Решение № 86 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Мадан по дело № 177/2026 г.

Производството е образувано по искова молба от С. К. С. срещу „ЮтеКредит България” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за нищожен Договор за кредит № *г., сключен между „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, и С. К. С., ЕГН ••••••••••, с адрес * на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В исковата молба се твърди, че на * година С. К. С. е сключил Договор за кредит № * с ответното дружество, по силата на който кредиторът „ЮтеКредит България” ЕООД му е предоставил заем в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева при следните параметри: Сума на кредита: 2 500,00 лева; Годишен лихвен процент по кредита - 27 %; ГПР: 65,60%; Срок за погасяване: 18 месеца; Обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора - 3 633,17 лева. С договора е уговорено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 568,39 лева. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план към договора. Ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит. В исковата молба се сочи, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане заобикаля закона и накърнява правата на икономически послабата страна по облигационното отношение - кредитополучателя. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора, е във фиксиран размер и е около 1/5 от размера на получения заем, като в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави. Освен това нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК изрично предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Освен това цитираната клауза има и неравноправен характер, поради което е нищожна. В исковата молба се сочи, че при сключване на договора за кредит са допуснати нарушения на чл. 11 ал.1 т.9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит, тъй като сумата от 568,39 лева не е взета предвид при изчисляването и посочването на приложимите по договора размери на годишен лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР). Тя представлява общ разход по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е пряко свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и потребителят трябва да я заплати. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорената еднократна такса за разглеждане от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като разход по кредита следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. С таксата за разглеждане се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 50,00% и възлиза на над 60,00 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК като моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Моли да бъде отделено като безспорно, че на * е сключен Договор за кредит №* между ЮтеКредит България ЕООД като кредитор и С. К. С. като кредитополучател за сумата от 2 500,00 лева, със срок на погасяване 18 месеца при фиксиран ГЛП 27,00 % и ГПР 65,60 %. Твърди, че част от Договора за кредит са и общите условия (в случая това е Рамковото споразумение), което е подписано електронно между страните и изрично е посочено в Договора, че обвързва кредитора и кредитополучателя. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от всеки Договор за кредит. Оскъпяването по Договора за кредит (ГПР) е изчислено законосъобразно и е в законоустановените граници. ГПР включва фиксиран ГЛП (лихвата е посочена като точен процент в кредитната документация) както и таксата за разглеждане, която също е посочена в точен размер. В т. 8.10. от Рамковото споразумение е изрично посочено, че Годишният процент на разходите по кредита е посочен в Договора за кредит и е изчислен в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит, при отчитане на следните допускания: Договорът за кредит ще има действие за посочения в него срок, за който е сключен; Всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си в съответствие с условията и сроковете по Договора за кредит и настоящото Рамково споразумение; Няма да бъдат начислени разходи за събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от страна на Клиента. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК ГПР се изчислява по законоустановена формула и не следва в съдържанието на самия Договор за кредит да бъде включена "ясно разписана методика" по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържа изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. В ОИМ се сочи, че размерът на ГПР е в законоустановените рамки съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. лаузата предвиждаща такса за разглеждане е законосъобразна и не противоречи на „добрите нрави“: Таксата за разглеждане се дължи на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е за услугата: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента; поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора; проверка на документи на клиента; периодично актуализиране на клиентски данни; извършване на допълнителни справки др. При извършването на услугата служителите ни са подпомагани от технически средства - регистри, системи и програми, което генерира допълнителни разходи. Таксата за разглеждане не е по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Таксата за разглеждане е посочена на стр. 1 от Договора за кредит и в погасителния план към него. Нейният размер е явен за клиента, който знае стойността й, както и каква част от нея е включена във всяка месечна вноска. Считаме, че са налице достатъчно данни, че включването на спорната клауза в Договора за кредит е в резултат на изричното й предварително обсъждане и съгласие на ищеца по отношение на нейното съдържание и размер. На кредитоискателя е представена преддоговорна информация, включваща погасителен план, с който той се е съгласил. Размерът на таксата за разглеждане важи индивидуално точно за ищеца и е съобразена с останалите параметри на договора за кредит. Не е налице неоснователно обогатяване, тъй като оскъпяването по кредита е в законоустановените граници. За законодателят е без значение какви точно разходи са включени в ГПР, стига общото оскъпяване да бъде до предвидения максимален размер. На самостоятелно основание, дори таксата за разглеждане да е нищожна, тази нейна нищожност не води до недействителност на договора за кредит. Аргумент за това е, че в изричното посочване на хипотезите по чл. 22 ЗПК разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не е включена. