Решение № 4221 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 418/2026 г.

Производството е по реда на чл. 205, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Й. С. К., действащ чрез неговата майка и законен представител Н. К. К. и двамата с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адвокат В. У., против Заповед № РД 12-573/23.03.2026 год., издадена от Директора на •••••••• ••••••• ••••••• „••••• •••••••••“ [населено място], с която на основание чл. 199, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 205, ал. 1 и чл. 259 от ЗПУО, чл. 87, ал. 2, т. 2 от Правилника за дейността на училището, след изчерпване на механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация за преодоляване на проблемното поведение, на ученика Й. К. е наложена санкция - „преместване в друга паралелка в същото училище“ от 7 „б“ във 7 „а“, считано от 23.03.2026 г. до края на учебната година. В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като преди издаването й не са прилагани и съответно изчерпани предвидените в Наредбата за приобщаващото образование механизми за въздействие и преодоляване на проблемното поведение. Сочи се, че по отношение на ученика К., до датата на възникване на инцидента, не са налагани дисциплинарни наказания и от страна на училището не са предлагани и предприемани мерки за подкрепа и/или други интервенции, целящи преустановяване и преодоляване на проявено от него проблемно поведение. Навеждат се доводи за немотивираност на административния акт, като се твърди, че не е обоснован видът на наложеното дисциплинарно наказание. Иска се заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание и представени писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото. Представя списък. Административният орган в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представя списък. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, следното: Детето Й. С. К. е ученик в VII „б" клас за учебната 2025 год.-2026 год. в •••••••• ••••••• ••••••• „••••• •••••••••“ [населено място]. На 17.03.2026 год., в училището постъпва сигнал до директора на учебното заведение от родител на детето Н. И. И., ученик от VII „б" клас – стр.33. Сочи се в сигнала, че на 16.03.2026 год. в час по изобразително изкуство е упражнено физическо насилие от страна на Й. К. спрямо съученика му Н. И.. Поискано е предприемане на възпитателни мерки. Приложени са медицинско свидетелство и снимки на нараняванията – стр.33-41. На 17.03.2026 год. по повод инцидента са изготвени и подадени до директора на училището доклади от класния ръководител на VІІ „б“ клас Т. Т. и учителя, в чийто час е възникнал инцидентът – Г. Б. – стр.42 и 43. В същия ден, класният ръководител Т. е подала и мотивирано предложение за налагане на санкция „преместване в друга паралелка в същото училище“. Посочено е, че по случая е подаден и сигнал до Училищната комисия за превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и координационен съвет за справяне с тормоза в училище по изпълнение на „Механизъм за противодействие на училищния тормоз“ (стр.44 и 45). С писмо изх.№ СГ/Д-Е/72-001 от 19.03.2026 год. на Агенция за социално подпомагане е насрочена екипна среща по Координационен механизъм за насилие – стр.46 и 47. Случаят е обсъден на заседание на мултидисциплинарния екип, проведено на 20.03.2026 год. – Протокол на стр.52-55. С писмо изх.№ АТС09-98/19.03.2026 год. родителите на Й. К. са уведомени за откриване на процедура по налагане на санкция – стр.66. Писмото е връчено на посочена от родителя електронна поща и по телефона, чрез приложение. На 23.03.2026 год. е проведено изслушване, на което е присъствала Н. К. – майка на ученика. Същата е заявила, че е разговаряно с детето, той не желае да присъства и са представени писмени обяснения – протокол на стр. 56-58 и обяснение на стр.59. Като е приел, че е извършено нарушение по чл.172, ал.1, т.3 от ЗПУО и на чл.73, ал.1, т.3 от Правилника за дейността на училището и са изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация за преодоляване на проблемното поведение на ученика, Директорът на •••••••• ••••••• ••••••• „••••• •••••••••“ [населено място] е издал оспорената заповед, с която е наложил на Й. К. санкция „преместване в друга паралелка на същото училище“, считано от 23.03.2026 год. до края на учебната година. От представените по делото доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че на 16.03.2026 год. в час по изобразително изкуство, между учениците Й. К. и Н. И., и двамата от