Решение № 94 от 18.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 170/2026 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е решение № 42, постановено на 12.01.2026 г. по гр.д. 3171/2024 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е осъдено „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив да заплати на А. П. К. сумата 26 184,54 евро, представляваща сбор от възнаграждения в брутен размер за периода 1.12.2023 г.-16.08.2024 г. по сключен помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 28.11.2024 г. до окончателното й изплащане, отхвърлен е предявеният от А. П. К. против „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив иск с правно основание чл.79,ал.1 във връзка с чл.141,ал.7 от ТЗ за заплащане на сумата 18 075 лв., равняващи се на 9 241,60 евро, като обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие за прекратяване на сключения помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, като неоснователен, осъдено е „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив да заплати на А. П. К. сумата 1 047,38 евро разноски за производството съразмерно на уважените искове, както и да заплати на адвокат С. А. от АК-Пловдив сумата 2 425,57 евро адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по делото А. П. К. съразмерно на уважените искове, осъден е А. П. К. осъден да заплати на „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив сумата 1 100,30 евро разноски по производството съразмерно на отхвърления иск. Жалбоподателят „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив моли по съображения, изложени в подадената на 30.01.2026 г. с вх. № 3777 въззивна жалба, решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в неговата част, с която дружеството е осъдено да заплати на А. П. К. сумата 26 184,54 евро, представляваща сбор от възнаграждения в брутен размер за периода 1.12.2023 г.-16.08.2024 г. по сключен помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 28.11.2024 г. до окончателното й изплащане, съответно, и в частите му за разноските, с които дружеството е осъдено да заплати на А. П. К. сумата 1 047,38 евро разноски за производството съразмерно на уважените искове, както и да заплати на адвокат С. А. от АК-Пловдив сумата 2 425,57 евро адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по делото А. П. К. съразмерно на уважените искове, и да бъде отхвърлен този предявен срещу дружеството иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по въззивната жалба моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане разноски. Жалбоподателят А. П. К. моли по съображенията, изложени в подадената на 9.02.2026 г. с вх. № 5145 въззивна жалба, решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от него против „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив иск с правно основание чл.79,ал.1 във връзка с чл.141,ал.7 от ТЗ за заплащане на сумата 18 075 лв., равняващи се на 9 241,60 евро, като обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие за прекратяване на сключения помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, като неоснователен, съответно, и в частта му за разноските, с която той е осъден да заплати на „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив сумата 1 100,30 евро разноски по производството съразмерно на отхвърления иск, като искът бъде уважен. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 141,ал.1,изр.1 от ТЗ, вр. чл. 286 от ЗЗД от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 51 212,50 лв., представляваща сбор от сумите за възнаграждение в размер на по 6 025 лв. месечно за 8 месеца и половина, считано от 1.12.2023 г. до 16.08.2024 г. по сключен договор за управление от 15.11.2023 г. на „Диагностичноконсултативен център Р.“ЕООД, понастоящем с променено наименование „Директ строй 1“ЕООД, както и сумата 18 075 лв. като обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на сключения помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, понастоящем с променено наименование „Директ строй 1“ЕООД, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба в съда. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по тази въззивна жалба „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив моли тя да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 10 688/20.03.2026 г. Претендира за присъждане на разноски. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното: Безспорно е между страните, че на 15.11.2023 г. между ищеца А. П. К. и ответното дружество, тогава с фирмено наименование „Диагностичноконсултативен център Р.“ЕООД-гр.