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор за кредит № *. Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния Договор за кредит № *, от което се установяват и конкретните условия по договора и същите са следните: сума на кредита 2500 лева, срок на кредита 18 месеца, фиксиран годишен лихвен процент 27%, обща сума на лихвите за периода 564,78 лева, такса за разглеждане 568,39 лева, ГПР 65,60%, общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита 3633,17 лева. Съгласно договора за кредит таксата се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Представен е погасителен план към договора, видно от който задълженията са платими от кредитополучателя на 18 бр. месечни вноски, 17 от които в размер от 202.03 лева и една от 198.66 лева. Съгласно част III т. 2 Разходи по кредита при изчисляване на ГПР в размер на 65,60% са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за кредит между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за кредит поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Следва да се посочи, че при предявен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за кредит с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. В този смисъл е решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о. Така предметът на настоящото производство е ограничен от посочените от ищеца възражения за недействителност на договора за кредит на посочените основания, а именно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. В ГПР по договора е посочено, че същият възлиза на 65,60%, като при служебно изчисление от съда посредством онлайн калкулатор при следните параметри: обща сума на кредита 2500 лева, обща сума подлежаща на връщане 3633,17 лева, платима на 18 месечни погасителни вноски ГПР по договора възлиза на 65.16%, което е размер близък до посочения. В Основни условия по договора са посочени всички дължими плащания включващи главница 2500 лева, лихва 564,78 лева (обща сума) и такса за разглеждане в размер на 568,39 лева, като част от всеки от посочените компоненти е включен в дължимата погасителна вноска по договора, т.е. на кредитополучателя е обявено, че дължи такса за разглеждане наред с приложимия фиксиран лихвен процент по кредита – 27%, както и че ГПР се явява 65,60%. От това следва, че размерът на ГПР е предварително обявен на потребителя и неговият размер е правилно посочен в договора. В ГПР са включени всички разходи по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което посоченият в договора ГПР отговаря на действително приложимият между страните. Неоснователни са изложените от ищеца доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г. се определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. От извършена справка на интернет страницата на Българска народна банка съдът установи, че към 01.01.2024г основният лихвен процент възлиза на 3.79 %, поради което към датата на сключване на договора 18.05.2024 г. законната лихва за просрочени задължения възлиза на 13.79%, а петкратния й размер на 68,95 %. Ето защо приложимият между страните и посочен в договора ГПР от 65,60% не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът споделя изложените в исковата молба доводи за нищожност на клаузата за заплащане на такса за разглеждане по процесния договор. Касае се за сума в размер от около 1/5 от предоставения заем, дължима в деня на подписване на договора. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Клаузата предвиждаща такса за разглеждане противоречи на изискването на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Чрез включване на такса по нищожна клауза ГПР е завишен, което обаче не води до неточно посочване на ГПР, приравняващ се по правните последици на неговата липса. В настоящият случай кредитодателят е изпълнил задължението си да информира потребителя за размера на всяко едно от задълженията му, като е посочил и реално приложимият ГПР между страните. ГПР отразява точно всички разходи по кредита, които са предварително оповестени на кредитополучателя, като размерът на приложимия ГПР между страните не противоречи на изискването на закона. В случая не се установява да е посочен по-нисък ГПР от действително приложимия между страните, поради което не би могло да се приеме, че е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика. /В този смисъл е Решение № 104/17.03.2026 г. по в.гр.д. № 92/2026 г. по описа на ОС Смолян, с което настоящият съдебен състав се солидализира/. Ето защо процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което въведеното възражение от ищеца за нищожност на договора предвид нарушение на посочената разпоредба е неоснователно. По отношение на спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК предвиждаща в съдържанието на договора за потребителски кредит да бъде посочено: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, съдът намира следното: В настоящия случай изрично е посочено, че уговореният лихвен процент е фиксиран – 27%, посочен е общият размер на дължимата възнградителна лихва за процесния период – 564,78 лева, както и поотделно е посочена размерът на дължимата възнаградителна лихва във всяка погасителна вноска. Както вече се посочи, уговорената такса за разглеждане противоречи на изискването на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което обстоятелство обаче е неотносимо към преценката за спазването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото се касае за две различни по вид вземания – за договорна лихва и за такса за разглеждане. В настоящия случай с посочването, че годишния лихвен процент е фиксиран в конкретен размер, общата сума и размерът на отделните плащания за възнаградителна лихва по всяко отделна погасителна вноска, съдът намира, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради което възраженията на ищеца в обратния смисъл са неоснователни. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК предявеният иск за обявяването му за нищожен на посочените основания следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК определя на 100 евро, предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството. С оглед изложеното, съдът