VII „б“ клас на •••••••• ••••••• ••••••• „••••• •••••••••“ [населено място], се получило спречкване, стигнало се до сбиване. Вследствие от сбиването на ученика И. са причинени наранявания (одрасквания и охлузвания) по лицето и шията. При извършения преглед в Център за спешна медицинска помощ пострадалият е докладвал и за замайване, зашеметяване с кратковременна липса на подробен спомен за инцидента, както и последващо гадене, главоболие и болки по лицето и шията – медицинско свидетелство на стр.35-37. От представените по административната преписка доклади на класния ръководител и преподавателя, в чийто час е възникнал инцидентът, е видно, че повод за сбиването е подхвърляно от други ученици хартиено топче, което е попаднало пред или е ударило ученика К., който първоначално е запазил спокойствие, но по-късно внезапно станал от мястото си, насочил се към ученика И., съборил го на земята и започнал да му нанася удари и да го драска с нокти. Според обяснението на ученика К. (стр.59), във въпросния час трима от съучениците му направили хартиено топче и започнали да го замерят с него. Направил им забележка и те му отговорили, че ако му пречат да отиде на третия етаж при „психично болните деца“ и отново започнали да го замерят. След като успял да вземе топчето, отишъл до чешмата, намокрил го, опитал да го скъса и след като не успял, замерил с него Н.. Той се изправил, хванал го с двете ръце за врата и започнал да го души. В опит да се защити оспорващият също го хванал за врата, при което получил удар с коляно в слабините и двамата паднали на пода. Докато се боричкали, учителя ги разтървал. За проявена физическа агресия към друг ученик от страна на ученика К. на 28.03.2024 год. до директора на учебното заведение е подадена жалба от родител – стр.74. Сочи се в жалбата, че в междучасие, ученикът К. М. е удрян, драскан и хапан от К. и само бързата намеса на дежурен учител е довела до липса на по-сериозни последици. На ученика М. са причинени одрасквания, ухапване и синини. Проведен е разговор с родителите и замесените ученици и е отправено предупреждение, видно от писмо изх.№ 123/12.04.2024 год., приложено на стр.76. С писмо, заведено с вх.№ АТС08-319/19.03.2026 год., училищния психолог С. е информирала директора на учебното заведение, че с ученика К. не е провеждана психологическа интервенция, поради отказ на бащата и изразено несъгласие да бъде консултиран без присъствие на родител – стр.51. В мотивираното предложение на класния ръководител (стр.44 и 45) са описани предприеманите в класа мерки за превенция на училищната агресия. Сочи се, че ежеседмично в класа, независимо от темата по учебно съдържание, са провеждани десетминутни беседи и дискусии, насочени към формиране на търпимост, толерантност и добри взаимоотношения, като е анализирано и неприемливо поведение. Проведена е допълнителна дейност чрез представяне и обсъждане от децата на презентация на тема „Агресията в училище“. Темата се разглежда системно и последователно от училищния психолог във всички класове. Според показанията на свидетеля К. (баща на оспорващия) на 16.03.2026 год. класният ръководител му се обадил по телефона и го уведомил за възникнал инцидент със сина му в училище, като се разбрали да отиде на следващия ден сутринта при директора, за да коментират инцидента. На следващия ден – на 17-и сутринта, отишъл при директора и останал учуден, че не присъстват родителите и на другото дете. Директорът подробно го информирал, че синът ми Й. е одраскал другото дете. Според свидетеля, детето е свито, не е буйно, не е комуникативно, не общува много с другите деца, което може би провокира другите деца, по един или друг начин, някак си вербално и не само вербално да проявяват някаква агресия към него. Директорът обяснил, че другото дете е хвърляло хартиено топче по сина на свидетеля и то не един път, а няколко пъти, в час по рисуване и след поредното хвърляне на топче синът му е взел въпросното топче, отишъл е до другото дете, хвърлил го е отблизо и оттам е станало вече някакво спречкване, при което неговият син е одраскал другото дете. Директорът е помолил свидетеля да говори със сина си, за да се предотвратят подобни ситуации. На 18-и по телефона се обадила класната ръководителка на детето и казала, че от училището, в лицето на директора, е взето решение синът му да бъде преместен в друг клас, без такова нещо да е било споменато при срещата с директора. Класният ръководител уведомила К. да отиде в училището, за да подпише някакви документи, но той отказал