Решение № 1394 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 195/2026 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „ПОЛО 11“ ЕООД, ЕИК: 130464790, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.3, представлявано от М. Г. Ц.-Д., в качеството му на правоприемник на „ПРОФОНДО 2000“ ЕООД, ЕИК: 130130762, действащо чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. К. от АК – София, със съдебен адрес: град София, бул. „Джеймс Баучър“ №87, ет.5, офис 3, срещу Решение № 28/12.02.2026г. по АНД № 20253530200917 по описа за 2025 г. на Районен съд-Търговище. С оспореното Решение е потвърдено като законосъобразно НП № 840587-F824588/24.07.2025г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на „ПРОФОНДО 2000“ ЕООД, ЕИК: 130130762 гр.София, за нарушение на чл.9, ал.6 от Закона за хазарта /ЗХ/, на основание чл.103 от ЗХ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. В касационната жалба, като отменително основание се навеждат съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище за липса на идентичност между АУАН и НП. Навежда се, че в АУАН било инкриминирано поведение, изразяващо се в използване на допълнителен надпис, а не на липса на задължителен такъв, а в НП описаното от фактическа страна нарушение се било изразявало в липса на надпис „Игрална зала за хазартни игри“ на фасадата. Навежда се, че възраженията на дружеството в тази насока не са обсъдени от районния съд. Излага се становище, че извършеното изменение на фактическия състав на нарушението води до грубо нарушение на правото на защита на санкционираното лице. Излага се становище, че съгласно Писмо № М-26-С-606/19.07.2024г. на НАП, на фасадите на сградите с игрални зали, освен надписът „игрална зала“ е разрешено да се постави не само реклама, а и обозначение, надпис относно останалите обекти, находящи се в тази сграда. Излагат се доводи обосноваващи, че НП е издадено за деяние, което не е осъществено. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което НП също да се отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Постъпила е писмена молба с вх. № 1921/12.06.2026г. от процесуалния представител адвокат С. К. от АК – София, в която се излага становище за поддържане на касационната жалба на наведените в нея основания и доводи. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на НАП, в съдебно заседание се представлява гл. юрисконсулт М. Д. Й., която счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че оспореното решение не стада от наведените в жалбата пороци. Излага становище, че първоинстанционният съд е преценил правилно всички относими обстоятелства и доказателства и не е допуснал нито нарушение на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на ОП – Търговище, конституирана като контролираща страна на основание чл.217, ал.3 от АПК,във вр.с чл.16, ал.1, т.3 от АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Намира за безспорно установено по делото наличието на нарушение на чл.9, ал.6 от ЗХ, като се касае за поставена малка табелка с надпис “игрална зала за хазартни игри“, като до този надпис е стояла голяма табела с наименование „Букмейкърски пеункт Сезам“, която е по-лесно видима и допустима за възприемане от клиентите. Дава заключение, че следва въззивното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Касационният състав на съда, след проверка на делото, констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: На 16.05.2025 г. в 23:15 ч. контролни органи от ЦУ на НАП извършили проверка на игрална зала, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати, находяща се на адрес – гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“ №2. Установено било, че посочената игрална зала се стопанисва от „ПРОФОНДО 2000“ ЕООД, ЕИК 130130762 – организатор на хазартни игри, съгласно удостоверение за издаден лиценз № 000030 2240/26.03.2025г., издадено от изпълнителния директор на НАП. При проверката, било установено, че на игралната зала е поставено наименование, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“, а именно – „Букмейкърски пункт“ SESAME. За резултатите от проверката бил съставен ПИП № 0001429/16.05.2025г. При така установеното контролните органи приели, че „ПРОФОНДО 2000“ ЕООД, в качеството си на лице по чл.4, ал.1, т.1 от Закона за хазарта /ЗХ/, е нарушило разпоредбата на чл.9, ал.6 от ЗХ, за което на дружеството бил съставен АУАН № F824588/ 29.05.2025г. Актът бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на съставения АУАН, Изпълнителният директор на НАП издал Наказателно постановление № 840587 – F824588/24.07.2025г. С посоченото НП на „ПРОФОНДО 2000“ ЕООД, ЕИК: 130130762 гр.София, за нарушение на чл.9, ал.6 от Закона за хазарта /ЗХ/, на основание чл.103 от ЗХ било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на процесното НП. Съдът е възприел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.90, ал.2 и ал.3 от ЗХ. Районният съд е възприел, че при съставяне на АУАН не са допуснати нередовности, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съдът е извел извод, че нарушението е описано ясно и не е налице разминаване в описанието му в АУАН и НП. Мотивирал се е, че са посочени датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и е извел извод, че нарушението в достатъчна степен е конкретизирано по време, място и начин на извършване. Въззивният съд е приел, че липсата на данни в АУАН и НП за поставената на обекта табела с надпис „Игрална зала за хазартни игри“, не е пропуск от категорията на съществените, доколкото това обстоятелство е прието за ирелеватно, за съставомерността на деянието по чл.103 вр. чл.9, ал.6 от ЗХ. При така събраните /писмени и гласни/ доказателства въззивният съд е приел за установено по делото, че към 16.05.2025г. на посочената игрална зала, вдясно от входа, е имало поставена табела, включваща: надпис „Игрална зала за хазартни игри“ Сезам, данни за организатора, работното време, забраната по чл.45 от ЗХ и данни за контакт. Същевременно е прието по делото, че в вляво от входа било изписано с едър шрифт наименование „Букмейкърски пункт“ SESAME. Районният съд се е мотивирал, че разпоредбата на чл.9, ал.6 от ЗХ въвежда императивна забрана на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри". В този смисъл по делото е прието, че поставянето на наименование, различно от законово