Пловдив, понастоящем с променено фирмено наименование „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив, е сключен представеният в копие от ищеца с исковата молба договор за управление. Безспорно е, че договорът е сключен за дружеството от неговия едноличен собственик на капитала Боян Велков Р.. Безспорно е, че той е сключен в процеса на учредяване на дружеството, преди вписването на дружеството в ТРРЮЛНЦ, което е станало на 22.11.2023 г., като вписаният управител на дружеството е ищецът. Безспорно е, че съгласно решение на едноличния собственик на капитала на 16.08.2024 г. е вписано като управител на дружеството друго лице, а ищецът е освободен като негов управител по решение на едноличния собственик на капитала. Безспорно е, че до ищеца не е било отправено предизвестие за прекратяване на договора. С подадената на 28.11.2024 г. ищецът твърди, че съгласно сключения на 15.11.2023 г. договор, който влиза в сила от 1.12.2023 г., му е възложено да управлява дружеството срещу определено брутно месечно възнаграждение в размер на 6 025 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който възнаграждението е станало дължимо, като е договорено в чл.12,ал.2 и че договорът може да бъде прекратен с предизвестие от една от страните до другата, направено в срок от 3 месеца. Твърди, че след сключване на договора в качеството си на управител е извършвал множество действия и сделки, свързани с управление на дружеството и запазване на стопанските му интереси, като в периода 1.12.2023 г.-16.08.2024 г. в качеството си на управител е осъществил действия по управление на дружеството и е бил изправна страна по договора, като надлежно и точно и в пълен обем е изпълнявал задълженията си. Твърди, че уговореното възнаграждение не му е било платено. Твърди, че не е получил писмено предизвестие за прекратяване на договора, а е узнал случайно за вписана в ТРРЮЛНЦ промяна, поради което му се дължи обезщетение в размер на определеното брутно месечно възнаграждение в договора за управление за неспазения срок на предизвестието от 3 месеца. Претендира за присъждане на сумата 51 212,50 лв. за неизплатено възнаграждение за периода от 8 месеца и половина при брутно месечно възнаграждение от по 6025 лв., от 1.12.2023 г. до 16.08.2024 г. и за присъждане на сумата 18 075 лв. за обезщетение за неспазено предизвестие, изчислена като сбор от три месечни възнаграждения от по 6025 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба в съда. С отговора на исковата молба от ответното дружество се възразява, че ищецът след сключване на договора за управление в качество на управител не е извършвал действия и сделки за управление на дружеството, поради което се твърди, че дружеството не му дължи плащане на възнаграждение, въпреки че такова е било договорено. Твърди се, че от избирането на ищеца за управител с решение на едноличния собственик на капитала от 14.11.2023 г. до освобождаването му с негово решение от 5.08.2024 г. ищецът не е осъществил никаква дейност по управление на дружеството, не е упражнявал правомощията си и не е изпълнявал задълженията си по договора за управление. Твърди се, че ищецът не е проявил никаква заинтересованост към дейността на дружеството, съпричастност към проблемите му или ангажираност. Твърди се, че ищецът няма никакво отношение към оперативната дейност на дружеството – не знае какви служители са назначени, не знае какви са активите и пасивите на дружеството, не знае сключвало ли е то договори за покупка, лизинг, заем, наем, изработка, поръчки и ако е сключвало с какви пари ги е осъществявало, не знае какво е финансовоикономическото положение на дружеството. Твърди се, че договорът за управление от 15.11.2023 г. е сключен преди да бъде построена сградата, в която е проектирано да се помещава дружеството, което да осъществява извънболнична помощ, като в края на месец декември на 2024 г. е бил съставен акт-образец 16 и има разрешение за ползване. Твърди се, че договорът е сключен с цел намиране на подходящ управител и регистрация на дружеството. Твърди се, че очакванията били д-р К. веднага да поеме управлението на ДКЦ и още от самото начало да има много работа, свързана със структуриране на кабинети, изисквания за оборудване, срещу с бъдещи контрагенти, намиране на медицински персонал – лекари, специалисти, сестри, администрация, които да работят в бъдещото лечебно заведение. Твърди се, че след подписването на договора ищецът е отишъл с главния счетоводител в банка, за да внесат капитала и да открият сметка, участвал в няколко срещи във връзка с бъдещата работа на ДКЦ, казвал, че е разговарял с лекари, които потенциално могат да започнат работа в новия ДКЦ, била създадена Вайбър-група с негово участие, показана му е била веднъж сградата и