Решение № 1132 от 20.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 455/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 15800 от 02.10.2023г., постановено по гр. дело № 25053/2021г. по описа на СРС, 127-ми състав е отхвърлен предявения от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД против Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата в размер на 219,24 лева, представляваща сбор от регресно вземане за заплатено от дружеството обезщетение в размер на 204,24 лева по Договор за застраховка „Каско+“ по полица № 440120131001715 за вреди по автомобил с марка „Шкода“, модел „Супърб“, с рег. № ••••••••, вследствие на пътнотранспортно произшествие реализирано в резултат на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно в гр. София, бул. „Европа“ и 15 лева ликвидационни разноски по щета № 44011112016144, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 05.05.2021г. до окончателно погасяване на вземането, като неоснователен. С решението е осъдено „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Столична община сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски. С Определение № 49522 от 04.12.2024г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставена без уважение молбата на Столична община за изменение на Решение № 15800/02.10.2023г. по гр. дело № 25053/2021г. по описа на СРС, 127-ми състав в частта за разноските, както и молбата на Столична община за възстановяване на внесена от страната държавна такса по предявен от Столична община против Агенция „Пътна инфраструктура“ обратен иск. Определението като необжалвано е влязло в сила на 18.12.2024г. Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. В жалбата са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че изводът на съда, че процесният пътен участък бил част от републиканската пътна мрежа за поддържането, на която отговаряла Агенция „Пътна инфраструктура“, бил неправилен и необоснован. Сочат, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че мястото на настъпване на произшествието било в гр. София, под моста на бул. „Европа“ /бул. „Сливница“/ в посока Божурище, в близост до представителството на „Волво груп България“. Твърдят, че към отговора на исковата молба било приложено и прието писмо на Столична община, район „Връбница“, ведно със схема, от което било видно, че процесният пътен участък попадал в урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за първостепенна улица“ и бил публична общинска собственост. Предвид което именно Столична община отговаряла за стопанисването, поддържането и обезопасяването на процесния пътен участък, на който било настъпило произшествието. Твърдят, че произшествието било настъпило в границите на урбанизираната територия на гр. София. От приетия споразумителен протокол, сключен между АПИ и Столична община, се установявало, че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границата на града, се извършвало от общината като АПИ участвала единствено с финансиране. Поддържа, че по делото било безспорно установено, че именно ответникът имал задължение да поддържа процесния пътен участък независимо дали същият бил част от републиканската или от общинската пътна мрежа. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск в пълен размер. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична община, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че обжалваното решение било правилно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалните правила. Сочат, че след Софийски околовръстен път, в посока ГКПП „Калотина“, бул. „Сливница“ продължавал като бул. „Европа“. Непосредствено след магазин „Метро“, бул. „Европа“ се разделял на две – на републикански път I- 8 /международен път Е- 80/, който обхождал гр. Божурище и продължавал към ГКПП „Калотина“ и на третокласен път III-638, също наименован бул. „Европа“, който продължавал към гр. Божурище като платното му в посока гр. Божурище преминавало през подлез под пътя към ГКПП „Калотина“, а платното в посока София вървяло успоредно западно от пътя за ГКПП „Калотина“ и се вливало в общия бул. „Европа“ при магазин „Метро“. Сочат, че от свидетелските показания се установявало, че ПТП-то било настъпило именно на път III-638 /при подлеза под път I-8, преди представителството на „Волво Груп България“ ЕООД, посока гр. Божурище/. Поддържат, че отговорът на район „Връбница“ бил неотносим в процесния случай, както и че в писмото бил объркан ЕККАТЕ номера на имота. Считат, че представеният споразумителен протокол също бил неприложим, тъй като съгласно Приложение № 1 за нито една част от път III-638 не било предвидено съвместно финансиране на поддръжката му. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ответника- Агенция „Пътна инфраструктура“. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материалноправни норми. По правилността на решението въззивният съд намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства: че към датата на пътния инцидент между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и собственика на автомобил „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № •••••••• е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско+“, както и че ищецът е заплатил на собственика на моторното превозно средство сумата в размер на 204,24 лева по щета № 44011112016144, по която бил направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева /отделени за безспорни с определението от 31.10.2022г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.01.2023г./, както и механизмът на настъпване на процесното ПТП, причинените вреди, както и причинноследствената връзка между произшествието и причинените вреди и размера на същите. Основният спор между страните във въззивното производство е свързан с отговорността на ответника Столична община да поддържа процесния участък, на който е реализирано произшествието. По този въпрос са събрани следните доказателства: В уведомлението за щета D44011112016144 по полица 440120131001715 Каско+ водачът на увреденото МПС К.