и поискал да му бъдат изпратени по пощата, за да може да прецени и да обсъди в семейството, как да процедират. За свидетеля било изненадващо предприемане на санкция „преместване от един клас в друг“, при условие, че според него синът му е бил провокиран, защитил се е и не е виновен. На следващия ден, свидетелят заедно със съпругата си, отишли отново при директора, за да говорят и изяснят причините да се вземе това решение и евентуално по някакъв начин да го разубедят, защото това би било голяма травма за детето. Директорът заявил, че няма да промени решението си. След налагането на санкцията детето не е посещавало училище една седмица, тъй като било стресирано. Свидетелят твърди, че синът му е бил провокиран и не е разбирал защо е наказан, а и той не успял да му обясни, защо той трябва да е наказан, а другото дете не е наказано с нищо, дори със забележка, че е провокатор. Детето няколко дни се е обучавало и дистанционно от къщи, докато училището е изпълнило определението на съда за спиране на изпълнението и е позволило ученикът да посещава занятия в стария си клас. Синът на свидетеля е в този същия клас от 1. клас. За тези години е имало един сигнал от заместник-директор. Тогава ходил в училище и сигналът бил поради това, че в междучасието неговият син е писал от дъската това, което е бил написал учителят, но дете, което пък е било дежурно, е взело да трие дъската. Неговият син го е помолил да не я изтрива, докато си запише това, което е от дъската, само че другото дете, според свидетеля, малко нарочно, на инат е изтрило дъската и тогава пак е имало някакво спречкване между двете деца, но тогава потърпевш бил неговото дете и го извикала заместник-директорката в училище, че другото дете било ударило неговото дете. Но тогава директорът извикал него и другите родители. Според свидетеля и това което е чувал от сина си, другите деца му се подигравали, че има възрастни родители, че баща му е стар, че куца. Винаги му казвал да не обръща внимание. Съпругата на свидетеля всеки месец се чувала с класния ръководител и единствените забележки били, че ходи понякога с ненаписана домашна, но никога не е имало проблеми за дисциплина, че пречи на другите деца, че смущава, че дразни, че напада другите деца. Никога не е имало такова нещо – нито от класния ръководител, нито от който и да е било друг учител. К. твърди в показанията си, че от страна на училището не са насочвани към работа с психолог. Иначе, той никога не би отказал детето да посещава психолог, да се работи с детето с психолог, защото след като има някакъв проблем, какъвто и да е, е хубаво някой компетентен човек да диагностицира проблема и да се намери решение. Ако му било предложено, не само заради ситуацията, той би приел работа с психолог. От класния ръководител му бил предоставен телефона на майката на другото дете и съпругата му звъняла два пъти. И двата пъти никой не й вдигнал. Свидетелят твърди, че не е запознат, че училището има психолог и психологическа интервенция не му е предлагана. Не му е известно името М. С.. Ако е предлагано на съпругата му, сигурно е щяла да му каже. Тъй като детето е свито, със съпругата му са го изпращали на психолог, за което са заплащали, но от училището никога не им е предлагано. На свидетеля не е известно до момента детето му да е проявило агресия спрямо някой друг. Свидетелят И. е заместник-директор на •••••••• ••••••• ••••••• и дългогодишен начален учител в училището. На 16 март, към края на шестия час, класната ръководителка на Й. К. и Н. И. влезнала в кабинета с ученика Н. И., който бил доста пострадал. Свидетелят се изплашила при вида на ученика, защото, въпреки че били леко обработени, имал видими наранявания по цялото лице, шията, зад ушите видими следи и кръв от одрасквания. Класният ръководител обяснила, че е имало конфликт по време на час. Детето, освен наранено, било и силно изплашено, треперело. Опитала се да разговаря с него, но той не можел да говори, треперел целият. Класната разяснила накратко ситуацията. Разбрали се да информира майката на пострадалото дете Н. И., за да може да го вземат от училище. Заедно с класния ръководител извели на разговор ученика Й. К., за да го попитат какво се е случило. Той казал само, че са го дразнили и че преди време пак са го дразнили. Класната се опитала да разговаря с него, попитала го защо, след като са продължили да го дразнят, не я е уведомил, но той не я слушал. Личало по изражението му, че е все още ядосан и казал: „Те продължават да ме дразнят, и ако продължават да ме дразнят, ще вляза и ще ги набия и тях!