприятните последици на чл. 161 ГПК спрямо ответника. Основното възражение на ответника е, че възнаграждението по извършената доставка на сурово мляко е изцяло погасено от негова страна със сумата в размер от 179 237,50 лева, която той авансово е заплатил на продавача „•••••••• - ••••• по сключен с него договор за доставка на сурово краве мляко, съгласно уговорките по тристранно споразумение за заместване на страна от 08.06.2023 г., сключено между „•••••••• - •••••, ••••• и ••••••, тъй като ищецът се е съгласил, че платените от ответника авансово суми ще се считат за надлежно извършени плащания към ищеца. Във връзка с горното по делото е представено с отговора на исковата молба тристранно споразумение за заместване на страна по договор за покупко-продажба от 08.06.2023 г., в което е посочено, че се сключва между „•••••••• - ••••• (продавач), •••••• (купувач) и •••••, като се установява, че това споразумение е съставено във връзка с Договор за продажба и доставка от 2023г., по който •••••••• - ••••• се е задължил да продаде и достави сурово мляко на ••••••. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от споразумението, страните изявяват своето съгласие дружеството „•••••••• - ••••• в качеството му на продавач да бъде изцяло заместен като страна по договора от дружеството •••••, като се съгласяват, че се прекратява правоотношението между „•••••••• - ••••• в качеството му на продавач и купувачът •••••• по договора за продажба на краве мляко от 2023 г. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от споразумението, заместващата страна ••••• се съгласява да поеме всички права и да встъпи във всички задължения на продавача „•••••••• - •••••, произтичащи с купувача ••••••, както и че страните се съгласяват платените авансови суми от купувача •••••• в размер на 179 237,50 лева да се считат за извършено плащане към •••••. В чл. 6 е посочено, че ••••• е съгласен с извършената замяна на страна и няма да има претенции към купувача по договора, като приема плащането от ••••••, като плащане, направено към него. Обсъжданият по-горе документ от 08.06.2023 г. е отразено, че е подписан от името на ищеца ••••• от А.Л. П.а, която е управител на търговското дружество. В първото отрито по делото съдебно заседание ищецът е оспорил документа по реда на чл. 193 ГПК в частта досежно неговата автентичност и по-конкретно - относно подписа, положен от името на А.Л. П.а в качеството й на управител на ищцовото дружество и с твърдения, че документът не е подписан от това лице. В приложение на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК, тежестта на установяване истинността на документа в този случай е възложена на ищеца. За установяване автентичността на документа ответникът е бил задължен да представи оригинала на оспорения документ. Такъв не е представен по делото от ищеца с твърдение, че той не разполага с този оригинал, тъй като документът е подписван от страните индивидуално и изпращан сканиран по имейл. В Решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е посочено, че според чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея и като такъв разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това правило обаче, ВКС намира да е неприложимо тогава, когато оригиналът на документа не може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по извинителни за нея по смисъла на чл. 165, ал. 1 ГПК причини. Законово установената с тази норма възможност за тази страна да установява със свидетелски показания съглашения, в които участва и чиято допустимост принципно е изключена с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, позволява да се приеме, че при оспорване автентичността на частен диспозитивен документ, чийто оригинал е загубен или унищожен, доказателствената тежест да установи съдържащите с в него благоприятни факти се носи от страната, която се е лишила от него. ВКС приема също така, че е налице мълчаливо извършеното от законодателя разместване на установените в чл. 193, ал. 3 ГПК правила за разпределение на доказателствената тежест, което произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис чрез графологическо изследване на копие от документа, върху който подписът е положен. Като от една страна, единственото средство за това е посредством специални знания на вещо лице, а от друга страна заключението на съдебно-графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ. Според възприетото от ВКС, съдебно-графологичната експертиза е единственото доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на автентичността на документа. При отсъствието на оригиналния документ обаче, оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на графологичната експертиза да изключи евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза чрез откопиране на истинския му подпис през индиго, чрез прекопиране, както и чрез многобройни други съвременни способи. Наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на представения в заверен препис документ също, според касационната инстанция обосновава извод относно доказателствената тежест, възложена с чл. 165, ал. 1 ГПК върху ползващата се от него страна при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни. Или, горните мотиви, отнесени към процесния случай, налагат следните изводи. По делото не е представен оригинал на оспореното тристранно споразумение от 08.06.2023 г., наличието на което е единствено възможният начин за установяване автентичността на документа, предвид неговото оспорване. Съответно, за да се понесат неблагоприятните последици от недоказване на неговата неистинност от оспорилата документа страна, на първо място следва да се установи, че ползващата се от документа страна се е лишила от оригинала и то не по нейна вина /по аргумент от чл. 165, ал. 1 ГПК/. Предвид невъзможността на ответника да се ползва от доказателствената сила на представеното копие на тристранното споразумение след неговото оспорване от ищеца и липса на оригинал на същото, съдът е указал на ответника, че той носи тежест да докаже сключването на това тристранно споразумение, неговото съдържание, както и твърдението, че не може да бъде представено в оригинал, поради причини които не могат да се вменят във вина на страната. В настоящия случай, обаче, наличието на такива извинителни пречки не се доказа, въпреки указаната на ищеца с протоколно определение от 23.04.2026 г. доказателствена тежест за това. За установяване на обстоятелствата във връзка със сключването на тристранното споразумение по електронен път чрез подписването и изпращането му имейл и оттам за невъзможността