И. е заявил, че се е движел по пътя от бул. „Европа“ посока Божурище и под моста на булеварда, преди представителството на „Волво груп България“, попаднал в огромна дупка на пътя, в която най-вероятно бил изкривил джантата. Приет е и споразумителен протокол от 20.11.2019г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Столична община, с който е прието съвместно финансиране по реда на чл. 48, т. 2, б. „в“ от ППЗП за поддържането, в това число зимно поддържане на платното/платната за движение на републиканските пътища в границите на Столична община, изброени в Приложение № 1 към споразумителния протокол с обща дължина от 51,484 км. Съгласно чл. 2, ал. 1 от споразумението АПИ участва дялово във финансиране поддържането на платното/платната/ за движение, в това число зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града със средства в размер на 462191 лева, разпределени по начин, посочен в споразумението. Съгласно ал. 2 общината организира и финансира дейностите по поддържането, в това число зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града, до пълния размер на съответните дейности. В чл. 4, ал. 1 е посочено, че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в това число зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града се извършва от общината. Срокът на споразумителния протокол е една календарна година- от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. /в рамките на който е настъпило процесното ПТП/. В табличен вид са посочени кои участъци от републиканската пътна мрежа в града са определени за съвместно финансиране. Св. К.И. /водач на увредения автомобил/ е посочил, че е управлявал автомобил „Шкода“, модел „Супърб“, с рег. № ••••••••, който бил служебен и не бил на негова фирма. Около 2020г., лятото, по обяд или в ранния следобед, минал през дупка посока Калотина, под моста за Божурище. Сочи, че слънцето светело и не се виждала дупка. Дупката била с размери, колкото банката за разпит на свидетел в залата, и била поне 15 см дълбока. Щетата била в предна дясна гума. Не си спомнял с каква скорост се движел, но самият път не позволявал висока скорост. След събитието имало отбивка, изминал около 50 метра и сменил гумата, защото била срязана. Имало някаква щета по джантата. Уведомил застрахователя, не бил звънял на КАТ. След около месец дупката била запълнена. Нямало обозначителни знаци и табели за наличието на дупката. При анализ на така събрания доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че правилно СРС е приел, че процесното ПТП е настъпило на бул. „Сливница“ в посока Калотина, непосредствено преди представителство на „Волво груп България“, която част е републикански път, трети клас III-638. Горният извод следва от събраните по делото доказателства, в частност от свидетелските показания на водача на увредения автомобил, които настоящият съдебен състав кредитира като добросъвестно дадени и кореспондиращи на посоченото от него непосредствено след процесното ПТП в уведомлението за щета, съдържащо пълно описание на мястото на настъпване на ПТП- „по пътя от бул. Европа в посока Божурище и под моста на булеварда, преди представителство на Волво груп България“. Анализът на така събрания доказателствен материал налага следните правни изводи: Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП ремонтът и поддържането на републиканските пътища са възложени на Агенция „Пътна инфраструктура“. По отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗП /действаща към момента на настъпване на инцидента/ установява правилото, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта им при условията и по реда, определен с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за организиране изпълнението на тези дейности по отношение републиканските пътища извън границите на градовете на Агенция „Пътна инфраструктура“, а на републиканските пътища в границите на градовете на съответните общини. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ППЗП, агенцията осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Разпоредбата на чл. 48, т. 2 от ППЗП предвижда, че организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за общински пътища; тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания; републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души /каквото безспорно е София/, като Агенция „Пътна инфраструктура“ участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. Анализът на посочените разпоредби обуславя извода, че отговорност за поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през градовете, носят общините, на чиято територия се намират. Следователно на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка /каквато безспорно са дупките/, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея МПС - чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП. А в разглеждания случай е несъмнено, че участъкът на който е настъпило процесното ПТП се включва в границите на гр. София. Предвид гореизложеното отговорността на Столична община произтича от регламентираното в Закона за пътищата и Правилника за прилагането му правило, че републиканските пътища в границите на градовете се поддържат от съответните общини с население над 100 000 души. В този смисъл са и постановените Решение № 5558 от 3.