“. Свидетелят не е била класен ръководител на ученика К., но го познава от първи клас, тъй като в началния етап водела часове по „Информационни технологии“. Той обичал предмета и посещавал с удоволствие часовете. Пред И. в първи и втори клас е изпадал в леки състояния на афект, когато нещо не му харесва, но намирала начин да го успокои. С нея са споделяли други учители за случай в първи клас, в който ученикът изпаднал в състояние на „нервна криза“, в която криза, по разкази на тогавашния класен ръководител, тя е помолила за помощ и други свои колеги от училището. Крещял е, викал е, зачервил се е, дишал е тежко и те са се притеснили по-скоро за неговото здравословно състояние, предвид че толкова дълго време не може да се успокои, докато, разбира се, не са извикали родителите му. Той в тяхно присъствие се успокоява, когато се ядоса за нещо. Друг случай, за който лично свидетелят знае, е този от пети клас, когато ученикът К. М. изтрил дъската, а Й. не успял да си запише какво имат за домашна работа за следващия ден. Тогава също К. М. пострадал, но било много по-леко. Й. тогава бил в много сериозно състояние, дишал тежко, бил зачервен. Сестрата дори посъветвала да го изведат на въздух, за да се успокои детето, докато дойде бащата. В тази пък ситуация майката на К. М. обвинила свидетеля, че е била пристрастна към Й., а не заела страната на К.. Според И., в този момент Й. се нуждаел от по-голяма подкрепа, докато дойде баща му и тогава се успокоил. След последния случай по своите наблюдения, свидетелят смята, че извеждайки Й. от класа за периода по медицински причини и Н. – по медицински причини, първата седмица в класа било спокойно. След прилагането на дисциплинарната мярка, свидетелят намира Й. за изключително спокоен и смята, че мярката, предприета от училището, е повлияла добре не само на всички останали децата, но и на самия ученик. Смята, че той е осъзнал, че когато се нарушават правила, се носи отговорност. Преди този случай, колеги са споделяли на И., че за всяка една такава проява родителите на Й. са били винаги информирани и викани за разговор – от класния ръководител, от учителя, при когото се е случило нещо, някакво състояние на афект. Не са били много чести тези състояния. При определяне на санкцията е взето предвид, че Й. е ученик в училището от първи клас, в момента е седми клас и не е редно да смени цялата обстановка, да попадне пред прага на НВО в друга институция, което би му навредило много повече, отколкото ако си е в същото училище, но просто в другата паралелка, за да разбере, че така не се прави, че е нарушил вътрешните правила за реда в училище. В училището са разработени специални теми и представяни в часовете на класа, които всеки класен ръководител провежда ежеседмично и във всеки учебен час се отделят пет минути, за да се разговаря с учениците против агресията, против употребата на вредни вещества или всичко това, което застрашава всяко дете. Информирани са всички родители по класове с механизма за борба срещу агресията, всеки класен ръководител в групите си изпраща и на тях, за да са наясно с това, което е предприето като превенция на агресията. Училището разполага с училищен психолог - М. С., която в момента е в отпуск и се замества от Г. И.. Свидетелят знае от училищния психолог М. С., във връзка с предишния инцидент, когато тя оказала подкрепа на Й. К., че е разговаряла с баща му в двора на училището. Психологът С. била малко разочарована, че не е оценена помощта й и че бащата на Й. й е държал сметка защо изобщо е там, в смисъл, че нямало нужда да бъде там. По повод жалба на С. Т. (за случая от пети клас) не са предприемани дисциплинарни мерки. Имало и случай, в който тогавашната класна на Й. – г-жа С., извикала свидетеля в стаята и чакала баща му да дойде да го прибере, защото той видимо се успокоявал, когато идвал баща му да го вземе. След последния инцидент е имало среща между г-н Ч. – директора на училището, и родителите на Й., след което имало срещи съвместно с представители на РУО. Срещите се провели, като били поканени и двете страни – и на Н. И. майката, и на Й. К. родителите. Срещите не били резултатни, тъй като и двете страни били още в състояние на афект, всеки защитавал своята позиция, не се изслушвали, не се разговаряло спокойно. В училището нито официално, нито неофициално е постъпило от Й. или родителите му оплакване, че той е бил подложен на физическо или вербално насилие. Й. К., според свидетеля, е спокойно на вид дете, но, когато