да бъде представено в оригинал ответникът не е ангажирал никакви доказателства. Не са поискани и свидетели за установяване на такива факти. При недоказаност на обстоятелствата, свързани с невъзможността оспореното споразумение да бъде представено в оригинал, не се поставя въпросът и за допустимост на свидетелските показания при условията на чл. 165, ал. 1 ГПК /в която хипотеза, когато при изгубване или унищожаване на документ не по вина на страната, която се ползва от неговата доказателствена сила, удостоверените от документа факти могат да бъдат доказвани със свидетели, вкл. в хипотезите на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК/. Следователно, установяването на съдържанието на тристранното споразумение от 08.06.2023 г. посредством свидетелски показания, не е допустимо в случая и при условията на чл. 165, ал. 1 от ГПК. При това положение, ответникът не проведе пълно и главно доказване относно твърденията си, че възнаграждението по процесната доставка на сурово мляко е изцяло погасено от негова страна със сумата в размер от 179 237,50 лева, която той авансово е заплатил на продавача „•••••••• - ••••• по сключен с него договор за доставка на сурово краве мляко, съгласно уговорките по тристранно споразумение за заместване на страна от 08.06.2023 г., сключено между „•••••••• - •••••, ••••• и ••••••, тъй като ищецът се е съгласил, че платените от ответника авансово суми ще се считат за надлежно извършени плащания към ищеца. За доказване на тези твърдения следваше да се установи наличието на подписано от ищеца ••••• тристранно споразумение от 08.06.2023 г., по което той да се е съгласил да замести като продавач „•••••••• - •••••, да се е съгласил да поеме всички права и да встъпи във всички задължения на продавача, произтичащи с купувача •••••• и да се е съгласил, че платените авансови суми от купувача •••••• в размер на 179 237,50 лева ще се считат за извършено плащане към •••••. Предвид направеното оспорване на представеното тристранно споразумение и невъзможността за установяване неговата автентичност с допустимите доказателствени средства, неблагоприятните последици следва да се понесат от ползващата се от документа страна, съобразно възприетото в цитираната практика по-горе и правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните, установени в чл. 154, ал. 1 ГПК и свързаните с тях последици, като се приемат за недоказани посочените обстоятелства. Нещо повече – независимо че копието като обект на изследване не позволява на графологичната експертиза да изключи евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза, по делото е била изготвена и съдебно-графологична експертиза, по което вещото лице е посочило, че ръкописно изписаните имена за А.Л. М. – П.а (управител на ищеца •••••), както и подписите, положени на всяка страница и в мястото за „заместваща страна“ в тристранното споразумение от 08.06.2023 г., представляват ксерокопия на текст и подписи, които не са изпълнени от А.Л. М. – П.а. С оглед изложеното съдът намира, че между страните е бил сключен договор за продажба на прясно мляко по фактура № 000000049/23.06.2023 г., по който ищецът – продавач е изпълнил надлежно задължението си да предаде стоката на посоченото от ответника трето лице, като е останало неплатено от ответника възнаграждение в размер на 8497,64 лева (4344,77 евро). Предявеният в тази връзка по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 329, ал.1 ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен. Върху сумата следва да се присъди и законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред съда – 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед основателността на главния иск, като частично основателна следва да бъде преценена и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 309а от ТЗ за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а според чл. 309а, ал. 1 ТЗ, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По отношение на деня, от който ответникът е изпаднал в забава, следва да бъде взета предвид на първо място разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, съгласно която купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай във фактурата няма определен конкретен падеж на задължението на купувача, поради което следва да се прилагат законово определените срокове за плащане. Разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ТЗ препраща към съответното прилагане на общите правила на Глава Двадесет и първа от Търговския закон. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Тъй като не може да се установи кога е получена издадената фактура № 49/23.06.2023 г., 14-дневният срок започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, като забавата настъпва на следващия изтичането на срока ден. В случая стоката е получена на 24.06.2023 г., поради което 14-дневният срок е започнал да тече от следващия ден – 25.06.2023 г. и изтича на 10.07.2023 г. (първи работен ден). Следователно ответникът е изпаднал в забава на 11.07.2023 г. и от този момент дължи обезщетение върху вземането в размер на 8497,64 лева (4344,77 евро) до 18.10.2024 г. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на обезщетението за забава за периода от 11.07.2023 г. до 18.10.2024 г. възлиза на 1485,18 лева (759,36 евро). До този размер и за този период е основателен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 1539,18 лева (786,97 евро) и за периода от 24.06.2023 г. до 10.07.2023 г. искът подлежи на отхвърляне. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. В хода на заповедното производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 200,74 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, или общо разноски в общ размер на 800,74 лева. Поради това ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 796,43 лева (407,21 евро), съразмерно на уважената част на предявените искове. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 201 лева, депозит за съдебно-почеркова експертиза в размер на 430 евро, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Общият размер на сторените разноски възлиза на 1044,06 евро, като ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 1038,44 евро съразмерно на уважената част на предявените искове. Внесеният от ищеца депозит в размер на 175 евро за съдебно-счетоводна експертиза не е изплатен на вещото лице и не следва да се възлага в тежест на ответника, а ищецът би могъл да иска връщането му. Ответникът не е доказал да е направил разноски по делото, поради което такива не се присъждат в негова полза. Водим от горното, съдът