Решение № 52 от 21.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6692/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК Образувано е с подадена въззивна жалба от адв. Д. П. от САК, служебен защитник на Б. Й. срещу Решение № 3890 от 26.08.2024 г. по н.а.х.д. № 10774/2024 г., с която Софийският районен съд (НО, 14 с-в), е признал Б. Й. ЕГН: ••••••••••, ЛНЧ: •••• за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл.168, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лв. На основание чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е възложил разноските по делото на обвиняемия Й. в размер на 384.61 лв Във въззивната жалба се излага становището, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в която подробно се излага тезата, че първоинстанционният съд e направил неправилен анализ на доказателствения материал, вследствие на което е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че не е налице субективен елемент на престъплението, поради което същото остава недоказано. В тази връзка моли да се отмени Решението на първоинстанционния съд в цялост. В съдебно заседание на въззивния съд обвиняемият Б. Й. се явява лично заедно с адв. Д. П. от САК. Поради факта, че обвиняемият не владее български език му е назначен преводач от турски на български език – Т. А. О.. Процесуалният представител поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени Решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Престъплението по чл. 168, ал. 1 НК е винаги умишлено престъпление, тоест подсъдимият трябва да е знаел, че извършва престъпление и да е целял настъпването на съответните правни последици от това. Излага становището, че доверителят му е турски гражданин, не е бил запознат със законодателството у нас и не владее нито писмено, нито говоримо български език. Той не е знаел, че извършва престъпление, поради което счита, че деянието е несъставомерно. На второ място, същият е отишъл със своята карта за постоянно пребиваване да гласува, която видно от представените доказателства по делото, картата на постоянно пребиваване е изписана в съответните изборни документи. От тях става ясно, че същият е турски гражданин с постоянно пребиваване у нас. Вместо членовете на секционната комисия да го върнат и му кажат, че няма право да гласува, те са го изпратили при друг член от комисията, който му е попълнил декларацията на български, която той е подписал. С оглед изложеното моли съда да отхвърли първоинстанционното решение и да оправдае доверителя му. Представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли въззивния съд да го потвърди. Обвиняемият Б. Й., изказва съжаление за това, че е упражнил правото си на избор, без да има такова право, поради незнание и моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да бъде оправдан, за да може да извършва своята търговска дейност в Република България. В последната си дума моли въззивния съд да го оправдае. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на Решението на първоинстанционния съд с изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното: Обвиняемият Б. Й. е роден на •••• г. в с. Крушари, община Крушари, област Добрич като Б. М. А., турски гражданин, паспорт № U••••, издаден на •••• г. от Република Турция валиден до •••• г., с разрешение за пребиваване № ••••, издадено от ДБДС на 15.07.2021 г. и валидно до 13.07.2026 г., неосъждан, турски гражданин, женен, висше образование, управител на фирма, с постоянен адрес: гр. Добрич, общ. Балчик, с. Оброчище, ул. ••••, ЕГН: ••••••••••, ЛНЧ: ••••. През 1978 г. обвиняемият Б. Й. е напуснал Република България със семейството си. От датата на напускането територията на Република България същият е загубил българското си гражданство - с факта на изселването, съгласно тогава действащото законодателство (чл. 6, ал. 2 от Закона за българското гражданство, обн., ДВ, бр. 70 от 26.03.1948 г.. отм. бр. 79 от 11.10.1968 г.: "Български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване."). Същият е придобил турско гражданство с Решение № 7/18047 от 23.08.1979 г. на Министерски съвет на Република Турция, с имената Б. Й.. След това, обвиняемият Б. Й. не е инициирал процедура по възстановяване на българско гражданство. Единствено на 10.08.2020 г., на основание чл. 39. ал. 1 от Закона за българското гражданство, обн., ДВ, бр. 136 от 18.11.1998 г., в сила от 19.02.1999 г., е подал заявление за установяване наличието на българско гражданство до Министерство на правосъдието на Република България, като на 25.08.2020 г. му е било издадено удостоверение, че не е български гражданин. Обвиняемият Б. Й. подал заявление № 621/23.06.2021 г. за издаване на разрешение за пребиваване. На 15.07.2021 г., ДБДС-МВР издала разрешение за постоянно пребиваващ в Република България на обвиняемия Б. Й., валидно до 13.07.2026 г. и връчено му на 15.10.2021 г. На 02.10.2022 г. обвиняемият Б. Й. отишъл в избирателна секция № 325300658, находяща