подробно му е било обяснено кое помещение за какво ще се ползва. Твърди се, че след месец януари на 2024 г. ищецът на два пъти се е интересувал относно получаване на възнаграждение по договора. Твърди се, че след смяната на управителя едноличният собственик на капитала е поканил ищеца да си изчисли колко пари му се дължат за усилията, които е положил, но ищецът претендирал за пълния размер на възнагражденията по договора и не бил съглА. с направеното му предложение да получи по-малка сума от исканата. Твърди се, че пълното неизпълнение на задълженията от страна на ищеца е причина той да не получи възнаграждение, както и че ищецът докато се води като управител на ответника е упражнявал преди всичко и само лекарската си професия като ортопед-травматолог в Отделението по ортопедия и травматология в „МБАЛ-Пазарджик“АД, ортопед в специализирания кабинет по ортопедия и травматология в Медицински център „Вива“-Пазарджик, ортопед в МЦ“Физиомед“-филиал А.овград, платени онлайн-консултации по телефона. Твърди се, че въпреки че дружеството не притежава МПС, ищецът е поискал в обезпечително производство да бъде наложен запор върху три леки авТ.била, които са собственост на лизингодатели. Твърди се, че ищецът не е получил за срока на неговото управление нито едно възнаграждение, въпреки че е бил управител, защото е знаел, че възнаграждение не му се следва и сам е казвал, че ще го получава, когато ДКЦ заработи. Заявено е, че договорът предвижда, че всяка едно от страните може да го прекрати с 3-месечно предизвестие до другата, но не е уговорено обезщетение при неспазен срок за предизвестие. Твърди се, че ТЗ позволява собственикът на капитала на ЕООД да оттегли овластяването на управителя и да го освободи от заеманата длъжност без да е нужно предупреждение, уведомление или съгласие от страна на последния, както и по същия начин договорът за поръчка се прекратява с оттеглянето на поръчката от доверителя съгласно чл.287 от ЗЗД, поради което обезщетение за неспазения срок на предизвестие не се дължи, още повече, че не е уговорено. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че на 1.12.2023 г. между дружеството и ищеца е възникнало валидно облигационно правоотношение с източник сключеният на 15.11.2023 г. договор за управление, по който не само е уговорено възнаграждение, но съгласно чл.9 доверителят е длъжен да заплаща на управителя дължимото му възнаграждение,т.е. плащането му е безусловно. Съдът посочва, че съгласно трайната съдебна практика връзката между управителя и управляваното от него дружество има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и на търговското право, отношенията се уреждат с договор, който съгласно чл.141,ал.7 от ТЗ се сключва в писмена форма, тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размер на възнаграждението, начин на плащането му, размер и начин на ползване на отпуски, различни обезщетения, като мандатното правоотношение между управителя и дружеството може да бъде прекратено освен на другите прекратителни основания, посочени в закона, и по искане на управителя или по решение на органа, който го е избрал. Съдът посочва, че възползвайки се от регламентираната в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне, в чл.12, ал.1 и ал.2 от договора за управление страните са предвидили възможност съответно за развалянето му от изправната страна при виновно неизпълнение на задълженията по него, както и за прекратяването му с 3- месечно предизвестие, но така постигнатите договорености не изключват приложението на чл.141,ал.4 от ТЗ, уреждащ възможността по всяко време ЕСК да оттегли овластяването на управителя и името му да бъде заличено от ТР, както е процедирано в случая – с вписване в ТРРЮЛНЦ на 16.08.2023 г. на заличаването на ищеца като управител на ЕООД едноличният собственик на капитала е оттеглил овластяването на ищеца. Съдът преценява, че оттеглянето на поръчката обаче не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи по аргумент от чл. 288 от ЗЗД, още повече че по време на съществуването на облигационното правоотношение между страните липсват данни ЕСК на дружеството да е упражнил уговореното в чл.12,ал.1 от договора право на разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а в случай че ответникът е претърпял вреди от дейността на управителя, той може да търси репарация на същите на основание чл. 145 от ТЗ. Съдът приема, че по силата на сключения на 15.11.2023 г. договор за управление между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което в правната сфера на всяка от тях са възникнали редица права и задължения, в това число и задължение на ответника да заплаща брутно месечно възнаграждение в