се ядоса за нещо и избухне, става страшно за самия него дори и за заобикалящите го. В рамките на 7 години свидетелят лично е виждала Й. в такова състояние на афект два пъти. Разглеждания инцидент е възникнал във водения от свидетеля Б. учебен час по „Изобразително изкуство“. В VІІ „б“ клас преподава от четвърти клас. Според свидетеля, като цяло класът е спокоен. Още от самото начало за Б. станало ясно, че има нужда от малко по-търпелив подход към Й., като в годините и като цяло в класа се работило добре. В четвърти клас имало ситуация, в която свидетелят искал да изведе децата на двора, за да закачат предварително подготвени рисунки. Й. много категорично отказал. Тогава свидетелят видял в детето гняв и попитал останалите ученици, дали това се случва понякога, и те казали, че се случва от време на време, след което го оставил в стаята и излязъл с останалите ученици на двора. Във въпросния час не знае за предистория или за някакъв конфликт между децата, но в един момент Й. бил върху другото дете. Това, което успял да направи, е да ги разтърве. Според свидетеля в случая имало проявена по-различа агресия, малко по-категорична, в сравнение с други случаи на сбиване между деца в училище. Свидетелят не разбрал, какво точно е провокирало тази реакция. Преди часа, Б. няма наблюдения за провокация спрямо Й.. В часа ученици подмятали хартиено топче, направил забележка и те престанали. Б. не разбрал, дали някой е бил ударен и какво е предизвикало ескалация на ситуацията. Веднага, след като разтървал сбилите се ученици, видял, че пострадалият ученик имал видими белези по лицето, имал кръв и затова веднага го изпратил при медицинската сестра. Изглеждал стресиран. Й. казал, че е добре. Самият инцидент се случил много бързо. Веднага от бюрото Б. отишъл да ги разтърве. Й. вече бил повалил Н. на пода и приканването на учителя да спрат не повлияло, а трябвало физически да ги раздалечи. След като Й. се е върнал след инцидента, е изглеждал спокоен. По наблюдение на свидетеля, изглежда по-съобразителен, по-спокоен. В училището има психолог, който, доколкото свидетелят има информация, е предложил подкрепа след инцидента в пети клас. Когато Й. проявява несъгласие с нещо, обикновено изглежда видимо напрегнат. Това напрежение може да се изрази със стискане на ръка, стискане на зъби, изостряне на погледа. Д. И. не е конфликтно дете, по наблюдение на Б., като детето членувало в клуб – имали извънкласни дейности. Това дете свидетелят не може да свърже с провокативно или агресивно поведение. В конкретния случая имало ученици при Б. за консултация в части от часа. Н. седял на последния чин, а Й. на първи чин. Нямало деца между тях. За словесни конфликти между Н. и Й. свидетеля не е разбрал. Ученици подхвърляли хартиено топче в часа. Свидетелят направил забележка и го прибрал. Й. станал и нападнал Н. без причина. Нямало словесна атака или някакви закани или някой да се обърне към учителя да го помоли за съдействие, за помощ, да каже, че има някакъв възникнал проблем. Й. бил върху Н. на пода и се опитвал да го удари с глава. Б. ги хванал и ги разтървал. Изпратил пострадалия при медицинската сестра и се обадил на класния ръководител, за да се запознае със случая. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Обжалваната заповед е издадена от Директора на •••••••• ••••••• ••••••• „••••• •••••••••“ [населено място], компетентен по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗПУО, въз основа на предложение на класния ръководител. Спазена е и формата на издаване - писмена. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, отчитайки неговото ниво на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. С оглед на това е безспорно, че нарушаването на процедурните правила, тогава, когато това нарушение е на съществено правило, което гарантира правата на ученика, и само по себе си нарушението е съществено, т.е. повлияло е или е могло да повлияе на съдържанието на акта, ако не беше допуснато, е основание да се направи извод за незаконосъобразност на оспорения акт. В производствата за налагане на санкция за допуснато от адресата на акта нарушение на установени в нормативен акт правила, както е производството по налагане на санкция по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, е безспорно, че изискването за изслушване на ученика, както и изискването за уведомяване на родителя са съществени правила, които гарантират правата на ученика, поради което нарушаването им е съществено нарушение на процедурните правила. Видно от доказателствата по делото директорът на училището е спазил изискването на чл. 204, ал. 1 от ЗПУО и чл. 64 ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование, като за откриване на процедурата по налагане на санкцията, с оглед вида на предложената такава, е уведомил родителя. На проведеното заседание по изслушване на ученика е присъствала лично неговата майка. Представени са писмените му обяснения. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, на ученик може да се наложи санкция "преместване в друга паралелка в същото училище". В случая, от доказателствата по делото безспорно се установява, че ученикът Й. К. е проявил поведение, с което е нарушил установените за учениците задължения и това негово поведение е неприемливо. Същият е проявил агресивно поведение спрямо друг свой съученик и през 2024 год., за което е подадено оплакване от родител на пострадалото дете. Проведени са разговори с родителите, които са заявили, че са взети мерки. Ученикът и родителите му отричат причината за възникналите конфликтни ситуации да е в Й. К., а смятат, че той е бил остро провокиран и вина имат другите ученици. В тази връзка и в показанията си пред съда, бащата на ученика заяви, че синът му е бил провокиран и не е разбирал защо е наказан, а и той не успял да му обясни, защо той трябва да е наказан, а другото дете не е наказано с нищо, дори със забележка, че е провокатор. Разпитаните по делото свидетели И. и Б. описаха пред съда и други, в по-ранни етапи на обучение, проявления в поведението на ученика, в които той е изпадал в състояние на афект и е било невъзможно да бъде успокоен, преди пристигането на родител. Свидетелите потвърдиха още, че предвид тези особености, отношението към него от страна на учителите е било съобразявано. По данни на училищния психолог, бащата на ученика К. е отказал детето да се консултира. По данни на класния ръководител ежеседмично в класа, независимо от темата по учебно съдържание, са провеждани десетминутни беседи и дискусии, насочени към формиране на търпимост, толерантност и добри взаимоотношения, като е анализирано и неприемливо поведение. Проведена е допълнителна дейност, чрез представяне и обсъждане от децата на презентация на тема „Агресията в училище“. Темата е разглеждана системно и последователно от училищния психолог във всички класове. Предвид невъзможността да се повлияе върху поведението на ученика и неговите негативни прояви са продължили, се налага изводът, че са изчерпани всички механизми за въздействие върху вътрешната му мотивация и преодоляване на проблемното му поведение, поради което правилно му е наложено предвидено в закона наказание "преместване в друга паралелка в същото училище". Издадената заповед съответства и на целта на закона, да не се допуска негативните прояви на учениците да останат без последствие. Заповедта има значение както за личната, така и за генералната превенция. Неоснователни са поддържаните в жалбата и приложените писмени бележки доводи за неизпълнение на разпоредбите на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО и чл. 68, ал. 2 от Наредба за приобщаващото образование. Двете разпоредби са идентични по смисъл и цел, като съгласно същите предвидените в закона санкции се налагат след изчерпването на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. В конкретния случай, в оспорената заповед са посочени предприетите мерки, предхождащи издаването й, като изрично са посочени като част от основанията и мотивираното писмено предложение, и доклад на класния ръководител на наказания ученик, в което са описани предприетите мерки, а именно разговори и срещи на учители, класен ръководител с родителите на ученика и с ученика и проведените общи за класа беседи и презентации, описани по-горе. Последните са част от видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение, регламентирани с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗПУО и безспорно изпълняват регламентацията на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО и чл. 68, ал. 2 от Наредба за приобщаващото образование. Изложеното показва, че оспорената заповед е валидна, издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с изискванията на материалния закон, поради което и подадената против нея жалба ще следва да се отхвърли. При този изход на делото и в съответствие с правилото на чл.143 от АПК на ответника ще следва да се присъдят разноски в размер на 700 евро – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на стр.90). Водим от горното, съдът