се в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, за да гласува на избора за народни представители за 48-то Народно събрание на Република България, като представил на членовете на секционната избирателна комисия разрешението си за постоянно пребиваващ в Република България и подписана от него декларация по чл. 33, ал. 2, вр. чл. 243 ИК до СИК (попълнена от неустановено в съдебното дело лице). След това в посочената избирателна секция обвиняемият Б. Й. упражнил избирателно право при избора за народно представители за 48- то Народно събрание на Република България, а личните му данни (две имена, ЕГН, номер на разрешението и постоянен адрес в Република България) били вписани от член на СИК в допълнителната страница към списъка за гласуване извън страната в изборите за народни представители на 02.10.2022 г. в Турция, Истанбул, Секция № 325300658 - под № 156, срещу който номер обвиняемия Б. Й. положил подписа си. Горното се установява, след като е била задействана проверка след постъпил сигнал от ЦИК за гласували в нарушение в изборите за народни представители на 02 октомври 2022 г. Резултатите от проверката са били изпратени на ЦИК със съответните приложения и заверени копия на документи. Съгласно последните се установило, че лицето Б. М. А. или Б. Й. е гласувал в нарушение на изборите за народни представители на 02 октомври 2022 г. Подаден е сигнал към Районна прокуратура – гр. Добрич, ТО Балчик, поради факта, че постоянния адрес на лицето е в община Балчик, област Добрич. Същият сигнал обаче е препратен по компетентност на основание чл.37, ал.1, т.1 НПК към Софийска районна прокуратура. След извършен преглед на материалите Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по описа на досъдебно производство № 376/2023 г. по описа на СОСГП, пр. пр. № 39664/2023 г. по описа на СРП по отношение на обвиняемия Б. Й., ЕГН •••••••••• за това, че на 02.10.2022 г. в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, в избирателна секция № 325300658, упражнил избирателно право при избора на народни представители за 48-то Народно събрание на Република България, без да има такова право съгласно чл. 243 от Изборния кодекс: „право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42 ал. 1 от Конституцията“, а именно – не е бил български гражданин - Престъпление по чл. 168 ал. 1 от НК. Производството е протекло по реда на Глава XXVIII НПК, като е приключило с Решение № 3890 от 26.08.2024 г. по н.а.х.д. № 10774/2024 г., с която Софийският районен съд, Наказателно отделение, 14-ти състав, е признал Б. Й. ЕГН: ••••••••••, ЛНЧ: •••• за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл.168, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лв. Този съдебен акт е предмет на ревизия в настоящото въззивно производство. Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на събраните в хода на производството доказателства. Заключението на назначената съдебно-графическа експертиза е дадено от компетентно лице, обосновано и логично е и се подкрепя се от другите доказателствени материали по делото. Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи: Съставомерността на престъплението, уредено в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 НК предпоставя упражняване на избирателно право без деецът да разполага с такова. Обектът на престъплението са обществените отношения, свързани със законосъобразното упражняване на избирателно право. Изпълнителното деяние може да се прояви в две форми в зависимост от това дали се касае за упражняване на активно или пасивно избирателно право - в първия случай то ще се състои в гласуване от лице, което не разполага с активно избирателно право, а във втория - в предприемане на неправомерни действия, предвидени в съответните избирателни закони. В настоящия случай деецът е осъществил първата форма, тъй като се касае за упражняване на право по избиране на лица, което право е от значение за формирането на определен изборен орган. От обективна страна, обвиняемият Б. Й. е упражнил избирателно право без да има такова право, тъй като по отношение на него не е било спазено изискването на чл.243 от Изборния кодекс/ИК/ - „право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията“. Съгласно цитираната правна норма право да избират народни представители имат граждани, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. В конкретния случай, същият е над 18 години, но не е бил български гражданин. Налице са и двата елемента от изпълнителното деяние - упражняване на правото и липса на правото в "патримониума" на дееца. От субективна страна, обвиняемият е действал виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Тук присъстват както интелектуалният, така и волевият елемент от вината. Съзнавал е, че упражнява изборно право без да го има (интелектуален елемент), подал е декларация по чл. 33 ал. 2 във вр. с чл. 243 ИК, бидейки наясно, че не отговаря на всички условия, посочени в нея, с