размер на 6025 лв., което задължение е безусловно, без оглед постигането на конкретен резултат, поради което за времето от 1.12.2023 г. до 16.08.2024 г. възнаграждение на ищеца се дължи, поради което присъжда исковата сума 51 212,50 лв. или 26 184,54 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба. Съдът посочва, че съгласно чл. 141,ал.7,изр.2 от ТЗ договорът за възлагане на управлението се сключва в писмена форма, която съобразно чл.293,ал.1 от ТЗ е такава за действителността му, като в същата форма следва да бъдат постигнати и измененията и допълненията на договора според чл.293,ал.6 от ТЗ, поради което уговорки, които не са обективирани в писмена форма, са недействителни. Съдът констатира, че в чл.12,ал.2 от договора за управление е предвидена възможност за прекратяването му с предизвестие на едната страна до другата, направено в срок от 3 месеца, но не се установява във връзка с тази договореност страните да са уговорили заплащането на обезщетение при неспазване на срока на предизвестието и тъй като подобна договореност не е постигната, то е недоказано твърдението на ищеца, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение да му заплати обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие при прекратяване на процесното правоотношение. Затова съдът приема, че искът за присъждане на сумата 18 075 лв. е неоснователен и го отхвърля. С подадената на 30.01.2026 г. въззивна жалба жалбоподателят-ответник „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив твърди, че решението е неправилно в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 26 184,54 евро за възнаграждение за периода 1.12.2023 г.-16.08.2024 г. по договора за управление. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел, че в чл.1 е договорено възнаграждение, чието плащане е безусловно съгласно чл.9 от договора. Твърди, че неправилно е прието, че възнаграждението по договора за управление се дължи безусловно и без оглед на постигането на конкретен резултат, тъй като липсата на изискване за конкретен резултат не означава липса на изискване за фактическо изпълнение. Твърди, че мандатният договор предполага извършване на реални управленски действия и грижа за интересите на представляваното дружество, а не формално наличие на договорно правоотношение, като при пълна липса на каквато и да е дейност по управление не може да се приеме, че е налице основание за заплащане на възнаграждение. Твърди, че неправилно съдът е приел, че вписването на ищеца като управител е достатъчно, за да се приеме, че договорът е в сила и възнаграждението се дължи, тъй като вписването в ТР създава правна възможност за упражняване на управление, но не доказва фактическо осъществяване на управленска дейност, като по делото не е установено ищецът да е упражнявал каквито и да било реални управленски функции – организационни, кадрови, административни или други. Заявено е, че през целия процесен период ищецът е бил обективно възпрепятстван да изпълнява функциите си на управител, тъй като е работил по трудов договор в „МБАЛ Пазарджик“, както и по договор с НЗОК в извънболничната помощ при условията на задължително присъствие съгласно Приложение №10 на НДОК, която законово регламентирана ангажираност фактически изключва възможността за реално управление на новосъздадено лечебно заведение. Твърди, че не може да се приеме, че провеждането на отделни телефонни разговори или твърдения за разговори с лекари представлява управление на лечебно заведение, тъй като такива действия не водят до никакъв резултат, не са част от управленски процес и не могат да заместят реалното изпълнение на задълженията на управител, особено в етап на изграждане на структура на ново дружество. Заявено е, че окръжният съд не е обсъдил поведението на ищеца, който като вписан управител е имал възможност сам да разпорежда начисляване и изплащане на възнаграждение, ако е мислил, че такова му се дължи, а фактът, че през целия период не е нареждал такива плащания, показва, че самият той е бил наясно, че не изпълнява реални управленски функции и че липсва фактическо основание за получаване на възнаграждение, а претенцията му е възникнала едва след освобождаването му, което следва да се прецени и с оглед принципа за добросъвестност. Заявено е, че целта на сключения договор е той да има гаранционен характер, насочен към обезпечаване на риска ищецът да напусне другите си професионални ангажименти и реално да започне управление на ДКЦ, но този риск не се е реализирал, тъй като той не е прекратил отношенията си с останалите лечебни заведения и не е започнал фактическо изпълнение на управленските си задължения, поради което претендирането на