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9354/2022г., Решение № 1612 от 20.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1825/2023г. и Решение № 2307 от 19.04.2024г. на СГС по в. гр. д. № 3872/2023г., Решение № 364 от 15.01.2014г. на СГС по в. гр. д. № 3375/2013г. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че процесният пътен участък не е бил предмет на приетия по делото споразумителен протокол, доколкото за републикански път III-638 не е предвидено съвместно финансиране на поддръжката му в Приложение № 1 към споразумителния протокол. Независимо от липсата на установена договореност между страните във връзка с организирането на процесния пътен участък неизпълнението на това законово задължение не може да рефлектира върху правата, които трети лица имат или да осуети тяхното упражняване, както е прието в Решение № 370 от 01.12.2015г., постановено по гр. дело № 2310/2015г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение. Следователно изводът на СРС, че няма основание за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен. При тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора обжалваното решение, което е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено решение за присъждане на процесното регресно обезщетение от 219,24 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид датата на постановяване на решението сумата следва да бъде присъдена в евро, а именно 112,09 евро. Предвид сбъдването на процесуалното условие следва да бъде разгледан и заявеният при условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу третото лице- помагач Агенция „Пътна инфраструктура“. В доказателствена тежест на ищеца по обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД е да докаже правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно наличието на валиден договор, сключен с ответника, по силата на който същият е следвало да извършва дейности по поддържане на процесното пътно платно без недостатъци /дупки/, както и че са налице предпоставките, по силата на които за него е възникнало правото да получи обезщетение в претендирания размер. В конкретния случай с отговора на исковата молба Столична община са обосновали правния си интерес от привличане на третото лице-помагач и предявяване на обратния иск със сключен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на Столична община. С уточняваща молба от 09.12.2021г. са посочили, че процесният участък от бул. „Европа“, където е настъпило произшествието се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“ предвид сключения между тях споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на Столична община, както и че отговаря АПИ въз основа на чл. 19 и чл. 3 от Закона за пътищата. Предвид събраните по делото доказателства не се установява процесният участък да е предмет на договореност с приетия споразумителен протокол. На следващо място се установи, че въз основа на изричните разпоредби на чл. 48, т. 2, б. „в“ от ППЗП пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно Столична община като Агенция „Пътна инфраструктура“ отговаря единствено с финансиране като същото се извършва по реда на чл. 55 от ППЗП и на чл. 77, ал. 2 от ППЗП съгласно който общините отчитат в Агенция „Пътна инфраструктура“ изразходването на средствата от целевите трансфери за републиканската пътна мрежа с писмени отчети, предварително съгласувани със съответното областно пътно управление, към които се прилагат заверени копия от договорите и разходооправдателните документи. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не е налице регрес на Столична община спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“, доколкото не е отговорна за поддържането на процесния участък, същият не е предмет на приетото споразумение, а на последно място е налице и специален ред за Столична община за финансиране на извършените от нея дейности в Правилника за прилагане на закона за пътищата. С оглед на което предявеният при условията на евентуалност обратен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход от спора право на разноски има единствено въззивникът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. В първоинстанционното производство е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, депозит за призоваване на свидетел в размер на 40 лева, депозит за САТЕ в размер на 350 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 168 лева с включено ДДС като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно фактура № 917 от 26.04.2021г. и извлечение от сметка. Тоест общо 608 лева, които предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България следва да бъде изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото, а именно 310,86 евро. Във въззивното производство са сторили разноски за държавна такса в размер на 25 лева и претендират адвокатско възнаграждение в размер на 168 лева с включено ДДС като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно фактура № 1085 от 21.11.2023г. и извлечение от сметка, общо 193 лева, които следва да се присъдят в евро, а именно 98,68 евро. С оглед на цената на предявения иск, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Така мотивиран, съдът