което по ясен начин е демонстрирал намерението си да упражни несъществуващо изборно право и е целял настъпването на обществено опасните последици (волеви елемент). С оглед на гореизложеното, от правна страна въззивният съд счита, че се налага изводът, че обвиняемият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК. Същият е упражнил избирателно право, въпреки че не е имал българско гражданство, а от субективна страна при условията на пряк умисъл. Това е така, защото непознаването на закона не оправдава никого. Този извод, освен че се основава на принципно за правото положение, се подкрепя и от текста на чл. 14, ал. 1 НК, регламентиращ фактическата грешка. Последната на практика представлява обратната страна на умисъла като форма на вина. При нея у извършителя отсъстват представи относно фактически обстоятелства от състава на даденото престъпление. По аргумент от противното, когато незнанието е не на фактически, а на юридически обстоятелства от състава на престъплението, то е налице не фактическа грешка, а умисъл. Налице е една установена презумпция, че правните субекти познават нормите, които следва да спазват. От това произтича изводът, че в процесния случай, както правилно първоинстанционният съд е възприел и към който се солидаризира настоящата инстанция, обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Това е така, защото обвиняемия Б. Й. е съзнавал самите обективни свойства на деянието си, а именно - съзнавал е, че не е български гражданин и че гласува на избори за народни представители в българското народно събрание. Това е напълно достатъчно, за да е налице умисъл - и то пряк - по отношение на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК. От гледна точка на наведените твърдения във въззивната жалба, застъпени от служебния защитник на обвиняемия Б. Й. и в проведеното на 27.11.2024 г. заседание пред настоящия въззивен състав, свързани със съставомерността на извършения от обвиняемия деяние, контролиращата инстанция не може да не отчете обстоятелството, че последният не е познавал достатъчно съответния избирателен закон., че обвиняемият по никакъв начин не се е опитал да заблуди комисията, а напротив - показал Разрешението за постоянно пребиваващ в Република България (от което е било видно, че не е български гражданин, а е турски гражданин) и въобще, че е предоставил цялата необходима информация на съответния компетентен орган (избирателната комисия), за да може този орган да прецени дали да го допусне до гласуване или не; не може да не бъде отчетено и това, че обвиняемият се е доверил на длъжностните лица, които именно е следвало да осигуряват спазване на закона при провеждане на изборите. В процесния случай действително е налице значително ниска опасност както на самото деяние, така и на дееца. Следва обаче да се има предвид установеното по делото, че обвиняемият осъществява търговска дейност на територията на Република България, има постоянен адрес на територията на Република България, задействал е процедура за придобиване на българско гражданство, и все пак, че същият е отишъл да упражни правото си на глас. Незнанието на български език не е оправдание и не може да се приеме, че поради това, трябва да се приложи института на чл.14, ал.1 НК. Всички това доказва, че не е налице несъставомерност на деянието, а точно обратното – има реализиран състав на чл.168, ал.1 НК. С оглед на гореизложеното наведените твърдения контролиращата инстанция намира за неоснователни. За осъществения състав на престъплението по чл. 168, ал.1 НК, законодателят е предвидил наказание „пробация до шест месеца“ или с „глоба“ от сто до триста лева.. При извършен преглед на индивидуализацията на наказанието на обвиняемия Б. Й., ЕГН: ••••••••••, ЛНЧ: •••• въззивният съд намира, че наказанието е правилно определено от първоинстанционния съд. От последния е извършено пълен и всестранен анализ, като е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Вземайки предвид констатираните обстоятелства първоинстанционният съд правилно е определил, че в настоящия случай спрямо обвиняемото лице следва да бъде приложен института на чл.78а, ал.1 НК, поради което не намира основание да го ревизира. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, правилно първоинстанционният съд е осъдил обвиняемия Б. Й., ЕГН: ••••••••••, ЛНЧ: •••• да заплати по сметка на СДВР разноските по делото в размер на 384.61 лв, както и в съответствие на чл. 190, ал.2 НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, че по сметката на СРС следва да постъпи сумата от 5.00( пет лева), представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист. При служебната проверка на обжалвания акт, въззивната инстанция не констатира, както нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, както и друго основание за неговата отмяна или изменение, поради което и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 НПК СГС, НО, IX-ти въззивен състав,