възнаграждение при пълно бездействие представлява злоупотреба с право и противоречи на принципа на добросъвестност. Твърди се, че е неправилен и изводът на съда, че възнаграждение се дължи, тъй като договорът не е бил развален, тъй като развалянето е релевантно при неточно или лошо изпълнение, но не и при липса на започнало фактическо изпълнение на мандата, а в случая липсва насрещна престация, поради което липсва и основание за претендираното възнаграждение. Заявено е, че в отговорите си по чл.176 от ГПК ищецът признава факти, които са несъвместими с реалното упражняване на управленски функции, а от показанията на свидетелката Мелева, счетоводител, може да се направи извод за пълна липса на разпоредителни действия от страна на управителя, като сходни са и показанията на свидетелката Видолова. Заявено е, че окръжният съд не е обсъдили и представената по делото разпечатка на Вайбър-кореспонденция, от която е видно, че ищецът се е опитал да покаже съпричастност към работите на дружеството, но в действителност не е допринесъл с нищо. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице пълно неизпълнение на договора и се налага изводът, че за 9-те месеца, в които ответникът се е водил управител на дружеството, той не е свършил абсолютно нищо и дори не е разбрал дейността на това дружество. Твърди, че е неправилен и изводът на окръжния съд, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето на поръчката се дължи по аргумент от чл.288 от ЗЗД, което правило предполага да е имало реално извършена работа до момента на оттеглянето, но ако управителят не е знаел дори дали дружеството има авТ.били и не е познавал служителите, няма как да се приеме, че има извършена работа, която да подлежи на заплащане. Заявено е, че окръжният съд правилно е отчел, че договорът за управление е договор за поръчка – двустранен и възмезден, но щом договорът е двустранен възнаграждението е насрещна престация за реално извършена дейност по управление и представителство, то не се дължи автоматично само заради вписването в ТР, а е обвързано с фактическото изпълнение на управленски функции. Заявено е, че след като ищецът признава, че не знае нито активите, нито персонала на дружеството, той не е престирал управление. Заявено е, че при пълно неизпълнение на задълженията по мандатния договор дружеството-доверител може да откаже плащане на възнаграждението с възражение за неизпълнен договор, като от събраните доказателства може да се направи извод за пълно неизпълнение на договора за управление. Твърди се, че ищецът не е проявил грижа на добър стопанин по отношение имуществото и интересите на представляваното дружество, а желанието му да получи възнаграждение за неизпълнени задължения по договор може да се приеме за неправомерно упражняване на права и липса на добросъвестност, като ако на ищеца бъде признато право на възнаграждение при липса на труд, усилия и принос, то това би могло да се счита за неоснователно накърняване на имуществото на дружеството. С подадената на 9.02.2026 г. въззивна жалба жалбоподателят-ищец А. К. твърди, че решението е неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на сумата 18 075 лв. за обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие при прекратяване на договора за управление. Твърди, че съдът неправилно е приел, че липсата на писмена уговорка за конкретния размер на обезщетението при неспазено предизвестие прави иска неоснователен. Заявено е, че в чл.12,ал.2 от договора за управление изрично е договорен 3-месечен срок на предизвестие и съгласно принципа на свобода на договарянето страните са обвързани от това условие, като неспазването на този срок от страна на дружеството чрез внезапното освобождаване на управителя представлява договорно неизпълнение. Твърди се, че съгласно чл. 293,ал.3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Заявено е, че клаузата за предизвестие по чл.12,ал.2 е писмена, а неговият паричен еквивалент при неизпълнение е уточнен устно - практика, изцяло допустима в търговския оборот. Твърди се, че окръжният съд е приел, че устната договореност за плащане на три брутни възнаграждения е недействителна поради липса на писмена форма с оглед чл.293,ал.1 от ТЗ, но дори да се приеме, че конкретният размер на обезщетението не е фиксиран писмено, самото задължение за предизвестие е фиксирано писмено и при неговото нарушаване по силата на общите правила на ЗЗД изправната страна има право на обезщетение за вредите, които в случая се равняват на пропуснатото възнаграждение за срока, в който ищецът е имал право да заема длъжността. Заявено е, че съдът е игнорирал факта, че прекратяването на мандатното правоотношение без предизвестие, когато такова е предвидено в договора, поставя управителя в състояние на внезапна загуба на доходи. Твърди се, че правото на собственика на капитала да оттегли овластяването по всяко време съгласно чл.141,ал.4 от ТЗ не го освобождава от отговорност за вреди, произтичащи от нарушаване на договорни клаузи, касаещи сроковете за прекратяване. Заявено е, че окръжният съд е приел, че клаузата за предизвестие е безсмислена, ако не е обезпечена със санкция. С отговора на въззивната жалба дружеството текстът на чл.12,ал.2 от договора за управление е редакционно несъвършен, но по същество е ясно, че става въпрос за възможност, т.е. за право, а не за задължение. Заявено е, че е константна съдебната практика, че договорът за управление е разновидност на мандатния договор и за него не важат правилата за трудовите договори, което означава, че ЕСК е могъл да оттегли овластяването на управителя и да го замени с друг управител без да е бил длъжен да му отправи тримесечно предизвестие, като оттеглянето на овластяването и прекратяването на договора без предизвестие не представляват нарушение на договора или неизпълнение на договорни задължения, каквито собственикът на капитала няма. Заявено е, че в договора липсва уговорка, предвиждаща обезщетение за която и да е от страните при неспазен срок за предизвестие за прекратяване. Заявено е, че окръжният съд правилно е приел, че липсата на писмена уговорка за конкретния размер на обезщетението при неспазено предизвестие прави иска неоснователен. Твърди се, че жалбоподателят неправилно се опитва да черпи аргумент от нормата на чл.293,ал.3 от ТЗ, тъй като аргументът е неуместен и тъй като нормата се отнася до сключването на търговски сделки, каквато сделка не е договорът за управление между собственика на капитала и управителя. Заявено е, че няма как да се изследва какъв е размерът на обезщетението, което се дължи при прекратяване на договора за управление при неспазен срок на тримесечно предизвестие, ако в договора липсва уговорка за такова обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 141,ал.1 от ТЗ, управителят на ЕООД организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията едноличния собственик на капитала. Съгласно нормата на чл.141,ал.7 от ТЗ, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството от едноличния собственик на капитала. Съгласно нормата на чл.141,ал.4 от ТЗ, овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Несъмнено е, че договорът за възлагане на управление по чл.141,ал.7 от ТЗ има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Несъмнено е, че при спорове, възникнали между страните по този вид договор, приложение намират разпоредбите относно договора за поръчка на чл.280-292 от ЗЗД. При договора за поръчка съгласно чл. 280 от ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, които действия при договора за възлагане на управлението на ЕООД са посочените в чл.141,ал.1 от ТЗ – управителят да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на едноличния собственик на капитала на дружеството. Съгласно чл. 141,ал.2 от ТЗ управителят представлява дружеството. Изискването при този вид договор е управителят да постигне определен резултат – под неговото ръководство и при създадената от него организация търговското дружество да осъществява своята търговска дейност. Дейността на управителя включва извършването както на материални, така и на правни действия, поради което неговата управленска дейност по начало е с много широк обхват. Управителят извършва оперативното управление и администрирането за осъществяването на текущата дейност на дружеството и неговото предприятие. Неговата дейност включва елементи на планиране, организиране, ръководство, координиране и контрол на дейността с оглед изпълнение на всички технологични и законови изисквания за осъществяването й. При толкова обширна по обем и натоварена с многобройни отговорности дейност логично е, че вместо възможност, каквато предвижда нормата на чл.286 от ЗЗД, при дейността на управителя договарянето с договора за управление на възнаграждение е закономерно и на управителя се дължи от дружеството възнаграждение в уговорения между страните размер. Съгласно чл.147,ал.2 във вр. с чл.137,ал.1,т.5,предл.2 от ТЗ едноличния собственик на капитала на ЕООД определя възнаграждението на управителя. Престациите на страните по договора за възлагане на управление несъмнено са насрещни – когато управителят престира управленска дейност, той има право на възнаграждение, съответно, когато е осъществена дейността по управление на дружеството, то дължи възнаграждение на управителя, но ако управителят не осъществява дейност по организация