посоченото, се явява забранено, без значение дали наред с това различно наименование е поставено и наименованието "Игрална зала за хазартни игри". Съдът е приел, че фактът на поставяне на наименование, различно от "Игрална зала за хазартни игри“, самостоятелно или наред с него, съставлява нарушение по смисъла на чл.9, ал.6 от ЗХ, доколкото законът не прави разграничение в тази насока. Съдът е извел извод, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и законосъобразно е ангажирал отговорността на дружеството за нарушение на чл.9, ал.6 от ЗХ. Съдът се е обосновал, че извършеното нарушение не може да се приеме за "маловажен случай", с оглед значимостта на охранявания обществен интерес. Приел е, че размерът на наложената санкция от 2000 лв. е определен при спазване на чл. чл.27 от ЗАНН и доколкото същият е в минимално предвидения в чл.103 от ЗХ размер се явява съответстващ на тежестта на конкретното нарушение. При така възприетите фактически и правни доводи Районният съд с оспореното Решение № 28/12.02.2026г. е потвърдил процесното НП като законосъобразно. Със същото решение съдът е осъдил „ПОЛО 11“ ЕООД гр.София, като правоприемник на „ПРОФОНДО 2000“ ЕООД, ЕИК: 130130762, да заплати на НАП разноски по делото в размер на 66.47 евро. Решение № 28/ 12.02.2026г. по АНД № 20253530200917 по описа за 2025 г. на Районен съд – Търговище е съобщено на „ПОЛО 11“ ЕООД гр.София на 04.03.2026г. Касационната жалба на дружеството е подадена до Административен съд – Търговище на 18.03.2026г., чрез Районен съд – Търговище. При така установеното от фактическа страна касационният съд приема касационната жалба за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол. При разглеждане на жалбата по същество настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК, приема следното: Изложените в касационната жалба доводи, са били вече наведени пред Районния съд, с представените по делото писмени бележки от 22.12.2025г. Районният съд е обсъдил всички възражения на дружеството и е изложил конкретни мотиви по отношение на преценката си за тяхната неоснователност. Повторното навеждане на същите възражения в касационното производство с твърдението за очевидна неправилност на решението касае обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Независимо от гореизложеното по така наведените в касационната жалба възражения на „ПОЛО 11“ ЕООД гр.София, касационният съд приема следното: В случая дружеството е санкционирано за неспазване на забраната по чл.9, ал.6 от ЗХ. За съставомерността на деянието е от значение единствено дали на игралната зала е било поставено наименование, което да е различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“. Поставянето на наименование, различно от законово посоченото, се явява забранено, без значение дали наред с това различно наименование е поставено или не е поставено и наименованието "Игрална зала за хазартни игри". В случая от така събраните по делото доказателства безспорно по делото е установено, че на игралната зала, стопанисвана от касатора, е било поставено наименованието "Букмейкърски пункт“ SESAME, с което е изпълнен фактическия състав на нарушението. Видно от съдържанието, както на АУАН, така и на НП, в същите от фактическа страна е описано следното „…В хода на проверката е установено, че на игралната зала е поставено наименование различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“, като в конкретния случай е поставено наименование „Букмейкърски пункт“ SESAME…“. При тази идентичност касационният съд приема, че не е налице наведеното от касатора несъответствие между АУАН и НП в описанието на деянието от обективна страна. Налице е яснота относно всички елементи от фактическия състав на нарушението, което се вменява на дружеството с НП и по никакъв начин правото на защита на последното не е било нарушено, като възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Следва да се отчете, че дружеството е упражнило и в пълен обем правото си на защита. Районният съд е обсъдил и е изложил мотиви и относно възражението на касатора, че надписът „Букмейкърски пункт“ SESAME представлява реклама на съответният вид хазартна игра и е изложил мотиви защо го намира за неоснователно. Изводите на въззивния съд, че надписът „Букмейкърски пункт“ SESAME е поставен не като реклама, а като наименование на обекта относно извършваната в него дейност, изцяло се споделят от настоящата инстанция. Лицензираният обект – игрална зала, следва да бъде публично обозначен именно като игрална зала и то по такъв начин, че наименованието на обекта да е ясно разграничимо от останалите надписи и реклами и безсъмнено да се възприема от влизащите в обекта. Изключението по чл. 10 ал. 2 от ЗХ се отнася за рекламата на хазартните игри, а не за обозначаване на игралната зала за хазартни игри, каквото е преназначението на надписа по чл. 9, ал. 6 от ЗХ и в този смисъл абсолютния характер на забраната по чл. 9, ал. 6 от ЗХ не се дерогира от нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗХ. Изводите на въззивния съд, че от така събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва,че от страна на дружеството – касатор е осъществен съставът на чл. 9, ал. 6 от ЗХ изцяло се споделя от настоящата инстанция. Деянието е правилно правно квалифицирано и подведено под административнонаказателната норма на чл.103 от ЗХ. Отговорността на дружеството е обективна, безвиновна. Безспорно по делото е установено, че касаторът носи качеството на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ., поради което и отговорността му е ангажирана законосъобразно. Конкретното административно нарушение е типично за вида си, не разкрива признаци на „маловажен случай“, с оглед и на значимостта на охранявания обществен интерес. На дружеството-касатор е наложен минимално предвидения в чл.103 от ЗХ, размер на административното наказание. На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон. Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1, т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение. По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно. С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят извършените за водене на настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66,47 евро (130,00 лева), на основание чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд