Решение № 249 от 24.6.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 624/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 25-•••••••••• от 08.12.2025 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДП на А. М. Д. от •••, ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание - глоба в размер на 76,69 евро/ 149,99 лева/ и е постановено отнемането на 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДП. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В жалбата навежда доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени изцяло. ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В придружаващо преписката писмо ангажира становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски моли съда за съобрази размера им с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното: ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокс ко п и е Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за извършени нарушение по ЗДП. На 24.11.2025 година, около 17:53 ч., ••• Д. К. и Г. Б. изпълнявали служебните си задължения по спазване правилата за движение в •••. В тази част на денонощието двамата се намирали в служебен патрулен автомобил на паркинг, разположен непосредствено пред сградата на ж.п гарата, находяща се на •••. В същият час и двамата забелязали лек автомобил Тойота Рав4 с рег. № •••, който се приближил към светофарната уредба, разположена на •••. Това, което впечатлило двамата полицейски служители било, че при подаван разрешен сигнал на светофара водачът спрял и останал в покой. Когато сигналът на светофарната уредба се сменил с червен забранителен сигнал, водачът на лек автомобил Тойота Рав4 с рег. № ••• преминал през кръстовището и завил наляво в посока към •••. ••• последвали незабавно автомобила и след кратко време го установили да се опитва да паркира пред •••. На водачът бил подаден звуков и светлинен сигнал да преустанови движението си и той се подчинил. По време на извършената проверка била установена самоличността на водача, а именно жалбоподателя А. Д.. Същият обяснил, че не бил видял светофара на кръстовището. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП. Актът бил съставен в присъствието на водача. Последният го подписал без възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на размер на 76,69 евро/ 149,99 лева/ и е постановено отнемането на 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП, което наказание е и предмет на настоящата въззивна проверка. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление № 25-•••••••••• от 08.12.2025 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен; акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4312906 от 24.11.2025 година на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ - Плевен, ОДМВР - Плевен; справка за нарушител на името на жалбоподателя А. М. Д.; Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи. В подкрепа на възприетите от съда по-горе факти са и гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите Д. К. и Г. Б., разпитани непосредствено в съдебно заседание. При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.6 т. 1 ЗДП. Последната законова разпоредба въздига в задължение с императивен начин участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В хода на проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство факта на извършено нарушение на тази разпоредба от страна на жалбоподателят съдът приема за безспорно установен въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на всички свидетели установяват по категоричен начин, че на описаното в акта и наказателното постановление конкретното място в ••• и час от деня именно жалбоподателят Д., като участник в пътното движение, управлявайки лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. № •••, не се съобразил подаваните светлинни сигнали от светофарната уредба на ул. ••• в ••• като преминал на забранителен червен сигнал. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. и Б. и ги възприе като достоверни. Същите почиват на непосредствени възприятия, по същината си последователни, еднопосочни и непротиворечиви. Съдът прие, че контролните органи правилно са приели, че поведението на жалбоподателя като участник в движението не отговаря на предписанието на закона. Налице е описание на конкретно поведение в съответствие с производствените правила на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Поведението на жалбоподателя в конкретната ситуация правилно е подведено под правната норма на материалният закон, а именно тази на чл. 6 т. 1 ЗДП. В хода на въззивната проверка съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административнонаказателно производство. Спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от ••• в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Предвид гореизложените съображения съдът намери, че наказателно постановление № 25-•••••••••• от 08.12.2025 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДП на А. М. Д. от •••, ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание - глоба в размер на 76,69 евро/ 149,99 лева/ и е постановено отнемането на 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДП е правилно и законосъобразно. Същото санкционира безспорно установено и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП, осъществено от страна на жалбоподателя. Съдът не установи да са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. В конкретния случай, с оглед на цялостната характеристика на деянието и на дееца /установима от справка за нарушител/водач, приложена към административнонаказателната преписка/ не е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието, за което е санкциониран жалбоподателя с процесното наказателно постановление, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Доказателства в тази насока не бяха събрани в хода на въззивното производство. Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е определена в съответствие с тежестта на извършеното нарушение и съответната санкционна норма, при липсата на основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което и същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