и ръководство на дейността на дружеството, той няма право на възнаграждение, съответно, когато дружеството не е получило изпълнение по договора, то не дължи възнаграждение за управление. В практиката е почти немислима втората хипотеза, тъй като управителят на търговското дружество се назначава, за да работи дружеството, което предполага и изисква да работи управителят му. В случая се твърди от ответното дружество, че е налице обаче именно такава хипотеза, при която управителят не е престирал управленски действия и е налице пълно неизпълнение от негова страна на неговото задължение да управлява дружеството, поради което то не му дължи възнаграждение. Няма спор между страните, че ищецът е съдействал за регистрацията на ответното дружество, което е възникнало като правен субект след вписването на дружеството, съответно, и на ищеца като негов управител в търговския регистър на 22.11.2023 г. Няма спор, че сключеният на 15.11.2023 г. между едноличния собственик на капитала на ЕООД и ищеца договор за управление е породил правни последици и е обвързвал ЕООД и ищеца за времето от 1.12.2023 г., когато той е влязъл в сила съгласно клаузата на чл.10 от него, до 16.08.2024 г., когато в търговския регистър е вписано заличаването на ищеца като управител, съответно, вписано е като управител на ЕООД друго лице. Няма спор между страните, че намерението на едноличния собственик на капитала е било да се осъществява от дружеството извънболнична помощ, но към 1.12.2023 г. сградата, в която дейността е планирано да бъде осъществявана, не е била построена, а това е станало в края на 2025 г., което обстоятелство е било известно на ищеца. Несъмнено е, че при липса на сграда, което предполага липса на оборудване, персонал и пациенти, едно медицинско заведение не може да работи, съответно, ищецът не е могъл да очаква, че ще осъществява дейност по управление на едно вече създадено и реално работещо медицинско заведение (ДКЦ), което означава и че той няма основание да претендира, че не е осъществявал такава дейност, защото дружеството не му е създало условия за нея. Видно е от отговора на ответника на исковата молба, че след създаването на дружеството от управителя се е очаквало да се занимава заедно с едноличния собственик на капитала и посочени от него лица с набирането на медицински специалисти и администрация, които ще работят в ДКЦ, осигуряване на подходяща техника и обзавеждане, поради което е несъмнено, че договорът не е лишен от предмет. Няма спор между страните, че ищецът през целия период на действие на договора е продължил да работи другаде като лекар по правоотношения, които не е прекратил, поради което е несъмнено, че не се е ангажирал да осъществява дейност само в интерес и за нуждите на ответното дружество с оглед постигане на необходимите за дружеството резултати в етапа на неговото материално и организационно създаване. Възнаграждение на управител на търговско дружество следва да се дължи, след като то е договорено (което е обичайно при търговските дружества), не заради простия факт на придобИ.е надлежно от лицето на това качество, а за осъществена от него като управител дейност в полза на дружеството. Както при всеки договор за поръчка, когато довереникът извърши възложените му от доверителя действия надлежно и в пълен обем, доверителят дължи да му заплати договореното възнаграждение изцяло, но ако не ги извърши, доверителят не му дължи възнаграждение, а ако ги извърши частично (каквито хипотези урежда нормата на чл.288 от ЗЗД, но те не са единствените възможни и допустими), съответно, за частичното изпълнение доверителят му дължи възнаграждение съответно на извършената работа. В случая в чл.1 от договора за управление от 15.11.2023 г. е договорено, че ищецът като управител поема да управлява дружеството срещу определено брутно месечно възнаграждение в размер на 6 025 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който възнаграждението е станало дължимо. В договора обаче е посочено в чл.2-чл.5 какви са задълженията на управителя, именно при изпълнението на които логично му се дължи възнаграждението – да извършва от името и за сметка на ЕООД всички действия и сделки, свързани с управлението на дружеството, да взема решения по управлението на дружеството, да организира, ръководи и контролира дейността на дружеството, да предприема действия по стопанисване и опазване на имуществото на дружеството, от името и за сметка на дружеството да сключва сделки, свързани с упражняване на търговското му занятие, от името и за сметка на дружеството да учредява индивидуални трудови правоотношения, да осъществява правата и задълженията на работодател по индивидуалните трудови правоотношения със служителите, работещи в дружеството, в това число да изменя и прекратява трудови правоотношения, да налага дисциплинарни наказания, да разрешава ползването на редовен платен годишен отпуск, да осигурява безопасни и здравословни условия на труд и др., да контролира приходите и разходите, свързани с управлението на дружеството, да извършва всякакви правомерни действия, осигуряващи нормалното функциониране на дружеството от гледна точка на действащите в страната нормативни актове, да преупълномощава трети лица с отделни права, свързани с упражняване на търговското занятие на ДКЦ, ако това е необходимо за запазване интересите на дружеството и от неизвършването му дружеството би претърпяло вреди, да осъществява търговското управление съобразно набелязаните от дружеството стопански цели и обусловените от тях начин и насока на управление, да дава отчет на ЕСК за състоянието на дружеството и за резултатите от управлението му. В случая ищецът не установява да е изпълнявал тези свои задължения. В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на управител е извършвал множество действия и сделки, свързани с управление на дружеството и запазване на стопанските му интереси. С отговора на исковата молба ответното дружество възразява, че ищецът от избирането му за управител до освобождаването му не е осъществил никаква дейност по управление на дружеството, не е упражнявал правомощията си и не е изпълнявал задълженията си по договора за управление. Видно от обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, дадени по искане на ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 4.11.2025 г.: той не знае за времето, докато е бил управител, колко служители е имало на трудов договор, като посочва, че са били в процес на набиране на служители, той търсел да наемат служители в дружеството, което не работело, впоследствие някои от намерените от него хора все още работят там; никога не му е даван достъп до информацията какво имущество е притежавало дружеството по времето, докато бил управител; ЕСК искал лично той да си сключва договорите с всеки, тяхната задача била просто да проведат среща и който колега иска да започне работа, да отиде лично да се срещне с него, всичко минавало през ЕСК, той държал всичко да минава през него; предполага, че плащанията е правила счетоводителката, той плащания не е правил; никой не му е давал информация за плащания, наети лица по трудови и граждански договори, как са извършвани плащанията на възнагражденията; не е имал спесимен от банковата сметка, имал е електронен подпис, никога не е теглил, нито е внасял пари, не му е възлагано такова нещо. Видно от представената разпечатка от вайбър-комуникация в група, представена от ищеца и приета от съда в съдебното заседание на 4.11.2025 г., ищецът е заявил, че е говорил с няколко колеги и са го свързали с лични лекари, очни и други, другата седмица ще може да даде отговор, след като се срещне, ще говори с К., говорил с нея, ще я помоли да намери хора в МУ, бил е на среща с д-р П. и д-р М., имат интерес да започнат, има срещу със С. от клиниката по хирургия в Пазарджик, който преди казал, че ще дойде с няколко човека, има среща с д-р Т., завеждащ урология при тях, говорил е със заместник-директора на Националната клиника по хематология да намери хематолог, ще говори с още двама уролози, говори предимно с млади лекари, има среща с д-р П., хирург от Еврохоспитал, д-р В.К., физиотерапия идва при тях на 4 часа, ще се видят и с двете рехабилитаторки, чака отговор от АГ, д-р Т.в уролог идва при тях заедно със специализант, д-р А.Г., завеждащ отделението АГ в Пазарджик започва при тях. Видно е следователно, че ищецът се е включил в дейността по издирване на специалисти с оглед те да започнат работа в дружеството, но не се установява какъв е бил резултатът от неговите разговори, като ищецът нито твърди, нито установява той да е сключил договор с някое лице за работа в ДКЦ, каквито договори именно той като управител на дружеството е следвало да сключи. Видно от показанията на свидетеля П.Б.Б., разпитан по искане на ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 4.11.2025 г., той е приятел на ищеца, присъствал е на разговори, когато ищецът се обаждал на негови познати и ги приканвал да работят, посочва д-р Т.в, пулмолог, ищецът работи в Държавна болница в Пазарджик и във „Физиомед“ в А.овград. Видно от показанията на свидетелката Л.Н.В., разпитана по искане на ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 4.11.2025 г., едноличният собственик на капитала на ответното дружество Р. й е началник, тя е администратор на медицинския център, центърът бил открит тази година